БЕЛЕЖКИ

2.10. Глава ВТОРА. Бележки

1 Радонов, З. Музейното дело и културната политика на българската буржоазна държава в първите петнадесет години след Освобождението (1878-1893). В: България 1300. Институции и държавна традиция. т. ІІІ, С., 1983, с. 69.
2 Пак там, с. 70.
3 Радонов, З. Музейното дело и културната политика..., с. 71.
4 Радонов, З. Русия и укрепването на музейното дело след Освобождението. Музеи и паметници на културата, 1978, кн. 1, с. 35 и сл..
5 Държавен вестник, бр. 31, 19 март 1888.
6 Пак там.
7 Радева, М. Културната политика на българската държава (1885-1908). С., 2002, с. 49.
8 Държавен вестник бр. 13, 17 януари 1890.
9 Пак там, Отделъ І.
10 Пак там, чл. 1.
11 Пак там, Забележка към чл. 6.
12 Пак там, чл. 8.
13 Пак там, Отделъ ІІ.
14 Пак там, чл. 50.
15 Радева, М. Цит. съч., с. 51.
16 Пак там, с. 54.
17 Както вече беше посочено,  в Закона за издирване на старини и за спомагание на научни и книжовни предприятия в последния член беше заложено бъдещото учредяване на такъв периодичен орган за публикуване на събраните от Министерството материали. Девет години са необходими за да се извърши този подготвителен процес и накрая в българското културно пространство да се появи един изключително важен научен форум.
18Шишманов, Ив. Значението и задачите на нашата етнография. СбНУНК, т. I, 1889, с. 1 и сл..
19  Шишманов, Ив. Предговор, СбНУНК, т. Х, 1894, с. VII-ХI
20 Окръжно на Министерството на народното просвещение N 9530 от 1 декември 1900 г. СбНУНК, т. 16-17, 1900, с. VII-ХIV.
21 Закон за старините, Държавен вестник, бр. 37, 18 февруари 1911.
22 ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1186, л. 281.
23 Държавен вестник, бр. 37, 18.II.1911, чл. 1.
24 Пак там, чл. 2.
25 Пак там, Глава II, чл. 3-7.
26 Пак там, чл. 25.
27 Пак там, чл. 11.
28 Пак там, Глава VII, чл. 40-42.
29 Най-изчерпателният труд за основаването на първата столична библиотека прераснала в Народната библиотека е на Велико Йорданов "История на Народната библиотека в София. По случай 50- годишнината й 1879-1929." С., 1930. Преди него Иван Шумков публикува  през 1907 г. "Патриотически и насърдчителни разкази", в които разказва някои подробности за устройството на библиотеката през първите й години. Първите системни изследвания на историята на Народната библиотека са направени от Вельо Кралевски и публикувани в Годишниците на Народната библиотека през 1912-1913 и 1914 г. под заглавие "Няколко бележки по възникването на Софийската народна библиотека". За да изясни някои бели петна от историята, той се обръща към първите създатели на библиотеката: М. К. Боботинов - учител, народен деец и член секретар на първия софийски градски съвет след Освобождението; Иван Шумков - вторият библиотекар на първата софийска библиотека-читалня;  Георги Кирков - първият главен библиотекар на държавната библиотека; Стоян Петков - член на библиотечнаната комисия, съставена през 1878 г. и Наум Алексиев - пазител в библиотеката след 1882 г. - Вж. В. Йорданов "История на Народната библиотека в София", С., 1930, с. 11.
30 Йорданов, В. Как са възникнали нашите музеи. Годишник на Народния музей за 1926-1931 г., т. V, С., 1933, с. 317 и сл..
31 Няколко бележки по възникването на Софийската Народна библиотека. (Един принос към историята на същата библиотека). Годишник на Народната библиотека в София, 1912-1913, с. 7
32 Пак там, с. 9.
33 В. Йорданов подлага под съмнение тази дата, тъй като по това време ген. Алабин вече е отпътувал от България. Вж. Йорданов, В. История на Народната библиотека..., с. 16.
34 Пак там, с. 10.
35 Пак там, с. 12.
36 Водач за Народния музей в София. С., 1923, с. 3.
37 Силяновска, Т. Основи на музеезнанието. Лекции и изследвания. С., 1972., с. 173 и сл..
38 Из архива на Константин Иречек, т. 2, С., 1959, с. 69-70 - Контракт за назначаването на К. Иречек за директор на Народната библиотека и Музей.
39 Пак там, с. 75 - Указ за уволнението на К. Иречек от българска служба.
40 Пак там; Архив на БАН, ф.3к, оп. 1 а.е. 1134, л. 3.
41 Тези предложения са написани на бланки на "Българска народна библиотека".
42 Архив на БАН, ф. 3к, а.е. 1134, л. 9.
43 Пак там.
44 Пак там.
45 Пак там.
46 Пак там.
47 Пак там.
48 Пак там.
49 Иречек, К. Български дневник. Пловдив, 1930, т. 1, с. 225.
50 Архив на БАН, ф. 3к, а.е. 1134, л. 9.
51 Пак там.
52 Из архива на Константин Иречек, т. 2, С., 1959, с. 68.
53 Пак там, с. 69.
54 Пак там.
55 Иречек, К. Български дневник. Пловдив, 1930, т. 2, с.394.
56 Вж. по-подробно в: Кратка история на България. С., 1981, с. 227 и сл..
57 Иречек, К. Български дневник..., т. 2, с.39.
58 Пак там, с. 397.
59 Пак там, с. 399.
60 Из архива на Константин Иречек..., т. 2,  с. 24.
61 В Дневника си К. Иречек записва: "Ала трябва да мълча, докато дойде часът да си подам оставката - освен ако те сами ме уволнят" - Вж. Иречек, К. Български дневник. Пловдив, 1930, т. 2, с.407.
62 От черновата, която е запазена в архива на К. Иречек,  се вижда, че той сам е редактирал контракта и всички негови условия са били приети - заплата от 9600 лв. годишно (като професор в Прага, той сам признава, че ще получава половината от това възнаграждение), подсигурена пенсия, според стажа; в случай на откриване на "Българско високо Училище" (Университет), той ще постъпи между професорите му и т.н. - Вж. Из архива на Константин Иречек, т. 2, С., 1959, с. 70.
63 Както сам Иречек отбелязва, че за разлика от немците, които произнасят всички академични речи на немски, то в чешките университети е запазена традицията от 1348 г. всички академични церемонии да се водят на латински език. Вж. Иречек, К. Български дневник. Пловдив, 1930, т. 2, с.403.
64 Пак там.
65 Пак там, с. 404.
66 Пак там, с. 405.
67 Пак там, с. 410.
68 Пак там, с. 445.
69 "В джамията прах, мишките нощя вършат цели оргии из стаите. "Кая се, че съм го приел": отваря се много работа, a cui bono? [каква полза от това?]. Ще дойде друг, и всичко ще пропадне." Това записва К. Иречек в Дневника си на 11/23 януари 1884 г. Вж. Иречек, К. Български дневник..., т. 2, с.446.
70 Пак там, с. 465.
71 Пак там, с. 467.
72 Пак там, с. 470.
73 "В библиотеката дори не ходя всеки ден, а понякога само за половин час: не съм длъжен да си губя здравето в тази дупка" - Пак там, с. 487.
74 Из архива на Константин Иречек..., т. 2, с. 75.
75 Иречек, К. Български дневник..., т. 2, с.539.
76 Пак там, с. 543.
77 Иречек, К. Упътване за събиране географически и археологически материали. Периодическо списание, кн. 5, 1883, с. 82-104.
78 Пак там.
79 Йорданов, В. Цит. съч., с. 318 и сл..
80 Радонов, З. Някои моменти около създаването и първоначалната дейност на Народния археологически музей в София. Музеи и паметни на културата, кн. 2, 1968, с. 14 и сл..
81 Станев, Ив. История на Народния етнографски музей - Пловдив. Годишник на Народния етнографски музей - Пловдив, т. І, 1970, Пловдив, с. 5.
82 Пак там, с. 6.
83 в-к "Нашето първо изложение",  14 декември 1891.
84 Стоянова, Н. Русе можеше да има Етнографски музей в края на ХІХ век. Вестник Музей, бр. 4, април 1999, с. 1.
85 През 1891 г. в Русе Димитър Маринов публикува първия том на своя капитален седемтомен фолклорно-етнографски труд "Жива старина"
86 Стоянова, Н. Цит. съч., с. 8
87 Пак там
88 Водач..., с. 8.
89 Пак там, с. 9.
90 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 176.
91 В.Добруски завежда отначало Старовековната и Средновековната сбирка, както и художествените произведения от най-ново време.
92 Водач..., с. 9.
93 Вълчев, А. Националният политехнически музей. В-к Музей, бр. 8, август 1995.
94 Бърчева, М. Първият музей в Русе. В-к Музей, бр. 4, април 1999.
95 Писмо на А. Богориди от 22 юли 1879 г. до Константин Иречек, с което го кани да организира и ръководи новосъздаващата се Областна библиотека и музей. Из архива на Константин Иречек. С., 1953, с. 169-172.
96 Колев, К. Създаването на Народния археологически музей в Пловдив и първият му нещатен сътрудник С. В. Арсениев. Юбилеен сборник "100 години Народен археологически музей Пловдив", т. ІІ, Пловдив, 1985, с. 17.
97 Пак там.
98 Вж: Пак там, с. 18-34.
99 Основни документи, доказващи създаването и укрепването на Областната Библиотека и Музей в Пловдив:
- Писмо на А. Богориди от 22 юли 1879 г. до Константин Иречек, с което го кани да организира и ръководи новосъздаващата се Областна библиотека и музей. Из архива на Константин Иречек. С., 1953, с. 169-172;
- Окръжно на директора на Народното просвещение Й. Груев за създаване на Музей за старини към Дирекцията на Народното просвещение - В-к Марица, бр. 161, 15.02.1880 г.;
- Благодарности за подарени суми, книги, монети и ценни предмети - В-к Марица от 1880 до 1884 г.; В-к Народний глас от 1881-1884 г. Сред дарителите са: Д. Х. Бразицов, И. Вазов, П. Каравелов, Никола Обретенов, С. С. Бобчев, Иван П. Славейков, К. Иречек, Неша Стойкова;
- Тия дни Дирекцията на просвещението е прибрала от Руското генерално консулство библиотеката на Ю. Венелин, която беше подарена на Софийската Народна библиотека. (Софийската библиотека вече притежава същите книги  и се съгласява този дар да остане в Пловдивската библиотека и музей);
- останалите документи - Вж: Колев, К. Създаването на Народния археологически музей в Пловдив и първият му нещатен сътрудник С. В. Арсениев. Юбилеен сборник "100 години Народен археологически музей Пловдив", т. ІІ, Пловдив, 1985, с. 118-34 и Колев, К. Възникването на Народния археологически музей в Пловдив. Известия на музеите от Южна България, т. 2, 1976, с. 143-162.
100 Колев, К. Създаването..., с. 19.
101 Пак там, с. 35.
102 Пак там, с. 37, 38.
103 Пак там, с. 40.
104 Радонов, З. Музейното дело и културната политика..., с. 70.
105 Окръжно под № 42 от 30 януари 1880 г. относително до издирвание и прибирание старины. В: Сборник от закони, правилници и наредби по Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия от 1879 до края на 1883 г. Пловдив, 1884, с. 245-46.
106 Пак там
107 Пак там
108 Източнорумелийският период на Пловдивския край. Народна библиотека "Иван Вазов", Пловдив, 1993, с. 390
109 Окръжно под № 530 и 536 от април 1881 г. с наставление за дырение старины по могылы.. В: Сборник от закони, правилници и наредби по Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия..., с. 258-63.
110 Пак там.
111 Пак там.
112 Пак там.
113 Пак там.
114 Окръжно под № 716 от 18 март 1883 г. относително до събирание народни песни, гатанки, пословици, рикаски и пр. В: Сборник от закони, правилници и наредби по Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия..., с. 320-24.
115 Пак там.
116 Пак там.
117 Окръжно под № 1236 от 24 май 1883 г. относително до събирание модели от народни облекла. В: Сборник от закони, правилници и наредби по Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия..., с. 325-26.
118 Пак там.
119 Окръжно под № 2770 от 29 октомври 1883 г. за събирание и пазение старины и снимание надписи от паметници. В: Сборник от закони, правилници и наредби по Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия..., с. 331-83.
120 Марица, бр. 161, 15.02.1880.
121 Радонов, З. За възникването и началната дейност на Народния археологически музей в Пловдив (1879-1944). Музеи и паметници на културата, 1970, кн. 2, с. 35.
122 Пак там.
123 Пак там.
124 За многобройните дарени старини, книги и ръкописи, Вж. Марица, 1880, бр. 171, 174, 195, 196, 217; 1881, бр. 250, 302, 307, 315, 317, 321, 324, 348; 1882, бр. 363, 365, 367, 379, 395, 396, 397, 405, 412, 419, 424, 426, 427, 429, 443, 446, 447; 1883, бр. 456, 477, 487, 525; 1884, бр. 666 и мн. др..
125 Юбилеен сборник "100 години Народен археологически музей Пловдив", т. І, Пловдив, 1982, с. 4-5.
126 Пак там, с. 36.
127 Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1923. С., 1925, с. 104.
128 Радева, М. Цит. съч., с. 196.
129 Министър И. Шишманов е принуден да подаде оставка поради Университетската криза в началото на 1907 г..
130 Радева, М. Цит. съч., с. 196.
131 Пак там.
132 Нов век, бр. 883, 20.05.1905.
133 Добруски, В. Реч при откриване на Народния музей. Училищен преглед, 1905, неофициален дял, с. 770 и сл..
134 Пак там, с.1073-1074.
135 Радева, М. Цит. съч., с. 197.
136 Пак там.
137 ДВ, бр. 74, 09.04.1893.
138 Радева, М. Цит. съч., с. 54.
139 Пак там, с. 197.
140 Цонев, Б. Опис на ръкописните и печатни книги в Народната библиотека в София. Т. І, 1910, т. ІІ. 1923.
    Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на българската православна църква в София. С., 1900.
    Спространов, Е. Опис на ръкописите в Рилския манастир. С., 1902
141 Радева, М. Цит. съч., с. 197.
142 Пак там.
143 Пак там, с. 198.
144 Училищен преглед, 1906, кн. 6, с. 156 и сл..
145 Пак там.
146 ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 198, л. 169.
147 Радева, М. Цит. съч., с. 198.
148 Пак там, с. 199.
149 Нов век, бр. 869, 8.04.1905.
150 Радева, М. Цит. съч., с. 199.
151 Пак там.
152 Пак там, с. 202.
153 Пак там, с. 203.
154 Пак там, с. 202.
155 Пак там, с. 208.
156 Пак там, с. 205.
157 Пак там, с. 205-206.
158 Пак там, с. 206.
159 Закон за народното просвещение, Държавен вестник, бр. 49, 5 март 1909.
160 Пак там, чл. 375.
161 Пак там, чл. 379.
162 Водач..., с. 9.
163 Архив на Министерството на народното просвещение, кн. 4, 1910, с. 2 и сл..
164 Така се нарича световноизвестният по това време Kunsthistorishes Museum във Виена.
165 Кръстева, Ст. Студии по музеология. Кн. І, С., 2003, с. 242.
166 Водач..., с. 10 .
167 Пак там, с. 1.
168 ЦДА, ф. 177, оп1, а.е. 198, л. 169.
169 Костов, Ст. Народният етнографски музей. Сб. Полувековна България. С., 1929, с. 121.
170 Държавен вестник, бр. 49, 5.III.1909, чл. 376.
171 Пак там, чл. 380.
172 Известия на Народния етнографски музей, 1921, т. I, с. 5.
173 Ковачева - Костадинова, В. Из историята на Националния етнографски музей (Летопис на един отдел). Българска етнография, кн. 2, 1994, с. 79.
174 Първата цялостна програма за етнографски проучвания в България след Освобождението е публикувана от проф. Иван Шишманов в първия том на създадения от него Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Вж. Шишманов, И.Д. Значението и задачата на нашата етнография. СбНУНК, т. I, 1889, с. 1-64.
175 Ст. Л. Костов е на работа в Народния етнографски музей от 20.II.1909 г., за уредник е назначен на 30.VIII.1914 г. Вж. ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 550, л. 128, 131.
176 Ковачева - Костадинова, В. Цит съч., с. 77.
177 ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 550, л. 121.
178 Ковачева - Костадинова, В. Цит съч., с. 80.
179 Радонов, З. Възникване..., с. 261.
180 ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 342, л. 97.
181 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 169.
182 Пак там.
183 Пак там, с. 170.
184 Минчева, Т. Основоположниците на музейното дело във Велико Търново. В: "История на музеите и музейното дело в България" - Доклади и съобщения от Национална научна конференция (Плевен, 27-28 март 2003). Плевен, 2003, с. 132.
185 Радонов, З. За възникването на българските училищни, читалищни и дружествени музеи и музейни сбирки в миналото (1878-1944). ИБИД, кн. ХХХI, 1977, с. 162.
186 Минчева, Т. Цит. съч., с. 132.
187 Пак там, с. 133.
188 Бъчварова, Н. Държавната културна политика и проблеми на музея при читалищи "Надежда" във Велико Търново (1871-1945 г.). Известия на Историческия музей - В.Търново, т. VІІІ, 1993, с. 60.
189 Пак там.
190 Пак там.
191 Бъчварова, Н. 120 години Исторически музей в град Велико Търново. Известия на Исторически музей - В.Търново, т. VІ, 1991, с. 6.
192 Минчева, Т. Цит. съч., с. 133.
193 Бъчварова, Н. 120 години..., с. 7.
194 В-к Марица, бр. 491, 24 май 1883.
195 Петров, Ц. Окръжен народен музей Габрово 1883-1963 г. Габрово, 1963, с. 3.
196 Петров, Ц. Предговор. Юбилеен сборник с доклади и научни съобщения от научната сесия посветена на 100-годишнината от създавнето на окръжния исторически музей в гр. Габрово, проведена на 12 май 1983 г. Габрово, 1986, с. 2.
197 Петров, Ц. и др. Габрово и околностите му. С., 1963, с. 81.
198 Радонов, З. За възникването..., с. 165.
199 Първи годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1906 г., Варна, 1906, с. 3 и сл.; Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество. Варна, 1908, с. 4 и сл..
200 Драгнев, К. Развитие на музейното дело. В: 100 години Народно читалище "Наука", С., 1975, с. 162.
201 Лалев, Ив. 100 години в служба на народа. Юбилеен вестник "100 години Исторически музей - Ловеч (1895-1995), с. 1.
202 Пак там.
203 Неделчев, М. Как се създаде музея при читалище "Наука" в гр. Ловеч. Сборник в чест на д-р Ст. Ватев, С., 1936, с. 89 и сл..
204 Борисов, Хр. Деветдесет години музейно дело в Ловеч. В: Сборник, Ловеч ,1985, с. 3-4.
205 Лалев, Ив. Цит. съч., с. 2.
206 Драгнев, К. Цит. съч., с. 163.
207 Лалев, Ив. Цит. съч., с. 2.
208 Пак там.
209 Драгнев, К. Цит. съч., с. 163.
210 Пак там, с. 164.
211 Лалев, Ив. Цит. съч., с. 2.
212 Пак там.
213 Драгнев, К. Цит. съч., с. 164.
214 Пак там.
215 Лалев, Ив. Цит. съч., с. 2.
216 Трайков, Л. 70 години музейно дело в Кюстендил. Музеи и паметници на културата, кн. 1, 1968, с. 51 и сл..
217 Балканска, А. 70 години музейно дело в Кюстендил. Археология, кн. 1 , 1968, с. 82 и сл..
218 Канавров, Д. Първи музеи в Южна Добруджа. В-к Морски телеграф, бр. 18, 2-8 октомври 1995.
219 Топузов, П. Казанлъшкия музей за старини и изкуства. Юбилеен сборник 50 години от Освобождението на Казанлък. С. 1928, с. 197 и сл..
220 Радонов, З. За възникването и първоначалната дейност на Казанлъшкия музей (1901-1944). Музеи и паметници на културата, 1978, кн. 1, с. 53.
221 Големият български писател-хуморист и художник, а също и дългогодишен завеждат Казанлъшкия музей, има чудесна картина на местния барабанчик и вестоносец, отпечатана в събраните му произведения под надслов - "Когато в Казанлък нямаше радиоточки".
222 Радонов, З. За възникването и първоначалната дейност на Казанлъшкия музей (1901-1944). Музеи и паметници на културата, 1978, кн. 1, с. 54.
223 Пак там.
224 Пак там.
225 Пак там.
226 Вж. Мърквичка, Ив. Портрет "Жена от Боженци".
227 Цочева, К р. и др. Народният музей в Плевен. С. 1965, с. 3 и сл..
228 Грънчаров, М. Музейното дело в Плевен (1903-1944). Известия на музеите в Северозападна България, т. 20, Враца, 1993, с. 212.
229 Пак там.
230 Пак там, с. 213.
231 Пак там.
232 Пак там, с. 214.
233 Пак там, с. 215.
234 Пак там, с. 220.
235 Пак там.
236 Пак там, с. 216.
237 Пак там.
238 Пак там.
239 Пак там.
240 Пак там, с. 217.
241 Пак там, с. 222.
242 Хараланова, Б. Основни етапи в развитието на музейното дело в Шумен. В: "История на музеите и музейното дело в България" - Доклади и съобщения от Национална научна конференция (Плевен, 27-28 март 2003). Плевен, 2003, с. 120.
243 Лечев, Д. Исторически бележки за Шуменския край и музейното дело. В: 100 години Исторически музей Шумен. Варна, 2004, с. 11
244 Хараланова, Б. Цит. съч., с. 120.
245 Пак там, с. 121.
246 Лечев, Д. Цит. съч., с. 11.
247 Хараланова, Б. Цит. съч., с. 122.
248 Стоянова, Н. Русе можеше да има Етнографски музей в края на ХІХ век. Вестник Музей, бр. 4, април 1999, с. 1.
249 Кръстева, Ст. Студии по музеология. Кн. І, С., 2003, с. 234.
250 Бърчева, М. и Н.Стоянова. Сто години Русенски музей. В: 100 години Русенски музей. Био-библиографски справочник. Русе, 2004, с. 6.
251 Вълчев, А. Националният политехнически музей. В-к Музей, бр. 8, 25 август 1995.
252 През 1891 г. в Русе Димитър Маринов публикува първия том на своя капитален седем томен фолклорно-етнографски труд "Жива старина".
253 Стоянова, Н. Цит. съч., с. 8.
254 Пак там.
255 75 години музейно дело в Русенски окръг. Русе, 1979, с. 12.
256 Летопис на Историческия музей - Русе. Вестник Музей, бр. 4, април 1999, с. 12.
257 Стоянова, Н. Цит. съч., с. 8.
258 75 години музейно дело..., с. 6.
259 Пак там.
260 Бърчева, М. и Н.Стоянова. Цит. съч., с. 5.
261 Пак там, с. 7.
262 Пак там, с. 5-6.
263 Летопис на музея в Стара Загора. В-к Юбилейна поща (посветен на 95-годишнината на Старозагорския исторически музей), 28.05.2002.
264 Пак там.
265 Пак там.
266 Филипова, Л. Археологическото дружество "Августа Траяна" в Стара Загора. В: Сборник материали, посветени на 85-годишнината на историческия музей в Стара Загора. Стара Загора, 1992, с. 18.
267 Пак там.
268 Пак там, с. 19.
269 Ръководители и директори на Старозагорския музей (1907-2002). В-к Юбилейна поща (посветен на 95-годишнината на Старозагорския исторически музей), 28.05.2002.
270 Пак там.
271 Филипова, Л. Цит. съч., с. 22.
272 Пак там, с. 24.
273 Атанасова, Й., Н.Илиев, П.Никодимов. 75 години организирано музейно дело във Видинския край. Известия на музеите в Северозападна България. т. 12, 1987, с. 201.
274 Пак там.
275 75 години музейно дело в Тетевен. Доклад, изнесен на Тържественото събрание, 6 декември 1986 г. Архив на исторически музей Тетевен, с. 2.
276 Пак там, Протокол №14 от 28 май 1911 г..
277 Пак там.
278 Пак там, с. 3.
279 Пак там.
280 Канавров, Д. Сътрудничество, утвърдено от десетилетията. В-к Балчик, бр. 10, 17-23.03.1998.
281 Пак там.
282 Пак там.
283 Пак там.
284 Канавров, Д. Сътрудничество, утвърдено от десетилетията. В-к Балчик, бр. 11, 24-30.03.1998.
285 Райкински, Ив. Музейното дело във Враца до 1952 г. Известия на музеите в Северозападна България, т. 19, Враца, 1992, с. 162.
286 Пак там, с. 163.
287 Пак там, с. 164.
288 Пак там, с. 165.
289 Пак там, с. 166.
290Петров, Ив. Първият полкови военен музей у нас и неговият основател. Военно-исторически сборник, 1, 1969, с. 80.
291 Радонов, З. За възникването на българските училищни, читалищни и дружествени музеи и музейни сбирки в миналото (1878-1944), ИБИД, 1977, кн. ХХХI, с. 154.
 292 Радонов, З. Някои моменти около създаването и първоначалната дейност на военноисторическите къщи-музеи и на Главния военен музей в София (1878-1944 г.). Военно-исторически сборник, С., 1970, кн. 1, с. 34.
293 Бошнаков, Н.Г. Военно-историческите музеи в Плевен (създаване, етапи на развитие и роля в изграждането на музейното дело в България). Известия на музеите в Северозападна българия, т. 21, Враца, 1993, с. 304.
294 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 172.
295 Бошнаков, Н.Г. Цит. съч., с. 304-305.
296 Пак там, с. 305.
297 Пак там.
298 Пак там.
299 Пак там, с. 306.
300 Пак там.
301 Пак там.
302 Пак там, с. 308.
303 Пак там, с. 309.
304 Пак там.
305 Пак там.
306 Радонов, З. Някои моменти..., с. 35.
307 Стоян Заимов (1853-1932). Военно-исторически сборник, кн. 5, 1967, с. 91.
308 Заимов, Ст. Пътни бележки за светите места на признателна България. С., 1907, с. ІV и сл..
309 Капчев, Г.И. Мавзолей в гр. Плевен. С., 1907, с. 333 и сл..
310 Капчев, Г.И. Зелените гори - Скобелевски парк. С., 1907, с. 127.
311 Капчев, Г.И. Зелените гори - Скобелевски парк. С., 1907, с. 127.
312 Радонов, З. Някои моменти..., с. 37.
313 Цанов, Е. Шипка - Бузлуджа. Албум - пътеводител на Националния парк-музей Шипка - Бузлуджа. С., 1968, с. 59.
314 Грънчаров, М. Музейното дело в Плевен (1903-1944). Известия на музеите в Северозападна България, т. 20, Враца, 1993, с. 223.
315 Пак там.
316 Пак там, с. 224.
317 Пак там.
318 Бошнаков, Н.Г. Цит. съч., с. 310.
319 Третяков, С.Л. Мавзолеят в Плевен. Пътеводител. С., 1966, с. 4,5.
320 Вазов, Ив. Ерусалимите на българската признателност. Плевен-Пордим-Бяла.Пътни бележки. В: Събрани съчинения, т. 11, С., 1956, с. 163.
321 Капчев, Г.И. Къща-музей "Цар-Освободител Александър ІІ" в гр. Плевен. С., 1907, с. 424.
322 Капчев, Г.И. Мавзолей в гр. Плевен. С., 1907с.  404 .
323 Капчев, Г.И. Зелените гори - Скобелев парк. С., 1907, с. 168.
324 Капчев, Г.И. "Карол І - румънски крал" в с. Пордим. С., 1907, 227 с.
325 Капчев, Г.И. Къща-музей "Владимир Александрович" в с. Горна Студена. С., 1907.
326 Капчев, Г.И. Признателна България. Паметници, издигнати от Комитета "Цар Освободител Александър ІІ" за вечен спомен на героите от Освободителната война 1877 - 1878 г. с., 1907, с. 372.
327 Заимов, Ст. (Стоян Диарбекирски). Пътни бележки за светите места на Признтелна България. С., 1907, 142 с.; Заимов, Ст. Юбилейны путеводитель по свещенным местам - памятникам, воздвигнутым признательным болгарским народом. С., 1907, с.  115.
328 Заимов, Ст. Светите места на признателна България. Плевен. Кн. 1. София - Плевен. 1912, 320 с.; кн. 2. Плевен - Пордим, 1912. 176 с.; кн. 3. Бяла - Горна Студена. 1927, с. 496.
329 Михлюзов, Н.Р. Освобождение и признателност. Пловдив, 1912, с.  224.
330 Капчев, Г.И. Мавзолей в гр. Плевен. С., 1907, с. 325.
331 Пътеводител на Военно-историческите музеи в Плевенски окръг. Варна, 1960, с. 22.
332 Шапкаров, Г. В. Музей "Освобождението на Плевен 1877 г." - Пътеводител. С., 1967, с. 19.
333 Пътеводител на военно-историческите музеи.., с. 29.
334 Пак там, с. 83.
335 Пак там, с. 28, Вж. и Си ляновска, Т. Цит. съч., с. 172.
336 Във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България на най-високата точка в Скобелевия парк през 1977-78 г. се построи панорамата "Плевеска епопея"
337 Бошнаков, Н. Скобелев парк-музей Плевен. Пътеводител. С., 1966, с. 5 и сл..
338 Бошнаков, Н.Г. Военно-историческите музеи в Плевен..., с. 311.
339 Радонов, З. Някои моменти..., с. 37.
340 Бошнаков, Н.Г. Военно-историческите музеи в Плевен..., с. 312.
341 Пак там.
342 Пак там, с. 313.
343 Пак там, с. 312.
344 Пак там, с. 315.
345 Заимов, Ст. Светите места на признателна България. т. 3, С., 1927, с. 201 и сл..
346 Пак там, с. 204 и сл..
347 Пак там, с. 224 и сл.
348 Пак там, с.210.
349 Пак там, с. 216.
350 Заимов, Ст. Пътни бележки за светите места на признателна България. С., 1907, с. 141 и сл..
351 Шарова Кр. Музеят на Българското възраждане и освобождение - една инициатива на Стоян Заимов, осъществена от него през 1900 година и наскоро погубена от други. В: "История на музеите и музейното дело в България" - Доклади и съобщения от Национална научна конференция (Плевен, 27-28 март 2003). Плевен, 2003, с. 33.
352 Пак там.
353 Български търговски вестник, бр. 65, 24.03.1900.
354 Шарова, Кр. Цит. съч., с. 34.
355 Страшимиров, Д.Т. История на Априлското въстание. Т. 1-3. С., 1907.
356 Страшимиров, Д.Т. Архив на Възраждането. Т. 1-2. С., 1908.
357 Шарова, Кр. Цит. съч., с. 27.
358 Пак там, с. 32.
359 Заимов, Ст. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. С., 1983, с. 10 и сл..
360 Шарова, Кр. Цит. съч., с. 38.
361 Пак там, с. 47.
362 Пак там, с. 63.
363 ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 665, л. 164, 166, 167.
364 ЦДА, ф. 177, оп. 1, а.е. 665, л. 162.
365 Стоянова, К. Стремежът на перущинци за опазване на историческата памет. Архив на Исторически музей гр. Перущица, с. 1.
366 Пак там.
367 Уставъ на Комитета "27 Априлъ" за въздигание памятникъ въ с. Перущица. Пловдив, 1908, с. 4.
368 Пак там, с. 1.
369 Пак там, с. 4.
370 Стоянова, К. Цит. съч., с. 2.
371 Пак там, с. 3.
372 Училищен преглед, кн. 2, 1906, с. 217-226.
373 Попов, Р. и Мушмов, Н. А. Ръководство за разкопки, събиране и запазване на старини и монети. С., 1922, с. 233.