Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
2.9. Краеведските изследвания - стимул за развитието на музейната мрежа в България
Законодателството в областта на опазването на българските старини стимулира по-нататъшното проучване на всички движими и недвижими паметници. Ето защо още в края на ХIХ век се публикуват първите научни програми за изследователската работа в тази насока.
Принос към изучаването на миналото на даден край дават и поселищните проучвания, които започват да се провеждат от началото на ХХ век под непосредственото ръководство на редица изтъкнати специалисти, какъвто е професор Анастас Иширков. За да се разгърне краезнанието у нас на научна основа, той публикува през 1906 г. "Упътване за изучаване на селищата в българските земи".372 В него обстойно са застъпени въпроси, свързани с историята на селището, неговото име, населението му, носиите и занятията. В специален раздел са отделени въпросите за старините в селището и неговата околност. Трябва да се отразят всички сведения за наличието на манастир, градище, кале, кула, стари зидове, дялани камъни със и без надписи, както и следи от стар друм, мост и т.н. Необходимо е също така да се проучи районът около селището за следи от сгурия и рудопреработка и ако се открият, да се определи до кога там е имало производство. Други важни обекти за проучване са могилите - дали има в близост до селището, каква форма имат, как се наричат и дали са били разкопавани някои от тях и какво е намерено. Включени са и въпроси относно гробищата на селището и съседните села, както и за оброчищата и службите, извършвани там.
Като цяло Упътването за изучаване на селищата в българските земи е насочено да послужи на местните прогимназиални и гимназиални учители в техните краеведски проучвания. В частта си за старините то е напълно изчерпателно и обхваща почти всички необходими данни за археологическото наследство на дадено селище. В другите още осем раздела са застъпени въпроси, свързани с материалната култура, архитектурата и историята на селището. Така проф. А. Иширков дава своя принос в началото на ХХ век да се излезе извън традиционните рамки на фолклористиката и етнографията, които имат доминиращо влияние сред българското учителство и техните публикации в "Сборника за народни умотворения". Независимо че проф. Ив.Шишманов неколкократно апелира за проучване и на материалната култура на българския народ, в Министерството на Народното просвещение продължават да постъпват преобладаващо материали, свързани с духовната култура на българина.
За да могат учителите и любителите на старините у нас да провеждат системни проучвания в тази област, Археологическото дружество в София публикува през 1909 г. "Упътване за събиране и пазене на старини". В него на 83 страници обстойно се разкрива как трябва да се издирват археологическите паметници, по какъв начин да се документират откритията и особено как те да се съхраняват, за да се избегне по-нататъшното им разрушаване. По-обстойно е "Ръководството за разкопки, събиране и запазване на старини и монети", написано от Р. Попов и Н. А. Мушмов и издадено от Българския археологически институт през 1922 г..373
Дейността на следосвобожденското ни общество в областта на паметниците на културата е посветена преди всичко на опазването им. Новата българска държава създава съвременна нормативна база, на чиято основа се градят институциите, призвани да откриват и съхраняват историческите и културни паметници. Законът за народното просвещение от 1909 г. и Законът за старините от 1911 г. са европейските еталони, по които българското музейно дело се равнява през този период. Народният музей е методически център, призван да подпомага всички местни музеи в тяхната практическа работа по откриване и съхраняване на паметниците. Недостатъчните средства, заделяни от общините, не създават условия за една по-широка музейна мрежа в страната. Независимо от това в повечето градове, а и в някои села, се създават музеи и музейни сбирки.
