Тема: Проучване, оценка на състоянието и дигитализация на културно наследство, съхранявано в подбалканските възрожденски центрове – музеи и библиотеки в Клисура, Сопот, Карлово и Калофер.

Ръководител: доц. д-р Цветанка Христова Панчева

Факултет/департамент/звено: Философски факултет, катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“

Една от основните характеристики на информационното общество, което изграждаме е свързана с все по-големия дял от развитието на услугите. В този смисъл придобиването на умения и знания за организацията на информационните потоци и осигуряване на адекватна среда за достъп до информация и услуги е особено важна стратегическа цел на образованието. Именно чрез настоящия проект се реализираха както важни образователни цели, така и студентите се потопиха в практическата работа в библиотеки и музеи, помогнаха на тези институции да осъществят свои иновативни услуги за потребителите и за широката публика. Участниците в проекта придобиха умения, знания и подходи за използването на цифровата фотография за дигитализацията на културното наследство и обработването на графични формати. Те станаха съпричастни при реализирането и изграждането на една иновативна среда за общуване с книжовни и музейни паметници във възрожденските центрове – Клисура, Сопот, Карлово и Калофер.

Сайт на проекта:

http://www.museite.com/podbalkan/

През последните 20 години българската музеология се развива без да има периодично списание на страниците на което да се дискутират теоретични проблеми и успешни практики на българските музеи. Радостно е, че редица автори публикуват свои монографични изследвания, а млади колеги защитават дисертации, които също се отпечатват. Оказва се, че основаването и поддържането на периодично издание е изключително трудно начинание. Бяха направени няколко, за съжаление, неуспешни  опита в тази насока. Излязоха по едни брой списание „Музи” и едно списание с по-широк профил, включващо и реставрацията и консервацията. Единствено списание „Будител“ успя да събере широк кръг автори и спомоществователи, но то има друга цел. В него чистата музейна работа не е обект на публикациите.

Ето защо ние смятаме, че е дошло времето да започне публикуването в електронен вариант на едно професионално музеоложко списание в България на роден език и на английски.

Избирането на това заглавие не е случайно. През 1998 г. за първи път в България  беше публикувана монография, в чието заглавие беше записан термина „музеология”. Пътят на утвърждаването на науката музеология у нас е дълъг и труден. До известна степен той още не е доизвървян. Само в „Софийския университет „Св. Климент Охридски” времето от преподаването на „музейно дело” през „музеезнание” до „музеология” ни отне две десетилетия. Като най-голяма „победа” можем да отчетем успешния старта на магистърска програма „Музеология” в Историческия факултет на СУ. За съжаление студентите в тази програма са твърде малобройни. Липсата на културна политика през тъй наречения „преход” и в частност в областта на музеите не стимулира по никакъв начин получаването на специализирано образование за работещите в българските музеи. Понеже ръководя втори мандат катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика” наясно съм как стои, законодателно, този проблем в библиотеките. Всеки кандидат за директорски пост на библиотека трябва да е завършил магистърска степен по библиотекознание. За съжаление, това е последната грижа на работещите в българските музеи, да имат професионално музеоложко образование.

След като нормативно въпросът за музеоложкото образование дълги години още ще бъде само пожелателен, ние чрез това електронно, безплатно списание имаме надеждата да предоставим на българската музейна колегия някои от основните теоретични аспекти на музеологията, да предизвикаме дискусии по отделни проблеми, да дадем трибуна на музейните уредници от различни музеи в страната за да ни запознаят със своите постижения и нерешени проблеми.

Електронният формат на списанието ни дава неограничени възможности за текстов обем, снимков и филмов илюстративен материал. Периодичността ще зависи от авторите-доброволци. Списанието се издава и разпространява на принципа на „свободен достъп”. Хонорари не се заплащат. Авторските права се предоставят от авторите чрез декларация в електронен формат. Всеки автор е „Добре дошъл!” на страниците на „Музеи и музеология”!

Редколегията е от доброволци и всички работят безвъзмездно. Надяваме се да имаме и съкратен вариант на английски език. Нашият език е „невидим“ в световната мрежа. За това нашата амбиция е да предизвикаме интерес и в чужбина, чрез резюмета и някои цели текстове на английски език.

Да се надяваме, че ще има и брой втори на сп. „Музеи и музеология”! :)

До нови „срещи”! :)

Симеон Недков