ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ В МУЗЕОЛОГИЯТА.

НАУКАТА МУЗЕОЛОГИЯ.

Музеологията е млада наука, независимо, че предмет на нейните изследвания са следите от човешката дейност и заобикалящата го природна среда от най-дълбока древност до ден днешен. Музеите са връстници на човешката цивилизация. В тях са представени както природни образци, така и човешките постижения във всички области - изкуство, наука, занаяти и т.н.
Бързото развитие на музейното дело през ХIХ век изправя музейните работници пред много нови изпитания. Старите методи на частно колекциониране не са приложими при създаването на такива огромни колекции каквито са в националните музеи. Ето защо практиката налага да се създаде стройна система за издирване, събиране, реставриране и консервиране на паметниците, както и за тяхното идентифициране, научно проучване, съхраняване при подходящи условия и на края експонирането им в залите на музея, така че посетителите да получат най-широки комуникативни възприятия от музейните предмети. С други думи, назряло е времето за създаване на една нова наука, която изцяло да се заеме с теоретическите и практически проблеми на музейното дело – тази наука е музеологията.
Както всяка новопоявяваща се наука в най-ново време и музеологията има своите горещи привърженици и противници. Затова и е необходимо половин столетие за да се утвърди сред останалите науки в края на ХIХ и началото на ХХ в.
Музеологията  е наука, която се занимава с методите, с най-новите начини за събиране, систематизиране, запазване, научно определяне и подреждане на музейните предмети или колекции. Наука, която изследва проблемите свързани с теорията и историята на музейното дело. Музеологията обобщава и досегашния опит на музеите в отделните страни или в целия свят, за да се извлекат общите принципни изводи от самата практика в полза на бъдещата многообразна музейна дейност.
Подобно на науката етнография, която възниква през ХIХ век и музеологията също преживява един продължителен период в който едновременно се използват два термина за наименованието й - първоначално музеография и постепенно налагащото се - музеология. През 1934 г. . в Женева се издава двутомника “Музеография”. Той е обобщаващият музеоложки труд публикуван до този момент, независимо, че в него е отделено внимание на художествените музеи.  След Втората световна война дискусията около предмета и методологията на музеезнанието продължава. Някои учени обосновават самостоятелното съществуване на науката музеология, другия я смятат за приложна наука, трети я определят като техника на музейната работа съчетаваща различни клонове на науката които имат отношение към музейната практика.
В България дълги години се използва преведения термин от музеология - музеезнание. В руския език също се използва превода на музеология - музееведение.
Обект на музеологията са музеите и музейното дело, като обществени явления. Дискусиите относно обекта и предмета на науката музеология продължават повече от век.
Предмет на музеологията - кръг от обективни закономерности, отнасящи се към процесите на натрупване и съхраняване на социална информация и предаването на знания, традиции, представи и емоции чрез музейните предмети и към процесите на възникване,  развитие и общественото функциониране на музеите и музейното дело.
Като най-близко до нашите разбирания е определението на проф. З.Странски /Чехия/, че предмет на музеологията не е музеят като институция, а сферата на музейните дейности, които включват подбора, съхраняването и експонирането на предметите, ценни със своята “музейност”.  Определянето на “музейността” на предметите е свързано с тяхната ценност за документирането на природата и обществото. Музейната ценност на предмета, за разлика от архивните документи, зависи не само от семантичната информация, но и от експресивните и атрактивни свойства на предмета.
Музейно дело. Съществува по-широко понятие, което включва в себе си и музеологията. Музейното дело е специфична сфера от обществената дейност, имаща отношение към науката, образованието, въспитанието и културата като цяло, която не остава в страни от общите тенденции на общественото развитие.  Функционирането на музеите в конкретните исторически условия определят тази специфична обществена дейност - музейно дело. В него се включва - цялата практическа дейност в музеите, охраната на културните и природни паметници обединени под общото название - световно наследство, музейната мрежа, музейната политика и законодателство, системата за подготовка и повишаване на квалификацията на музейните кадри, научно-методическите и учебни центрове, специализирана периодика и разбира се изучаващата всичко това научна дисциплина - музеология.
Методология. Всяка наука разработва специфична методология за изследване на своя обект и предмет. Музеологията се характеризира с голямо разнообразие на своите изследователски методи. Това се дължи на широкия спектър от науки които са обект на музейна дейност. Така например, в естественоисторическите музеи се съхраняват, изучават и експонират образци от живата и нежива природа, които са обект на изследване от всички природни науки, като се започне с минералогията и се свърши с анатомията. Ето защо, при своите специфични изследвания музеологията се базира в една или друга степен и на методиката на тези науки. При историческите музеи, естествено е музеологията да използва методологията на археологията, етнографията, историята, палеографията, археографията, нумизматиката, сфрагистиката и т.н. По такъв начин музеологията се свързва с другите науки и взаимно те се обогатяват.
Собствени научни методи музеологията прилага - при теренните проучвания, при реставрацията и консервацията, при колекционирането (научното комплектуване), при експонирането и т.н. Музеологията е наука която непрекъснато се развива, а заедно с това се обагатява и нейната методология.
Музеологията и другите науки. За да се намери точното място на музеологията сред останалите науки, трябва да се определи дали тя е обществена, интердисциплинарна или друг тип наука. Като имаме предвед многобразието на музеите, то неминуемо трябва да я отнесем към интердисциплинарните науки. От друга страна, като вземем за основа нейния предмет на изследване, тогава с пълна сила тя е обществена наука, защо има оснавни обществени функции. От една страна музеологията провежда фондаментални научни изследвания, в своята област, а от друга, тя извършва и приложни проучвания. Така можем да определим музеологията като интердисциплинарна обществена наука.
При създаването на музейните колекции и експозиции едновременно се прилагат различни научни дисциплини. Освен конкретните науки, в чиято област се създават те, тук си дават среща и педагогика, психология, научна информация, нови технологии и т.н. Всички те взаимно се допълват за да се получи една съвременна, модерна и завладяваща експозиция. В нея се съчеват върховите постижения на всички научни дисциплини чрез които може да се постигне желания от музейните уредници и художници завладяващ музейната публика ефект. Независимо от връзките на музеологията с много науки, тя си остава най-тясно свързана с библиотекознанието и архивознанието. Вековното съвместно съществуване на културните институти - библиотека, архив, музей, определя тяхната близост в целите и в методите за постигането им.
Основни понятия в музеологията. Всяка нова наука създава най-напред своя понятиен апарат. До скоро в музеологията се използват многозначни термини. Опит да се въведе уеднаквяване в музеоложката терминология се направи през 1986 г. с издаването на енциклопедичен, многоезичен “Музеоложки речник”, по решение на Международния съвет на музеите /ИКОМ/.  В него на няколко езика, включително и на български се изреждат десетки общоприети термини в световната музеоложка практика - одобрени от ИКОМ при  ЮНЕСКО. В речника няма рубрики в които да се дават определения на термините, а те са само изброени на различните езици с цел да се постигне уеднаквяване в терминологията. В отделните страни също се предприемат конкретни стъпки за изясняване на музеоложките термини и се издават обобщаващи сборници посветени на тази тема.
Музей. Според Устава на ИКОМ, музеят е постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и на неговото развитие, отворен за публиката и занимаващ се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда. Той придобива, съхранява, експонира и най-вече представя с научна и образователна цел, както и за естетическа наслада, културноисторически паметници и природни образци.
Към музеите се отнасят и:
- природните, исторически, археологически и етнографски местности и паметници;
- институциите, които съхраняват колекции и представят живи образци от растения и животни, като ботанически градини, аквариуми, вивариуми;
- научни центрове и планетариуми;
- консерваторски институти и изложбените галерии към библиотеки и архивни центрове.
В българското законодателство музеите и тяхната дейност са определени по следния начин: “Музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата и природни образци.”
Музеен предмет. Музейният предмет е оригинал, който е непосредствен резултат от човешката дейност или природен уникат, имащ значение на документ и отговарящ на профила на музея в който се съхранява и експонира. Музейните предмети, които са създадени в резултат на човешка дейност, са носители на социална информация, която има своите семантически, аксиологически и комуникативни аспекти. Същевременно музейните предмети имат и специфични качества като - атрактивност, експресивност и репрезантивност. Те не са само носители на знание, но са и културно-исторически ценности. Така те се явяват и като пряка комуникативна връзка между сегашните посетители и миналото и въздействат не само образователно, но и емоционално и естетически.
Музеен предмет е извлечен от реалната действителност предмет с музейно значение, включен в музейна колекция и имащ качества за продължително съхраняване. Той е носител на социална или естествено-научна информация - автентичен източник на знания и емоции, на културно-исторически ценности и е част от националното културно-историческо и природно наследство.
В България се налага специфична терминология с която се определят музейните предмети. Още в първия законодателен акт приет след Освобождението - “Закон за издирвание старини и за спомагание на научни и книжовни предприятия”  - музейните предмети са наречени старини, като те са “подвижни” и “неподвижни”. Така например в чл. 8 се казва: “Откритите неподвижни старини, като храмове, крепости и други, дето да се намерят, се поставят под надзор на местната власт и са притежание на правителството”.  В Закона за старините приет през 1911 г. в отделни глави се разглеждат - движими и недвижими старини.  Тази традиция преминава и в сега действащият Закон за паметниците на културата и музеите, в който се говори за движими и недвижими паметници на културата.
Паметници на културата, според българското законодателство, са: произведения на човешката дейност, които документират материалната и духовната култура и имат научно, художествено и историческо значение или са свързани с историческите и революционните борби и събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци.
Паметници на културата са:
а) селища, квартали, улици, сгради, съоръжения;
б) археологически обекти;
в) култови постройки и съоръжения;
г) надгробни паметници;
д) предмети с научна и художествена стойност;
е) архивни документи и паметници, носещи информация за важни исторически събития и процеси, както и за живота на изтъкнати личности;
ж) съвременни произведения на изкуството след включването им в музейните фондове.
Движимите паметници на културата се съхраняват в музеите, а недвижимите се поддържат от Националния институт за паметниците на културата.
Структура на музеологията. Подобно на другите научни дисциплини и музеологията има своя вътрешна структура: история и теория, музейно изворознание и приложна музеология.
История на музейното дело - изучава причините за възникване на “музейната потребност”, произхода и историческия опит на всички форми на обществените институти, възникнали за да задоволят тези потребности, тяхното функциониране през различните исторически епохи, музейната политика, създаването на музейна мрежа и организирането на музейното дело, историята на законодателството отнасящо се към музеите и опазването на паметниците.  Историографията на музеологията е част от историята на музейното дело, тя изследва историята на самата наука, отразена в музеоложката литература.
Теория на музейното дело. Теорията на музейното дело включва: обща теория, теория на документирането, теория на тезаврирането  /на фондовата работа/, теория на музейните комуникации.
Общата теория на музеологията, разглежда обекта и предмета на науката, нейната методология, връзката й с другите науки. Теорията на документирането изучава различните страни на реалната действителност и се стреми да проучи обекти с музейно значение, подлежащи на опазване и използване като своеобразни документи, удостоверяващи реалната историческа памет.  Теорията на тезаврирането е свързана с познанието на музейността, т.е. с определянето на музейната ценност на даден предмет като носител на социална информация или природен феномен. Тази теория разработва методологията за класифициране и систематизиране на музейните предмети в музейните фондове, определят се нормативите за условията при които трябва да се съхраняват различните предмети в зависимост от тяхната материя и състояние. Теорията на музейните комуникации изследва спецификата на комуникациите в културен институт като музея. Основно място заема разбира се експозиционната дейност и нейната комуникативна страна.
Музейно изворознание. Всеки един музеен предмет е източник на социална информация, в това си качество, той се изследва и като извор за дадения исторически период. Музейното изворознание има за обект на изследване музейните предмети и тук то използва теорията и методиката на изследване на музейните предмети, но от ъгъла на изворознанието, т.е. като материал за историята на музейното дело и неговата историография. Като изучава всички типове източници за музейните колекции музейното изворознание има за задача да създаде цялостна представа за музейните предмети като културно-исторически ценности.
Приложно музеезнание. Приложното музеезнание възниква заедно с практическата реализация на музейното дело. Приложното музеезнание включва три раздела: научна методика; техника; организация и управление.
Научната методика обхваща всички форми на музейната дейност. Отбелязват се общи и специални методически изследвания. Общата методология има отношение към всички музеи. Такъв пример са методическите принципи за изготвяне на експозициите, на фондохранилищата и т.н.. Специалната методология се прилага при различните профили и типове музеи. Така например, методиката на изграждането на един музей на открито съществено се отличава от тази в един естественоисторически или политехнически музей и т.н.
Музейната техника заема важно място в музейната практика. Към техниката се отнасят въпросите свързани с проектирането на музейната сграда, музейното оборудване, техниките на експониране на различните типове музейни материали, техническите информационни (аудио-визуални) средства, оборудването на лабораториите за реставрация и консервация, транспорта, охранителни средства и др.
Организацията и управлението на музеите, днес все по-често наричано музеен мениджмънт, е в основата на съвременната дейност на музеите като културни институти. По този въпрос непрекъснато излиза нова и нова литература. В различните страни, а дори и в отделните континенти се оформят специфични форми на музейния мениджмънт в резултат на различните начини на финансиране и управление на музеите. Затова при разглеждането на музеите в отделните страни ще се отделя внимание и на спецификата в този род дейност.
Класификация на музеите. Музеите могат да бъдат профилирани в четири основни групи: художествени, исторически, природонаучни и технически. Художествените музеи, у нас добили популярност като художествени галерии, са едни от най-старите музейни институции. Към тях принадлежат: музеи на изобразителните изкуства, картинни галерии /пинакотеки/, музеи на скулптурата /глиптотеки/, музеи за приложно изкуство, за художествени занаяти и др. Историческите музеи включват: археологически, етнографски, нумизматични, военноисторически, национално исторически и др. Природонаучните музеи обхващат всички естествени науки. Те биват: биологически, ботанически, зоологически, минераложки, палеонтологически, антропологически, екологически и др. Техническите музеи представят различните клонове на науката и техниката: политехнически, авиация, космонавтика, транспорт, корабоплаване, автомобили, мини, съобщителна техника, електроника, компютри и мн. др.
Основни музейни дейности: събирателска, научноизследователска, реставраторска, фондова, експозиционна, образователно-възпитателна. При осъществевянето на основните дейности музеите: издирват и изучават музейните предмети, чрез експедиции, теренни проучвания, археологически разкопки и др.; събират, регистрират и обработват научно новопостъпилите във музейните фондове движими паметници и природни образци, като им осигуряват юридическата и физическа защита; извършват консервация и реставрация на музейните предмети; осигуряват тяхното използване за научни и образователни цели; организират постоянни и временни експозиции; подготвят и издават научни, научно-популярни и справочни издания, организират научни конференции и симпозиуми; поддържат връзки със сродни институти в страната и чужбина; регистрират движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица; оказват съдействие на собствениците за научното им интерпретиране, съхраняване и популяризиране; ръководят методически музейните сбирки; съдействат за повишаване на квалификацията на своите специалисти; разработват тематико-структурни и тематико-експозиционни планове; популяризират своята дейност и паметниците на културата.
За попълване на музейните колекции с автентични паметници се извършва научнообоснована събирателска дейност. Подбора се извършва много прецизно, като избрания предмет трябва да отговаря преди всичко на изискването за “музейност”. Научноизследователската работа в музеите има два аспекта: от една страна се провеждат научни изследвания в научната област в която е създаден музея и от друга страна се провежда научно-изследователска работа в областта на музеологията. На тази страна от музейната дейност се отделя специално внимание и от ИКОМ. Експозиционната дейност създава “лицето” на всеки музей. За нейното осъществяване е необходимо съчетаването на комплекс от научни дисциплини. Така се постига ефектна и с богата научна и художествена стойност експозиция. Образователно-възпитателната дейност на музеите има за задача не само да обогатява културата на подрастващите, но и да разширява техния кръгозор. Същевременно в духа на дълбоките демократични преобразования на съвременния свят да покаже чрез музейните средства цялостния облик на човешката цивилизация развивала се през различните исторически епохи.
Музеоложки школи. Най-голям принос за утвърждаването на музеологията като наука дават музеоложките школи във Франция, Англия и Германия. През 1882 г. в “Екол дьо Лувр” в Париж, започва подготовката на изкуствоведи за работа във френските музеи.  Преподавателският колектив, който се оформя в школата започва издаването на “Библиотека на Лувърската школа и на музеите на Франция”. На страниците на това издание се разглеждат основните теоретически и практически проблеми, стоящи пред музейното дело по това време. Чрез разпространяването на тази “Библиотека” и в другите европейски страни се създава една по-широка аудитория, съпричастна на новите идеи в областта на създаващата се наука музеология.
Създаването на Школата при Лувъра и централизирането на подготовката на кадри за френските музеи поставя началото на единно ръководство на всички видове музеи в страната. Така Франция първа в Европа въвежда не само координиране на музейното дело, но го поставя и под централно управление, независимо от характера на колекциите – частни или държавни. От времето на Великата френска революция и Първата република, повечето музеи начело с Лувъра стават достъпни за широката френска публика. Постепенно и частните колекции започват да се водят на отчет в централните специализирани органи в областта на музеите.
Обучението на специалисти в школата на Лувър, а от 1927 и на тясно профилирани студенти, изучаващи специалността музеология, допринася за издигане на много високо професионално равнище не само на столичните, но и на музеите в цялата страна. С въвеждането на наредба за задължително, специално образование на работещите в музеите на Франция, школата в Лувър се превръща в най-уважаваното, не само в страната, но и в чужбина висше учебно заведение в областта на музеологията. Тук студентите придобиват знания по праистория, археология, епиграфика, нумизматика, етнология, история на изкуството – в Европа, ислямските страни, Далечния Изток и т.н. Изучават се и чисто музеоложки дисциплини като: история на музейното дело, принципи на модерното музеезнание, организация на музеите и т.н. Практическият опит, който студентите натрупват, работейки сред колекциите на Лувъра им дава широка подготовка за да работят уверено и професионално при най-разнообразни условия в своята бъдеща кариера.
От 1981 г. пред Школата в Лувър се поставят нови задачи. Според декрета от 11 май 1981 г.  в школата ще продължава да се преподава история на изкуството и цивилизацията, като се опира на богатата си база от световни паметници и произведения на изкуството. Същевременно обучаемите се запознават с методите за опазване, съхраняване и експониране на културното наследство. От 1986/87 г. започва работа и новият клон на Школата на Лувъра, наречен Школа на културно-историческото наследство. В нея се подготвят стажанти-пазители и уредници по специална програма, подобна на нашето задочно обучение.  След успешното им завършване стажантите се назначават в музеи втора категория.
Във Великобритания, без намесата на държавата музейните работници създават своя Асоциация, която от 1900 г. започва да издава свой орган “Museums Journal”, който излиза и до сега.  Асоциацията на музейните работници във Великобритания, разглежда не само практическите въпроси свързани с развитието на музейното дело в страната, но отделя и специално внимание на теоретическите въпроси, стоящи пред музеологията на съответните етапи от нейното развитие. На страниците на своето списание тя разгръща дискусии по специфичните проблеми, които решават отделните видове музеи. Обменя се опит в областта на реставрирането и консервирането на паметниците, тяхното надеждно съхраняване. Специално внимание се отделя на експозиционната работа в музеите и особено на по-старите колекции и необходимостта от нови експозиции, използващи съвременните изисквания на музеологията.
Обучението на специалисти в областта на музейното дело във Великобритания не се централизира и уеднаквява. Единствено в Университета в Лейчестър съществува специализирана катедра по музеология. В другите английски университети има специализации по музеология, главно към специалностите по история и изкуствознание. Една от най-активните музеоложки школи през последните години във Великобритания е шотландската. Музеолозите от Единбург издават поредица от много актуални приложни изследвания и сборници. В тях те основно разглеждат съвременните аспекти на музейния мениджмънт  и маркетинг , финансирането на музейното дело , подготовката на персонала и работата с различните видове посетители.
Като цяло, във Великобритания преобладава частното колекционерство. Държавните музеи са само една малка част от общия брой на музеите в страната, но от друга страна, те са най-големите и най-посещаваните от местни и чуждестранни туристи, защото имат национално и международно историческо и културно значение. Затова и точно те дават облика на музейното дело в страната. Техните кадри завършват специализации по музеология в университетите или придобиват квалификация в курсове организирани от самите национални музеи.
Германската музеоложка школа  се развива бързо в края на ХIХ в., както всички области на икономиката, науката и културата след Германското обединение и победоносната Френско-Пруска война. Всичко това допринася за качествен скок и в областта на музейното дело. Израз на този нов етап е появата през 1905 г. на научното списание “Музеумскунде”. То е създадено и редактирано от видния германски музеолог Карл Редшем.
Руската музеоложка школа води своето начало от началото на ХVIII в. За нейн основател може да се посочи големия руски учен-енциклопедист В.Ломоносов. Той е натоварен от Петър I да се грижи за колекциите на неговата Кунсткамера - първия руски музей. През 1718 г. е издаден императорския указ за събиране на нови музейни предмети от територията на цяла Русия. По-късно, през 1761 г. В.Ломоносов съставя въпросник в който включва 30 въпроса за проучване на миналото на даденя край в който се извършва проучването.  На неговия призив да се изучава руската история и да се опазват всички писмени и веществени паметници се отзавава патриотичната интелигенция. В резултат на тези усилия през ХIХ в. в Русишя се утвърждават такива световноизвестни музеи като: Ермитажа, Кунсткамерата, Руският музей, Историческия и Политехническия музей в Москва, Третяковската галерия, възникват и музеи в провинцията. За развитието на руската музеоложка школа допринасят и редица чуждестранни музейни специалисти от Италия, Франция и др.
Българската музеоложка школа се изгражда в края на ХIХ и началото на ХХ в. Тя се създава с помоща на чешките учени К. Иречек, В.Дубровски, братята Шкорпил, както и на Ф.И.Успенски - директор на Руския археологически институт в Истанбул. Техният музеоложки опит е усвоен от младите български учени - проф. Ив. Шишманов, А.Протич, Б.Филов, Д.Маринов и др. Създаването на Народния музей, най-напред като част от Народната библиотека веднага след Освобождението, а от 1892 г. и като самостоятелен културен и научен инститит говори за решимостта на българската общественост да реализира мечтите на плеяда възрожденски деятули в областта на музейното дело. Предприетите законодателни стъпки, започавнето на системни археологически разкопки и широкомащабните работи за издирване и съхраняване на веществените паметници в страната говори за осъществяването на една общонационална програма в областта на музейното дело осъществявана макар и при крайно трудни условия, но с възрожденски дух.
Музеологията е млада наука и се развива успешно повече от един век. През последните години тя натрупва богат научен опит. Чрез множество теоретични конференции организирани от ИКОМ се постига тясно сътрудничество между националните музеоложки школи на водещите страни в тази област. Привличат се специалисти от страните с по-малък опит в музейната дейност и те се обучават под различна форма. Една от най-авторитетните международни школи за подготовка на музейни специалисти е в Университета Масарик в Бърно /Чехия/. Там под ръководството на световно известният музеолог проф. д-р Збинек Странски през последните десет години се провеждат летни школи по музеология със специализанти от цял свят изпратени от Националните комитети на ИКОМ.