Глава трета.  МУЗЕИНОТО ДЕЛО МЕЖДУ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ

3.5. Развитието на военноисторическите музеи

Главен военноисторически музей
Нов етап от развитието на военноисторическите музеи и изследването на военната ни история започва след издаването на Заповед № 391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия на Действащата армия за създаване на Военноисторически музей.239 От своя страна началникът на Военното училище със заповед № 124 от 28 юли 1916 г. назначава за завеждащ Военноисторическия музей капитан Атанас Димитров.240 От 1917 г. музеят има два отдела - оръжеен и исторически. Събирането на материали за бъдещия Главен военноисторически музей е съпроводено с едно задълбочено проучване на историята на всеки един отделен паметник за живота и военното дело на притежателя на дадени бойни реликви и по такъв начин се допринася за изясняване на някои детайли и етапи от военната ни история. Главна заслуга за широкомащабната събирателска работа на бойни реликви по време на Първата световна война има създаденото със заповед № 961 от 16 юни 1917 г. Историческо отделение при Щаба на армията. За съжаление след края на войната то е закрито и Военноисторическият музей, който е към него, също преустановява своето съществуване. Дейността на Съглашенската контролна комисия на нашата територия налага укриването на най-ценните военни реликви и музейни предмети, събрани във Военното училище.
В края на 1920 г. се създава Военноисторическа комисия при Щаба на армията, която се заема и с възстановяването на Военноисторическия музей. Музейните предмети отново се събират във Военното училище, като се извършва нова инвентаризация и се оформят инвентарните книги. Големи заслуги за увеличаване фондовете на музея по това време има подполковник Иван К. Стойчев. Въпреки многобройните инициативи до разкриване на постоянна експозиция на Военноисторическия музей не се стига. Едва след създаването на отделение Военни музеи, паметници и гробове към Министерството на войната през 1931 г. можем да говорим за конкретни стъпки в тази насока.241 На призивите към всички музеи в страната да се изпратят за Главния военен музей оръжия, бойни реликви и лични вещи, свързани с освободителните борби на българите, както и от участията ни във войните за защита на Отечеството, се отзовават много музейни дейци. Постепенно фондовете нарастват и дори организаторите са затруднени от липса на помещения, където да съхранят многобройните военни реликви. За обработката на стотиците музейни предмети и подбора на най-подходящите за постоянната експозиция на музея допринася и опитният руски музеен деец о.з. генерал В. Н. Смердов, който през 1913 г. е създал Руския военен музей.
След като извървява дълъг път на събиране на музейни предмети и разработване на експозиционен план, Главният военен музей е открит за посетители на 12 май 1937 г. на ул." Московска" 15 в бившата сграда на Софийското офицерско събрание, построена още през Временното Руско управление.242 Тъй като помещенията не са достатъчни за разгръщане на една представителна експозиция, през 1936 г. е приет Наредба-Закон за основаване на фонд "Военни музеи, паметници и гробове", чиято главна задача е да се наберат средства за нова сграда на Главния военен музей.243
Експозицията на Главния военен музей обхваща няколко основни теми: Национално-освободителните борби, Руско-турската война 1877-78 г., Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. За събиране и съхраняване на музейни предмети са създадени 22 отдела: ръчно оръжие - тук се съхранява богата колекция от лично оръжие, притежание на П. Хитов, Илю войвода, Ив. Кулин, Ангел войвода, капитан Дядо Никола, Г. С. Раковски, Г. Бенковски и др.; артилерийска, бронетанкова и автомобилна техника; произведения на изобразителното изкуство - с яркото представяне на картините на Я. Вешин, Н. Павлович и др.; фотосбирка от портрети на четници, членове на БРЦК и много др.; знамена - на четите на Ф. Тотю, Х. Димитър и Ст. Караджа, на въстаници от Априлското въстание, Самарското знаме и много др.; в останалите отдели се събират униформи, медали, технически и други военни средства от военновъздушните и военноморските сили, инженерни войски, медицински и тилови служби и др. Музеят разполага и с архивна сбирка на документи, свързани с бойната слава на българската войска.244
Създаването на Главния военен музей бележи нов етап в музейната практика на страната. Някои специалисти определят военноисторическите музеи като ведомствени. Експонатите и техните експозиции далеч надхвърлят обсега на едно ведомство, в тях е съсредоточено национално историческо богатство, разкриващо българската държавна традиция и нейната защита от българската  армия през различните етапи на нейното съществуване. Тук са експонирани свидни за всяко българско сърце военни реликви - знамена на чети и бойни полкове, лично оръжие на революционери, генерали и офицери и т.н. Същевременно чрез създаването на експозицията на Главния военен музей се стимулира допълнително изучаването на националната ни военна история.


Военноморски музей - Варна
Друг важен военноисторически музей, открит в началото на 20-те години, е Военноморският музей във Варна. Още братята Шкорпил, основатели на Варненското археологическо дружество и музей, започват да събират отделни паметници, свързани с морския живот на града през различните исторически етапи от неговото развитие. В открития музей към Варненското археологическо дружество (създадено през 1901 г.) са експонирани и паметници, свързани с българското търговско и военно корабоплаване и корабостроене.245
Началото на събирателската работа за създаване на Морски музей започва през 1883 г. в Русе.246 Тогава командващият Дунавската военна флотилия капитан-лейтенант Зиновий Петрович Рожественски (бъдещият адмирал от Руския флот, героят от морската битка при Цушима) започва събирането на материали за създаване на Морски музей. Основната цел, която си поставя З. П. Рожественски е ограмотяване на българите в областта на морското дело, тъй като ние не се славим като смели моряци, напротив, живеейки векове край бреговете на едно топло море, ние не ставаме морски народ. В писмо на командващия Дунавската флотилия от 1883 г. до военния министър ген. Паренсов се искат средства за откриване на Морски музей. Работата по издирване и събиране на морски реликви продължава и през следващите години. През 1885 г. руските офицери от Дунавската флотилия създават в Русе своя организация, наречена "Офицерско събрание" (Военен клуб).247 Към тази организация се предвижда и създаването на Морски музей. Кризата в отношенията между България и Русия след Съединението довежда до отзоваването на руските офицери и тяхното дело замира. Експонатите и архивните документи остават на съхранение в щаба на Дунавската флотилия. След създаването на Български военен флот във Варна през 1897 г. започва нов етап в събирателската работа.
По време на войните Българският морски флот се закалява в морските сражения. Събират се много наши и чужди (трофейни) военни реликви. След Първата световна война според клаузите на Ньойския договор България губи правото да притежава Военноморски флот. Тогава във Варна на 1 юли 1920 г. се основава най-голямата морска културно-просветна организация - Български народен морски сговор. Тази обществена организация си поставя като основна цел ускореното морско развитие на страната, както и създаването на Морски музей. От щаба на Военноморския флот са приети експонати, събирани още от руските офицери, служили в Дунавската флотилия, както и многобройни трофеи и военни реликви от войните. Стотици експонати са дарени от ветерани на Черноморския флот. Идеята за създаване на Морски музей е подкрепена от Министерството на народното просвещение и лично от министър С. Омарчевски. С отпуснатите 50 хиляди лева се подрежда експозицията в две стаи на Девическата гимназия във Варна.
Тържественото откриване на първия Морски музей в България се извършва на 20 май 1923 г.248 До 1955 г. той е под ръководството на Министерството на народното просвещение, а след това към Министерството на народната отбрана. За главен уредник на музея е избран всепризнатият музеен деятел на Варна Карел Шкорпил, негови помощници са руските емигранти Олга и Александър Полубояринови.249 В сегашната си сграда музеят открива постоянната си експозиция през 1956 г., а от 1957 г. е експониран и бойният кораб "Дръзки". Международните ограничения задържат развитието на Българския военноморски флот, но в областта на военноморското музейно дело те не се отразяват. Морският музей събира не само военни реликви, но и експонати, свързани с гражданското и търговското мореплаване и корабостроене. През своите 70 години съществуване Морският музей във Варна събира музейни предмети, свързани с голямата тема "Българинът и морето". Техническият характер на част от експонатите, които се събират в Морския музей, го превръщат и в родоначалник на бъдещите политехнически музеи.

Мавзолей "Владислав Варненчик"
Дело на военните във Варна е и мавзолеят "Владислав Варненчик". В центъра на бойното поле, където през 1444 г. водените от Владислав III Ягело и Ян Хуниади християнски войски от Европа срещат в жестока битка стохилядната армия на Мурад II, през 1924 г. върху една тракийска могила е издигнат скромен паметник на крал Владислав.250 Повече от 30 години варненската общественост се стреми да увековечи тази саможертва на полските и унгарските войски. Още през 1906 г. Варненското археологическо дружество под председателството на Х. Шкорпил  учредява фонд за постройка на паметника през 1907 г. С финансовата подкрепа  на правителствата на Полша и Унгария, както и на военните от Варна, се пристъпва към изграждане на огромен парк-мавзолей.251
През 1934 г. се създава обществен комитет за издигане на мавзолея, в него влизат: командирът на 8-и пехотен полк полковник Петър Димков, кметът на Варна инж. Янко Мустаков, Н. Димитров, инж. Л. Димов, К. Шкорпил, полският почетен консул, а за председател на комитета е избран полският посланик Адам Тарновски.252 С откриването на мавзолея "Владислав Варненчик" на 4 август 1935 г. се дообогатяват музейните обекти в града. Така Варна се превръща в един от музейните центрове на България до Втората световна война.

Къщи-музеи
През различни периоди къщите-музеи са под върховния надзор на Министерството на войната или на Министерството на народното просвещение. В приетия през 1921 г. Закон за народното просвещение се посочва, че военноисторическите къщи-музеи и паметници се намират под върховния надзор на Министерството на народното просвещение.253 За тяхната дейност е изработен Правилник, с който се регламентират задълженията на служителите.254 Цялостната отговорност за дейността на къщите-музеи се носи от директора, който се назначава с указ. Уредникът носи главната отговорност за музейните експозиции, инвентарните книги, каталози и цялата документация, свързана с музейната и експозиционната дейност. Всяка къща-музей има надзирател, който се грижи за музейното имущество, хигиената и парка около къщата. Надзирателите изпълняват функциите и на екскурзоводи, те посрещат посетителите и ги развеждат из експозицията, като водят месечна и годишна статистика за посещенията. Работата с посетителите е изведена на първо място сред задълженията на служителите, ето защо в "Правилника за военноисторическите къщи-музеи и паметниците при тях" изрично се посочва, че "къщите-музеи и паметниците служат за национално-патриотично възпитание на поколенията, затова директорът и целият друг персонал са длъжни да дават всички сведения и улеснения на посетителите".255
Независимо от промяната на подведомственото подчинение на къщите-музеи  работата им не се смущава поради факта, че от  създаването им през 1907 г. до 1932 г. техен директор е видният възрожденски и уважаван общественик, един от строителите на следосвобожденска България - Стоян Заимов.256 Отбягвайки високите държавни постове, които е могъл да заема в първите години след Освобождението, С. Заимов завършва висшето си образование в Русия, а след завръщането си се отдава на културна и просветна дейност.257 Творчеството му е свързано с проучване на Българското възраждане - "Миналото" в 4 тома, "Биография на В. Левски", както и "Светите места на признателна България". В редица публикации той доуточнява някои грешки в "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, както и в биографиите на Христо Ботев и Васил Левски. Богатото творчество на С. Заимов е поощрявано от големия му приятел  писателя И. Вазов. Както е известно, в романа си "Под игото" И. Вазов взема черти от характера на С. Заимов и Васил Левски за изграждане на образа на Бойчо Огнянов.258
Приемник на С. Заимов на директорския пост само за една година от 22.09.1932 г. до 12.10.1933 г. е Никола В. Ракитин.259 Той поема щафетата и достойно развива възпитателната им мисия. "Тия музеи не са само материален израз на дълбоката признателност към паметта на загиналите за родината величави личности или за овековечаване героични борби и подвизи, но са едно от най-мощните средства за национално-патриотично възпитание на поколенията"260.
Н. В. Ракитин оценява високо дейността на военно-историческите музеи в Плевен. "Създадени преди десетки години, имат вече сами своя история" и това налага да се отреди една стая в къщата на управлението "за един вид музей на музеите". В тази стая да се експонират "портретите на всички лица, които са ратували за създаването на музеите и паметниците на нашето освобождение,... позиви, възвания, снимки, карти и предмети, свързани с изграждането на музеите"261.
Н. В. Ракитин предлага музейните експозиции да се разширят, като в тях да се покаже българският народ и неговата подкрепа за освободителните войски. "Би било добре, ако в тия музеи се съберат и запазят етнографски и други материали, свързани с освободителната война, например стари народни носии от гр. Плевен, гр. Бяла, с. Пордим и с. Горна Студена, които интересни носии вече са изчезнали. Подредени, тия предмети в къщите-музеи, ще дават пълна представа, както от една страна за епичните борби на руския народ за нашето освобождение, така от друга, за бита на нашия народ през тази епоха"262. Тази идея се реализира едва през 50-те години на ХХ в.
Негова е и идеята да се създаде специален фонд за поддържането и опазването на паметниците, тъй като "скромните суми, които държавата отпуска" са недостатъчни. Той е против прехвърлянето на музеите под юрисдикцията на Министерството на войната. Мястото на музеите е в Министерството на просвещението, защото "грижата на държавата за възпитанието на поколенията е съсредоточена в Министерството на народното просвещение..."263.
Н. Ракитин разработва проект за Правилник на Военно-историческите музеи и паметници. В него той излага своите виждания за организацията, структурата и вътрешния ред на къщите-музеи. Предвижда се системна работа в областта на музейните фондове. Те трябва да се инвентаризират и документират в инвентарните книги на отделните къщи-музеи, както и в "системен (картонен) каталог, който е предназначен да служи за научно-исторически цели и да улеснява намирането на предметите в къщата-музей"264.  Като цяло концепцията на Н. Ракитин е въвеждане на научни форми на организация и управление на поверените му музеи. Добрите му намерения не срещат подкрепа в Министерството на войната и много скоро той е уволнен "по липса на ценз за служба по военното ведомство"265.
До Втората световна война военноисторическите музеи остават в рамките на Министерството на войната и за директори се назначават само офицери, които нямат музеен опит. Подофицери и фелдфебели от запаса се грижат за къщите-музеи. Те са пазители и "екскурзоводи" там. Формалното отношение към задълженията им е критикувано остро от плевенската общественост. Далеч остава във времето пламенното слово на С. Заимов пред млади и стари посетители. Затова писателят Димо Сяров пише за него: "Ветеранът имаше една много мила черта - да смята всички, които посещават парка (Скобелевия) за свои лични гости".266 Затова С. Заимов заявява: "Аз и моите хора изпълняваме не служба, а свещен дълг към паметта на загиналите тук руски орли. Копнежът ми по тяхната необятна родина продължава и на стари години все така да обгаря душата ми, както някога, когато гниех из зловещите зандани на малоазиатската крепост Сен-Жан Д`Акр"267.
За съжаление ентусиазмът на С. Заимов е заменен от носенето на служба от военните от запаса в къщите-музеи. В края на 30-те години на ХХ в. се откриват за посетители "Скобелевият музей" и "Кът Заимов" в Скобелевия парк-музей. През 1937 г. излиза от печат пътеводителят на Борис Савов "Светите места в Плевен"268.
Първоначално в къщите-музеи работят 33 души, а в навечерието на Втората световна война остават само 17. Това е почти половината от необходимия състав за правилното поддържане на музеите и посрещането на хилядите посетители. Най-тревожното е че от тези 17 щатни работници в къщите-музеи нито един не е музеен специалист. Най-много са пазачите - осем, следват надзирателите - шест, по един -  началник, секретар и писар.269 Тази кадрова политика на Министерството на войната е в нарушение на Правилника за музейната служба  във войската, в който е предвидено тази отговорна дейност по патриотичното възпитание на подрастващите да се извършва от учители или офицери.
Военноисторическите музеи имат решаващо значение за развитието на музейното дело в България. Чрез тях се създават нови музейни центрове в страната, каквито са Плевен и Варна. Независимо под чие върховно управление са през различните периоди - или на подчинение на Министерството на войната, или на Министерството на народното просвещение, военноисторическите музеи наред с Народните музеи са най-добре организираните и с най-голям принос за проучването на военната и националната ни история и за създаване на високо патриотични музейни експозиции.270

Полицейски музеи
Нормативното основание за създаване на Полицейски музей е Законът за столичната полиция от 1907 г. В неговия чл. 41 се отбелязва, че в музея ще се събират различни оръжия, инструменти и приспособления, с които са извършени престъпленията.271 Първоначалният замисъл е само да се прибират на съхранение веществените доказателства след приключване на делата. По-късно през 1942 г. пред музея се поставят много по-широки цели: да се представя организацията на борбата с престъпниците, като се отдава дължимото внимание на тези, които са разкрили престъплението; да се издига авторитетът на българските полицаи като защитници на реда в страната; да не се забравя паметта на загиналите полицаи при изпълнение на служебния им дълг; музеят да се превърне в институт за нравственото и политическото възпитание на младото поколение.272

В навечерието на Втората световна война в България съществуват следните държавни музеи: Народен археологически музей, Народен етнографски музей, Естественоисторически музей (Царския природонаучен музей), Държавна художествена галерия (открита през 1942 г. и унищожена от бомбардировките през 1944 г.), Археологически музей при Народната библиотека в Пловдив, къщите-музеи "Алеко Константинов" в Свищов и "Иван Вазов" в гр. София и Сопот.
Съществуват и няколко ведомствени музея. Към Министерството на войната се числят: Главен военноисторически музей, военноисторическите къщи-музеи в Плевен, Пордим, с. Горна Студена, Бяла и мавзолея в Гривица,  Военноморски музей - Варна, авзолей "Владислав Варненчик". Продължава съществуването и на учебния музей към Министерството на народното просвещение, както и на Полицейския музей. Столична община също създава свой музей, а в Пловдив се открива и закрива Областен музей, който в навечерието на Втората световна война е наречен Общинска къща-музей. Наред с тези субсидирани от държавата, отделните министерства и общините музеи съществуват и десетки други към читалища и училища. Официално признати от Министерството на народното просвещение чрез приемане на правилниците им са само около 40.
В неприетия през 1939 г. Проекто-закон за старините се предвижда създаването на областни държавни музеи в Пловдив, Варна, Видин, Стара Загора и Казанлък, а във Велико Търново и Шумен читалищните музеи да се присъединят към Народните библиотеки в тези градове, но тази навременна идея не е реализирана.273
Музейното дело в България  между двете световни войни  преживява трудно, но градивно време. Многократно нарастват музейните музейните фондове. Провеждат се системни археологически разкопки, чиито открития намират място в експозициите на централните и местните музеи. Полагат се огромни усилия да се построят нови сгради или да се получат подходящи помещения за създаване на нови експозиции на читалищните музеи в различните райони на страната. Разработва си много ценен Проекто-закон за старините, но за съжаление той не е приет и оставя българските музеи и цялото ни наследство без модерен закон, който да ги закриля и да им дава перспектива за развитие. Тежките военни години донасят огромна разруха за музеите преди всички в столицата. По-голямата част от тях са разрушени до основи, а останалите имат частични повреди. Всичко това изправя малката музейна общност пред нови изпитания.