Глава трета.  МУЗЕИНОТО ДЕЛО МЕЖДУ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ

3.4. Развитието на музеите в страната

Къща-музей "Иван Вазов" - Сопот
Къща-музей "Иван Вазов" се открива и в Сопот на 6 юни 1935 г. Идеята за възстановяване на родната къща на големия български поет, защото тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война, е на Иван Лилов и Иван Пачев, племенник на И. Вазов. По тяхна инициатива на 8 октомври 1920 г. в гр. София се създава Комитет за постройка паметник и къща-музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот.95 Отваря се подписка за набиране на средства за строежа. Сопотските дружби от другите големи градове на страната изпращат средства, постъпват дарения и от много граждани. И. Вазов научава за инициативата от Иван Пачев и е приятно изненадан от отзивчивостта на съгражданите и почитателите си от цялата страна. Запазена е книгата, в която са вписвани доброволните пожертвувания. Тя е заверена от нотариус при Софийския окръжен съд и подпечатана с печата на Комитета за издигане паметник и къща-музей на народния поет Иван Вазов. Интересното е, че печатът има и дата - 24 октомври 1920 г., т.е. деня, в който се чества вторият 50-годишен творчески юбилей на поета. Следователно,  това е най-големият подарък на твореца - решението за възстановяването на родния му дом.
Сред първите дарители във фонда е братът на И. Вазов - генерал Георги Вазов. Той внася голямата за това време сума от 500 лв. Голямо раздвижване около позатихналото дело се забелязва след посещението на Сопот от големия българист проф. Енрико Дамиани от Римския университет. Преводачът на италиански на разказите на И. Вазов препоръчва да се побърза с възстановяването на родната къща на поета.
Трудности във връзка с това възникват не само поради финансови проблеми, но и поради липсата на достатъчни сведения за самия дом на поета, как е изглеждал той преди опожаряването му. Най-достоверна е скицата и рисунката на Вазовия дом, направени от художника Г. Черкезов въз основа на собственоръчна скица и подробни обяснения, дадени му от народния поет на 1 септември 1920 г. Всички Вазови роднини подаряват имотите си в Сопот на Комитета за постройка паметник и къща-музей на Иван Вазов. Средствата за възстановяване на родната къща на поета се събират от училища и читалища, като се дават вечеринки и т.н.
Проектът за къщата-музей се изработва от архитекта на Народния археологически музей в София - Александър Рашенов. Той ползва обясненията и скица на ген. Г. Вазов за бащиния му дом, както и спомени на сестра му Въла Фетваджиева.96 При започването на строежа от гр. София идва комисия начело с ген. Г. Вазов, директора на Народния музей - Р. Попов, арх. А. Рашенов, Ив. Кирков, Ив. Лилов, ген. Пампулов и др. Събират се най-старите жители на Сопот и кметът на града, за да се определи най-точно мястото, където е бил домът на поета. Строежът се възлага на местния предприемач Никола Пулев, който работи със сопотски майстори, а надзорът се осъществява от кмета Цочо Гамачев. Така през юни 1931 г. се започва възстановяването на родната къща на И. Вазов.
Заедно със строежа се подготвя и експозицията в къщата-музей. Сред най-интересните идеи за пресъздаване на духа на епохата, в която е раснал И. Вазов, е тази на директора на Народния етнографски музей - Ст. Л. Костов. Той предлага да бъде възстановена бръснарницата според описанието в повестите "Хаджи Ахил" и "Чичовци". Там чрез манекени да бъде възстановена една сцена от препирнята по правописа или "восточний въпрос". Тези манекени се изработват от Юрдан Кръчмаров и пресъздават епизода с бръсненето на Пенчо Пинтията, а наоколо седят по турски, пият кафе и смучат чибуци Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион и Хаджи Бошнак.97
Полагат се и големи усилия, за да се набавят оригинални предмети за възобновяване на интериора на родната къща на поета. Лично Ст. Л. Костов набелязва какви експонати ще трябва да издирят. Под негово ръководство се оформя вътрешната наредба на дома, като се използват сведения от братята и сестрите на Вазов. Те подаряват и много от вещите. Ана Пачева - сестра на поета, дарява моминския си сандък, правен в Брашов през 1874 г., бакърен мангал, фотографии и др.
Тържественото откриване на къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот и освещаването й се извършва на 6 юни 1935 г. от пловдивския митрополит Максим (сподвижник на Васил Левски) в присъствието на цар Борис III, министъра на Народното просвещение ген. Радев, директора на областта Иванов, близките на поета и членовете на Комитета. Сред многобройните гости, стекли се на този всенароден празник, са писатели, общественици от столицата и много граждани от Сопот и околностите.
В знак на благодарност към Сопотската дружба в гр. София, която става инициатор за въздигане на къщата-музей на И. Вазов, Общинският съвет в родния град на поета с решение от 6 юни 1935 г. обявява нейните членове за почетни граждани на Сопот.98
По-късно са възстановени кантората и бакалницата на чорбаджи Марко, както и кафенето на Генко Гинкин. По идея на З. Гочева, Н. Чешмеджиев и Т. Миланов възниква музейна сбирка и към читалището. През 1940 г. тя е преместена в метоха, където неведнъж се е подслонявал Васил Левски. В Карлово се правят опити за създаване на музей още от 1902 г. През 1937 г. по повод 100-годишнината от рождението на Дякона на свободата със съдействието на Народния археологически музей започва преустройството на родната му къща в музей.99

Къща-музей "Алеко Константинов" - Свищов
Къщата-музей "Алеко Константинов" в Свищов е създадена през 1926 г. Още приживе през 1896 г. големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града.  През 1911 г. възниква идеята родната къща на писателя да се превърне в музей, който да е филиал на Народния етнографски музей в гр. София. Поради войните тази идея не се реализира. По инициатива на Учителското дружество в Свищов през 1919 г. се изпращат писма до училищата в цялата страна за съдействие при учредяването на музея. Със средства от Министерството на народното просвещение и Министерството на обществените сгради през 1921 г. започва реставрация на родната къща на А. Константинов. Изграждането на експозицията е поверено на уредниците на Народния етнографски музей в гр. София.100 Издирени са  и експонирани редица ценни реликви, свързани с живота и творчеството на писателя. Така в къщата, построена от бащата на Алеко - Иваница х. Константинов, се създава интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат обществен и творчески живот на А. Константинов.101
Откриването на къщата-музей "Алеко Константинов" е съпроводено от големи тържества от 21 до 23 май 1926 г.102 В тях вземат участие жителите на Свищов и многобройни гости - писатели, общественици, учители и ученици, дошли да се поклонят пред доблестния живот и богатото творчество на Щастливеца-Алеко Константинов.
Дълги години завеждащ музея е учителят Ст. Стефанов. Тъй като той е запален археолог, в музейните фондове се натрупва много богата археологическа колекция. Тя е експонирана на първия етаж. На втория етаж от родната къща на Алеко Константинов е разположена експозиция за неговия живот и творчество. Запазени са многобройни лични вещи и предмети, с които се разкрива детството и юношеството на поета. Възстановен е интериорът на дома, както той е изглеждал през втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложено и сърцето на писателя, спряло да тупти твърде рано през 1897 г. Богатото му творчество е представено чрез многобройните му издания както на български, така и на чуждите езици, на които е превеждано.103

Велико Търново
След Първата световна война музейното дело във Велико Търново постепенно се възстановява. Най-голям принос за неговото възраждане има новоназначеният уредник на музея Тодор Николов. Той е роден във Велико Търново през 1884 г. и завършва история в Софийския университет.104 От 1915 до 1954 г. е преподавател по история във Великотърновската мъжка гимназия. През май 1919 г. е избран за уредник на музея.105  През целия период между войните той отдава всичката си енергия на изследовател на старините във Велико Търново и района. От 1921 г. застава начело и на Археологическото дружество. Тогава се определят основните дейности на музея и дружеството - поддържане, запазване и реставрация на старините, както и обогатяване на музейната сбирка.106
Т. Николов взема активно участие в археологическите разкопки край с. Гостилица през 1942-43 г. на Момина крепост107. По негова инициатива са укрепени покривите над средновековните църкви в Асенова махала, Трапезица и малката порта на Царевец. Предприемат се и първите реставраторски и консерваторски работи в църквата "Св. 40 мъченици". Наред с реставрацията на стенописите се отделя специално внимание и на колоните с надписи от Първото и Второто българско царство. Т. Николов, Димитър Цончев и архитект А. Рашенов провеждат археологически разкопки на третата порта на Царевец и югоизточната, т.нар. Балдуинова кула. Д. Цончев, учител по история, проучва водоснабдителната система на Царевец.108
В началото на 20-те години в археологическите разкопки вземат участие учениците през есенните и пролетните трудови ученически седмици, регламентирани в тогавашния Закон за трудовата повинност. Археологическият комитет начело с Т. Николов се обръща към Великотърновската общественост с апел за дарения на "археологически, исторически, етнографски, нумизматични, църковни, художествени предмети" за музейната сбирка, както и за събиране на парични средства за провеждане на археологически разкопки. Великотърновци откликват спонтанно и постъпленията в музея нарастват както следва: 1922 г. - 60 нови музейни предмета, 1923 г. - 80, 1930 г. - 330, 1942 г. - 281, 1944 г. - 243,  или общо в края на Втората световна война през 1944 г. музейният фонд нараства на 2862 музейни единици.109
Многобройните изследвания на средновековните паметници  във Велико Търново и региона са богато документирани от Т. Николов и днес те се съхраняват във специален фонд на негово име в Регионалния исторически музей в града. Голяма част от проучванията си той публикува своевременно и по такъв начин те стават достояние на научната общност.110 Т. Николов  е дописен член на Българския археологически институт от 1922 г. и на Полско-българското дружество от 1930 г. Неуморният му изследователски труд и всеотдайност към музейното дело увличат много негови последователи.
Един от тях е Леон Филипов, също роден във Велико Търново през 1880 г.111 Голямата му мечта да следва архитектура не се сбъдва, но след гимназия завършва шестмесечен курс за архитектурни техници в гр. София. По време на своето пътуване в Русия и Германия през 1909 г. се запознава с постиженията на архитектурните школи в тези твърде различни в строително отношение страни. Завръщайки се в родния си град, той се включва в строителството на най-престижната за онова време сграда на Окръжния съвет.
Най-големият принос на Л. Филипов към музейното дело във Велико Търново е създаването на многобройни архитектурни макети на най-забележителните архитектурни паметници от града и региона, създадени през Средновековието и Възраждането. Повечето  днес имат изключителна стойност, тъй като една голяма част от тях са правени преди разрушителното земетресение през 1913 г. След него той ръководи възстановителните работи на църквите "Св. Св. Петър и Павел", "Св. 40 мъченици" и на Констанцалиевата къща в  Арбанаси.112
Богатата си лична колекция от макети на средновековни и възрожденски църкви, на обществени сгради и частни възрожденски къщи, на тавани, порти и много други Л. Филипов дарява на музея във Велико Търново заедно с родната си къща.113
Основният проблем за музея в периода между двете световни войни си остава липсата на самостоятелна сграда за експозиция и фондовете. През ноември 1919 г. се взема решение да се построи музейна сграда на мястото на съборилата се от голямото земетресение през 1913 г. църква "Св. Спас". Управителният съвет се е надявал средствата за строежа да се отпуснат от техния съгражданин Сава Паница, тогава живеещ във Виена. Те се обръщат с молба към него, като му обещават музеят да носи неговото име.114 За съжаление тази идея не намира подкрепа. Едва през 1937 г. отново се поставя остро въпросът за сградния фонд на читалище "Надежда".
След като в Министерството на народното просвещение е обсъден въпросът за състоянието на читалището, библиотеката и музея във Велико Търново, се стига до решението да се изгради специална сграда за "...библиотека, музей и художествена галерия"115. Конкурсът за проектиране на сградата е спечелен от арх. Ангел Дамянов и арх. Владимир Хашнов. На 21 юли 1940 г. тържествено се поставя основният камък в присъствието на министър-председателя и министър на просвещението проф. д-р Б. Филов. За съжаление участието на България във Втората световна война забавя строежа и сградата е завършена едва през 1953 г.116
През целия период между войните музеят разполага с недостатъчна експозиционна площ. Това налага неколкократното пренареждане на експозицията. През 1932 г. тя е преаранжирана от Т. Николов.117 Експозицията е изградена на базата на хронологично-тематичния принцип. Въведението е композирано с няколко фотоса от края на ХІХ в., как са изглеждали Царевец, Асенова махала, църквите "Св. 40 мъченици", "Св. Св. Петър и Павел" и "Св. Димитър". Най-богата част на експозицията е от Средновековието. Показани са многобройни керамични фрагменти (сграфито керамика), богата нумизматична колекция - най-ценната експонирана монета е сечена във Велико Търново през Второто българско царство при управлението на цар Тодор Светослав Тертер и сина му Георги Тертер ІІ.118 Османският период е представен с развитието на търновските еснафи. Чрез занаятчийството и търговията се създават икономическите условия за просперитет на града, а оттам и за всестранния разцвет на просветата и културата. Не случайно Велико Търново става център на църковната и националноосвободителната борба. Заключителната част на експозицията представя портрети на заслужилите за България великотърновци.
Независимо, че през целия период между войните музеят разполага с ограничен експозиционна плащ, той е привлекателен център за все по-широка музейна публика. От 1919 г. музейната сбирка във Велико Търново е отворена за посетители всяка неделя от 10 до 12 часа.119 Първи сведения за броя на посетителите в музея се отчитат през 1923 г. - 1140 души, като 2/3 от тях са ученици. За съжаление не е посочен точният брой на чужденците, а само се отбелязва, че сред посетителите има и такива. През 1931 г. са отчетени 2542 посещения. От средата на 30-те години туристическият поток към Велико Търново нараства и това налага музеят да бъде отворен за всички посетители. В резултат на това през 1937 и 1938 г. посещенията надхвърлят 5 хил. души. През юни 1938 г. БДЖ обявява за една седмица намаление на билетите с 50%, за да могат всички желаещи да посетят старините в града.120 През май 1939 г. във Велико Търново се провежда Първият културно-стопански събор, в резултат на което броят на музейните посетители рязко нараства на 19264.121 Основен екскурзовод в музея и другите музейни обекти е Т. Николов. Неговата всеотдайност към туристите е пословична, поради което настоятелството на читалището многократно му отправят благодарности. Постепенно музейните обекти се разширяват. Освен Царевец, Трапезица, църквите "Св. 40 мъченици" и "Св. Димитър" към тях се причислява и Хаджиилиевата къща в Арбанаси, известна още и като царската къща. Развитието на Велико Търново като музеен град вълнува неговата интелигенция. Д-р Панайот Хитров предлага да създаде "универсален" музей, в който да се представят битът и културата на всички народи.122 Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града. За неговата експозиция започва събирането на традиционни предмети. През 1939 г. се предлага и създаване на музей в родната къща на П. Р. Славейков.123
През периода между двете световни войни Велико Търново се издига във водещ по своите археологически разкрития център. Неговият музей, макар и без държавни субсидии, изпълнява своите обществени функции. Всеотдайни музейни дейци като Т. Николов допринасят за опазването на старините в града и околностите. Заедно със своите съратници той успява да привлече цялата търновска общественост и на първа място младежите за разкриване и опазване на паметниците от Българското средновековие и Възраждане.

Габрово
За развитието на музейното дело в Габрово допринася създаденото от д-р Петър Цончев и Еким Андрейчин Историографическо дружество "Габрово" през 1920 г.124 Още през 1883 г. в Априловската гимназия е създадена първата музейна сбирка. Към експонирането й се пристъпва едва през 1924 г.125
За музейната колекция се грижи Е. Андрейчин. От 1923 г. той е назначен за учител в Априловската гимназия и "командирован като завеждащ музея на дружеството"126. През 1925 г. експозицията на музея се премества в новопостроената сграда на училище "Неофит Рилски".
Е. Андрейчин извършва огромна събирателска работа. Той обикаля всички квартали на града и околните села и паланки, като влиза в личен контакт с почти всички граждани и така спасява много ценни документи и предмети с историческа стойност. Едно от неговите открития е разрешението за поправката на църквата "Св. Петка" от 1703 г., от което се разбира, че тя е съществувала от преди завладяването на града от турците.127 Това е изключително важно сведение, доказващо съществуването на селището още през Второто българско царство. Многобройните документи, съхранени в габровския музей, служат на д-р Петър Цончев при написването на двутомната му история на Габрово.128
През 1921 г. под ръководството на немския археолог д-р Нойберт се провеждат първите научни археологически разкопки на м. Градище над Габрово.129 Установява се, че крепостта е съществувала още през V в. За съжаление откритите паметници са отнесени в Германия и не постъпват в габровския музей.
Е. Андрейчин оставя и богата фотодокументация на всички археологически обекти в околностите на Габрово. Той заснема забележителни архитектурни паметници в града и селата -  църкви, манастири, училища, занаятчийски дюкяни и много др. Така в богатия му фотоархив се документира обликът на града и околностите в периода между войните. Отразени са и най-важните събития в Габрово като откриването на гарата, както и провеждането на конгресите на археологическите дружества и много др.130

Разград
Подобна е и съдбата на музея в Разград. Там още през 1877 г. се създава Археологическо дружество, но до музейна експозиция се стига едва през 1922 г.131 И тук главната заслуга е на учителя А. Явашов, ревностен изследовател на древната история на Разградския край.
Бургас
Още преди войните в Бургас започва активна дейност, насочена към създаването на местен музей. Тази благородна идея се реализира през 1925 г., когато се обединяват сбирките към гимназиите и окръжната училищна инспекция. С помощта на Г. Кацаров се създава Археологическо дружество "Дебелт", в което се включват местните учители Г. Аянов, Н. Войников, П. Воденичаров и И. Панталеев.132 Тяхна е заслугата през следващите десетилетия музеят в Бургас да се развива и обогатява. През същата година се създава музеят в Ямбол, а през 1935 г. - и в Хасково.
Сливен
В резултат на грижите на учителя З. Измирлиев за старините в Сливен се открива музейна сбирка към читалище "Зора" през 1929 г. Друг музеен обект е и реставрираната къща на Стефан Караджа, открита за посещение през 1935 г. по време на честванията, посветени на откриването на паметника на великия войвода в центъра на града.133

Самоков
Самоковският Музей на Възраждането приема своите първи посетители през есента на 1931 г. Той е създаден по инициатива на местни художници, продължители на голямата възрожденска зографска Самоковска школа.134

Копривщица
През 30-те години на ХХ в. се реализира и идеята за превръщане на родната къща на Т. Каблешков в музей. През 1930 г. тя е открита, а след това се полага и началото на музей към читалището.135

Смолян
Най-голяма заслуга за развитието на музейното дело в Родопите има Ст.Шишков. По време на честването на неговата 70-годишнина през 1935 г. той дарява 85 хил. лв. за създаването на Родопски музей в родното му село Устово. Този музей е открит през 1937 г., а неговият Правилник е утвърден от Министерството на народното просвещение.136 През 1935 г. в с. Райково се създава общинска сбирка, която по-късно заедно с тази от Устово се обединяват и експонират в реставрираната Пангалова къща в с. Райково.137

Кърджали
В Кърджали местният музей е създаден от Археологическото дружество "Източнородопска старина", учредено през 1938 г.



Стара Загора
Постепенно интересът към издирването и съхраняването на старините в Старозагорски регион нараства. За това свидетелства и нарастването на броя на редовните членове на Археологическото дружество от 20 души през май 1907 г. на 166 през 1923 г.138 Освен това на дружеството сътрудничат и т.нар. спомагателни членове, които са десетки  ентусиасти в останалите градове и села на района. Без в устава на дружеството да е залегнала клауза за колективно членство, на 30 октомври 1922 г. Културно-просветното дружество "Граждански дълг"  в Стара Загора кандидатства за такова. В мотивите за колективното членство е записано, че дружеството ще има за задача "да събира всички исторически ценности, портретите, биографиите на съгражданите ни, вещи и пр. по духовното и политическото възраждане на града ни, които ще се предават в музея на председателствуваното от Вас Археологическото дружество "Августа Траяна"139. През 1921 г. дружеството решава да се приемат ученици и ученички от старозагорските средни училища за сътрудници на дружеството, без задължението да плащат членски внос.
От началото на 20-те години на ХХ в. във фондовете на Старозагорския музей се обособяват следните колекции: праисторическа (250 музейни предмета), антична (267),  нумизматична (над 3000 монети), средновековна (180), книжовна (1180) и художествена (45 картини).140 Огромната част от музейните ценности са дарени от родолюбиви старозагорчани. Най-големите дарения са на Атанас Илиев - 410 книги, голяма част от тях старопечатни; Кръстьо Параскевов чрез съпругата си дарява антични предмети, сред които и златна диадема; много художници даряват свои картини и т.н.141
Старозагорското археологическо дружество "Августа Траяна" е сред най-активните в страната. То е високо ценено от всички специалисти в столицата. За това говори и статията на Н. А. Мушмов за отчета на Археологическото дружество "Августа Траяна" за периода 1922-1924 г.142 в Известията на Българския археологически институт от 1925 г. Там той дава следната оценка: "От провинциалните музеи при археологическите дружества, след Варненския музей по богатство и уредба на сбирките, иде Старозагорският."143 Специално се подчертава, че основна заслуга за това има уредникът на  музея А. Кожухаров, който си поставя за задача да събере и проучи старините на античния град Августа Траяна и други паметници от региона. "Благодарение на неговата неизчерпаема енергия той е създал в своя роден град един богат музей, образцово подреден, който би правил чест на всеки град в България."144 Извън ежедневната работа в музея А. Кожухаров е автор и на четири отпечатани отчета за дейността на Археологическото дружество "Августа Траяна" от основаването му до 1924 г.145
Най-интересните новооткрити старини, представени в отчета за периода 1922-1924 г., са: части от римска колесница, открити край с. Могилово, Чирпанска околия; бронзов релеф на Херакал, мраморна глава от статуя на бог Пан, бронзова амфора и патера от с. Памукчий.146 Големите археологически открития на Старозагорския музей се подкрепят и финансово от Министерството на народното просвещение. В трудните следвоенни 1920 и 1921 г. само на него са отпуснати средства за археологически разкопки. Не случайно Н. Мушмов пише във в-к "Мир" в статията си "Една археологическа екскурзия из България": "Старозагорското археологическо дружество по своята уредба и деятелност може да служи за образец на археологическата организация в България. Ако всеки град имаше тъй деятелно археологическо дружество, както в Стара Загора, България би била в археологическо отношение на висотата на положението си, което и е предопределила историята."147 Н. Мушмов изтъква, че почти всички старини и монети в Старозагорския музей са дарени от частни лица.
За водещата роля на Старозагорското археологическо дружество говори и фактът, че през 1926 г. към него се обръщат с молба да получат устава му дружествата от Бургас, Карнобат, Пловдив, Хасково, Ямбол, Русе, Разград, Лом и др.148 Авторитетът на председателя на дружеството А. Кожухаров е всепризнат. Той е един от четиримата провинциални уредници-членове на Комисията за старините при Министерството на народното просвещение. През 1926 г. Българският археологически институт го избира за свой дописен член.149
Археологическото дружество "Августа Траяна" установява и международни научни контакти. Така например дружеството влиза в кореспонденция с френския проф. Сьор, който е изследовател на тракийските бойни колесници. Поддържат се редовни връзки с Руския археологически институт в Цариград, с университетите в Страсбург и Грац.150
Приемник на делото на А. Кожухаров като председател на Археологическото дружество "Августа Траяна" е о.з. полк. Д. Петков. Той е дългогодишен съратник на Кожухаров и следва неотклонно неговите завети. За уредник на музея е назначен Христо Райков.151 Новото ръководство продължава отстояването на целостта на музейните фондове, тъй като се очертава възможността за одържавяване на музея и най-ценните му старини да преминат към Народния археологически музей в гр. София. Като предпазна мярка за това през 1932 г. дружеството решава да се обедини с Културно-просветното дружество "Театър".152 В приетия нов устав е записано: "Дружеството е колективен член на федеративни начала на Културно-просветното дружество "Театър" в гр. Стара Загора, като запазва своята автономия".153
През 1936 г. се създава фонд "Старозагорски областен музей", който има за цел да събира средства от всички общини в района за създаване на държавен  Областен музей. През следващите две години във фонда се събират доста средства, което позволява да се проведат по-големи археологически разкопки. През 1939 г. отново е поставен въпросът за превръщането на музея на Археологическо дружество "Августа Траяна" в областен държавен музей. Лично проф. Б. Филов предлага тази промяна в статута на музея, но няма документи, доказващи одържавяването му до края на Втората световна война.154
От 1939 г. председател на Археологическо дружество "Августа Траяна" е Добри Христов, учител-художник. Независимо че той е оставил свои спомени за работата на дружеството, в тях няма сведение кога то е преустановило дейността си. През 1943 г. Културно-просветното дружество "Театър" се преименува в читалище "Родина". В запазения му отчет за дейността през 1945 г. няма данни за работата на Археологическото дружество. Последният запазен документ на Археологическото дружество "Августа Траяна" е Протокол № 1 от заседание на Настоятелството му на 15 януари 1944 г. В него е отразена дискусията относно запазването на музейните ценности в условията на войната и опасността от бомбардировките.155

Казанлък
През 1927 г. с методическата помощ на Ив. Велков и В. Миков музейните колекции и експозицията са пренаредени съобразно с постиженията на българското музейно дело по това време.156 В резултат на това се оформят четири отдела: археологически, исторически, нумизматичен и художествен.
През 1930 г. директор на Казанлъшкия музей става Димитър Чорбаджийски - известният писател-хуморист Чудомир. По негова инициатива от началото на 30-те години на ХХ в. се разширява краеведският характер на музея, "...за да придобие характер на местен, областен и да събира всичко, имащо историческо, археологическо или етнографско отношение към края"157. През 1931 г. се създава етнографски отдел, разкриващ богатата духовна и материална култура на казанлъчани. За разкриване на паметните битки от Руско-турската освободителна война започва подготовката на отдел "Шипченска епопея".
Активната музейна дейност на Чудомир довежда до обогатяването на художествения отдел с нови произведения на изкуството. През 1933 г. Казанлъшкият музей притежава най-богатата художествена колекция извън столичната. В края на 30-те години се създават два нови отдела - филателен през 1937 г. и фотографски през 1938 г.158 По такъв начин Казанлъшкият музей изпреварва народните музеи в страната, тъй като в никой от тях не се създава филателна сбирка. Във фонда на фотографския отдел се колекционират първите снимки на града, ето защо той е наречен "Старият Казанлък".
Чудомир започва и активни теренни проучвания на района при прилагане на научни методи за изследване. Така последователно се извършват археологически разкопки в районите на селата Турия, Павел Баня, Виден, Долно Сахране и др. През 1939 г. са поканени за сътрудничество младите учени Д. Димитров и И. Дуйчев. Под тяхното научно ръководство се проучват крепостта над с. Крън и могилите в района, крепостта "Челето" край Енина, Бузово кале и крепостите край с. Борисово и с. Александрово. Още по-мащабни са разкопките през 1940 г. Те обхващат землищата на селата Търничене, Габарево, Турия, Г.Черковище (Морозово), Г.Дряново, Розово, Мъглиж и др.159
За оценка на нумизматичната колекция са поканени най-добрите специалисти от Народния археологически музей в София - Н. Мушмов и Т. Герасимов. През 1921 г. те дават висока оценка на сбирката, тъй като тя се състои от разнообразни монети от различни исторически епохи. При повторна оценка на колекцията през 1929 г. Н. Мушмов преглежда над 1100 монети, сред които и уникални емисии от българските средновековни владетели: Иван Асен, Светослав Тертер, Михаил Шишман, Иван Александър и Иван Шишман. Постепенно колекцията нараства и през 1937 г. Т. Герасков отчита, че в нея се намират над 2 хил. монети. Сред тях са интересни уникати като монета от Пауталия с изображение на Хисарлъка в Кюстендил, бронзов медальон от Ахтопол, монета от тракийския град Тонзус с контра марки.160
През 30-те години на ХХ в. етнографската колекция се попълва с разнообразни носии от района. Така например от с. Ветрен са събрани шити ръкави, тъкани пешкири, булченски манистени накити. От Енина и Черганово постъпват сребърни чапрази, престилки, чорапи с каракачански мотиви. В Казанлъшкия музей се събират материали и от други етнографски райони: Чирпанско, Трънско, Пловдивско, Софийско, Крушевско, Серско, Етрополско, Луковитско.161 Много богата е сбирката от изделия на казанлъшки майстори бакърджии.
Художествената сбирка на музея се обогатява в резултат на активната работа в тази посока на Чудомир. Неговите лични контакти с най-добрите български художници през 30-те години на ХХ в. допринасят в колекцията на музея да има такива платна като "Три моми от Кюстендилско" на В. Димитров - Майстора, "Ранна пролет" на Сирак Скитник, "Портрет на М.Тенев" от Д. Узунов, "Есен" на К. Щъркелов, "Стария Пловдив" на Ц. Лавренов, "Пролет" от Зл.  Бояджиев, "Бюст на Асен Златаров" от И. Фунев и много др.162 Самият Чудомир подарява известни свои картини като "Нашенци", "Семеен портрет", "Марна" и много пейзажи от стария Казанлък.
Интересна е и сбирката от литографии: "Русия освобождава България", "Свободна България", "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа и четниците му", "Хвърковатата чета на Бенковски" и др. Запазени са и уникални картини от Възраждането - "Заробена България", рисувана през 1854 г. и имаща текст от Г. С. Раковски, "Портрет на Ботев", "Раковски през 1861 г." и др.163
Казанлъшкият музей разполага в навечерието на Втората световна война и с една много богата архивна сбирка. В нея се съхраняват документи, свързани с революционните борби през Възраждането - писма и печати на БРЦК, писмо на С. Стамболов до БРЦК от 29 юли 1875 г., възвание на главнокомандващия руските войски  до българския народ по случай подписването на Сан-Стефанския мирен договор, писма от българското училище в Букурещ, документи от Сръбско-българската война, от честването на 30-годишнината от Руско-турската освободителна война, множество документи от Балканските и Първата световна война.164 Музеят разполага и с богата фотосбирка. В нея се съхраняват портрети на български революционери от Възраждането и от националноосвободителните борби в Македония.
Казанлъшкият музей е сред най-активните пазители на старините в страната. Неговият директор Чудомир изнася десетки лекции в Казанлък и околните села за значението на историческите паметници и начина за тяхното опазване и съхранение. Мощен стимул за това е образцовото поддържане на експозицията на музея. Така например,  през 1926 г. за нейното обновление са поканени И. Велков, В. Миков и
Т. Герасимов. През 1935 г. експозицията отново е пренаредена с цел още по-точно да се представи хронологически историческото развитие на Казанлъшкия край. Така е представена най-подробно историята на края от най-дълбока древност до Възраждането и Руско-турската освободителна война. Най-ярки акценти в новата експозиция са подвигът на Хаджидимитровата чета и нейният последен бой на връх Бузлуджа, епопеята на Шипка и героичните боеве при Шипка и Шейново.
Независимо от ограниченото пространство в читалище "Искра" Казанлъшкият музей успява да разгърне една от най-интересните експозиции в страната. Благодарение на възрожденския ентусиазъм на неговия директор Чудомир музеят се развива успешно и успява да запази за поколенията най-ценните исторически свидетелства от Казанлъшкия край. Ярък пример за това е откриването и документирането на Казанлъшката гробница по време на Втората световна война.
Казанлъшкият музей бележи своите успехи благодарение на добрата приемственост. След големия ентусиаст П. Топузов, както вече казахме, музеят е поет от големия български писател, художник и общественик Д. Чорбаджийски - Чудомир. Той поддържа много тесни връзки с Н. Мушмов, К. Миятев, А. Протич, И. Велков и Т. Герасимов, благодарение на което Казанлъшкият музей е сред най-успешно развиващите се между двете световни войни и затова през 1939 г. е предложено да се  превърне в областен музей наред с музеите в най-големите градове на страната.165

Плевен
След Първата световна война музейното дело в Плевен е изправено пред огромни проблеми. По време на войните Куршум джамия, в която се помещава първата музейна експозиция в града, е изцяло заета от военните. Музейните предмети са разпръснати на няколко неподходящи места и част от тях са безвъзвратно изгубени. Благодарение на съгласието на настоятелството на Обществено-образователно дружество "Съгласие" музейната сбирка е пренесена и подредена в помещението на читалищната библиотека на дружеството. Така в началото на 1923 г. към читалището се създава "Археологическо-нумизматическа сбирка".166 За съжаление в нея са останали само 150 експонати и около 500 монети.
Настоятелството на дружество "Съгласие" отчита необходимостта от опазване на паметниците в града и района и тяхното популяризиране. Затова се взема решение да се построи "специална сграда за библиотека-музей на културно-исторически сбирки и градски театър"167. Предвижда се тези две обществени сгради да отговарят на тогавашните технически норми и да се строят с перспектива за тяхното развитие през следващите 75 г. За музейната експозиция се предвижда площ от 500 кв. м. В нея ще се разкрият три тематични комплекса - етнографски, исторически и нумизматичен. Тази прекрасна идея не се осъществява, защото на 25 април 1925 г. в сградата на дружество "Съгласие" избухва пожар, който нанася щети за над 1.5 млн. лв.168 Така рухва идеята за създаване на модерна сграда за експозицията на музея.
До Втората световна война Археологическият музей при читалище "Съгласие" се помещава в същата сграда. Идеята за построяване на нова сграда на библиотеката, където ще има и "музейна зала и постоянна художествена галерия", се подема отново през 1940 г. Основният й камък е положен на 21 септември 1941 г., но Втората световна война забавя построяването й.
Независимо от непригодните условия за експониране уредникът на музея между двете световни войни Иван Данов успява да представи пред плевенската общественост най-забележителните паметници, притежание на музея. Според изготвения от него опис на музейните ценности през 1939 г. музеят притежава общо 1962 музейни единици - 187 експоната, сред тях: бронзови статуи на Асклепий, Диана, Херкулес; барелефи на Аполон, Диана, Митра, Тракийския конник и Херкулес, керамични съдове, накити и др. и богата нумизматична колекция от 1775 монети от различен произход - антични, византийски, български и др.169
Успехите на Археологическия музей към читалище "Съгласие" в периода между двете световни войни се дължат изключително много на упорития труд на неговия уредник И. Данов. Той извършва системно изследване на археологическото и историческото наследство на Плевен и района. Винаги търси компетентното мнение на най-добрите специалисти в областта на археологията и нумизматика. Най-често при датиране на археологическите материали и монетните находки за консултации са търсени проф. Тодор Герасимов и д-р Иван Велков. Музейната сбирка служи за основа на историческото изследване на град Плевен на акад. Юрдан Трифонов.170 И. Данов изследва делото на най-заслужилите фамилии за просперитета на града. Така той съставя 114 родословни дърветата на най-старите плевенски родове. Това е едно от най-големите краеведски проучвания в страната в периода между войните.

Русе
През периода 1921-1922 г. уредникът на Русенския музей Димитър Костов провежда разкопки на Селищната могила в Русе. Научен ръководител на обекта е Р. Попов, завеждащ праисторическия отдел на Народния археологически музей в гр.София.171
Големите традиции в археологическото изучаване на Русе и региона водят закономерно и до учредяването на Русенското археологическо дружество на 13 февруари 1922 г. в аулата на Мъжката гимназия.172 По негова инициатива през следващите години започва изследване на средновековните стенописи в Ивановския скален манастирски комплекс. Последователно от 1922 до 1936 г. там работят К. Миятев, А. Грабар, а по-късно проф. Г. Мийе и Н. Мавродинов.173
Богатото историческо наследство е отразено в пътеводителя "Русе в миналото и днес", публикуван през 1929 г. Неговият автор С. Симеонов изрично отбелязва, че музейното дело в Русе изостава и все още няма отделна музейна институция.
От 1932 г. уредник на Русенския музей става Васил Маринов. На него се възлага създаването на нова експозиция, посветена на 50-годишния юбилей на Мъжката гимназия "Княз Борис", отбелязан през 1934 г. В експозицията се представят последователно историческите епохи: Праисторическа, Римска, Тракийска, Средновековна. В отделни витрини и кътове се показват и нумизматичната колекция, старопечатни книги и етнографски материали.174
Археологическото дружество в Русе през 1934 г. решава да носи името на проф. Геза Фехер, ръководител на археологическите разкопки при с. Свещари край Исперих. С негово посредничество в Русенския музей постъпват няколко ценни тракийски паметници - сребърна апликация глава на Дионис и шест златни розетки от ІV в. пр. Хр.175 По това време в Русенското археологическо дружество членуват 35 запалени родолюбци.
Най-накрая през 1937 г. Музеят на Русенската мъжка гимназия прераства в Градски музей. Той е подчинен на общинското ръководство и е настанен в един от салоните на Доходното здание, най-импозантната обществена сграда в Русе, един от символите на града.176 Градският музей има три отдела: археологически, етнографски и художествен.177
По време на Втората световна война най-ценните експонати на музея са преместени за съхранение в скривалищата на Съдебната палата. Фондът на музея наброява 2377 експоната.
През 1933 г. се открива Художествената галерия в Русе.178 Тя е една от първите градски галерии в страната. Последователно няколко сгради приютяват Художествената галерия - Домът на изкуствата и печата, Русенската библиотека и Драматичният театър.
През 1947 г. галерията е одържавена. В началото на 80-те години на ХХ в. тя получава собствена сграда, но с много малка експозиционна площ. Затова в практиката се налага да се експонират временни изложби.

Видин
На 1 март 1925 г. Археологическото дружество във Видин възобновява своята дейност под името "Бонония".179 Музеят е приет от учителя Васил Атанасов, който допринася много за развитието на музейното дело във Видин. Основната задача пред него е да намери подходяща за експозиция сграда на музея. След много разговори в края на 20-те години на ХХ в. е получена старата турска поща, която предоставя необходимите условия за разгръщане на фондовете на музея. Официалното откриване на експозицията става чак през 1932 г. 180 Според едно описание на музея от 1937 г. става ясно, че предимство в експозицията имат  колекциите от археологически и етнографски паметници. Така например музеят притежава 80 римски и византийски археологически експонати и около 2500 шевици от видинския район. Експозицията е разгърната в 4 зали, а музейните предмети са подредени в 34 шкафа. Като цяло в нея се проследява историческото развитие на Видин и околностите му от праисторическо време до началото на ХХ в.
Благодарение на активната музеоложка дейност на "пазителя на старините" В. Атанасов многобройни паметници са спасени за поколенията и прибрани в колекциите на музея. Заради всеотдайната си работа той става спомагателен, а впоследствие и дописен член на Българския археологически институт.181
Археологическото дружеството във Видин и музеят развиват много активна дейност за опазване на старините в региона. Под специален надзор са поставени крепостите в Белоградчик и Кула, черквата в с. Върбово, единственият запазен у нас средновековен замък - "Баба Вида". Най-активните членове на дружеството между двете световни войни са видните общественици: Тодор Петров, Найчо Цанов, Димитър Цухлев, Никифор Недев, д-р Бърни Бончев, Кръстьо Ножаров, Лазар Филипов и разбира се завеждащият музея Васил Атанасов.

Шумен
След войните музейното дело в Шумен започва нов етап в своето развитие. По инициатива на Карел Шкорпил на 23 март 1924 г. във Варна с участието на "любители и почитатели на исторически паметници" от Варна, Шумен, Нови пазар, Абоба (Плиска) и Преслав се учредява Археологическо сдружение "Българска старина".182 Постоянният комитет се оглавява от почетния председател митрополит Симеон и действащия К. Шкорпил. В ръководството на сдружението вземат участие най-активните сътрудници на шуменския музей - Иван Моллов, Дечко Симеонов, Илия Силвестриев и др.183 След две години по предложение на К. Шкорпил седалището на сдружението се премества в Шумен в резултат на активната дейност на местния постоянен комитет, който координира работата на местните археологически дружества в Шумен, Плиска, Мадара, Преслав и Разград, а и заради местоположението на града в близост до първите български столици.
Археологическото сдружение "Българска старина" си поставя следните основни задачи:
-да запазва откритите до сега български и други старини по всички краища на Източна България;
-да взема почин за откриване на нови старини;
-да изучава по всички източници в страната и чужбина българската история;
-да урежда народни събори на исторически места в Източна България.184
Не случайно на първо място е поставена отговорната задача да се опазват откритите при археологически разкопки старини, тъй като те са застрашени от разрушаване. Водените от началото на ХХ в. разкопки в Плиска от К. Шкорпил и Ф. И. Успенски и от проф. В. Златарски и Йордан Господинов в Преслав така си и остават без да е извършена необходимата консервация.
През 1924 г. сдружението публикува брошурата "В защита на българските старини". В нея авторът й К. Шкорпил разяснява голямата историческа стойност, която имат старините от региона. Той призовава: "Българи, пазете народните си старини, изучавайте миналото на народа си и културата му"185.
Музеят постоянно обогатява своята експозиция. На Четвъртия конгрес на Съюза на археологическите дружества в България, проведен през 1929 г. в Пловдив, се отбелязва, че "Шуменската експозиция е сред най-хубавите и има следните отдели: "Предистория и археология" - 200 експоната, подредени в 6 витрини, "Нумизматика" - 2000 монети, "Етнография" - 15 витрини, "Ръкописи и книги" - 465 бр."186
Новите археологически изследвания започват по-интензивно от началото на 30-те години на ХХ в. В тях се включват войници от Шуменския гарнизон. Ползотворното сътрудничество с войската води до избирането на началника на гарнизона за председател на комитета. Всички археологически разкопки се провеждат съгласувано с Народния археологически музей в гр. София, а за научни ръководители се канят най-утвърдените български учени. Към тях редовно се присъединяват и местните изследователи Иван Моллов и Йордан Господинов.187
През 1933 г. Постоянният комитет на Археологическото сдружение "Българска старина" се обръща към всички училища и кметове на селищата в окръга да се включат активно в издирването археологически и други паметници. Препоръчва се те да предават на музея в Шумен старопечатни книги, ръкописи, етнографски материали и други старини.188 Много скоро чрез дарения в музейните колекции постъпват оригинални музейни предмети. Повечето училища в района се включват активно в издирването на старини в своите землища. Те изпращат в музея не само откритите от тях паметници, но и чертежи, скици и карти на местностите, където са намерени находките.
Сред най-активните местни изследователи е Йордан Господинов, основателят на Преславското археологическо дружество "Тича", който е и член на Управителния съвет на Археологическото сдружение "Българска старина". Той проучва и заснема археологическите паметници в южния район на окръга. Дългогодишният секретар на сдружението Иван Молов е сред най-активните изследователи на старините в региона. Той е открил не един археологически обект. Благодарение на създадената от него подробна документация, съвременните изследователи могат със сигурност да се опират на негови обекти,  вече заличени от времето.
Постъпващите многобройни паметници се съхраняват в двете експозиционни зали на Шуменския музей. Много скоро те се оказват твърде тесни. Нараства нуждата от изграждане на специална музейна сграда. Още през 1928 г. се учредява Фонд "Постройка на Окръжен музей", но до изграждане му не се стига. През 1937 г. се учредява и Фондация "Народна библиотека, читалищна библиотека и Археологически музей" с емблема и девиз "Обичай и пази книгата и старините".189 Шуменската общественост получава подкрепа от Министерството на народното просвещение, като през 1942 г. е откупен парцел в центъра на града за построяване на музейната сграда. Поради затрудненията в хода на Втората световна война проектът не се реализира. За да се гарантира сигурността на най-ценните експонати - златни бижута и ценни монети, те са предадени на БНБ в София за съхраняване в нейните трезори.
Археологическото сдружение "Българска старина" има голямата заслуга държавата да отчужди земите в районите на Плиска, Преслав и Мадара и по такъв начин да гарантира опазването на тези национални археологически паметници. През 1936 г. със специален Наредба-закон държавните приходи от тези земи се отстъпват в полза на сдружението, като му се възлага "поддържането и украсата" на старините.190 Така се гарантират доходи, които своевременно се използват за създаване на удобна инфраструктура за улесняване на посетителите до музейните обекти. Изграждат се няколко стопански сгради, туристическа спалня в Плиска, база за археолозите в Мадара. Построен е и мост над р. Тича, за да могат посетителите на старините в Преслав да достигат и до Патлейна. Извършено е и залесяване на районите. Построени са музейните сгради в Плиска и Преслав.191
Последната по ред задача, която си поставя Археологическото сдружение "Българска старина" в своя устав, е провеждането на народни събори. Първият от тях се провежда на 15 май 1924 г. в прослава на делото на Св. Цар Борис І. Вторият събор е на 15 май 1927 г. в Мадара, третият е в Преслав и т.н.192

Враца
След Първата световна война Първан Т. Първанов, председател на настоятелството на дружество "Развитие", отново застава начело на местните краеведи във връзка с работата за опазване и съхраняване на историческата памет. През 1924 г. по негова инициатива във Враца е основан комитет за построяване на нов паметник на Христо Ботев и неговата чета в града. По-късно през 1936 г. той си поставя за задача "въздигане на паметници на Ботев и увековечаване на неговата епопея"193. Комитетът е основен организатор на ежегодните Ботеви чествания. През 1926-27 г. специална комисия установява лобното място на войводата на Околчица. По тяхно предложение се предвижда издигане на два големи паметника на Козлодуйския бряг и на върха.
През май 1926 г. във Враца се създава окръжен комитет за отпразнуване на 50-годишнината от Освобождението на Българя и 1000-годишнината от царуването на цар Симеон. Начело на този комитет е видният врачански общественик П. Т. Първанов. За своята активна дейност във всички комитети по честванията на революционното дело на Христо Ботев и неговата чета той е удостоен с награда от фонд "Мито Орозов" при Ученолюбиво дружество "Развитие" като "най-заслужил просветен деятел на града".194 Наред с него през 20-те години на ХХ в. във Враца работят самоотвержени краеведи, учителите по история във Мъжката гимназия "Цар Борис ІІІ" - Андрей Цветков и Иван Ангелов. А. Цветков е приет за спомагателен член на Българския археологически институт.  Той проучва археологическите обекти на територията на целия окръг. И. Ангелов съсредоточава своите изследвания на Враца през Възраждането. За тях той е награден през 1929 г. с награда от фонд "Мито Орозов" при Ученолюбиво дружество "Развитие".
А. Цветков е инициатор за създаване на училищна музейна сбирка през 1924 г. Работейки преди това в Плевен, той е имал опит при създаването на подобна сбирка. На 23 януари 1924 г. Учителският съвет на Мъжката гимназия "Цар Борис ІІІ" взема следното решение: "В гимназията се образува ученическото археологическо д-во с уредник Андрей Цветков, което да си създаде и музей"195. Дружеството получава и субсидия от Окръжната постоянна комисия, която то решава да използва за създаването на музей. Освен това Общинският съвет предава на дружеството старата градска кула.196
На първо време музейната експозиция на училищното археологическо дружество се разполага в коридорите на гимназията. Интересът на учениците се запалва и те донасят най-различни старинни предмети. Така училищният музей в скоро време вече има няколко отдела: археологически, нумизматичен, етнографски, архивен и др. За да се реставрира старата кула и превърне в музей, помага и Ученолюбиво дружество "Развитие". През 1925 г. то създава своя археологическа група, чиято цел е "...да се съберат, съхранят и изучат ценностите на миналото в града и окръга".197
В отговор на писмото на археологическата група при Ученолюбиво дружество "Развитие" Общинският съвет взема следното решение: "Кулата да се отстъпи във владение на археологическата група при д-во "Развитие" за постройка на музей."198 Веднага се започва работа. От Народния археологически музей в София пристига архитект Александър Рашетов, който да проектира и ръководи реставрационните работи по преустройството на кулата в музейна сграда. Общинският съвет отпуска средства. Други са събрани от активисти на дружеството сред гражданите на Враца. В началото на септември 1925 г. реставрацията е пред приключване, като остава само покрива, за който са необходими още 10 хил. лв. Средства се търсят и от Министерството на народното просвещение и Народния археологически музей.
Същевременно в града се развива и широка разяснителна работа за опазване на старините и създаването на местен музей. От началото на 1926 г. във Враца започва да излиза вестник "Читалищно дело". В него редовно се отпечатват статии като: "Да пазим старините" от А. Цветков, "Нашите стари ръкописи и първи печатни книги" от К. Събков, "Нуждата от историческо образование" от И. Ангелов и др.199
А. Цветков отправя апел да се изгради Окръжен музей, дело на всички читалища от окръга. Той посочва ролята на историческото съзнание и значението му за бъдещето на нацията. Пропагандирането на тази идея се осъществява и от Народния университет към дружество "Развитие". През 1926 и 1927 г. по негова покана във Враца изнасят лекции д-р Богдан Филов, проф. Гаврил Кацаров, проф. Васил Златарски, Димитър Йоцов и др.200 В резултат на широката кампания за популяризиране на българската и местна история към Ученолюбиво дружество "Развитие" се създава и историческа секция, наречена Историческо дружество. Неговата основна цел е: "разпространение на исторически знания, издирване, запазване и проучване на ценни документи и археологически находки, основаване и издържане на археологически музей"201. Новото дружество работи изключително активно с учителите по история в града и окръга. Така например то провежда конференция на 2 и 3 юни 1928 г. На нея Васил Миков изнася доклад "Старините във Врачански окръг", а Иван Пастухов "Значението на историческата наука". Подобна конференция пред учителите по история се провежда и през 1931 г.
В началото на 1931 г. в местния периодичен печат се появява призив за създаване на Музей на врачанските военни поделения, в който да се увековечат "делата на живи и паднали борци във войните за обединение на родното ни племе"202. Приканват се служилите в 35-и, 48-и и 52-и пехотен полк офицери и войници да изпратят снимки, документи и трофеи за музея. Доказателство, че през 30-те години на ХХ в. военният музей във Враца е съществувал, е едно писмо на командира на 35-и пехотен Врачански полк от 22 февруари 1938 г. В него той моли Ученолюбиво дружество "Развитие" да върне "за съхраняване в музея на полка" подарените от полк. Васил Таслаков "дневници, реляции, заповеди и други документи от бойния живот на 35 пех Врачански полк".203
Възниква идея за създаване на Ловен дом-музей. Ловното дружество във Враца разполага с голяма сбирка препарирани ловни трофеи, които могат да сложат началото на един музей, в който да "са изложени много представители на родната фауна. Този музей след постройката на ловния дом ще бъде разширен и всестранно застъпен, за да може да  привлича вниманието на нашите  ученици и да служи като най-добър просветен институт за нагледно обучение по естествена история на местната учаща се младеж."204 За съжаление тази много хубава идея се реализира отчасти.
През 30-те години на ХХ в. в центъра на  Враца се построява митрополитски дом, който е замислен да бъде Дом-паметник "Софроний Врачански". В него се предвижда да има и църковен музей. В едно писмо от началото на 40-те години се твърди, че такъв музей съществува, но той остава недостъпен за местната общественост.
Идеята за създаване на градски музей отново е съживена от Димитър Бучински, който е бивш член на Ученическото археологическо дружество. Като студент в Художествената академия той прави три изложби, посветени на паметници на културата от цялата страна. Във в-к "Вратчански новини" от 31 август 1936 г. Д. Бучински публикува статията "Музей във Враца". В нея той подчертава, че в града няма музей, не защото няма подходящи старини, а защото липсва инициативност. Припомня, че в средата на 20-те години е реставрирана старата кула, но в нея не е открит археологически музей, за какъвто е била преустроена. Той предлага за Областен музей да се ремонтира Строшената джамия в кв. Кемера.205 В същия вестник на 4 юни 1937 г. Д. Бучински заявява, че "град без музей е като народ без история". Той предлага ново решение за помещение на музея - "Часовникът", кулата на Мешчиите. По това време настоятелството на Ученолюбиво дружество "Развитие" обсъжда изграждането на нова читалищна сграда, в която да има помещение и за музей.206
В годишните отчети на Ученолюбиво дружество "Развитие" до края на 30-те години все се споменава за предстоящото уреждане на музея. Едно случайно археологическо откритие в района на Вратцата в началото на април 1941 г. дава нов стимул за разрешаване на музейния проблем във Враца. В открития средновековен надпис се говори за манастир край града Вратица. Това е най-ранният извор, съхранил средновековното име на Враца - Вратица.207
Това откритие дава импулс за по-бързо разрешаване на проблемите относно откриването на музей във Враца. На 8 юли 1941 г. настоятелството на Ученолюбиво дружество "Развитие" приема "Временен правилник на музея при Ученолюбиво дружество "Развитие". В него са изредени основните цели, начинът на работа и издръжка на музея. Той ще има следните отдели: археологически, етнографски, естественоисторически, "старозанаятчийски", църковен, военноисторически, картинна галерия и др.208 Експозицията ще се разположи в новата читалищна сграда и кулата на Куртпашовите. Помещението в новото читалище е с размери 13 на 7 метра.
Никъде не се споменава за тържествено откриване на музейната експозиция. Във в-к "Читалищно дело" през октомври 1941 г. по повод питане от Бяла Слатина се казва, че музеят все още не е подреден, тъй като непрекъснато пристигат нови ценни археологически находки и се добавя, че подреждането на експонатите ще се извърши от специалисти.209
За научното подреждане на експозицията допринася видният читалищен деятел и голям български писател-хуморист  Чудомир. Той предава своя опит от работата си в Казанлъшкия музей на своите врачански колеги в края на 1941 г.210  От 23 февруари 1942 г. Министерството на народното просвещение (МНП) назначава Д.  Бучински за учител в мъжката гимназия и уредник на музея към дружество "Развитие". Първият щатен музеен уредник е награден от МНП за научна дейност през 1941 г. Експозицията на музея посреща своите посетители с твърде разнородна подредба. Единствено "старозанаятчийският" отдел е разположен във витрини. Повечето археологически материали са поставени направо на пода, а много от тях се намират из дворовете на Враца. Експозицията е отворена за посетители в сряда и петък по 7 часа на ден. Постъпват много дарения. За времето от септември 1941 до септември 1942 г. в музея постъпват
1028 предмета.211
На годишното събрание на Ученолюбиво дружество "Развитие" през март 1943 г. се утвърждава Правилник на музея и се избира музеен съвет, който е преизбран и през пролетта на 1944 г.212 Независимо от военната обстановка, музеят продължава да обогатява своите колекции. През 1943 г. в него се съхраняват 3316 музейни единици, а през 1944 г. те вече надминават 4 хил.
Жестоката бомбардировка на 24 януари 1944 г. нанася непоправими щети и на музея. Три бомби  засягат библиотеката и музея. Така трагично завършва едно полувековно трудно дело за създаване на музей във Враца.

Ловеч
Нов стимул за съживяване на музейната дейност в Ловеч след войните дава посещението през 1921 г. на група учени от Археологическия музей в гр. София: проф. Гавраил Кацаров, нумизмата Никола Мушмов, археолога Иван Велков и уредника в Етнографския народен музей Ст. Л. Костов. През същата година учителите Михаил Хаджинеделчев, Димитър Василев и Гено Иванов провеждат със свои ученици от Мъжката гимназия първите археологически разкопки на Ловешката крепост.213 Ученички от Девическата гимназия по време на трудова седмица помагат на уредника на музея да се почисти музеят и да се преподреди сбирката.  
През 1921 г. се избира нов музеен комитет със членове: Станчо Сирков, Иван Караканов и Йосиф Радинов.214 За нуждите на музея се набавя специализирана литература по нумизматика, както и "Известия" на Софийското археологическо дружество. На много интересен паметник се натъкава уредникът на музея Марин Радков. През 1922 г. той открива в с. Орешак, Троянско, един "предисторически" камък, на който е изобразен първообразец на Тракийския конник и други фигури на хора и животни, както и два свастични символа.215
Читалищното настоятелство подкрепя провеждането на археологически разкопки на Ловешката крепост и манастира "Ястреб" през 1923 г., като отпуска за целта 500 лв. От следващата година музеят е отворен за посещения всяка сряда и събота.216
През 1925 г. за уредник на музея е избран Михаил Хаджинеделчев.217 През същата година се създава и Историко-археологическо дружество "Васил Левски" към Ловешкото смесено педагогическо училище. Председател на дружеството е Методи Георгиев, а ръководител е учителката по история Янка Иванова. През учебната 1929/30 г. в дружеството се записват около 500 човека.218 Под ръководството на Васил Миков те провеждат археологически разкопки в Деветашката и Табашката пещера и продължават разкопките край манастира "Ястреб".219  В Деветашката пещера са открити над 500 праисторически предмета: кремъчни ножове, шила, еленови рога, каменни чукове, оброчни плочки и др..220
През 1934 г. се основава Археологическо дружество "Феликс Каниц" с 30 член-учредители. То си поставя за задача да издирва старини из Ловешки окръг и да провежда археологически разкопки.221 С основаването на дружеството се разширява археологическото проучване на района.
По инициатива на М. Хаджинеделчев музеят разширява своята събирателска дейност, в резултат на което постъпват многобройни паметници. Самият той прави щедри дарения на безценни книжовни паметници като: пергаменттни листове на Октоих от втората половина на ХІІІ в., пълен Требник с Номоканон, Четвероевангелия от манастира "Ястреб" (ХVІ в.), няколко дамаскина (ХVІІ в.) и голям брой старопечатни книги.222 Нарастването на музейния фонд налага той да бъде структуриран в няколко отдела: праисторически, старовековен, средновековен, нумизматичен, художествен, етнографски и книжовен. От 1925 г. за музея редовно се отпускат между 500 и хиляда лева. Те се използват основно за нови шкафове и витрини. По предложение на Министерството на народното просвещение, писмо № 894 от 20 ноември 1926 г., за първи път читалищното настоятелство напечатва инвентарна книга по даден образец за музея.223 Така започва ново инвентаризиране на музейните предмети.
През 1934 г. Христо Русков поставя въпроса за строеж на нова сграда за музей и библиотека, тъй като предоставените им помещения са крайно недостатъчни. Повече от десетилетие този въпрос стои пред настоятелството на читалище "Наука" в Ловеч, но не намира положително решение. През 1937 г. се взема решение за закупуване на 965 кв. м. дворно място на ул. "Булевардна".224 Според уредника на музея М. Хаджинеделчев бъдещата сграда на музея трябва да разполага с шест зали - три за историческите колекции, по една за нумизматичната и етнографската, една за неговата лична колекция, която той ще дари на музея, две зали за картинна галерия и една канцелария. През 1943 г. в музея се експонират 3798 предмета, а други 900 се съхраняват във фондохранилището. За същата година посетителите са 506, предимно ученици.225
В края на януари 1944 г. М. Хаджинеделчев прави своето голямо дарение на музея: етнографски материали - носии, шевици, икони, картини, монети, ръкописи, старопечатни книги и др. Ловчанската общественост е запозната със съдържанието на дарението чрез специална изложба, която предизвиква огромен интерес сред родолюбивите граждани . Поради опасност от бомбардировки музеят евакуира своите фондове в селата Българене, Микре и Сливек.226

Тетевен
През 1905 г. в Тетевен се основава благотворителен комитет "Бенковски" за набиране на средства за изграждане на паметник-музей. През 1932 г. е завършен "Дом-паметник" на загиналите тетевенци, борци за национална свобода, предназначен за музей, представящ героичното минало на Тетевен.227
В отчета на читалището за 1933 г. за музейната сбирка се казва: "Тя все още се намира в период на уреждане. Събират се разни материали, подреждат се и се чака денят, когато ще се разположат в музейния салон на Дом-паметника".228  За съжаление музеят не заема предвидените за него помещения в Дома-паметник, тъй като там временно се настаняват канцелариите на БНБ и Околийския съд.
Във всички годишни отчети до края на Втората световна война се отбелязва, че музейната сбирка се обогатява с нови музейни ценности. Съобщават се имената на техните дарители. Поставя се проблемът със заетото помещение, но реално нищо не се решава. През 1937 г. се създава фонд "Тома Васильов" с основно вложение от 20 хил. лв., чиито лихви се завещават да се ползват ежегодно от музея. В бюджета на читалището за 1941 г. се предвиждат 10 хил. лв. "за обзавеждане и уреждане на тази светиня на нашия град"229. През 1943 г. в отчета на читалището се изказва увереност, че "ще започне нагаждането на Дом-паметника към оправдаване на неговото предназначение."230 За съжаление тези надежди не се реализират чак до 1951 г.

Балчик
 Периодът на войните отлага далеч във времето пренасянето на музейната колекция в специална сграда и създаването на експозиция. Едва през лятото на 1937 г. музеят е открит за посетители. Експозицията е разположена в красива сграда на брега на морето. По същото време отваря врати и първата в Южна Добруджа картинна галерия.231 Основната тематика на изложените картини е Балчик и Черноморското крайбрежие.
В края на 30-те години на ХХ в. в Балчик е открит още един музей - в двореца. В него са представени няколко колекции от етнографски материали, оръжие - хладно и огнестрелно, художествена сбирка - картини.
През 1936-37 г. в Балчик се работи усърдно, за да се открие и Етнографски музей.232 Независимо че по това време Южна Добруджа е в пределите на Румънската държава, в този музей се подготвя богата етнографска експозиция, която да представя цяла Добруджа, а етническият й характер е преобладаващо български.
Музейният бум в Балчик през 30-те години на ХХ в. може да се обясни с няколко основни причини. Първо, той е "открит" като прелестен екзотичен кът от румънските интелектуалци. Второ, развива се морският туризъм. Все повече летовници се отправят към Балчик. Започва строежът на много вили в града и околностите. Същевременно в отговор на денационализаторската политика на румънските власти българите от региона започват организиран отпор. През 1937 г. българските културни общества са заличени от списъка на юридическите личности.233 Тази акция среща мощно противодействие на българската общественост. Една от формите за съпротива и демонстрация на националното самосъзнание е откриването на български музейни и художествени експозиции. В тях открито се демонстрира богатото историческо минало и културни традиции на България.
В навечерието на освобождението на Балчик през 1940 г. колекциите на музея и галерията са отнесени в Румъния.234 Така румънските власти, дни преди влизането в сила на Крайовската спогодба за връщането на Южна Добруджа в прелите на България, заграбват част от българското културно наследство.
Една година по-късно на страниците на в-к "Подем", излизащ в Силистра се отправя призив към всички българи "да дадат подкрепата си за възстановяване на единствения добруджански музей в гр. Балчик. Всяка една археологическа вещ, картини, монети, статуи или документи и икони, които напомнят за далечното или  близко минало от робството на Добруджа представляват интерес за музея..."235. Фактът, че апелът е публикуван във в-к "Подем" - вестник за национална култура, орган на общогражданския комитет за културно и стопанско повдигане на Силистра, показва уважението на силистренци към музейните традиции. Призивът има общобългарски характер. Подчертава се, че става дума за възобновяването на единствения музей в Добруджа.

Силистра
По време на Балканските войни колекциите на Силистренския музей се предават за съхранение в Русенския музей, за да не бъдат заграбени от румънците. Така те остават завинаги там. Едва след освобождението на Южна Добруджа през 1940 г. отново се подема инициативата за създаване на музей в Силистра. През март 1942 г. музеят е факт. За опазването на старините в музеите в-к "Подем" от 6 март 1942 г. пише: "Такива предмети трябва да бъдат запазени... Тяхното запазване е грижа на особени  учреждения, наречени музеи. Такъв музей се основава и в Силистра, който ще съхранява всички предмети, останали от миналото"236. По такъв начин музеят, създаден през 1898 г. към Държавното педагогическо училище в Силистра, има свой продължител на патриотичното дело за опазване и популяризиране на българското културно историческото наследство в Добруджа.

Селски музейни сбирки
Съществува и една не малка група музеи, които все още не са добре проучени и които се създават през различни периоди в селата, към читалища или училища. Така например в с. Бежаново, Луковитско, музейна сбирка възниква още през 1912 г. Повечето селски музеи се създават в периода между двете световни войни: през 1932 в Калково и Осенец, Разградско и Каменово, Кубратско; през 1934 г. във Водица, Садино и Дриново, Поповско; през 1940 г. в Букьовци (Мизия), Оряховско; както и в Караш и Г. Пещене, Врачанско; Аксаково, Варненско; Алеково, Свищовско; Бяла Черква, Търновско; Чомаково, Търнак и Борован, Русенско; Велиново и Г.Белово, Пазарджишко; Българево и Черноград, Айтоско; Д. Василица, Ихтиманско; Пчеларово, Кърджалийско; Гинево, Хасковско; Г. Чардак, Пловдивско; Джиново, Сливенско и др.237

Малки градове
Многобройните, предимно читалищни музейни сбирки, както и музеите в малките градове като Тетевен, Трявна, Етрополе, Ботевград, Балчик, Карнобат, Нова Загора, Дупница, Оряхово, Свети Врач (Сандански) и много др., показват огромния интерес към историческите старини по нашите земи. Те са издирвани и съхранявани от ентусиасти - учители и читалищни дейци. Общо в края на 1941 г. в страната има официално регистрирани 40 музейни сбирки, съхраняващи 22475 музейни предмета, описани във фондовите им книги.238