ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ НА ВАТИКАНА

За начало на организирана музейна дейност на територията на Ватикана може да се говори от началото на ХVI век, когато папа Лъв Х назначава Рафаел за реставратор на античните скулптури открити при археологически разкопки. За разлика от вече разглежданите музеи в които се създават колекции от паметници, тук сме свидетели на обратният процес – художествените произведения се създават по поръчка на папите от най-големите художници на дадена епоха (особено активно по време на Ренесанса) в дворците на Ватикана и по такъв начин ги превръщат в музеи.
Първите реконструкции на папския дворец започват през ХV век при папа Николай V. За изписването на своята молитвена зала – известна като Капела Николина, той привлича Беато Анжелико (Фра Джовани да Фезоле). Работата над фреските продължава от 1447 до 1450 г., като в тях вземат участие най-добрият му ученик Беноцо Гоцоли и още трима помощника.
Апартаментите Борджиа, са изписани по поръчка на папа Александър VI Борджиа от Пинтурикио. Покоите на папата заемат шест неголеми зали. В зависимост от тематиката на стенописите залите носят следните наименования – Зала на тайнството на вярата, Зала на житията на светиите, Зала на науката и изкуствата, Зала на римските папи и т.н.
По време на нарастващото могъщество на Ватикана по поръчка на папа Юлий II тук работят трима от най-големите гении на Ренесанса – Браманте, Микеланжело и Рафаел. Донато Браманте е назначен за главен архитект и започва основно преустройство на папските дворци. По негов проект са свързани с галерия Ватиканския и Белведерския дворец. При Юлий II в двореца Белведере са изложени за първи път скулптурната група Лаокоон и статуята на Аполон, придобила известност като Белведерски. През 1506 г. започва преустройството на работните помещения на папата. За тяхното изографисване са привлечени Перуджино, Содома, Перуци, Лоренцо Лото и др.
По препоръка на Браманте папата поканва през есента на 1508 г. младия Рафаел в Рим. На него се дължи световната слава на музеите на Ватикана, защото като пръв специално назначен от папата реставратор, той успява да съхрани редица антични паметници, но и със своето уникално творчество допринася идеите на Ренесанса да се настанят трайно в столицата на Католическата църква. Най-прекрасните творби на Рафаел са т.н. “станици” на Рафаел /Stanza della Segnatura/.
Станиците на Рафаел се намират в северното крило на Ватиканския дворец. Трите стаи с размери 8/10 м и междинните зали 10/15 м трябва да бъдат така изписани, че да създават синтез със сложната архитектура . Рафаел се справя блестящо с поставената от папата задача, още повече, че сюжетите на отделните стенописи са по идея на Юлий II в прослава на Християнката църква и на нейния глава – Римския папа. В живописните сцени трябвао да се продемонстрира единството в различните области на духовната човешка дейност – богословие, философия, поезия и юриспроденция. Тези четири теми са изобразени в следните сюжетни композиции – “Диспут”, “Атинската школа”, “Парнас” и “Юстиция”. Разглеждането на всяка от тези композиции е изучаване на една цяла глава от ренесансовата живопис. Рафаел умело пресъздава чрез свои съвременници образите на антични автори и заслужили представители на Християнската религия. Така например в “Диспут” той изобразява Данте с лавров венец, до него папа Сикст IV, а в образа на Св.Августин откриваме папа Юлий II и т. н.
“Атинската школа” е може би върхът в творчеството на Рафаел. Тук той демонстрира превъзходството на хуманистическите идеи на италианският Ренесанс и тяхната непосредствена връзка с античната култура и наука. Основната идея в огромната композиция е възхвала на силата на човешкия разум, неговата приемственост и развитие през различните периоди на човешката цивилизация.
В центъра на картината са изобразени двама от гениалните антични мислители Платон и Аристотел. Чрез техните жестове Рафаел показва привързаността на всеки от тях към една от основните философски концепции – материализъм и идеализъм. В композицията са включени Александър Македонски, на преден план от ляво Хераклит, зад него Питагор, който обяснява на учениците си една от теоремите си, от дясно групата е скупчена около Евклид, който с пергел чертае геометрична фигура на дъска, зад тях са и великият географ Птоломей и Зороастр, в самия край на фреската е изобразен слаб юноша с дълги коси и черна барета – Рафаел. Всеки от античните мислители е изобразен чрез портрет на Рафаелов съвременник, така например в образа на Платон откриваме Леонардо да Винчи, Евклид – приятелят на Рафаел -Браманте, Хераклит – Микеланджело (включен в композицията в последствие след завършването й).
Сикстинската капела. През периода 1508 – 1512 г. при пълна секретност Микеланджело упорито работи над своя шедьовър – фреските в Сикстинската капела. Архитектурата на постройката не дава възможност на художника да се изяви по най-добрият начин защото и липсва пространственост и светлина. Независимо от тези ограничения Микеланжело е украсил по ненадминат начин капелата в която се избира поредния глава Римо-католическата църква. За изписването на стените са привлечени Пинтурикио, Перуджино, Ботичели и др. известни художници. Най-сложната част – тавана на капелата изцяло и изписана собственоръчно от Микеланжело.
До 1508 г. Микеладжело работи главно като скулптор, едва след настоятелни молби от страна на Юлий II, той пристъпва към изписването на Сикстинската капела. Така се ражда уникалната фреска с площ от 600 квадратни метра включваща 343 фигури. Цялото пространство е разделено на девет части включващи правоъгълни композиции с библейски теми. В ъглите на пет от композициите са изобразени двадесет фигури на юноши с тела така изписани, че внушават обемността на статуите на Микеланджело.
Най-ярко проличават ренесансовите идеи на Микеланжело в композициите “Сътворението на човека”, “Сътворението на Слънцето и Луната”, “Отделянето на светлината от тъмнината”. В тях и в други сюжети той показва силата на човешкият разум, изобразява герои със свръх човешки качества и привързаността си към героизма и хуманизма.
Най-грандиозната и впечатляваща фреска в Сикстинската капела – “Страшният съд” е създадена през периода 1534-1541 г., почти три десетилетия след завършване на работата на Микеланджело на тавана на капелата. През тези години стават огромни исторически промени в Италия. През 1527 испанските войски завземат и разграбват Рим. След единадесет месечна обсада пада и родният град на художника - Флоренция. Под ръководството на Микеланджело се строят укрепленията, но на края града е завладян от испанците и е сложен край на републиката. Фамилията Медичи отново подчинява града, а тогавашният папа Климент VII е Медичи. Ето защо, той заповядва на Микеланджело да изпише в условията на католическата реакция “Страшният съд”.
При новите условия, великият художник отразява големите промени в обществото като изобразява “Страшният съд” като световна, човешка катастрофа. Тук почти няма надежда за човешкият род, всичко и всеки е обречен. Няма съпротива, няма герои, върху лицата на всички е изписан ужас и отчаяние. Дори Христос е изобразен като дошъл да търси възмездие, а не опрощение на греховете.
В началото на април 1994 г. Сикстинската капела е отворена за посетители след 14-годишни реставрационни работи. Дебелите наслоявания от пушека на свещите и праха са отстранени и под тях са разкрити фреските в техните оригинални цветове. Отново пред нас застават 389-те фигури изправени пред съда на Второто пришествие.
Катедралата “Св. Петър”. Най-грандиозният архитектурен паметник на Ренесанса е безспорно катедралният храм “Свети Петър”, нямащ равен на себе си не само по размери, но и по красотата на художествената му украса. Строен повече от два века, в него вграждат своя гений, талант и умение такива светли ренесансови личности като: първият му архитект – Браманте, наследен след смъртта си от Рафаело Санти, Антонио да Сангало Млади, Микеланджело, Джакомо де ла Порта. Всеки от тях е допринесъл първоначалният проект на Браманте да се обогати. Особени са заслугите на Микеланжело за издигането на несравнимия купол на храма, както и за богатата вътрешна украса, в която се включва и Бернини.
Новият храм се строи на мястото на старата базилика издигната от император Константин над гроба на Св. Петър. Папа Юлий II възлага на Браманте изготвянето на проекта, първият камък е положен през 1506 г., а строителството продължава 176 г. и през 1626 г. катедралата е тържествено осветена.
Грандиозността на храма се подсилва от оригиналното площадно пространство пред нея. Огромният площад “Пиаца Обликва” има елипсовидна форма с размери 196 и 142 м на осите. В центъра му е издигнат египетски обелиск от страни с два огромни фонтана. Площада се огражда от монументална колонада опасваща в два полукръга площадното пространство, над която са издигнати 140 статуи на светци и пророци. В четири реда 284 покрити колони с височина 19 метра създават неповторимата гледка фокусираща погледа на всеки дошъл за първи път на това място върху издигащият се към небесата храм “Свети Петър”. Неговите размери наистина са внушителни – дължина 211,5 м и височина 132,5 м. За сравнение – “Св. Павел” в Лондон е с дължина 158 м, Миланската катедрала – 149 м, Кьолнската катедрала – 136 м, Парижката “Св.Богородица” – 130 м, Исакиевския събор в Петербург -112 м.
Фасадата на храма е раздвижена от осемте огромни колони носещи фронтона над който се издигат 13 шест метрови статуи на светци. В предверието са издигнати конните статуи на Константин Велики и Карл Велики. Вътрешността на храма поразява с импозантният си интериор. За неговата оформление са използвани скъпоценни материали и разнообразен висококачествен мрамор, от който са изработени 760-те колони. В центъра на храма под огромния купол се издига на 29 метра бронзовият балдахин над папския олтар за конфесион, дело на Бернини. Апсидата на катедралата е превърната от Бернини в апотеоз на триумфа на църквата. Чрез многобройни златни фигури и светлината на Светия Дух се внушава на богомолците силата и властта на Светата църква.
Една от най-забележителните творби на Микеланжело като скулптор – “Пиета” е разположена в дясно от входа. Няма в световното художествено наследство по-изразително представяне на майчината скръб и същевременно любов по изстрадалия син. Само 25-годишен, великият творец успява, чрез длетото да издълбае върху лицата най-съкровените чувства преживявани от най-близките хора – майка и син – Богородица и Христос.
В отделни ниши край стените на църквата са създадени капели, олтари и др. посветени на отделни светци и дейци на Християнската църква. Най-старата бронзова скулптура на Св. Петър, дело на Арнолфо ди Камбио (ХIII в.) е разположена до олтара. В отделни ниши са мраморните скулптури на Св. Андрей, Св. Вероника, Св. Пий Х, монументите на Александър VIII, Джеймс III и неговите синове, Климент ХIII, Пий ХI, Урбан VIII, Лъв ХI, Инокентий ХI, Джон ХХIII, Бенедикт ХV и др.
При приемника на Юлий II – Лъв Х, продължава интензивната работа по довършване на постройките започнати от Браманте. Така Рафаел издига прочутите лоджии, в които той вплита своя гений на строител и художник. За да се справи с непрекъснато разрастващите се поръчки на папата, той прибягва до широкото въвличане на своите ученици, които рисуват по негови ескизи. Най-добрите му последователи са Джулио Романо, Перино дел Вага, Франческо Пени и др.
Целият подем на изкуството на територията на Ватикана секва през 1521 г. когато умира Рафаел и на папския престол се възкачва Адриан VI. Започва период на католическата реакция широко поддържана от испанският император. По настояване на папа Климент VII (от рода Медичи) Микеладжело трябва да довърши гробницата на рода Медичи в църквата “Сан Лоренцо”, а през 1534 г. да започне работата над “Страшния съд”.
При папа Климент ХI (1700-1720) се възражда колекционерската традиция. Той събирал епиграфски паметници, а неговият приемник Климент ХII колекционира антични гръцки вази и монети. При папа Бенедикт ХIV е създадена галерията Лапидарио в която са експонирани епиграфските паметници събрани от неговите предшественици. Разрастващата се колекция от художествени произведения налага строителството на нови помещения за тяхното разполагане.
Музей Пио-Климентино. При папа Климент ХIV и папа Пий VI се изгражда един от най-богатите музеи на Ватикана, известен днес като “Пио-Климентино”. В него се намират следните зали: Зала на гръцкият кръст – в нея са експонирани мозайки от II-III век и два грандиозни саркофага от IVв. в които са погребани майката и дъщерята на първия християнски император на Римската империя – Константин; Ротондата – нейният под е огромна мозайка от I в. изобразяваща битка между гърци и кентаври, край стената са подредени антични статуи и бюстове, най-впечатляваща е статуята олицетворяваща древногръцкия идеал за физическа красота – “Аполон Белведерски” – римско копие на гръцки бронзов оригинал от втората половина на IV в. пр.н.е., скулптор Леохар (Leochares). Статуята е открита през ХV век в Анцио и веднага става притежание на кардинал Ровере, бъдещия папа Юлий II, който я пренася в двореца Белведере от където носи и своята световна известност. В експозицията влизат още – “Амазонка” на Фидий от 435 г.пр.н.е., тук представена като римско копие; известният бюст на Перикъл от втората половина на V в. пр.н.е., римско копие от оригинала на Кресилай; статуята на “Мелеагро” (Meleagrо) римско копие от оригинал на Скопас (380-330 г. пр.н.е.); “Афродита Книдска” на един от най-големите гръцки скулптури Праксител (390-335 г.пр.н.е.), римско мраморно копие; “Дискохвъргачът” на Мирон (V в. пр.н.е.) е символ на древногръцките олимпийски игри, скулптурната група “Лаокоон” е сред малкото гръцки оригинали, дело е на Родоската школа (I в.пр.н.е.), тя впечатлява със силата на драматизма предаден върху лицата на Лаокоон и неговите синове, а също и физическото напрежение на мускулите им съпротивляващи се на задушаващата ги змия. Според Плиний Стари, скулптурната група Лаокоон е изработена около 40 г.пр.н.е. от Агесандрос, Афанадорос и Полидорос от Родос. През 1506 г. тя е открита при развалините на термите на император Тит Ливий в Рим. Веднага е пренесена и разположена във Ватиканския дворец.
Зала на музите – в нея са експонирани всички музи покровителки на изкуствата. Зала на зверовете – тук са показани скулптурни фигури на различни зверове изработени от бял или цветен мрамор. Галерия за статуи – всички са римски копия на прекрасни гръцки оригинали като: “Аполон Сауроктон” – копие от бронзовия оригинал на Праксител от IV в.пр.н.е., “Ерос” – копие от същото време, “Спящата Ариадна” – копие от елинистическия период. Галерия за бюстове – бюстове на императорите Адриан (II в.) и Каракала (III в.) и др. Под ръководството на Джовани Батиста Виконти за първи път се провежда научна систематизация на произведенията на изкуството включени в музея Пио-Климентино. Публикуваният каталог в 7 тома включва всички експонати. За съжаление голяма част от тези антични паметници са отнесени от французите през 1797 г. в резултат на наложеният на папата договор.
Папа Пий VII Кярамонти (1800-1823) се отдава на колекционерство на антични произведения на изкуството. Неговата колекция е разположена в северното крило на двореца известно като Галерия Кярамонти. Тук са показани римски копия на антични гръцки статуи и колосална мраморна глава на император Август. Поради разширяването на колекцията се изгражда нова просторна сграда в която е експонирана прочутата статуя на император Август от Прима Порта (I в.) и др. антични паметници.
Пинакотеката във Ватикана е създадена в края на ХVIII век. Голяма част от картините й са отнесени от Наполеоновата армия по време на Италианския поход и едва през 1816 г. са върнати в резултат на решенията на Виенския конгрес. При папа Пий Х към Пинакотеката се прибавя и византийската колекция от Латеранския дворец. Картините на няколко пъти са местени в различни зали на ватиканските дворци до като през 1932 г. се построява специална сграда в която колекцията е експонирана и до днес.
В петнадесет зали на Ватиканската пинакотека са събрани прекрасни образци на живописта от ХI до ХIХ век. Освен италиански художници, тук са показани и произведения на византийското изкуство ХI-ХII век и някои отделни картини на чужди автори. Изкуството на т.н. треченто е представено от Джото, Симоне, Мартини, Дади, Амброджо Лоренцети, Джовани ди Паоло и др.
Ранното Възраждане е показано чрез творбите на Сасети, фра Беато Анжелико, Беноцо Гоцоли, Карло Кривели, Мелоцо да Форли, Пинтурикио, Перуджино, Джовани Белини.
Високият Ренесанс е представен чрез шедьоврите на Леонардо да Винчи, Рафаел, Тициан и Веронезе. Най-известни са картините на Рафаел “Мадона ди Фолиньо” и “Преобрежене”, както и десет гоблена по негови картини изтъкани в Брюксел по поръчка на папа Лъв Х през 1515 г.
По установена традиция в Пинакотеката се колекционират творби само с религиозна тематика. От представителите на академичното направление тук са показани картини на Анибал и Лодовико Карачи, Гвидо Рени, Гверчино.
Григориантският етруски музей е създаден през 1837 г. при папа Григорий ХVI. В основата на колекцията лежат оригиналните находки от археологическите разкопки проведени в Черветери от 1828 до 1837 г. В деветте зали на музея са експонирани саркофази и архитектурни елементи от V-I в.пр.н.е.Най-голям е броят на паметниците намерени в гробницата от Черветери (VII в.пр.н.е.) и гробницата от Реголини Галаси. Музеят разполага и с голяма колекция от битови предмети на етруските – статуетки, огледала и др. Тук е експонирана и прекрасната бронзова скулптура на Марс от Тоди (IV в.пр.н.е.). В четири зали са разположени многобройните произведения от керамика открити при археологическите разкопки в редица етруски гробници. Наред с етруските керамични съдове тук са експонирани и много повече гръцки и италийски керамични произведения, които преобладават в погребенията. В последната, наречена Асирийска зала са показани надписи и релефи от IХ до II в. пр.н.е. През 1937 г. към колекцията на Етруския музей е предадена личната сбирка на маркиз Гулелми съставена от етруски произведения на изкуството открити при разкопките в некропола край Вулчи.
Грегориантският египетски музей е създаден през 1839 г. В десет зали са разположени оригинални паметници разкриващи богата култура и изкуство на Древния Египет. Три огромни саркофага изработени от черен базалт представят погребалните обичаи от VI в.пр.н.е. Сред многобройните статуи на богове и фараони се открояват със своите художествени качества: “Глава на фараона на Ментухотеп” – ХI династия, (ХХI в.пр.н.е.), колосалната статуя на майката на фараона Рамзес II (ХIХ династия). Сред експонираните мумии има от ХХII династия – Х в.пр.н.е. до времето на Птоломеите – IV в.пр.н.е. От римското господство в Египет е представена богата скулптурна колекция от II-III в., както и много предмети свързани с култа за мумифициране на хора и животни открити във вилата на император Адриан в Тиволи. В една цяла зала са експонирани безброй скарабеи – свещените египетски бръмбари поставяни във всяка древноегипетска гробница. През 1953 г. музеят получава дарение – колекцията Граси, съдържаща художествени произведения и паметници от елинистическия период.
Християнският музей е създаден през 1854 г. от папа Пий IХ. В неговата експозиция са включени християнски паметници открити в катакомбите и при археологически разкопки в районите на ранно християнските храмове и некрополи. Показани са саркофази, релефи и олтарни фризове от най-ранните периоди на разпространението на християнството в Римските земи.
Художествената галерия е създадена през 1932 г. от папа Пий ХI. В нея е събрана богата колекция от художествени произведения с религиозна тематика. Сред най-ценните експонати са творбите на Рафаел – “Коронацията на Виргиния”, “Мадоната от Фолигно”, “Преобрежение”; Тициан – “Мадоната от Фрари”; Караваджо – “Свалянето от кръста” и др.
Колекцията от модерно религиозно изкуство е открита през 1937 г. Тя е разположена в две зали от “Апартаментите Борджия” и в залите до Сикстинската капела. Експонатите демонстрират модерните тенденции в християнското изкуство през ХХ век.
Етноложкият мисионерски музей е открит през 1927 г. в Лутеранския дворец. От 1973 г. той се помещава в Расарели студио. В експозицията са включени огромен брой оригинални битови предмети и произведения на изкуството събрани от католическите мисионери при разпространението на Христовото учение в Америка след откриването й от Христофор Колумб, от Африка, Азия и Океания при колонизацията им.
Историческият музей е създаден през 1963 г. при папа Павел VI, а неговата експозиция е открита през 1973 г. В просторните му зали са експонирани оръжия и униформи от различни исторически периоди, многобройни колесници, карети и първите автомобили превозвали папите.
Ватиканската библиотека е сред най-богатите световни архивохранилища и същевременно притежаваща уникални печатни издания. Тя е основана при папа Николай V през 1450 г. Сега в нея се съхраняват над 700 хил. тома книги, от които над 7 хил. инкунабула – книги отпечатани в зората на книгопечатането, т.е. преди началото на ХVI век. В архивите на Ватикана се пазят над 65 хил. древни ръкописа и хиляди документи от Средновековието и по-ново време. Сред това огромно документално богатство се намират и изключително ценните за нашата средновековна история документи, като: “Отговорите на папа Николай I до цар Борис I” (866 г.), Преписката между Ватикана и цар Калоян, Манасиевата хроника и редица други документи включени в поредицата Латински извори за българската история.

Литература:
Pietrangeli, C. et al. The Vatican Pinacoteca. Vatican, Editions Musei Vaticani, 1993
Roncalli, F. Vatican Sity. Monumentiq Musei e Galerie Pontificie, Vaticana, 1981
Santini, Loretta. Roma e Vaticano. Narni, Plurigaf, 1991
Serra, Vittorio. All Rome. Firenze, Bonechi, 1989
Venturini, E. Rome and Vatican, Rome 1988
Борисова,З. Музеи Ватикана. Рим, М. 1974