ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В ГЕРМАНИЯ

За разлика от Франция и Англия, пруските крале и бранденбургските курфюрстове имат твърде скромни колекции. През 1798 г. Фридрих II връща една част от античната и нумизматична сбирка от Сан Суси в берлинския дворец и ги предоставя за научни изследвания.
Най-голяма роля за създаването на голям държавен музей изиграва смайващото впечатление от Лувъра което произвежда върху германските владетели и военни участвали в разгрома на Наполеоновата армия. През 1815 г. Фридрих Вилхем III предоставя кралските конюшни за да бъдат преоборудвани за музей, но тази идея не се осъществява. В началото на 1823 г. придворният архитект Карл Фридрих Шинкел предлага, за държавен музей да се изгради нова сграда в центъра на Берлин. През юни 1825 г. е положен първия камък, но строителството върви трудно и бавно, тъй като мястото е блатисто и изисква много допълнителни работи за укрепване на терена. Арх. Шинкел е изпратен от краля през 1826 г. в Англия и Франция за да се запознае на място с музеите в тези водещи страни. През 1829 г. е съставена комисия за подбор на експонатите в бъдещия музей начело с видния учен Вилхем фон Хумболд.
След пет годишна работа първият държавен музей в Германия е открит за посетители на 3 август 1830 г. Сградата е една от най-внушителните в Берлин. Арх. Шинкел създава един от най-добрите образци на немската класическа архитектура. В “Стария музей”, както в последствие той добива известност, са експонирани следните колекции: картинна галерия, графичен кабинет, антични скулптори, археологическа сбирка от малки предмети (антики), нумизматичен кабинет, музейна библиотека и гипсолеярна. Независимо, че сградата е много голяма , в нея не остава място за Египетската сбирка, Музея за германски старини и кралския Кабинет на куриозите.
Необходимостта от изграждане на нова музейна сграда е разбрана на време и през 1835 г. е закупен терен зад действащия музей до островния нос на р.Шпрее. През 1841 г. Фридрих Вилхем IV одобрява план за строежа на новата сграда, който е изработен от арх. Аугуст Щюлер, ученик на арх. Шинкел. Строителството завършва през 1847 г., но експонирането се забавя до 1859 г. когато е открит “Новия музей”. В него са разположени следните колекции: праисторическата сбирка на бившия Музей за германски старини, Етнографска сбирка, Египетска сбирка, Антиквариума, Кабинета на куриозите, Графичен кабинет.
Една от най-забележителните колекции на Новия музей е Египетската. Комплектуването й има богата история. Видният немски археолог Пасалаква ръководи разкопки в Египет през 1820-1824 г. От откритите паметници се формира първоначалната египетска сбирка, която е експонирана през 1826 г. в двореца Монбижу. Новосъздаденият музей откупува редица частни колекции и получава сбирката на пруските крале. От 1826 до 1865 г. директор на музея е египтолога Пасалаква.
През 1842-1846 г. под ръководството на Рихард Лепсиус се провеждат археологически разкопки в Египет. Открити са много интересни паметници от Старото царство, които са експонирани от 1850 г. в Новия музей. От 1884 г. начело на Египетския музей застава проф. Адолф Ерман. Той е виден египтолог, преподавател в Берлинския университет и допринася за превръщането на музея в изследователски център с международно значение. Под ръководството на Вилхем Шубарт се разраства папирусовата сбирка на музея.
През 1861 г. берлинският търговец Вилхем Вагнер подарява на държавата голяма колекция от картини, която да стане основа за създаване на Национална художествена галерия. За времето от 1866 до 1876 г. на оформилият се музеен остров в Берлин се издига трета сграда дело на арх. Щюлер. Националната художествена галерия е открита на 21 март 1876 г. В нея се колекционират предимно картини на немски художници. В Картинната галерия на Стария музей се формира сбирката от чуждестранни майстори. Най-ценните шедьоври на Дюрер, Рембранд, Ян Ван Ейк, Джото, Мазачо и др. са закупени от В.Боде в нач. на ХХ век. Те успешно допълват колекциите на Соли и др. откупени в началото на ХIХ век.
Голям принос за развитието на германското музейно дело има Вилхем фон Боде. Той работи в музеите от 1872 г., а от 1905 г. е главен директор на музеите в Берлин. Под негово ръководство се извършва огромна работа свързана с окомплектуването на музейните колекции. Извършват се многобройни откупки на много антични паметници, ренесансови и по-нови художествени произведения. За тази цел германското правителство увеличава бюджета на музеите през 1873 г. от 20 хил. на 108 хил. талера. Огромните средства заделяни за музейното дело, както и високия професионализъм на Боде дават възможност в началото на ХХ век Берлин да се превърне в един от световните музейни центрове.
Икономическият подем в Германия в края на ХIХ в. допринася за широкомащабно музейно строителсво. През 1877-1881 г. се изгражда самостоятелна сграда на Музея за приложни изкуства. През 1886 г. е открит и новопостроеният Етнографски музей. За периода 1897-1903 г. се изгражда Музеят “Кайзер Фридрих”. Той е открит на 14 октомври 1904 г., като в него са разположени: картинна галерия, скулптурна сбирка от християнската епоха, предноазиатски отдел, нумизматичен кабинет, отдел за ислямско изкуство. По късно този музей е наименован - Вилхем фон Боде, в памет на забележителния изкуствовед, създател на своя научна школа. Един от най-интересните експонати в този музей е фасадата на пустинния дворец Мшата, подарен от Турския султан през 1903 г. Нумизматичния кабинет разполага с една от най-богатите в света колекции от над 500 хил. монети.
Участието на много германски археолози в археологически разкопки в Месопотамия и други страни от античния свят в края ня ХIХ и нач. на ХХ в., дават възможност да се попълнят сбирките на германските музеи с уникални археологически паметници. Разкопките в Пергам са сред най-успешните за немската археологическа школа. Ето защо, за да се увековечи този успех е решено да се построи специална сграда за експониране в истинските размери на Пергамския олтар. През 1901 г. тя е построена, но тъй като не е така внушителна, както са искали управляващите среди, през 1907 г. е разрушена и се взема решение за изграждането на нова. Проектът е на арх. Алфред Месел, а изпълнител е Лудвиг Хофман. Строежът се забавя заради мочурливия терен, който трябва да се укрепва, а също и от започналата Първа световна война. Едва през 1930 г. е открита залата на Пергамския олтар, а през 1936 г. и останалите изложбени помещения. В централната част на новия музей е разположена голямата Пергамска зала, в южното крило – Предноазиатския музей и ислямската сбирка, в северното крило – Германския музей.
Най-забележителните археологически паметници са от времето на Нововавилонското царство (VI век пр.н.е.). Под ръководството на В.Андре те са възстановени и експонирани в естествените им размери и представляват една внушителна атракция. Пред погледите на посетителите се изправят с цялото си величие Портата на Ищар, фасадата на Тронната зала, Улицата на процесиите. Ярките цветове на глазираните и релефни тухли скриват хилядолетната дистанция на времето и туристите имат чувството, че са свидетели на тази велика култура на ранната човешка цивилизация на самото място на нейното създаване.
Огромна е и колекцията на паметници от Асирийската култура. Тя е събрана благодарение на десет годишните успешни археологически разкопки в Ашур (Северна Месопотамия) под ръководството на В.Андре. В центъра на залите експониращи тази култура е разположена Асирийската дворцова зала. Тя завладява съвременния посетител не толкова със своята внушителност, колкото с неповторимото чувство за хармония и стил.
В 14 зали на музея са експонирани паметници от древната история на земите на Близкия изток. Сред тях са внушителни стенни релефи, скулптури, строителна керамика, грънчарски изделия, писмени паметници върху камък и многобройни глинени плочки с клинопис.
Под ръководството на А.Конце, К.Хуман, Т.Виганд и Х.Шрадер се провеждат много успешни археологически разкопки в Пергам, Магнезия на р.Меандър, Приена и Милет. Многобройните уникални антични паметници са експонирани първоначално в Стария Пергамски музей от 1902 до 1907 г. След откриването през 1930 г. на новия Пергамски музей всички археологически паметници от тези разкопки са изложени в неговата централна част. Най-забележителният шедьовър на античната архитектура е несъмнено големият Пергамски олтар. Експониран в естествените му размери в специално изградена за целта зала, той внушава и днес преклонение пред боговете и гигантите изобразени на двата мраморни фриза. Забележителен е и пропилона на светилището на Атина в Пергам. Многобройни са и паметниците от храмовете на Приена, Пергам и Магнезия. Сред най-интересните за посетителите експонати е възстановената в действителните й размери пазарна порта от Милет и общината. Много добре са запазени и мозайките от Пергам и Милет.
До Втората световна война Античната сбирка е експонирана в три музейни сгради: античната скулптура и Антиквариума в Стария музей, античните вази и гръцко-египетските мумийни портрети в Новия музей и античната архитектура в Пергамския музей. След Втората световна война от 1958/59 г. всички антични паметници са експонирани само в Пергамския музей.
Всички музейни сгради на този остров, с изключение на Националната художествена галерия се свързват с покрити коридори и по такъв начин дават възможност на посетителите да разглеждат последователно всички експонирани колекции. След Първата световна война настъпва труден период за археологическите разкопки в чужбина. Младите национални държави създадени в Близкия изток ограничават износа на исторически паметници. В резултат на това, а и на световната икономическа криза, световният пазар за антики и художествени произведения поскъпва неимоверно много. Нараства значително и конкуренцията в тази област, всичко това води до ограничаване на възможностите за събиране и комплектуване на нови колекции. Ето защо германските музейни работници между двете Световни войни отделят основно внимание на научноизследователската работа. Извършва се систематизиране на колекциите, обработват се и се изучават музейните фондове.
С богата история е и Музея на приложните изкуства. През 1867 г. е създаден Музей на занаятите в Берлин. По-голямата част от експонатите са закупени от немското правителство след Световното изложение в Париж. През 1875 г. музеят се обогатява с 9 хил. експоната от кралския Кабинет на куриозите. От 1877 до 1891 г. се строи специална сграда, в която се открива Музея за приложни изкуства. Към него се открива училище за художествени занаяти и библиотека за изобразителни изкуства. През 1921 г. музея е преместен в Градския дворец и е наречен Дворцов музей. Сред най-престижните експонати е богатата порцеланова колекция, както и много скъпи златни предмети и украшения.
По време на Втората световна война германските музеи понасят много щети, но особено тежки са те за музеите в Берлин. Независимо, че голяма част от експонатите са евакуирани, те са увредени унищожени или ограбени. След войната, музейните паметници попаднали в Съветската окупационна зона са откарани в СССР и по-голямата част от тях са върнати на ГДР през 1958 г.

Литература:
Bachmann, M. Dresdener Gemaeldegalerie - alte und neue Meister. Leipzig, E.A. Seemann Verlag, 1980
Bachmann, M. Gemaeldegalerie Dresden - alte Meister. Dresden, Generaldirektion der Staatlichen Kunstsammlungen, 1974
Barnay, M. Beautiful Muenchen. Milano, KINA Italia S.p.A.
Bock, H. et al. Die Meisterwerke aus der Gemaeldegalerie Berlin. Stuttgart, Belser Verlag, 1980
Bock, Henning, Wilhelm Koehler. Gemaeldegalerie Berlino. Milano, Rizzoli, 1982
Effenberger, Arne. Fuehrer durch das Bodemuseum. Berlin, Staatliche Museen zu Berlin, 1985
Gemaldegalerie Dresden Alte Meister, Dresden 1976
Honisch, Dieter et al. Die Meisterwerke aus der Nationalgalerie Berlin. Stuttgart, Belser Verlag, 1980
Langer, Alfred. Alte Pinakothek. Leipzig, E.A. Seemann Verlag, 1972
Seydewitz, Max. Die Dresdener Gemaeldegalerie - alte und neue Meister. Leipzig, E.A. Seemann Verlag, 1967
Staatliche Kunstsammlungen Dresden, Dresden 1979
Staatliche Museen zu Berlin - Schaetze der Weltkultur. Berlin, Staatliche Museen zu Berlin, 1982
Steingraeber, Erich, Christian Lenz. Alte Pinakothek und Neue Pinakothek in Muenchen. Muenchen, Verlag C.H. Beck/Scala, 1994
Steingraeber, Erich. The Alte Pinakothek Munich. London, Philip Wilson/Scala, 1985
Stepan, Peter. Die deutschen Museen. Augsburg, Weltbild Verlag, 1991
Waetzoldt, Stephan. Museo Dahlem di Berlino. Milano, Fratelli Fabbri Editori, 1969
Winkler, Gerhard. Museum der bildenden Kuenste Leipzig. Leipzig, E.A. Seemann Verlag, 1981
Иванова, В. Галерия за живопис Западен Берлин Далем. С., Български художник, 1989
Илинг,Р., И.Типел, Ю.Мюлер, Г.Мюлер, Картини от Дрезденските галерии, С. 1979
Либман, М.Я. Баварские государственные собрания. Мюнхен. Москва, Изобразительное искусство, 1972
Музеен остров Берлин, С. 1968
Мюнхен. Бележити творби от десет музея, С. 1970