Глава първа. ВЪЗНИКВАНЕ НА МУЗЕИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Бележки

1 История славяноболгарская собрана и нареждена Паисием йеромонахом в лето 1762, С., 1914, с. 6; История славяноболгарская. Под ред. на П.Динеков. С., 1955, с.5; Вж. и Паисий Хилендарски и неговата епоха. Изследвания по случай 200-годишнината на История славяноболгарская. С., 1962, с. 185.
2 Мавро Орбини, Книга историография, 1601 г.; руската версия от 1722 г..
 Цезар Бароний, Деяния церковная и граждания, 1719; В. В е л ч е в, Отец Паисий Хилендарски и Цезар Бароний. Принос към изследване изворите на Паисиевата история. С., 1943, с. 6 и сл..
3 Литературата, посветена на възрожденските изследователи на българското минало е твърде богата. Тук ще посочим само някои основни изследвания посветени на тази тема: Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. т. 1-2. С., 1963-1964; Драгова, Н. Книга за Паисий. С., 1972; Кузманова, М. Интересът към българските писмени паметници през епохата на Възраждането. ГСУ, 58, 1964; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986 и мн. др..
4 Арнаудов, М. Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. С., 1966, с. 8.
5 Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. С., 1989, с. 39.
6 Пак там, с. 40.
7 Пак там, с. 32.
8 Пак там, с. 38.
9 Пак там, с. 39.
10 Основни автори, изследвали Паисий Хилендарски, неговата епоха, неговото дело и История славянобългарска: М. Дринов, Й. Иванов, Б. Пенев, В. Велчев, М. Арнаудов, Д. Косев, Ем. Георгиев, П. Динеков и др.
Вж: Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината на "История славяноболгарская", БАН, С., 1962 и много други изследвания.
11 Гергова, А., Книжнината и българите (ХІХ-началото на ХХ век). С., 1991, с. 37-38.
12 Пак там, с. 39.
13 Пак там
14 Пак там
15 Пак там
16 Най-новите изследвания, посветени на живота и делото на йеросхимонах Спиридон Габровски, са публикувани в Сборник "Йеросхимонах Спиридон и ранната възрожденска историография", Габрово, 1996.
17 Спиридон, йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском. Юбилейно издание. С., 1992, с. 11.
18 Христова, Б. Спиридон и неговата История во кратце. В: Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском. Юбилейно издание. С., 1992, с. 11.
19 Пак там, с. 12.
20 Пак там, с. 18.
21 Спиридон, йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском..., с. 29.
22 Христова, Б. Цит. съч., с. 18.
23 Спиридон, йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском..., с. 20.
24 Пак там.
25 Христова, Б., Цит. съч., с. 22.
26 Спиридон, йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском..., с. 22.
27 Пак там.
28 Пак там, с. 23.
29 Христова, Б. Цит. съч., с. 23.
30 Пак там, с. 23-24.
31 Пак там, с. 24.
32 Спиридон, йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском..., с. 23
33 Пак там.
34 Пак там, с. 25.
35 Христова, Б. Цит. съч., с. 25.
36 Пак там, с. 30.
37 Пак там, с. 34.
38 Пак там
39 Димов, Д. Добри Войников като историк. В: Сб. Добри Войников (1833-1983). Щумен, 1983, с. 16.
40 Пак там, с. 17.
41 Пак там.
42 Маждракова- Чавдарова , О. Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар. С., 1985, с. 85.
43 Арнаудов, М., В. Априлов. Живот, дейност, съвременници (1789-1847). С., 1971, с. 5.
44 Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания Юрия Венелина, т. І, Москва, 1829.
45 Денница ново-болгорского образованiя. Сочиненiе Василiа Априлова, изданное имъ на своемъ иждивении въ пользу Габровского училища. Часть первая. Одесса, 1841.
46 Априлов, В.А. Съчинения. С., 1968, с. 126.
47 Болгорские книжники, или какому славянскому племени собственно принадлежит кириловская азбука? Одесса, 1841.
48 Арнаудов, М. В. Априлов..., с. 271.
49 Априлов, В. А. Съчинения..., с. 223.
50 Пак там.
51 Цанев, Д. Историческите възгледи на Васил Априлов. В: Васил Априлов и българската възрожденска култура. Сборник с изследвания по случай 200 години от рождението му. Габрово, 1990, с. 102.
52 Пак там.
53 Пак там.
54 Димов, Д. Цит. съч., с. 23-24.
55 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 227.
56 Пак там, с. 25.
57 Пак там, с. 27.
58 Пак там, с. 28.
59 Пак там, с. 29.
60 Пак там, с. 32.
61 Пак там, с. 35.
62 Пак там
63 Пак там
64 Априлов, В., Денница..., с. 54.
65 Арнаудов, М., В. Априлов..., с. 289.
66 Болгарския грамоты, собранныя, переведенныя на русский язык и обясненныя Василием Априловым. Одесса, 1845
67 Венелин, Ю. Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты. М., 1840.
68 Арнаудов, М. Васил Априлов..., с. 297.
69 Пак там, с. 298; Вж. Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей. Древности труды славянской коммисии. Имп. Моск. Археологич. Общества. М., 1911, с. 4.
70 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 352.
71 Пак там.
72 Пак там.
73 Пак там, с. 353.
74 Пак там, с. 356.
75 Арнаудов, М. В. Априлов..., с. 298.
76 Райков, Б. и Л.Драганова. Васил Априлов и Паисиевата история. В: Васил Априлов и българската възрожденска култура. Сборник с изследвания по случай 200 години от рождението му. Габрово, 1990, с. 85.
77 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 268.
78 Пак там, с. 272.
79 Райков, Б. и Л.Драганова. Цит. съч., с. 87.
80 Пак там, с. 90.
82Априлов, В. А. Съчинения...с. 203-204
81 Венелин, Ю. Две писма до В.А.Априлов. - В: Венелин. Ю. Избрани страници. Под ред. на П.Динеков. 2 доп. изд. С., 1912, с. 106-128.
82 Пак там.
83 Априлов, В. Денница ..., с. 5.
84 Арнаудов, М. Българско възраждане. Наченки на движението за народност, култура и независимост. С., 1941, с. 7 и сл.
85 Вж. сп. Любословие, Смирна 1844-1846.
86 Маждракова - Чавдарова, О. Засилване на интереса на българското възрожденско общество към родните старини (30-те - 50-те години на ХIХ в.). Институт за балканистика. Studia balkanikca. 22. Култура и общество II. С., 1994, с. 223.
87 Априлов, В. Съч. С., 1968, с. 294
88 Маждракова - Чавдарова, О. Засилване на интереса..., с. 224.
89 Палаузов, Сп., Избрани трудове, т. І., С., 1974, с. 11.
90 Маждракова - Чавдарова, О. Засилване на интереса..., с. 224.
91 Арнаудов, М. Васил Априлов..., с. 181-2.
92 Пак там, с. 485-6.
93 Маждракова-Чавдарова, О. Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар. С., 1985, с. 103.
94 Пак там, с. 102.
95 Пак там, 105.
96 Пак там, с. 108.
97 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 249.
98 Пак там, с. 239.
99 Пак там, с. 160.
100 Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., 1988, с. 459.
101 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 236.
102 Пак там, с. 240.
103 Пак там, с. 279.
104 Пак там, с. 304.
105 Пак там, с. 281-284.
106 Пак там, с. 282.
107 Пак там.
108 Пак там, с. 283.
109 Пак там, с. 279.
110 Пак там, с. 257.
111 Пак там, с. 237.
112 Пак там, с. 245.
113 Пак там, с. 148.
114 Пак там, с. 160
115 Вж. Петров, Ц. Никола Ст. Палаузов. Биография. Габрово, 2003.
116 Пак там, с. 27.
117 Две писма на Юрий Ив. Венелин до В.Априлов. Сб.НУНК, 1889, с. 176-190.
118 Венелин, Ю. Избрани съчинения. С., 1942.
119 Арнаудов, М. В. Априлов..., с. 93.
120 Пак там, с. 94.
121 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 383.
122 Арнаудов, М. В. Априлов..., с. 99.
123 Пак там.
124 Пак там, с. 100.
125 Силяновска, Т. Основи на музеезнанието. Лекции и изследвания. С., 1972, с. 166.
126 Арнаудов, М. Васил Априлов..., с. 103
127 Венелин, Ю. Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты. СПб., 1840.
128 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 166.
129 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 237.
130 Арнаудов, М. Васил Априлов..., с. 464.
131 Пак там.
132 Пак там.
133 Пак там, с. 465.
134 Пак там, с. 469.
135 Пак там.
136 Априлов, В.А. Съчинения..., с. 130.
137 Гергова, А. Цит. съч., с. 46.
138 Въжарова, Ж. Руските учени и българските старини. С., 1960, с. 52.
139 Маждракова- Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. 104.
140 Григорович, В. Очерк путешествия по Европейской Турции. Казан, 1848; II изд. Москва, 1877.
141 Маждракова- Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. 105.
142 Петров, Ц. Цит съч., с. 89.
143 Пак там.
144 Пак там, с. 90.
145 Коларов, Хр. и В.Гюзелев. Спиридон Николаев Палаузов (1818-1872). Опит за биография. В: Спиридон Палаузов. Избрани произведения, т. І, с. 7.
146 Палаузов, Сп. Век болгарского царя Симеона. СПб., 1852.
147 Коларов, Хр. и В.Гюзелев. Спиридон Николаев Палаузов (1818-1872). Опит за биография..., с. 41.
148 Петров, Ц. Цит съч., с. 90.
149 Архив на К.Иречек. т. ІІ, С., 1959, с. 46.
150 Силяновска, Т. Цит. съч., с.143 и сл.
151 Даскалов, Хр. Возрождение болгар или реакция в Европейской Турции, сп. "Русская беседа", Москва, 1858, кн. 10, с. 1-58.
152 Даскалов, Хр. Турецкие дела. Русский вестник, Москва, 1858, N 4 и 5.
153 Шишков, Т. Христо Даскалов. Спомени. СбНУНК, 1892, с. 347.
154 По това време църквата "Св. 40 мъченици" е джамия. Нейн пазач е хаджи Хамза, който е бил приятел на Ст.Ахтар. Така може да се предположи, че с негова помощ д-р Хр.Даскалов е проникнал в джамията. Вж. Маж дракова -Чавдарова , О. Възрожденецът..., с. 158.
155 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 143.
156 Пак там, с. 144
157 Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. С. 1974, с. 61 и сл..
158 Пак там, с. 159.
159 "Приписки от разни старовременни български ръкописи, кожани и на гладки книги, с летописанието нихно: сравнения ради с църковний язик на печатаните в Русия книги и с говоримий днешний в България жив язик и проч. Списано от Г.С.Раковского котлянца в лято 1854 г." Вж. НБКМ, БИА, ф. Раковски, инв. N I Б 181/52.
160 Показалец или ръководство как да ся изискват и издирят най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч. от Г.С.Раковскаго. Чяст първа. Одесса, 1859, 144 с.
161 Отделните теми на Показалеца са представени от Раковски в следната последователност: "Първо отделение (с.1-23) - фолклор, празници, обичаи, бит; Второ отделение (с.23-26), Днешни българи (с.27-40) - историко-географски бележки; устройство на къща и двор, живот (бит) на българите; Българско земеделие (с.41-50), Българско орачество (с.51-61); Българско садоводство (с.62-144): коприна и свила, градинарство, лозоделие, шипцоделие в България, седянки, тлъки, сборове, менеж, годеж, сватба, засевки, венчило, скотовъдство, художество." М.Ковачев, Христоматия, с., 20.
162 Тук ще приведем кратък цитат от началото на т.н. "Първо отделение" на Показалеца: "1. Какви обичаи и обряди са стрували в последнъя година и дор до сега наши Българи, като им се раждат деца. А то да са започни така: как и с какво къпят деца изпърво (1) начало къту са родят: Как ги закърмват, и как подвързват родившая жена: какви лекове или бурени (билки) й дават баби да пие. После, кога правят Понуда, Богородник, Кръщение, и с какви обряди? Баби как бабуват, тоест какви стари баяния творят около лохуса, противо злия духове билки и кадения употребляющи...". Както се вижда от този кратък пример, Раковски се старае да зададе най-детайлно всички въпроси, свързани с различните обичаи в отделните райони на българските земи, за да може събиращият информацията за даден обряд да го опише най-пълно. Всичко това говори за изключително добрата осведоменост на Раковски за спецификата на българската обредност в различните етнографски области на България. М.Ковачев, Христоматия, с., 20.
163 Трайков, В. Цит. съч., с. 160.
164 Конобеев, В.Д. Българското националноосвободително движение. С., 1972, с. 404 и сл.
165 Трайков, В. Цит. съч., с. 161.
166 Пак там.
167 Пак там.
168 Конобеев, В.Д., Цит. съч., с. 404.
169 Вакарелски, Хр. Г.С.Раковски като етнограф. В: сб. Раковски. Възгледи..., т. І, С., 1964, с. 189-212.
170 Архив на Г.С.Раковски. т.ІІ, С., 1957, с. 428 (Писмо от 24 април 1859 г.).
171 Пак там, с. 432 (Писмо от 9 май 1859 г.).
172 Българска старина. Повременно списание, издаваемо в неопределено время. Кн. Първа. Месяц Чървен (Юлие) 1-и. Букурещ, 1865. 206, II с.
173 Раковски, Г. С. Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму. Белград, 1860, 128 с.
174 Архив на Г.С.Раковски, т. I-IV. С., БАН, 1952-1969.
175 Шишманов, И в. Спомени за Цани Гинчев. сп. Български преглед, кн. 1, год. II, 1894, с. 31
176 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 151 и сл.
177 Змеев, Р. Българското краезнание. С., 1993, с. 14.
178 Гайда, бр. 8, год. III, 15 април 1866.
179 Македония, бр. 65, год. IV, 11 юли 1870.
180 Македония, бр. 67, год. IV, 20 юли, 1870.
181, Змеев, Р. Цит. съч., с. 26.
182 Стоянов, З. Христо Ботйов. Опит за биография. С., 1976, с. 16, 17.
183 Възвъзова - Каратеодорова, К. Отношението на Раковски, Каравелов, Левски и Ботев към ръкописите и архивите. Изв. НБКМ, 7, 1967, с. 141.
184 Пак там, с. 139.
185 Вж. Васил Левски - документално наследство. С., 1973.
186 Стоянов, З. Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. С., 1977, с. 74.
187 Възвъзова - Каратеодорова,, К. Цит. съч., с. 133 и сл..
188 Каравелов, Л. Памятники народного быта болгаръ. Кн. I. Москва, 1861, 324 с..
189 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 150.
190 Свобода, бр. 30, год. II, 8 януари 1872.
191 Маждраков а - Чавдарова , О. Възрожденецът..., с. 102.
192 Палаузов, С. Избр. трудове, т. I, С., 1974, с. 251.
193Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. 97.
194 Пак там.
195 Априлов, В. Съчинения, с. 239.
196 Мушмов, Н. Монетите и печатите на българските царе. С., 1924, с. 2.
197 Маждракова - Чавдарова, О. Засилване на интереса..., с. 228.
198 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. 99.
199 Пак там.
200 Мушмов, Н. Новоткрити средновековни печати в България. ИБАИ, т. V, 1928/29, с. 237
201 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. , 108.
202 Пак там, с. 109.
203 Пак там.
204 Ангелов, Б. Из архива на В. И. Григорович. Известия на научния архив на БАН, кн. ІІІ, 1966, с., 180-183, писмо № 10.
205 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. , 110.
206 Пак там, с. 100.
207 Пак там.
208 Пак там.
209 Минчева, Т. Основоположниците на музейното дело във Велико Търново. В: "История на музеите и музейното дело в България" - Доклади и съобщения от Национална научна конференция (Плевен, 27-28 март 2003). Плевен, 2003, с. 130.
210 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. , 110
211 Минчева, Т. Цит. съч., с. 131
212 Ахтар умира на 56-годишна възраст на 20 юни 1860 г..
213 Минчева, Т. Цит. съч., с. 5-6.
214 Попруженко, М.Г. Синодик царя Бориля. Одесса, 1899, с. 1.
215 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. , 6.
216 Шишманов, Ив. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. Сб.НУНК, кн. ХІ, 1894, с. 670-671.
217 Шишманов, Ив. Студии из областта на българското възраждане. В.Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция (1844-1845) и неговите отношения към българите. Сб.БАН, кн. VІ, с. 1916.
218 Маждракова - Чавдарова, О. Възрожденецът..., с. , 7
219 Минчева, Т. Цит. съч., с. 131.
220 Пак там, с. 132.
221 Савов, Н. Към историята на българската архивистика. Българската общественост и документалното ни наследство. С., 1990, с. 25 и сл.
222 Змеев, Р. Цит. съч., с. 19.
223 Горов, Г. Възникване и развитие на Бургас до освобождението от турско робство. Юбилеен сборник 80 години от освобождението на Бургас. Бургас, 1958, с. 28.
224 Радонов, З. Интересът към българските старини през Възраждането и създаването на първите музейни сбирки. Изв.БИД, т. 28, С., 1972, с. 76.
225 Змеев, Р. Цит. съч., с. 21.
226 Хараланова, Б. Основни етапи в развитието на музейното дело в Шумен. В: "История на музеите и музейното дело в България" - Доклади и съобщения от Национална научна конференция (Племев, 27-28 март 2003). Плевен, 2003, с. 120.
227 Дунавска зора, бр. 33, 36 и 37 от 8 и 29 юли и 5 август 1868.
228 Хараланова, Б. Цит. съч., с. 120.
229 Дринов, М. Избрани съчинения. т. І, С., 1971, с. 43.
230 Дуйчев, Ив. Приносът на Марин Дринов в областта на българската историография. В: Дринов, М. Избрани съчинения. т. І, С., 1971, с.8.
231 Пак там, с. 9.
232 Пак там.
233 Пак там.
234 Протич, В. М. Професор Марин Дринов - учредител на българската национална библиотека. (По случай 50 г. от смъртта на видния български учен). Библиотекар, 1956, бр. 1-2, с. 14.
235 Дуйчев, Ив. Цит. съч., с. 10.
236 Пак там.
237 Бурмов, А. Живот и дейност на Марин Дринов. Исторически преглед, кн. 3, 1956, с. 12.
238 Периодическо списание, кн. 1, 1870, с. 2 и сл.
239 Македония, бр. 42 и 44, 3 и 11 октомври 1869.
240 Арнаудов, М. Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. С., 1966, с. 12 и сл.
241 Устави на Българската академия на науките 1869-1984. С., 1989, с. 16.
242 Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила. С., 1958, с. 282.
243 Архив на БАН - ф.3к, оп. 1, а.е. 1133, л. 14 на немски език и л. 17-18 превод на български език.
244 Жечев, Н. Браила и българското културно-национално възраждане. С., 1970, с.164.
245 Периодическо списание, кн. 1, 1870, с. 5.
246 Силяновска , Т. Цит. съч., с. 163.
247 Тодоров, А. Обществената дейност на М.Дринов във връзка с дейността на Българското книжовно дружество. Сборник за юбилея на проф. М.Дринов, 1869-1899. С., 1900, с. 15.
248 Архив на Г.С.Раковски, т. II, С., 1957, с. 334.
249 Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., 1988, с. 336.
250 Радонов, З. Цит. съч., с. 81.
251 Пак там
252 Пак там, Вж. БИА, ф. 3, а.е. 2, л. 45.
253 Джонев, В. Към въпроса за зараждането на музейното дело в България. В: Юбилеен сборник 100 години народно читалище в Свищов. С., 1957, с. 317.
254 Чешмиров, Б. Читалището преди Освобождението. В: Юбилеен сборник на читалището "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в гр. Свищов. Издание на читалището, 24 май 1931 г., с. 45.
255 Чилингиров, С. Възраждането чрез читалищата. В: 1 000 години България. С., 1928, с. 667.
256 Учредителен протокол на Свищовското читалище. В: Юбилеен сборник на читалището "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в гр. Свищов. Издание на читалището, 24 май 1931 г., с. 83.
257 Пак там, с. 83-84.
258 Пак там, Приложение ІV. Тефтеръ. с. 100-101.
259 Турция, бр. 49, год. II, 11 юни 1856.
260 Чешмиров, Б. Цит. съч., с. 45.
261 Манчов, В. Няколко думи за свищовското читалище, в-к Народ, бр. 17, 31 март 1879.
262 Устав на българското читалище в Свищов. Русчюк, 1869. В: Юбилеен сборник на читалището "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в гр. Свищов. Издание на читалището, 24 май 1931 г., с. 97.
263 Христов, Г. Музейни сбирки при читалищата. Музеи и паметници на културата, кн. 1, 1968, с. 53.
264 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 155 и сл.
265 Джонев, Б. Към въпроса за зараждането на музейното дело в България. Паметници на културата и музеи /по-късно - Музеи и паметници на културата/, кн. 4, 1957, с. 12.
266 Силяновска, Т. Цит. съч., с. 157.
267 Пак там, с. 159.
268 Вакарелски, Хр. Г.Данчов, един живописец на българския бит в миналото, в-к Зора, 13 октомври 1940.
269 Право, бр. 14, 18 юни 1873.
270 Македония, бр. 12, год. I, 18 февруари 1867.
271 Независимост, бр. 43, год. III, 14 юли 1873.
272 Читалище, бр. 10, год. IV, 15 май 1874.
273 Лечев, Д. Исторически бележки за Шуменския край и музейното дело. В: 100 години Исторически музей Шумен.Варна, 2004, с. 9
274 Джумалиев, Г. Исторически очерк за библиотеката при читалище "Д.Войников" 1856-1956. Юбилеен сборник 100 години народно читалище "Д.Войников" в Коларовград 1856-1956. С., 1956, с. 61
275 Лечев, Д. Цит. съч., с. 9.
276 Апостолов, П. Поява и развитие на читалище "Постоянство" в гр. Лом. Юбилеен сборник по случай 100 години културен живот в Лом. С., 1961, с. 67.
277 Радонов, З. Цит. съч., с. 85.
278 Нурков, Хр. Сто и десет години музей - 1871-1981 г. във Велико Търново. В: 110 години музей във Велико Търново. Информационен бюлетин, ОНС - В.Търново, 1981, бр. 3, с. 3.
279 Пак там.
280 Маждракова - Чавдарова, О. Засилване на интереса..., с. 218
281 Дунав, бр. 1076, год. ХII, 6 юни 1876.
282 Харизанов, В. Първи български колекционери на културни ценности. Музеи и паметници на културата, кн. 3, 1975, с. 32.
283 Райкински, Ив. Музейното дело във Враца до 1952 г. Известия на музеите в Северозападна България, т. 19, Враца, 1992, с. 159.
284 Пак там, с. 160.
285 Пак там.
286 Пак там.
287 Пак там, с. 161.
288 Пак там.
289 Пак там.
290 Пак там, с. 162.
291 Пак там.
292 Пак там.
293 Пак там.
294 Пак там, 163.