Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
2.0. Музейното дело след Освобождението
Богатите традиции в опазването на историческите паметници по време на българското Възраждане намират благодатно поле за развитие след Освобождението. Независимо че след Берлинския конгрес страната е разпокъсана, в Княжество България и Източна Румелия се предприемат активни стъпки за институционализиране на този вид дейност.
По време на Руско-турската освободителна война на специалисти от руската армия е поставена задача да издирват паметници от българските земи. Големият руски изкуствовед В. Стасов препоръчва на забележителния художник-баталист Д. Верещагин да рисува и историческите забележителности по пътя на руските войски. В специално писмо до руските офицери В. Стасов ги призовава да опазват българските старини и богатото културно-историческо наследство в интерес на науката, българския народ и цялото славянство.1 Той отбелязва, че руските войни трябва да се завърнат от освободителната си мисия горди, че не са оскърбили никого, посягайки на неговите вековни достояния.
През периода на Временното руско управление се поставят основите на повечето държавни и обществени институции. Възстановяват се училищата и читалищата, българският език става официален. Във време на незапомнен патриотичен подем първият губернатор на София Пьотр В. Алабин обявява идеята за издигане на паметник на Васил Левски. Великото народно събрание от своя страна взема решение да се издигне храм-паметник в знак на признателност към Русия за нейната освободителна мисия.2 Така постепенно започва да се отдава заслужена почит на близките и по-отдалечени в историческото ни минало герои, отдали живота си за свободата на България.
Още през октомври 1878 г. в Санкт Петербург П. В. Алабин изнася доклад пред Славянското благотворително дружество, в който съобщава за дейността на руските войски и администрация по опазване и "възкресяване на най-древните светини" в старопрестолния град Велико Търново.3 Негова е и идеята за реставрацията на църквата "Св. Четиридесет мъченици" и превръщането й в музей. Руският музеен опит се предава на българската интелигенция, за да може в кратки срокове да се създаде необходимата организация за опазване на културно- историческото наследство в новоосвободената страна.4
Какви са основните задачи пред новосъздадената българска държава в областта на опазването на културно-историческото наследство? На първо място - създаване на нормативна база от строги закони, защитаващи старините, паметниците и уникалното ни културно наследство от разрушаване или изнасяне зад граница. На второ място - създаване на институти и институции, които да осъществяват на практика тези закони. Трето - научно изследване на българската история чрез програми за издирване на веществени и писмени паметници, както и за тяхното опазване и съхраняване за поколенията.
Тези три направления в областта на музейното дело в България ще бъдат разгледани отделно - хронологически през трите обособили се исторически периода: от Освобождението до Балканските войни, между двете световни войни и след Втората световна война. Макар те да нямат ясно отражение върху самата музейна дейност, общите обществени изменения в резултат на войните и промяната в икономическия и обществен живот довеждат до съответните промени и в културата.