Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.6. Археологическите проучвания и Археологическите дружества - основа за изграждане на местните музеи

През 90-те години на ХIХ век у нас се обособяват два типа музеи: централни - държавни (известни като Народни музеи) и местни - обществени (читалищни и училищни сбирки, прерастващи впоследствие в градски или читалищни музеи). За създаването на местните музеи в края на ХIХ и началото на ХХ век основна роля изиграват повсеместно създадените Археологически дружества и системните археологически разкопки, които се провеждат в страната. За задълбоченото научно проучване на археологическите паметници в нашата страна допринасят и проведените под ръководството на Руския археологически институт в Цариград експедиции.180 В сътрудничество с най-добрите български специалисти по това време се правят много важни исторически открития. Начело на Руския археологически институт е видният руски византолог Фьодор И.Успенски (1845-1928). Работейки през 1877 г. в Британския музей, той се натъква на Лондонското евангелие на цар Иван Александър, а по-късно пръв го обнародва.181 Така българската проблематика заинтересова този голям изследовател и през 1879 г. той издава в Одеса труда си "Образуване на Второто българско царство", за който е удостоен с научната степен "доктор по всеобща история".
През 1896 г. под ръководството на Ф. И. Успенски се провежда руска експедиция в София, Пловдив, Рилския манастир, Бояна, Драгалевци и др. Резултатите от изследванията са публикувани във втория том на Известия на института. В трети том на Известията са публикувани едни от най-важните български исторически паметници: Симеоновият пограничен стълб между България и Византия, Самуиловият надпис при Преспанското езеро и др.182 В Северозападна България се проучват откритите вече паметници в местните музейни сбирки от секретаря на Руския институт П. Д. Погодин. Във Враца той се среща с един от най-големите радетели на старините у нас - Тодораки Хаджийски.
През 1898 г. се провежда една от най-резултатните археологически експедиции в Североизточна България. В нея вземат участие от руска страна - Ф. И. Успенски и М. Ю. Попруженко, а от българска - Васил Златарски и Карел Шкорпил. Край развалините на шуменското с.Абоба е открита първата българска столица - Плиска.183 Така се поставя началото на системните археологически разкопки на средновековните български столици. През следващите години са проучвани фреските на църквите във Велико Търново. Основно внимание е отделено на църквата "Св. 40 мъченици" - българския средновековен пантеон. Материалите от разкопките на Царевец и Трапезица са публикувани в том седми на Известията на Руския археологически институт в Цариград. През 1905 г. се правят археологически сондажи край Преслав, но те не дават очаквания резултат.
Археологическите експедиции на Руския институт дават тласък на проучванията на нашата средновековна история. Събраният богат археологически материал постъпва в Народния музей, а една част е предоставен на местните музеи и музейни сбирки. Българската археологическа школа разполага с малко подготвени кадри, но с подкрепата на голям брой местни ентусиасти продължава започнатото дело. Най-голям принос за по-нататъшните археологически проучвания имат Васил Златарски и братята Херменгилд и Карел Шкорпил. В резултат на успешните археологически експедиции на братята Шкорпил се създава окръжният музей във Варна.
Две исторически дисциплини имат особено голяма популярност по това време и решаващо значение за развитието на музейното дело - археология и етнография. В повечето градове на страната възникват Археологически дружества, в които влизат местни учители и читалищни дейци. За развитието на етнографията определен принос има издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1889 г. и такива авторитетни наши учени като проф. И. Шишманов, Д. Маринов и др.
Традициите, създадени в българското музейно дело още от Възраждането, се утвърждават в първите десетилетия след Освобождението. Ето защо най-често новосъздадените музеи у нас в края на ХIХ в. възникват в читалищата или със съдействието на активни читателски дейци, предимно учители. Активната дейност на Археологическите дружества по това време се ръководи от същите ентусиасти.  Така постепенно общите усилия, насочени към проучване на археологическите обекти, историческите корени, както и традиционния бит и култура на българите, водят до създаването на едни трайни нови културни институти - местните музеи. По-голямата част от тях си остават като музейни сбирки към читалищата и училищата, но някои се разрастват и макар без държавна помощ се превръщат в добре уредени градски музеи.
Хронологически разгледани, тези музеи възникват по различно време в края на ХIХ в. и началото на ХХ в., преустановяват своята дейност по време на войните и възобновяват постепенно своята работа в началото на 20-те години на ХХ в.