Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.7. Създаване на местните музеи в края на ХІХ и началото на ХХ в.

1879 г. - Велико Търново
По време на заседанието на Великото народно събрание във Велико Търново на 18 март 1879 г. се създава първото Археологическо дружество в България.184 То си поставя за основна задача проучването на средновековните паметници на Царевец и Трапезица.185  По идея на Цани Гинчев, Марин Дринов и Васил Берон се прави опит църквата "Св. 40 мъченици" да се превърне в музей, но пожарът през 1902 г. слага край на този първи опит за съхраняване на археологически и други паметници в музейна сбирка.
Уставът на Търновското археологическо дружество е утвърден едва на 19 януари 1884 г., когато начело на дружеството е избран д-р В.Берон, активен изследовател на историческото минало на старопрестолния град още от възрожденските години. По негова инициатива Археологическото дружество започва системни разкопки на Трапезица. Така в целия окръг се разгръща кампания за събиране на старини и в музея постъпват монети, оръжия, старинни ръкописи и книги. В скоро време дружеството е затрупано с дарени старинни предмети, за които няма място в читалището и те се съхраняват в дома на д-р В.Берон.
През май 1884 г. Археологическото дружество във Велико Търново подава молба в общината за музейната експозиция да се предостави църквата "Св. Петка" на Царевец, но проблемът не е решен. На 18 май 1901 г. в дома на д-р В. Берон избухва пожар и целият музеен фонд е изпепелен.186 Това е страшен удар върху Археологическото дружество. Стотици ценни експонати, събирани из целия окръг и на Царевец и Трапезица, са унищожени. Дружеството възобновява дейността си едва на 27 март 1905 г., когато за негов секретар е избран Моско Москов. Той е твърде инициативен и успява да осигури за музейната сбирка една стая в училището при църквата "Св. Богородица". Така музеят намира свой подслон там до 1914 г.
Моско Москов завършва литература и социални науки в Женевския университет през 1890 г. След установяването си във Велико Търново става директор на Девическата гимназия и веднага се включва в дейността на Археологическото дружество. Изучава старините в столицата на Второто българско царство и нейните околности  и пръв започва археологически разкопки на т.нар. Балдуинова кула през 1906 г. Провежда също така и разкопки около патриаршията на Царевец, на църквите "Св. 40 мъченици" и "Св. Димитър". Резултатите от тези разкопки той публикува през 1912 г.
Моско Москов е избран за председател на Археологическото дружество във Велико Търново през април 1910 г. На него е възложена отговорната задача да организира провеждането на Първата археологическа конференция  в България. Търновското археологическо дружество е домакин на участниците в конференцията от 6 до 8 юни 1910 г.187, на която М. Москов изнася основния доклад "Положението на българските старини и мерки за тяхното изучаване и запазване". Пред гостите от цялата страна той споделя опита на членовете на това най-старо археологическо дружество. Повод да се свика националната конференция е опитът на Министерството на Народното просвещение да централизира дейността на археологическите дружества и да съсредоточи постъпването на всички археологически находки  в Народния музей в София.188 По време на конференцията задълбочено се обсъждат два проекта за Закон за старините -  на Археологическите дружества и на правителството. След оживените дискусии се взема решение Археологическите дружества в страната да се обединят в съюз, който да издава свой печатен орган. Независимо от компетентните предложения до правителството то прокарва своя вариант на Закон за старините. Това принуждава Археологическите дружества да организират през юли 1911 г. във Варна Втора национална конференция.189 На нея се разработва стратегия за борба с вече приетия закон. Предлага се в глава VІІ, чл. 40 да се разширят правата за създаване на музеи и при окръжните съвети, общините, читалищата, духовните и военните учреждения и при Археологическите дружества.190
Дългогодишните изследвания на старините във Велико Търново и околностите му дават богат резултат. Събрани са десетки паметници, но Археологическото дружество не разполага с подходящо помещение да разгърне една престижна музейна експозиция. През 1911 г. започва разширяването на сградата на читалище "Надежда". Предвидено е освен салон да се изгради библиотека и музей. На 1 юни 1914 г. Археологическото дружество предлага на читалището да се обединят и съвместно да създадат музей. За тази цел на 8 юни настоятелството приема в правилника на читалището да се създаде глава VІІІ "Комитет за музей". В нея се посочва начинът на създаване на музея: "...от инвентара на Търновското археологическо дружество, което се присъединява към читалище "Надежда"... се образува музей"191. Избран е общ комитет за учредяване на музей и са определени задълженията на музейния уредник. През есента на 1914 г. музейната експозиция приема първите си посетители.192 Точна дата на откриването на музея не е известна. Предполага се, че това е станало в периода между 19 октомври 1914 г., когато Археологическото дружество пренася колекцията си в читалището и 12 ноември, когато Иван Вителов е назначен за "домакин на музея"193. Тогава се открива библиотеката и новоподредената музейна сбирка. Така от 1879 до 1914 г. се извървява един дълъг и труден, но ползотворен път на музейното дело в столицата на Второто българско царство - Велико Търново.
През март 1915 г. М. Москов предава на музея всички археологически материали от дългогодишните разкопки от църквата "Св. 40 мъченици". По такъв начин във фондовете на музея се събират уникални паметници от българското средновековие. За съжаление новият импулс за развитието на музейното дело в града скоро е прекратен поради влизането на България в Първата световна война. Както в цялата страна, така и тук музейната работа е преустановена до завършека на войната.


1883 г. - Габрово
Сред първите градски музеи е и Габровският, който се създава през 1883 г. Официалното му представяне пред габровската общественост става по време на честването в Априловската гимназия на деня на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий на 11 май 1883 г. В заключението на празничното си словото учителят по български език Попов  съобщава на присъстващите, че при габровската гимназия се учредява музей, "...който има за цел да приема и съхранява старини като пари, пергаменти и др. Директорът на гимназията г. Каролев говори за ползата от подобно учреждение. Той помоли габровските граждани да помогнат на музея, като подарят кой каквито старини има, като ги увери, че техните подаръци само в един музей ще могат да се запазят за дълго време."194  Решаваща роля за успеха на този музей играят учителите от Априловската гимназия.195 Ето защо първоначално сбирката се намира в една от стаите на гимназията.196 Към експонирането й се пристъпва едва през 1924 г.197

1888 г. - Варна
За начало на организираното музейно дело във Варна се приема 1888 г.198 Основоположници на музейната сбирка са братята Херменгилд и Карел Шкорпил. Вече споменахме за тяхното участие в поредица от археологически експедиции в различни краища на страната. Техни големи открития в Плиска, Преслав и Мадара доказват недвусмислено могъществото на Първата българска държава. Многобройните археологически паметници, както и други музейни предмети, са подредени в откритата на 31 март 1907 г. постоянна експозиция. За успешното развитие на музея през неговите първи години особена заслуга има местното Археологическо дружество, създадено през 1901 г. и водещо активна научноизследователска работа.199

1895 г. - Ловеч
Още през Възраждането в Ловеч се заражда движение за опазване на исторически реликви. По лична инициатива ловчанлии събират ръкописи, старопечатни книги, антични и средновековни монети. В края на ХІХ в. читалищните дейци в града полагат основите на организираното музейно дело в Ловеч.
На 25 януари 1895 г. настоятелството на читалище "Наука" в  Ловеч се обръща с апел към своите членове да издирват и събират старини. Към окръжния управител и градския началник се отправя молба за откриване на музей.200 В началото на февруари 1895 г. председателят на читалището д-р Стефан Ватев предлага да се вземе решение за създаване на музей, "...който да представлява миналото, настоящето и пр. на Ловчанското окръжие във всяко отношение, като се съберат и събират, доколкото се има възможност,  разни останки от старини, минерали, съдове, костюми, вкаменелости, аномали и земледелски инструменти и пр., които да послужат за пример и поучение на населението, а също и на бъдещото поколение".201
По повод тържественото честване на 20-годишнината от създаването на Българската екзархия в Ловеч се взема решение за учредяване на музея да се приеме датата 28 февруари 1895 г.202 Негови основатели са Ст. Ватев и П. Стоянов, както и техните сподвижници Ив. П. Димитров, И. Драсов и М. Радков. Така през 1895 г. към читалище "Наука" в Ловеч официално се създава богата музейна сбирка, главно от дарени музейни предмети.203
В годишния отчет на читалище "Наука" за 1895 г. специално се отбелязва създаването на музея като едно важно културно събитие в града.204 За една година са събрани 570 различни предмети, всичките подарени от ловчанлии. Министерството на Народното просвещение с писмо № 8446 от 26 юни 1895 г. приветства създаването на музея и дава подробни наставления за откриване, събиране и съхраняване на старините.205 Министерството издава позволителни на трима членове на читалището - Станчо Сираков, Никола Хаджиев и Яким Тодоров,206 "...да правят разкопки из Ловчански окръг... и да дирят старини из Ловчанско"207.
Новината за създаването на първия музей в Ловеч бързо се разнася и извън пределите на родината. Ловчанлията Трифон Трифонов пише от Дрезден: "Възхитен съм от тази идея, винаги ще бъда готов да работя и помагам, колкото ми сили допускат за неговото преуспяване и развитие"208. Той изпраща за музея една фотография на българско знаме от ХІV в., намиращо се в Историческия музей в Дрезден.
Първите шкафове за съхраняване на музейните предмети са изработени през март 1896 г.  През юли с.г. е направена първата откупка на една златна, няколко сребърни и 11 медни монети. До края на 1896 г. са дарени още 64 стари пари и други предмети.209 През 1897 г. в музея постъпват нови 439 предмета, като 139 са закупени. Всички музейни предмети се съхраняват на втория етаж на читалище "Наука". В скоро време всички шкафове са запълнени със старини. Липсват витрини, за да се изгради експозиция на музея.
Читалищното настоятелство отправя молба до градското и окръжното ръководство да се популяризира музеят и да задължат своите подведомствени да събират всичко, що е подходящо за музейната сбирка.
През 1898 г. музейният фонд се увеличава с още 104 музейни предмета и общо те стават 998. Това са главно монети, носии, каменни брадви, различни сечива, антики и др. На следващата година ловчанлията Иван Димитров прави щедро дарение на музея. Той предава част от своята колекция - 104 стари монети и още 152 различни исторически предмети. Така музеят вече притежава 1 254 предмета, от които - 211 монети, 14 старопечатни книги и други старини.210 През 1899 г. музеят е посетен от проф. Беню Цонев и Стоян Аргиров и те го намират за добре уреден и похвалват читалищното настоятелство.211
Активен изследовател на ловешката история в края на ХІХ и началото на ХХ в. е д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива през октомври 1901 г. се взема решение "съществуващият музей при читалище "Наука" да се нарече "Ловчански народен музей при читалище "Наука" и за уредбата му да се грижи тричленен комитет заедно с помощник-библиотекаря"212. За членове на този комитет са избрани д-р П. Стоянов, Ив. П. Димитров и Иларион Драсов.
През 1902 г. се навършват 75 години от рождението на известния унгарски пътешественик Феликс Каниц. През 1871 г. той посещава Ловеч и прави първото задълбочено изследване на развалините на крепостта над десния бряг на р. Осъм. В знак на признателност към неговия принос за изследване на българските старини и популяризирането им в Европа настоятелството на читалището го провъзгласява за почетен член и наименува на негово име музея - "Ловешки народен музей "Феликс Каниц".213 С това име музеят е познат през следващите 30 години.
През 1902 г. читалищното настоятелство прави напразни опити да намери по-подходящо помещение за разрасналата се музейна сбирка. На следващата година в музейния комитет е избран Васил Рашев на мястото на напусналия д-р Стоянов. От с. Баховица постъпват интересни експонати - бронзов шлем, медна чаша и др.214
През 1907 г. се извършва първата инвентаризация на музейния фонд, а през 1912 г. комисия в състав Станчо Сирков и Марин Семов, прави инвентарен опис на всички експонати.215 Така е направен и първият каталог на музея. През годините на войните музейната дейност замира.

1897 г. - Кюстендил
През 1897 г. възниква музеят в Кюстендил. Негов създател е възрожденският деец и основател на Българското книжовно дружество Ефрем Каранов.216 Негови съмишленици са Г. Златаревски, В. Митов, Д. Стоименов, А. Розев, И. Г. Сотиров и големият изследовател на Кюстендилския край Йордан Захариев. Проведените археологически разкопки от Й. Иванов при Копиловци,  Кадиин мост, Хисарлъка, Таваличево и др. дават богат археологически материал, който е експониран в читалище "Братство" - Кюстендил.217

1898 г. - Силистра
Първият музей в Добруджа възниква в Силистра. През 1898 г. няколко учители по история предлагат на учителския съвет при Държавното педагогическо училище да вземе решение за създаване на местен музей. В началото на 1899 г. музеят е узаконен и в него започват да постъпват експонати, главно от дарения. За първи завеждащ на музея е утвърден учителят по история Тодор Икономов.218
Първият музей в Добруджа се превръща в културен институт, който има за основна задача да събира и популяризира културно-историческото наследство на този български край.

1901 г. - Казанлък
Един от най-активните музеи в страната е Казанлъшкият. След десетгодишни непрекъснати усилия той е създаден от Петър Топузов, основател и на първия полкови музей в страната. През 1901 г. на основата на своята музейна сбирка П. Топузов открива музея, който по-късно разкрива своята експозиция в читалище "Искра".219 Казанлъшката общественост широко подкрепя своя родолюбив съгражданин и до края на 1901 г. са подарени нови 804 музейни предмета. От 1905 г. музеят е част от читалище "Искра" и се радва на широка обществена и материална подкрепа през следващите десетилетия.
Още през 1890 г. П. Топузов поставя въпроса за създаване на музей в Казанлък. Повод за това е неговото посещение в Пловдивския музей. Постепенно той натрупва интересни старини. Със съдействието на председателя на казанлъшкото читалище "Искра" П. Минев и домакина Т. Мирчев е предоставена една малка стаичка за първата по рода си музейна експозиция в града. Художникът Иван Енчев изработва и красив надпис "Музей за старини и изкуства". Така на 29 юни 1901 г. Казанлъшкият музей приема своите първи посетители.220 Откриването не е тържествено, а само местният разсилен удря барабана в различните краища на града, за да извести, че музеят вече е отворен.221 Най-любопитното е, че разгласата на това ново културно събитие довежда пред скромната експозиция по-голямата част от гражданството. Започва едно невиждано дарителско движение, в резултат на което всичките 804 експоната, постъпили за шест месеца до края на 1901 г., са само дарения. Освен това за развитието на музея от дарители постъпват и 25502 лв.222 Мощната обществена подкрепа окриля П. Топузов и за кратко време той превръща Казанлъшкия музей във водещ за страната извън държавните музеи. За неговото отношение към музейните единици можем да съдим от неговите записки в началото на инвентарната книга: "Постъпилите в музея старини по никакъв начин не могат да се изпращат другаде, понеже са подарени с най-голям ентусиазъм..."223.
Обаянието на П. Топузов е толкова голямо, че в скоро време около него се създава екип от съмишленици, на които се дължи дълготрайният интерес към музейното дело в града. Благодарение на многобройните почитатели на старините до 1908 г. са дарени 7 335 музейни предмети.224 Сред тях има уникати, с които може да се гордее всеки музей в страната.
През 1904 г. се провеждат първите организирани археологически разкопки на могилите край Тулово и Черганово. За съжаление поради липса на средства тази практика не се налага и още дълго време музеят попълва археологическата си колекция единствено в резултат на случайни находки.
Постепенно в Казанлъшкия музей се обособяват няколко колекции: архивна, етнографска, археологическа, нумизматична, естественоисторическа, филателна и картинна.225 Основата на художествената сбирка полагат местните художници Ив. Енчев и Р. Мандов.
В етнографската колекция постъпват много женски накити - стъклени гривни, чапрази и дори "сокаи" - богата корона от сребро и надушници от монети, широко използвани в Габровския край226. Събират се инструменти от местни занаятчийски работилници, мъжки и женски носии, музикални инструменти и др.

1903 г. - Плевен
През пролетта на 1903 г. в Плевен се създава Археологическо дружество, което си поставя за задача и създаването на музей. През лятото на 1903 г. се поставят основите на местния музей, който открива своя малка експозиция през 1911 г. благодарение на упорития труд на Ив. Данов.227
Благодарение на запазения архив на Археологическото дружество в Плевен може да се проследи по-цялостно сложният и труден път на музейното дело в града. Началото е поставено по идея на проф. И. Шишманов, който насърчава д-р П. Стоянов с думите: "Сърадвам за инициативата. Желая пълен успех"228. Така се дава импулс за създаване на клон на Българското археологическо дружество в Плевен. На 9 март 1903 г. в салона на Обществено-образователно дружество "Съгласие" в присъствието на 31 представители на плевенската общественост дружеството е учредено. В своето слово д-р П. Стоянов изтъква необходимостта от създаване на археологическо дружество в такъв богат на паметници град като Плевен. Тук има следи от дейността на човека от най-дълбока древност. Посочват се необходимостта от археологически проучвания на крепостта в Кайлъка, на останките от манастира "Св. Георги", на античния град Улпия Ескус при с. Гиген. В края на събранието се избира бюро със задължението да изработи устав на дружеството и да свика ново събрание. Така на 23 март 1903 г. на същото място се свиква Учредително събрание на Археологическото дружество в Плевен.229 След приемането на устава се избира петчленно  настоятелство с председател д-р П. Стоянов. В член пети на устава е записана една от основните задачи на дружеството: "Да учреди местен народен музей; да предприема разкопки и научни експедиции за издирване на старини;... да дава гласност за своята дейност чрез печатни публикации"230.
През първите години от дейността си Археологическото дружество в Плевен се занимава с изучаване на чуждестранния опит в тази изследователска дейност. Набавени са ценни ръководства по археология като "Практическо ръководство за събиране на старини" с автори Адриан Бланше и Фредерик Виланои, издадено в Париж през 1899 г., "Ново ръководство по стара нумизматика" от Бартельоми, както и каталозите за римски и гръцки монети на Адриан Бланше, издадени в Париж през 1894 и 1899 г..231
Най-големият проблем пред дружеството е как да се осигури подходяща сграда за музея. Д-р П. Стоянов предлага на кмета на града за тази цел да бъде освободена Куршум джамия, защото е най-старата сграда в града. По това време джамията се използва за склад на Четвърти пехотен Плевенски полк. В трудната борба за сградата е включен и проф. И. Шишманов, който съветва д-р П. Стоянов да потърси подкрепа от Стоян Заимов и да се обърне с официална молба към министър-председателя, а също и към военния министър ген. Михаил Савов. При гостуването им на 12 април 1903 г. ген М. Савов отказва, тъй като министерството е вложило много средства за ремонт.232 Следващата сграда, към която се насочва дружеството, е Управлението на телеграфо-пощенската станция в Плевен, но тя не отговаря на тогавашните норми за обществена сграда и подлежи на събаряне. В началото на 1904 г. дружеството се спира на къщата на известния плевенски поборник Атанас Попхинов, в която е отсядал Васил Левски. Тя е обявена за продажба, но след като се разбира за повишения обществен интерес към къщата, наследниците й увеличават исканата сума двойно и общината се отказва да я закупи.233
В първата година от създаването си Археологическото дружество в Плевен си поставя амбициозната задача да проведе научнообосновани разкопки на средновековния манастир "Св. Георги" и крепостта в Кайлъка. През септември 1903 г. Министерството на народното просвещение издава необходимото разрешение за двата обекта. Поради липса на средства и техника разкопките не започват. Едва през май 1905 г. под ръководството на деловодителя на дружеството Юрдан Кантарджиев разкопките на крепостта в Кайлъка започват, но продължават само  шест дни. На следващата година те продължават, но само за една седмица. Чак през 1909 г. се провеждат по-продължителни разкопки на крепостта и на църквата в подножието й. Там е открита интересна мозайка, определена от Богдан Филов като "старохристиянска"234. През периода 1910-1914 г. археологическите разкопки продължават в рамките на крепостта. Откритите интересни находки се съхраняват в музея в Куршум джамия.
През май 1904 г Археологическото дружество провежда "научна екскурзия" до с. Гиген. Там участниците се запознават на място с античния град Улпия Ескус. Под ръководството на Юрдан Кантарджиев се извършват топографски заснемания на фортификационните съоръжения. Прави се и първата фото-документация на този изключителен археологически обект. Подробната документация се изпраща лично на министъра на Народното просвещение проф. И. Шишманов.235 Подобни "археологически екскурзии" се провеждат през 1909 г. до с. Никюп, където са останките от античния град Никополис ад Иструм, и до Плиска. Ежегодно през май месец се провежда излет до крепостта Сторгозия в Кайлъка край Плевен.
Трудностите при осигуряването на сграда за музей разколебават голяма част от членовете на дружеството и те постепенно намаляват своето участие. Така до края на първото десетилетие на ХХ в. Археологическото дружество в Плевен води формален живот. Едва в средата на 1910 г. Куршум джамия е определена за археологически музей, като за това е издаден царски указ"236. Тази част от протокола на редовното заседание на дружеството от 5 юли 1910 г. е обнадеждаваща, но зад нея се крие един голям проблем - освобождаването на цялата сграда от военните. Те първоначално предоставят едно помещение, в което са разположени археологическите паметници и нумизматичната сбирка. Така през 1911 г. Плевенското археологическо дружество открива първата музейна експозиция в града. През следващата година дружеството успява да включи Куршум джамия в списъка на закриляните паметници от Закона за старините и да си извоюва правото да се грижи за нея.
През 1911 г. се приема нов Закон за старините. Варненското археологическо дружество излиза с апел да се свика национална археологическа конференция, на която да се обсъди законът, защото "той пречи за правилното развитие на провинциалните музеи"237. Софийското археологическо дружество призовава Плевеското дружество да порицае Варненското, но става тъкмо обратното - Археологическото дружество в Плевен се солидаризира с Варненското. По такъв начин то засвидетелства искрената си борба и в провинцията да се създадат условия за пълноценното функциониране на музейните институции.
Успешната изследователска работа на дружеството е оценена високо от Комисията за старините към Министерството на народното просвещение, поради което през януари 1912 г. му се възлага официално "надзора на римското градище при с. Гиген"238.
През май 1912 г. в София се провежда Първият археологически събор. На него председателят на Плевенското археологическо дружество Коста Вълев изнася доклад "Организация и дейност на археологическите дружества в България"239. Както се вижда от заглавието на доклада, в него се разглеждат основните организационни въпроси и дейността на дружествата в цялата страна. Фактът, че на плевенското дружество е възложено да изготви този основен доклад, говори за авторитета, с който то се ползва сред останалите археологически дружества. Още един аргумент за това е и решението Вторият конгрес на археологическите дружества да се проведе от 26 до 28 октомври 1912 г. в Плевен. Началото на Балканската война попречва това да се осъществи на практика.
За съжаление активизиралата се изследователска дейност на Археологическото дружество в Плевен е затруднена след избухването на Балканската война. Дори на музейната сбирка са нанесени непоправими щети, тъй като през Втората Балканска война румънската армия влиза в Плевен и от експозицията са отнети 350 тракийски и римски монети и една средновековна ризница.240 През октомври 1913 г. е избрано ново настоятелство на Археологическото дружество в Плевен. То полага усилия да му бъде предадена цялата сграда на Куршум джамия за нуждите на музея и дружеството, но безуспешно. През 1914 г. музейната експозиция е обновена. След влизането на България в Първата световна война дейността на дружеството е преустановена. Така за едно десетилетие Плевенското археологическо дружество и неговият музей извървяват един труден, но ползотворен път. Музеят се утвърждава като един необходим и полезен културен институт в града. В резултат на активната дейност на археологическото дружество са спасени десетки паметници. Създаването на първата експозиция е голямо постижение за местния музей.
В дейността на дружеството влизат и всички исторически изследвания на Плевенския край. За тази цел се разработва въпросник, който е разпратен до всички общини в Плевенска, Ловешка, Никополска, Луковитска, Троянска и Тетевенска околия. Настоятелството на дружеството се обръща не само към учителите, които традиционно са най-активните съмишленици на дружеството, но и към офицерите от Девета пехотна Плевенска дивизия. Те са призовани да изпълнят своя патриотичен дълг, събирайки старини по време на учения и военни походи. През 1905 г. е изпратено "Окръжно писмо" заедно с устава на Археологическото дружество до 160 кметове в Плевенски окръг.241 Като прибавим и над сто писма с въпросника за краеведското изследване, виждаме, че не остава и кътче от огромната територия на областта в центъра на Дунавската равнина, в което да не е получен призивът на дружеството за издирване на старини, за проучване на местната история от най-дълбока древност до Освободителната война

1904 г. - Шумен
През 1895 г. в Шумен се прави първият опит за създаване на Археологическо дружество.242 За възникването на идеята и нейната реализация в края на ХІХ в. липсват документи. Със сигурност може да се говори за учредено и действащо Шуменско археологическо дружество през септември 1902 г., чийто устав е утвърден от министъра на народното просвещение на 24 октомври с.г. със Заповед № 1225.243 Една от основните задачи пред дружеството е да създаде Окръжен музей. В него ще се събират всички старини от района на окръга. Изрично се подчертава, че "сбирката е собственост на окръга и не подлежи ни на завещание, ни на продан"244. Така една възрожденска мечта на Васил Друмев и Добри Войников се сбъдва. Градът, в чийто околности се намират първите български столици, има музей, в който да се събират безценните средновековни паметници.
Първите старини, събрани и експонирани в училището, са от времето на Сава Доброплодни. През 1901-1902 г. в Девическото училище се създава музейна сбирка предимно с археологически материали. През следващите години в нея се прибавят и "византийски оловни печати, монети и други предмети"245. За богатството на тази училищна музейна сбирка можем да съдим по настоятелните писма на Рафаил Попов до ръководството на гимназията да предадат музейните ценности на местното Археологическо дружество, ръководено от него.
Официалното откриване на Окръжния музей в Шумен е на 29 юни 1904 г..246 Неговата експозиция е отворена за посещения от гражданите всяка сряда, събота и неделя. Интересът към музея нараства спонтанно. Много шуменци предлагат стари книги, носии, монети и други предмети. През 1905 г. музейните колекции се пренасят в сградата на читалище "Арх. Михаил".
Археологическото дружество в Шумен извършва системни археологически проучвания в Плиска, Преслав, с. Чаталар, Коджадерменската могила, Патлейна, Войвода, с. Риш, Веселиново, пещерите при Крумови порти и др. Благодарение на разкопките в музея постъпват много разнообразни и ценни паметници като Чаталарската колона на хан Омуртаг и др. Издирени са старопечатни книги, етнографски материали - носии, както и един ръкопис на Софроний Врачански.247

1904 г. - Русе
Русе е най-големият български град след Освобождението. Той е най-представителният пристанищен, търговски, банкерски и фабричен град в новоосвободената Българска държава.248 В него кипи богат обществен живот. Тук се заселват и живеят най-големите водачи на националноосвободителното движение като Любен Каравелов и Захари Стоянов, а през периода 1888-1892 г. окръжен управител на Русе е  Никола Обретенов.
Идеята за създаване на музей в Русе възниква по време на Окръжния учителски събор през 1882 г. В приетия Устав за Окръжен училищен музей се набелязват неговите основни цели - да запознава учителите с нагледните училищни пособия, да съхранява старините, които ще се открият в окръга.249 Тази инициатива не среща активна подкрепа от русенската общественост и не се осъществява на практика.
Инициатори за създаването на първия музей в Русе са офицерите от Дунавската флотилия. На 4 ноември 1883 г. се открива Морски музей в сградата, където се провеждат офицерските събрания, на ул. "Пощова".250 По-късно през 1920 г. той се премества във Варна.
През 1885 г. в Русе се създава първото Техническо дружество в България. Неговата основна цел е широкото навлизане на техниката в процеса на индустриализация на страната. В устава му е залегнала и идеята да се създаде Технически музей.251 До конкретни действия не се достига.
Четвъртият опит да се създаде музей в Русе е по повод Първото българско изложение в Пловдив. По инициатива на тогавашния окръжен управител Никола Обретенов и с помощта на директора на Мъжката гимназия, големия български  етнограф Димитър Маринов252, се издирват и събират типични за района народни носии. Те не само издирват по селата на Русенски окръг етнографски материали, достойни за участие в изложението, но и ги заснемат, като фотоснимките са подредени в три луксозни албума. Един от тях е подарен на княза, вторият е за заслужилия многобройни похвали за отличното представяне в Пловдив окръжен управител - Никола Обретенов, и третият е за Русенската постоянна комисия.253 Красотата на колекцията и нейният разнообразен характер предизвикват широк интерес по време на изложението. Вместо да се завърне в Русе и да сложи основите на местен етнографски музей, тя е откупена за Народния музей в София.254
По това време в Русенската мъжка гимназия преподава големият изследовател на българските старини Карел Шкорпил. Той се впуска в поредица от археологически експедиции по поречието на Русенски Лом. Провежда първите археологически сондажи на Русенската селищна могила (1904-1905). Проучва античната крепост Сексагинта Приста. Всички разкрити археологически материали Карел Шкорпил съхранява в Русенската мъжка гимназия. През 1905 г. в "Известия на Руския археологически институт" в Цариград  излиза неговата публикация за кастелите по дунавския бряг от устието на р. Янтра до Тутракан, за прабългарския вал и землени укрепления при с. Бръшлян.255
През периода 1900-1904 г. в нея учителства и брат му Херменгилд Шкорпил. Той допринася за щателното описване, класиране и съхраняване на археологическите находки. Така подредената сбирка е официално призната от Министерството на Народното просвещение256 в началото на 1904 г. под името Археологически музей при реална мъжка гимназия "Княз Борис".257
При различни строителни работи в града се разкриват случайно останки от антични строежи. На една тухла личи печат на І Италийски легион.258 Откриват се надгробни надписи, вградени в по-късни строежи, както и многобройни монети от времето на Александър Македонски, на Римската република и Римската империя. В различни райони на града се разкриват антични гробници, фрагменти от глинени съдове, архитектурни детайли и др.259
В Русенската мъжка гимназия се полага началото и на Природонаучен музей. За неговото създаване най-голяма заслуга има учителят по естествознание Васил Ковачев. С тези две музейни сбирки се полагат основите на музейното дело в Русе. Постепенно с обогатяването на сбирките през следващите години училищният музей надхвърля своите рамки и започва да изпълнява функциите на градски музей.
За начало на музейното дело в Русе се приема годината 1904, когато се създават археологическата и природонаучната сбирка в Държавната мъжка гимназия "Княз Борис". Никой от създателите им не е и предполагал, че се полагат основите на научна и културна институция с изключително значение за обществения живот не само на Русе, но и на региона. За тяхната скромност говори и Отчетът на Мъжката гимназия за 1903-1904 учебна година, в който между другото се отбелязва: "В края на първото полугодие се положи основа за един исторически музей, в който са събрани вече доста стари монети, оръдия и разни украшения от каменния, бронзовия и железния периоди. Целта на музея е главно да събере всичко, което се отнася за миналото на гр. Русе и околностите му. Заслугата за основаването на историческия музей се дължи на учителя г-н Херменгилд Шкорпил."260
През 1910 г. проф. В. Златарски започва археологическо проучване на средновековния град Червен. Първият обект, над който той работи, е църква № 1. По време на Балканските войни в музея са приети за съхранение нумизматичната сбирка и други старини от Силистренското педагогическо училище, предвид на заплахата от Румънска окупация. От 1913 г. уредник на музея е Димитър Костов. През 1914 г. Карел Шкорпил публикува своето изследване "Опис на старините по течението на р. Русенски Лом". То е първа книга от поредицата "Материали за археологическата карта на България".261
В Русе по това време се създава и частна оръжейна сбирка. Тя е притежание на подполковник Димитър Филов, който след Сръбско-българската война (1885) е назначен на военна служба в Пети Пехотен Дунавски полк. Запаленият колекционер събира над 500 образци от старинно огнестрелно и хладно оръжие. Останала като наследство на неговия син проф. Богдан Филов, след 1944 г. оръжейната сбирка е конфискувана от държавата и предадена във Военно-историческия музей в София.262

1907 г. - Стара Загора
Първите археологически разкопки в района на Стара Загора се провеждат през април 1879 г. от руския поручик Кляузов. Той открива тракийска могилна гробница от V в. пр. Хр. до с. Дълбоки с богат погребален инвентар. По време на посещението на д-р К. Иречек се ражда идеята окръжният управител Атанас Илиев да организира издирването и събирането на всички епиграфски паметници на площада пред общината. Така се прави първата стъпка към създаването на музейна сбирка в града. На 27 май 1907 г. в центъра на града при прокарване на водопровод е открита колективна находка от антични и средновековни предмети.263
Началото на музейното дело в Стара Загора се поставя със създаването на Археологическо дружество в града. На 28 май 1907 г. група родолюбиви граждани се събират и учредяват дружество, което има за своя основна цел "...да основе местен музей за събиране на археологическите останки от древни времена, както и да запази сегашните предмети с антично или етнографическо значение, които са на изчезване".264 Избира се Временно настоятелство с председател окръжния управител Христо Милев. Неговата първа задача е да изработи устав на дружеството. Настоятелството се справя много отговорно и бързо. На 7 юни 1907 г. излиза Заповед № 1530 на Министерството на Народното просвещение, с която се утвърждава "Устав на Българското археологическо дружество в Стара Загора".265 В него заляга основната цел - "да уреди и поддържа един музей в гр. Стара Загора"266. В чл. 2 на устава се разширяват задачите на дружеството: "Да събира, запазва и проучва всички предмети от археологична и историческа стойност в Старозагорски окръг, да възбужда интерес между населението, за да цени и пази старините"267. За да постигне тези цели, Археологическото дружество ще предприеме широко обхватна дейност  за издирване и събиране на старините в региона, съхраняване на архивите на културно-просветни дружества, които са преустановили вече своята дейност, ръкописи и печатни издания, които имат или ще имат историческо значение. Вижда се, че дружеството се стреми да съхранява за поколенията и историческите документи, които се създават и от съвременните културни институти в града и окръга.
Една от най-важните постановки на устава е, че "Сбирките са собственост на дружеството и не подлежат ни на завещание, ни на продан, а в случай че дружеството се разтури, всичките сбирки остават под управлението на кметството"268. Така се гарантира опазване на наследството, без то да попадне в ръцете на недобросъвестни лица или държавни органи.
След официалното регистриране на Старозагорското археологическо дружество на 15 юни 1907 г. то избира свое настоятелство с председател Атанас Илиев (1852-1927) и почетен председател Митрополит Методий. Първият председател на Археологическото дружество завършва средното си образование в гр. Табор, Чехия, а висшето си образование - славянска филология, в Прага и Белград. Той е начело на дружеството до януари 1908 г.269
През есента на 1907 г. е уредена първата музейна експозиция в Стара Загора. Тя се помещава в една стая на Първа мъжка прогимназия. В експозицията е  включена откритата през лятото на същата година колективна находка на антични и средновековни предмети. От януари 1908 г. Археологическото дружество в Стара Загора приема името на античния град - Августа Траяна. На 1 февруари 1908 г. за председател на дружеството и за уредник на музея е избран окръжният училищен инспектор Атанас Кожухаров (1861-1931). Той е роден в Стара Загора, а висшето си историческо образование завършва в Загребския университет. Завръщайки се в родния си град, работи като учител в Казанлък, Шумен и Стара Загора, както и като окръжен инспектор. От февруари 1908 г. до кончината си през 1931 г. е председател на Археологическото дружество "Августа Траяна". За своя голям принос по опазване на културно историческото наследство в Старозагорския регион той е избран за  член на Комисията за старините и дописен член на Археологическия институт.270
През 1909 г. музейната експозиция се премества в залата на първия етаж на общината. Така тя става по-достъпна за широката общественост в Стара Загора. През цялата си дейност археологическото дружество получава безрезервна подкрепа от общинската власт. През 1912 г. музейната сбирки се премества в специално построената сграда за градска библиотека и музей.271 Посетителите на музея непрекъснато нарастват - през периода 1907-1914 г. техният брой е 1443.
През юни 1910 г. председателят и членове на Археологическото дружество "Августа Траяна" вземат участие в Първата национална археологическа конференция във Велико Търново. Дружеството се включва активно в движението на всички археологически дружества в страната за защита на своите колекции. През 1910 г. Народният музей в София отнема колективната находка на Старозагорското археологическо дружество, а тя лежи в основата на местната колекция, а е и поводът да се учреди дружеството. Председателят на Археологическото дружество "Августа Траяна" Ат. Кожухаров е сред инициаторите да се учреди през 1912 г. Съюз на археологическите дружества в България. В неговия Устав изрично се записва: "Съюзните дружества са напълно автономни в своята дейност"272. Ат. Кожухаров е избран в Управителния съвет на Съюза и е подпредседател, а за председател е избран Карел Шкорпил. По време на войните активната археологическа работа е преустановена. Едва през 1926 г. се възстановява Съюзът на археологическите дружества в България, а Ат. Кожухаров отново е избран в ръководството му.


1910 г. - Видин
Археологическото дружество във Видин се създава на 13 април 1910 г.273 Първоначално то привлича повече от 60 почитатели на българската история и археологическото наследство. През май 1910 г. Министерството на Народното просвещение утвърждава устава на дружеството със специална заповед. На негова основа са избрани и първите ръководители на дружеството - председател инж. Юрдан Русев и уредник на музея Христо Спасов - учител.
Новоучреденото Археологическо дружество започва широка разяснителна работа във Видин и региона, за да запознае местната общественост със своите цели и задачи. На 26 май 1910 г. е издаден специален "Позив", в който се съобщава за родолюбивото дело, на което са се посветили видинските археолози.274 Отправя се и призив към всички да се грижат за старините и да сътрудничат на Археологическото дружество за откриване на нови паметници и опазването им. Големият ентусиазъм на учредителите среща гореща подкрепа от страна на всички видински родолюбци. В скоро време стаята във Видинската постоянна комисия, където първоначално се помещава музеят, става тясна за многобройните музейни експонати, които постъпват непрекъснато. За съжаление началото на многобройните войни, които България води през следващото десетилетие, прекратяват народополезната дейност на дружеството.

1911 г. - Тетевен
Тетевенци вземат дейно участие в националноосвободителните борби. През 1870 г. Васил Левски основава едни от първите местни революционни комитети в Тетевен, Гложене и с. Голям Извор, както и първия окръжен революционен комитет с център с. Голям Извор. От района на Тетевен излизат 13 Ботеви четници, 33 Диарбекирски заточеници, повече от 60 опълченци.275
През 1869 г. в Тетевен се основава Ученолюбиво дружество "Съгласие". След освобождението то съсредоточава своята дейност за изследване на историята на родния край. Поставя се началото на организирано събиране на старопечатни книги, монети, носии, накити и други исторически предмети.
По инициатива на гимназиалния учител Михал Койчев настоятелството на Ученолюбиво дружество "Съгласие" през май 1911 г. решава да се открие към читалището музеен отдел за "...събиране на разни исторически паметници и старини"276. За уредник на музейната сбирка е назначен Михал Койчев, а за негов помощник - околийския лекар Лазар Шейтанов. В същото решение е записано и да се предложи на кмета Лазар Йоргов да предаде на уредниците на музейната сбирка всички старини, които се съхраняват в общината от дълги години. Така 28 май 1911 г. става рождената дата на Градския исторически музей в Тетевен.
През ноември 1913 г. със заповед № 2243 Министерството на Народното просвещение утвърждава "Правилник на музея при Ученолюбиво дружество "Съгласие" - Тетевен".277 Всички формалности по уреждането и узаконяването на музея приключват в хода на Балканските войни. Музейната сбирка се помещава в малка стая на читалището. От общината постъпват няколко ценни музейни предмета - сребърна мощехранителница, позлатен обков на евангелие от ХVІІ в., дело на тетевенски златар, печат на местния манастир "Св. Илия", лични вещи на председателя на революционния комитет х.Станьо Брабевски, знаме № 6 от четата на Г. Бенковски и др.
Първите археологически разкопки в околностите на Тетевен се провеждат през 1912 г. под научното ръководство на Рафаил Попов. Известният археолог е подпомогнат от уредниците на музея и други ентусиасти от Тетевен. Те извършват разкопки в пещерата "Моровица" и откриват многобройни първобитни оръдия на труда от времето на късния палеолит и неолит.278
Фондовете на музея се попълват главно от дарения. Най-щедрите дарители са: Генчо Стоянов, Георги Стремски, Станьо Цветанов Семков, Михал Койчев, Дочо Лазаров Влаевски, Стоян Блъсков от с. Черни Вит, Мильо Табаков и много др.279 До 1915 г. в музея постъпват главно археологически, исторически и природни експонати. След това се засилва интересът към етнографските предмети, илюстриращи спецификата на местния бит и традиционната култура на тетевенци.

Балчик
През 1901 г. във Варна се създава Археологическо дружество, което има за задача да проучва старините в целия Варненски окръг, включително Добрич, Балчик и Каварна. Наред с археологическите разкопки дружеството започва широка кампания сред местното население за издирване и опазване на всички находки. В третия годишен отчет на Варненското археологическо дружество през 1908 г. се благодари на 24 дарители от Балчишка околия,280 които са предали на дружеството археологически предмети.
Във Варненското археологическо дружество членуват девет души от Балчик и Балчишко. В резултат на тяхната разяснителна работа сред населението дарителите се увеличават с още 55.281 За да се привлекат още повече съмишленици, дружеството започва системна пропагандна дейност. Х. Шкорпил и Б. Райков изнасят лекции във всички градове на окръга. Така на 27 май 1912 г. те представят изследването на братята Шкорпил за древната история на Балчик. То е отпечатано в самостоятелно издание на "Известия на Варненското археологическо дружество", том V (1912). В тази книга се представя цялостно историята на Балчик от времето на Гръцката колонизация до края на Възраждането. Братята Шкорпил за първи път публикуват резултатите от първите археологически изследвания на града, проведени през юли 1907 г. Те са водени от Карел Шкорпил и Анани Явашов - членове на Варненското археологическо дружество. Разкопките се провеждат с активната подкрепа на кмета на Балчик Ст. Задгорски.282
По време на лекцията на Х. Шкорпил и Б. Райков в салона на училище "Хр. Ботев" десетки жители на Балчик са поощрени да събират старини и да изучават историята на родния си край. Така се събужда интересът на мнозина към богато минало на този български край. Нови 27 члена на Варненското археологическо дружество се записват на 27 май 1912 г. в Балчик. Всичко това води до решението да се създаде клон на дружеството и да се изготви правилник за неговата работа.283
Проведените първи археологически разкопки през юли 1907 г. дават изключително интересен резултат - открита е гробница на римски лекар. В нея е намерен богат погребален инвентар. Всички находки се съхраняват в третокласното училище и касата на общината. Възниква спор между общината в Балчик и Варненското археологическо дружество къде да се съхраняват археологическите паметници. Кметът Ст. Задгорски възнамерява да създаде музей в Балчик и за това отказва да предаде старините във Варненския музей. Спорът е отнесен за разрешаване чак в Министерството на народнотопросвещението.284
За съжаление периодът на войните отлага далеч във времето пренасянето на музейната колекция в специална сграда и създаването на експозиция.

Враца
Видният врачански колекционер Тодораки Хаджийски предоставя своята сбирка на Народния музей през 1893 г.285 До края на живата си през 1902 г. той продължава да сътрудничи с всички изследователи на българското минало. В своя публикация в сп. "Български преглед" през 1900 г. Вацлав Добруски, директор на Народния музей, подчертава, че Т. Хаджийски независимо от преклонната си възраст, 82 години, винаги се отзовава с готовност и споделя своите дългогодишни познания с българските археолози. По същото време Васил Кънчов започва първите археологически разкопки в околностите на Враца. На десния бряг на р. Дъбника той открива стотици гробове и зидове на параклис, който е бил към манастира "Св. Богородица".286
На 24 януари 1902 г. врачанският колекционер Тодораки Хаджийски умира на 84-годишна възраст. Той оставя ярка следа в разкриването на исторически паметници от най-дълбока древност до Българското възраждане и е пример за всеотдайно родолюбие. Неговото дело, особено през Възраждането, показва как се развива частното колекционерство и как то е подчинено на националния идеал в полза на българското общество.
Въпросът за изграждане на музей във Враца се поставя за първи път при обсъждането на централните парцели в града и бъдещото им застрояване. Д-р Христо Йорданов, завършил висшето си образование в Щутгарт, заявява че парцелите в центъра трябва да се пазят за обществени сгради, включително и "музеум"287. За съжаление до войните във Враца не се предприема нищо за изграждане на местен музей, дори не се създава и археологическо дружество.
Съхраняването на народната памет във Врачанския район е свързано преди всичко с героичния подвиг на Христо Ботев и неговите четници. Първото честване в града е проведено през 1884 г., а през следващото десетилетие те стават ежегодни. Постепенно честванията придобиват общонационален характер. При подготовката им в местния печат се появяват отделни страници и специални броеве, посветени на дадената годишнина. В тях се публикуват най-новите исторически изследвания за Х. Ботев и отделни четници. В тясна връзка с тези чествания е и издигането на паметници на борците за свобода.
През 1890 г. във Враца е открит паметник на Христо Ботев и неговата чета. Той е първият в страната скулптурно-архитектурен паметник на възрожденски революционер, издигнат от българите след Освобождението.288 През 1901 г. се полага основният камък за паметник на връх Околчица. Преди това специална комисия обхожда и установява местата във Врачанския балкан, където са се водили битките на четниците с турските войски.
От 1914 г. към Ученолюбиво дружество "Развитие" се създава Народен университет. Пръв прави предложение за създаване на дружествен, читалищен музей Първан Т. Първанов. Той е председател на настоятелството на дружество "Развитие" и предлага то да стане колективен член на Археологическото дружество в София.289 Участието на България в Първата световна война отлага създаването на музей във Враца за следвоенния период.