Глава трета.  МУЗЕИНОТО ДЕЛО МЕЖДУ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ

3.2. Развитие на Народните музеи

Народен археологически музей
Народният археологически музей е водещият музей в страната и през този период. Още в навечерието на Първата световна война Ефорията "Евлоги и Христо Георгиеви" предлага парична подкрепа за започването на строежа на одобрения проект за изграждане на нова сграда на Народния археологически музей.16 До началото на войната са изкопани само основите в градинката срещу Военния клуб и по-нататъшният строеж е преустановен предвид националната катастрофа в края на Първата световна война. В началото на 1919 г.  директорът на музея Богдан Филов предлага да се дадат два етажа от Военния клуб, за да се разположат там колекциите от икони и картини, тъй като за тях вече няма място в Буюк джамия, където основно са разположени археологическите експонати.
През 1920 г. Б. Филов прави предложение до министъра на народното просвещение да се слеят двата народни музея - археологическият и етнографският.17 Тази идея не среща подкрепа от никого. През същата година той е избран за редовен професор в Софийския университет и предава на новия директор на Народния музей Андрей Протич общо 44274 музейни предмета, т.е. за 10 години фондът на музея е удвоен.18
Съгласно новия Закон за народното просвещение от 1921 г. Народният музей има пет отдела: предисторически, античен, средновековен, нумизматически и художествен.19 В тях през 1923 г. се съхраняват 4648 музейни предмети от предисторията, 5281 - от средновековието, 37952 монети, 782 художествени произведения, 4121 негатива, 213 диапозитива, 7839 копия в 36 албума и библиотека с 3216 тома научна литература.20 Общо музейният фонд нараства до 1942 г. на 16231 музейни предмета, 3222 картини, скулптури и графики и над 117000 монети.
Въз основа на новия Закон се изготвя и Правилник на Народния археологически музей, утвърден от министър Стоян Омарчевски на 25 декември 1922 г.21 В него подробно се регламентират задълженията на всички длъжностни лица в музея и изискванията за необходимата квалификация и образователен ценз за заеманите от тях длъжности.22
Едно от най-важните събития в дейността на Народния музей през 20-те години е откриването на Вълчитрънското съкровище. Веднага след неговото намиране през 1925 г. то е експонирано в залите на музея. А. Протич се обръща с покана до всички училищни директори в столицата да доведат учениците си, за да се запознаят с този уникален паметник.23 Подобно обръщение той изпраща и след завръщането на българската художествена изложба от Прага. През 1926 г. Народният музей организира най-голямата гостуваща в чужбина изложба от български художествени произведения. Пражката публика е възхитена от нашата художествена култура. Получават се многобройни положителни отзиви за развитието и тогавашното състояние на българското изкуство.
През декември 1928 г. А. Протич предава художествения отдел на Никола Мавродинов.24 Той е завършил в Лиежкия университет история на изкуството и археология, най-големите му трудове до това време са "Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи" и "Скулптурата на Жеко Спиридонов". Под ръководството на Н. Мавродинов колекцията на художествения отдел бързо нараства. Това се дължи и на особено активния творчески живот през 30-те години. Тъй като няма подходящи хранилища, повечето картини са разпръснати за временно съхранение, а всъщност за украса на различни министерства и Академията на науките.
Важен етап в развитието на Народния музей е отделянето от него и обособяването на Националната художествена галерия в самостоятелен културен институт.25 Художественият отдел съществува от основаването на Народния музей, дори откупуването на картините от Пловдивското изложение през 1892 г. е формалният повод музеят да се отдели от Народната библиотека. За неговото развитие през първите години от съществуването му основна роля играе Дружеството за поддържане на изкуството в България и неговите най-активни дейци проф.Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов.
Най-значителен принос за нарастване на колекцията на отдела, както и за задълбоченото научно изследване на родното изкуство, има Андрей Протич. Той е завършил история на изкуството през 1901 г. в Лайпциг и след завръщането си работи като завеждащ отдела за културните институти при Министерството на народното просвещение (1908-1911), завеждащ художествения отдел, а от 1920 г. е директор на Народния музей.
Под ръководството на А. Протич в Народния музей се издирват и събират едни от най-ценните художествени паметници като средновековните и възрожденските икони от Несебър и Поганово. Извършват се системни проучвания и се провеждат първите реставрации и консервации на иконите в Рилския и Бачковския манастир. Организират се научни експедиции за разкриване на паметниците във Велико Търново и Арбанаси. Същевременно в художествения отдел продължава откупуването на съвременни произведения на изкуството. По това време постъпват творби на младите тогава художници Н. Петров, В. Димитров-Майстора, Б. Денев, П. Морозов, Баджов, Берберов, Мутафов, К. Щъркелов, С. Скитник, Ц. Тодоров, Ив. Лазаров, А. Николов, Н. Михайлов, Божинов, Танев и др.
През 30-те години започва изграждане на нова сграда, предназначена за художествена галерия.26 Тя се строи от 1934 г. до 1941 г. по проект на арх. Виктория Ангелова. Тогава се води дискусия относно създаване на Музей на българското изкуство. Според застъпниците на тази идея у нас са разкрити многобройни произведения на българското изкуство от основаването на българската държава до съвременността, и тъй като залите на Народния музей не дават възможност да се разгърне една системна експозиция, даваща пълна представа за характера на българското художествено наследство, то в новата сграда ще има условия за осъществяването на тази идея. По такъв начин посетителят ще добие пълна представа за художествените ценности на българското минало и настояще. Бъдещата експозиция ще представя в строго хронологичен ред най-ценните паметници на българското изкуство от древността до съвременността. За съжаление тази хубава идея не се осъществява.
През 1942 г. Националната художествена галерия е открита.27 В нея са експонирани най-големите постижения на възрожденската ни живопис. На първия етаж са разположени най-забележителните творби на Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Цокев, Николай Павлович, както и щампи и рисунки от тревненската, самоковската и други школи, богатата сбирка от възрожденски икони, следосвобожденска графика и чуждестранната колекция. Вторият етаж е посветен на съвременното българско изкуство. Там са представени всички по-известни художници и скулптури от началото на ХХ век.
Националната художествена галерия се отделя като един нов самостоятелен културен институт, за чието окончателното обособяване Н. Мавродинов подготвя специален законопроект.28 В него той предвижда Народната художествена галерия да се учреди с имуществото на художествения отдел на Народния археологически музей, заедно с неговите сбирки, пособия, фотоархив и библиотеката с литература, посветена на средновековното и модерното изкуство. За съжаление тази идея не се осъществява, а трагичната бомбардировка през януари 1944 г. унищожава новата сграда на галерията.

Народен етнографски музей
Народният етнографски музей приключва в началото на 20-те години един от най-ползотворните етапи от своето съществуване. Извършена е огромна събирателска работа. Музейните колекции са обогатени с уникални музейни предмети, илюстриращи ежедневния бит и материалната култура на българите във всички земи, населявани от тях.29 По време на Първата световна война се комплектуват богати сбирки от районите извън тогавашните държавни граници - главно от Македония, Беломорска Тракия и Добруджа. Фолклорната колекция е разширена значително. От всички етнографски райони са записани народни песни, приказки, вярвания, пословици и много др. По-бедно са представени обичаите и обредите, поради което през следващите години се обръща внимание на комплексното проучване на дадени райони от страната. Музейната експозиция е засегната от земетресението през 1917 г., но сериозни щети на експонатите не са нанесени.30
Важен момент от развитието на Народния етнографски музей е отделянето от него на отдела Възраждане, който преминава към Народната библиотека. По такъв начин музеят се занимава единствено със събиране, обработване и експониране на етнографски и фолклорни материали. През 1922 г. в музея се съхраняват 10342 архивни документа, 1108 фотонегатива, 942 старопечатни книги, а в библиотеката-783 тома.31
През 1924 г. е назначен новият директор на музея-Стоян Чилингиров.32 Той предприема редица стъпки пред Министерството на народното просвещение за подобряване на материалната база на музея. Предлага се да бъдат закупени модерни уреди за записване на народни песни и техните мелодии, за да бъдат съхранени в оригиналния им вид за поколенията. За събиране на фолклорен материал се използват главно учители и музикални специалисти. Сред най-активните учени, сътрудничили на музея през този период, са проф. В. Стоин, П. Стефанов, И. Камбуров и др. През 1925 г. Проф. В. Стоин основава музикалния архив на музея, в който работи до последните дни от живота си (1938 г.)33
За да се разшири дейността за издирване и съхраняване за бъдещите поколения на образци от материалната и духовната култура на българите, през 1925 г. се създава Българско етнографско общество. В неговия учредителен комитет влизат изтъкнатите български учени проф. И. Шишманов, М. Арнаудов, А. П. Стоилов, А. Божков, Д. Христов, Т. Денков, Ст. Л. Костов.34 То се създава във времето, когато в резултат на урбанизационните процеси и настъпващите промени в българското общество след войните постепенно се изгубва оригиналният облик на българските селища, променя се ежедневният бит на хората, както и празнично-обредната им система. Безвъзвратно изчезват празници и обичаи, характерни за дадени етнографски райони. Променят се народните песни, забравят се стари юнашки песни, появяват се нови-възпяващи героизма на българските войници по време на многобройните войни и т.н. Всички тези динамични изменения трябва да бъдат регистрирани, документирани и запазени за науката. Ето защо създаването на Българското етнографско общество е навременна инициатива на Народния етнографски музей.
Независимо от големите финансови трудности Народният етнографски музей се развива и утвърждава като единствения централен музей, създаващ богата колекция от веществени паметници, свързани с българската етнография и фолклор. Неговата експозиция е сред най-оригиналните в страната. Благодарение на художника-скулптор Ал. Андреев в нея са експонирани чудесни носии върху специално изработени манекени. Пресъздадена е селска къща със сватбена гощавка, в която са представени по оригинален начин, чрез манекени, различните участници в този обичай.
През цялото си съществуване между войните Народният етнографски музей чувства остра нужда от кадри. Поради ограничения щат на музея, към него се привличат доброволни сътрудници, главно учители, които се командироват в различни краища на страната, за да извършват събирателска работа. Така например през 1928 г. към музикалния отдел са привлечени З. Иванова и Й. Чешмеджиев, които събират народни песни в Македония и Западните Родопи.35
Някои от командированите учители се включват и в международните изяви на музея. Така например през 1931 г. П.  Стефанов изнася лекция в Чехословакия, посветена на ритмичните особености на българската народна музика. Най-активна в представянето на българските обичаи, народна музика и танци в чужбина е Р. Кацарова. Тя изнася лекции в Лондон, Виена, Белград и др.36
Международните научни изяви на сътрудниците на музея утвърждават неговия авторитет зад граница. Д-р Е. Петева участва в Международния конгрес "Народните изкуства в народните празници", проведен в Брюксел през 1930 г. Тя представя доклад, посветен на събора Св. Илия в Широка лъка, който е съпроводен с богат илюстративен материал от снимки и диапозитиви, дело на фотографа С. Костов, документален филм на оператора А. Темелков и илюстрации от художника Дечко Узунов. Така учените от различни страни стават съпричастни към богатия български фолклор. През 1934 г. Стоян Романски и Христо Вакарелски вземат участие във Втория международен конгрес на славистите във Варшава-Краков. Особен интерес предизвиква рефератът на Хр. Вакарелски за славянските вярвания. На този конгрес се решава Народният етнографски музей в София да изработи общославянски речник.37 През 1936 г. в България се провежда Четвъртият конгрес на славянските географи и етнографи.38 На него нашите учени и музейни работници достойно представят българската етнографска школа.
Български етнографски изложби гостуват все по-често в чужбина. През есента на 1922 г. в Сент Албекс край Лондон е уредена българска експозиция, в която са включени мъжки и женски носии, шевици от Габровско, Самоков, Дупница, Кюстендил и Плевен и други музейни предмети.39 През 1937 г. в Париж се организира Международна изложба на народни танци. Народният етнографски музей участва с четири танцови групи от малки кукли, представящи: ръченица, лазарки, хоро и кукери.40 През 1938 г. българска етнографска изложба гостува в Прага. Тя широко отразява традиционния бит и празнично-обредната система на българите. Експониран е интериор на жилище от Жеравна, различни обичаи са представени чрез подреждане на сцени от манекени, музикалното  и танцовото богатство е показано с кукли и записи на народни песни и т.н. Интерес сред посетителите предизвикват веществените паметници и особено демонстрацията на различните видове традиционни техники. Част от изложбата е и малка книжарница, в която се продават издания на музея и други албуми, отразяващи красотите на България и нейния традиционен бит и народна култура. Главен организатор на тази изложба е Е. Петева.41
В края на 30-те години структурата на Народния етнографски музей се оформя окончателно. През 1936-37 г. към основния етнографски отдел се оформят два подотдела за веществено и народно изкуство, в които се комплектуват колекции от облекла, накити, шевици, покъщнина, селскостопански инвентар, както и предмети, свързани с обичаи, вярвания, народна медицина. Отделно се комплектуват фондовете на музикалния отдел и архив.42 През 1939 г. се въвежда нова структура на музея. За уредник на отдел "Народен бит и обичаи" е назначен Хр. Вакарелски, а за асистент - В. Венедикова. Отдел "Словесно творчество и народна музика" се завежда от Р. Кацарова-Кукудова. От декември 1944 г. се обособява и единен фолклорно-музикален отдел.43
Етнографските експедиции в страната зачестяват. През 30-те години особено внимание се отделя на нотираното записване на народни песни - коледни, лазарски, великденски, годежарски, сватбарски и много др. След закупуването на звукозаписна техника се документират и първите 6 народни песни.44 След възвръщането на Добруджа през 1941 г. Народният етнографски музей организира системни научни експедиции в този български край. В годините на Втората световна война научно-експедиционната работа е преустановена. Във фондовете на музея през 1943 г. се съхраняват над 15 хил. етнографски предмета, над 25 хил. записа на народни песни и мелодии и над 10 хил. негатива и фотоснимки. 45
Народният етнографски музей е сред потърпевшите културни институти от разрушителната съюзническа бомбардировка над гр. София на 30 март 1944 г. Най-тежко е засегната експозицията, но фондовете са спасени. През декември 1944 г. всички специалисти на музея започват проверка на състоянието на музейния фонд, неговото каталогизиране, както и систематизацията на музейните колекции и архива.

Народен археологически музей в Пловдив
След приемането на новите изменения и допълнения към Закона за народното просвещение през 1920 г. Пловдивският музей е наименован Археологически, а от 1930 г. е Народен археологически музей-Пловдив.46 В него се обособяват три отдела-археологически, нумизматичен и художествен. На основата на новия чл. 426 от Закона за народното просвещение начело на музея се назначава специален уредник, отговарящ на изискванията за уредниците в останалите народни музеи.
През 1924 г. в художествения отдел се създава сбирка от щампи и гравюри.47 От следващата година се полага началото и на фотографска колекция от портрети на видни общественици и културни дейци. Новост за музея е собствената колекция от книги, прераснала през 1923 г. в библиотека с 3 хиляди тома. Друга инициатива на музея в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. е създаването на Архив на българската литература и изкуство. Първият резултат в това направление е архивът на Йордан Йовков, представен пред пловдивската общественост през 1936 г.48
Периодът на войните се отразява негативно на събирателската работа на Пловдивския археологически музей. Независимо от това в него продължават да постъпват предимно археологически и етнографски материали. През 1920 г. постъпва уникална сребърна маска-шлем на тракийски вожд.49 В годишника на музея за същата година се отчитат постъпления на 727 археологически паметника, 1200 монети и 129 картини, скулптури и литографии.50
През 20-те години на ХХ в. музеят се включва най-активно в  археологическите проучвания на региона. С финансовата подкрепа на американския археолог Тома Хуатмор Българският археологически институт започва през 1921 г. разкопки на Червената църква край Перущица. В тях се включва и археологическият музей в Пловдив. През същата година се открива уникален мраморен фриз, разкриващ древните вярвания на траките. В музея постъпва и богата нумизматична колективна находка.
Музеят провежда организирани археологически разкопки в землищата на Чирпан, Стара Загора, Хасково и Созопол. През 1926 г. се провеждат сондажни проучвания на Кукова могила край Дуванлии. В Чирпанското село Могилова се откриват бронзови украшения на тракийска колесница.51 Един от интересните обекти, разработени по това време, е ранно християнската гробница в Пловдив. През втората половина на 20-те години на ХХ в. към Българския археологически институт се създава специален фонд за археологическите проучвания в Пловдивска област. Към този фонд се добавят и средства, заделени от общините в този край, и така се осигуряват необходимите средства за провеждане на системни разкопки на могилите в Дуванлии, Брезово, Мезек и проучванията в Родопите.52
От същия фонд са осигурени средства и за първите научни разкопки на крепостта в Хисар. Богати находки се разкриват в могилата край с. Миромир, Карловско. В Археологическия музей в Пловдив постъпват от там релефни плочки с изображения на Тракийския Херос, Дионис, Херакъл, Артемида, други божества и многобройни надписи.53 През 1937 г. се подновяват археологическите разкопки край Старозагорските минерални бани. Там завършва проучването на римския каптаж за античните терми, от където постъпват ценни находки. Много резултатни са и разкопките в Баткум, затова те са последвани и на голямата могила при с. Стрелци. Така се разкриват интересни сведения за религията на траките.
След отличните резултати при проучването на античното минало в Тракийската низина специалистите от Археологическия музей в Пловдив обръщат внимание на българските църковни стенописи. От 1938 г. започва системно проучване и заснемане на църквите в Пловдив, Бачковския манастир, Пазарджик и регона. По такъв начин се създава първият документален фотоархив на стенописи, дело на майстори зографи от Самоковската школа, работили през Възраждането в този район. Успоредно с това започва и системно изучаване на архитектурното наследство-пловдивските възрожденски къщи, църквите, а също и турската архитектура в Тракия и Родопите.
Съвместно с Българския археологически институт започват разкопките на праисторическата могила при с. Юнаците, Пазарджишко. В началото на 40-те години на ХХ в. започват проучванията на могилата край с. Църневец, Чирпанско, на римския път от Пловдив през Белозем, Оризово, Халкабунар до Черна Гора. През 1941 г. започват археологически разкопки в Родопите - в районите на селата Хвойна, Оряхово и Павелско.54
През 1942 г. се проучват археологическите паметници в Средна гора, в резултат на което е изготвена археологическа карта на планината. Подобно изследване е направено и в землищата на Кричим, Скобелево, Перущица, Пастуша, Брестовица, Кадиево и др. В резултат на многобройните археологически експедиции и системните разкопки в Народния археологически музей в Пловдив постъпват над 2 хил. археологически паметника и над 6.5 хил. монети. В художествения отдел е събрана колекция от над 300 картини и скулптури на български творци, сред които Златьо Бояджиев, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Станислав Доспевски, Николай Райнов и др.55
Независимо от ограничената музейна база Народният археологически музей в Пловдив до края на Втората световна война успява да разгърне богата научноизследователска програма. Най-големите успехи той постига при археологическото изследване на античното наследство в региона. Постиженията в тази насока се публикуват на страниците на Годишника на Пловдивската библиотека и музей. Отделно се издават "Славянски ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна бибилиотека и музей" от Беньо Цонев, "Орнамент и буква в славянските ръкописи на Пловдивската народна библиотека и музей" от Н. Райнов, както и "Графиката на Н. Павлович". В сборник посветен на Б. Дякович е представена разнообразната дейност на Пловдивската народна библиотека и музей.
Археологическият музей в Пловдив от 1920 г. има три отдела: археологически, в който са включени паметниците от праисторическата, тракийската, елинистическата, римската, византийската и българската култура; нумизматичен и художествен, който съдържа произведения от старото и новото изкуство на България. Музеят продължава да работи в тясно сътрудничество с Народната библиотека в Пловдив. Проведените успешни археологически разкопки в районите на Кукува могила, Дуванли и Мезек предизвикват интереса на наши и чужди специалисти.
Официалното откриване на постоянната експозиция на музея се извършва на 1 март 1919 г. След земетресението от 1928 г. музеят се премества в нова сграда, в която се помещава и до днес.56 Предвид малката експозиционна площ, само една ограничена част от богатата колекция на музея е експонирана. Сред експонатите са уникални антични паметници, находките от некропола при Дуванли и прочутото Панагюрско златно съкровище.
От началото на 30-те години са и първите публикации на музея в областта на археологическите научни изследвания. Във втората - научна част на Годишника на Народната библиотека и музей в Пловдив, се отпечатват съобщения за новооткрити паметници, разкриват се резултатите от археологическите изследвания в региона. За задълбочаване на научните изследвания допринасят и младите уредници на музея, които работят в него през 30-те години, като Никола Мавродинов, Петър Миятев и др.57
Според Здравко Радонов с големия си принос за опазване, предимно на археологическото ни наследство в Тракия, Пловдивският археологически музей се обособява като втори музеен център в страната в навечерието на Втората световна война.

Етнографски музей - Пловдив
Твърде превратна е съдбата на Етнографския музей в Пловдив. Той е създаден като Окръжен музей през 1917 г. с активното участие на Стою Н. Шишков и Йордан Попгеоргиев. В циркулярно писмо № 2119 от  1 декември 1917 г. на Пловдивската окръжна постоянна комисия до всички селища в окръга се известява решението "...да се уреди един Окръжен музей, в който да се съберат постепенно всички материали, които характеризират миналото и настоящето на Пловдивски окръг в историческо, икономическо, художествено и битово отношение".58 Сред основните приоритети на музея са: "...да се съберат ония документи, оръжия, вещи и сведения, които се намират в каквато и да е връзка с известното Априлско въстание, но и с всичко друго, даже и най-малкото движение в окръга, било то политическо или духовно.... Тази сбирка ще бъде история не само на окръга, тя ще бъде история и на целия български народ."59
Основна задача пред музея е събирателската работа и документирането на паметниците. Заедно с фотографа Крум Савов, Стою Н. Шишков обикаля целия окръг и заснемат 1200 исторически и етнографски обекта.60 През 1928 г. е отпечатан формуляр с 42 въпроса за проучване на традиционния бит и култура в отделните селища на Пловдивски окръг. С помощта на доброволни сътрудници музеят извършва изследвания в 230 села и градове от района.61
Ст. Н. Шишков започва да запознава пловдивската общественост с ролята и значението на етнографските музеи в Европа. На страниците на "Пловдивски окръжен вестник" той представя чуждестранните постижения в областта на музейното дело, а оттам прави изводи и за мястото на Пловдивския етнографски музей. Продължава и активната събирателска работа, в резултат на която през 1930 г. във фондовете на музея са събрани народни носии, датирани битови съдове, занаятчийски произведения, традиционен текстил, накити и др.62 Заснети са стотици снимки, документиращи  традиционния бит в Пловдивския край. Създадената етнографска колекция има всички необходими достойнства, за да се разгърне в експозиция, но за съжаление средства за това не се намират. Стига се и до крайно необмисленото решение, за да се направят икономии, музеят да бъде закрит през 1931 г.
На 19 февруари 1931 г. Ст. Н. Шишков изпраща до Пловдивския окръжен съвет и окръжните съветници отворено писмо срещу закриването на музея. В него той посочва значението на музеите като най-мощни фактори, "...чрез които се пази връзката между миналото и настоящето на един народ, сближават се и се опознават хората, възпитават се поколенията да обичат и пазят родното и по този изпитан и сигурен път се подготвя бъдещето на съществуванието, напредъка и свободата на народа и земята му..."63. По-нататък той представя успехите на големите европейски музеи и техните експедиции из целия свят. В заключение Ст. Н. Шишков се обръща към съвестта на окръжните съветници: "Когато Вие, господа окръжни съветници, ще вдигнете ръката си за закриване, прехвърляне и унищожаване на собствения си Ваш културен дом-храм-паметник-училище-музей, помислете и бъдете уверени, че нито науката, нито историята, нито Вашите поколения ще  Ви простят за това, което в момент на едно лекомислие бихте направили."64 Независимо от искрения призив на Ст. Н. Шишков за спасяване на Пловдивския етнографски музей, окръжният съвет решава той да бъде закрит. Огорчен, той се оттегля и след шест години почива.
След неговата кончина, под натиска на културната общественост в Пловдив, през 1938 г. общината е принудена да закупи къщата на Аргир Куюмджиоглу - един от най-красивите паметници на възрожденската ни архитектура. След ремонт през 1939 г. тя отваря врати като Общинска къща-музей, но всъщност изпълнява функциите на етнографски музей.
Новият музей има Правилник, одобрен с протокол № 5 от 26 януари 1939 г. от Общинската засилена управа в Пловдив и нарочно писмо от Министерството на народното просвещение от 28 февруари 1939 г.65 Както се вижда от него, музеят е създаден, за да се запази един от архитектурните шедьоври на Българското възраждане. Предвижда се да се създадат следните колекции: етнографска, архивна, графична, старопечатна и художествена. Като цяло вниманието на единствения уредник на къщата-музей е насочено към проучването на Пловдив през Възраждането. До април 1943 г. в музея постъпват над 300 музейни предмета.66 На 14 октомври 1943 г. отваря врати за посетители първата експозиция на музея. Тя изцяло е създадена от първия уредник на къщата-музей Христо Казанджиев, писател-драматург. В експозицията преобладават картини, откупувани от общината. Истинска етнографска експозиция през 1943 г. не е създадена, това става едва след Втората световна война.