Глава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

4.2. Промени в нормативната уредба относно опазването на паметниците и развитието на музеите

За радикалните изменения, които се извършват в музейната сфера, е прието 1608-мо Постановление на Министерския съвет от 30 декември 1951 г. Първоначалната идея е да се приеме Закон за паметниците на културата и музеите. Негов проект е внесен в Министерския съвет, но там се решава, той да излезе като постановление.69 В него се посочва, че “всички паметници на културата, които се намират в пределите на Народна република България и имат научно, историческо и художествено значение, се обявяват за общонародно достояние и се поставят под защита на държавата”.70
При определянето на паметниците на културата, на първо място се посочват архитектурните паметници, а сред тях са светски и култови сгради, архитектурни ансамбли, развалини и останки от стари архитектурни строежи, мостове, чешми, фонтани,и други обекти на селищна украса и т.н. На второ място се изреждат археологическите паметници, след това историческите, етнографските и паметниците на изобразителните изкуства.71
Според 1608-мото Постановление всички паметници на културата, включително и тези, които са притежание на отделни граждани, се поставят под върховния надзор на държавата, който от своя страна се извършва от Комитета за наука, изкуство и култура /КНИК/. За конкретната работа по опазването на старините се създава Съвет за опазване на паметниците на културата. Постановлението задължава в шестмесечен срок КНИК, Българската академия на науките и Министерството на комуналното стопанство и благоустройството да издадат Инструкция за регистриране на всички паметници на културата.
В Постановление 1608 се възлага на КНИК “идейно-методическото” ръководство и надзор над всички музеи, художествени галерии, къщи-музеи и музейни сбирки, с изключение на централните музеи в София, които са под ведомството на БАН. Предвижда се откриването и закриването на централни музеи да става с решение на Министерския съвет, а на всички останали от КНИК. Съгласно чл.32 на Постановлението, музеите се делят на: централни музеи – с общонародно значение, музеи с местно значение – общи и специални при народните съвети и музеи със специално предназначение – при различните ведомства и обществени организации.
През септември 1952 г. е публикувана Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата.72 В нея по-подробно са развити основните положения от 1608-мото Постановление. Привеждането в известност на движимите паметници става чрез декларирането им, а за недвижимите – по пътя на декларирането и издирването от специални комисии. Недекларираните паметници на културата в определените от КНИК срокове се смятат за укрити.
В глава втора на Инструкцията детайлно се разглежда привеждането в известност на движимите и недвижимите паметници на културата. Набелязват се организационните мерки за извършването на тази отговорна и трудоемка работа. За регистрирането на различните видове паметници са отпечатани три вида Въпросници, както и формата за инвентарна книга на музейния фонд, общоприета за всички видове музеи. За оформянето на единни инвентарни документи при централното инвентаризиране на Държавния музеен фонд са отпечатани и образци на Акт за приемане-предаване, Колекционен опис и Научен паспорт.73
Относно архитектурните паметници се посочва, че подлежат на привеждане в известност, регистрация и опазване светски и култови сгради (стари битови къщи в селата и градовете, които са характерни с плана и строежа си, обществени и стопански сгради, училища, работилници, магазини, складове, ханища, кервансараи, хали, безистени, бани, кули, църкви, джамии, синагоги, текета и т.н.), манастирски ансамбли, дворци, архитектурни ансамбли (цялостно или частично запазени квартали, площади, улици) и т.н. В останалата част на инструкцията се дават конкретни описания на техниката за описване на паметниците на културата.
Специфичните особености на архитектурните паметници изискват освен тяхната регистрация и паспортизация. На тази проблематика е посветена глава IV от Инструкцията. Паспортите на архитектурните паметници се изработват под техническото ръководство и контрол на отдел “Архитектурно творчество” при МКСБ в пет екземпляра по образец, установен от Съвета за опазване паметниците на културата при КНИК. Отделно се разглеждат и конкретните мерки, които трябва да се вземат за опазване на архитектурните паметници. Основната отговорност се поставя на отделите “Просвета и култура” на съответните народни съвети, където се намират забележителностите.
Поредната стъпка за усъвършенстване на нормативната база е Постановление 165 на Министерския съвет от 5 август 1958 г. за опазване паметниците на културата и развитието на музейното дело у нас.74 Отново се изтъква, че паметниците на културата и природните забележителности са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата независимо от това дали са държавна, обществена или частна собственост. В постановлението се посочва, че в зависимост от това, кой притежава и стопанисва даден паметник на културата, той трябва да предвижда ежегодно в бюджетните си средства и материали за опазването му. За да се осъществява стриктен държавен надзор над движимите и недвижими паметниците, се създават Съвет за опазване на паметниците на културата и Съвет за музейно дело.
В Постановлението се въвеждат и някои конкретни изисквания, примерно дава се тридневен срок за съобщаване при откриването на даден паметник, възнаграждението за това се определя с отделен Правилник. Разрешенията за археологически разкопки се дават единствено от БАН. Държавният комитет по строителство и архитектура по предложение на Министерството на просветата и културата решава кои населени места или части от населени места (квартали, ансамбли или отделни улици) са с историческо или архитектурно-музейно значение. Тези решения се утвърждават от Министерския съвет.
В чл.13 се посочва, че движимите паметници се съхраняват в музеите и музейните сбирки. Прехвърляне или размяна на паметници става само с разрешение на Министерството на просветата и културата. Изнасянето на паметници на културата се забранява, в изключителни случаи това е възможно само с разрешение на Министерския съвет.
За първи път в чл. 20 се дава определение за музеите – те са научни, културно-просветни учреждения, основни хранилища на движимите паметници на културата, които разпространяват научни знания и съдействат за патриотичното възпитание.75 Министерството на просветата и културата съгласувано с БАН определят кои музеи могат да бъдат научноизследователски институти. Така се предприема още една нова стъпка за издигане на научноизследователската работа на музеите.
За практическото изпълнение на постановлението на 4 септември 1959 г. се публикува Правилник за приложение на 165-то постановление на МС.76 В него най-подробно се развива съдържанието на всеки един член от постановлението. Много широко са застъпени определенията за видовете паметници, като се изброяват и техните конкретни форми. Една от най-подробно разгледаните материи е за обявяването на исторически, архитектурни и природни резервати.
Правилникът установява следното степенуване на паметниците в България: паметници със световно значение, паметници с национално значение, паметници с местно значение и паметници за сведение.77 Посочва се редът за тяхното опазване, укрепване и консервиране. За издирването, регистрирането, инвентаризирането и паспортизирането на паметниците на културата, историческите места и природни забележителности се установяват образци на книжа и спомагателни материали, както и на основните документи, които се използват за тази цел.
Въвежда се нова Инструкция за държавната регистрация на музейните фондове, с която се отменя действащата от 1952 г. Тук подробно се разглеждат различните видове музейни фондове, обяснени са първичната инвентаризация, редът за използването на фондовете, научната паспортизация на основния музеен фонд, правата и задълженията на музейните уредници и др. подробности.78
С влизането в сила на Правилника за приложение на 165-то постановление на МС завършва един цикъл от нормативно уреждане на музейната дейност в страната и опазването на паметниците на културата. С ангажирането на цялата държавна и местна администрация в това отношение се дава възможност за комплексно решаване на редица натрупали се с времето проблеми по съхраняването на паметниците. Най-успешните крачки в тази насока през 50-те години са свързани с опазването на архитектурното ни наследство, особено от Възраждането.
Грижите за недвижимите паметници в страната в края на 50-те години се поверяват на създадения за тази цел през 1957 г. Институт за паметниците на културата, по-късно известен като Национален институт за паметниците на културата /НИПК/. Според неговия Правилник, НИПК  издирва, изучава, опазва и популяризира недвижимите паметници на културата. 79 През август 1960 г. с постановление на МС се утвърждава Правилник за използване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места.80 Така се открива една широка възможност, чрез големи държавни инвестиции да бъдат съхранени за поколенията безценните архитектурни паметници от нашето Възраждане, както и техният вътрешен интериор и всички запазени исторически музейни предмети от тази епоха, свързани с живота и делото на нашите възрожденци.
Първият държавен нормативен акт за съхраняване на архитектурните паметници от Възраждането е приет още през 1952 г. за Копривщица. От самото начало нормативните документи за обявяването на архитектурни резервати се изготвят за всеки отделен случай и няма Национална програма за превръщането на тези селища в музеи. По-голямата част от тези документи са актове и постановления на Министерския съвет, някои от които дори не са обнародвани.81 От приведените документи става ясно, че най-активно са предприети мерки за опазване на възрожденското архитектурно наследство в Арбанаси, Стария Пловдив и Несебър в средата на 50-те години. Вторият етап на по-активна работа в тази насока започва в началото на 60-те години на ХХ в.
Архитектурният комплекс или селище, обявени за Архитектурно-исторически резерват са носители на цялостния дух на дадена историческа епоха, най-често на нашето Възраждане. Чрез архитектурните форми и ансамбли съвременните посетители могат да почувстват стремежа на възрожденския майстор към извисяване на творческия дух, независимо, че той твори в условията на чуждо господство. Забележителните архитектурни паметници от нашето Възраждане като къщата на Куюмджиоглу в Стария Пловдив, Парлапановата къща в Боженци, Ослековата къща в Копривщица, многобройните архитектурни шедьоври на майстор Кольо Фичето, църквите и манастирите, строени през тази епоха са сред най-високите постижения на творческия дух на българина в цялото му историческо развитие.
В началото на 60-те години на ХХ в. се приемат няколко нормативни документа за някои по-частни въпроси от музейното дело. През 1960 г. се приема Наредба № 49 на Министерството на просветата и културата за покупка от частни лица на паметници на културата, антикварни книги и др. В подобна насока е и Инструкция за предпазване от претопяване на предмети и монети от благороден метал и архивни материали с историческа и художествена стойност.82 За изпълнението на инструкцията се създават специални комисии, които периодически проверяват постъпилите вторични суровини и материали в държавните предприятия “Златарска промишленост” и “Вторични суровини” и изземат предмети с историческа и културна стойност.
През същата 1960-та година се публикуват изменения и допълнения към Инструкцията за държавната регистрация на музейните фондове. В тях се определят правата на музейните работници да публикуват намерените лично от тях музейни материали, както и реда на използването им и от други учени и институти.83
Въвеждането на новите икономически механизми в общественото развитие засягат и музеите. През 1965 г. е публикувана Инструкция за набиране, разходване, и отчитане на извънбюджетни средства в музеите, паметниците на културата и др.84 С този нормативен документ се разрешава на музеите да получават допълнителни средства от входните билети, от продаваните брошури, сувенири и др. рекламни и печатни материали. Тези средства могат да се използват единствено за откупки на музейни предмети за обогатяване на колекциите, за развитието на научноизследователската работа, за отпечатване на рекламни материали и издания на музея.
В един и същи брой на Държавен вестник през юни 1965 г. се публикуват три нормативни документа уреждащи различни направления от музейната дейност. Първият от тях е Устройствен правилник за народните, специалните и възпоминателните музеи към народните съвети и ведомства.85 В него се регламентират устройството, структурата и щатът на изброените музеи, като специално внимание е отделено на средствата и тяхната отчетност.86
Зачестилите подводни археологически експедиции и събирането на природни образци от водната флора и фауна налагат създаването на съвременен нормативен документ. Затова  през 1965 г. се публикува Правилник за изваждане и запазване намиращите се под вода паметници на културата и природни забележителности от водната флора и фауна.87 В него се записват основните правила, с които се регулират всички дейности свързани с изваждането, проучването и съхраняването на такива образци в музеите.
Разрастването на научно-изследователската работа в музеите налага приемането на нормативен документ и в тази област. Той е публикуван като Наредба за устройството и работата на научните групи в музеите към народните съвети и ведомствата.88
Отдел “Музеи” към Комитета за култура разработва и предлага за утвърждаване редица методически указания за музеите. На първо място са Методически указания за събирателската работа в различните видове музеи. Тъй като възникват многобройни нови музейни сбирки към различни видове промишлени предприятие се налага да се разработи методическо указание организарането и на този вид музейни сбирки.89
Създаването на разгърната музейна мрежа през 60-те години, разширяването на реставрационните работи в архитектурните комплекси от Българското възраждане, широкомащабните археологически разкопки, обявяването на нови и нови археологически, архитектурни, исторически и природни резервати в страната налагат една нова нормативна уредба на музейното дело и опазването на паметниците. Проектът на  новия закон се разработва от специално натоварена комисия. 90 В нея влизат изтъкнати музейни специалисти: доц. Марин Михов – директор на Националния военноисторически музей, Мария Сукманджиева – директор на Националния музей “Г. Димитров”, Анчо Анчев – директор на Националния музей “Рилски манастир”, Димитър Николов – директор на Окръжния исторически музей в Стара Загора, Иван Драев – научен сътрудник в Националния военноисторически музей, Михаил Райчев и Захари Миланов – сътрудници на отдел “Музеи и арх. Рачо Рачев – зам. директор на НИПК.91
На 20 декември 1966 г. Музейният съвет и Съветът по опазване на паметници на културата към Комитета за култура и изкуство обсъждат законопроекта за опазване на паметниците на културата и музеите.92 След обсъждане в Министерския съвет, Законодателната комисия и Пленарната зала на Народното събрание през април 1969 г. се приема Законът за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/.93 Този закон с много изменения и допълнения действа и до днес.
В ЗПКМ се посочва, че паметниците на културата са общонародно достояние и важно задължение на целия народ е да ги пази и допринася за увеличаване на това богатство. От своя страна Законът за териториалното и селищно устройство задължава органите на градоустройствената и благоустройствената администрация при осъществяване на мероприятията за изграждане на населените места и за устройване на извънселищните територии да вземат мерки за запазване на паметниците на културата и средата им. Съгласно чл. 5 ал.1 на ЗПКМ, разпорежданията на Комитета за култура /КК/ по въпросите, които засягат паметниците на културата са задължителни за всички предприятия, учреждения, организации и граждани.
В ЗПКМ се дава определение за паметници на културата – те са “произведения на човешката дейност, които документират материалната и духовната култура и имат научно, художествено и историческо значение или са свързани с историческите и революционните борби и събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци”.94 Ясно е, че те са само произведения на човешката дейност, обособени в две основни категории: 1) произведения на човешката дейност, които отговарят на две изисквания – да документират материалната и духовната култура и да имат научно, художествено и историческо значение; 2) произведения на човешката дейност, които са свързани с историческите събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци.
В сравнение с понятието паметници на културата, дадено в 165-то ПМС от 1958 г., тук то е по-тясно по обхват. Изключени са историческите места, които са причислени към резерватите. Като цяло и тук българското понятие “паметник на културата” не съвпада с чуждестранните закони и международните конвенции като: Хагската конвенция от 14 май 1954 г., Устава на ИКОМОС и др. Най-често използвания международен термин е “културна ценност”. Първоначално той се използва у нас за движимите, но постепенно обхваща всички паметници, вкл. и недвижимите. В чуждестранното законодателство в тази област под културна ценност се разбира само движим паметник на културата, а недвижимите се обозначават само с паметник – “monument”. За съжаление в ЮНЕСКО няма общо установена терминология. По инициатива на ИКОМ, през 1988 г. в Будапеща се публикува речник на 32 езика за музейните термини, в който за първи път се прави опит за уеднаквяване на терминологията в тази област.95
Съгласно чл.2 на ЗПКМ паметниците на културата могат да принадлежат на държавата, на обществените и кооперативните организации и на граждани. Що се отнася до паметниците, които са собственост на гражданите, то те трябва да се опазват съгласно общоприетите изисквания. Според чл. 29 прехвърлянето на паметници на културата от гражданите на държавата се поощрява, като не се плащат никакви данъци и такси. Същевременно за новооткритите паметници е записано изрично, че те са собственост на държавата, независимо по какъв път те са открити, дали чрез системни археологически разкопки или случайно. Според чл.14 ал.1 лицата, които са намерили или открили паметник на културата са длъжни в 7- дневен срок /в 165-то постановление срокът е тридневен/ да съобщят за това в народния съвет или най-близкия музей, за което те ще получат възнаграждение, а не стойността на паметника, защото собственик е държавата. Укритите паметници се изземват в полза на държавата.96 /Ценността на паметниците и възнаграждението се определят чрез Наредба N 7 на КК – Държавен в-к, бр. 11, 1976/
В старите закони, като Закона за старини от 1911 г., се предвижда отчуждаване на движимите паметници - чл. 19 и за недвижимите старини – чл. 26. В Проектозакона за старините от 1939 г. също в чл. 26 и 32 се предвижда отчуждаване на движими и недвижими старини и съответното обезщетение на собствениците.97В ЗПКМ е пропуснато отчуждаването на движимите паметници, което присъства в Наредбата за държавните имоти,98 а в чл. 30 на ЗПКМ е посочено, че Комитетът за култура може при определени условия да предложи за отчуждаване недвижим паметник.
Основният държавен орган, който се грижи за опазването на паметниците на културата, е действащият тогава Комитет за култура. Той ръководи музейното дело и надзора на паметниците чрез своите органи: народните съвети и другите държавни органи, предвидени в закона. Дейността по издирването, опазването и използването на недвижимите паметници на архитектурното наследство се осъществява съвместно от Комитета за култура и Комитета за архитектура и благоустройство. Централен орган на КК за опазване и популяризиране на недвижимите паметници е НИПК. Неговото устройство и дейност се уреждат с отделен Правилник, приет от Министерския съвет през 1976 г.99 Според него Институтът се утвърждава като орган, който компетентно решава всички въпроси по опазване на недвижимите паметници на културата. Организационно НИПК има главна дирекция в София и 5 комплексни района в София, Пловдив, Бургас, Варна и В.Търново.
За ръководене на дейността по опазване на паметниците на културата и музейната дейност в страната, в Комитета за култура се създава ДО “Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело”.100 В народните съвети за това отговарят местните съвети за култура – Дирекция културно-историческо наследство и държавните музеи.101
Организацията и задачите на този специален орган за ръководене на музеите и грижите за опазване на движимите паметници не са посочени в ЗПКМ. Само в чл. 10 се дава определение за дейността на музеите – те “издирват, събират, изучават, съхраняват и популяризират движимите паметници на културата”.102 Тяхната дейност се урежда с правилници и наредби на председателя на Комитета за култура.
Музеите на БАН се ръководят съгласно издадени от ръководството на академията правилници. Музеите са на бюджет със собствена материална база. При някои музеи, най-често националните, се организират научни групи за подпомагане развитието на музейното дело и консервация на музейните предмети.103 Музейните сбирки към учрежденията, предприятията и организациите и личните сбирки на гражданите се уреждат с Наредба на Комитета за култура.104 Според Наредба № 6 от 1985 г. - “Музейните сбирки са местни културно-просветни центрове. Те се изграждат към народните читалища, училища, предприятия и организации с цел да събират и съхраняват движими паметници на културата, да пропагандират героичното минало и настояще на нашия народ и историята и развитието на училището, предприятието и други...”.105 Законът подчертано насърчава образуването на лични сбирки от гражданите за задоволяване на техните научни и естетически интереси. Масовите културни ценности в тези сбирки, както и в сбирките на организации и др., не са паметници на културата, макар да представляват част от културното наследство на страната.106
Народните съвети като местни органи за опазване на паметниците на културата изпълняват задачите си чрез съветите за култура и държавните музеи. Окръжните народни съвети са инвеститори при реставрация на недвижими паметници чрез Окръжните съвети за култура. Широките правомощия на народните съвети като органи на власт и управление ги поставя на първо място по тълкуването и прилагането на законите и другите разпоредби по опазване на паметниците. Според ЗПКМ те са истинските стопани на паметниците на културата на територията им, независимо от собствеността върху тях, и са задължени да се грижат за опазването им.
Според ЗПКМ чл. 20, всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние. При неизпълнение на задълженията са предвидени наказания. Като цяло правата и задълженията на органите за опазване на паметниците на културата не са добре формулирани и конкретизирани в закона, не са издадени и подзаконови актове. Единствено, правата и задълженията на народните съвети имат най-общата си нормативна основа в Конституцията и Закона за народните съвети.107
На издирването, изучаването и документирането на паметниците на културата е посветена глава четвърта на ЗПКМ. Конкретно за недвижимите паметници подробно се разглеждат тези дейности и в Правилника на НИПК и Наредба N 5 на Комитета за култура.108 Дейността на специализираните органи за опазване на паметниците на културата се постига, като се установява музейният фонд на страната, неговото комплексно изследване и научно документиране. Освен това тук влиза и организирането и извършването на археологически разкопки за разкриване на паметници на културата. След издирването и откриването на паметниците се извършва първоначално изучаване, което дава данни за деклариране на паметника, след което продължава задълбочено и всестранно изучаване, за да се регистрира и обнародва в Държавен вестник. Тези етапи в издирването, изучаването и документирането на паметниците продължават и след регистрацията.
Издирването на паметници се осъществява посредством организирани дейности или случайно. Разкопките се извършват от Археологическия институт с музей при БАН, а с негово разрешение археологически разкопки могат да провеждат и държавните музеи, НИПК и специалностите по археология при висшите учебни заведения. Само с разрешение на Министерския съвет разкопки могат да извършват и чуждестранни експедиции.
Всички държавни, обществени и кооперативни организации, които притежават отделни паметници или колекции от такива, са задължени да ги декларират в едногодишен срок от влизането в сила на ЗПКМ пред държавните музеи. Така чрез декларирането на всички движими паметници се привеждат в известност паметниците на културата, съхранявани от различни видове организации, църкви, манастири и др. религиозни общности.
В Закона за паметниците на културата и музеите изрично се посочва, че ако “при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно народния съвет или най-близкия музей”.109 Според този член се дава право на компетентните органи да спират и отменят обекти с голямо народностопанско значение, стига запазването на разкритите паметници да е с важно национално и световно значение. Пример за това е спирането на строежа на язовир “Армира” през 1968 г., за да се запази Римската вила край Ивайловград.110
Една от основните музейни дейности е опазването на паметниците на културата. Тя е обстойно регламентирана в глава пета на разглеждания закон. В широк смисъл опазването включва всички мерки, в това число издирването, надзора, охраната и популяризирането на паметниците на културата, които допринасят същевременно за опазването на културното наследство. В по-тесен смисъл опазването обхваща мерките от материално-технически характер за проучване, проектиране и изпълнение на консервационни и други работи, за предпазване от пожари и пр.
В чуждестранните законодателства и международните актове се говори за осигуряване на защитата и респекта на паметниците на културата.111 При това под защита се разбира динамична дейност за вземане на подходящи позитивни мерки: извършване на консервационни работи, създаване на места за съхранение на паметниците, вземане през мирно време на мерки за опазване на паметниците на културата при въоръжен конфликт и пр. Те могат да бъдат: административно правни – запознаване на обществеността с важността на паметниците на културата, упражняване на необходимия надзор и наблюдение, вземане на превантивни мерки за осуетяване на нарушения, противопожарна осигуреност, проверка за състоянието на паметниците и пр. Те могат да бъдат и наказателни мерки срещу нарушителите, за да се постигне необходимият ефект.
Понятието “опазване” по нашия закон включва съдържанието и на двете – защита и респект, и се явява като съвкупност от мероприятия за управление на обществените отношения, свързани с опазването на паметниците на културата и средата им. Възпитавайки гражданите в респект към паметниците на културата, законът култивира у тях уважение и въздържане от действия, които могат да им причинят вреда. Същевременно той ги стимулира към активни действия по запазването им, за което предвижда дори даване на възнаграждения – чл. 14 и 22. Това съдържание на понятието опазване по нашето законодателство се покрива с понятието “охрана”, употребено в препоръката на ЮНЕСКО за опазване на историческите или традиционни ансамбли, приета в Найроби през 1976 г.
Точното съдържание на “опазването” като дейност на органите за опазване на паметниците на културата не е посочено в закона. В неговите допълнения от 1980 г. се предвижда: за опазване културното наследство на починали видни дейци на науката, изкуството и културата по искане на Комитета за култура да се съставя опис на движимото и недвижимото им имущество; ремонти и изменения на недвижимите паметници на културата могат да се извършват само с разрешение на съответния съвет за култура или най-близкия държавен музей след съгласуване с НИПК и при установяване, че собствениците на паметници на културата не полагат грижи за поддържането им, то се поема от народните съвети за сметка на собствениците.112
Създаването на съвършен правен режим на паметниците на културата е важна предпоставка за тяхното ефективно опазване. Този режим поставя много и различни задължения пред общата държавна администрация, пред обществеността, пред собствениците на паметници на културата и специализираните органи за опазването им. За тяхното точно изпълнение трябва да се организира непрекъснат надзор, да се дават на място конкретни указания за отстраняване на недостатъците в работата и неблагополучията при опазването на културното наследство. Поради това надзорно-охранителната функция за опазване на паметниците на културата (движими и недвижими) има първостепенно значение за провеждане на държавната политика в тази област. Тя се явява основна дейност на специализираните органи – Комитета за култура, НИПК, съветите за култура и музеите. Тази основна дейност трябва да се провежда от особени структурни звена, които със своята висока компетентност по въпросите на издирването, изучаването и документирането на паметниците на културата, на проучването, проектирането и изпълнението на консервационните и реставрационните работи, на популяризирането им, по надзора и опазването, да утвърждават правния режим на паметниците на културата и да стимулират държавните и обществените органи към изпълнение на задълженията им по запазване културното богатство на страната.113
Нарушаването на задълженията, възложени от правния режим за защита на паметниците на културата, се свързва с наказателна, административна и гражданска отговорност. Те се отнасят както до гражданите, нарушили задълженията си по опазване на паметниците на културата, така и до длъжностните лица, превишили правомощията си и причинили им вреди или на собствениците и ползувателите. Обществото прибягва до наказание, когато другите средства за опазване на паметниците не дадат резултат. Наказанието мотивира гражданите към изпълнение на задълженията им по опазване на паметниците на културата.
Административно-наказателната отговорност има особено значение за опазване на паметниците на културата. Нейното правилно организиране и навременно реализиране допринасят за създаване на респект към паметниците както от страна на собствениците и ползувателите, така и от широката публика, която ги посещава. Бързото реагиране на малки, но чести нарушения има голямото възпитателно значение за нарушителите и тяхното обкръжение. Основните административни нарушения са посочени в чл. 34 на ЗПКМ: извършване на разкопки без разрешение – иманярство, изнасяне на паметници на културата с разрешение за временен износ и не връщането им в определения срок, изработване на отливки или копия на оригинални паметници или разпространението им без разрешение на Комитета за култура и др. Всички тези нарушения се наказват с глоба до 500 лв. Със 100 лв. се глобяват собствениците или наемателите, които пречат на гражданите да посещават недвижимите паметници на културата и на органите по опазване паметниците на културата и т.н.114
Системата от административни нарушения и наказания предвидени в Закона за паметниците на културата и музеите е непълна. Наложително е да се предвидят някои нарушения, които са по-опасни за целостта и въздействието на паметниците на културата като: умишлено или по небрежност неподдържане на паметника в добро състояние, за несъобщаване от собственика, ползвателя или от граждани за посегателства върху паметника, които застрашават целостта му, използването на паметника по начин, който нарушава правилата за опазване и причинява повреда или разрушаване и др.
Длъжностните лица от специализираните служби по опазване на паметниците на културата и длъжностните лица от общата администрация, когато действат временно, носят наказателна, административна и гражданска отговорност, ако излязат извън своите правомощия и с действията и бездействията си причинят щети на паметниците или на собствениците и ползувателите им.115
Още при обсъждането на ЗПКМ се отбелязват някои негови недостатъци.116 Приетите по-късно наредби и др. поднормативни документи не променят нещата. Години наред музейната колегия предлага различни поправки, част от които се приемат. Независимо, че ЗПКМ е критикуван перманентно, той е в сила повече от 35 години и музейните работници са длъжни стриктно да го изпълняват независимо от радикално променящите се обществени отношения.