Глава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

4.3. Изграждане на музейната мрежа (система)

От началото на 50-те години на ХХ в. започва изграждането на музейната мрежа в страната. Пълното й оформяне завършва в края на същото десетилетие когато се създават Окръжните исторически музеи. Това става реалност след въвеждането на новото административно-териториално деление на страната през 1959 г. Окръжните музеи са методическите центрове за ръководството на музейното дело на територията на дадения окръг. Сравнително големите държавни субсидии в тази област благоприятстват стабилизирането на съществуващите музеи и галерии и създаването на много нови. Така например в новите окръжни центрове Силистра, Търговище и Кърджали се създават музеи.
Музейната мрежа покрива цялата страна, включително и най-отдалечените и погранични селища. През 1956 г. държавните музеи са 98, през 1966 г. – 136, през 1972 г. – 171, през 1978 г. – 207, през 1981 г. – 215 през 1990 г. – 233,117 1995 г. – 226, 2000 г. – 224, 2002 г. – 220.118 В общия брой на музеите са включени и 29-те художествени галерии в окръзите и София. (Вж. подробни статистически данни за музеите, музейните колекции и персонал отразени в Таблица 1 в края на параграфа) .
В Доклада на председателя на Комитета за изкуство и култура пред Народното събрание се отчита, че през 1971 г. в България има: 161 държавни музеи и художествени галерии, 314 музейни сбирки на обществени начала. Във фондовете и експозициите се съхраняват над 3 млн. музейни предмета. През 1969 г. музейните посетители в държавните музеи са 9,2 млн. души. В музеите работят 507 специалисти и 671 обслужващ персонал. Има и 15 научни групи с 44 научни сътрудници. От тях 8 са аспиранти и 5 кин.119
Исторически музеи
През 1984 г. държавните музеи са 228, а музейните сбирки към читалища, училища, предприятия, военни части, манастири и др. са 550.120 Преобладаващата част от музеите са исторически, като 40 са общоисторически – 27 окръжни исторически музея, Националният исторически музей, Националният военно-исторически музей и още други 12. Освен това функционират и 51 специализирани исторически музеи.121 С историческо съдържание са и повечето експозиции в къщите-музеи, които през 1984 г. са 74.122 От тях 24 са на писатели, 10 на художници, 19 на дейци на работническото революционно движение, 11 на възрожденски революционери, три на музиканти и др.123
Към групата на историческите музеи се включват и етнографските музеи. Общо за страната те са девет. Сред тях е и първият музей на открито “Етър” край Габрово.124 Във всички окръжни исторически музеи има етнографски отдели. Със свой специфичен облик се открояват и Музеят на народните художествени занаяти в Троян и Музеят на резбарското и зографското изкуство в Трявна.
Мемориални музеи
През 1984 г. в България има 85 мемориални музея,125 което тогава е 38% от всички музеи в страната.126 О тях 26 са на видни дейци на БКП и БЗНС.127 “Музеите на видни партийни дейци са изградени на принципите на марксистко-ленинската методология и са силни идеологическо оръжие на БКП и социалистическата ни държава в изграждането на развитото социалистическо общество. Със специфичните си форми и средства тези музеи са важно звено в работата на партията на идеологическия фронт и спомагат за понататъшното разгръщане на социалистическата културна революция, за класово-партийното възпитание на народа и подрастващото поколение, за формиране на новата социалистическа личност.”128
Национални музеи129
Някои от местностите свързани с национално-освободителните борби се обявяват за национални паметници. През 1956 г. паметниците на връх Шипка и местата свързани с героичните боеве на българските опълченци и руските войни са обявени за Национален парк. С постановление на Министерския съвет от 5 март 1959 г. се създава Национален парк Шипка-Бузлуджа.130 Така се поставя началото на системното изучаване на историческите събития на тези два  съседни върха в Балкана.
От началото на 60-те години на ХХ в. започва и преустройството на Рилския манастир в музей. С постановление на Министерския съвет през юни 1961 г. манастирската музейна сбирка е одържавена.131 Само за четири години, под ръководството на Анчо Анчев, се създава представителна музейна експозиция обхващаща всички исторически периоди от развитието на този изключително важен за България и Балканите православен и книжовен център от възникването му през Х в. до края на Българското възраждане.
Всички национални музеи затвърждават своя статут с Решение на колегията на Комитета за култура и изкуство от 27 декември 1966 г. за профилиране на музеите в страната.132
След влизането в сила на Закона за паметниците на културата и музеите през 1969 г. отдел “Музеи” при Комитета за култура разработва концепция за създаване на национални музеи, които да представят цялостно българското природно и културно наследство.
Национален исторически музей
Първите документи свързани с необходимостта от създаване на Национален исторически музей (НИМ) се разработват през 1971 г. На 29 ноември 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение № 748 за създаване на Музеен център.133 Изграждането му е част от подготовката на всенародните чествания на 1 300-годишнината от създаването на българската държава. Най-важният конкретен правителствен документ за създаване на Национален исторически музей, а също към него на Централна лаборатория за реставрация и Републикански научно-методически център по музеезнание е Разпореждане № 90 от 5 май 1973 г. на Министерския съвет.134
Новият национален музей трябва “да събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ”.135 Още от самото начало на комплектуването на музейните фондове на НИМ се поражда един конфликт с историческите музеи в страната, защото в Разпореждането на Министерския съвет е заложена постановката “Музейните фондове на Националния исторически музей се комплектуват по пътя на самостоятелната научноизследователска и събирателска дейност на територията на цялата страна и от фондовете на музеите, без да се нарушава съдържанието на техните експозиции”.136 Тази формулировка в последствие довежда до многобройни конфликти с музеите в страната особено след 10 ноември 1989 г.
Реалното създаване на музея започва през лятото на 1974 г.137 Провеждат се и първите комплексни експедиции за издирване на паметници, които да постъпят в музейните фондове. Организират се многобройни археологически разкопки. Най-дълъг е процесът на обсъждане и реализация на тематико-експозиционния план на НИМ.138
Тържественото откриване на експозицията на Националния исторически музей се осъществява в навечерието на 3 март 1984 г. Тя е разгърната на площ от шест хиляди квадратни метра в реконструираната сграда на бившата Съдебна палата в центъра на София.139 С над осем хиляди експоната от българския национален музеен фонд се представя хилядолетната история на българските земи.
На откриването на музея присъства и генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. Той дава много висока оценка за него, като заявява “Различните паметници са експонирани с умение и вкус, което дава възможност да се оцени тяхната историческа стойност и естетическа характеристика. Изпъква дълбоката същност на някои важни елементи от културната специфика на българите. Настоящите и бъдещите поколения ще черпят тук вдъхновение, за да допринесат и осигурят историческата приемственост на българския народ, а чуждестранните посетители ще почувствуват тук по-добре българската душевност.”140
Създава се една представителна експозиция, в която са включени всички най-ценни и атрактивни експонати от цялата страна. Постепенно музейните уредници и специалисти работещи в музея достигат 160 души. Независимо от този огромен, за българските реалности, музеен щат за Републиканския научно-методически център се заделят 2-3 места. Това красноречиво подчертава подценяването на науката музеология, която в България се развива при изключително трудни условия.
Пред музеят се поставят за разрешаване на редица проблеми свързани с научноизследователската дейност. Една от големите задачи е създаване и публикуване на Корпус на движимите паметници в България.141 Обсъжда се и създаването на Научен съвет по музейните въпроси, както и на редица други проблеми свързани с опазване на наследството. На първо място е организацията на работата на Централната лаборатория по реставрация и консервация.142 Към музея се създава Национален исторически илюстративен фонд, Научна специализирана библиотека и Научен архив.143
Всички тези спомагателни центрове допълват отговорната задача пред Националния исторически музей да създаде една разгърната научно обоснована програма за издирване, изследване и опазване на богатото българско културно историческо наследство.
Национален музей на българската литература
Първите къщи-музеи на известни писатели се създават в България след Първата световна война. Те са посветени на живота и творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов. До Втората световна война те са вече четири, от тях две са на Иван Вазов, родната му къща в Сопот и софийската му къща, родната къща на Христо Ботев в Калофер и в Свищов родната къща на Алеко Констатинов. През 50-те и 60-те години на ХХ в. се създават още 22 къщи-музеи на известни български писатели. Независимо от това богатство на музейни експозиции посветени на живота и творчеството на българските майстори на писменото слово през 1976 г. се решава да се създаде Национален музей на българската литература.144 Това става с оглед “решаване на специфичните задачи на идеологическия фронт”145. Новият музей се създава с цел “да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални материали, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на нашата държава до днес и в бъдеще”146. Към музея се създава Литературен архив и научноизследователска група. Литературните къщи-музеи в София се превръщат в негови филиали.
През 1984 г. Националният литературен музей разполага с музеен фонд от около 19 хиляди музейни единици.147
Във връзка с честванията на 1 300-годишнината от създаването на българската държава Националният литературен музей организира поредица от изложби. Музеят създава постоянна експозиция в рамките на експозицията на Държавния литературен музей в Одеса на тема “Българи писатели, живели и творили в Одеса и Южна Украйна през ХІХ и ХХ век”.148
През 1982 г. в Трявна се провежда Второ национално съвещание със специалистите от литературните музеи. На него се обсъжда “Концепция за ролята, задачите, дейността и развитието на Националния музей на българската литература”.149 В основата му лежи проблемът за организиране в национален мащаб събирателска дейност чрез масово движение с участието на обществените организации с ръководен документ – указание с методическа насоченост.150 В концепцията се предвижда и привеждане в известност на националния литературен фонд в страната.
Национален селскостопански музей
Един от първите национални музеи създаден след приемането на Закона за паметниците на културата и музеите е Национален селскостопански музей. Той се създава по инициатива на проф. Рада Балевска151 през 1970 г. с постановление на Министерския съвет.152 Благодарение на извършената предварителна събирателска работа от сътрудниците на тогавашната Селскостопанска академия музеят много бързо започва да функционира ефективно.
Национален политехнически музей
Историята на техническите музеи у нас води своето начало в първите години след Освобождение, но до създаване на Национелен политехнически музей се достига едва през май 1958 г.153, а до откриването на негова постоянна експозиция се преминава през едно изчакване от четири десетилетия. През целия този период колективът на музея провежда системна събирателска работа в пределите на страната и комплектува богат музеен фонд.
Военноисторически музеи
След завършването на българското участие във Втората световна война към Министерството на войната се числят Главния военен музей в София, 23 полкови музея, пет къщи-музеи, четири мавзолея-костници, паметника на връх Шипка, храм-паметника в село Шипка и др.154
Новата експозиция на Главния военен музей е открита през есента на 1945 г. на ул. “Московска” № 15. През 1948 г., тя е преустроена, като са включени експонати от Отечествената война на България 1944-1945 г.155 През 1949 г. Главният военен музей променя името си на Централен музей на народната войска.156 От 1951 г. за негов началник е назначен младият историк Анчо Анчев. Той разширява дейността на музея и го превръща не само в тясно ведомствен, а в широк обществен културен институт съхраняващ и представящ войнската слава на българите. За новата си експозиция музеят получава сградата на бившия инвалиден дом на бул. “Скобелев” 23. От 1954 г. музеят е подчинен на Главно политическо управление на Народната армия.157
През 1984 г. освен Националния военноисторически музей в армията съществуват и Военноморския музей във Варна, Музей на Военновъздушните сили в Пловдив (в строеж), Музей на войските на Министерството на транспорта, Музей на военнотопографската-геодезка служба, Музей на Военномедицинската служба, Музей на химическите войски и др.158 Освен това в частите са създадени и 70 войскови музеи и стаи на войнската слава. Във всички висши военни училища също са изградени музеи. По такъв начин бъдещите офицери се запознават с историята и бойната слава на Българската армия. При изграждането на новите сгради на военни училища и школи се предвиждат специални помещения за музеи.
Музеите на родовете и видовете войски разполагат с изключително ценни експонати. Така например в Музея на военнотопографската-геодезка служба се съхраняват печатаща и друга техника още от времето на Руско-турската освободителна война. Музеят на Химическите войски представя изключително редки експонати за развитието на тази сфера от бойната готовност на армията. Във фондовете на военните музеи са комплектовани оръжия и друга бойна техника, знамена, снимки, документи и други реликви представящи бойната слава на българската войска.159
България има и свой военен музей зад граница. През 1966 г. правителството на Унгария предоставя две зали в замъка Шиклош за изграждане на музей свързан с бойната слава на Първа българска армия взела участието в боевете при Драва и освобождението на Унгария от хитлеристка окупация.160 През 1976 г. музеят е преместен в нова сграда в село Харкан. Там от 6 до 19 март 1945 г. се водят боевете от Дравската епопея. С многобройни оригинални експонати се пресъздава картината на героичната битка на Първа българска армия и частите на Трети Украински фронт. От април 1985 г. музеят има обновена експозиция.161
Един от поредните музеи с национално значение е създаден през 1976 г. Той е Национален музей за декоративно-приложно изкуства, по-късно наречен галерия.162
През май 1982 г. с Решение № 507 на Секретариатът на ЦК на БКП се създава Галерията за чуждестранно изкуство “Людмила Живкова”, по-късно тя е преименувана. Галерията има основна цел “да събира и показва произведения на живописта, графиката, скулптурата и приложните изкуства от цял свят”163. Голяма част от основния фонд на галерията е закупен в чужбина от българските посолства в хода на честванията на 1 300 годишнината от основаването на българската държава.
Музейните сбирки
Първото указание на Комитета за култура за устройството и работата на музейните сбирки излиза през 1960 г.164 Съгласно чл. 11 от Закона за паметниците на културата и музеите музейните сбирки се създават с разрешение на Комитета за култура. Независимо от тази сложна процедура за регистрация, през 70-те и 80-те години на ХХ в. те нарастват лавинообразно и се удвояват, като надхвърлят 500. През 1970 г. е утвърдена Наредба за дейността на музейните сбирки. На нейната база през 1972 г. Централният съвет на профсъюзите издава свои указания за музейните сбирки в предприятията и Министерството на народната просвета за музейните сбирки в училищата.165
Броят на музейните сбирки в България през различните периоди от развитието на музейното дело не е уточнен, тъй като източниците дават твърде противоречиви сведения. В края на Втората световна война те са 53166, през 1970 г. – 180, 1978 – 320, 1981 – 443.167 Те се разкриват главно към читалища и училища, а също към промишлени предприятия, църкви и манастири, тук не се включват музейните сбирки в поделенията на Българската народна армия. Преобладават общоисторическите, краеведски сбирки, в които се представя историята на селището и края. Съществуват и по-тясно специализирани сбирки, които показват етнографското богатство на района, местните археологически паметници или природни забележителности.
Много често музейните сбирки прерастват в градски музеи или галерии. Така например са създадени къща-музей “Цвятко Радойнов” в с. Крън Казанлъшко, къща-музей “Асен Разцветников” в гр. Драганово Великотърновско, къща-музей “Йордан Йовков” в Толбухин. Сбирките в Правец и Провадия получават статут на градски исторически музеи, а художествените сбирки в Мездра и Стражица прерастват в градски галерии.
През 1983 г. музейните сбирки наброяват 580 и си разпределят по окръзи както следва: Благоевградски – 29, Бургаски – 10, Варненски – 11, В Търновски – 22, Видински – 9, Врачански – 19, Габровски – 14, Кюстендилски – 7, Ловешки – 14, Кърджалийски – 4, Михайловградски – 13, Пазарджишки – 33, Пернишки – 4, Плевенски – 21, пловдивски – 21, Разградски – 11, Русенски – 8, Силистренски – 4, Сливенски – 11, Смолянски – 14, Софийски – 28, София-град – 24, Старозагорски – 16, Толбухински – 14, Търговищки – 19, Хасковски – 7, Шуменски – 19, Ямболски – 14.168
Едни от най-богатите музейни сбирки са в Пещера, Стрелча, Петрич и др. В Брацигово музейната сбирка е посветена на специфичната местна архитектура, в Златоград представя местното просветно дело, в Липница, Великотърновско етнографското богатството на края. В много промишлени предприятия се създават музейни сбирки представящи историческото му развитие и различни образци на неговото производство. Такива са сбирките в Комбината за товарни автомобили в Шумен, в Комбината за телевизори и радиоприемници във Велико Търново, в Стопанския комбинат за преработка на пластмаси “Капитан дядо Никола” и във Вълненотекстилния комбинат “Георги Генев” в Габрово, и др.169
Музейните сбирки са под методическото ръководство на държавните музеи и окръжните дирекции “Културно-историческо наследство”. Техните нови експозиции се създават с одобрени тематико-експозиционни планове. Постепенно се преодолява самодейният характер на работата на местните краеведи в музейните сбирки. Така те се уреждат прилагайки научните музеоложки принципи. Естествено е това да става бавно и постепенно имайки предвид огромният брой на музейните сбирки в страната. Националните чествания на 1 300-годишнината от създаването на българската държава допринасят за обновяването на експозициите на много музейни сбирки и за разширяване на тяхната дейност.
Специализация на музеите
Един от най-острите проблеми при изграждането на съвременна музейна система в България е специализацията на музеите и уникалността на техните експозиции.
През 70-те години на ХХ в. се предлага профилирането на музеите да се доведе до край. Експозицията на всеки музей следва да придобие свой специфичен облик на основата на събираните от района паметници и това трябва да бъде условие, което да оправдава съществуването му.170
Необходима е радикална реорганизация на управленческата система на музеите. Целесъобразно ще бъде ведомствените национални музеи да преминат към Комитета за изкуство и култура. Комплексът “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация” трябва да се включи в ръководството на археологическите разкопки, също Комитетът за изкуство и култура да взема дейно участие, а в окръзите  на териториален и регионален принцип да се изгради единно ръководство на културно-историческото наследство. Това ще подпомогне създаването на профилирани експозиции, ще подобри културно-възпитателната работа, ще създаде единство и контрол над музейните фондове и в събирателската и научноизследователската работа.171
Решаването на тези задачи е немислимо, без да се преустанови за няколко години по-нататъшното количествено нарастване на музеите, за да се съсредоточат усилията за усъвършенстване на музейната мрежа в съответствие и с териториалните и селищните изменения в страната. Това негативно явление отбелязано години преди това. През декември 1972 г. директорът на Окръжия исторически музей Димитър Николов отбелязва негативното явление “музейманията”.172 Комитета за изкуство и култура постоянно е атакуван от окръжните комитети  на БКП и окръжните народни съвети за откриване на нови музеи, макар на всички да е ясно, че трябва да се укрепят най-напред тези, които вече са създадени.173
Подобно е и мнението на Васил Гюзелев – директор на НИМ през 1977 г. 174 Анализирайки състоянието на музейното дело по това време, той отбелязва функционирането на 204 държавни музея и 450 музейни сбирки на обществени начала. С тези количествени показатели България заема челно място сред тогавашните социалистически страни по отношение на броя на музеите спрямо броя на населението: средно на 45 000 души у нас се пада един държавен музей.175 Инфраструктурата на музейната мрежа се характеризира със следните данни: исторически музеи – 99, мемориални – 53, специализирани – 52. Според В. Гюзелев след 1977 г. най-подходящата  тенденция в бъдещето развитие на музейното дело е в близките 10-15 години да се преустанови създаването на нови музеи, а усилията да се насочат изключително към преустройството на съществуващата музейна мрежа чрез преодоляването на традиционната унифицираност на историческите музеи и създаването на специфичен облик в експозицията на всеки един от тях според регионалното или националното им значение.176
Посещаемост на музеите
В тясна връзка с непрекъснато увеличаващият се брой на музеите е и нарастването на тяхната посещаемост. За съжаление статистиката за броя на музейните посетители не е системна в национален мащаб, независимо, че всички музеи в страната да водят редовно собствена статистика.
Най-стари данни с които разполагаме за посещаемостта на някои музеи са от 1951 г.177 Те отчитат само музеите свързани с комунистическото и работническото движение.
От средата на 60-те години на ХХ в. за първи път в българската музейна практика се въвеждат входни такси, макар и минимални, но те водят до рязък спад в посещаемостта. Най-ярък пример за това е Бургаския район. Музеите и музейните обекти в Бургаски окръг през 1964 г. са посетени общо от 323 711 души, а през 1965 г. от 133 470 души. Големият спад в посещаемостта се дължи на въвеждането на входни такси от 5 стотинки за учащи се, 10 ст. за граждани и 60 ст. за беседа.178 Намалява и броят на изнесените беседи пред посетителите от 2630 през 1964 г. на 1281 през 1965 г. През 1965 г. музеите в Бургас са посетени от 22000 души, в Несебър от 60000, в Созопол 8500, остров Болшевик 25000 и куполната гробница край Поморие от 16242.179
Посещаемостта на музейните обекти в Шуменски окръг отбелязва по-лек спад180: 

Музейните обекти
1964 г.
1965 г.
Плиска
60 320
95 140
Мадара
81 680
70 400
В. Коларов
35 000
35 000
Л. Кошут
25 500
30 800
Постоянни експозиции
23 200
12 000
Всичко
225 120
203 340

И тук намалението на посетителите се дължи на въвеждането на входни такси през 1965 г. с Решение № 392 на Министерския съвет за извънбюджетни сметки на окръжните исторически музеи. През 1965 г. в Окръжния исторически музей Шумен от билети са постъпили 2425 лв. и 40 ст.181
Посетителите през 1965 г. в Окръжния исторически музей Варна са 116 051.182 Независимо от многобройните български и чуждестранни летовници броят на музейните посетители също спада след въвеждането на входни такси. След въвеждането от 1 април 1965 г. на входните такси посетителите в Панагюрище са намалели на 29 185 души.183 През 1965 г. музейните обекти в Батак са посетени от 144 686 души.184 През 1965 г. Боянската църква е посетена от 24 856 души.185
В доклад пред Народното събрание през 1971 г. Комитетът за изкуство и култура отчита, че за периода 1958-1969 г. близо пет пъти се е увеличил броят на посетителите на музеите.186 Развитието на вътрешния и международния туризъм и особено организирането на многобройни прояви във връзка с честванията на 13000-годишнината от създаването на българската държава водят до рязък скок в посещаемостта на музеите и историческите обекти в цялата страна.
През периода 1962-1977 г. българските музеи се регистрират 140 млн. посетители, от които 13% са чужденци. По броя на посетителите на един музей България е на пето място в света и на второ място след Съветския съюз сред социалистическите страни.187

Таблица 1
Година
1939
1952
1956
1960
1965
1967
1968
1969
Музеи – общ брой
80
90
92
118
133
144
145
146
Народни,
Общи музеи

58
33
37
39
31
31
32
Къщи-музеи

13
30
40
43
43
42
40
Специализирани

13
23
35
42
61
63
65
Централни

6
6
6
9
9
9
9
Експонати в млн.



1,799945
2,207615
2,386962
2,463099
2,567533
Персонал – общо



686
873
1027
1073
1178
Уредници и н.с.



340
376
455
468
507


Година
1970
1975
1976
1977
1978
1979
1980
1985
Музеи – общ брой
154
181
185
193
193
193
199
206
Общоисторически
33
35
35
35
36
36
37
41
Възпоменателни
42
51
51
55
55
55
56
55
Специализирани
70
95
99
103
102
102
106
110
Експонати в млн.
2,645
2,102
2,335
2,569
2,713
2,896
3,009
3,882
Персонал – общо
1 259
1 804
1 889
2 115
2 306
2 407
2 699
3 366
Уредници и н.с.
520
605
679
752
814
834
920
1 042


Година
1987
1988
1989
1990
1991
1992
1993
1994
Музеи – общ брой
210
215
217
223
212
223
221
222
Общоисторически
42
44
45
48
47
49
49
50
Възпоменателни
57
57
59
59
53
47
47
47
Специализирани
111
114
113
116
112
127
125
125
Експонати в млн.
4,219
4,485
4,624
4,770
4,835
4,974
4,924
5,342
Персонал – общо
3 645
3 950
3 919
3 851
3 156
3 046
2 938
2 927
Уредници и н.с.
1 082
1 203
1 197
1 206
1 092
1 053
1 028
1 010


Година
1995
1996
1997
1998
1999
2000
2002

Музеи – общ брой
226
226
227
229
230
224
220

Общоисторически
53
53
53
56
80
80
84

Възпоменателни
47
47
48
49




Специализирани
126
126
126
124
150
144
136

Експонати в млн.
5,389
5,476
5,460
5,445
5,463
5,542
5,767

Посещения в млн.


4,268
5,646
5,053
3,938
3,555

Персонал – общо
2 901
2 849
2 534
2 490
2 373
2 226
2 220

Уредници и н.с.
1 002
1 015
947
919
884
864
857

Източници: Статистически годишник на България (до 1989 г. НРБ). С., 1970 - с. 382; 1981 - с. 436; 1992 - с. 271; 1997 - с. 301; 2003 - с. 424 

4. Музейното дело през периода 1966-1989 г.

През 60-те години на ХХ в. в целия свят се забелязва един бум на строителството на нови музеи. България също е част от този световен феномен. Ето защо тази част от изследването е посветена на бурното развитие на музейното дело в нашата страна. Периодът не е ограничен случайно в рамките на тези години. Приемаме за начало 1966 г. защото през тази година се публикува Постановление на ЦК на БКП за преустройство на Комитета по културата и изкуството.188 С него се слага началото на радикални реформи в областта на културата, които имат пряко отражение върху музейното дело. Краят на периода е обусловен от края на една епоха в най-новата история на България.
От средата на 60-те години започва голямо преустройство на културния живот в страната. Тогава целенасочено започва да се внедрява т.н. “държавно-обществено” начало в областта на културата, което води след себе си до изцяло нов начин на нейната организация и управление. Първата стъпка в тази насока е Постановлението на ЦК на БКП за преустройство на Комитета по културата и изкуството.189 В него се посочва, че е “необходимо Комитетът да се преустрои и изгради на нови начала като обществен и държавен орган, да се усъвършенстват организацията, структурата и формите на дейността му”.190 Комитетът трябва да работи “за практическото осъществяване на партийната политика в областта на изкуството и културата, за по-нататъшното развитие на социалистическата култура, за най-широко използване на културните ценности за комунистическото, патриотичното и естетическото възпитание на народа, за запазване чистотата и богатството на социалистическата култура срещу влиянието и проявите на буржоазната идеология, ревизионизма и догматизма.”191 Виждат се ясно определените идеологически цели, по които трябва да работи ръководният орган на българската култура.
Най-пряко засягащите музейната дейност са решенията за създаване на Съвети по културата и изкуството по места. В постановлението се регламентира при окръжните, градски и общинските народни съвети да се създадат съвети по културата и изкуството, съставени от представители на държавните органи, обществените организации, поделенията на творческите съюзи, читалищата и други културни институти. “Съветите са изборни органи. Те изпълняват указанията на Комитетът по културата и изкуството и на съответните народни съвети, осъществяват съгласуваност в работата на всички културни и обществени организации и се грижат за културното строителство, за разгръщане на богата и съдържателна културна дейност за комунистическото и патриотичното възпитание на трудещите се.”192 Така се поставя началото на дълбоко преструктуриране на цялостната културна дейност в страната включително и в областта на музейното дело.
С оглед на разширяването на демократизма и засилването на общественото начало е необходимо да се въведе изборност на Комитетът по културата и изкуството за това в Постановлението се насрочва през 1967 г. да се проведе Първият конгрес на културата.193 По такъв начин управлението на културата приема формата на структуриране и управление както всички останали младежки, профсъюзни и други масови организации. Всички те провеждат на всеки пет години свои конгреси, приемат петилетни планове и т.н.
С провеждането на Първият конгрес на българската култура през май 1967 г. се поставя началото на пълно унифициране на организацията и ръководството на културната дейност в страната с партийната. Конгресът се провежда както и партийния. Избира се делови президиум от 103 души, от тях само трима са представители на музейната колегия: акад. Димитър Димитров – директор на Археологическия институт с музей при БАН, Димитър Николов – директор на ОИМ – Стара Загора и Хр. Гандев – директор на Етнографския институт с музей при БАН.194
В основния доклад195 се изтъква, че “по нашите земи има над 11 000 некрополни могили от тракийско и римско време. В родната пръст са открити до днес 2 600 архитектурно-строителни паметника от античността и Средновековието и около 3 500 паметника на българската култура от епохата на Възраждането.196 Посочва се, че в страната действат 135 музея197, които през 1966 г. са посетени от над 8 млн. души.198
По време на конгреса, от неговата трибуна, не прозвучава нито едно изказване на делегат посветено на музеите и опазването на културното наследство. Едва в публикуваните материали намират място няколко мнения. Георги Лазаров, началник на отдел “Култура и изкуство” ОНС Шумен се спира на състоянието на Археологическите резервати Плиска, Преслав и Мадара. Той посочва, че музеите и музейните изложби в Шумен и окръга са посетени през 1966 г. от 200 000 посетители, една значителна част от които са чужденци. “Но трябва да споделя с известна мъка, че една значителна част от нашите гости туристи остават неудовлетворени от това, което им предлагаме да видят в музейните експозиции в Плиска, Преслав, Мадара и Шумен. Те са крайно бедни и далеч на отговарят  на съвременните изисквания не защото няма какво да покажем, а поради липса на подходящи сгради за тяхното по-пълно и цялостно устройване.”199
За посетителите с по-широки културни интереси е необходимо да се създаде музей на Първата българска държава в Шумен. Честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава трябва да започне от 1971 г.,200 така ще може да се разгърне една широка програма за реставрация и консервация на паметниците и тяхното експониране в навечерието на годишнината.
Следващото публикувано изказване е на Иван Василев от Кюстендил. Той изтъква острата нужда от картинна галерия в града. През 1972 г ще се чествува 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров – Майстора и тази годишнина трябва да се отбележи подобаващо в цялата страна и най-вече в родния му край.201
В изказването си Петко Теофилов – директор на музеите в Копривщица, представя развитието на музейното дело в Софийски окръг. Той посочва, че в миналото на територията на окръга е имало само 2 малки лишени от държавна издръжка музейни сбирки в Копривщица и Самоков. През 60-те години на ХХ в. музеите нарастват на 12, от които седем са в Копривщица. 202  През 1966 г. музеите в Копривщица са посетени от 400 000 туристи, а в останалите музеи на окръга още 100 000 души.203
Постиженията на българската археологическа школа през 60-те години са представени от проф. Станчо Станчев – ректор на Висшия педагогически институт във В.Търново.204 Като ръководител на археологическите разкопки в Преслав и Търново, той оповестява новите открития. Подчертава се важността от превръщането на тези обекти в  национални историко-археологически резервати.205
През 1968 г. са открити нови експозиции в музеите във Видин, Свищов, Мелник, Троян, Велинград, Плевен, Бяла и Пордим.206 Рецензирани са тематико-експозиционните планове на музеите в: Сандански – отдел “Археология”, Разград – отдел “Археология”, Хасково – отдел “Етнография”, Белоградчик – отдел “Възраждане”, Пловдив – отдел “Социалистическо строителство”, както и на къщите-музеи “Н. Хрелков” и “Христо Смирненски” в София.207
В края на 60-те години се утвърждава една положителна практика, ежегодно музейната колегия в страната да се събира на научна конференция, на която да се обсъждат различни проблеми от дейността на музеите.208 Повечето от изнесените доклади се публикуват и по такъв начин те достигат до всички музеи в страната.
За състоянието на музейното дело в началото на 70-те години на ХХ в. съдим по един оригинален документ - Доклад от председателя на Комитета за изкуство и култура Павел Матев пред Народното събрание.209 Комитетът за изкуство и култура е с ранг на министерство и като част от изпълнителната власт, той подлежи на контрол от Народното събрание.
В Доклада се отчита нарастването на броя на музеите и техните посетители. Общо в музеите и музейните сбирки в края на 1969 г. се съхраняват 3.1 млн. Музейни ценности. Най-богати са фондовете на Националния военно-исторически музей – 90 000, на Националния музей на революционното движение – 50 000. Окръжните исторически музеи във Варна, Стара Загора, Велико Търново и др. съхраняват във фондовете си между 40-50 000 експоната.210 Ежегодно във фондовете на музеите постъпват 80-100 000 паметници на културата.211 През 60-те години се извършва научна обработка и държавна регистрация на всички музейни фондове. За първи път в България е въведена единна система на държавната инвентаризация и паспортизация на музейните фондове.212
В годините след Втората световна война 115 от съществуващите сгради са преустроени и пригодени за нуждите на музеите, а 24 музеи и музейни експозиции са настанени в новопостроени сгради и пристройки. За поддържани на недвижимите паметници на културата, за тяхната консервация и реставрация ежегодно се изразходват над три млн. лв. За проучвателска, събирателска, експозиционна и популяризаторска дейност на музеите държавата отделя ежегодно други три млн. лв.
В годините след Втората световна война 115 от съществуващите сгради са преустроени и пригодени за нуждите на музеите, а 24 музеи и музейни експозиции са настанени в новопостроени сгради и пристройки. За поддържани на недвижимите паметници на културата, за тяхната консервация и реставрация ежегодно се изразходват над три млн. лв. За проучвателска, събирателска, експозиционна и популяризаторска дейност на музеите държавата отделя ежегодно други три млн. лв.
Независимо от увеличаването на държавната субсидия за музеите те имат най-големи проблеми с материалната си база. Само музеят във Велико Търново е настанен в сграда, специално строена за музей. В 22 селища са построени малки зали към къщите-музеи за уреждане на документални експозиции. Всички музеи и галерии в София и страната са настанени в крайно неподходящи сгради.213
Без сгради през 1971 г. са: Националният музей “Георги Димитров”, Националният политехнически музей, Музеят за история на София, окръжните исторически музеи в Перник и Разград. В 10 окръжни града са построени само частични експозиции.214 Съществуващата база ограничава експозиционните възможности на музеите, поставя под сериозна заплаха правилното съхраняване на хилядите музейни експонати.
Констатира се, че огромният брой от музеите в страната нямат фондохранилища или пазят своите богатства във временни сгради, които нямат елементарните профилактични и климатични условия. “Определено трябва да се каже, че ако събраните материали останат при сегашните условия още 15-20 години съществува реалната опасност по-голямата част от тях да бъдат загубени за нашата история. Това никой не ще ни прости.”215 Тази мрачна прогноза изразена пред Народното събрание цели да се обърне внимание на най-високо държавно равнище да се решат неотложните нужди от изграждането на съвременни музейни сгради с модерни фондохранилища.
Независимо от всички тези трудности в края на 60-те години се разкриват нови постоянни експозиции в: Рилски манастир, в окръжните исторически музеи – Видин, Велико Търново, Търговище и Силистра; Музея в Трявна; Крепостта “Баба Вида” и др.216
Друг съществен въпрос, който трябва да бъде решен през 70-те години, е научното разработване и обобщаване на българския опит, както и най-широкото използване на чуждестранния опит от българската музееведческа наука. “В тази област, за разлика от почти всички европейски страни, ние много сериозно изоставаме. Тук ще бъдат необходими редица нови мерки за изграждане на научно-методически кабинет към КИК.”217 Важна роля за научно-методическото ръководство на 160-те музеи в страната, за разработване и обобщаване на опита в отечественото муееведение и за създаване на една показна музейна база ще играе един бъдещ Национален исторически музей в София. Назряла е вече необходимостта от неговото изграждане.218 Тази констатация е първото официално деклариране на острата нужда, която българските музеи изпитват от научно-методически музеоложки изследвания и тяхното приложение в практиката. За съжаление тази идея много бавно си пробива път и не успява да се реализира до край. Всичко това слага своя негативен отпечатък върху цялостното развитие на музейното дело в България. То е кампанийно обслужващо политическата конюнктура.
Разраства се научноизследователската работа в резултат на което са сформирани 15 научни групи с 44 научни сътрудници.219 Научната продукция се публикува в зоналните известия на музеите. Под печат е том 1 на Годишник на музеите в България. Отбелязва се и 10-годишнината от началото на издаването на сп. “Музеи и паметници на културата”. Другите списания, в които се публикуват музеолжки изследвания са Археология, Исторически преглед.220
В отчета се отбелязва, че е нужно “в музеите да се организират широки, задълбочени, системни и на високо научно равнище социологически изследвания”221. Трябва внимателно да се изучи чуждестранния опит, който е значителен. Всичко това показва, че макар и бавно съвременните музеоложки идеи проникват в българското музейно дело.
Най-голямото постижение в областта на правната регламентация на музейната дейност е безспорно приетият на 4 април 1969 г. Закон за паметниците на културата и музеите.222 Освен това нормативната база е обновена и разширена с 34 решения, постановления, разпореждания и др. на ЦК на БКП и на Министерския съвет, с които са уредени редица принципни въпроси за развитието и работата на музеите и опазването на паметниците на културата.223
Организирани са редица музейни изложби в чужбина, а в страната ежегодно се провежда Седмица на музеите и паметниците на културата и Международен ден на музеите.224
Създадената с Решение на МС извънбюджетна сметка в музеите допринася за набиране на допълнителни средства от входни такси и продажба на пропагандни материали.225 Въпреки това музеите са извънредно затруднени, когато трябва да осигуряват издателска и печатна база за своите издания. Крайно незадоволително е положението с печатната пропаганда на музеите. Издадените материали са недостатъчни, а в редица случаи и с много слабости по отношение на съдържанието и оформлението.226
В резултат на подробно изложения по-горе доклад на председателя на Комитета за изкуство и култура пред Народното събрание Комисията по култура и изкуство на 27 февруари 1971 г. приема решение за развитието на музейното дело в България до 1980 г.227
Вижда се, че тази амбициозна програма, ако беше изпълнена, една голяма част от проблемите пред музеите щяха да бъдат решени. За съжаление само една минимална част от нея се реализира на практика и вечните проблеми с материалната база, ниското заплащане на музейните работници, липсата на университетска специалност по музеология и др. затрудняват модерното развитие на музейното дело в България.
През 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за създаване на Музеен център.228 В него се предвижда да влизат Национален исторически музей, Републикански научно-методически център по музеезнание, Централна лаборатория по консервация и реставрация на движими паметници на културата.229 За тази цел е издадено специално постановление на Министерския съвет.
От началото на 60-те години в България се учредява Национален комитет на ИКОМ. Пръв негов председател е проф. Христо Гандев. През 70-те години председател на Българският национален комитет на ИКОМ е проф. Велизар Велков, а секретар инж. Александър Вълчев. През 1972 г. двама представители на Българския национален комитет на ИКОМ вземат участие в Генералната асамблея на ИКОМ в Париж и Гренобъл.230
В резултат на активната работа на Националния комитет на ИКОМ, на него е възложено да организира провеждането на сесия на Международния комитет на археологическите  и историческите музеи през октомври 1979 г. в София.231 Тясното сътрудничество с международната централа в Париж продължава и по време на честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
През декември 1972 г. се провежда Вторият конгрес на българската култура. В основния доклад, изнесен от председателя на КИК П. Матев, се отбелязва, че  постиженията в областта на опазването на паметниците на културата и музейното дело имат национално значение.232 “Земята ни е била люлка на древни култури и е богата с наследени от миналото художествени ценности.”233 През последните  пет години са проучени, документирани и класифицирани повече от 10 000 недвижими паметника и са реставрирани 1 500 паметника. Специално се отбелязва, че е наложително през идните години съществуващата експозиционна площ на музеите да бъде увеличена и да се засили техническата им съоръженост.234
В своето изказване, директорът на ОИМ Ст. Загора Димитър Николов, посочва, че  на конгреса присъстват 38 делегата от музеите.235 Основно той се спира на общественото и държавното начало. “Сега общественото начало се осъществява чрез масовото участие на музейните работници в съветите за изкуство и култура и в секциите за музейно дело към тях, чрез музейните съвети към всеки музей, чрез хилядите доброволни сътрудници на музейното дело.”236 Отчита се, че е подобрено организационното и методическото ръководство на музейното дело в страната. Най-големият успех е приемането и приложението на новият Закон за паметниците на културата и музеите през 1969 г. На базата на него Музейният съвет към КИК разработва и утвърждава редица нормативни документи за организацията на събирателската, научноизследователската и културно-масовата дейност в музеите. Осъществява се по-близка връзка между музеите и институтите на БАН за издигане на по-високо равнище научната им дейност. В областта на материалната база се отчита значително увеличение на бюджетите на музеите. След Първия конгрес са построени четири музейни сгради и се строят още пет. 237
Интересно е да се посочи, че в изказването си Димитър Николов представя проектираният музеен комплекс в столицата, който ще обхваща Националния исторически музей, Националния музей на революционното движение, Националната художествена галерия, Националния музей “Г. Димитров” и Националния археологически музей. “Той се осъществява въз основа на специално решение на Политбюро на ЦК на БКП. Този факт красноречиво говори за високата оценка, която нашата партия дава на музейното дело у нас.”238
За издръжката на 180-те държавни музея в страната и за развитието на тяхната културно-масова дейност държавата отделя всяка година около 9 млн. лв., плюс други 6 млн., които се насочват за консервацията и поддържането на недвижимите паметници на културата. В началото на 70-те години в българските музеи работят над 800 квалифицирани специалисти. Със съдействието на БАН, в 15 музея са създадени научни групи, повечето от които в годините между Първия и Втория конгрес на културата.239
Във фондовете на музеите се пазят над 3 млн. експоната. През 1971 г. музейните посетители са 10,5 млн. д., а за предходните 10 години – 90 млн.240 В сравнение, само кината имат повече посетители в страната.
Посочени са и редица пропуски, като изоставането в  строителството на музейни сгради. То въври много по-бавно, и то не винаги поради финансови причини. Отдавна е назряла нуждата от създаване на централна лаборатория за консервация и реставрация на паметниците  на културата. Накрая Димитър Николов се спира на острия проблем за кадрите. Той изтъква, че още има незаети щатни места в музеите заради по-ниското заплащане в сравнение със заплащането на специалисти със същата квалификация, на работа в други сектори. Необходимо е щатните таблици да се преразгледат с оглед по-справедливото възнаграждение на музейните работници.241
Сред непроизнесените, но  публикувани изказвания е на Анчо Анчев, директор на Националния музей Рилски манастир. В него той разкрива постиженията по реставрацията и консервацията на стенописите в дванадесетте църкви и параклиси на комплекса, между които са новотокритите шедьоври от ХІV в. в Хрельовата кула.242 Въпреки разработването на генерален план за национален туристически комплекс ”Рилски манастир” все още няма правилно решение на въпросите за строителството и околната среда, съобразено с хармоничното съчетаване с най-големия паметник на българската архитектура – Рилския манастир.243 Независимо от тези пропуски за пет години музея е посетен от над 250 хил. туристи.
Във втората част от изказването си А.Анчев се спира на проведените юбилейни тържества във връзка с 90-годишнината от рождението на народния художник Владимир Димитров – Майстора в края на месец ноември 1972 г. в гр. Кюстендил се. Венец на тези тържества е откриването на новопостроената сграда на Художествената галерия, носеща името на забележителния творец. Прави се и предложение да се пристъпи към подготовка за чествуването на неговата 100-годишнина по линията на ЮНЕСКО.244
През 1973 г. се разработва и приема Програма за популяризиране на движимите и недвижими паметници на културата.245 Нейната основна задача е да се разширят познанията за богатото културно наследство на България сред всички възрастови групи. Според тогавашната практика в популяризирането на културното наследство се включват всички масови обществени организации.
Третият конгрес на българската култура се провежда през май 1977 г. На него се отчита, че в страната през 1976 г.  действат 204 музея и художествени галери, които са  привлекли 15 495 000 посетители.246  Подчертава се развитието на музейна система. Голяма част от музеите и музейните сбирки се приближават до равнището на високите научни и художествени изисквания на съвременното музейно дело. Безспорни са успехите по разкриване и съхраняване на вековното културно наследство по българските земи. То е ярко демонстрирано и получава всеобщо възхищение и оценка чрез организираните международни изложби – “Тракийско изкуство”, “1000 години българска икона” и др. – в СССР, Полша, ГДР, Куба, франция, Англия, Австрия, Мексико.247
 В Отчетния доклад на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация” за периода между ІІ и ІІІ конгрес на Българската култура се посочва, че “Културно-историческото наследство е било винаги и сега е важно оръжие на идеологическата и идейно-възпитателна работа на партията в борбата за политическото изграждане и цялостното формиране на човешката личност. То е неизчерпаем извор на поука, на творчески стимули, на знания; то укрепва националното съзнание и патриотизма, развива себеуважението и интернационализма между народите в света.”248 Вижда се каква идеологическа роля се възлага на културното наследство през разглеждания период.
След Втория конгрес на културата започват своята дейност Националния исторически музей, Националния музей на българската литература, Музеят на приложните изкуства, Музейните сбирки в Етрополе, Дългопол и сбирката на бригадата “Чавдар” прерастват в държавни музеи.249
В резултата на археологическите разкопки българските музеи се обогатяват с над 620 000 нови експонати. Откриват се над 20 нови експозиции.
За времето от Втория до Третия конгрес чрез изложбите “Тракийско изкуство”, “1000 години българска икона”, “Стара Българска писменост”, “Средновековно българско изкуство” и още редица други изложби българското културно-историческо наследство, в същност, за пръв път се представя така панорамно пред нашия народ и пред други народи в света.”250
В резултат на създаването на нови експозиции и временни изложби броят на посетителите в музеите достига през 1976 г. 15,4 млн. души, с над 5,1 млн. повече от 1972 г. През последните години нараства изключително много и броят на посетителите чужденци – само за 1976 г. той е 2,6 млн. туристи.
Музейното дело също има своите слабости и нерешени въпроси. Те трябва да стоят в центъра на вниманието през следващия период. Пред българската културна общественост стои националната задача в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава да се изгради и открие Националният исторически музей. Тя ще разкрие героичното минало, богатото културно наследство и историческото място на българската нация сред другите народи и страни в Европа и света.
През периода 1970-1976 г. държавата предоставя 54 млн. лв за работа върху повече от 2300 паметника на културата. Завършени са и предадени 768 обекта. Резерватите в Жеравна, В.Търново, Боженци, Копривщица, Вароша – Ловеч, Созопол, Мелник и др. изявяват все повече съвършенството на обемно-пространствените си композиции, богатството на колоритните решения и неповторимия усет на българина за връзка на архитектурата с природната среда.251
Провеждат се международни симпозиуми по следните теми: “Проблеми за запазване от разрушения на Мадарския конник”, “Запазване на стенописите на Боянската църква”; “Проблеми по опазване скалните църкви в Иваново – Русенско”; “Опазване на народната архитектура” – симпозиум на ИКОМОС с участието на 17 страни. България става седалище на Международния комитет за опазване на народната архитектура.252
В своето изказване на конгреса сър Стивън Рансиман, писател-историк, специален гост от Великобритания заявява: “... аз смятам, че няма друга стана в Европа, която да полага такива грижи за опазване на своите паметници и за разширяване на интереса към изкуството и културата сред своя народ.”253 Така един от многобройните чуждестранни специалисти определя успехите в музейното дело в края на 70-те години на ХХ в.
Едно от най-ярките непроизнесено, но публикувано изказване пред ІІІ конгрес е на доц. Васил Гюзелев – директор на НИМ. 254В него той изтъква, че с оглед на предстоящото чествуване на забележителната 1300-годишнина от основаването на българската държава и нейното достойно ознаменуване първостепенна задача на нашето музейно дело е изграждането на Националния исторически музей и уреждането на неговата експозиция, която трябва да представи най-значителни постижения в историческото и културното развитие на българския народ през вековете. “Това е “задача на задачите” на нашето музейно дело, за изпълнението на която са необходими усилията не само на колектива на тази млада, но перспективна музейна институция, но и на всички музейни работници, историци, архитекти, художници.”255
През периода 1976-1978 музейната колегия в България отдава много сили на създаването и обновяването на експозиции свързани с юбилейните чествания на 100-годишнината от Априлското въстание и Освобождението на България.  Окръжните исторически музеи съвместно с окръжните съвети за култура разработват подробни програми за тези чествания. Най-съдържателни са програмите за честване на 100-годишнината от Априлското въстание на окръжните исторически музеи в Ловеч, Русе, Шумен, Копривщица и др.256 Една от най-дългосрочните програми е за тържествено честване юбилейната стогодишнина от Плевенската епопея и Освобождението на България за периода 1972-1978 г.257 Националният парк-музей “Шипка-Бузлуджа” се подготвя за достойно отбелязване на 100-годишнината от Шипченската епопея.258 Естествено най-много сили и средства на музейното дело, по това време, са пренасочени към тържественото честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Тъй като дейностите свързани с отбелязването на този юбилей са многобройни на тях се спираме отделно в следващия параграф.
Един от последните документи в областта на музейното дело разработен в края на разглеждания исторически период е “Програма за развитие на музейното дело и неговата роля за комунистическото възпитание на трудещите се” приета на Пленум на Комитета за култура през юли 1987 г.259 Тя се обсъжда на заседание на бюрото на Комитета за култура на 19 юни 1987 г.260 В своето изказване председателят на КК заявява, че “като неразделна част от общия културен подем у нас музейното дело познава своя своеобразен бум, който не прави изключение от музейния бум в света.”261 Същевременно остават и някои остри проблеми. Мрежата и структурата на музеите трябва да се оптимизират. На практика това ще рече тези многобройни близо 200 музея да станат по-малко. В почти всички окръзи – по един окръжен музей и техни поделения в различните им форми. Необходимо е изграждането на уникални музеи, единствени музеи, като Музеят “Земята и хората”. Предвижда се създаване  на Музей на тракологията и Музей на българската и славянската писменост.”262 В заключение Георги Йорданов заявява: “Никой няма намерение да “замразява” музейното дело, само да замени екстензивните с интензивни подходи в разгръщането му.”263 В протоколът от заседанието на Бюрото на КК са отбелязани и основните постижения в областта на музейното дело до 1987 г.264
От приведените многобройни официални документи се вижда, че и на най-високо равнище в партийната и държавна йерархия проблемите с които се сблъсква музейното дело през изследвания период са известни, но до тяхното окончателно разрешаване не се стига по редица причини. Както се заявява в Отчетния доклад на Третия конгрес на българската култура: “Културно-историческото наследство е било винаги и сега е важно оръжие на идеологическата и идейно-възпитателна работа на партията в борбата за политическо изграждане и цялостно формиране на човешката личност”.
Крайната идеологизация нанася непоправими щети на българското културно-историческо наследство. Дейността по опазването и съхраняването за поколенията на паметниците е една твърде неангажирана с политически и идеологически дейности културна сфера.

5. Честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава и популяризирането на българското културно наследство в чужбина

А. Честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава
Най-много средства, сили и енергия музейната колегия отделя на честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Най-много инициативи са съсредоточени за реализиране в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в.
В съответствие с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 3 февруари 1978 г., разпореждане на МС от 4 април 1978 г. и изискванията на Националната координационна комисия е разработен проект на  “Програма за дейността на Националния комплекс “Култура”, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава.”265
С Решение на председателството на Комитета за култура от 26 декември 1978 г. се утвърждава статута на Върховния съвет по културно-историческо наследство.266 В неговия състав се включват изтъкнати учени и специалисти в областта на културно-историческото наследство, представители на министерства и институти. 267
На 16 януари 1979 г. се провежда заседание на Председателството на Комитета за култура (КК), на което се приема Програма за дейността на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава.268 Председателството решава в едномесечен срок поделенията на КК да разработят свои програми за 1300-годишнината от основаването на българската държава .269 Да се създадат работни групи, които да подготвят практически разработки по отделни проблеми: по развитие на фолклора и етнографията; синтеза в изкуството и културата в историческото развитие на България, пречупен през развитието и формирането на музейното дело.270
В хода на подготовката на Пленум на КК през март 1979 г. за 1300-годишнината от основаването на българската държава се провеждат поредица от заседания на Бюрото на КК.271 Обстойно се обсъжда проект на “Програма за дейността на Комитета за култура, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава” разработена през декември 1978 г.272
В тази програма дейностите са разпределени в два основни етапа. Първият обхваща времето от 1979 до 1982 г. с кулминация 1981 г., която преминава в подготовка и провеждане на Четвъртия конгрес на българската култура през 1982 г.273
Вторият етап достига чак до 1994 г. В него има нови акценти във връзка със “100-годишнината от рождението на Г. Димитров, 110 години от Априлското въстание, 70 г. от ВОСР, 150 г. от рождението на В. Левски, 800 г. от Освобождението от византийско владичество, 140 г. от рождението на Хр. Ботев, 110 г. от Освобождението, 120 г. от рождението на В. Л. Ленин,  100 г. от основаването на БРСДП и др. с кулминация 50 г. от победата на социалистическата революция в България.”274
В Програмата са залегнали основни направления на културните прояви за ознаменуване на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Ключово звено в цялата верига от дейности е “всенародното движение за естетическо възпитание в комунистически дух, с неговите разностранни аспекти и незаменима интегрираща сила за формиране на личното и обществено съзнание.”275
Програмата включва няколко тематични насоки. Първата е под надслов “България – страна на древни култури”. Предвидени са поредица от мероприятия на национално равнище.276 Най-важните са: Национална изложба “Тракийско изкуство и култура по българските земи” през периода 1979-1981 г.; Международен конгрес по славянска археология; Международен симпозиум: “Булгария понтика медиеви” (Черно море в Средновековието); Международен симпозиум “Понтийска Тракия” (1979 г.).277
Втората тематична насока е “Културно-историческата мисия на българската държава”. Тя включва следните основни мероприятия на национално равнище:278 организиране на национални музейни експозиции “1300-години от основаването на българската държава” през 1981 г. в националните музеи; Обща национална художествена изложба, посветена на 1300-годишнината, през 1981 г. в Националната художествена галерия (НХГ) съвместно със Съюза на българските художници (СБХ); тържествено откриване на Националния конгресно-концертен център в София през 1981 г.; тържествено откриване на мемориалния комплекс в Шумен и участие във всенародните тържества в Плиска, Преслав, Мадара и др.279
Средновековно изкуство и култура на България са обект на друга тематична насока. Целта е да се издирят, съхранят, обработят и направят достояние в България и по света достиженията на средновековната българска култура, да се очертае нейното място и роля в световния културно-исторически процес. Основните прояви включват:280 Дни на средновековната българска култура в Рилския манастир (изложби на икони, ръкописни и старопечатни книги, филмови музикални и театрални прояви, научни семинари и конференции) през 1981 г.; организиране на изложба “1000 години българска икона” (1979-1981 г.) в НХГ; международен симпозиум “Търновската художествена школа в славяно-византийското изкуство през ХІІІ-ХV век” (1981 г.); реставрация и подготовка за експониране на обектите от национален мащаб в древните български столици Плиска, Преслав и Търновград и манастирските комплекси в Бачково, Дряново, Троян, Преображенския и Роженския манастир. 1981 г. – НИПК.281
Следващата тематична насока е “Културно-историческата мисия на Българското възраждане и Освобождението на България”. Предвижда се:282 организиране на тържествата по случай 110 години от Априлското въстание в Панагюрище и Копривщица (1986 г.); провеждане на тържествата по случай 110 години от Освобождението на България в Плевен и на Шипка (1987 г.).283
В програмата са включени и няколко теми свързани с идеите на социализма и тяхната реализация в България.284 Специално внимание се отделя на националните традиции и тяхното съхраняване, обогатяване и развитие.285 Предвижда се в Габрово и в Орешака да се организират дни на българския бит и художествени занаяти. По време на празниците ще се представят самодейни състави. Поставя се и началото на Националния събор на народното творчество Копривщица и на Фолклорен събор “Рожен – 79”. Започва и провеждането на Фестивал на сурвакарите и кукерите в Перник.286
Една от най-значимите теми е “Издигане престижа на България и засилване ролята на българската култура в световния културно-исторически процес”. В нея се предвижда уреждане на изложби за България, за нейното културно-историческо наследство и за съвременните й достижения през периода 1979-1982 г.287 В програмата са включени и други тематични насоки.288 Една част от тях са посветени на бележити българи.289
Предвижда се разработване на програми и на следващо равнище Въз основа на програмата на Комитета за култура всяка творческо производствена организация (обединение), творчески съюз, държавно ведомство, обществена организация и окръжен съвет за култура разработват своя програма за културна дейност във връзка с 1300 годишнината. Тези програми се координират от Дирекция “Програмиране” в КК и се утвърждават от комитета. Към ръководството на КК се формира на обществени начала “Комитет за ознаменуване на 1300 годишнината от създаването на българската държава” за управление на програмата.290
За център на празниците е определен град Шумен. Затова Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет – Шумен разработват “Програма “Шумен – 1300”.291 През юни 1979 г. на съвместно заседанието на Комитета за култура с държавното и партийно ръководство на Шуменски окръг се обсъжда детайлно програма във връзка с честванията на 1300-годишнината в Шуменски окръг.292 Предвижда се ускоряване на работата по подготовката за ознаменуването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Първата основна задача е изграждане на мемориален комплекс “1300 години България” в Шумен.293 На второ място усилията се насочват към възстановяването и експонирането на древните български столици Плиска и Велики Преслав, на култовия център Мадара, Шуменската крепост и Възрожденския комплекс в Шумен.294 Предвижда се широко музейно строителство, което включва: изграждане на музея в Плиска, експозиционната зала на Шуменската крепост и Музея в Мадара295 и на Мемориалния комплекс в Патлейна край гр. Преслав.296 Според приетата програма през септември 1979 г. трябва да бъде завършено строителството на библиотека-музей в Шумен.297
Подробно се спряхме на националната и регионална програма в Шумен за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава за да могат по-младите поколения да оценят не парадността на тези чествания, а огромния труд, който вложи музейната колегия в цялата страна. Независимо, че една голяма част от средствата се пропиляха, налице е най-голямото строителство на сгради за музеи – 18298 , най-разгърнатата реставрационна и консервационна програма за различните видове паметници в страната.

Б. Популяризирането на българското културно наследство в чужбина
Първите по-мащабни музейни изложби се организират в чужбина от началото на 60-те години на ХХ в. През 1960 и 1961 г. изложбата “2500 години изкуство на българските земи” се представя пред музейната публика в Рим, Париж, Мюнхен и други европейски градове.299 Изложбата предизвиква огромен интерес.
От януари до април 1963 г. в Ленинград (Ермитажа) и Москва (Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин”) гостува изложбата “Изкуството на България от най-дълбока древност до наши дни”.300 Тя е обогатен вариант на предишната. Допълнително са включени много експонати от праистория, неолит и бронзовата епоха. Така се оформят следните раздели: “История на племената и народите, населявали българските земи – ІV хил. до н.е. – втората половина на ХVІІІ в.”. Вторият раздел преставя “Бит и културата на българския народ – ХІХ до началото на ХХ в.”. Специално за представянето на изложбата в СССР се подготвя и третия раздел  Българско изобразително изкуство, втората половина на  ХІХ в. до средата на ХХ в.”.301 Изложбата предизвиква огромен интерес. За 45 дни тя е посетена от 120 000 посетители в Ермитажа.
През януари 1963 г. е открита изложбата “Съкровищата на българските музеи в Париж”.302Тя гостува в една от най-големите експозционни зали на френската столица “Шарпантие”. Изложбата включва археологически паметници, Панагюрското и Вълчетрънското златни съкровища, както и икони от различните възрожденски иконописни школи. Изложбата предивиква небивал интерес сред френската културна общественост и медиите. Вестниците “Фигаро”, “Ла Прес”, “Арт”, “Ле Летр Франсез”, “Юманите” и др. отпечатват възторжени рецензии и богато илюстрирани мнения на специалисти.303 Луксозният католог се изчерпва бързо и претърпява две издания.
На светлия празник на славянските първоучители 24 май 1963 г. във Варшава се открива изложбата “Изкуството на България от дълбока древност до наши дни”.304 В осем просторни зали на Народния музей се разкрива богатото българско културно наследство. Археологическите паметници са експонирани в една зала, в съседство са златните тракийски съкровища, три зали са отделени за стенописи, една за изобразително идкуство и две за етнография. Изложбата е открита от министъра на културата на Полша  Т. Галински. От българска страна тя е представена от Велезар Велков.305
За развитието на международната културна дейност през 70-те години на ХХ в. се приемат следните документи:
Решение на Политбюро на ЦК на БКП от месец март 1974 за усъвършенстване на ръководството на задграничната културно-информационна и пропагандна дейност.306
Постановление на ЦК на БКП и МС от месец април 1974 г. за по-нататъшно усъвършенстване ръководството на културния фронт у нас.

Тракийските изложби
Първата изложбата “Тракийско изкуство” се организира през 1972 г. по идея на Иван Венедиков и по негова подредба.307 В каталога към изложбата са представени всичките 345 експоната представящи различните периоди от развитието на тракийското изкуство.308 През същата година се създава Институтът по тракология към БАН и се провежда първият Конгрес по тракология в София. Следващите са през 1976 г. в Букурещ, а през 1980 г. във Виена и т.н..309
Организирането и провеждането на музейни изложби в чужбина започва от началото на 70-те години на ХХ. То е част от “отварянето” на страната на запад и се провежда под контрола на Секретариата на ЦК на БКП. Изложбите се организират съвместно от Комитета за култура и Министерството на външните работи. Подготвителната работа е много трудоемка и продължителна. Изискват се огромни средства за застраховане на стотиците уникати включени в експозициите. Всички изложби са за сметка на българската страна и са без входни такси за посетителите в съответните страни, защото те са част от социалистическата пропаганда на запад.310 Постепенно тази дейност се разраства неимоверно много и се налага усъвършенстване на планирането на международния културен обмен.311
С най-голяма популярност се ползва в чужбина изложбата “Тракийско изкуство от българските земи”. В различните страни тя променя названието си, но съдържанието й е почти идентично и се допълва с новооткрити съкровища. Началото се поставя през 1974 г. с гостуването и във Франция. С Решение на Секретариата на ЦК на БКП № 1273 от 17 ноември 1973 г. се дава разрешение на Комитета за изкуство и култура да уреди през 1974 г. в Париж, Лондон и Москва на изложба на тема “Тракийска култура и изкуство”312 за комисар на изложбата в Париж е определена  Върбинка Найденова, а научен ръководител е Ив. Венедиков313
В хода на подготовката на изложбата се подписва специален Договор за условията и организацията на българската изложба “Тракийската култура и изкуство” в Париж през 1974 г.  В чл. 4 е записано, че българската страна поема разходите по застраховката на изложбата от началото до края,314 а в чл. 16 се отбелязва, че приходите от входа на изложбата са за френската страна.315 Така се заплаща за първия пробив на българска изложба в столицата на музеите – Париж. Описът на експонатите, включени в изложбата, обхваща 509 музейни единици.316
За успеха на изложбата председателят на Комитета за култура Павел Матев изпраща специално писмо до министъра на външните работи Петър Младенов.317 В него той отбелязва, че от  9 май до 26 август 1974 г. в Париж в Музея “Пити Пале” се експонира изложбата “Тракийското изкуство”. Интересът към нея е голям и тя е посетена от близо 70 000 души, между които и много научни и културни дейци. Френската преса, радио и телевизия отбелязват широко постиженията на българската археологическа наука и значимостта на тракийското изкуство.318
След Париж изложбата гостува с голям успех в Москва и Ленинград.
През март 1975 г. изложбата “Златните съкровища на траките” е лично е открита от Людмила Живкова във Виена.319 Отзивите в австрийската преса са със заинтригуващи заглавия. Така например вестник “Винер Цайтунг” пише на 4 март 1975 г. “Съкровища от голямо културно богатство”. В статията се съобщава, че лично президентът  на Австрия д-р Кирхшлегер открива изложбата в Австрийския музей за приложни изкуства във Виена. В заключение се отбелязва, че ”Изложбата “Златните съкровища на траките” се нареди сред най-значителните културни прояви, на които ние бяхме и ще бъдем свидетели във Виена.”320 Вестник “Култур” озаглавява своя отзив “Народът, при който Орфей е бил цар”321, а в-к “Фолксщиме” –  “Златото на “загадъчния народ”.322
Тракийската изложбата гостува в Британския музей в началото на 1976 г. Подготовката й започва още през предходната година. Посолството на България във Великобритания взема много активно участие.323 Подписан е Договор между Комитета за изкуство и култура и Британския музей за изложбата “Тракийско изкуство и култура по българските земи”.324 В него се предвижда тя да се проведе от 7 януари до 4 април 1976 г. Според чл. 5 българската страна поема разноските за застраховката на изложбата по време на нейното представяне в Британския музей. В чл. 16 е записано, че входът за изложбата е безплатен. Договорът е подписан в Лондон на 16 май 1975 г. от посланика на България и директора на Британския музей.325
По време на изложбата се предвижда провеждането и научен симпозиум, в който да вземат участие: проф. Александър Фол, проф. Иван Венедиков, д-р Иван Маразов, д-р Йорданка Юрукова, проф. Христо Данов, Диана Гергова. Лекции: проф. Мара Цончева и ст. н. с. Мария Чичикова.326
Натрупвайки опит от успешното организиране на изложбата в Париж, Москва, Ленинград и Виена, българската страна кани популярни журналисти от Великобритания да се запознаят на място с археологическите обекти свързани с богатата тракийска култура. На 15 септември 1975 г. в България пристига екип на ББС за заснемане на филм за изложбата пристига.327 Журналистът Микаел Макнау от в. “Гардиън” е поканен за шест дни за написване на материал за изложбата.328 Специално е организирано посещение на 15 британски журналисти от най-тиражираните вестници и списания и 3 телевизионна екипа на ББС в България.329 Тази активна работа с британските медии има много положителен резултат. Британската общественост е предварително подготвена за уникалната изложба от България.
Изложбата “Тракийски съкровища от България”, открита в Британския музей.330 Тя е най-сензационното културно събитие в Лондон в началото на 1976 г.331 За огромния интерес към нея информират всички вестници в Лондон, във Великобритания, а отделни отзиви се препечат в Австралия и САЩ. Вестник “Таймс” информира на 8 януари 1976 г. за “Тракийското изкуство в Британския музей” по следния начин: “Една изложба на тракийски съкровища, заета от българското правителство, беше открита в Британския музей снощи от г-н Мълали, държавен секретар по образованието и науката, и г-жа Людимила Живкова, председател на Българския комитет за изкуство и култура.332
Вестник “Ивнинг стандарт” от 8 януари 1976 г. съобщава  “Изложбата се откри днес!”. Специално се акцентира, че изложбата се състои от над хиляда експоната, които са на разположение на британската публика до 28 март при вход свободен.333
Вестник “Сънди Телеграф” от 11 януари 1976 г. отбелязва една вътрешна интрига, че г-н Мюли, министър на просветата, а не г-н Дженкинс, министър на изкуствата е открил изложбата.334
В-к “Сънди таймс” от 11 януари 1976 г. публикува статията “В областта на златото” на Марина Вейзей. В нея тя отбелязва: “Малко народи се отнасят с толкова голяма грижа към миналото под формата на предмети, изработени от ръката на човека, колкото това правят следвоенните комунистически държави. България се занимава много грижливо с разкопки и се грижи за своите антични съкровища... Панагюрското съкровище е поразително със своята разкошна творческа енергия...”335
Най-подробна рецензия на изложбата публикува в-к “Таймс” на 28 януари 1976 г. Тя е озаглавена “Тракия на фона на времето: поправка на историята” автор Бърнард Левин.  “Учудващо богатство от съкровища”... “Но сега вече посетих Британския музей, за да видя изложбата на тракийските антични предмети и това беше за мен поразително преживяване. (Всъщност две преживявания, защото едно посещение не беше достатъчно и аз посетих изложбата на следващия ден.)... Тракийската съкровища, даже тези, произхождащи от периода преди да започне да прониква гръцкото влияние, са учудващо богати, хубави и съвършени...”. Авторката прави съпоставка с изложбата на Тутанкамон, тъй като тя има до тогава най-широк обществен резонанс. Накрая тя се спира на Каталога на изложбата: “извънредно представителен, добре направен и практичен кара ума на всекиго да се раздвижи и заинтересува поради избора от страна на организаторите”. Б. Левин прави и съпоставка с Наколенника от Враца и маската на Тутанкамон, с която завършвала египетската изложба.336
Сп. “Кънтри лайф” в броя си от 29 януари 1976 г. публикува обширна статия на Френк Дейвис “Съкровища от страната на Орфей”. Подчертава се, че изложбата е гостувала в Пити Пале в Париж от май до септември 1975 г., а след това е гостувала в Москва, Ленинград и Виена).337
В-к “Таймс” редовно информира своите читатели за съпътстващите прояви на Тракийската изложба. В броя си от 3 февруари 1976 г. той съобщава: “Вечери с тракийски съкровища”. Поради извънредно големия брой посетители на изложбата “Тракийски съкровища от България”, в Британския музей в четвъртъците ще има вечерни посещения само за изложбата до 21 ч.338 На 3 март 1976 г. в-к “Таймс” отпечатва покана за лекция “Тракийската традиция в българското изкуство” от проф. Мара Цончева в Британския музей в 18 ч.339
Интересът към българската изложба е толкова голям, че самата кралица проявява желание да я посети. На следващия ден всички британски вестници отбелязват това специално посещение. В-к “Таймс” от 4 март 1976 г. публикува лаконичното съобщение от Бъкингамския дворец 3 март: “Днес следобед кралицата посети изложбата “Тракийски съкровища от България” в Британския музей.340 В-к “Дейли телеграф” от 4 март 1976 г. известява: “Частно посещение” – кралицата посети тракийската изложба в Британския музей вчера, което е било организирано по нейно собствено желание.341
Не спират най-сензационните заглавия в британския печат по повод уникалната изложба. Ето някои от тях: “Тълпите се стичат, за да видят съкровищата” – в-к “Ивнинг поуст”, Лутън, 12 март 1976 г.342; “Съкровищата бият рекорди” – “Експрес енд стар”, Уълвърхемптън, 12 март 1976 г.343; “Съкровищата привличат тълпите” – в-к “Скарбъру ивнинг поуст” , 12 март 1976 г.344
За рекордния брой посетители на българската изложбата в-к “Ивнинг поуст рийдинг” от 12 март 1976 г. публикува специална статия “Тракийска привлекателна сила”. В нея се казва: “Изложбата на “Тракийски съкровища от България” привлича тълпите към Британския музей. През януари, обикновено най-непопулярния месец за посетители, 375 652 души са посетили музея, което е най-високата цифра, за който и да е месец от започване на регистрацията през 1939 г.345 Изложбата се откри на 8 януари и за осемте седмици след това 300 000 са я видели, това е най-високата цифра, за която и да е изложба.”346
Други издания също акцентират върху сензационната посещаемаст на изложбата. “Артс енд антийк уикли” Лондон от 20 март 1976 г. публикува статията “Тракийското посещение съперничи на Тутанкамон”. В нея се посочва, че “Броят на посетителите на Британския музей през януари тази година беше 375 625, най-високата цифра, за който и да е месец, откакто е заведена регистрацията на посетителите от 1939 г. насам... Тази цифра е още по-забележителна, тъй като от музейна гледна точка януари обикновено е най-слабият месец по отношение на посетителите. Само на 11 януари, неделя са били допуснати 20 326 посетители за три и половина часа следобед.”347 В-к “Ивнинг нюс болтън” от 25 март 1976 г. отбелязва “Голям интерес към изложбата” – около 400 000 души са я видяли.348
В-к “Таймс” непрекъснато информира своите читатели с отделни подробности относно историята на Тракийската изложба. В броя си от 19 април 1975 г. се подчертава, че тя е създадена през 1972 г. През 1974 г.  е гостува в Париж, където е посетена от 100 000 души, а след това е в Москва, Ленинград и Виена.349
В отчета за 1976 г. на Комитета за култура на първо място се отбелязва невижданият успех на Изложбата “Тракийски съкровища от България”, в Лондон е посетена от приблизително 500 000 души; Организиран е Симпозиум по тракология, изнесени са няколко лекции и са проведени два концерта на хора за старинна църковна музика “Йоан Кукузел”.350 Цитират се многобройните положителни отзиви в английския печат за изложбата.351
1977 г.
Популярността на българската тракийска изложба преминава и извън пределите на Европа. От 7 март до 23 април 1977 г. в двореца за изящни изкуства в Мексико  е представена изложбата “Тракийското изкуство по българските земи”.352 След това се предвижда изложбата да гостува в Музея “Метрополитен” Ню Йорк.
Изложбата е открита лично от президента Хосе Лопес Портильо и съпругата му, членове на кабинета, дипломати и много приятели на България. Изложбата е посетена от 70-80 000 души.353 Отражения в пресата, радиото, телевизията; пресконференция на която присъстват 60 журналисти.354 Съпътстващата културна програма включва концерти на ансамбъл “Пирин”, оперни и симфонични концерти с гастроли на Гена Димитрова, Минчо Минчев и др.355
Подготовката на гостуването на българската изложба в САЩ започва още през 1975 г. Първата покана от Музея “Метрополитен” до председателя на Комитета за култура Людмила Живкова  е от (18 ноември 1975 г. В нея се предлага организиране на изложба “Късна античност – ранно християнство” от 18 ноември 1977 г. до 19 февруари 1978 г.356 Посолството на във Вашингтон планира да организиране на изложба “Тракийски съкровища от България” в Метрополитан (Ню Йорк) през юли-октомври 1977 г.357
1979 г.
След големия успех в Северна Америка на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” тя гостува през 1979 г. в Япония. За тази цел се разработва специална “Програма за културно-пропагандната дейност във връзка с организирането на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” в Япония през 1979 г.358
Целта на изложбата е да се запознае японската културна общественост с древните корени на българската култура, да се подчертаят грижите, които се полагат за културното наследство в България и да я подготвят за бъдещите културни изяви във връзки с честванията на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Според програмата изложбата ще бъде открита на 1 март 1979 г. в древния ориенталски музей в Токио и ще продължи до 6 май 1979 г. След това изложбата ще гостува в Нагоя - Градския музей (11 май—6 юли 1979 г.), в Окаяма (6 юли – 31 август 1979 г.).359 Съпътстваща програма включва Научен симпозиум; лекции в университетите; музикални и театрални прояви.360 Предвижда се и издаването на японски език на книгата на Людмила Живкова “Казанлъшката гробница”.361
Подписан е и Договор за условията и организацията на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” в Япония през 1979 г. (1 март – 31 август 1979 г.). В чл. 4 е записано, че Японската страна покрива разходите по транспорта от европейска столица до Токио и обратно.362 В чл. 5 – Японската страна поема застраховката на изложбата, а не каквато е практиката в Европа, българската страна да поема тези огромни разходи.363
Изложбата е открита от председателят на Комитета за култура Людмила Живкова и принц Микаса в присъствието на видни гости: Императорът и съпругата му, принцът и принцесата и много ръководители, дипломати и др. Л.Живкова има среща с престолонаследника Акихито, с министър-председателя и други отговорни държавници.364
Изложбата е посетена от 220 000 души от 2 март до 3 август 1979 г. Тя е широко отразена в пресата, радиото и телевизията.365 По-късно се организира и гостуване на Етнографска изложба в Йокохама.366
За по-добрата координация между министерствата на културата на Белгия и България се приема “План за културен обмен между НРБългария и Кралство Белгия за 1977-1978 г.367 Основната проява в плана е гостуването на изложбата “Тракийското изкуство”368 от 25 ноември 1977 г. в зала “Сенкантенер” в Брюксел (отпечатан е каталог на френски и нидерландски)369. Съпътстващата изложбата програма включва музикални  концерти и спектакли на балет Арабеск.370
Големите постижения на българското музейно дело в чужбина се отчитат на Третия конгрес на българската култура (май 1977 г.). Там изрично се подчертава, че представянето на изложбата “Тракийско изкуство” в Полската народна република и в Република Куба, на изложбата “Иконното богатство на България” в ГДР, както и съпровождащите ги многостранни изяви на българското изкуство и култура “утвърдиха постиженията не само на древната, но и най-новата, социалистическа българска култура.”371
Представянето на изложбите “Тракийско изкуство” и “Иконното богатство на България” в почти всички големи западноевропейски столици, организираните по този повод допълнителни изяви – научни симпозиуми, гостувания на най-добрите български състави изпълнители, индивидуални изложби на съвременни български художници, “предизвикаха оправдан интерес сред широки обществени, културни и ръководни кръгове и получиха положителна оценка. Нееднократно на Запад бе изтъквано, че НР България проявява значителна активност в показването на успехите на своята култура. Предстоящите крупни изяви на нашата култура , които ще бъдат проведени в най-близко бъдеще в САЩ и повечето западноевропейски страни, също ще способствуват за разширяване обсега на културните  ни отношения и за взаимното опазване на националните култури.”372

“Най-старото злато на света и най-старата цивилизация в Европа”
Изложбата “Най-старото злато на света и най-старата цивилизация в Европа” гостува в Германската федерална република (ГФР) през 1985-1986 г. Тя е открита на 13 декември 1985 г. във Фрайбург и продължава до  31 януари 1986 г.373 По-късно гостува в гр. Дармщат, където е посетена от 12 000 души. През януари 1987 г. ще бъде открита и в Хановер.374
По предложение на българския посланик в ГФР Г. Евтимов започва организиране на археологическата изложба “Рогозенското съкровище”. Предвижда се тя да гостува през втората половина на 1987 г. в гр. Есен, Кьолн, Франкфурт, Мюнхен, Хамбург и Хановер.375
Окончателна програма за гостуването на изложбата е: в Бон от 27 септември до 6 октомври 1988 г., в Майнц от 16 октомври 1988 г., във Фрайбург от 12 декември 1988 г., в Мюнхен 2 март 1989 г., в Хамбург от 24 май 1989 г. и в Аахен от 1 юни 1989 г.376 Експонатите са застраховани за 3, 468 млн. марки.377 Подписват се отделни договори за гостуването на изложбата в четирите града във ФРГ. Описът на изложбата включва всичките 165 съда, оценени на 3, 450 млн. лв.
Отпечатан е луксозен каталога на изложбата. Той започва с писмено приветствие от министър-председателя на България Георги Атанасов от септември 1988 г., в него се отбелязва голямата “политическа и културна задача, която сме си поставили да се организира изложба под патронажа на канцлера на ФРГ в самия Канцлерамт, където за първи път ще се открие чужда изложба.378 На 27 септември 1978 г. в 17.30 ч. лично канцлерът Хелмут Кол открива изложбата. Отзвукът от това знаменателно културно събитие, организирано за първи път в Канцлерамт, е много положителен.

Изложба “1000 години българска икона”
Успехът на тракийската изложба в чужбина окуражава българските музейни специалисти да подготвят друга голяма изложба представяща българското християнското изкуство. За тази цел е подписан Договор за условията и организацията на изложбата “Икони от България ІХ-ХІХ век” във Великобритания – Единбург и Лондон през 1978 г. Предвижда се тя да гостува най-напред в Единбург от 18 август до 24 септември 1978 г. и от 3 до 31 октомври 1978 г. в Лондон – Галерия на Института “Кортолд”.379
При откриването на изложбата в Единбург председателят на Шотландския съвет по изкуствата лорд Балфор ъв Бърлей заявява: “Вълнуващо е да се види такава забележителна изложба, която е голям принос за Единбургския фестивал на изкуствата.” В “Дейли телеграф” известният английски критик Терънс Мълибли пише: “Изложбата от икони от България се налага с неопределима сила.” В английския печат се публикуват многобройни положителни отзиви. Съпътстващата програма включва лекции на проф. Иван Дуйчев и доц. Ел. Бакалова.380 Хор “Иван Кукузел –  Ангелогласния” изнася концерт в Единбургската катедрала “Св. Мери”.
Друга българската иконна изложба гостува в Мексико през май 1978 г. Тя е открита от председателката на Комитета за култура Людмила Живкова и президента на Мексико Хосе Лопес Портильо и съпругата му. Мексиканския печат публикува многобройни положителни отзиви.381 Списание “Висион” в броя си от 5 май 1978 г. в обширна статия разглежда българското културно наследство.382 Изложбата “Български икони” е основното културно събитие, посветено на 100 годишнината от Освобождението на България в Мексико. Съпътстваща програма включва концерти, фотоизложби и др.383 Изложбата гостува и във втори град в Мексико – Монтерей. Предвижда се в началото на октомври 1978 г. изложбата ще бъде открита в столицата на Перу – Лима има заявка за гостуването й и във Венецуела, Колумбия и Уругвай. Договорено е организирането на изложба “Мексиканско изкуство” в София.384
В рамките на “Български дни”, посветени на 100-годишнината от Освобождението в градския музей на Мюнхен от 9  март до 15 май 1978 г. е представена изложбата “1000 години български икони”.385 За 1978-79 година в ГФР е договорирано гостуването на изложбата “Тракийско изкуство” и “Българска ръкописна книга”.386 В специално подписана “Паметна бележка” се уреждат условията за откриването на 30 април 1980 г. на изложбата “Златото на траките” в Хилдесхайм (ГФР).387 В нея заляга и богатата съпътстваща културна програма.

Други изложби
През януари 1977 г. в Музея на човечеството (Етнографския музей в Лондон) се открива Българска етнографска изложба.388
По време на посещението на Тодор Живков в Мексико през 1979 г. е  подарена  Етнографска изложба. 389
През 1980-1981 г. в Мексико се организират чествания посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Една от проявите е Седмица на българската култура от 10 до 16 ноември 1980 г. в Мексиканския национален автономен университет.390
През март 1981 г. се организира изложбата “Средновековна България – изкуство и цивилизация” в световноизвестния Антропологически музей в центъра на столицата Мексико. Изложбата е открита от президента Хосе Лопес Портильо и съпругата му в присъствието на Людмила Живкова, членове на правителството, дипломати и други официални лица.391
В Щутгарт, ФРГ, се организира изложбата “Съкровищата на Рилския манастира”.392
Изложбата “7000 години изкуство и култура в София” в Шалабург – Австрия 1979 г. За нейното организиране се подписва специален договор.393 Разработва се и подробна програма за дейностите във връзка с организацията и съпътстващата програма.394
Експозицията включва над 1500 експоната, разположени в 20 зали, основно от музея за история на София и от други 18 музея под ръководството на М. Станчева.395 Официалното откриване се извършва на  27 април 1979 г. в присъствието на над 400 души – дипломати и официални гости от България – Петър Междуречки, председател на Изпълкома на СГНС, Мария Захариева, зам. министър на външните работи, и Лиляна Стефанова, председател на Съвета за култура към СГНС. След откриването “Софийски солисти” изнасят малък концерт.396
На 9 юни 1979 г. изложбата е посетена от президента на Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, който дава висока оценка на тази двустранна изява, като подчертава, че тя е ярък пример за много добрите австро-български връзки и сътрудничество.397
За шест месеца изложбата е посетена от 107 836 души, при средна посещаемост на замъкът от 50-60 000 души годишно. За първи път на организарана българска музейна изложба в чужбина се дават награди за 25 000-ия, 50 000, 75 000, 100 000-ия посетител, което води до още по-голям интерес. Големият успех на българската изложба се дължи на системната работа на Българското посолство.398 По време на провеждането на изложбата Дом “Витгенщайн” осъществява активна програма.
Отзивите в печата и телевизията са многобройни. Всички изтъкват 1300-годишнината от създаването на българската държава. Много заглавия гласят: “Шамбург стана прозорец на българската култура”. Вестниците които най-системно отразяват изложбата са: “Фолксщиме”, “Вохенпрессе”, “Арбайтер Цайтунг”, “Курийр” и др.399
През 1980 г. във Виена се организира изложбата “Златото на траките” във връзка с провеждането на Третия конгрес по тракология.400
Организирането на многобройни музейни изложби в чужбина през 70-те и 80-те години на ХХ в. допринася за разкриването на богатото културно наследство в българските земи пред многохилядната чуждестранна публика. Културният обмен, особено със западноевропейските страни, допринася за по-доброто познанство между народите, за по-активните научни и културни контакти. Цялата международна дейност на Комите за култура се ръководи от принципите на социалистическата пропаганда. За това се и заделят огромни средства, които ако се влагат за опазването и съхраняването на паметниците в страната може би щеше да има по-голяма полза. Единствено Япония осигурява гостуването на българските изложби за своя сметка. Западноевропейските страни и особено Франция, принуждават българската страна да заплаща всички разходи по транспорт и застраховане на експонатите. Независимо от всички тези негативни явления гостуването на българските музейни изложби в различни точки на света допринася българската музейна колегия да обогати своя опит и да осъществи контакти с най-напредналите професионалисти в областта на музейното дело.





2. Промени в нормативната уредба относно опазването на паметниците и развитието на музеите.

За радикалните изменения, които се извършват в музейната сфера, е прието 1608-мо Постановление на Министерския съвет от 30 декември 1951 г. Първоначалната идея е да се приеме Закон за паметниците на културата и музеите. Негов проект е внесен в Министерския съвет, но там се решава, той да излезе като постановление.401 В него се посочва, че “всички паметници на културата, които се намират в пределите на Народна република България и имат научно, историческо и художествено значение, се обявяват за общонародно достояние и се поставят под защита на държавата”.402
При определянето на паметниците на културата, на първо място се посочват архитектурните паметници, а сред тях са светски и култови сгради, архитектурни ансамбли, развалини и останки от стари архитектурни строежи, мостове, чешми, фонтани,и други обекти на селищна украса и т.н. На второ място се изреждат археологическите паметници, след това историческите, етнографските и паметниците на изобразителните изкуства.403
Според 1608-мото Постановление всички паметници на културата, включително и тези, които са притежание на отделни граждани, се поставят под върховния надзор на държавата, който от своя страна се извършва от Комитета за наука, изкуство и култура /КНИК/. За конкретната работа по опазването на старините се създава Съвет за опазване на паметниците на културата. Постановлението задължава в шестмесечен срок КНИК, Българската академия на науките и Министерството на комуналното стопанство и благоустройството да издадат Инструкция за регистриране на всички паметници на културата.
В Постановление 1608 се възлага на КНИК “идейно-методическото” ръководство и надзор над всички музеи, художествени галерии, къщи-музеи и музейни сбирки, с изключение на централните музеи в София, които са под ведомството на БАН. Предвижда се откриването и закриването на централни музеи да става с решение на Министерския съвет, а на всички останали от КНИК. Съгласно чл.32 на Постановлението, музеите се делят на: централни музеи – с общонародно значение, музеи с местно значение – общи и специални при народните съвети и музеи със специално предназначение – при различните ведомства и обществени организации.
През септември 1952 г. е публикувана Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата.404 В нея по-подробно са развити основните положения от 1608-мото Постановление. Привеждането в известност на движимите паметници става чрез декларирането им, а за недвижимите – по пътя на декларирането и издирването от специални комисии. Недекларираните паметници на културата в определените от КНИК срокове се смятат за укрити.
В глава втора на Инструкцията детайлно се разглежда привеждането в известност на движимите и недвижимите паметници на културата. Набелязват се организационните мерки за извършването на тази отговорна и трудоемка работа. За регистрирането на различните видове паметници са отпечатани три вида Въпросници, както и формата за инвентарна книга на музейния фонд, общоприета за всички видове музеи. За оформянето на единни инвентарни документи при централното инвентаризиране на Държавния музеен фонд са отпечатани и образци на Акт за приемане-предаване, Колекционен опис и Научен паспорт.405
Относно архитектурните паметници се посочва, че подлежат на привеждане в известност, регистрация и опазване светски и култови сгради (стари битови къщи в селата и градовете, които са характерни с плана и строежа си, обществени и стопански сгради, училища, работилници, магазини, складове, ханища, кервансараи, хали, безистени, бани, кули, църкви, джамии, синагоги, текета и т.н.), манастирски ансамбли, дворци, архитектурни ансамбли (цялостно или частично запазени квартали, площади, улици) и т.н. В останалата част на инструкцията се дават конкретни описания на техниката за описване на паметниците на културата.
Специфичните особености на архитектурните паметници изискват освен тяхната регистрация и паспортизация. На тази проблематика е посветена глава IV от Инструкцията. Паспортите на архитектурните паметници се изработват под техническото ръководство и контрол на отдел “Архитектурно творчество” при МКСБ в пет екземпляра по образец, установен от Съвета за опазване паметниците на културата при КНИК. Отделно се разглеждат и конкретните мерки, които трябва да се вземат за опазване на архитектурните паметници. Основната отговорност се поставя на отделите “Просвета и култура” на съответните народни съвети, където се намират забележителностите.
Поредната стъпка за усъвършенстване на нормативната база е Постановление 165 на Министерския съвет от 5 август 1958 г. за опазване паметниците на културата и развитието на музейното дело у нас.406 Отново се изтъква, че паметниците на културата и природните забележителности са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата независимо от това дали са държавна, обществена или частна собственост. В постановлението се посочва, че в зависимост от това, кой притежава и стопанисва даден паметник на културата, той трябва да предвижда ежегодно в бюджетните си средства и материали за опазването му. За да се осъществява стриктен държавен надзор над движимите и недвижими паметниците, се създават Съвет за опазване на паметниците на културата и Съвет за музейно дело.
В Постановлението се въвеждат и някои конкретни изисквания, примерно дава се тридневен срок за съобщаване при откриването на даден паметник, възнаграждението за това се определя с отделен Правилник. Разрешенията за археологически разкопки се дават единствено от БАН. Държавният комитет по строителство и архитектура по предложение на Министерството на просветата и културата решава кои населени места или части от населени места (квартали, ансамбли или отделни улици) са с историческо или архитектурно-музейно значение. Тези решения се утвърждават от Министерския съвет.
В чл.13 се посочва, че движимите паметници се съхраняват в музеите и музейните сбирки. Прехвърляне или размяна на паметници става само с разрешение на Министерството на просветата и културата. Изнасянето на паметници на културата се забранява, в изключителни случаи това е възможно само с разрешение на Министерския съвет.
За първи път в чл. 20 се дава определение за музеите – те са научни, културно-просветни учреждения, основни хранилища на движимите паметници на културата, които разпространяват научни знания и съдействат за патриотичното възпитание.407 Министерството на просветата и културата съгласувано с БАН определят кои музеи могат да бъдат научноизследователски институти. Така се предприема още една нова стъпка за издигане на научноизследователската работа на музеите.
За практическото изпълнение на постановлението на 4 септември 1959 г. се публикува Правилник за приложение на 165-то постановление на МС.408 В него най-подробно се развива съдържанието на всеки един член от постановлението. Много широко са застъпени определенията за видовете паметници, като се изброяват и техните конкретни форми. Една от най-подробно разгледаните материи е за обявяването на исторически, архитектурни и природни резервати.
Правилникът установява следното степенуване на паметниците в България: паметници със световно значение, паметници с национално значение, паметници с местно значение и паметници за сведение.409 Посочва се редът за тяхното опазване, укрепване и консервиране. За издирването, регистрирането, инвентаризирането и паспортизирането на паметниците на културата, историческите места и природни забележителности се установяват образци на книжа и спомагателни материали, както и на основните документи, които се използват за тази цел.
Въвежда се нова Инструкция за държавната регистрация на музейните фондове, с която се отменя действащата от 1952 г. Тук подробно се разглеждат различните видове музейни фондове, обяснени са първичната инвентаризация, редът за използването на фондовете, научната паспортизация на основния музеен фонд, правата и задълженията на музейните уредници и др. подробности.410
С влизането в сила на Правилника за приложение на 165-то постановление на МС завършва един цикъл от нормативно уреждане на музейната дейност в страната и опазването на паметниците на културата. С ангажирането на цялата държавна и местна администрация в това отношение се дава възможност за комплексно решаване на редица натрупали се с времето проблеми по съхраняването на паметниците. Най-успешните крачки в тази насока през 50-те години са свързани с опазването на архитектурното ни наследство, особено от Възраждането.
Грижите за недвижимите паметници в страната в края на 50-те години се поверяват на създадения за тази цел през 1957 г. Институт за паметниците на културата, по-късно известен като Национален институт за паметниците на културата /НИПК/. Според неговия Правилник, НИПК  издирва, изучава, опазва и популяризира недвижимите паметници на културата. 411 През август 1960 г. с постановление на МС се утвърждава Правилник за използване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места.412 Така се открива една широка възможност, чрез големи държавни инвестиции да бъдат съхранени за поколенията безценните архитектурни паметници от нашето Възраждане, както и техният вътрешен интериор и всички запазени исторически музейни предмети от тази епоха, свързани с живота и делото на нашите възрожденци.
Първият държавен нормативен акт за съхраняване на архитектурните паметници от Възраждането е приет още през 1952 г. за Копривщица. От самото начало нормативните документи за обявяването на архитектурни резервати се изготвят за всеки отделен случай и няма Национална програма за превръщането на тези селища в музеи. По-голямата част от тези документи са актове и постановления на Министерския съвет, някои от които дори не са обнародвани.413 От приведените документи става ясно, че най-активно са предприети мерки за опазване на възрожденското архитектурно наследство в Арбанаси, Стария Пловдив и Несебър в средата на 50-те години. Вторият етап на по-активна работа в тази насока започва в началото на 60-те години на ХХ в.
Архитектурният комплекс или селище, обявени за Архитектурно-исторически резерват са носители на цялостния дух на дадена историческа епоха, най-често на нашето Възраждане. Чрез архитектурните форми и ансамбли съвременните посетители могат да почувстват стремежа на възрожденския майстор към извисяване на творческия дух, независимо, че той твори в условията на чуждо господство. Забележителните архитектурни паметници от нашето Възраждане като къщата на Куюмджиоглу в Стария Пловдив, Парлапановата къща в Боженци, Ослековата къща в Копривщица, многобройните архитектурни шедьоври на майстор Кольо Фичето, църквите и манастирите, строени през тази епоха са сред най-високите постижения на творческия дух на българина в цялото му историческо развитие.
В началото на 60-те години на ХХ в. се приемат няколко нормативни документа за някои по-частни въпроси от музейното дело. През 1960 г. се приема Наредба № 49 на Министерството на просветата и културата за покупка от частни лица на паметници на културата, антикварни книги и др. В подобна насока е и Инструкция за предпазване от претопяване на предмети и монети от благороден метал и архивни материали с историческа и художествена стойност.414 За изпълнението на инструкцията се създават специални комисии, които периодически проверяват постъпилите вторични суровини и материали в държавните предприятия “Златарска промишленост” и “Вторични суровини” и изземат предмети с историческа и културна стойност.
През същата 1960-та година се публикуват изменения и допълнения към Инструкцията за държавната регистрация на музейните фондове. В тях се определят правата на музейните работници да публикуват намерените лично от тях музейни материали, както и реда на използването им и от други учени и институти.415
Въвеждането на новите икономически механизми в общественото развитие засягат и музеите. През 1965 г. е публикувана Инструкция за набиране, разходване, и отчитане на извънбюджетни средства в музеите, паметниците на културата и др.416 С този нормативен документ се разрешава на музеите да получават допълнителни средства от входните билети, от продаваните брошури, сувенири и др. рекламни и печатни материали. Тези средства могат да се използват единствено за откупки на музейни предмети за обогатяване на колекциите, за развитието на научноизследователската работа, за отпечатване на рекламни материали и издания на музея.
В един и същи брой на Държавен вестник през юни 1965 г. се публикуват три нормативни документа уреждащи различни направления от музейната дейност. Първият от тях е Устройствен правилник за народните, специалните и възпоминателните музеи към народните съвети и ведомства.417 В него се регламентират устройството, структурата и щатът на изброените музеи, като специално внимание е отделено на средствата и тяхната отчетност.418
Зачестилите подводни археологически експедиции и събирането на природни образци от водната флора и фауна налагат създаването на съвременен нормативен документ. Затова  през 1965 г. се публикува Правилник за изваждане и запазване намиращите се под вода паметници на културата и природни забележителности от водната флора и фауна.419 В него се записват основните правила, с които се регулират всички дейности свързани с изваждането, проучването и съхраняването на такива образци в музеите.
Разрастването на научно-изследователската работа в музеите налага приемането на нормативен документ и в тази област. Той е публикуван като Наредба за устройството и работата на научните групи в музеите към народните съвети и ведомствата.420
Отдел “Музеи” към Комитета за култура разработва и предлага за утвърждаване редица методически указания за музеите. На първо място са Методически указания за събирателската работа в различните видове музеи. Тъй като възникват многобройни нови музейни сбирки към различни видове промишлени предприятие се налага да се разработи методическо указание организарането и на този вид музейни сбирки.421
Създаването на разгърната музейна мрежа през 60-те години, разширяването на реставрационните работи в архитектурните комплекси от Българското възраждане, широкомащабните археологически разкопки, обявяването на нови и нови археологически, архитектурни, исторически и природни резервати в страната налагат една нова нормативна уредба на музейното дело и опазването на паметниците. Проектът на  новия закон се разработва от специално натоварена комисия. 422 В нея влизат изтъкнати музейни специалисти: доц. Марин Михов – директор на Националния военноисторически музей, Мария Сукманджиева – директор на Националния музей “Г. Димитров”, Анчо Анчев – директор на Националния музей “Рилски манастир”, Димитър Николов – директор на Окръжния исторически музей в Стара Загора, Иван Драев – научен сътрудник в Националния военноисторически музей, Михаил Райчев и Захари Миланов – сътрудници на отдел “Музеи и арх. Рачо Рачев – зам. директор на НИПК.423
На 20 декември 1966 г. Музейният съвет и Съветът по опазване на паметници на културата към Комитета за култура и изкуство обсъждат законопроекта за опазване на паметниците на културата и музеите.424 След обсъждане в Министерския съвет, Законодателната комисия и Пленарната зала на Народното събрание през април 1969 г. се приема Законът за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/.425 Този закон с много изменения и допълнения действа и до днес.
В ЗПКМ се посочва, че паметниците на културата са общонародно достояние и важно задължение на целия народ е да ги пази и допринася за увеличаване на това богатство. От своя страна Законът за териториалното и селищно устройство задължава органите на градоустройствената и благоустройствената администрация при осъществяване на мероприятията за изграждане на населените места и за устройване на извънселищните територии да вземат мерки за запазване на паметниците на културата и средата им. Съгласно чл. 5 ал.1 на ЗПКМ, разпорежданията на Комитета за култура /КК/ по въпросите, които засягат паметниците на културата са задължителни за всички предприятия, учреждения, организации и граждани.
В ЗПКМ се дава определение за паметници на културата – те са “произведения на човешката дейност, които документират материалната и духовната култура и имат научно, художествено и историческо значение или са свързани с историческите и революционните борби и събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци”.426 Ясно е, че те са само произведения на човешката дейност, обособени в две основни категории: 1) произведения на човешката дейност, които отговарят на две изисквания – да документират материалната и духовната култура и да имат научно, художествено и историческо значение; 2) произведения на човешката дейност, които са свързани с историческите събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци.
В сравнение с понятието паметници на културата, дадено в 165-то ПМС от 1958 г., тук то е по-тясно по обхват. Изключени са историческите места, които са причислени към резерватите. Като цяло и тук българското понятие “паметник на културата” не съвпада с чуждестранните закони и международните конвенции като: Хагската конвенция от 14 май 1954 г., Устава на ИКОМОС и др. Най-често използвания международен термин е “културна ценност”. Първоначално той се използва у нас за движимите, но постепенно обхваща всички паметници, вкл. и недвижимите. В чуждестранното законодателство в тази област под културна ценност се разбира само движим паметник на културата, а недвижимите се обозначават само с паметник – “monument”. За съжаление в ЮНЕСКО няма общо установена терминология. По инициатива на ИКОМ, през 1988 г. в Будапеща се публикува речник на 32 езика за музейните термини, в който за първи път се прави опит за уеднаквяване на терминологията в тази област.427
Съгласно чл.2 на ЗПКМ паметниците на културата могат да принадлежат на държавата, на обществените и кооперативните организации и на граждани. Що се отнася до паметниците, които са собственост на гражданите, то те трябва да се опазват съгласно общоприетите изисквания. Според чл. 29 прехвърлянето на паметници на културата от гражданите на държавата се поощрява, като не се плащат никакви данъци и такси. Същевременно за новооткритите паметници е записано изрично, че те са собственост на държавата, независимо по какъв път те са открити, дали чрез системни археологически разкопки или случайно. Според чл.14 ал.1 лицата, които са намерили или открили паметник на културата са длъжни в 7- дневен срок /в 165-то постановление срокът е тридневен/ да съобщят за това в народния съвет или най-близкия музей, за което те ще получат възнаграждение, а не стойността на паметника, защото собственик е държавата. Укритите паметници се изземват в полза на държавата.428 /Ценността на паметниците и възнаграждението се определят чрез Наредба N 7 на КК – Държавен в-к, бр. 11, 1976/
В старите закони, като Закона за старини от 1911 г., се предвижда отчуждаване на движимите паметници - чл. 19 и за недвижимите старини – чл. 26. В Проектозакона за старините от 1939 г. също в чл. 26 и 32 се предвижда отчуждаване на движими и недвижими старини и съответното обезщетение на собствениците.429В ЗПКМ е пропуснато отчуждаването на движимите паметници, което присъства в Наредбата за държавните имоти,430 а в чл. 30 на ЗПКМ е посочено, че Комитетът за култура може при определени условия да предложи за отчуждаване недвижим паметник.
Основният държавен орган, който се грижи за опазването на паметниците на културата, е действащият тогава Комитет за култура. Той ръководи музейното дело и надзора на паметниците чрез своите органи: народните съвети и другите държавни органи, предвидени в закона. Дейността по издирването, опазването и използването на недвижимите паметници на архитектурното наследство се осъществява съвместно от Комитета за култура и Комитета за архитектура и благоустройство. Централен орган на КК за опазване и популяризиране на недвижимите паметници е НИПК. Неговото устройство и дейност се уреждат с отделен Правилник, приет от Министерския съвет през 1976 г.431 Според него Институтът се утвърждава като орган, който компетентно решава всички въпроси по опазване на недвижимите паметници на културата. Организационно НИПК има главна дирекция в София и 5 комплексни района в София, Пловдив, Бургас, Варна и В.Търново.
За ръководене на дейността по опазване на паметниците на културата и музейната дейност в страната, в Комитета за култура се създава ДО “Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело”.432 В народните съвети за това отговарят местните съвети за култура – Дирекция културно-историческо наследство и държавните музеи.433
Организацията и задачите на този специален орган за ръководене на музеите и грижите за опазване на движимите паметници не са посочени в ЗПКМ. Само в чл. 10 се дава определение за дейността на музеите – те “издирват, събират, изучават, съхраняват и популяризират движимите паметници на културата”.434 Тяхната дейност се урежда с правилници и наредби на председателя на Комитета за култура.
Музеите на БАН се ръководят съгласно издадени от ръководството на академията правилници. Музеите са на бюджет със собствена материална база. При някои музеи, най-често националните, се организират научни групи за подпомагане развитието на музейното дело и консервация на музейните предмети.435 Музейните сбирки към учрежденията, предприятията и организациите и личните сбирки на гражданите се уреждат с Наредба на Комитета за култура.436 Според Наредба № 6 от 1985 г. - “Музейните сбирки са местни културно-просветни центрове. Те се изграждат към народните читалища, училища, предприятия и организации с цел да събират и съхраняват движими паметници на културата, да пропагандират героичното минало и настояще на нашия народ и историята и развитието на училището, предприятието и други...”.437 Законът подчертано насърчава образуването на лични сбирки от гражданите за задоволяване на техните научни и естетически интереси. Масовите културни ценности в тези сбирки, както и в сбирките на организации и др., не са паметници на културата, макар да представляват част от културното наследство на страната.438
Народните съвети като местни органи за опазване на паметниците на културата изпълняват задачите си чрез съветите за култура и държавните музеи. Окръжните народни съвети са инвеститори при реставрация на недвижими паметници чрез Окръжните съвети за култура. Широките правомощия на народните съвети като органи на власт и управление ги поставя на първо място по тълкуването и прилагането на законите и другите разпоредби по опазване на паметниците. Според ЗПКМ те са истинските стопани на паметниците на културата на територията им, независимо от собствеността върху тях, и са задължени да се грижат за опазването им.
Според ЗПКМ чл. 20, всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние. При неизпълнение на задълженията са предвидени наказания. Като цяло правата и задълженията на органите за опазване на паметниците на културата не са добре формулирани и конкретизирани в закона, не са издадени и подзаконови актове. Единствено, правата и задълженията на народните съвети имат най-общата си нормативна основа в Конституцията и Закона за народните съвети.439
На издирването, изучаването и документирането на паметниците на културата е посветена глава четвърта на ЗПКМ. Конкретно за недвижимите паметници подробно се разглеждат тези дейности и в Правилника на НИПК и Наредба N 5 на Комитета за култура.440 Дейността на специализираните органи за опазване на паметниците на културата се постига, като се установява музейният фонд на страната, неговото комплексно изследване и научно документиране. Освен това тук влиза и организирането и извършването на археологически разкопки за разкриване на паметници на културата. След издирването и откриването на паметниците се извършва първоначално изучаване, което дава данни за деклариране на паметника, след което продължава задълбочено и всестранно изучаване, за да се регистрира и обнародва в Държавен вестник. Тези етапи в издирването, изучаването и документирането на паметниците продължават и след регистрацията.
Издирването на паметници се осъществява посредством организирани дейности или случайно. Разкопките се извършват от Археологическия институт с музей при БАН, а с негово разрешение археологически разкопки могат да провеждат и държавните музеи, НИПК и специалностите по археология при висшите учебни заведения. Само с разрешение на Министерския съвет разкопки могат да извършват и чуждестранни експедиции.
Всички държавни, обществени и кооперативни организации, които притежават отделни паметници или колекции от такива, са задължени да ги декларират в едногодишен срок от влизането в сила на ЗПКМ пред държавните музеи. Така чрез декларирането на всички движими паметници се привеждат в известност паметниците на културата, съхранявани от различни видове организации, църкви, манастири и др. религиозни общности.
В Закона за паметниците на културата и музеите изрично се посочва, че ако “при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно народния съвет или най-близкия музей”.441 Според този член се дава право на компетентните органи да спират и отменят обекти с голямо народностопанско значение, стига запазването на разкритите паметници да е с важно национално и световно значение. Пример за това е спирането на строежа на язовир “Армира” през 1968 г., за да се запази Римската вила край Ивайловград.442
Една от основните музейни дейности е опазването на паметниците на културата. Тя е обстойно регламентирана в глава пета на разглеждания закон. В широк смисъл опазването включва всички мерки, в това число издирването, надзора, охраната и популяризирането на паметниците на културата, които допринасят същевременно за опазването на културното наследство. В по-тесен смисъл опазването обхваща мерките от материално-технически характер за проучване, проектиране и изпълнение на консервационни и други работи, за предпазване от пожари и пр.
В чуждестранните законодателства и международните актове се говори за осигуряване на защитата и респекта на паметниците на културата.443 При това под защита се разбира динамична дейност за вземане на подходящи позитивни мерки: извършване на консервационни работи, създаване на места за съхранение на паметниците, вземане през мирно време на мерки за опазване на паметниците на културата при въоръжен конфликт и пр. Те могат да бъдат: административно правни – запознаване на обществеността с важността на паметниците на културата, упражняване на необходимия надзор и наблюдение, вземане на превантивни мерки за осуетяване на нарушения, противопожарна осигуреност, проверка за състоянието на паметниците и пр. Те могат да бъдат и наказателни мерки срещу нарушителите, за да се постигне необходимият ефект.
Понятието “опазване” по нашия закон включва съдържанието и на двете – защита и респект, и се явява като съвкупност от мероприятия за управление на обществените отношения, свързани с опазването на паметниците на културата и средата им. Възпитавайки гражданите в респект към паметниците на културата, законът култивира у тях уважение и въздържане от действия, които могат да им причинят вреда. Същевременно той ги стимулира към активни действия по запазването им, за което предвижда дори даване на възнаграждения – чл. 14 и 22. Това съдържание на понятието опазване по нашето законодателство се покрива с понятието “охрана”, употребено в препоръката на ЮНЕСКО за опазване на историческите или традиционни ансамбли, приета в Найроби през 1976 г.
Точното съдържание на “опазването” като дейност на органите за опазване на паметниците на културата не е посочено в закона. В неговите допълнения от 1980 г. се предвижда: за опазване културното наследство на починали видни дейци на науката, изкуството и културата по искане на Комитета за култура да се съставя опис на движимото и недвижимото им имущество; ремонти и изменения на недвижимите паметници на културата могат да се извършват само с разрешение на съответния съвет за култура или най-близкия държавен музей след съгласуване с НИПК и при установяване, че собствениците на паметници на културата не полагат грижи за поддържането им, то се поема от народните съвети за сметка на собствениците.444
Създаването на съвършен правен режим на паметниците на културата е важна предпоставка за тяхното ефективно опазване. Този режим поставя много и различни задължения пред общата държавна администрация, пред обществеността, пред собствениците на паметници на културата и специализираните органи за опазването им. За тяхното точно изпълнение трябва да се организира непрекъснат надзор, да се дават на място конкретни указания за отстраняване на недостатъците в работата и неблагополучията при опазването на културното наследство. Поради това надзорно-охранителната функция за опазване на паметниците на културата (движими и недвижими) има първостепенно значение за провеждане на държавната политика в тази област. Тя се явява основна дейност на специализираните органи – Комитета за култура, НИПК, съветите за култура и музеите. Тази основна дейност трябва да се провежда от особени структурни звена, които със своята висока компетентност по въпросите на издирването, изучаването и документирането на паметниците на културата, на проучването, проектирането и изпълнението на консервационните и реставрационните работи, на популяризирането им, по надзора и опазването, да утвърждават правния режим на паметниците на културата и да стимулират държавните и обществените органи към изпълнение на задълженията им по запазване културното богатство на страната.445
Нарушаването на задълженията, възложени от правния режим за защита на паметниците на културата, се свързва с наказателна, административна и гражданска отговорност. Те се отнасят както до гражданите, нарушили задълженията си по опазване на паметниците на културата, така и до длъжностните лица, превишили правомощията си и причинили им вреди или на собствениците и ползувателите. Обществото прибягва до наказание, когато другите средства за опазване на паметниците не дадат резултат. Наказанието мотивира гражданите към изпълнение на задълженията им по опазване на паметниците на културата.
Административно-наказателната отговорност има особено значение за опазване на паметниците на културата. Нейното правилно организиране и навременно реализиране допринасят за създаване на респект към паметниците както от страна на собствениците и ползувателите, така и от широката публика, която ги посещава. Бързото реагиране на малки, но чести нарушения има голямото възпитателно значение за нарушителите и тяхното обкръжение. Основните административни нарушения са посочени в чл. 34 на ЗПКМ: извършване на разкопки без разрешение – иманярство, изнасяне на паметници на културата с разрешение за временен износ и не връщането им в определения срок, изработване на отливки или копия на оригинални паметници или разпространението им без разрешение на Комитета за култура и др. Всички тези нарушения се наказват с глоба до 500 лв. Със 100 лв. се глобяват собствениците или наемателите, които пречат на гражданите да посещават недвижимите паметници на културата и на органите по опазване паметниците на културата и т.н.446
Системата от административни нарушения и наказания предвидени в Закона за паметниците на културата и музеите е непълна. Наложително е да се предвидят някои нарушения, които са по-опасни за целостта и въздействието на паметниците на културата като: умишлено или по небрежност неподдържане на паметника в добро състояние, за несъобщаване от собственика, ползвателя или от граждани за посегателства върху паметника, които застрашават целостта му, използването на паметника по начин, който нарушава правилата за опазване и причинява повреда или разрушаване и др.
Длъжностните лица от специализираните служби по опазване на паметниците на културата и длъжностните лица от общата администрация, когато действат временно, носят наказателна, административна и гражданска отговорност, ако излязат извън своите правомощия и с действията и бездействията си причинят щети на паметниците или на собствениците и ползувателите им.447
Още при обсъждането на ЗПКМ се отбелязват някои негови недостатъци.448 Приетите по-късно наредби и др. поднормативни документи не променят нещата. Години наред музейната колегия предлага различни поправки, част от които се приемат. Независимо, че ЗПКМ е критикуван перманентно, той е в сила повече от 35 години и музейните работници са длъжни стриктно да го изпълняват независимо от радикално променящите се обществени отношения.



3. Изграждане на музейната мрежа (система)

От началото на 50-те години на ХХ в. започва изграждането на музейната мрежа в страната. Пълното й оформяне завършва в края на същото десетилетие когато се създават Окръжните исторически музеи. Това става реалност след въвеждането на новото административно-териториално деление на страната през 1959 г. Окръжните музеи са методическите центрове за ръководството на музейното дело на територията на дадения окръг. Сравнително големите държавни субсидии в тази област благоприятстват стабилизирането на съществуващите музеи и галерии и създаването на много нови. Така например в новите окръжни центрове Силистра, Търговище и Кърджали се създават музеи.
Музейната мрежа покрива цялата страна, включително и най-отдалечените и погранични селища. През 1956 г. държавните музеи са 98, през 1966 г. – 136, през 1972 г. – 171, през 1978 г. – 207, през 1981 г. – 215 през 1990 г. – 233,449 1995 г. – 226, 2000 г. – 224, 2002 г. – 220.450 В общия брой на музеите са включени и 29-те художествени галерии в окръзите и София. (Вж. подробни статистически данни за музеите, музейните колекции и персонал отразени в Таблица 1 в края на параграфа) .
В Доклада на председателя на Комитета за изкуство и култура пред Народното събрание се отчита, че през 1971 г. в България има: 161 държавни музеи и художествени галерии, 314 музейни сбирки на обществени начала. Във фондовете и експозициите се съхраняват над 3 млн. музейни предмета. През 1969 г. музейните посетители в държавните музеи са 9,2 млн. души. В музеите работят 507 специалисти и 671 обслужващ персонал. Има и 15 научни групи с 44 научни сътрудници. От тях 8 са аспиранти и 5 кин.451
Исторически музеи
През 1984 г. държавните музеи са 228, а музейните сбирки към читалища, училища, предприятия, военни части, манастири и др. са 550.452 Преобладаващата част от музеите са исторически, като 40 са общоисторически – 27 окръжни исторически музея, Националният исторически музей, Националният военно-исторически музей и още други 12. Освен това функционират и 51 специализирани исторически музеи.453 С историческо съдържание са и повечето експозиции в къщите-музеи, които през 1984 г. са 74.454 От тях 24 са на писатели, 10 на художници, 19 на дейци на работническото революционно движение, 11 на възрожденски революционери, три на музиканти и др.455
Към групата на историческите музеи се включват и етнографските музеи. Общо за страната те са девет. Сред тях е и първият музей на открито “Етър” край Габрово.456 Във всички окръжни исторически музеи има етнографски отдели. Със свой специфичен облик се открояват и Музеят на народните художествени занаяти в Троян и Музеят на резбарското и зографското изкуство в Трявна.
Мемориални музеи
През 1984 г. в България има 85 мемориални музея,457 което тогава е 38% от всички музеи в страната.458 О тях 26 са на видни дейци на БКП и БЗНС.459 “Музеите на видни партийни дейци са изградени на принципите на марксистко-ленинската методология и са силни идеологическо оръжие на БКП и социалистическата ни държава в изграждането на развитото социалистическо общество. Със специфичните си форми и средства тези музеи са важно звено в работата на партията на идеологическия фронт и спомагат за понататъшното разгръщане на социалистическата културна революция, за класово-партийното възпитание на народа и подрастващото поколение, за формиране на новата социалистическа личност.”460
Национални музеи461
Някои от местностите свързани с национално-освободителните борби се обявяват за национални паметници. През 1956 г. паметниците на връх Шипка и местата свързани с героичните боеве на българските опълченци и руските войни са обявени за Национален парк. С постановление на Министерския съвет от 5 март 1959 г. се създава Национален парк Шипка-Бузлуджа.462 Така се поставя началото на системното изучаване на историческите събития на тези два  съседни върха в Балкана.
От началото на 60-те години на ХХ в. започва и преустройството на Рилския манастир в музей. С постановление на Министерския съвет през юни 1961 г. манастирската музейна сбирка е одържавена.463 Само за четири години, под ръководството на Анчо Анчев, се създава представителна музейна експозиция обхващаща всички исторически периоди от развитието на този изключително важен за България и Балканите православен и книжовен център от възникването му през Х в. до края на Българското възраждане.
Всички национални музеи затвърждават своя статут с Решение на колегията на Комитета за култура и изкуство от 27 декември 1966 г. за профилиране на музеите в страната.464
След влизането в сила на Закона за паметниците на културата и музеите през 1969 г. отдел “Музеи” при Комитета за култура разработва концепция за създаване на национални музеи, които да представят цялостно българското природно и културно наследство.
Национален исторически музей
Първите документи свързани с необходимостта от създаване на Национален исторически музей (НИМ) се разработват през 1971 г. На 29 ноември 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение № 748 за създаване на Музеен център.465 Изграждането му е част от подготовката на всенародните чествания на 1 300-годишнината от създаването на българската държава. Най-важният конкретен правителствен документ за създаване на Национален исторически музей, а също към него на Централна лаборатория за реставрация и Републикански научно-методически център по музеезнание е Разпореждане № 90 от 5 май 1973 г. на Министерския съвет.466
Новият национален музей трябва “да събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ”.467 Още от самото начало на комплектуването на музейните фондове на НИМ се поражда един конфликт с историческите музеи в страната, защото в Разпореждането на Министерския съвет е заложена постановката “Музейните фондове на Националния исторически музей се комплектуват по пътя на самостоятелната научноизследователска и събирателска дейност на територията на цялата страна и от фондовете на музеите, без да се нарушава съдържанието на техните експозиции”.468 Тази формулировка в последствие довежда до многобройни конфликти с музеите в страната особено след 10 ноември 1989 г.
Реалното създаване на музея започва през лятото на 1974 г.469 Провеждат се и първите комплексни експедиции за издирване на паметници, които да постъпят в музейните фондове. Организират се многобройни археологически разкопки. Най-дълъг е процесът на обсъждане и реализация на тематико-експозиционния план на НИМ.470
Тържественото откриване на експозицията на Националния исторически музей се осъществява в навечерието на 3 март 1984 г. Тя е разгърната на площ от шест хиляди квадратни метра в реконструираната сграда на бившата Съдебна палата в центъра на София.471 С над осем хиляди експоната от българския национален музеен фонд се представя хилядолетната история на българските земи.
На откриването на музея присъства и генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. Той дава много висока оценка за него, като заявява “Различните паметници са експонирани с умение и вкус, което дава възможност да се оцени тяхната историческа стойност и естетическа характеристика. Изпъква дълбоката същност на някои важни елементи от културната специфика на българите. Настоящите и бъдещите поколения ще черпят тук вдъхновение, за да допринесат и осигурят историческата приемственост на българския народ, а чуждестранните посетители ще почувствуват тук по-добре българската душевност.”472
Създава се една представителна експозиция, в която са включени всички най-ценни и атрактивни експонати от цялата страна. Постепенно музейните уредници и специалисти работещи в музея достигат 160 души. Независимо от този огромен, за българските реалности, музеен щат за Републиканския научно-методически център се заделят 2-3 места. Това красноречиво подчертава подценяването на науката музеология, която в България се развива при изключително трудни условия.
Пред музеят се поставят за разрешаване на редица проблеми свързани с научноизследователската дейност. Една от големите задачи е създаване и публикуване на Корпус на движимите паметници в България.473 Обсъжда се и създаването на Научен съвет по музейните въпроси, както и на редица други проблеми свързани с опазване на наследството. На първо място е организацията на работата на Централната лаборатория по реставрация и консервация.474 Към музея се създава Национален исторически илюстративен фонд, Научна специализирана библиотека и Научен архив.475
Всички тези спомагателни центрове допълват отговорната задача пред Националния исторически музей да създаде една разгърната научно обоснована програма за издирване, изследване и опазване на богатото българско културно историческо наследство.
Национален музей на българската литература
Първите къщи-музеи на известни писатели се създават в България след Първата световна война. Те са посветени на живота и творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов. До Втората световна война те са вече четири, от тях две са на Иван Вазов, родната му къща в Сопот и софийската му къща, родната къща на Христо Ботев в Калофер и в Свищов родната къща на Алеко Констатинов. През 50-те и 60-те години на ХХ в. се създават още 22 къщи-музеи на известни български писатели. Независимо от това богатство на музейни експозиции посветени на живота и творчеството на българските майстори на писменото слово през 1976 г. се решава да се създаде Национален музей на българската литература.476 Това става с оглед “решаване на специфичните задачи на идеологическия фронт”477. Новият музей се създава с цел “да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални материали, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на нашата държава до днес и в бъдеще”478. Към музея се създава Литературен архив и научноизследователска група. Литературните къщи-музеи в София се превръщат в негови филиали.
През 1984 г. Националният литературен музей разполага с музеен фонд от около 19 хиляди музейни единици.479
Във връзка с честванията на 1 300-годишнината от създаването на българската държава Националният литературен музей организира поредица от изложби. Музеят създава постоянна експозиция в рамките на експозицията на Държавния литературен музей в Одеса на тема “Българи писатели, живели и творили в Одеса и Южна Украйна през ХІХ и ХХ век”.480
През 1982 г. в Трявна се провежда Второ национално съвещание със специалистите от литературните музеи. На него се обсъжда “Концепция за ролята, задачите, дейността и развитието на Националния музей на българската литература”.481 В основата му лежи проблемът за организиране в национален мащаб събирателска дейност чрез масово движение с участието на обществените организации с ръководен документ – указание с методическа насоченост.482 В концепцията се предвижда и привеждане в известност на националния литературен фонд в страната.
Национален селскостопански музей
Един от първите национални музеи създаден след приемането на Закона за паметниците на културата и музеите е Национален селскостопански музей. Той се създава по инициатива на проф. Рада Балевска483 през 1970 г. с постановление на Министерския съвет.484 Благодарение на извършената предварителна събирателска работа от сътрудниците на тогавашната Селскостопанска академия музеят много бързо започва да функционира ефективно.
Национален политехнически музей
Историята на техническите музеи у нас води своето начало в първите години след Освобождение, но до създаване на Национелен политехнически музей се достига едва през май 1958 г.485, а до откриването на негова постоянна експозиция се преминава през едно изчакване от четири десетилетия. През целия този период колективът на музея провежда системна събирателска работа в пределите на страната и комплектува богат музеен фонд.
Военноисторически музеи
След завършването на българското участие във Втората световна война към Министерството на войната се числят Главния военен музей в София, 23 полкови музея, пет къщи-музеи, четири мавзолея-костници, паметника на връх Шипка, храм-паметника в село Шипка и др.486
Новата експозиция на Главния военен музей е открита през есента на 1945 г. на ул. “Московска” № 15. През 1948 г., тя е преустроена, като са включени експонати от Отечествената война на България 1944-1945 г.487 През 1949 г. Главният военен музей променя името си на Централен музей на народната войска.488 От 1951 г. за негов началник е назначен младият историк Анчо Анчев. Той разширява дейността на музея и го превръща не само в тясно ведомствен, а в широк обществен културен институт съхраняващ и представящ войнската слава на българите. За новата си експозиция музеят получава сградата на бившия инвалиден дом на бул. “Скобелев” 23. От 1954 г. музеят е подчинен на Главно политическо управление на Народната армия.489
През 1984 г. освен Националния военноисторически музей в армията съществуват и Военноморския музей във Варна, Музей на Военновъздушните сили в Пловдив (в строеж), Музей на войските на Министерството на транспорта, Музей на военнотопографската-геодезка служба, Музей на Военномедицинската служба, Музей на химическите войски и др.490 Освен това в частите са създадени и 70 войскови музеи и стаи на войнската слава. Във всички висши военни училища също са изградени музеи. По такъв начин бъдещите офицери се запознават с историята и бойната слава на Българската армия. При изграждането на новите сгради на военни училища и школи се предвиждат специални помещения за музеи.
Музеите на родовете и видовете войски разполагат с изключително ценни експонати. Така например в Музея на военнотопографската-геодезка служба се съхраняват печатаща и друга техника още от времето на Руско-турската освободителна война. Музеят на Химическите войски представя изключително редки експонати за развитието на тази сфера от бойната готовност на армията. Във фондовете на военните музеи са комплектовани оръжия и друга бойна техника, знамена, снимки, документи и други реликви представящи бойната слава на българската войска.491
България има и свой военен музей зад граница. През 1966 г. правителството на Унгария предоставя две зали в замъка Шиклош за изграждане на музей свързан с бойната слава на Първа българска армия взела участието в боевете при Драва и освобождението на Унгария от хитлеристка окупация.492 През 1976 г. музеят е преместен в нова сграда в село Харкан. Там от 6 до 19 март 1945 г. се водят боевете от Дравската епопея. С многобройни оригинални експонати се пресъздава картината на героичната битка на Първа българска армия и частите на Трети Украински фронт. От април 1985 г. музеят има обновена експозиция.493
Един от поредните музеи с национално значение е създаден през 1976 г. Той е Национален музей за декоративно-приложно изкуства, по-късно наречен галерия.494
През май 1982 г. с Решение № 507 на Секретариатът на ЦК на БКП се създава Галерията за чуждестранно изкуство “Людмила Живкова”, по-късно тя е преименувана. Галерията има основна цел “да събира и показва произведения на живописта, графиката, скулптурата и приложните изкуства от цял свят”495. Голяма част от основния фонд на галерията е закупен в чужбина от българските посолства в хода на честванията на 1 300 годишнината от основаването на българската държава.
Музейните сбирки
Първото указание на Комитета за култура за устройството и работата на музейните сбирки излиза през 1960 г.496 Съгласно чл. 11 от Закона за паметниците на културата и музеите музейните сбирки се създават с разрешение на Комитета за култура. Независимо от тази сложна процедура за регистрация, през 70-те и 80-те години на ХХ в. те нарастват лавинообразно и се удвояват, като надхвърлят 500. През 1970 г. е утвърдена Наредба за дейността на музейните сбирки. На нейната база през 1972 г. Централният съвет на профсъюзите издава свои указания за музейните сбирки в предприятията и Министерството на народната просвета за музейните сбирки в училищата.497
Броят на музейните сбирки в България през различните периоди от развитието на музейното дело не е уточнен, тъй като източниците дават твърде противоречиви сведения. В края на Втората световна война те са 53498, през 1970 г. – 180, 1978 – 320, 1981 – 443.499 Те се разкриват главно към читалища и училища, а също към промишлени предприятия, църкви и манастири, тук не се включват музейните сбирки в поделенията на Българската народна армия. Преобладават общоисторическите, краеведски сбирки, в които се представя историята на селището и края. Съществуват и по-тясно специализирани сбирки, които показват етнографското богатство на района, местните археологически паметници или природни забележителности.
Много често музейните сбирки прерастват в градски музеи или галерии. Така например са създадени къща-музей “Цвятко Радойнов” в с. Крън Казанлъшко, къща-музей “Асен Разцветников” в гр. Драганово Великотърновско, къща-музей “Йордан Йовков” в Толбухин. Сбирките в Правец и Провадия получават статут на градски исторически музеи, а художествените сбирки в Мездра и Стражица прерастват в градски галерии.
През 1983 г. музейните сбирки наброяват 580 и си разпределят по окръзи както следва: Благоевградски – 29, Бургаски – 10, Варненски – 11, В Търновски – 22, Видински – 9, Врачански – 19, Габровски – 14, Кюстендилски – 7, Ловешки – 14, Кърджалийски – 4, Михайловградски – 13, Пазарджишки – 33, Пернишки – 4, Плевенски – 21, пловдивски – 21, Разградски – 11, Русенски – 8, Силистренски – 4, Сливенски – 11, Смолянски – 14, Софийски – 28, София-град – 24, Старозагорски – 16, Толбухински – 14, Търговищки – 19, Хасковски – 7, Шуменски – 19, Ямболски – 14.500
Едни от най-богатите музейни сбирки са в Пещера, Стрелча, Петрич и др. В Брацигово музейната сбирка е посветена на специфичната местна архитектура, в Златоград представя местното просветно дело, в Липница, Великотърновско етнографското богатството на края. В много промишлени предприятия се създават музейни сбирки представящи историческото му развитие и различни образци на неговото производство. Такива са сбирките в Комбината за товарни автомобили в Шумен, в Комбината за телевизори и радиоприемници във Велико Търново, в Стопанския комбинат за преработка на пластмаси “Капитан дядо Никола” и във Вълненотекстилния комбинат “Георги Генев” в Габрово, и др.501
Музейните сбирки са под методическото ръководство на държавните музеи и окръжните дирекции “Културно-историческо наследство”. Техните нови експозиции се създават с одобрени тематико-експозиционни планове. Постепенно се преодолява самодейният характер на работата на местните краеведи в музейните сбирки. Така те се уреждат прилагайки научните музеоложки принципи. Естествено е това да става бавно и постепенно имайки предвид огромният брой на музейните сбирки в страната. Националните чествания на 1 300-годишнината от създаването на българската държава допринасят за обновяването на експозициите на много музейни сбирки и за разширяване на тяхната дейност.
Специализация на музеите
Един от най-острите проблеми при изграждането на съвременна музейна система в България е специализацията на музеите и уникалността на техните експозиции.
През 70-те години на ХХ в. се предлага профилирането на музеите да се доведе до край. Експозицията на всеки музей следва да придобие свой специфичен облик на основата на събираните от района паметници и това трябва да бъде условие, което да оправдава съществуването му.502
Необходима е радикална реорганизация на управленческата система на музеите. Целесъобразно ще бъде ведомствените национални музеи да преминат към Комитета за изкуство и култура. Комплексът “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация” трябва да се включи в ръководството на археологическите разкопки, също Комитетът за изкуство и култура да взема дейно участие, а в окръзите  на териториален и регионален принцип да се изгради единно ръководство на културно-историческото наследство. Това ще подпомогне създаването на профилирани експозиции, ще подобри културно-възпитателната работа, ще създаде единство и контрол над музейните фондове и в събирателската и научноизследователската работа.503
Решаването на тези задачи е немислимо, без да се преустанови за няколко години по-нататъшното количествено нарастване на музеите, за да се съсредоточат усилията за усъвършенстване на музейната мрежа в съответствие и с териториалните и селищните изменения в страната. Това негативно явление отбелязано години преди това. През декември 1972 г. директорът на Окръжия исторически музей Димитър Николов отбелязва негативното явление “музейманията”.504 Комитета за изкуство и култура постоянно е атакуван от окръжните комитети  на БКП и окръжните народни съвети за откриване на нови музеи, макар на всички да е ясно, че трябва да се укрепят най-напред тези, които вече са създадени.505
Подобно е и мнението на Васил Гюзелев – директор на НИМ през 1977 г. 506 Анализирайки състоянието на музейното дело по това време, той отбелязва функционирането на 204 държавни музея и 450 музейни сбирки на обществени начала. С тези количествени показатели България заема челно място сред тогавашните социалистически страни по отношение на броя на музеите спрямо броя на населението: средно на 45 000 души у нас се пада един държавен музей.507 Инфраструктурата на музейната мрежа се характеризира със следните данни: исторически музеи – 99, мемориални – 53, специализирани – 52. Според В. Гюзелев след 1977 г. най-подходящата  тенденция в бъдещето развитие на музейното дело е в близките 10-15 години да се преустанови създаването на нови музеи, а усилията да се насочат изключително към преустройството на съществуващата музейна мрежа чрез преодоляването на традиционната унифицираност на историческите музеи и създаването на специфичен облик в експозицията на всеки един от тях според регионалното или националното им значение.508
Посещаемост на музеите
В тясна връзка с непрекъснато увеличаващият се брой на музеите е и нарастването на тяхната посещаемост. За съжаление статистиката за броя на музейните посетители не е системна в национален мащаб, независимо, че всички музеи в страната да водят редовно собствена статистика.
Най-стари данни с които разполагаме за посещаемостта на някои музеи са от 1951 г.509 Те отчитат само музеите свързани с комунистическото и работническото движение.
От средата на 60-те години на ХХ в. за първи път в българската музейна практика се въвеждат входни такси, макар и минимални, но те водят до рязък спад в посещаемостта. Най-ярък пример за това е Бургаския район. Музеите и музейните обекти в Бургаски окръг през 1964 г. са посетени общо от 323 711 души, а през 1965 г. от 133 470 души. Големият спад в посещаемостта се дължи на въвеждането на входни такси от 5 стотинки за учащи се, 10 ст. за граждани и 60 ст. за беседа.510 Намалява и броят на изнесените беседи пред посетителите от 2630 през 1964 г. на 1281 през 1965 г. През 1965 г. музеите в Бургас са посетени от 22000 души, в Несебър от 60000, в Созопол 8500, остров Болшевик 25000 и куполната гробница край Поморие от 16242.511
Посещаемостта на музейните обекти в Шуменски окръг отбелязва по-лек спад512:

Музейните обекти
1964 г.
1965 г.
Плиска
60 320
95 140
Мадара
81 680
70 400
В. Коларов
35 000
35 000
Л. Кошут
25 500
30 800
Постоянни експозиции
23 200
12 000
Всичко
225 120
203 340

И тук намалението на посетителите се дължи на въвеждането на входни такси през 1965 г. с Решение № 392 на Министерския съвет за извънбюджетни сметки на окръжните исторически музеи. През 1965 г. в Окръжния исторически музей Шумен от билети са постъпили 2425 лв. и 40 ст.513
Посетителите през 1965 г. в Окръжния исторически музей Варна са 116 051.514 Независимо от многобройните български и чуждестранни летовници броят на музейните посетители също спада след въвеждането на входни такси. След въвеждането от 1 април 1965 г. на входните такси посетителите в Панагюрище са намалели на 29 185 души.515 През 1965 г. музейните обекти в Батак са посетени от 144 686 души.516 През 1965 г. Боянската църква е посетена от 24 856 души.517
В доклад пред Народното събрание през 1971 г. Комитетът за изкуство и култура отчита, че за периода 1958-1969 г. близо пет пъти се е увеличил броят на посетителите на музеите.518 Развитието на вътрешния и международния туризъм и особено организирането на многобройни прояви във връзка с честванията на 13000-годишнината от създаването на българската държава водят до рязък скок в посещаемостта на музеите и историческите обекти в цялата страна.
През периода 1962-1977 г. българските музеи се регистрират 140 млн. посетители, от които 13% са чужденци. По броя на посетителите на един музей България е на пето място в света и на второ място след Съветския съюз сред социалистическите страни.519

Таблица 1
Година
1939
1952
1956
1960
1965
1967
1968
1969
Музеи – общ брой
80
90
92
118
133
144
145
146
Народни,
Общи музеи

58
33
37
39
31
31
32
Къщи-музеи

13
30
40
43
43
42
40
Специализирани

13
23
35
42
61
63
65
Централни

6
6
6
9
9
9
9
Експонати в млн.



1,799945
2,207615
2,386962
2,463099
2,567533
Персонал – общо



686
873
1027
1073
1178
Уредници и н.с.



340
376
455
468
507


Година
1970
1975
1976
1977
1978
1979
1980
1985
Музеи – общ брой
154
181
185
193
193
193
199
206
Общоисторически
33
35
35
35
36
36
37
41
Възпоменателни
42
51
51
55
55
55
56
55
Специализирани
70
95
99
103
102
102
106
110
Експонати в млн.
2,645
2,102
2,335
2,569
2,713
2,896
3,009
3,882
Персонал – общо
1 259
1 804
1 889
2 115
2 306
2 407
2 699
3 366
Уредници и н.с.
520
605
679
752
814
834
920
1 042


Година
1987
1988
1989
1990
1991
1992
1993
1994
Музеи – общ брой
210
215
217
223
212
223
221
222
Общоисторически
42
44
45
48
47
49
49
50
Възпоменателни
57
57
59
59
53
47
47
47
Специализирани
111
114
113
116
112
127
125
125
Експонати в млн.
4,219
4,485
4,624
4,770
4,835
4,974
4,924
5,342
Персонал – общо
3 645
3 950
3 919
3 851
3 156
3 046
2 938
2 927
Уредници и н.с.
1 082
1 203
1 197
1 206
1 092
1 053
1 028
1 010


Година
1995
1996
1997
1998
1999
2000
2002

Музеи – общ брой
226
226
227
229
230
224
220

Общоисторически
53
53
53
56
80
80
84

Възпоменателни
47
47
48
49




Специализирани
126
126
126
124
150
144
136

Експонати в млн.
5,389
5,476
5,460
5,445
5,463
5,542
5,767

Посещения в млн.


4,268
5,646
5,053
3,938
3,555

Персонал – общо
2 901
2 849
2 534
2 490
2 373
2 226
2 220

Уредници и н.с.
1 002
1 015
947
919
884
864
857

Източници: Статистически годишник на България (до 1989 г. НРБ). С., 1970 - с. 382; 1981 - с. 436; 1992 - с. 271; 1997 - с. 301; 2003 - с. 424