лава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 4.7. Бележки

1 В тази глава се разглеждат основните проблеми на музейното дело в България след Втората световна война до началото на ХХІ в. Подробни факти, събития и детайли могат да се намерят в книгата Иван Кисьов “Музейното дело в България. Документална хроника (1945-1990)”. С., 2004

2 Днес Галерия за чуждестранно изкуство

3 Гюрова, Св. Музейното дело в България (1944-1945). Известия на музеите в Северозападна България, т. 17, С., 1991, с. 160

4 Пак там, с. 161

5 Пак там, с. 162

6 Бъчварова, Н. Музейното дело във Велико Търново през втората половина на ХХ век. В: История на музеите и музейното дело в България. Плевен, 2003, с. 138

7 Гюрова, Св. Цит. съч., с. 162

8 Пак там, с. 163

9 ЦДА, ф. 142, оп. 1, а.е. 546, л. 5

10 Пак там, л. 6

11 Пак там, л. 7

12 Пак там, л. 9 и 13

13 Пак там, л. 15

14 Бъчварова, Н. Цит. съч., с. 138

15 Хараланова, Б. Основни етапи в развитието на музейното дело в Шумен. В: История на музеите и музейното дело в България. Плевен, 2003, с. 128

16 Пак там, с.. 11

17 Държавен в-к, бр. 177, 3.08.1949

18 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 16

19 Пак там, с. 17

20 Пак там

21 Пак там

22 Гюрова, Св. Цит. съч., с 164

23 ЦДА, ф. 142, оп. 1, а.е. 544, л. 19

24 Гюрова, Св. Цит. съч., с 164

25 Пак там, с. 167

26 Пак там, с. 165

27 Пак там

28 Пак там

29 Пак там, с. 168

30 Кисьов, Ив. Музейното дело в България. Документална хроника (1945-1990). С., 2004, с. 16

31  Ковачева – Костадинова, В. Из историята на Националния етнографски музей (Летопис на един отдел). Българска етнография, кн. 2, 1994, с. 87

32 През 1951-1952 г. Т. Силяновска е съветник в сектор “Музеи” на Комитета за наука, изкуство и култура

33 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 18-20

34 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 125. През 1951г. в страната има 136 музея и по-големи музейни сбирки. От тях на държавен бюджет са 59: 15 към КНИК, 3 към БАН, един към МНО, 40 музея са на местен държавен бюджет. За да се укрепи съществуващата държавна музейна мрежа, през 1952 г. още 36 музея стават държавни: 17 къщи-музеи на революционни дейци, пет къщи-музеи на дейци на изкуството, 10 общи-краеведски музея, два природонаучни и два на социалистическото строителство

35 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 125

36 Пак там, л. 128

37 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 1

38 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 2

39 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 2

40 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 5

41 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 6

42 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 3

43 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 13

44 ЦДА, ф. 143, оп. 8 а.е. 244, л. 45

45 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 7

46 Пак там, л. 26

47 То ще бъде подробно разгледано в следващия параграф.

48 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 18

49 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 18

50 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 33

51 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 41-42. Учебен план за националния курс за музейни работници при краеведските музеи. Теми:

   1.

      1.Състояние и задачи на музейното дело в България и работа на съветските музеи.
   2.

      2.Българска история (средновековна и нова). Революционни борби на българския народ преди и след Освобождението и отражението им в историческите и краеведските музеи.
   3.

      3.Българска и съветска археология.
   4.

      4.Българска и съветска етнография.
   5.

      5.Реалистически традиции в българското изобразително изкуство.
   6.

      6.Исторически преглед на българската архитектура.
   7.

      7.Маркс-Ленинска естетика и партийните документи в областта на изкуството.
   8.

      8.Методични указания за музейна практика на исторически, археологически, етнографски, художествени и архитектурни паметници.
   9.

      9.Хигиена и консервация на паметниците. 

51Общият хорариум е 416 часа, от които 324 лекции и 92 упражнения. Курсистите водят занятия 52 дни по осем часа.

52 Пак там, л. 41

53 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 1

54 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 2

55 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 11

56 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 17

57 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 21

58 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 28

59 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 28

60 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 28

61 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 29

62 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 29

63 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 87

64 ЦДА, ф. 143, оп. 9, а.е. 166, л. 88

65 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 127

66 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 133

67 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 11

68 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 128

69 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 11

70 Известия на Президиума на Народното събрание /Известия/. бр. 7, 22.I.1952

71 Пак там, чл. 2

72 Известия, бр. 79, 23.IХ.1952

73 Пак там

74 Известия, бр. 68, 26.VIII.1958

75 Пак там, чл. 20

76 Известия, бр. 71, 4.IХ.1959

77 Пак там

78 Известия, бр. 92, 18.ХІ.1958

79 Правилник за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, чл. 1, Държавен вестник, бр. 102, 24.ХII.1976

80 Известия, бр. 73, 1960

81 Нормативната база е много пъстра и различна при всеки отделен случай. Тук ние ще се постараем да изложим в хронологически ред според първите нормативни документи селищата, обявени за Архитектурно-исторически резервати и последвалите актуализации на нормативните документи:

81КОПРИВЩИЦА - Разпореждане на Министерския съвет/МС/ N 579/21.02.1952 г.; Постановление на МС N 28/29.06.1971 г.; Правилник - Държавен в-к/Д.в-к/ бр.22 1975 г.

81АРБАНАСИ - Постановление на МС N 506/27.12.1955 г. /необнародвано/; Постановление на МС N 6/10.02.1966 г.

81ВЕЛИКО ТЪРНОВО - Постановленията за Арбанаси и Наредба N 15 - Д.в-к бр. 20, 1980 г.

81СТАРИННИЯ ПЛОВДИВ - Постановление на МС N 143/22.05.1956 г.; Наредба N 20 - Д.в-к бр.10, 1981 г.

81НЕСЕБЪР - Постановление на МС N 243/18.07.1956 г. /необнародвано/; Наредба N 8 - Д.в-к бр.9, 1981 г.

81КОТЕЛ - Решение на Комитета за архитектура и благоустройство от 28.05.1960 г.; Постановление на МС N 46/11.12.1969 г. /необнародвано/; Наредба N 12 - Д.в-к бр.101, 1982 г.

81ЖЕРАВНА - Решение на ДКСА N 151/07.07.1964 г. - Д.в-к бр.65, 1964г.; Наредба N 12 за Котелския район - Д.в-к бр.101, 1982 г.

81МЕЛНИК - Решение на ДКСА N 52/07.07.1964 г. - Д.в-к бр.65, 1964г.; Разпореждане на МС N 139/15.06.1968 г. /необнародвано/

81Останалите Архитектурно-исторически резервати са създавани през 70-те и 80-те години и техните нормативни документи са по-известни, а те засягат: с.Бръшлян-Бургаско, с.Долен-Сатовча, с.Катунище-Котелско, с.Ковачевица-Гърмен, с.Свежен-Брезово, с.Стефаново, Созопол, Трявна, Ловеч-Вароша и др.

82 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 12; Известия, бр. 73, 9.ІХ.1960

83 Известия, бр. 80, 4.Х.1960

84 Държавен в-к, бр. 14, 19.ІІ.1965

85 Държавен в-к, бр. 44, 4.VІ.1965

86 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 13

87 Държавен в-к, бр. 44, 4.VІ.1965

88 Пак там

89 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 13

90 ЦДА, ф. 405, оп. 8, а.е. 293, л. 69-88

91 Кисьов, Ив. Цит. съч., с. 14

92 ЦДА, ф. 405, оп. 8, а.е. 305, л. 30

93 Закон за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/, Държавен вестник, бр. 29, 11.IV.1969

94 Пак там, чл. 3

95 Dictionarium museologicum. Budapest, 1986

96 Ценността на паметниците и възнаграждението се определят чрез Наредба N 7 на Комитета за култура, Държавен вестник, бр. 11, 1976 и новата Наредба N 2 от 29.V.1992 г. за определяне възнагражденията за движими паметници на културата, представени от физически лица на музеите, Държавен вестник, бр. 51, 23.VI.1992

97 Държавен вестник, бр. 37, 18.II.1911; ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1186, л. 145

98 Държавен вестник, бр. 79, 1975

99 Правилник за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, утвърден от МС с 93-то постановление от 13.ХII.1976 г., Държавен вестник, бр. 102, 24.ХII.1976

100 Вж. 206-то Решение на Министерския съвет от 1977 г.

101 Вж. чл. 6 от ЗПКМ, Държавен вестник, бр.29, 11.IV.1969

102 Пак там, чл. 10

103 Пак там, чл. 8

104 Вж. чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗПКМ, изменен през 1980 г. , Държавен вестник, бр. 87

105 Наредба N 6 от 9.VII.1985 на Комитета за култура за устройството и дейността на музейните сбирки в страната. Вж. Национален исторически музей. Републикански научно-методически център по музеезнание. Информационен бюлетин, бр. 2, 1991, с. 105

106 П о б о р н и к о в, Т. К. Правен режим на паметниците на културата в Народна република България. С., 1982, с. 58 и сл.

107 Пак там

108 Държавен вестник, бр. 102, 24.ХII.1976; бр. 6, 1979

109 Държавен вестник, бр. 29, 11.IV.1969, чл. 18

110 П о б о р н и к о в, Т. К. Цит. съч., с. 59

111 Пак там

112 Добавки към ЗПКМ, Държавен вестник, бр. 87, 1980, чл. 20, ал. 2, 3, 4

113 П о б о р н и к о в, Т. К. Цит. съч., с. 60

114 Държавен вестник, бр. 29, 11.IV.1969, чл. 34 и 35

115 П о б о р н и к о в, Т. К. Цит съч., с. 60

116 Вж. Кисьов, Ив. Музейното дело в България..., с. 14

117 Кисьов, Ив. Музейното дело в България..., с. 21

118 Статистически годишник на България. С., 2003, с. 424

119 ЦДА, ф. 405, оп. 9, а.е. 424, л. 2

120 Кисьов, Ив. Музейната мрежа в Народна република България – постижения и проблеми. В: 40 години социалистическо музейно дело в Н Р България (Научна сесия – 15 ноември 1984). С., 1985, с. 19

121 Пак там, с. 20

122 Пак там, с. 21

123 Пак там

124 Вж. Недков, С. Музеи на открито. С., 2000, с. 105 и сл.

125 ЦДА, ф. 143, оп. 8, а.е. 244, л. 127

125Брой на къщите-музеи:

125- До 9 септември само четири

125- През 1951г. – 16

125- През 1952 г. ще се открият нови 17: “Васил Коларов” в Коларовград (Шумен) и София, “Н. Й. Вапцаров” в Банско и София, “Димитър Благоев” в Търново и София, “Георги Кирков” и “Цвятко Радойнов” в Казанлък, “Т. Петров” и “Боян Чонос” във Видин, “Христо Михайлов” в Михайловград (Монтана), “Николай Хрелков” в София, “Гео Милев” в Стара Загора, “Никола Парапунов” в Разлог, “Яне Сандански” в Мелник, “Вела Пеева” във Велинград, “Цанко Церковски” и “Бачо Киро” в Бяла Черква, “Лиляна и Горазд Димитрови” в Жеравна, “Съби Димитров” в Сливен, “Халачев” в Плевен.

126 Стоянов, К. Мемориалните музеи на видни партийни дейци. В: 40 години социалистическо музейно дело в Н Р България (Научна сесия – 15 ноември 1984). С., 1985, с. 83

127 Пак там

128 Пак там, с. 84

129 В този раздел ще се разгледат само новосъздадените национални музеи през изследвания период.

130 Кисьов, Ив. Музейното дело в България..., с. 18

131 Кисьов, Ив. Музейното дело в България..., с. 18

132 ЦДА, ф. 405, оп. 8, а.е. 293, л. 53-54

132Национални музеи към Комитета за култура и изкуство:

   1.

      1.Музей на революционното движение - София
   2.

      2.Музей “Георги Димитров” - София
   3.

      3.Музей “Рилски манастир” с филиал “Земенски манастир”
   4.

      4.Политехнически музей – Русе
   5.

      5.Парк-музей “Шипка-Бузлоджа”
   6.

      6.Боянска църква

132Национални музеи към БАН:

   1.

      -.Археологически музей – София
   2.

      -.Археологически музей – Преслав
   3.

      -.Етнографски музей – София
   4.

      -.Природонаучен музей – София
   5.

      -.Къща-музей “Иван Вазов” – София

132Национални музеи към Министерство на отбраната:

   1.

      1.Музей на народната армия – София
   2.

      2.Военноморски музей – Варна
   3.

      3.Музей “Дружба на народите от 1444 г.” - Варна

132Национален музей към Синода на Българската православна църква:

132 - Църковен историко-археологически музей

132Национален музей към Комитета за българо-съветска дружба:

132 - Музей на българо-съветската дружба.

133 ЦДА, ф. 1Б, оп. 35, а.е. 2643, л. 3

134 Разпореждане на Министерския съвет № 90 от 5 май 1973 г.

135 Пак там

136 Пак там

137 Дамянов, С. Националният исторически музей в системата на българското музейно дело. В: 40 години социалистическо музейно дело в Н Р България (Научна сесия – 15 ноември 1984). С., 1985, с. 31

138 ЦДА, ф. 405, оп. 9, а.е. 264, л. 91-121

138План-програма за подготовката на експозицията на НИМ, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

   1.

      1.Разработване на научно-историческите и идейно-политически основи на експозицията.

1381.5.Обсъждане на тематико-експозиционния план в научно-експертния съвет.

138Откриване на експозицията септември