При уп рав ле ни ето на Луи ХIV (1643-1715) се за раж да иде ята бившият кралски дворец Лу въ р да се пре вър не в художествен му зей. През 1774 г. граф Д'Ан же вил, от го вор ник за стро ител с т во то и крал с ки те ко лек ции, се за ема с осъ щес т вя ва не то на та зи иде я. Той въз на ме ря ва да съ бе ре на ед но мяс то най-го ле ми те шедьов ри, разпръснати в различни дворци, ка то по та къв на чин по ка же ис тин с ка та им стойност. Съз да ва не то на бо гат му зей ще уве ли чи прес ти жа на крал с т во то и ще по ка же пред ос та на лия свят мо гъ щес т во то на Фран ция и в об лас т та на кул ту ра та. От дру га стра на граф Д'Ан же вил смя та, че ед на та ка ва пред с та ви тел на ко лек ция ще има и мно го сил но въз дейс т вие вър ху твор ците, тя ще пос лу жи за въз раж да не то на френ с ко то изоб ра зи тел но из кус т во, поз во ля вай ки на мла ди те ху дож ни ци да се доб ли жат до шедьов ри те.
Пър ви те стъп ки към съз да ва не то на бъ де щия му зей са пред п ри ети с ре мон та на Го ля ма та га ле рия. Фи нан со ви те зат руд не ния на крал с т во то в края на ХVIII в. са ос нов на та преч ка про ек тът да не бъ де ре али зи ран.
Му зе ят Лу вър е ед на от рож би те на Ве ли ка та френ с ка ре во лю ция. На 27 сеп тем в ри 1792 г. Кон вен тът пос та но вя ва да се съз да де пос то ян на из лож ба от крал с ки те колекции и дру ги про из ве де ния на из кус т во то, ко ито наброяват над три хи ля ди. Офи ци ал но то от к ри ва не на му зея за граж да ни те на Френ с ка та ре пуб ли ка е на 19 но ем в ри 1793 г. Лу въ рът е пър вият пуб ли чен му зей, от во рен с един с т ве на та цел да да ва въз мож ност на обик но вен и те по се ти те ли да се до кос нат до шедьов ри те на све тов на та кул ту ра.
След ка то ре во лю ци он на та власт обя вя ва за на род на соб с т ве ност всич ки бо гатс т ва на крал с ки те ре зи ден ции и вла де нията на емиг ран ти те-ро ялис ти, във “Френ с кия му зей”, как то се на ри ча по то ва вре ме Лу въ рът, пос тъп ват мно го про из ве де ния на из кус т во то. Те са ек с по ни ра ни са мо в ед на квад рат на за ла на дво ре ца и в част от при ле жа ща та й га ле рия.
Създаването на кралските колекции е дълъг и противоречив процес. Той е пряко свързан с историческото развитие на Франция през Средновековието. Редуват се ползотворни периоди и времена на кризи, свързани със сложния процес на обединение на френските земи под върховната власт на краля. След края на Стогодишната война през 1453 г., когато англичаните са окончателно прогонени от френската територия започва период на възраждането на Франция. При Луи ХІ и Карл VІІІ страната се превръща в единна държава. Постепенно тя се издига като решаващ фактор в европейските дела. Икономическата и военната мощ на Франция през ХVІ и ХVІІ в. дават възможност за успешното развитие на изкуството и културата. Бързото създаване на кралски колекции е характерно за периода на формиране на абсолютната монархия във Франция, достигаща своя връх по времето на Луи ХІV в края на ХVІІ и нач. на ХVІІІ в. Успешните войни с всички съседи дават възможност сред военните трофеи да попаднат забележителни произведения на изкуството, които да намерят своето ново място във френските дворци.
Пър ва та крал с ка ко лек ция е от вре ме то на Фран соа I (1515-1547). Тя включ ва са мо два на де сет плат на, но на та ки ва ве ли ки ху дож ни ци ка то Рафаело, Ти ци ан, Ле онар до да Вин чи и не го ва та Джо кон да. При Луи ХIII (1610-1643) в Крал с кия ка би нет се съх ра ня ват над двес та кар ти ни. Най-голямото количествено и качествено нарастване на кралските колекции става по време на дългото и успешно управление на Луи ХІV (1643-1715). Кралят “Слънце” остава във френската и световната история не само с успешните си военни походи в съседните страни, но и със стремежа си да остави след себе си най-бляскавия кралски дворец в Европа – Версай. За строящата се нова огромна императорска резиденция той подбира уникални творби на френски и чуждестранни майстори, които да смайват неговите високи гости. Така при смър т та на Луи ХIV в дво ре ца се намират над 2 500 про из ве де ния на из кус т во то.
По време на за во ева тел ни те по хо ди на На по ле он в Еги пет, Ита лия и дру ги те ев ро пейс ки стра ни се заг раб ва т мно го про из ве де ния на из кус т во то, ед на част от ко ито са вър на ти впос лед с т ви е, но по-го ля ма та част от тях ос та ват в ек с по зи цията и фон дох ра ни ли ща та на Лу въ ра. По този начин в не го ви те за ли на ми рат мяс то та ки ва уни кал ни ху до жес т ве ни твор би ка то “Ни ке” от Са мот ра ки, “Ве не ра Ми лос ка”, “Ро би те” на Ми ке лан дже ло и мн. др.
Така създаваните векове на ред колекции на френските крале намират своя пристан в най-големия художествен музей в света – Лувъра. През 1855 г. се на ла га кон цеп цията, че му зе ят тряб ва да е от во рен за ши ро ка та пуб ли ка през ця ла та сед ми ца, а не са мо в по чив ни те дни, как то е до то га ва, и не са мо “при ви ле ги ро ва на та” пуб ли ка от ху дож ни ци и чуж ден ци да имат дос тъп до ко лек цията. По този начин предназначените само за кралските особи и техните аристократични гости произведения на световното изкуство стават общодостъпни. Така се поставя началото на демократизирането на художествените музеи в световен мащаб.
През втората половина на ХІХ в. Лувърът е водещият художествен музей в света. Той дава своя принос за основаването и развитието на новата хуманитарна наука, изучаваща историята и теорията на музейната дейност – музеология. През 1882 г. към него се създава първата в света музеоложка школа – “Екол дьо Лувр”. Разпространението на музеоложки знания се осъществя чрез издаваната “Библиотека на Лувърската школа и музеите на Франция”.
Све тов ноиз вес т ният му зей Лу вър е бивш дво рец с бо га та ис то рия. Пър вият стро еж на то ва мяс то е ук реп ле ние, из диг на то през ХII в. при Фи лип II Август (1180-1223). През след ва щия век се из г раж да вну ши тел на кре пост, ко ято пред паз ва Па риж в най-не за щи те на та му част. През ХIV в. Лу въ рът из губ ва сво ята во ен на ро ля, тъй ка то но ва та кре пос т на сте на на сто ли ца та об х ва ща мно го по-ши рок ра йон от гра да и той ос та ва във вът реш нос т та. Шарл V (1338-1380) пре на ся про чу та та си биб ли оте ка в ед на от ку ли те и пре ус т рой ва кре пос т та-за мък за своя ре зи ден ция, в ко ято пос то ян но жи ве е. Използването на Лувъра за официална кралска резиденция продължава твърде кратко. Гражданските войни и Стогодишната война принуждават френският кралски двор да се мести от замък в замък в долината на Лоара и Ил дьо Франс.
Едва при Фран соа I (1494-1547) старата забравена крепост се преустройва в истински дворец, достоен за възстановената френска столица – Париж. През 1528 г. по негово на реж да не е раз ру ше на до ос но ви глав на та ку ла, а пред ни те ук реп ле ния са сри на ти и на тях но мяс то се съз да ват гра ди ни. През 1546 г. вър ху ос но ви те на ста ра та кре пост за поч ва стро ител с т во то на мо де рен дво рец по про ект на ар х. Пи ер Лес ко. Той ра бо ти вър ху стро ежа на Лу въ ра до края на жи во та си (1571 г.). За ед но със скул п ту ра Жан Гу жон създават кра си ва та юго за пад на фа са да на Квад рат ния двор и залата с кариатидите, където сега е експонирана част от античната скулптура, тогава е тържествената зала на кралския дворец. Проектът на Леско е завършен окончателно по време на управлението на Анри ІІ (1547-1559). При Шарл ІХ (1560-1574) се построява галерия перпендикулярна на Сена в италиански стил.
При уп рав ле ни ето на Ка те ри на Ме ди чи на за пад от Лувъра се из ди га нейната резиденция Тюйле ри по про ект на ар х. Фи ли бер Де лорм от 1563 г. Крал Анри ІV (1589-1610) решава двата съседни двореца да бъдат съединени чрез т.н. Голяма га ле рия успоредна на Се на. Строителството на 460-метровата сграда е поръчано на архитектите Луи Метезо и Жак ІІ Андруе дю Серсо. За съжаление Анри ІV не доживява да види окончателния вид на този грандиозен строеж. Неговият син Луи ХІІІ (1610-1643) кани Никола Пусен да украси със стенописи Голямата галерия. На арх. Жак Лемер се възлага да завърши Квадратния двор и по този начин да бъдат заличени и последните следи от средновековните градежи.
При Луи ХIV (1643-1715) се из ди гат но ви прис т ройки, а за да се офор ми и из точ на та фа са да на дво ре ца е по ка нен из вес т ният ита ли ан с ки ар хи тект Бер ни ни. Про ек тът му не е одоб рен и ед ва през вто ра та по ло ви на на ХVII в. е из диг на та вну ши тел на та (173 м) фа са да по идея на Клод Пе ро. Тъй ка то френ с кият аб со лю ти зъм по то ва вре ме е в апо гея си, дво рец ка то Лу въ ра не под хож да на Кра ля Слън це и той из ди га Вер сай, в кой то се пре сел ва през 1678 г.
Изос та ве ният Лу вър ста ва убе жи ще за френ с ки те ху дож ни ци, а от вто ра та по ло ви на на ХVII в. офи ци ал но тук се по ме ща ва Френ с ка та ху до жес т ве на ака де мия (1692). По време на Великата френска революция той е превърнат в национален музей, известен тогава като Френския музей. Официалното откриване на първата експозиция в Лувъра е на 10 август 1793 г.
От откриването на първата постоянна експозиция до сега се извършват многобройни реорганизации на музея. В хода на Великата френска революция колекциите на музея се попълват от отнети произведения на изкуството на църквата и емигрантите. По време на наполеоновите войни в Европа към Франция потича нескончаем поток от ценности. През 1803 г. Лувърът е преименуван в Музей на Наполеон. Начело на него застава Виван Денон (сега едно от крилата на музея носи неговото име). Той създава новата експозиция на музея с трофейните произведения на изкуството постъпващи от завладените от Наполеон европейски страни и Египет.
На проведения, след краха на Наполеон, Виенски конгрес през 1815 г. се взема решение всички присвоени произведения на изкуството от френските войски да се върнат на техните собственици. По-голямата част е върната, но стотина остават. Те са обект на преговори и обмен, като например картината на Веронезе ”Сватбата в Кана Галилейска”, сега експонирана срещу Джокондата на Леонардо.
Постепенно колекциите на Лувъра се попълват с нови експонати. През 1816 г. е закрит Музеят на френските паметници. Всички негови скулптури са предадени на Лувъра. През целия ХІХ в. френските археолози провеждат многобройни разкопки в различни страни. Техните успешни открития на културни и стопански центрове на различни древни цивилизации водят до постъпването на много археологически паметници в колекциите на Лувъра. Всичко това налага преустройството на сградите на музея образуващи Квадратния двор. Така се създават „специализирани” музеи в рамките на Лувъра, като Египетския музей, начело на който през 1826 г. застава световноизвестния египтолог Жан Франсоа Шамполион (1790-1832), разчел египетските йероглифи. През 1847 г. се създава Асирийския музей, на входа на който са експонирани крилатите бикове от Хорсабад.
В музея непрекъснато постъпват и многобройни дарения. Всичко това води до периодично обновяване на експозицията. Една от най-го ле мите ре ор га ни за ции е осъществена през 1931 г. След края на Вто ра та све тов на война ева ку ира ни те про из ве де ния на из кус т во то са рес тав ри ра ни и ек с по ни ра ни по съв сем нов на чин, на ло жен от раз ши ря ва не то на му зея и из ме не нията, нас тъ пващи в му зе олож ка та на ука. От Лу въ ра са из не се ни ре ди ца час т ни ко лек ци и, пре раз п ре де ле ни в дру ги му зе и, а от де лът за ази ат с ко из кус т во е пре да ден на му зея “Ги ме”. През 1947 г. от Лу въ ра са от де ле ни Му зеят на им п ре си ониз ма и Му зеят на ма ри на та.
Пос лед но то и най-го ля мо пре ус т ройс т во и раз ши ря ва не на све тов ноиз вес т ния му зей се из вър ш ва по по вод чес т ва не то на двес та го диш ни на та на Ве ли ка та френ с ка ре во лю ция и от к ри ва не то на Лу въ ра. Ог ром на та ра бо та по пре ус т ройс т во то на един от най-го ле ми те му зеи в све та за поч ва през 1984 г. Пър вият етап на ре кон с т рук цията включ ва съз да ва не то на но ва под зем на зо на за при ема не на по се ти те ли те. В цен търа на та зи про мя на е про чу та та и про ти во ре чи во оце ня ва на стък ле на пи ра ми да на ар хи тект Е Мин Пей. Ос нов на та за да ча на вто рия етап е ре кон с т рук цията на кор пу са Ри шельо. Та зи сгра да пре ди това не е част от Лу въ ра. По ве че от сто го ди ни там се на ми ра Ми нис тер с т во то на финансите на Фран ция. С при съ еди ня ва не то й към му зе я, ек с по зи ци он на та площ се уве ли ча ва с но ви 21 хил. кв. мет ра.
В но ви те за ли на кри ло то Ри шельо се раз по ла гат: от де лът за скул п ту ра, от де лът за де ко ра тив но из кус т во, ко лек цията Северно европейска жи во пис, част от Френ с ка та жи во пис и ко лек цията Ис лям с ко из кус т во. За но во то си пред наз на че ние сгра да та е ре кон с т ру ира на съ щес т ве но. Мно гоб ройни те мал ки по ме ще ния са пре вър на ти в ши ро ки из лож бе ни за ли. Към гор ни те ета жи се из ли за чрез мо дер ни ес ка ла то ри. Три те вът реш ни дво ра са пок ри ти със стък ло и та ка се съз да ва въз мож ност за ек с по ни ра не на скул п тур ни фи гу ри. Ос вет ле ни ето в но ви те за ли се из вър ш ва по нов на чин. Ес тес т ве на та свет ли на па да под ъгъл към сте ни те и по та къв на чин картините се ос ве тя ват индиректно.
След из вър ш ва не на ця лос т на та ре кон с т рук ция ек с по зи ци он на та площ на Лу въ ра се уд во ява, ек с по на ти те в пос то ян на та ек с по зи ция се уве ли ча ват с една четвърт и достигат над 30 хил., като се раз по ла гат в но ви 165 за ли. Из вър ш ва се и ця лос т на рес тав ра ция на външните ста ту и и всички фа са ди на сгра ди те на му зе я. Под зем ни те пар кин ги и но ви те зе ле ни пло щи на око ло на ма ляват за мър ся ва нията на въз ду ха и за па зват ос ве же ния вид на фа са да та на музея след ре кон с т рук цията.
Се га във фон до ве те на Лу въ ра се наб ро яват над 250 хил. му зей ни пред ме та, раз п ре де ле ни в следните ос нов ни от де ли: Изкуството на Древ ния Из ток, Изкуството на Древ ния Еги пет , Изкуството на Древ на Гъ рция, етруските и Древния Рим, Ислямско изкуство, Жи во пис, Скул п ту ра, Декоративно-при лож но из кус т во, Графични изкуства. Ек с по зи цията е из г ра де на на хро но ло гиче н прин цип, а при жи во пис та и по на ци онал ни шко ли.
Изкуството на Древ ния Из ток
Ед на от най-бо га ти те ко лек ции на Лувъра е от паметници създадени в земите на Древ ния Из ток. В 24 за ли, раз по ло же ни око ло вът реш ния Квад ра тен двор, са ек с по ни ра ни уникални произведения на изкуството, открити при ар хе оло ги чес ки раз коп ки в Ме со по та мия. В при зем ния етаж са раз по ло же ни ог ром ни те ек с по на ти, ко ито са вгра де ни в спе ци ал ни ни ши. Тук е ек с по ни ран ка мен ният фриз “Без с мър т ни те” от дво ре ца в Су за, Тър жес т ве на та сте на от гле джо са ни ре леф ни тух ли, аси рийс ки ба ре ле фи, Сте ла та на яс т ре би те, но най-древ ни са сте ла та на Кур шу ни те (ХХV в. пр.н.е.) и сте ла та на На рам син (ХХIII в. пр.н.е.), изоб ра зя ва щи во ен ни по бе ди на вла де те ли те. Сред мо ну мен тал ни те па мет ни ци се от к ро ява Сбор ни кът-Кодексът от 282 за ко на на Ха му ра пи. Той е из се чен вър ху дву мет ров блок от че рен ба залт по вре ме на не го во то уп рав ле ние на Ва ви лон (1792-1750 г. пр.н.е.).
В Ме со по та мия се раз ви ва и кръг ла та плас ти ка. Сред ек с по на ти те са де сет ста туи на цар Гу деа (ХХII в. пр.н.е.). То зи род ста туи са се пос ве ща ва ли на бо го ве те, за то ва фи гу ра та изоб ра зя ва мо лит ве на по за с ръ ка на гър ди те, а дол на та част на тя ло то е не под виж на. Ли це то на Гу деа чрез из пък на ли те ску ли из ра зя ва си лен ха рак тер на вла де тел.
Изкуството на Древния Египет
Лу въ рът е сред най-бо га ти те му зеи в све та в об лас т та на Еги пет с ко то из кус т во. Фран ция из губ ва ог ром на та ко лек ция, съб ра на от ар мията на На по ле он през 1802 г., но френ с ки те ар хе оло зи про дъл жа ват и по-къс но сво ите про уч ва ния. Осо бе но бо га ти са на ход ки те от Тел ел Амар на. Стъл ба та, во де ща към От де ла за еги пет с ки ста ри ни, но си име то на ве ли кия егип то лог Шам по ли он. Той е пър вият ди рек тор на съз да де ния през 1826 г. Еги пет с ки му зей (в рам ки те на Лу въ ра). В за ли те на му зея са ек с по ни ра ни мно жес т во ка мен ни пло чи, из пъс т ре ни с древ но еги пет с ки йе рог ли фи, ко ито той ус пя ва да раз че те през 1822 г.
Ек с по зи цията е в хро но ло ги чес ка пос ле до ва тел ност, ка то най-нап ред са пред с та ве ни ек с по на ти от Ста ро то цар с т во (ХХII – ХХIV в. пр.н.е.). Ек с по ни ра на е мас та ба – гроб ни ца от III-то хил. пр.н.е., в под зем на та част на ко ято е раз по ло жен сар ко фа г с му мията на ви со ко пос та вен егип тя нин. Пог ре бал на та ка ме ра е из пъл не на с пред ме ти от би та, не об хо ди ми на пог ре ба ния за не го вия зад г ро бен жи вот. По сте ни те на гроб ни ца та са из ри су ва ни сце ни от зем ния жи вот на по чи на лия – ри бо лов, ко ра боп ла ва не, лов и т.н.
Сред мно гоб ройни те па мет ни ци от та зи епо ха е по каз ва на та във всич ки учеб ни ци по ис то рия на из кус т во то мал ка фи гур а на седящия пи са р Каи от ХХV в. пр.н.е. То зи най-стар еги пет с ки порт рет представя с дъл бок ре али зъм един прид во рен слу жи тел, го тов все ки мо мент да прис тъ пи към из пъл не ние на сво ите про фе си онал ни за дъл же ния. Той е под вил сво бод но но зе те си, взел е в дяс на та си ръ ка тръс ти ко во пе ро, го то во да за поч не да за пис ва вър ху ле жа щия на ко ле не те му сви тък ви со чайша та за по вед или пис мо. Тор сът е из п ра вен, стойка та е с из вес т на до за ве ли ча вост на осан ка та, а пог ле дът е прям и из пъл нен с го тов ност за ра бо та.
Сред най-ин те рес ни те па мет ни ци от Сред но то цар с т во (ХХIV – ХVII в. пр.н.е.) са ка мен ни те сте ли. Най-впе чат ля ва щи от всич ки древ но еги пет с ки па мет ни ци са го ле мият сфинкс от ро зов гра нит, ба ре ле фи те и колосалната статуя на Рам зес II. Из кус т во то на Но во то цар с т во (ХVI -ХII в. пр.н.е.) е пред с та ве но с от дел ни па мет ни ци от ог ром ни те хра мо ви ком п лек си в Лук сор и Кар нак. Ня кол ко сфин к са, ек с по ни ра ни един до друг, съз да ват пред с та ва за ори ги нал на та скул п тур на алея, свър з ва ща два та хра ма. В ек с по зи цията на ми рат мяс то и мно го пред ме ти на би та, оръ жия и на ки ти.
Изкуството на Древ на Гъ рция, етруските и Древния Рим
От де лът за ан тич но из кус т во е съз да ден и открит лично от първия консул Наполеон Бонапарт през 1800 г. След Италианския поход на френската армия Римската антична колекция на Лувъра нараства многократно. През 1807 г. Наполеон откупува колекцията на фамилията Боргезе, състояща се от над 500 антични мраморни скулптури и релефи. През 1818 г. в музея постъпва колекцията от 574 гръцки антични вази на Тошон. Така се поставя началото на секцията от гръцка керамика. Един от най-ярките шедьоври на гръцката скулптура – „Венера Милоска”, постъпва в музея през 1821 г. Тя е подарена на Луи ХVІІІ от маркиз де Ривера. Френският консул в Адрианопол дарява другия символ на античния отдел на Лувъра – Нике от Самотраки. Постъпват и 3500 вази от колекцията на маркиз Д. Кампан.
Се га в античния отдел се съх ра ня ват над 24 000 па мет ни ка, най-цен ни те от ко ито са вклю че ни в пос то ян на та ек с по зи ция на пър вия етаж на Лу въ ра. При изкачването на стълбите към експозицията за Древна Гърция по се ти те ли те се наслаждават на един от ан тич ни те шедьов ри на древ ног ръц ка та скул п тур а – “Ни ке” от Са мот ра ки. Бо ги ня та на по бе да та е раз пе ри ла кри ле в своя по бе ден по лет към нас, но сей ки чрез се бе си ан тич ния иде ал за кра со та и съ вър шен с т во. От к ри та през 1863 г. от френ с ки ар хе оло зи на гръц кия ос т ров Са мот ра ки, скул п ту ра та е би ла пред наз на че на за ук ра са на древ ног ръц ки ко раб през III-II в. пр.н.е.
Ан тич ните паметници са ек с по ни ра ни хро но ло ги чес ки, ка то на най-вид ни те скулптори, съз да ли свои шко ли, са пос ве те ни от дел ни за ли – на Фи дий, По лик лет и Прак си тел.
Сред ан тич ни те скул п ту ри най-изящ на е Ве не ра Ми лос ка (II в. пр.н.е.), де ло на не из вес тен уче ник на Прак си тел. Тя е от к ри та през 1820 г. на ос т ров Ми лос и е из п ра те на ка то по да рък на Луи Фи лип от френ с кия пос ла ник. Ма кар и без ръ це, фи гу ра та на бо ги ня та на кра со та та и лю бов та из лъч ва изя щес т во. Скул п ту ра та е ек с по ни ра на в центъра на специална за ла. Сред най-за бе ле жи тел ни те гръцки скул п ту ри са: “Хе ра” от Са мос, “Апо лон” от Пи ом би но и мн. др.
От зна ме нития Пар те нон на Ак ро по ла в Лу въ ра е ек с по ни ран са мо един ре леф, част от фри за, изоб ра зя ващ про це сията на де войки те, но се щи да ро ве на бо ги ня та. Ма кар гла ви те им да не са за па зе ни, древ ног ръц ки те скул п то ри та ка прек рас но са пре съз да ли фи зи чес ка та кра со та на мла ди те мо ми че та, че тя ли чи и през дъл ги те хи то ни, пок ри ли те ла та им до но зе те.
Ед на от най-бо га ти те ан тич ни ко лек ции в Лу въ ра е на ху до жес т ве на та древ ног ръц ка ке ра ми ка. Тя е ек с по ни ра на в 10 за ли. Ек с по на ти те са под ре де ни на гру пи в за ви си мост от ке ра мич ни те шко ли и ате ли ета, към ко ито при над ле жат. Най-за бе ле жи тел ни те па мет ни ци от Ди пи лон и Ко ринт са раз по ло же ни в сре да та на за ли те. Спе ци ал ни кар ти ори ен ти рат по се ти те ли те за раз п рос т ра не ни ето на да ден вид ке ра ми ка в ан тич ния свят.
Ко лек цията на ет рус ко то из кус т во е представена пре дим но със сар ко фа зи и пог ре бал ни пред ме ти. Един от най-ин те рес ни те па мет ни ци е сар ко фа гът от те ра ко та (VI в. пр.н.е.), от пе ри ода на най-го ле мия раз ц вет на ет рус ко то из кус т во. Вър ху ка па ка му е раз по ло же на скул п ту ра на съп ру жес ка двойка, из ра зя ва ща се мейна та лю бов и до ве ри е. Ли ца та им са из ра зи тел ни, а с оц ве тя ва не то им се вна ся и по-го ля ма жиз не ност и порт рет ност.
Из кус т во то на Древ ния Рим е пред с та ве но пре дим но с порт ре ти, статуи и скул п тур ни ре ле фи, как то и с ве ли ко леп ни те рим с ки мо зай ки от Ита лия и Се вер на Аф ри ка. Римският портрет е преди всичко реалистичен. Експонираните мраморни и бронзови бюстове представят римски императори – Ливий, Адриан и неизвестни мъже.
Сред ан тич ни те про из ве де ния на из кус т во то осо бе но мяс то за емат мно го рим с ки пред ме ти на лук са и на ки ти. Най-го ля ма е ко лек цията Бос ко ре ал, от к ри та в ед на ви ла при раз коп ки те в Пом пей през 1895 г. По вре ме на из риг ва не то на вул ка на Ве зу вий (79 г.) соб с т ве ни ци те на ви ла та съби рат всич ки свои скъ по цен нос ти и по-скъ пи пред ме ти в при зем ния етаж, къ де то вул ка нич на та пе пел ги кон сер ви ра. Сред те зи шедьов ри на рим с ко то при лож но из кус т во са фи гур ки на ан тич ни бо го ве, ста ту ет ки, изоб ра зя ва щи жи вот ни и рас те ния, злат ни и сре бър ни съ до ве, ва зи, ча ши и блю да, пок ри ти с тън ки ре ле фи.
Ислямско изкуство
Отделът за ислямско изкуство е основан през 2003 г. Още през 1890 г. в отдела за декоративно-приложно изкуство се създава ислямска секция. Нейното основно ядро тогава е дарената през 1856 г. от Шарл Соважо колекция от ориенталски предмети. През 1905 г. е открита първата експозиционна зала с ислямско изкуство. След постъпването на дарението на баронеса Алфонс Делор де Глеон през 1922 г. се разкрива втора зала. В нея са експонирани ислямски паметници от Арабски Египет и Близкия Изток. Постепенно колекцията нараства на десет хиляди единици. За създаването на музея „Бранли” (открит през 2006 г., в близост до Айфеловата кула) паметниците на изкуството на народите от Африка, Азия, Океания и Америка се отделят от ислямските паметници. Така през 2003 г. се открива постоянната експозиция на новия отдел за ислямско изкуство представяща 1 300 музейни предмети от метал, керамика, стъкло, слонова кост, дърво и текстил. Специално внимание е отделено на книжовните ислямски паметници, тъй като те заемат важно място в културните традиции на тези народи.
Живопис
Отделът за живописе най-бо га тият и най-по се ща ван в Лу въ ра. Ек с по зи цията, об х ва ща ща над две хи ля ди кар ти ни, е раз гър на та в про дъл же ние на 2750 мет ра ходова линия. Плат на та на све тов но из вес т ни ху дож ни ци са ек с по ни ра ни хро но ло ги чес ки по шко ли и ав то ри.
Ита ли ан с ка та жи во пис от ХIII до ХVII век е пред с та ве на от Па оло Уче ло, Ан то нио Пизанело, Андреа Мантеня и др. ав то ри от Ран ния Ре не санс. В ре зул тат на пок ро ви тел с т во то на крал Фран соа I, Ле онар до да Вин чи пре кар ва пос лед ни те го ди ни от своя жи вот във Фран ция. Ето за що Лу въ рът при те жа ва, мо же би, най-го ля ма та не го ва ко лек ция: “Мо на Ли за”, “Ма до на та в пе ще ра та” и др. Ши ро ко пред с та ве ни са и кар ти ни те на Рафаело. На ред с про чу ти те му Ма до ни, тук е ек с по ни ран и порт ре тът на ита ли ан с кия ху ма нист Бал та сар Кастильоне. Дру ги ита ли ан с ки ху дож ни ци, на ме ри ли мяс то в ек с по зи цията, са: Ко ре джо, Джор джо не, Ти ци ан, Ве ро не зе, Тинторето, Ка ра ва джо.
Кар ди на ли те Ри шельо и Ма за ри ни при те жа ва ли бо га ти час т ни ко лек ции с кар ти ни от ита ли ан с ки майс то ри, а крал Луи ХIV от ку пу ва част от кар ти ни те на ан г лийс кия крал Чарлз I. Та ка в на ча ло то на ХVIII век в крал с ка та ко лек ция ве че се числят 89 кар ти ни на рим с ки и фло рен тин с ки ху дож ни ци, 102 на ве не ци ан ци и 178 на лом бар д ци. Ко лек цията на Лу въ ра се дообо га тя ва по в ре ме на Ита ли ан с кия по ход на На по ле он. От завладените зе ми се из зе мат всич ки про из ве де ния на из кус т во то, ко ито са вклю че ни в Му зея на На по ле он, раз ту рен след Ви ен с кия кон г рес (1815), на кой то се ре ша ва всич ки ог ра бе ни па мет ни ци на кул ту ра та да бъ дат вър на ти на при те жа те ли те им.
Ис пан с ка та ху до жес т ве на шко ла е пред с та ве на от Ел Гре ко – “Све ти Лю до вик”, “Раз пя тие”, Ри бе ра, Фран сис ко Сур ба ран – “Све ти Бо на вен тура на Ли он с кия съ бор”, “Смър т та на св. Бо на вен тура”, Ве лас кес – порт ре ти на кра ли ца Ма ри ана и ин фант Мар га ри та, Му рильо – “Бед но мом че” и Франсиско Гоя – порт ре ти на Фер ди нанд Гил мард, Пе рес де Кас т ро, мар киз де ла Со лан, мар киз де Сан та Крус, мар ки за Со лан, и др.
Фла ман д с ка та шко ла за ема дос той но мяс то в ек с по зи цията на Лу въ ра. От нейния най-ярък пред с та ви тел Ру бенс, в Галерия Медичи, са експонирани 24 монументални кар ти ни, ри су ва ни по по ръч ка на френ с ка та кра ли ца Ма рия Ме ди чи за Люк сем бур г с кия дво рец в Па риж. Други 30 картини на Рубенс са притежание на Лувъра. От тях по-известните са: порт ре ти на Ма рия Ме ди чи, Хен рих IV, Луи ХIII, ком по зи цията “Кер мес”, “Юпи тер и Юно на”, “Апо лон и Мер ку рий”, как то и порт рет на съп ру га та на ху дож ни ка – “Еле на Фур ман с де те то си” и др.
Ко лек цията от кар ти ни на Рем б ранд за поч ва с ав то порт рет от 1660 г., след то ва са ек с по ни ра ни “Вир са вия и Хрис тос в Ема ус” и др. От та зи шко ла са и плат на та на Ан то нис ван Дайк – “Порт рет на Чарлз I”, Якоб Йор данс и Франс Снайдерс.
От хо лан д с ка та шко ла през ХV век са пред с та ве ни Ян ван Ейк – “Ма до на та на кан ц ле ра Ро лен” и Ро гир ван дер Вейден – “Благовещение” а от ХVII в. са ек с по ни ра ни плат на та на Франс Халс, Ян Вер мер ван Дел ф т и др.
Нем с ка та шко ла е пред с та ве на с мал ко кар ти ни, меж ду тях е ав то порт рет на Дю рер, четири порт ре та на Ханс Хол байн – кен тър бъ рийс кия ар хи епис ко п, ан г лийс ка та кра ли ца Анна фон Клеве, ас т ро но ма Крат цер и Ера зъм Ро тер дам с ки, “Ве не ра на фо на на пейзаж” от Лу кас Кра нах.
В Лу въ ра е съх ра не на по-голяма част от ху до жес т ве но нас лед с т во на Фран ция от ХIV до средата на ХIХ в. Във фондовете на отдел „Живопис” на Лувъра две трети от картините са дело на френски художници. Френ с ка та жи во пис на шко ла во ди на ча ло то си от ХV в., когато в Авиньон се съз да ва ху до жес т ве на шко ла, пред с та ве на в Лу въ ра с “Пи ета от Авиньон”. В град Тур по то ва вре ме въз ник ва и Ло ар с ка та шко ла, чий то пред с та ви тел Жан Фу ке е по ка зан с ре алис тич ния порт рет на Фран соа I.
Раз ц ве тът на френ с ка та жи во пис през ХVII и ХVIII век е ши ро ко пред с та ве н. Най-яр кият френ с ки ху дож ник на ХVII век е Ни ко ла Пу сен (1594-1665). Той жи вее и тво ри в Ита лия под въз дейс т ви ето на ан тич но то из кус т во. Луи ХIV при те жа ва три де сет от най-ху ба ви те му кар ти ни, ек с по ни ра ни се га в Лу въ ра. Ори ги нал нос т та на неговите творби ид ва от ро ман тич ни те пейза жи, из пъл ва щи картините, ка то нап ри мер: “Вдъх но ве ни ето на по ета”, “Пас ти ри от Ар ка дия”, “На ми ра не то на Мойсей”. Не гов съв ре мен ник е Клод Ло рен (1600-1682). Той съ що се прек ла ня пред при ро да та, но тър си спе ци фич ни сред с т ва, за да от ра зи нейна та не пов то ри мост. Ло рен из пол з ва ця ло то бо гатс т во на свет ли ни те и сен ки те, за да при да де дъл бо чи на на пейза жа, да предаде ефир нос т та на мор с ка та ома ра и проз рач нос т та на свет ли на та на слън це то при из г рев и за лез. Сред майс то ри те на порт ре та по то ва вре ме е Фи лип дьо Шам пен (1602-1674). Не го вият най-из вес тен порт рет е на кар ди нал Ри шельо.
В на ча ло то на ХVIII век се по явя ва ново те че ние във френ с ка та жи во пис, чи йто ро до на чал ник е Ан то ан Ва то (1684-1721). Ро ден във Флан д рия, го лям пок лон ник на Ру бенс, той съз да ва ори ги нал но френ с ко из кус т во, под чи не но на свет с кия двор цов жи вот. Ти пи чен при мер за то ва нап рав ле ние е не го ва та кар ти на “За ми на ва не за ос т ров Ки те ра”. Най-из вес тен не гов уче ник е Фран соа Бу ше (1709-1770), лю би мец на крал Луи ХV. В не го ви те кар ти ни пре об ла да ват влю бе ни двойки, ве не ри, аму ри и т.н. Един с т ве но порт ре ти те на ма дам Пом па дур и на съп ру га та му по каз ват, че той при те жа ва усет към ре али зъм.
Френ с ка та жи во пис през ХIХ век пре жи вя ва го лям по дем. Тя се раз ви ва в три ос нов ни нап рав ле ния: кла си ци зъм, ро ман ти зъм и ре али зъм. Три те те че ния са ши ро ко зас тъ пе ни в ек с по зи цията. Ве ли ка та френ с ка ре во лю ция да ва тла сък на мо ну мен тал на та жи во пис. Та ка нап ри мер Жак-Луи Да вид (1748-1825), прид во рен ху дож ник на На по ле он I, ри су ва “Ко ро няс ва не то на Жо зе фи на”, “На по ле он пре ми на ва Ал пи те” и др.
Сред най-да ро ви ти те ху дож ни ци на ХIХ в. се на реж да Жан До ми ник Ен гър (1780-1867), уче ник на Да вид. Най-доб ри те му кар ти ни са “Порт рет на Бер тен Ста рши”, “Гос по жа Ри ви ер”, “Ода лис ка” и др.
Френ с кият ро ман ти зъм в из кус т во то за поч ва след ре во лю цията от 1830 г. Не гов пред вес т ник е Пи ер Прю дон (1758-1823) с “От в ли ча не то от Пси хея”. Ан то ан-Жан Гро (1771-1835) ри су ва ог ром ни ба тал ни сце ни от во ен ни те по хо ди на На по ле он, ек с по ни ра ни в ед на от за ли те на Лу въ ра. Ти пи чен пред с та ви тел на ро ман тиз ма е Те одор Же ри ко (1791-1824). Не го ва та кар ти на “Са лът на Ме ду за” впе чат ля ва по се ти те ля с дра ма тиз ма на ко ра бок ру ше ни ето. Йо жен Дьо лак роа (1798-1863) е пред с та вен с ком по зи ци ите си от Ал жир и Ма ро ко и с кар ти ни те “Кла не то на ос т ров Хи ос”, “Сво бо да та во ди на ро да на ба ри ка ди те”.
Вто ра та по ло ви на на ХIХ век е най-пло дот вор на за френ с ка та жи во пис. То га ва тво рят Ка мий Ко ро, Те одор Ру со, Жан-Фран соа Ми ле, Оно ре До ми е, Гюс тав Кур бе и др. Им п ре си онис ти те са ек с по ни ра ни в от де лен му зей от 1947 г., на ми ращ се в гра ди на та на Тюйле ри в па ви ли она “Жьо дьо Пом”, а от 1986 г. в му зея “Ор се” в близост до Лувъра. Там са кар ти ни те на Еду ар Ма не, Ед гар Де га, Клод Мо не, Ал ф ред Сис лей, Ка мий Пи са ро, Огюст Ре но ар, Пол Си няк, Жорж Сьо ра и пос тим п ре си онис ти те – Пол Се зан, Вин сент ван Гог, Пол Го ген и др.
Скул п ту ра
Отделът за скулптура е наследник на два културни института, създадени след Великата френска революция – Музеят на френските паметници и специалния музей при Френска школа във Версай. Музеят на френските паметници е създаден от Александър Ленурам (1764-1835). В неговите колекции постъпват конфискуваните по време на революцията скулптури от църквата и емигрантите. Музеят при Френската школа във Версай комплектува своите фондове на базата колекциите на Кралската академия. Така през революционния период в Лувъра се съхраняват и представят само антични скулптури.
През 1824 г. в пет зали на музея за първи път се експонират скулптури от колекциите на вече закритите горе посочени два музея. Така тези произведения на ренесансовата и класическа пластика стават основата на бъдещия отдел Скулптура, който се обособява през 1893 г. Начело на него застава Луи Куражо. Благодарение на неговата активна работа във фондовете на отдела постъпват забележителни скулптурни творби.
В резултат на многобройни щедри дарения сега музеят разполага с над хиляда френски скулптури и около 400 чуждестранни, от които две трети са италиански. В резултат на последното генерално преустройство на Лувъра парковата скулптура е умело експонирана в новосъздадените два вътрешни двора със стъклени покриви – двор Марли (съдържа статуи от парка Марли) и двор Пюже (експонирани са творби на Пиер Пюже (1620-1694).
В от де ла Скул п ту ра е съб ра на ко лек ция от за пад но ев ро пейс ки творци от ХII до ХVIII век. Тук сред но ве ков на та скул п ту ра е сла бо пред с та ве на. Ек с по ни ра ни са са мо от дел ни об раз ци от ка тед ра ли те в Шартър и Реймс. От края на ХIV в. са ста ту ите на Карл V и съп ру га та му Жа на Бур бон с ка, изоб ра зе ни ка то Св. Лю до вик и Мар га ри та. Зна чи тел но по-бо га та е ко лек цията от вре ме то на Ре не сан са. Бур гун д с ки скул п тор от ХV в. съз дава скул п тур на та ком по зи ция “Пог ре бе ни ето на Фи лип По”. Осем оп лак вач ки но сят на ра ме не те си френ с кия бла го род ник в пъл ни бой ни дос пе хи, от п ра вил се в пос лед ния си зе мен път.
Най-го ле ми те шедьов ри от вре ме то на Ре не сан са при над ле жат на Ми ке лан дже ло (1457-1564). Лу въ рът е един с т ве ният му зей из вън Ита лия, кой то при те жа ва та ка ва ко лек ция от твор би на ве ли кия ре не сан сов ху дож ник и скул п тор. То ва са двете ста ту и на ро би. Те са пред наз на че ни за ук ра са на пап с ка та гроб ни ца на па па Юлий II, но тъй ка то той се от каз ва от стро ежа и скул п тур ни те фи гу ри ос та ват не до вър ше ни, Ми ке лан дже ло ги по да ря ва на Ро бер то Стро ци, кой то емиг ри ра във Фран ция, а там няколкократно ме нят при те жа те ли те си, ка то за из вес т но вре ме са соб с т ве ност и на кар ди нал Ри шельо, до ка то нак рая през Ве ли ка та френ с ка ре во лю ция са пре да де ни в Лу въ ра.
Декоративно-приложно изкуство
В от де ла за при лож ни из кус т ва се съх ра ня ват над 80 хил. му зей ни пред ме та. Те са ек с по ни ра ни в спе ци ал но офор ме ни за ли. Та ка нап ри мер ста ту ет ки от сло но ва кост от Сред но ве ко ви ето са раз по ло же ни в мал ки ни ши в сте ните, об ли цо ва ни с тъм на да мас ка. Де ко ра цията на за ла “Апо лон” про дъл жава 20 го ди ни под ръ ко вод с т во то на арх. Льоб рюн. На та ва на на за ла та сред бо га ти ор на мен ти са из пи са ни че ти ри па на, пос ве те ни на ан тич ния бог на слън це то Апо лон, в об ли ка на кой то са пред с та вя ли и прос ла вя ли крал Луи ХIV – кра лят Слън це. В цен тъ ра на га ле рията са ек с по ни ра ни сък ро ви ща та на френ с ка ко ро на, сред ко ито бри лян тът “Ре гент” – 137 ка ра та. Всички те са иззети в годините на Великата френска революция от съкровищницата на абатството Сен-Дени, където векове на ред се съхраняват кралските регалии – символи на властта. През 1796 г. в музея постъпват кралските скъпоценности и колекции. По времето на Наполеон ІІІ колекциите от предмети на разкоша нарастват многократно и тогава в Лувъра се обособява Отдел за декоративно и приложно изкуство.
В поредица от зали са представени ме бе ли от кралските двор ци, би жу та, юве лир ни из де лия и мн. др. В ек с по зи цията при със т ват и уни ка ти от Ви зан тия, ре ле фи от сло но ва кост от вре ме то на Ка ро лин ги те, емай ли от Ли мож (ХIII в.), стък ло пи си, тъ ка ни, на ки ти и много други.
Най-впечатляващата част от експозицията на Отдела за декоративно и приложно изкуство са реставрираните и експонирани апартаменти на Наполеон ІІІ намиращи се сега в крилото Ришельо. В тях нагледно се демонстрира небивалия разкош царящ във френските кралски дворци и резиденции през времето на Втората империя. Големия салон, побиращ 250 души, е проектиран от Хектор Лефюел. За оформлението му са поканени най-добрите френски скулптури и художници – Луи Алфонс Траншан, Шарл Рафаело Марешал, Кристофел и Барбеден работещи в него през периода 1856-1861 г. На тавана художника Марешал-син изписва сцени от историята на двореца Лувър – при крал Франсоа І, Екатерина Медичи, Хенри ІV и Луи ХІV. Последните стенописи на плафона отразяват съединяването на Лувъра с Тюйлери при Наполеон ІІІ, както и неговите успехи във военната, икономическата и социална сфера. Цяло щастие за музейните работници е, че тук са запазени оригиналните мебели, като се има предвид съдбата на целия дворец Тюйлери, изгорен по време на Парижката комуна през 1871 г. В отделните салони са използвани мебели изработени от различни видове дърво – орехово за голямата приемна, черно за столовата, позлатено за останалите помещения.
Графични изкуства
Отделът за графични изкуства съхранява 130 хил. музейни единици. Във фондовете му се комплектуват колекции от рисунки, пастели, миниатюри, литографии, ръкописи, книги, автографи и др. Тъй като те са от материали, които не позволяват включването им в постоянни експозиции, този отдел разкрива своите колекции чрез организирането на временни експозиции. Голяма част от притежаваните музейни ценности от графичен характер са изследвани и публикувани чрез музейните специализирани издания.
Основата на отдела е формирана след създаването на музея на базата на Кабинета за рисунки създаден през 1671 г. от Луи ХІV и съществуващ и до ден днешен в рамките на отдела. Кралят-Слънце закупува от кьолнския банкер Еберхарт Ябах 5 500 рисунки, с които поставя началото на своята колекция. През 1690 г. е придобита и сбирката на кралския художник Шарл Лебрен. По-късно са откупени колекциите на Пиер Миняр през 1695 г. и на Антуан Куапел през 1722 г. Така в навечерието на Великата френска революция в кралския Кабинет за рисунки се съхраняват 11 хил. графични творби на френски и чуждестранни художници от ХV в. до 1789 г. През различни периоди в колекцията влизат прекрасни образци на италианската, немската и холандската школа, включително и рисунки на Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Дюрер и Рембранд.
В отдела за графични изкуства се съхранява уникална колекция от 30 хил. медни гравюри от ХVІ в. на сам. Едно от най-щедрите дарения на Лувъра се съхранява в този отдел. През 1935 г. барон Едмон де Ротшилд завещава на Лувъра своята сбирка от инкунабули, немски гравюри (всички гравюри на Дюрер), редки творби на Рембранд и френски гравюри от ХVІІІ в., общо над 40 хил. гравюри и щампи, три хиляди рисунки и 500 илюстровани книги. Преди това той прави няколко дарения на ценни антични паметници. В наши дни отделът продължава да получава дарения от колекционери и безценната поддръжка от Обществото „Приятели на Лувъра”.
Колекциите на Лувъра вече са представени и в най-големия портал за европейско културно наследство „Европеана“. Там са поместени 121 871 снимки, 2 887 текста, 80 видеоматериала и 8 звукозаписа. http://www.europeana.eu/portal/search.html?query=Louvre
Литература:
Путеводитель по Лувру. Musee du Louvre Editions, Paris, 2007
Бейль, Фр. LOUVRE – Путеводитель по музею. Париж, 2001-2005
Bresc-Bautier, G. The Louvre: A National Museum in a Royal Palace. Museum International, UNESCO, Oxford, 2003, № 217
Източник:
http://www.louvre.fr
