Венета Георгиева-Козарева
Музей Дом на хумора и сатирата – Габрово
Темата за връзката музей-туристически продукт привлича с актуалността на своята проблематика. За туристическия продукт се говори непрекъснато – дискутира се качеството му като цяло и неговата роля за определяне бъдещето на туризма, както и структурата и приходите от туризма1. На туристическите борси се правят специални анализи, търсят се най-различни аспекти, като се започне от държавната политика в тази посока и се стигне до тандема хотелиери-туроператори. Вероятно говоренето ще се засилва все повече заради констатираните проблеми, назрели особено много през последните години, а световната криза ще налага промяна в дневния ред на културните политики. И ако туристическият бранш разглежда темата от свои позиции, то участниците и създателите на културния продукт, без да се чувстват от „другата страна на барикадата”, имат своите виждания за маркетинга на своето „изделие”.
Анализите на специалистите потвърждават, че именно културният туризъм определя облика на нашата страна в чужбина и на него се падат 5 до 7 пъти по-големи приходи в сравнение с традиционния 2.
Когато се говори за туристическия продукт в културния туризъм, се лансира определението, че това е „дейност на хора, извършвана по време на посещение на туристическата дестинация и по време на тяхното пътуване извън тяхното местоживеене, която им позволява да изследват или да изпитват различния начин на живот на другите хора, който отразява обичаите, религиозните традиции, интелектуалните идеи и културното наследство по такъв начин, че туристите да задоволят своите нужди, въжделения и желания3.. Макар то да произтича от класическото определение за турист, формулировката изключва представителите на местната общност – тези, които живеят при създателя на културния продукт и са негови рецепиенти при извора на създаването му. За създателите на културния продукт, т.е. музейните работници/галеристите е от значение да познават своя адресат, постоянно чрез него да измерват потребностите на пазара, да се оглеждат през очите на публиките от общността, чрез тях да тестват своите постижения. Особено важна е ролята на местната публика във време на криза, не случайно в такива периоди туристическият бранш разчита на собствения национален резерв. Споделяме констатацията, че във време на криза „шансът е на страната на вътрешния туризъм, а това е шанс за България и за хората, които ще я покажат на децата си“. 4. Друг е въпросът, че съвременната икономическа ситуация сигурно ще наложи предефиниране на добре познати понятия и „отпускането” на повече толеранс в разбиранията и, главно, в очакванията ни. По-надолу ще стане дума за културен продукт, адресиран и споделен основно от местната публика, като ще набележим и появата му в страната и извън нейните предели.
Музеят „Дом на хумора и сатирата” (по-нататък МДХС – бел.моя, В.Г.) има своя политика към габровци, следвана от десетилетия. Тя се изразява в създаване на събития, на които габровци имат привилегията да бъдат първи поканени, да са непосредствени участници в тях като публика, като партньори или съорганизатори. Вход свободен, медийно обгрижване, собствена политика на канене – за всяко събитие има доминираща аудитория (освен традиционната). На сайта на музея се публикува календар5., който има своите традиционни „запазени” дати, подходящо оформен е и привлича сърфиращите в интернет още визуално. Това е вид оферта, но и обществен договор със съгражданите, сред които са творци и приятели, а също партньори, дарители и спонсори на институцията. И не само това: габровският дух, находчивост и пословична пестеливост са породили и габровския хумор, извикали са на живот създаването на ДОМ за този хумор. Отбелязването на определени дати ги превръща в съвременни градски събития, т.е.културният продукт става част от най-новата градска празничност. Предмет на това съобщение са две дати от календара на ДХС – 1 април и 11 ноември, трайно навлезли в календара на габровеца.
Първи април
Това е рожденият ден на М ДХС (1972) и на планета Габрово (малък астероид, открит на 1.04.1976 и в чест на популярния габровски хумор наречен на града на пестеливците). Обичана от медиите дата – Денят на шегата и лъжата естествено ги кара да правят връзка именно с ДХС в Габрово, като по този начин събитията в музея веднага получават широка публичност в национален мащаб. А всеки репортаж от празничния Дом вече е директна реклама на града.
Следвайки своята политика, винаги в програмата за празнуването на рождения ден има събития под покрива на Веселата къща (така популярно габровци наричат музея) и извън нея. В този ден и по случай своя празник ДХС става достъпна територия и за онези, които не могат да се приобщят към отбелязването в града, но искат да станат съпричастни, защото събитията не се повтарят и няма втори дубъл.
Как е спазена традицията през 2009 г? Двойният рожден ден е отпразнуван едновременно в сърцето на Европа – в Европейския парламент – и на няколко места в Габрово и в страната.
В Брюксел група творчески работници от МДХС гостува в състава на делегация от бизнесмени, общественици, интелектуалци от града и областта. Пред евродепутатите е представена изложбата „Евросапиенс” (51 карикатури на 18 съвременни български карикатуристи), организирана по кураторски проект на МДХС на базата на национален конкурс, финансиран от евродепутата Николай Младенов (Приложение 1). На откриването г-н Младенов връчва и наградите на тримата отличени карикатуристи. Специално за изложбата ДХС издава албум-каталог на 2 езика, а също така представя второто подготвено за случая издание каталога „Равнис по Европа!” с 42 карикатури от фонда „Хумор на народите” на 18 български и 11 чуждестранни автори.
Как празнува Габрово на същата дата? По традиция това е Ден на отворените врати в ДХС. В една от залите също се открива изложбата „Евросапиенс” – т.е. правят се два вернисажа едновременно, макар и в различни часове, на две различни места, като в Габрово са показани копията, в Брюксел – оригиналите на творбите. Съвместно с Община Габрово се предлага разнообразна културна програма с много хумор и изненади. По телефона от Брюксел се пускат първоаприлски небивалици. Най-атрактивната част за габровци е конкурсът за нов Хитър Петър, мобилизирал не малко приели обявата насериозно. Истински обаче е само филмът „Хитър Петър” с режисьор Стефан Сърчаджиев, който се прожектира през целия ден в зала 8 на музея. Паркът на смеха пред сградата на Дома е сцената, на която се избира хитрец, като желаещите демонстрират умения да разказват хумористични приказки, истории, вицове и анекдоти 6. Наградата за най-добрите е участие в 13. Национална среща-наддумване „Благолаж” през май с.г. В обедните часове по БНТ в предаването „Бързо, лесно, вкусно” директорката на Дома демонстрира приготвянето на избрани габровски ясния, подходящи за времена на криза. ДХС презентира и най-новия си сувенир сувенир: „Габровска престилка с рецепти”, издържани в хумористичен дух и преведени на няколко езика. Същия сувенир получават официалните гости на изложбата в Европарламента.
Какво друго предвижда първоаприлската програма извън Габрово? Пак по случай рождения си ден, в навечерието на празника МДХС открива фотографската изложба „Срещи – и с усмивка” в швейцарския партньорски град Тун (изложбата е плод на кураторски проект на Музея и Съюза за подпомагане Габрово-Тун); гостува и в Посетителския информационен център на Узана с карикатурна изложба от фонда „Хумор на народите” (на екологична тема) и в АИР „Боженци” с фотографската изложба „Усмивката” (от фонда „Хумор на народите”). Т.е. рожденият ден на Музея е широко споделен празник.
През 2008 година ДХС обявява, че ще празнува рождения си ден заедно с всички, родени на 1 април. Заедно с габровци отбелязва 70.си рожден ден известният художник Ради Неделчев, поканен да открие самостоятелна изложба на тема „Празникът”. Напълно в духа на габровската пестеливост гостът почита и рождените дни на своя син и внук, появили се на бял свят именно на 1 април. Така Денят на шегата и рожденият ден на музея и планета Габрово събират на едно място прохождащо бебе и госпожа на повече от 85 години, т.е. за рождения си ден ДХС предлага съпреживяване на стотиците гости в музея. На рожден ден като на рожден ден: домакините „черпят” и с изложби, и с музика, и с хумористични и истински фойерверки, заискрили в изложбената зала на тържеството. Гостите се наслаждават и на гостуващата избрана колекция „Карикатура” от Националната годишна изложба на СБХ (ДХС дава специална награда от 2003 година и кани своя лауреат да подреди самостоятелна изложба). Специални поздрави към рождениците и публиката отправят певци и музиканти от Представителния детски ансамбъл „Габровче” и ученици от театрална формация при Националната Априловска гимназия. Изброяваме, за да покажем колко активно музеят си партнира с местни творчески формации и намира в тяхно лице в продължение на години верни съмишленици, т.е. заедно „изработват” общ културен продукт. Партньорството е продуктивно: за тези формации участието в музейна проява е въпрос на престиж. Контактите са активни, желани и от двете страна, а културният продукт – разнообразен и сполучливо ориентиран към публиката.
От измеренията на празника извън ДХС ще споменем изложбата „КарикаТуристи” (международна карикатурна колекция на екологична тема от музейния фонд „Хумор на народите”), показана в Историческия музей в Горна Оряховица. Рожденият ден е отбелязан и в чужбина – с карикатурната изложба „ЕвроСапиенс”, събрала комичните гледни точки на българските сатирици на тема „Европейският съюз и ние в него”.
Много атрактивно преминава 35.рожден ден на Музея през 2007 година. Домакините предлагат на приятели и гости „Коктейл за душата” – тържествен концерт на Детския фолклорен ансамбъл „Габровче” (изнесен по инициатива на самия ансамбъл), а сборна дамска формация от ДХС сюрпризира публиката с обработка на популярна местна хумористична народна песен в стилистиката на „Ода на радостта”, като пародирането е в духа на голямото събитие в живота на България: приемането й на 1 януари с.г.за член на Европейския съюз. Във всички изложбени зали са предложени колекции, подготвени специално за рождения ден: „Бащи на българската карикатура” (творби от началото на 20.век); „Дарено с любов” (българска и чуждестранна графика, рисунка, живопис); „Сатирична палитра” (българска живопис и скулптура); „Бразилия в карикатура” (изложба-дарение на Хр.Попов); „Митът Димитър Казаков-Нерон” (гостува Художествената галерия на гр.Ловеч) и художествена фотография „Уловени мигове от фотографа Явор Мичев”, откривани по различно време в навечерието на 1 април.
Традицията ДХС да показва свои избрани колекции извън собствената си територия е спазена и сега: тематичната карикатурна изложба „Адам и Ева” гостува в Художествения музей на гр. Сургут, Русия (а там става част от програмата на празнична Нощ в музея на 31 март срещу 1 април). В МБАЛ – Габрово Домът гостува в изложбеното пространство на Функционалното отделение, оборудвано като отделение по смехотерапия от ДХС преди повече от десетилетие, с „ЕвроСапиенс, или ЕС през погледа на карикатуристите”; в АИР „Боженци” пък е представена колекцията „Европа мечтае за България”. Гостуванията на последните две места са плод на дългогодишно сътрудничество между институциите.
Отбелязването на 38-я рожден ден (2010) е свързано с множество силни емоции. 2010 година е юбилейна за Габрово: преди 150 години е обявен за град. Затова не е случайно, че празникът е посветен на децата на Габрово, които този ден пеят, рисуват, разказват, танцуват и се смеят; имат свой „Урок по пестеливост” сред експонатите на изложбата „Корените на габровския хумор”. ДХС се сдобива с уникален подарък: паметник на габровската котка ...на закрито, разполагат го в Огледалната зала, скулптор е Георги Балабанов, дарители Г.Балабанов и д-р Тодор Шандурков. Почти цялата програма е плод на съвместната работа на ДХС с партньори (ОУ „Ран Босилек, приятели от побратимения белгийски град Аалст и НПО от града и т.н.), а събитието е споделено с ВИП гости от Общината, гости от Белгия и Италия. Вечерта е отредена за „Соаре по габровски” – открива се тематичната изложба „Котките” („Котките на Серджо Кавалерин, Италия, се срещат с котките на Йорданка Шиякова, България“).
Четиридесетият рожден ден (2012) преминава като Ден на отворените врати и Нощ в музея. За случая са подредени няколко „Златни колекции” от фонда „Хумор на народите” („Всички пътища водят към...Габрово” – карикатура; „За да те има и след теб дори” – големите дарители на музея; „40 майстори на комичното” – живопис, графика и скулптура); „Европейски импресии” – сатирични рисунки от Музея на карикатурата във Варшава, гостуваща с подкрепата на Полския институт в София; „Лица от политиката” самостоятелна карикатурна изложба на Ивайло Нинов; „И студентът е оцелял, защото се е смял” – сборна изложба на студенти и преподаватели от ВТУ „Св.св.Кирил и Методий” и др.).
Няма нужда да се връщаме по-назад във времето (през 2006 рожденият ден се „празнува” с гостуващи изложби в Ловеч и Бургас), за да стане ясно, че ДХС наистина насища датата 1 април с множество разнообразни и атрактивни изяви, създава нови празнични събития и успешно ги превръща във физиономични за празничния календар на града. Излизайки извън пределите на музея и особено на страната (става дума за гостувания във/от чужбина – Белгия, Германия, Русия, Израел, Бразилия), ДХС участва в междукултурния диалог на страните и се превръща в посланик на българската култура. Доказателства могат да се намерят както в предпочитанията на партньорите, така и в множестото им отзиви и писма – добър ориентир за качеството на културния продукт и рецепцията му в други, различни културни среди.
Четири единадесетици
Другата специална дата в календара на веселите габровски празници е единадесетият ден от единадесетия месец на годината, когато в 11 часа и 11 минути в ДХС се открива Петото годишно време – карнавалното.
Уредниците -етнолози и литераторите от музея започват да налагат тази дата в публичното пространство още от средата на 80.год. на миналия век чрез популярни публикации в местната и националната преса, а също и в чужбина, черпейки информация от карнавали в Германия. Но истинското „празнуване” започва от 2000 година, когато настъпва и нов момент в развитието на габровския карнавал, макар ДХС да не участва пряко в организирането му. Затова пък именно в зала 8, сред карнавалните маски, костюми, аксесоари и рекламни материали на постоянната изложба „Да живее карнавалът!” става „пускането” на карнавалния часовник. Музеят изготвя сценарий, като се отрежда кметът на Общината да съобщи датата, а сценаристите да обявят темата на следващия карнавал. Общината и ДХС канят представители на други карнавални градове от страната, целта е всяка година да има различно представяне (така гостуват Шумен, Ямбол, Раковски, Русе). Това става както с лично присъствие, така и с обособена експозиционна площ. Чести гости са Принцове Карнавал от белгийския град Аалст, известен с дългогодишната си карнавална традиция. Там са учредени 2 НПО за подкрепа на културната, образователната, социалната и обществената дейност в Габрово: Фондация „Марсел де Бископ Аалст Габрово“, сега Сдружение „Хора, подпомагащи България: Аалст-Габрово”, която в последните години работи и в други области на страната, и Сдружението „Едно карнавално сърце за Габрово”, създадено специално с основна мисия да подпомага карнавалите в града – и за възрастни, и за деца.
В тържествената церемония се включват наградени участници от мини карнавала, т.е. деца от детски градини, и млади таланти от различни формации. Не се разчита на професионални актьори, режисьори, сценаристи, вниманието на организаторите е фокусирано върху детска и ученическа публика, която е и най-емоционална и е бъдещият творец на карнавала. Главните участници в празника, в това число и официалните гости, са с карнавални костюми, домино или друг карнавален аксесоар. Водещият (години наред това е музеен работник – уредничката от отдел „Етнология и литература”) също влиза в различни „роли”, обикновено кореспондиращи с темата на бъдещия карнавал, като изборът е изцяло личен, както и гардеробът й. Така сред гостите „присъства” ту метеороложка, предвещаваща хубаво време в деня на карнавала (тогава обявената тема е „Еволюция и екология”); ту друг път водещата е обкичена със старобългарски букви и се представя като КирилИца Методиева (тогава е обявена темата „Аз съм българче, обичам...”); ту демонстрира направен в криза карнавален костюм, алюзия за Карнавала на дрипите в Ебензее, Австрия (темата на бъдещия карнавал е „Няма криза?”) и т.н. Костюмите винаги са изцяло нейно дело, не се повтарят и са пазени в тайна до последния момент.
На 11.11.2005 г.за откриването на карнавалния сезон пристига приветствие от г-н Хенри ван дер Кроон, президента на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) със седалище в Холандия (по това време Габрово е част от голямото семейство на ФЕКГ, а Кроон води оживена кореспонденция с МДХС).
На 11.11.2006 г. на гостите от други карнавални градове е предложено Споразумение за съвместна дейност, изготвено в хумористичен тон от отдел „Култура” на Общината, като идеята е да продължава взаимодействието между карнавалните градове в страната, за да има „Повече хумор в душата и по-малко смях в делата”. На церемонията, която отново е в зала 8, но този път след извършен в нея сериозен ремонт, са поканени и представители на строителната фирма, работила по обновяването, и по подходящ начин им е изказана благодарност за добре свършеното дело. Ето как ДХС вплита моменти от своето всекидневие, споделя постиженията си и празничните мигове с нетипична публика, а това е обичаен подход в цялостната дейност на музея.
През 2007 г. единадесетият ден от единадесетия месец е в неделя, а и в ДХС текат строителни работи – изгражда се външен асансьор за осигуряване достъп до експозициите на хора с увреждания. Затова групата карнавалисти от Общината, активни участници и организатори на карнавалните прояви за деца се събират на „неутрална” територия – в сладкарница „Габрово” (според местния фолклор – „Глинените гърнета”), за да не пропуснат да дадат старт на подготовката за следващото карнавално издание. Този път водещата от ДХС избира ролята на съвременния чиновник, чийто отличителен белег не са добре познатите от миналия век ръкавели, а задължителната компютърна мишка, с помощта на която се създават книжки. Зад ироничното намигване, че в музеите има много чиновници, има и актуален момент: на церемонията е презентиран сигнален екземпляр от най-новото издание на музея – книжка 5 от библиотека „Благолаж”. Така в духа на габровската пестеливост на медиите е предоставена още една новина, а празникът става двоен.
11.11.2008 година протича като празник от и за най-младите габровци, бъдещите творци и участници в карнавала. Организатори този път са Община Габрово, М ДХС и Европейският информационен център „Европа директно” – Габрово, от името на които е разпространена специално изработена покана, закачливо имитираща някои претенциозни ВИП покани.
Водещата демонстрира не само как по габровски може да се направи „от нищо нещо“ (карнавален костюм), но и как пестеливо можем да си направим домино и карнавален грим също с подръчни средства и изпробва уменията на най-запалените малки карнавалисти да нарисуват домино със завързани очи 7.
Появилата се в последния момент група пенсионери от социално заведение налага в движение да се допълни програмата на празника, като се потърси връзката между поколенията. Много атрактивно е участието на двама принцове Карнавал от Аалст – принц Жан-Мари и Енрико, който е и Принц Карнавал на Аалст, Белгия и Европа. Най-впечатляваща се оказва поднесената от Детския театър „Смехурко” „Габровска стратегия за развитие на образованието”. Така не само всички се надсмиват над омръзналите ни експерименти с модела на образованието, но и разпознават в репликите на малките актьори куриозни фрази от изказвания на министъра на образованието. Този път специални гости са карнавалисти от Русе, отличени с първа награда от последното издание на Дунавския карнавал. Групата демонстрира няколко произведения на конвенционалното изобразително изкуство („Дамата с хермелина” на Леонардо да Винчи), като освен децата и техните преподавателки по рисуване, участва и жива костенурка (вместо хермелин, както е в оригинала).
По традиция и този път церемонията завършва с общия възглас „Да живее карнавалът!”, подсказан от наименованието на изложбата в залата. Европейският информационен център „Европа директно” – Габрово дарява децата с огромна торта във формата на котка, на която малчуганите ритуално отрязват опашката – така символът на габровския хумор преминава и в карнавалното веселие.
Габрово също си има свои Принц и Принцеса карнавал, а от последните години и Малък принц карнавал. Специално за принцовата двойка и за карнавално Габрово има Химн на карнавала и той се изпълнява всяка година на тържествената церемония. Автори на музиката и текста и изпълнители са Радослав и Ваня Талеви, ръководители на Детското музикално студио „Талеви”.
Много атрактивно преминава церемонията по откриването на Петото годишно време на 11.11.2011 г., когато млада двойка се врича в съпружеска вярност, т.е. сключва законен граждански брак с костюмите на Принцеса Карнавал и Принц Карнавал от експозицията в зала 8., в присъствието на кмета и длъжностно лице от Община Габрово, които извършват официалната част от ритуала.
Всичко казано до тук за празнуването на двете дати от календара на МДХС показва, че политиката на институцията води към превръщането на един културен продукт в марка и разпознаваем белег на цял един град. Именно усилията на музейните работници дава тласък за промяна на обществените нагласи и превръща два дни от годината в истински съвременни градски празници, споделяни от различни възрастови групи. В контекста на този опит можем с увереност да заключим, че инициативността и сполучливият избор на събитие от страна на музейните специалисти, успешното му провеждане и мултиплициране извън собствената територия, са пътят за превръщането на отделно взет културен продукт в марка на своите създатели и в национално достояние. Музеят „Дом на хумора и сатирата”, в партньорство с Община Габрово и други партньори сред НПО и сродни организации в страната и чужбина, вече може да говори за успешно превръщане на най-атрактивните дати от културния си календар в желан продукт, който привлича разнообразни музейни публики и според своите рецепиенти, е успешна музейна практика в съвременния културен контекст. Създаваният тук продукт е съизмерим с най-добрите европейски практики, без да смятаме, че Еверест е изкачен 8. Остава срещата с туриста, онзи, който идва „отвън” и оставя своите емоции и средства, купувайки именно нашия културен продукт. Очакваме тя да се състои истински, в пълен обем и съвсем скоро.
----
1. Геловска, Екатерина. Качеството на туристическия продукт – във фокуса на вниманието. - http://www.horemag.bg/show.php?storyid=472812 (20.10.2009; 17.04.2013).
2. Културният туризъм носи до 7 пъти по-големи приходи от традиционния - http://news.expert.bg/n265756 (17.04.2013). Макар за някои специалисти (Ст.Лазаров. m.inews.bg/Туризъм/Трудно-ще-развием-...) културният туризъм да е вид хоби туризъм и да не смятат, че България лесно ще развие масов културен туризъм, всяко едно събитие вече е постижение и заслужава нашите усилия.
3. Охридска-Олсон, Росица. Международен маркетинг на културния туризъм – презентация на Кръгла маса на ГЕРБ в Асеновград, 23.06.2009
4. Алексиева, Соня. Ние самите трябва да обичаме страната си, да харесваме туристите си, да си вярваме, че можем да променим България. - www.economy.bg/.../Nie-samite-tryabva-d (17.04.2013).
5. Приложение 1. Календар на веселите габровски събития, публикуван на сайта http://www.humorhouse.bg/bg/info.html
6. В културния календар на Община Габрово думата „кастинг“ е с определение „първоаприлски“ и в кавички, т.е. никой не е обещавал истински кастинг, макар след обявата му да научихме, че имало търсене на актьори като частни учители за подготовка на евентуални кандидати ! Не мина и без разочаровани... - www.gabrovo/files/kulturen_kalendar_2009.html
7. http://europedirect-gabrovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=413&Itemid=47.
8. Добри практики на иновативни културни събития в ЕС. 2.6. Смесени форми: Синтез на изкуствата; изкуство и наука; изкуство и образование; култура и екология; култура и здраве. 2.7. Цялостна иновативна културна политика на града или на отделен градски квартал, създаване на културни марки (брандове) на градовете. - http://www.bgregio.eu/media/old/File/NEW_CATALOG_Innovaative_Good%20practices.pdf
ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Календар на веселите габровски събития
