В края на ХХ век, човечеството осмисля голяма част от своята история. През различните исторически периоди сме свидетели на просперитет на човешкия род, но и на големи разрушения и трагедии. Една от най-древните културни институции – музеят е част от този възходящ път на човечеството. Постепенно музеят се утвърждава като едно от средищата съхраняващо историческата памет на човешката цивилизация и в частност нейните веществени паметници. Многобройните войни и природни стихии унищожават огромната част от това богатство, но и днес в многобройните музеи разпръснати във всички краища на света ние намираме достатъчно веществени свидетелства за богатия материален и духовен живот на различните народи.
Големите технически и технологически открития и тяхното приложение в ежедневният живот уеднаквяват бита на хората в целия свят, но техният традиционен начин на живот е отразен в етнографските експозиции на музеите. Особен интерес представляват Музеите на открито, където в оригинални архитектурни образци се пресъздава автентичния бит на дадения народ. Същевременно, най-новите технически новости са предмет на експониране в специалните технически музеи, превърнати през последните години в технически центрове. Там няма застинали музейни експонати, а само действащи модели и макети пресъздаващи истинските функции на механизмите и електронните прибори. Създадените експлоаториуми за запознаването на децата с тези открития допринасят за тяхното бързо приобщаване към високите технологии и електронни системи.
Навлизането на аудиовизуалните средства в музейната практика дават възможност по новому да се експонират уникати и да се разкриват неподозирани възможности за тяхното приближаване до публиката. Техническите постижения не са характерни само за експозициите свързани с музеите отразяващи авиация, космонавтика, техническото развитие и пр., те са вече ежедневие и в традиционните музеи. Новите мултимедийни средства променят основно начина на представяне на експонатите. Компютаризацията на всички процеси в музеите водят до изменения и в традиционно най-консервативните дейности в музея, каквито са обработката и регистрирането на фондовете. Чрез електронната обработка на информацията се постига много по-пълно описание на музейните предмети, но и възможно най-бързото получаване на информация за търсеният експонат – местонахождение, състояние, инвентарен номер и т.н.
Комерсиализацията на музейните дейности води и до нови подходи в музейната политика и управление. През последните години все по-неотложно се налагат нови методи в областта на музейния мениджмънт и музейния маркетинг. Настъпват и някои съществени промени във вижданията за музеите. В САЩ и някои страни на Азия все по-голямо разпространение намират тъй наречените Тематични паркове. В тях си дават среща традиционните форми на музейната дейност – постоянни експозиции с оригинални музейни предмети и по-големи площи с копия на традиционни архитектурни и други паметници. Смесването в един парк на многобройни копия и малка част оригинални музейни предмети води до изместване на основната функция на музея – да събира, съхранява и експонира оригинални паметници. Амбициозните бизнес програми на тези паркове, ги превръщат в доходоносни предприятия. Огромните средства които се отделят за масова реклама след това многократно се възвръщат.
Независимо от различни новопоявили се тенденции в музейното дело в света, то си остава в рамките на добрите традиции създадени през вековното му съществуване. Възникването на нови типове музеи, като екомузеите на пример, е свързано с естественото развитие на човешката цивилизация. Естествено е, че има и някои обезпокоителни развития на музейната практика свързани главно с комерсиализацията, но това не са водещи тенденции. Една от най-обещаващите е тази, която си поставя за цел доближаване на паметниците до широката публика, чрез създаването на международни изложби посветени на една тема. Така шедьоври от различни музеи се събират на една място и без да е необходимо посетителят да отиде в Лувъра, Ермитажа, Британския музей и др. ще може да се запознае с най-големите постижения на човешката история и култура по дадена тема. Друга положителна тенденция в областта на разширяване на публиката на едни от най-известните световни паметници е организирането на масовите им посещения, чрез поевтиняване на авио услугите. По такъв начин хиляди туристи достигат до мечтани от всеки човек исторически места, като Египетските пирамиди, Акропола и т.н.
Музеите и музейното дело имат хилядолетна история. На границата на новото хилядолетие те акумулират вековният опит и стават все по привлекателни и достъпни за милиони посетители. Най-големи са успехите в работата с младите хора. Тяхното запознаване с историческото минало, обучението им в техническите музеи е гаранция за едно проспериращо развитие на човечеството като цяло.