ГЛАВА  ВТОРА. ВЪЗНИКВАНЕ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ.
 
МУЗЕИТЕ И МУЗЕЙНИТЕ КОЛЕКЦИИ ПРЕЗ ХVIII И ХIХ ВЕК.

Типичен пример за новите форми на музейна дейност са владетелските колекции в Мюнхен. През 1530 г. е построен летния павилион на херцог Вилхем IV, богато украсен с цикъл исторически картини. При херцог Алберт V, през 1576 г. е построен съобразно тогавашната мода Кабинет на куриозите, в който се колекционират наред с произведения на изкуството и редица природни и исторически забележителности. През 1598 г. е направен първия инвентарен опис на колекциите събрани в Кабинета на куриозите.
От началото на ХVII век започва целенасочено и системно откупуване на картини на световни майстори. При херцог Максимилиан (1597-1651), се създава богата колекция от картини на Дюрер. При направената инветаризация на Кабинета на куриозите през 1598 г. са регистрирани 778 картини. Техният брой непрекъснато нараства. Най-богата е колекцията на старонемската живопис. Освен творби на А.Дюрер, много пълна е сбирка от картини на Грюневалд и Алтдорфер. Друга много известна и може би най-пълна и най-красива е колекцията от картини на Рубенс. За богатството на тази сбирка допринася не само системното откупуване на негови творби веднага след тяхното завършване, но и придобиването на личната му колекция.
Много богата е колекцията от картини с християнска (молитвена) тематика. Тя се създава по време на Лудвик I, като са закупени редица творби на Рафаело, главно мадони, картини от Кьолнската и Старонидерландската школа.
В края на ХVIII век херцогската колекция се обогатява с много нови картини в резултат на обединяването със съседното на Мюнхен херцогство Пфалц. Новият херцог Карл Теодор пренася в Мюнхен богатата си колекция от 700 картини, главно нидерландска живопис, но няма къде да бъдат разположени. Ето защо през 1779 г. в дворцовия парк се открива галерия, която е достъпна за посетители, както и за младите художници, които да се учат от класическите образци.
Времето от края на ХVIII и началото на ХIХ век е свързано с политически и военни катаклизми, които нанасят големи вреди на колекциите с художествени произведения в цяла Европа и конкретно в Мюнхен. По време на войните на Наполеон, една част от картините на дворцовата галерия са отвлечени във Франция и след края на войните в резултат на продължителни преговори само малка част от тях са върнати. През 1803 г. при осъществяване на секуларизацията (отчуждаване на църковните имоти в Бавария) многбройни произведения на изкуството остават на произвола на съдбата. Тогавашният завеждащ херцогската галерия Фон Манлих събира много картини. През 1827 г. Лудвиг I откупува колекцията на братя Боасере в която са застъпени предимно картини от старогермански и нидерландски майстори.
Най-широко разпространение през ХVII и ХVIII век намират и известните с немското си наименование “кунсткамери”, т.е. кабинети на изкуството. Те по нищо не се различават от италианските галерии. В тях се съхраняват частни колекции предимно на картини и скулптори, както и някои образци от приложните изкуства. Кунсткамерите намират широко разпространение сред многобройните германски държави, както и в съседните страни. По техен образец и Петър I създава прочутата си Кунсткамера в Санкт Петербург.
Една от най-старите Кунсткамери е създадена в Дрезден. Първата колекция датира от 1560 г., собственост на местният владетел Август I (1553-1586). Според тогавашната мода, в нея са включени картини на известни художници, скъпоценности, мебели, уникални изделия на художествените занаяти, предмети на лукса, бижута, часовници, позлатени и обковани със скъпоценни камъни оръжия, физически и алхимически уреди и инструменти, природни уникати и куриози.
През 1578 г. е съставен първият инвентарен опис на сбирката в Кунсткамерата. След един век колекционерство, през 1658 г., в колекцията вече се наброяват и 118 картини, сред които и творби на Албрехт Дюрер, Лукас Кранах Стария и др.
При Август Силния, Саксонската държава достига своето най-голямо икономическо развитие и военна мощ. Той придобива и полската корона през 1697 г. За създаването на първата публична картинна галерия допринася придворният архитект, французина Реймон льо Пла. Под негово ръководство е преустроена конюшната в Юденхоф и в нея са експонирани картините от кралската колекция, отново инвентаризирани през 1722 г. По това време се изгражда и най-известната дрезденска барокова сграда – Цвингера. Строена по проект на Пьопелман през 1711-1732 г., откритата празнична зала към двореца на Август Силни поразява с изяществото на своите линии и богатството на бароковата украса. Към нея през 1847-1854 г. в стил италиански ренесанс Готфрид Земпер издига Картинната галерия.
При Август Силния и неговите приемници се закупуват повечето платна от стари майстори в сегашната колекция. През 1741 г. са закупени 268 картини от колекцията на Валенщайн в Дукс, през 1742 г. – 84 картини от Прага, които са от кралската галерия, част от наследството на принц Карино от Париж, между които са такива шедьоври като: “Саксия с червено цвете” на Рембранд и “Момиче чете писмо” на Вермер ван Делфт. През 1745 г. от Моденския херцог са закупени сто картини, сред които и “Христос и фарисеят” на Тициан, голямоформатните табла на Кореджо, и картината за семейство Кучина на Паоло Веронезе. През 1754 г. постъпва най-известната картина на Дрезденската галерия – “Сикстинската мадона” на Рафаело. За богатствата на колекцията съдим от излезлият през 1765 г. първи отпечатан каталог на галерията.
Дрезденската галерия по време на своето повече от четири века съществуване е подложена на много разрушения и унищожения на картините от многобройните войни водени на германска територия, като се започне от Седемгодишната война в средата на ХVIII век и се свърши с унищожителната бомбардировка на града на 13 февруари 1945 г. в края на Втората световна война.
Втора група музеи са обособени в Албертинум до терасата на Брюл. Там се намират галерията “Нови майстори”, “Зеленият свод” с богатата сбирка от декоративно и приложно изкуство, Нумизматичен кабинет, създаден от херцог Георг (1505-1530); Скулптурна сбирка и зала за специални изложби. В отделни сгради са разположени: Графичен кабинет – създаден през 1505 г. и съдържащ над 600 хил. графични произведения от ХV до ХХ век включително; Библиотеката за изобразителни изкуства, Етнографският музей, Музеят за художествени занаяти в Дрезден-Пилниц и Марионетната сбирка в Дрезден-Радебойл.
Постепенно в кунсткамерите започват да се съхраняват и различни други уникални предмети от археологически произход, природни и други забележителности, както и местни етнографски материали, така и много интересни битови и култови предмети от далечни страни на Азия, Африка и Латинска Америка донесени от там след колонизирането им. Ето защо, кунсткамерите се превръщат в малки, универсални за времето си музеи, имащи богати, но твърде не системно събрани колекции. Естествено, че тези колекции не са достъпни за широк кръг публика, тъй като са частни притежания предимно на владетели или висши духовници.
Сред най-богатите и с разнообразен състав на колекциите е Кунсткамерата на Петър Велики в Русия. Тя е създадена след прочутата му европейска обиколка. От нея той се завръща с няколко богати сбирки - зоологическа, ботаническа, минераложка, както и с редица прибори и инструменти. Заедно с другите реформи които предприема енергичният владетел за приобщаването на изостанала Русия към модерния европейски свят е и създаването на личната му колекция. Петър I действа с присъщият му замах и за времето от 1704 до 1718 г. с императорски укази от всички краища на империята постъпват уникати които попълват археологическа, нумизматична, историческа, ботаническа, зоологическа, анатомическа и художествена колекции. Към местните музейни предмети е добавена и личната сбирка на Петър I от оръжия и произведения на изкуствата закупени през 1698 г. при пребиваването му в Холандия. От 1724 г. Кунсткамерата е предадена за управление и развитие на Руската академия на науките под личния надзор на М.Ломоносов, който има най-голям принос за богатството и всестранната насоченост на колекциите.
Първата експозиция на Кунсткамерата е открита през 1719 г. в Кикини палати до манастира Смолни. Изграждането на музейната сграда на Василевския остров в Петербург започва през 1722 г. Според проекта в нея трябва да се разположат библиотеката на Руската академия на науките и Кунсткамерата. Официарното откриване на сградата става на 25 ноември 1728 г., след смъртта на Петър Първи.  В новата сграда музеят има по-добри условия за експониране на многобройните музейни предмети. Богатата колекция на Петър I лежи в основата на четири отдела дали основата на четири бъдещи музея: кунсткамера – художествена сбирка, натуркамера – природонаучна сбирка, мюнцкамера – нумизматична колекция и самият кабинет на великия владетел, превърнат по-късно в исторически музей. През 1741 г. е отпечатан първия каталог на музея, озаглавен “Палата на Санкт Петербургската императорска Академия на науките. Библиотека и Кунсткамера”.
Колекциите на Кунсткамерата продължават да се попълват и през следващите години. Постъпват картини, акварели и графики от западно-европейски художници, като Рембранд, Ван Дайк и др. По своето богатство и систематизация, художествената колекция на Кунсткамерата съперничи на най-богатите европейски музеи от това време. През 1747 г. в Академията на науките избухва пожар и нанася сериозни щети на Кунсткамерата. Всички незасегнати музейни предмети са евакуирани в дома на Демидов и отново са върнати във възстановената сграда на Кунсткамерата през 1766 г. По време на управлението на Екатерина II, в музея продължават да постъпват както отделни музейни предмети, така и цели колекции. Според “Описанието” на Кунсткамерата от 1800 г.,  нейната структура се запазва непроменена. Това “Описание” е първото по рода си в Русия. В него се предава на кратко историята на създаването на Кунсткамерата, както и подробен каталог на колекциите съхранявани там.
Най-голямата страст на Петър I е корабоплаването. Отделяйки специално внимание на корабостроенето, той създава богата колекция от модели на кораби. тя служи при изграждането на руската флота. Постепенно личната колекция на Петър I от корабни модели се превръща в държавна собственост на Адмиралтейството и в последствие става основа на създадения през 1805 г. Морски музей. За това служи и “Регламента” издаден от Петър I през 1722 г. за системното попълване на колекцията с модели на новостроящите се руски кораби. През 1805 г. Морският музей е отворен за публиката. В него освен модели на кораби се колекционират и природни образци, етнографски материали и др. предмети донесени от морски пътешествия и експедиции организирани от руския флот. Така се саздава Кабинет за редкости към музея.
С друг указ на Петър I от 1701 г. се създава цейхгауз - арсенал за трофейни оръжия при Московския Кремъл, който в бъдеще да послужи за създаване на музей за завоюваните военни трофеи. Подобен арсенал  от най-различни видове трофейни оръжия се създава по същото време и в Петербургския арсенал. На негова база през  ХIХ в. се създава Артилерийския военно-исторически музей.
През ХVII и особено през ХVIII век в колекционерството се включват и заможните представители на новосъздаващото се и забогатяващо трето съсловие – търговската и манифактурна буржоазия. Все повече произведенията на изкуството се превръщат в сигурно капиталовложение. Ето защо художниците вече не работят само в дворовете на владетелите, но и в свои ателиета и предлагат произведенията си на разширяващия се пазар за художествени произведения.
През ХVIII век, векът на абсолютизма се създават най-богатите владетелски колекции в такива мощни абсолютистки империи каквито по това време са Франция и Русия, начело на които стоят владетели като Луи ХIV – “кралят слънце” и всемогъщата империатрица Екатерина II (1762-1796).
Най-големият и най-богат музей в Русия е Ермитажа. Той е създаден в Санкт Петербург през 1764 г. при управлението на Екатерина II по време на просветената монархия. Амбициозната владелка решава да надмине по богатство западноевропейските дворцови колекции. Затова тя не жали средства за откупуване на най-скъпите и с най-високи художествени стойности творби на стари майстори. Първоначално колекцията има дворцов характер и за това е уредена в малък самостоятелен дворец, известен като Малкия Ермитаж. Основа на сбирката са 225 картини, но само за десет години техният брой нараства на 2 080. Картините се разполагат в балните зали и помещенията за приеми и уединение. Самото наименование на бъдещия световноизвестен музей идва то място за осамотяване - ермитаж. Екатерина II има намерение помещенията определени за отдих и контакти с най-близките и приятели да са богато украсени с произведения на изкуството.
На втората година от възшествието на Екатерина II на престола, германският търговец И.Е.Гоцковски се обръща към руската империатрица с предложение да закупи сбирка от 225 картини на известни фламандски и холандски майстори, която той  събира за Фридрих II, но владетелят не може да я откупи поради финансови затруднения в резултат на Седемгодишната война. Постепенно колекцията нараства в резултат на активно участие в разпродажбите на произведения на изкуството в Европа на представители и приятели на Екатерина II, като Дидро, Грим, Волтер и др. Така например, с посредничеството на Дидро през 1772 г. в Париж е откупена колекцията на барон П.Кроза, в която влизат уникални творби на Джорджоне, Рафаел, Тициан, Рембранд и др. стари майстори. С помоща на руският посланик в Лондон през 1779 т. е откупена част от колекцията на лорд Р.Уолпол - 198 картини. При участието на граф Д.А.Голицин - посланик на Русия във Франция, се закупуват 119 картини, сред тях са и 9 платна на Рембранд. Така постепенно колекцията от живопис в Ермитажа нараства през 1785 г. на 2 658 картини. Това е невиждан темп за създаване на колекция и уникален етап от развитието на европейската култура през ХVIII век. Единствено американските колекционери могат да съперничат на Екатерина II, но едва след един век. Освен картини и рисунки, в музея се колекционират  монети и медали. В библиотеката се събират книги от всички страни, като специално са откупени и личните билиотеки на Волтер и Дидро.
Постепенно с обогатяването на колекциите, те се разполагат в новопостроени  сгради – Стария Ермитаж, Новия Ермитаж и Зимния дворец. От 1852 г. музеят е отворен за свободни посещения.
Строителството на отделните сгради на днешния музей продължава през целия ХVIII и началото на ХIХ в. Малкият Ермитаж е строен от архитект Деламот от 1764 до 1767 г. В същият бароков стил е издигнат и Старият Ермитаж от архитект Фелтон през 1775-1784 г. Тук се намира прочутото копие на Лоджиите на Рафаело. Няколко руски художници са изпратени в Рим и там върху платно копират фреските на Рафаел от галерията строена от Браманте. След завръщането си в Петербург, художниците рисуват в специално изградената от архитект Кваренги през 1788 г. галерия в Ермитажа. Така се създава единственото копие на Лоджиите на Рафаело.
Новият Ермитаж е завършен през 1850 г. При неговото изграждане архитектите Лео фон Кленце, Н.Е.Ефимов и В.П.Стасов прилагат всички постижения на европейската архитектура при строежа на големи музеи, така характерни за средата на ХIХ век. Просторните зали са осветени от остъклените покриви с равномерна светлина недаваща отблясъци от платната с маслени бои. Новата музейна сграда е свързана с вътрешността на Зимният дворец, който е превърнат в музей след 1917 г.
Зимният дворец е строен през 1754-1762 г. от руския архитект В.В.Растрели в стил барок. Той има внушителни размери – дължина 200 м и ширина 160 м. Във вътрешността на двореца са разположени 1 057 помещения с 1945 прозореца. Неговата главна стълба, която е свидетел не на едно историческо събитие в Русия, днес води към 353 експозиционни зали на музея. В тях на площ от над 94 хил. кв. м са експонирани само част от над 2,5 млн. музейни предмета. В седемте отдела на Ермитажа се съхраняват най-богатите в света колекции на Руска култура, Първобитна култура и Изкуството на народите от Далечния Изток.
Първият уредник и реставратор в Ермитажа е венецианския художник Ж.А.Мартинели, който постъпва на работа през 1774 г. Постепенно неговите сътрудници става трима и с общи усилия започва описването и класификацията на колекцията. Достъпът до картините е само за приближените до двореца, а в отсъствие на империатрицата се посещават и от художници, учени и дворяни. За всяко посещение се взема разрешение от обер-гофмаршала на двореца.
През 1758 г. се създава императорската Художествена академия. В нея започват да се колекционират картини на руски художници. От 1760 г. тази колекция става общодостъпна за посетители. Устройват се ежегодни седмични художествени изложби, които се посещават от широк кръг публика.
Друг музей, който се създава на основата на владелски колекции в Русия е Оръжейната палата. Тя е известна още от ХV век, като най-богата държавна съкровищница. До превръщането й в истински музей в началото на ХIХ в. се преминава през много трудности, които довеждат и до унищожаването на някои безценни произведения на приложното изкуство. Една част от тези съкровища дълго време са използвани като царски достойнства и бижута. Едва през ХVII в. започва да се оформя музейно ядро от предмети демонстриращи могъществото и неувяхващата слава на бившите владетели на руския престол. При Петър I, през 1720 г. се извършва пълна инвентаризация на колекциите и с указ се утвърждава тази музейна институция. През 1755 г. на ректора на Московския университет се възлага да проект за устройството на Оръжейната палата. Според този проект е необходимо да се построи нова сграда, колекцията да се обработи научно, да се показва на посетители, като обстойно се обясняват екпонатите, да се издаде каталог на колекцията, в който и на чужди езици да се обяснят богатите и куриозни предмети собственост на руските владетели.
Едва в началото на ХIХ в. бившите палати на Борис Годунов са разрушени и на тяхно място за времето от 1806 до 1810 г. е издигната сградата на днешаната Оръжейна палата, по проект на арх. Егоров. През 1806 излиза Указ на император Александър I за правилата на управление и съхраняване на старините в Оръжейната палата. Изпълнението на указа е съпроводено с ежегоден бюджет от 10 хил. рубли. По време на Отечествената война срещу Наполеоновата армия съкровищата са евакуирани в Нижний Новгород. В новата сграда те са експонирани през 1813 г. Пръвоначалния достъп до новия музей е само за привилигирована публика. През 1807 г. излиза от печат първа част от богато илюстрирания Каталог на колекцията на Оръжейната палата, подготвен от историка А.Ф.Малиновски. Втора и трета част на Каталога са публикувани през 1835 г.
По различна е съдбата на френската кралска колекция. При управлението на Луи ХIV (1643-1715) се заражда идеята Лувъра да се превърне в музей. През 1774 г. граф Д'Анжевил, отговорник за сроителството и кралските колекции се заема с осъществяването на тази идея. Той възнамерява да събере на едно място най-големите шедьоври, като по такъв начин покаже истинската им стойност. Създаването на богат музей ще увеличи престижа на кралството и ще покаже пред останалия свят могъществото на Франция и в областта на културата. От друга страна граф Д'Анжевил смята, че една такава представителна колекция ще има и много силно въздействие върху творците, тя ще послужи за възраждането на френското изобразително изкуство, позволявайки на младите художници да се доближат до шедьоврите. Първите стъпки към създаването на бъдещият музей са предприети с ремонта на Голямата галерия. Финансовите затруднения на кралството в края на ХVIII в. са основната пречка проекта да не бъде реализиран.
Музеят Лувър е една от рожбите на Великата френска революция. На 27 септември 1792 г. Конвентът постановява да се създаде постоянна изложба от кралските картини и други произведения на изкуството, които са над три хиляди. Официалното откриване на музея за гражданите на Френската република е на 19 ноември 1793 г. Лувърът е първият публичен музей отворен с единствената цел да дава възможност на обикновенните посетители да се докоснат до шедьоврите на световната култура.
След като революционната власт обявява за народна собственост всички богатства на кралските резиденции и владенията на емигрантите-роялисти, във “Френския музей”, както се нарича по това време Лувъра, постъпват много произведения на изкуството. Те са експонирани само в една квадратна зала на двореца и в част от прилежащата й галерия.
Първата кралска колекция е от времето на Франсоа I. Тя включва само дванадесет платна, но на такива велики художници, като Рафаел, Тициан, Леонардо да Винчи и неговата Джоконда. При Луи ХIII в Кралския кабинет се съхраняват над двеста картини. При смъртта на Луи ХIV в двореца се намират 2 500 произведения на изкуството.
По време на завоевателните походи на Наполеон в Египет, Италия и другите европейски страни се заграбват много произведения на изкуството, една част от които са върнати впоследствие, но по-голямата част от тях остават в експозицията и фондохранилищата на Лувъра. По този начин в неговите зали намират място такива уникални художествени творби като “Нике” от Самотраки, “Венера Милоска”, “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи, “Робите” на Микеланджело и мн. др.
Лувъра е не само музей, но и световно известна школа по музеология. Ето защо в неговите зали най-напред се експериментират новите методи за експониране на музейните предмети. През 1855 г. се налага концепцията, че музеят трябва да е отворен за широката публика през цялата седмица, а не само в почивните дни, както е до тогава и само “привилигированата” публика от художници и чужденци да имат достъп до колекцията.
Коренно различен е пътят на създаване на един от най-големите музеи в света – Британския музей. Той е не само един от най-големите световни музеи, но и по един блестящ начин демонстрира както в древността , единството в целите и задачите на три исторически формирали се самостоятелни културни института – библиотека, архив и музей. Основател на Британския музей е Х.Слоун (1660 – 1753). Той е председател на Кралското дружество след Исак Нютон. Завършва медицина и биология във Франция. По-късно става страстен колекционер на най-различни видове препарирани птици, риби, влечуги, пеперуди и мн. др. Постепенно той започва да колекционира и каменни сечива използвани от първобитните хора, антични украшения, монети, ръкописи, скулптори и т.н. До края на своя 93 годишен живот Х.Слоун събира една огромна колекция от 200 хиляди единици, сред които 40 хил. тома най-разнообразна книжнина и над 4 хил. ръкописа. През 1702 г. приятелят му от детството Уилям Куртен му завещава богата сбирка от растения и минерали, стари книги, гравюри и медали. Всичко това заедно със своята огромна колекция Х.Слоун завещава на държавата, при условие, че семейството му бъде обезпечено с 20 хил. лири стерлинги (сума, която не покрива и една четвърт от стойността на сбирката).
След смъртта на Х.Слоун, Парламентът приема официално дарението и със закон учредява Опекунски съвет начело с Кентърберийския архиепископ. Със същият законодателен акт се приемат и две други колекции на Робърт Котън (1571-1631) и Робърт Харли (1661-1724). Р.Котън е виден антиквар и библиофил, който притежава една от най-богатите колекции на исторически ръкописи и книги, както и голяма нумизматична сбирка.
Робърт Харли (лорд Оксфордски) е един от най-изтъкнатите политици на Англия в края на ХVII и нач. на ХVIII век. За големите му залуги към държавата една от главните улици на Лондон носи неговото име – Оксфорд стрийт. Неговата колекционерска страст са ръкописите. В най-богатата лична библиотека за времето се съхраняват осем хиляди уникални ръкописа. Колекцията е дообогатена и от неговия син Едуард (1689-1741). С подкрепата на Парламента и на Опекунския съвет се провежда обществена лотария, в резултат на която са събрани 100 хил. лири стеринги. С част от тези средства се откупуват колекциите на Слоун, Котън и Харли. Същевременно, през 1755 г. за колекциите е предоставена сградата известна като Монтегю хаус, намираща се тогава в покрайнините на Лондон. Сградата е сред голям парк и е строена в края на ХVII век. Две години продължава ремонта й, тъй като е била занемарена, а се налага и преустройство в предвид на новите й функции. Още две години отнема подреждането на експонатите и книгите в библиотеката.
На 15 януари 1759 г. става официалното откриване на Британския музей в Монтегю хаус. Кралят на Англия Джордж II подарява на музея старата Кралска библиотека, която е комплектована от ХV до края на ХVII век. Освен това кралят отстъпва на Британския музей правото си да получава по една бройка от всяка излязла в Англия книга.
След откриването на музея, в неговата постоянна експозиция преобладават природо-научните експонати. Постепенно, чрез откупуване започва да нараства колекцията с произведения на изкуството. През 1772 г. постъпва богата сбирка от древногръцки съдове собственост на Уилям Хамилтън, английски дипломат в Италия. Неговият колега Чарлз Таунли предава през 1805 г. голяма колекция от антични мраморни произведения на изкуството. На публичен търг през 1814 г. е закупен релефен фриз от храма на Аполон в Баса-Пелопонес.
Най-ценните антични паметници са безспорно скулптурите и релефите от Партенона. В резултат на предприемчивостта на английския посланник лорд Елгин и на безразличието на турските власти, той успява да изнесе едни от най-скъпоценните антични паметници, имащи класическа стойност сред световните произведения на изкуството. Така оригиналните паметници от върха на класическото гръцко изкуство напускат своето родно място и остават съхранени за поколенията, защото както се знае, Партенона е бил превърнат в склад за муниции и по-късно е бил взривен по невнимание. През 1824 г. Британския музей получава дарение от Ричард Найт, състоящо се от голяма колекция антични паметници.
Истински дар за Британския музей е огромната колекция от паметници на Древния Египет, която Англия овладява през 1802 г. в Александрия след разгрома на флота на Наполеон. Няколко години французите проучват долината на река Нил. В резултат на това те натрупват огромна сбирка с най-разнообразни паметници от Старато царство до Елинистическия период и всичко това огромно археологическо богатство попада в ръцете на англичаните и от там в Британския музей. Сред тези безценни египетски паметници е и Розетския камък по който Шамполеон разчита древноегипетските иероглифи, но вместо в Лувъра той попада в Британския музей и френският египтолог работи по книжни копия на прочутите надписи, а не върху оригинала.
Колекционирането на антични и древни археологически паметници не отклонява вниманието на уредниците на Британския музей от традиционно най-богатата част на музея – библиотеката и архива. През 1762 г. Джордж III подарява уникална сбирка от памфлети от времето на Английската революция през ХVII век. Колекцията е събирана от Д.Томасън, търговец на книги, през тези революционни години. Богата сбирка от пиеси завещава на Британския музей английският артист и драматург Дейвид Герик. През 1799 г. постъпват редки книги, рисунки, гравюри и монети от един от опекуните на музея – К.М.Кречроуд. Цялата си библиотека, предимно от класически автори дарява и Чарлз Бърни, известен композитор и специалист по история на музиката. Най-голямото дарение в тази област е на крал Джордж III. През 1823 г., той подарява на Британския музей Кралската библиотека състояща се от 84 хил. тома, по-голямата част от които в скъпи подвързии, образци на английското книгопечатане и художественна подвързия.
Постоянният приток на експонати и книги довежда до необходимостта от строителство на нова сграда, изцяло съобразена със съвременните изисквания за създаване на музейна експозиция и хранилища за останалите паметници. Проектирането на новата сграда е възложено на арх.Робърт Смърк (1781-1867), а строежът продължава от 1823 до 1847 г. Величествената сграда е с квадратна форма, като фасадата й е дълга 113 метра, изградена в класически стил, с две издадени напред крила и 44 йонийски колони върху които се издига фронтон, по подобие на древногръцките храмове. Скулпторните фигури са дело на Ричард Уестмакот.
Преди да е завършено изграждането на новата сграда, става ясно, че огромният книжен фонд трудно ще се побере тук. Ето защо по предложение на А.Паници, пазител на отдела за книги, арх. Сидни Смърк, брат на строителя на музея проектира световно известната кръгла читална зала и книгохранилища във вътрешния двор на Британския музей. За времето от 1854 до 1857 г. е изградена уникална читалня за 400 души с огромен купол с размери – височина 32,2м и диаметър 42,7м.
До средата на ХIХ век в Британския музей преобладават колекциите по естествена история и богатата библиотека. За богатството на фондовете допринасят успешните археологически експедиции на англиийските учени през втората половина на ХIХ век. През 1838-1844 г. известният пътешественик и археолог Чарлз Фелоуз работи в столицата на Ликия – Ксант. От там в Британския музей постъпват много статуи и релефи. В резултат на блестящите резултати на английската експедиция под ръководството на О.Х.Лейърд и Х.Расам, през 1845-1854 г. е открита столицата на Асирия – Ниневия. Разкопките в Калах дават неочаквани резултати. Английските учени стават свидетели на уникални паметници на асирийската култура. Всички те са предадени на Британския музей и той става водещият в света в тази научна област.През 1856/57 г. Чарлз Нютън открива Халикарназкия мавзолей. От него в музея постъпват архитектурни елементи, релефи и статуи. Джон Ууд работи от 1869 до 1874 г. при храма на Артемида в Ефес, откъдето са пренесени много ценни археологически паметници.
Проблемът с експозиционната площ е актуален за Британския музей независимо, че новата сграда, открита в средата на ХIХ век, е най-голямата в света строена за такава цел. За това през 1881-1883 г. природо-научната част на музея е изнесена в нова, специално изградена за това сграда в Южен Кенсингтън. Административно Природонаучният музей се отделя от Британския музей едва през 1963 г. В новата сграда се разполагат огромните колекции от растения и животни, както геоложките и палеонтоложки сбирки.
Независимо, че едни от най-богатите колекции са изнесени проблема с експозиционните зали остава. Затова започва и пристрояване на централната сграда. През 1882-1884 г. в източното крило се пристрояват допълнителни зали със средства на У.Уайт, а през 1914 г. е изградена галерия – “Едуард VII” в северната част, с дарение от У.С.Лин. Последната пристройка – галерия Дювийн е завършена през 1938 г., но тя има и най-кратък живот, защото по време на Втората световна война е унищожена при бомбардировките.
Британският музей е един от най-големите културни институти не само във Великобритания, но и в целия свят. В него се съхраняват безценни културни паметници на човешката цивилизация от най-древни времена. В съвременния музей функионират 13 отдела: три библиотечни, колекция от монети и медали, сбирка от рисунки и гравюри, научноизследователска лаборатория за реставрация и консервация и седем художественно-археологически отдела.
По подобие на европейските музеи се създава и най-големият музей на Американския континент – Метрополитън през 1870 г. Историята на неговата колекция по същество отразява историята на колекционерството като цяло в САЩ. Бързо забогатяващите американци се появяват на европейските търгове за произведения на изкуството и в стремежа си да покажат себе си, налагат нечувано високи цени. Създаването на Метрополитън е предшествано от един активен културен живот в най-големия икономически център на САЩ през ХIХ век – Ню Йорк. Ежегодно в града се провеждат изложби, на които картините се разпродават. През 1826 г. Историческото общество създава Художествена академия, която открива вечерна школа за рисуване на Бродуей. За първи президент на Художествената академия е избран световноизвестния изобретател и талантлив художник Самюел Морз. Възникват и първите частни галерии в Ню Йорк, като Дюселдорфската галерия на Бродуей, Нюйоркската галерия за изобразителни изкусва в Централния парк и др.
Основателите на Метрополитън са от Художествената академия, Историческото дружество и деловите среди. През април 1870 г. Законодателното събрание на САЩ разрешава създаването на музей на основата на кооперация, която по това време включва над 250 члена, оглавявани от Съвет на опекуните. С постъпилите средства през 1871 г. са закупени 100 картини от холандски и фламандски майстори в Брюксел и 74 картини на италиански, френски, английски и испански майстори в Париж. Първата експозиция е открита за посещения през февруари 1872 г. в школата за танци на Пето авеню. Така се слага началото на публичната дейност на музея.
Основателите на музея предвиждат той да колекционира не само живопис и скулптура, но и рисунки, гравюри, медали, фотографии, архитектурни модели, портрети на исторически личности, образци на приложното изкуство и занаятите. Едно от най-големите постъпления в първите години от съществуването на музея е закупуването на колекцията на генерал Сенсола – американски консул в Кипър. Тя включва около 9 хил. музейни предмета, главно произведения на декоротивно-приложното изкуство и антични паметници.
Постъпването на нови експонати и разширяването на колекцията налагат трайното разрешаване на проблема за изграждане на самостоятелна сграда на музея. Първото десетилетие на музея Метрополитън завършва с откриването на триетажната музейна сграда в Централния парк. В 12 експозиционни зали посетителите могат да се насладят на богатството на музейната колекция по това време. Цялостният музеен комплекс на Метрополитън се доизгражда до 1926 г. и в завършения си вид той е най-големият музей в Западното полукълбо.
Повече от век музеят Метрополитън е определящият музейните тенденции сред художествените музеи в САЩ. Неговата колекция западноевропейска живопис е една от най-крупните световни сбирки. Тя дава възможност да се проследят главните национални школи и творчеството на почти всички изявени майстори. В Метрополитън е извършен един превъзходен подбор на творци и творби.
Ако през ХVIII век в Европа се създават най-прочутити художествени музеи – Ермитажа, Лувъра, то през ХIХ век превес имат историческите музеи и се слага началото на политехническите. Не е случайно създаването на първите национално-исторически музеи, ХIХ век е векът на национализма. Той предизвиква едно мощно обществено движение към самоидентифициране на европейските нации и създаването на съвременните национални държави. След Великата Френска революция, Европа се разтърсва два пъти за един период от 50 години. Първият голям катаклизъм е по време на Наполеоновите войни в началото на ХIХ век. Вторият е през 1848 г. От Франция започва нова революционна вълна, която залива Германия, Австрия и Италия. Либералните революции в Европа разпространяват и утвърждават не само либералните ценности, но и национализма в неговата най-благотворна форма – стремеж към обединяване на европейските нации в единни национални държави. Този проблем особено остро стои пред разпокъсаните многобройни италиански и германски държавици, както и пред славянските народи и унгарците в Австрийската империя. Точно там възникват и първите национално-исторически музеи: през 1802 г. в Будапеща, през 1818 г. в Прага и т.н. В специално построена сграда в центъра на Москва пред Кремъл през 1883 г. отваря врати Историческият музей на Русия.
Идеята за създаване на Национален публичен музей в Русия се заражда след победоносната Освободителна война през 1812 г. Авторитетният учен и дипломат Н.П.Румянцев обединява около себе си едни от най-големите учени и общественици по това време с единствената цел да се развива руската историческа наука, да издирват и съхраняват писмените и веществени паметници свързани с руската и славянска история. По това време Н.М.Карамзин работи по написването на “История на Руската държава”. С финансовата помощ на Н.П.Румянцев се организират научни експедиции, в резултат на което се натрупват цели колекции от старини свързани с историческата география, нумизматика, палеография и т.н.
През 1817 г. в списанието “Син на Отечеството” Ф.П.Аделунг публикува Проект за създаване на Национален музей. В него се предвижда най-пълно да се разкрива богатата история на Русия. Музеят трябва да разполага с 8 отдела: библиотека с хранилище за ръкописи и чертежи; колекция от художествени произведения; “Руски пантеон” - портрети на исторически дейци и картини изобразяващи най-важните исторически събития; археологически паметници (антична археология, находки от Южна Русия); монетен кабинет; етнографска сбирка; кабинет за естествена история; палата за машини и модели. За основа на бъдещия музей се предвижда да послужат колекциите на Румянцев. Освен това се отправя апел към жителите от всички краища на Руската империя да събират и изпращат старини и др. предмети за националния музей.
Четири години по-късно е публикуван нов Проект за създаване на Руски отечествен музей от В.Г.Вихман. Той се опира на опита на вече създадените в Европа национални музеи в прага, Виена и Пешта. Проекта предвижда в музея да се съхраняват всички ръкописи, грамоти и други документи отнасящисе към историята на Русия. За съжаление и този проект не предизвиква вниманието на императора, независимо, че в него недвусмислено се предлага, той да се назове “Алексендровски Отечествен музей (Alexandrinum)”.
След смъртта на Н.П.Румянцев, неговият брат С.П.Румянцев се обръща към новия император Николай I през 1828 г. с предложение да приеме в дар всички колекции събрани от кръжока около Румянцев. С указ на императора музея е предаден на Министерството на народното просвещение и тържествено е открит за посещения на 26 май 1831 г. в дома на Румянцев в Санкт Петербург. Независимо, че музеят става държавен, отпусканите средства не са достатъчни за издръжката на музея и той не е в състояние да развива активна събирателска и научноизследователска работа. През 1860-61 г. Румянцевския музей е преместен в Москва.
Известният колекционер П.П.Свинин се обръща към Николай I през 1829 г. с предложение да се създада Отечествен музей. В него той предлага Художествения отдел да се попълва с творби на руски художници и скулптори. По това време се заражда и идета за създаване на Руски публичен художествен музей.
През втората половина на ХIХ в. в Русия се създават редица научни и обществени исторически организации - Археологическа комисия (1859), Московско археологическо общество (1864), Руско историческо общество (1866), Историческо общество Нестор, летописец Киевски (1872), Археологически институт (1877), губернски архивни комисии и др. Многобройните археологически и исторически открития поставят на дневан ред създаването на национален исторически музей. По време на успешната Всерусийска политехническа изложба се решава експонатите свързани с историята на страната да се запазят и включат в бъдещия исторически музей. За патрон на организационния комитет е издигнат престолонаследника Александър Александрович.
Строителството на сградата на Руския исторически музей започва през 1876 г. Избрано е подходящо място затварящо Червения площад пред Кремъл. От 1881 г. музеят преминава към Министерството на народното просвещение и се нарича “Императорски Руски исторически музей”. Той е открит тържествено през май 1883 г. във връзка с коронацията на Александър III. В първите 11 зали са подредени експонати разкриващи историята на Русия от най-дълбока дравност до края на ХII в. В последствие се подреждат в 5 зали експонатите до края на ХVI в. От 1889 г. в музея се открива аудитория за 700 души, в която се четат исторически лекции, провеждат се научни конгреси и т.н.
Така под напора на национализма в Европа се създават нов тип музеи, изцяло посветени на историята на дадена нация и нейната държавност. В експозициите им се акцентира на древността и величието на държавата, на представителите на отделните управляващи династии допринесли най-много за териториалното разрастване на страната и утвърждаването и сред останалите европейски държави.
Едни от най-бързо развиващите се исторически науки през ХIХ век са археологията и етнографията. Археологическите експедиции в Египет, Месопотамия, на територията на Древна Гърция и Рим дават блестящи резултати. Разкрити са граничещи с мечтите на изследователите археологически съкровища и паметници като: откриването на Троя, Крит и Микена, разчитането на египетските иероглифи от Шамполион и на клинописното писмо от Г.Ф.Гротефенд. Тези мащабни археологически открития променят представата за древните цивилизации, за които науката дотогава има сведения само от античните историци Херодот, Тукидит и др.
В резултат на големите археологически експедиции в Египет и Мала Азия, европейските музеи се попълват с огромни колекции от археологически паметници. Лувърът, Британският музей, немските музеи създават нови отдели за проучване, съхраняване и експониране на древните и антични паметници, които постъпват през целия ХIХ и началото на ХХ век в огромни количества. Тъй като повечето археологически обекти се намират на територията на Османската империя, голяма част от паметниците се изнасят твърде безпрепятствено за Европа.
Съществен принос за развитието на археологията и музейното дело през втората половина на ХIХ век дават немските учени. В столицата на обединена Германия – Берлин започва изграждането на редица нови музеи. Видният немски археолог Пасалаква ръководи разкопки в Египет през 1820-1824 г. От откритите паметници се формира първоначалната египетска сбирка, която е експонирана през 1826 г. в двореца Монбижу в Берлин.
През 1842-1846 г. под ръководството на Рихард Лепсиус се провеждат археологически разкопки в Египет. Открити са много интересни паметници от Старото царство, които са експонирани през 1850 г. в Новия музей в Берлин. От 1884 г. начело на Египетския музей застава проф. Адолф Ерман. Той е виден египтолог, преподавател в Берлинския университет и допринася за превръщането на музея в изследователски център с международно значение. Под ръководството на Вилхем Шубарт се разраства папирусовата сбирка на музея.
Икономическият подем на Германия след нейното обединение дава възможност да се заделят огромни средства и за музейното дело в страната. През 1877-1881 г. се изгражда самостоятелна сграда на Музея за приложни изкуства. Открит е и новопостроения Етнографски музей (1886), но тъй като колекцията е много голяма, тя не се побира в тази сграда и веднага започва строеж на нова.
След Лувъра и Британския музей, Пергамският музей в Берлин е с най-богатата колекция старини от Близкия изток. Тази представителна сбирка с уникални паметници е събрана в резултат на системните археологически експедиции на немски учени в: Сам ал (1888 – 1902), Топрак кале (1888-1889), Вавилон (1899-1917), Фара (1902-1903), Ашур (1903-1913), Тел Халаф (1911-1913, 1927, 1929), Урук (1928-1939).
Развитието на етнографията през ХIХ век тласка музейното дело в нова посока, създават се първите национални етнографски музеи. В Скандинавските страни по това време се заражда едно ново направление в музейното дело, което намира по-късно много последователи във всички европейски страни. Това са така наречените Музеи на открито или носещи името на първия музей от този род – Сканзен.
Първият музей на открито е създаден в Швеция през 1872 г. от етнографа Артур Хазелиус. От основаването на музея до неговото официално откриване за посетители през 1891 г. се извървява един труден и дълъг път на първостроителите на музеите на открито. За един период от почти 20 години на територия заемаща над 300 дка са пренесени и възстановени в първоначалния им вид над 250 архитектурни обекта от различни етнографски райони на цяла Швеция.
Като използват натрупания опит при изграждането на Сканзен, през 1894 г. край Осло се основава Норвежкия народен музей. В него са пренесени над сто оригинални архитектурни обекти от различни краища на страната, предимно селски и градски къщи. След това се създава и втори музей на открито в Норвегия, който е в близост до град Лилехамер. Той заема 300 дка скалист планински терен, на който са разположени над 100 селски къщи, стопански сгради и занаятчийски работилници. В началото на ХХ в. и във Финландия се изгражда музей на открито в Сеусари (1909). Негов създател е Аксел Олай Хейкел. На площ от 400 дка  са разположени около 100 архитектурни обекта. За разлика от Сканзен, тук не е създавана изкуствено паркова обстановка, а в типичния за страната пейзаж са вградени архитектурните паметници.
Извън Скандинавските страни, най-напред в Румъния се изгражда музей на открито през 1936 г. До Втората световна война в Европа са разкрити следните музеи на открито: Рига – Латвия, Каунас – Литва, Клуж – Румъния, Рожнов – Чехословакия, Ютланд и о-в Хюн – Дания, Клоленбург – Германия, о-в Мен – Англия.
Бурното развитие на науката и техниката през ХIХ век, създава нови средства и методи на съхраняване и експониране на музейните предмети, а в резултат на големите научни открития, които довеждат до техническа революция в индустрията и транспорта, възникват и първите технически музеи. Така например, след националното техническо изложение в Москва е открит Политехнически музей (1872), т.е. преди Историческия музей (1873).
Създаването на този нов тип музеи допринася изключително много за популяризирането на техническите и научните открития по това време, тъй като те са в основата на целия технически и индустриален прогрес на човечеството в края на ХIХ век.
Колекционирането на технически средства започва още през средновековието и добива особена популярност през новото време. Първите колекции са свързани с различни технически уреди, но на първо място са часовникарските сбирки. Разнообразните модели за отчитане на времето тогава са свързани с най-занимателни форми на часовниците. Многобройните варианти на музикални кутии от това време са сред най-колекционираните технически средства и в кабинетите за куриози и т.н.
За първи технически музей в света се смята основаното през 1794 г. в Париж “Хранилище на изкуствата и занаятите”. Въз основа на богати технически колекции създавани в продължение на дълги години възникват и най-големите технически музеи в Европа – Варшавският технически музей (1877), Народният технически музей в Прага (1908), Виенският технически музей, Московският политехнически музей (1872), Лондонският научен музей и др.
Първият технически музей в Русия се създава през 1811 г. с височайшото решение на император Александър I. Той е известен като Манифактурен музей, при департамента за манифактура и вътрешна търговия. Основната цел на този първи по рода си музей в Русия е да събира и експонира продукцията на руската индустрия, както и самите машини или техни модели. Призовават се руските фабриканти да попълват колекцията на музея със своите най-добри образци на промишлени произведения, както и с остарелите си машини. Манифактурния музей е разположен в сградата на министерството, негов пръв уредник е надворния съветник Палмов. Единствените посетители на музея дълго време са фабриканти от цялата страна и чуждестранни гости.
На 30 май 1872 г. в Москва се открива първата Всерусийска Политехническа изложба. Организатори на нея са Дружеството на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията при Московския университе. Основната цел е след закриването на изложбата, по-голямата част от експонатите да преминат в постоянен политехнически музей, който да работи за широко и достъпно пропагандиране на науката и техниката сред руската широка общественост.
Тази идея се осъществява, като на 12 декември 1872 г. е открит Музей на приложните занаяти, преименован по-късно в Политехнически. Започва изграждането на специална сграда на новия музей по проект на арх. И.А.Монигети. Първият етап - централната част на сградата е завършена и в нея на 30 ноември 1877 г. се открива постоянната експозиция. Вторият етап на изграждането на музейната сграда приключва през 1896 г., а окончателно тя е завършена през 1906 г. Постепенно музейните колекци нарастват. Те се използват за популяризиране на най-новите научни и технически открития. В Политехническия музей се представят научни открития и изобретения от редица известни учени. Постоянните контакти на музейните уредници със широки обществени слоеве, допринасят за издигане авторитета на руската наука в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Политехническият музей в Москва има множгобройни и богати колекции.  През 1834 г. руският физик Борис Якоби изобретява метода на галванопластиката. Всички негови експонати участвали във Всеросийската политехническа изложба са подарени на новоучредения музей. Под ръководството на Якоби са изработени едни от най-забележителните произведения на изкуството в Русия в края на ХIХ в. като - медната колесница с коне (квадрига) за фронтона на Болшой театър, стауи и барелефи за Исакиевския събор и Ермитажа. Сред най-интересните експонати са и камертоните на Израилев. Те също представени за първи път през 1872 г. и техния създател е удостоен с почетна награда. Камбаните на Московския Кремъл, както и много други са настроени с камертоните на А.Израилев. Една от най-интересните колекции на музея е свързана с историята на фотографията. Представен е портрет на Шалонския епископ направен от Жосеф Нисефор Ниепс през 1824 г., това е първата хелиография; първата снимка изработена от английския физик Уилям Талбот чрез метода на калотипия - първообраз на съвременната фотография; първите негативи върху намаслена хартия, получени от Ришебур през 1841 г.; първите дагеротипни портрети, изработени от Луи Дагер и мн. др.
През 1903 г. се създава Немският музей в Мюнхен. Той се изгражда за да комплектува, изучава и излага историческите ценности за развитието на науката и техниката. Експозицията е изградена така, че посетителят да бъде превърнат в участник в редица технически експерименти.
Идеята за създаване на технически музей и в България възниква в края на ХIХ век. През 1885 г. в Русе се създава първото техническо дружество у нас. То започва да събира експонати за бъдещата експозиция на българският политехнически музей, но до неговото откриване ще трябва да измине много време и да бъдат преодолени редица трудности.
В края на ХIХ век ясно се оформят четири основни типа музеи: най-старите – художествени, известни в някои страни като художествени галерии; исторически; природо-научни и технически.
През целия ХIХ век музеите претърпяват едно голямо, качествено ново развитие. От хранилища за частни колекции, те постепенно се превръщат в големи национални музеи – центрове на научно-изследователските търсения на учените от съответните научни направления – историци, археолози, етнографи, биолози, зоолози, геолози, инженери и т.н.
Наред с библиотеките и архивите, музеите са основни културни институти на ХIХ век. Новите сгради на националните музеи в центровете на европейските столици придават и нов неокласически архитектурен облик на тези световни центрове на културата.