ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Британският музей

Британският музей е не само един от най-големите световни музеи, но и по един блестящ начин демонстрира както в древността , единството в целите и задачите на три исторически формирали се самостоятелни културни института – библиотека, архив и музей. За разлика от Лувъра, Ермитажа или музеите във Ватикана, в него почти не е представена европейска живопис. До днешното си величие сред световно известните музеи Британският музей достига след една продължителна и трудна история.
Британският музей е един от най-големите културни институти не само във Великобритания, но и в целия свят. В него се съхраняват безценни културни паметници на човешката цивилизация от най-древни времена. В съвременния музей функционират 13 отдела: три библиотечни, колекция от монети и медали, сбирка от рисунки и гравюри, научноизследователска лаборатория за реставрация и консервация и седем художествено-археологически отдела.
Древноегипетска колекция. Британският музей притежава една от най-богатите колекции на археологически паметници и произведения на изкуството от Древен Египет. Над 66 хил. музейни единици представят неговата култура от края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. до покоряването на Египет от арабите през VII в. от н.е. Началото на формирането на тази колекция става след завземането на френската сбирка при падането на Александрия в английски ръце през 1802г. По-късно в Британския музей постъпва богатата колекция на английския консул в Александрия Хенри Солт. Най-многобройни експонати постъпват в резултат на успешните археологически експедиции на английски учени през второто половина на ХIХ век и началото на ХХ век. Огромната колекция е разположена в една голяма галерия на първия етаж на музея и в шест просторни зали на втория етаж.
Най-впечатляващите древноегипетски паметници са огромните статуи и фрагменти от тях, даващи действителна представа за развитието на традиционната каменна пластика при строежа на огромните храмове на тази удивителна човешка цивилизация възникнала в поречието на Нил преди шест хилядолетия. Най-многобройни са паметниците от Новото царство (ХVI – ХI в.пр.н.е.). Сред най-интересните шедьоври на древноегипетското изкуство са: плочка с изображение на бойно поле – преддинастически период, кр. IV хил. пр.н.е.; статуетка на атрибински управник – ХII династия, около 1820 г. пр.н.е.; релеф от гробницата на Тета (детайл) – ХI династия, около 2100 г.пр.н.е.; глава на статуя на Аменхотеп III – ХVIII династия, около 1400 г.пр.н.е.; стенопис от една тиванска гробница – ХVIII династия, 1425-1379 г.пр.н.е.; огромната статуя на Рамзес II от Карнак (269,4 см) – ХIХ династия, около 1250 г.пр.н.е.; рисунка върху папирус – “Претегляне на сърцето на умрелия” из “Книга на мъртвите” – ХIХ династия, около 1300 г. пр.н.е.; “фаюмски портрети” : саркофаг с портрет на Артемидор (дърво, енкаустика) – нач. на II в. от н.е., портрет на млада жена (дърво, енкаустика) – II в. от н.е. и мн. др. Изброяването само на една малка част от древноегипетските паметници не може да разкрие богатството на експозицията на Британския музей. За посетителите на галерията ще останат трайни спомени от гранитните фигури на Аменхотеп III и изсечените от червен гранит лъвове с неговите инициали. Почти всички знаем за прочутият храм на Рамзес II изсечен в скалите на Абу Симбел и спасен със съдействието на ЮНЕСКО при изграждането на Асуанския язовир. Тук в музея, могат да се видят две скулптурни фигури на фараона-завоевател Рамзес II. Едната статуя е пренесена от Карнак един от най-големите храмови комплекси изграждан някога в Древен Египет. Тя излъчва безграничната власт и божествения произход но фараона.
На втория етаж са разположени по-малките по размери експонати. Те са предимно изделия на древноегипетските занаятчии, достигнали до нас благодарение на погребалните им обичаи. В гробници и пирамиди на Древния Египет са открити много керамични, стъклени и фаянсови съдове, украшения и скъпоценни накити, оръжия и разбира се голям брой мумии и саркофази. Много ценна е и колекцията от фаюмски портрети и коптски тъкани, които са свързани с началния период на новата тогава, религия – Християнството, тъй като в света има много малък брой такива запазени паметници, т.е. те са истински уникати.
Сред най-известните експонати на Британския музей в този отдел е безспорно Розетския камък. Той е открит от Наполеоновата армия при нейния поход в Египет през 1799 г. край град Розет, в делтата на р.Нил. Съдържанието на надписа е почетен декрет в чест на Птолемей V от 196 г.пр.н.е. Най-забележителното в този изсечен както стотици други надписи от камък от този период е, че съдържанието е написано с две различни иероглифни системи и третия надпис е преведен на старогръцки. Благодарение на това той става ключът към неразгаданото векове древноегипетско иероглифно писмо разчетено през 1882 г. от френският египтолог Жан Франсоа Шамполион. Освен това Британският музей разполага и с много богата колекция с египетски папируси. На тях са изписани както държавни документи и официална кореспонденция, така и литературни произведения, религиозни химни, митове и легенди.
Отдел за старини от Предна Азия. Британският музей разполага с една от най-богатите колекции в света на паметници от древните цивилизации в Месопотамия и Близкия изток обхващащи няколко хилядолетия (от VI-V хил.пр.н.е. до VII в. от н.е.). В тези земи през различни исторически периоди са процъфтявали културите на Шумер, Акад, Вавилон, Асирия, Персия и т.н. Музеят притежава най-богата в света колекция на асирийска скулптура. На първия етаж в пет големи зали и галерии са експонирани уникални монументални статуи и над 250 релефа от асирийски храмове и дворци от столицата Ниневия и Калах.На посетителите правят най-силно впечатление огромните лъвове и крилати бикове с човешки глави, които са стояли на почетна стража пред двореца на Саргон II.
Върхът в каменната пластика на асирийската култура са релефите украсяващи дворците на владетелите – Ашурназирпал II, Тиглатпаласар III и Салманасар III. Една от отличителните черти на владетелските дворци в Асирия е изобилието от релефи. На тях обикновено са изобразявани като в летопис геройските битки и завоевателни военни походи на владетелите, както ловни и религиозни сцени. По време на управлението на Ашурназирпал II (883-859 г.пр. н.е.) започва масовото използване на релефите за вътрешна украса на дворците. За разлика от хетите и хуритите, от които асирийците заимстват релефите, тук скулптурното оформление на архитектурните ансамбли е дълбоко обмислено. Релефните изображения представят като на кино лента събитията и техните сюжети в историческа последователност.
В Нимрудската галерия на Британския музей са експонирани релефи от тронната зала на двореца в Калах (сега Нимруд). В центъра на релефната композиция е владетеля Ашурназирпал, заобиколен от телохранители с кръгли щитове, всички обстрелват неприятеля с дъжд от стрели. Най-впечатляващи са сцените от релефа “Големият лов на лъвове”. Те украсяват залите на голямата библиотека на Ашурбанипал (669-около 635 г.пр.н.е.). При неговото управление Асирия достига своя най-висок държавен и културен възход. Самият владетел е бил високо образован – владеел до съвършенство клинописа, знаел три езика, включително и шумерски, имал е литературни наклонности и познания в областта на математиката и астрономията. Като владетел се прославя не само с успешните си завоевателни походи, но и с умението си да управлява опирайки се на политическите и юридически науки. За преклонението му пред науката най-достоверното свидетелство е пребогатата му библиотека съдържаща над 20 хиляди клинописни плочки с научни, религиозни, исторически и литературни текстове. Тези безценни писмени документи, както и поразяващо красивите релефи от Северния дворец в Ниневия са открити през 1854 г. от английските археолози О.Расам и У.К.Лофтъс. Сред всичко това безценно богатство на асирийската култура в съзнанието на посетителя остават реалистичните сцени от лова на лъвове изобразени върху стените на владетелската библиотека. Неизвестният древен ваятел е постигнал такава силна образност в движенията на хищниците, че те и днес поразяват със своята свирепост и жажда за живот, дори лъвът чийто гръбнак е пречупен продължава борбата на живот и смърт. Естествено е владетеля – Ашурбанипал да бъде изваян с достолепното му величие, смелост и решителност в битката. Релефите от Ниневийската библиотека са сред най-големите културни постижения на древните цивилизации в Месопотамия.
Антична колекция (Древна Гърция и Древен Рим). Една от най-известните колекции на Британския музей е античната. Тя обхваща голям исторически период от III-II хил. пр.н.е – Критско-Микенската култура до късната античност – упадъка на Римската империя. На първо място сред всички антични паметници са скулптурните фигури и релефи от Партенона. За тяхното експониране е построена специална, Дювийнова галерия. Скулптурните композиции от Партенона са дело на Фидий и неговите ученици. Централния храм на Акропола се издига по проект на Фидий в прослава на мъдрата богиня Атина – дъщеря на всемогъщия Зевс. На западния фронтон на Партенона е изобразен спора между Атина и Посейдон за властта над Атика. Атина забожда копието си в земята и засажда първото маслиново дърво в Древна Елада, за което боговете й присъждат победа и тя дава името си на столицата. На източния фронтон е изваяно легендарното раждане на Атина Палада от главата на Зевс. Релефите на източните метопи показват епизоди от битката между боговете и гигантите, в която решаваща роля играе Атина. Западните метопи изобразяват войната на атиняни с амазонките, където Тезей, любимецът на Атина, се отличава със своя героизъм, той се сражава и с кентаврите показани на южните метопи. Разрушаването на Троя от ахейците с помощта на богиня Атина е сюжета на северните метопи. За съжаление в Британския музей се пазят само 15 метопи от южната фасада, 17 силно повредени статуи от фронтоните и 75,3 м от лентата на фриза. Западния фронтон е по-цялостно експониран, до като източния трудно се възстановява в предвид на големите разрушения на които е бил подложен още около 450 г.пр.н.е. Независимо от големите увреждания в резултат на времето и войните и днес тези скулптурни композиции дело на най-великия скулптор на класическата гръцка култура – Фидий и неговите ученици ни доближават до един от върховете на човешката цивилизация.
От Акропола са и фрагменти от архитектурни детайли и скулптори от Ерехтейона, един от най-красивите храмове посветен на Атина Палада и Посейдон Ерехтей. В съседна зала е експониран фриз от храма на Аполон в Баса – Пелопонес. Основният сюжет е борбата на лапити и кентаври, както и епизоди от битката на гърците с амазонките. Сред интересните експонати е и Паметника на нереидите от Ксант – V в. пр.н.е.
В залите за антично гръцко изкуство е представено историческото развитие на скулптурата. Експонирани са десет монументални скулптури от светилището на Аполон в Дидима, в близост до Милет, Аполон на Странгфорд, типичен представител на архаичното изкуство – в снажния атлет се сливат физическата и духовна красота.
От късната гръцка класика в музея са представени фрагменти от архитектурните ансамбли на гробницата на цар Мавзол в Халикарнас и храма на богинята Артемида в Ефес от IV в.пр.н.е. Сред многобройните скулптури се откроява статуята на богинята Деметра, около 330 г.пр.н.е.
Колекцията от произведения на изкуството от Древния Рим обхваща периода на етруските, Римската република (V-I в.пр.н.е.) и Римската империя (I-III в. от н.е.). Особено богата е колекцията от портрети на римските императори от Октавиан Август до Марк Аврелий и Каракала. Реалистичните скулптурни образи на владетелите подчертават тяхната индивидуалност и характера на личността. Без каквото и да било разкрасяване, римският скулптурен портретизъм е част от античния реализъм. Огромна е и колекцията от римски копия на гръцки статуи. Многобройни са експонатите на антични накити и битови предмети. Британският музей притежава най-голямата колекция от антични гръцки вази и керамични съдове. Сред тях са: чернофигурна амфора от Екзекий, червенофигурно блюдо от Епиктет, червенофигурна пелика от Камирос и мн.др.
Отдел за предисторически старини и паметници от Римска Британия. В залите на втория етаж е разположена сбирка от кремъчни сечива от палеолита, донесени от различни краища на Земята. Показани са усъвършенствани ловни оръжия от мезолита и неолита. Експонира ни са и фигурки на зверове, направени от рога, както и други първи опити на първобитния човек от Мадленската епоха в областта на художественото претворяване на заобикалящия го свят. Многобройни са и паметниците от бронзовата и желязната епоха. В последната фаза на желязната епоха в Британските острови се заселват келтските племена. Те майсторски обработват металите и от тях до наши дни са достигнали чудесни образци на металопластиката: бронзови съдове за вино на племенен вожд (V-IV в. пр.н.е.), бронзово огледало и щит (I в. от н.е.), както и многобройни накити.
Епохата на римското владичество над Британия продължава от 43 до 410 г. от н.е. Многобройни са надгробните плочи на римските легионери, както и римските мозайки разкрити в аристократическите вили от археолозите. За римското господство по тези земи говорят и бронзовите бюстове на императорите Клавдий и Адриан.
Отдел за паметници от средновековието и новото време. В този отдел са включени експонати от ранното християнство до ХIХ в. Изобилстват паметници с най-различен произход, като: римско сребърно ковчеже от IV в., византийски гравюри, украшения на викингите, средновековни оръжия и рицарски доспехи, златни накити и църковен утвар, фрески от църквата “Св. Стефан” в Уестминстър (ХIV в.), предмети на бита изработени от европейско стъкло, керамика,сребро и порцелан. От средновековните съкровища, най-голямо е “Съкровището от Сатън Ху”, съдържащо златни накити, сребърни и бронзови съдове, оръжия, монети и др. Сред най-скъпите експонати са: Кристал на Лотар, обработен планински кристал по времето на Каролингите, златната чаша изработена около 1380 г. за херцог Жан дьо Бери и др.
Британският музей притежава и най-голямата в света колекция от различни видове часовници произвеждани от ХV до ХХ век. Голяма част от тях са принадлежали на сбирката на Илбърт, предадена на музея през 1958 г. Най-интересните експонирани часовници са: крепостния часовник от Страсбург (1589 г.), часовника на Гринуичката обсерватория (1676 г.) и мн. др.
Отдел за източни старини. Богатата колекция на този отдел е разположена в галерия “Едуард VII” и заема два етажа. В хронологическа последователност са експонирани паметници на изкуството и културата от страните в Близкия и Далечния изток, арабските страни, Турция, Иран, Индия и др. Сред най-забележителните експонати от Индия са глинените печати от III-II хил. пр.н.е. от долината на р.Инд, скулптурната сбирка от Гандхара (I-VI в.), релефите от будисткото светилище в Амаравати (I-III в.) и др.
Китайското изкуство е представено с бронзови ритуални съдове от II-I хил. пр.н.е., многобройни изделия от злато, слонова кост и нефрит. Най-представителна е колекцията от китайски порцелан. Експонирани са съдове от времето на династия Тан (618-907), вази от династия Сун (960-1279), декоративни съдове от династия Мин (1368-1644), многоцветни блюда от династия Цин (1644-1911).
Етнографски отдел. Един от най-богатите отдели на Британския музей е Етнографският. В неговите фондове се съхраняват над 800 хиляди музейни предмета. Поради ограничеността на експозиционната площ, през 1970 г. етнографската сбирка е изнесена и експонирана в нова сграда на “Бърлингтън гардънс” 6 в Уест енд и е обособена като Музей на човечеството. В новата експозиция е представен бита, материалната и духовна култура на народите от Африка, Азия, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка по време на Великите географски открития и първите им срещи с европейците. Тук са уникалните сбирки на смелите британски мореплаватели Джеймс Кук и Джордж Ванкувър, колекцията на Лондонското мисионерско дружество и др. Богата е и сбирката от паметници на древните цивилизации на ацтеките и маите.
Отдел за монети и медали.  Тук се съхранява най-многобройната нумизматична колекция, над 750 хил. монети и медали. Чрез експозицията се проследява историята на монетосеченето от първите екземпляри появили се в малоазийската държава Лидия през VII в.пр.н.е. до нашата съвременност. Сред най-пълните колекции на музея са: древногръцка, древноримска, английска, и индийска. От сбирката с медали най-ценни са италиански ренесансови портретни медали на Антонио Пизанили, Франческо Франча, Бенвенуто Челини и др. Голяма част от медалите са посветени на важни исторически събития в Англия от времето на Шекспир и Кромуел до битката при Ватерло.
Отдел за гравюри и рисунки. Вторият по многобройност на експонатите е отдела за гравюри и рисунки. В него се съхраняват над 570 хил. музейни единици. Колекцията на Британският музей в тази област е конкурентна на сбирките в Лувъра, Уфици и Албертина (Виена). При специални климатични и осветителни условия са експонирани шедьоври като: “Светото семейство” на Микеланджело, “Триумфалната арка” на Дюрер и др. В хранилищата се пазят многобройни италиански гравюри от времето на Ренесанса, гравюри на Рембранд, Ван Дайк, Уилям Хогарт, офортите и литографиите на Гоя.
Неизброими са авторите и на хилядите рисунки от края на Средновековието до наши дни. Британския музей притежава двадесет рисунки на Леонардо да Винчи, 31 на Рафаел, и 85 на Микеланджело. Представени са и всички известни художници от т.н. Северен Ренесанс, Фламандската, Френска и Английска школа и т.н. Много богата е и колекцията от акварели, обхващаща главно ХVIII-ХХ в. Сред тях най-голяма е сбирката на Търнър, предадена през 1931 г. за съхранение в музея.
Библиотеката на Британския музей. Три отдела на Британския музей оформят Библиотеката: за печатни книги, за ръкописи и за източни печатни книги и ръкописи. Общо фондовете на библиотеката съдържат над 7 млн.тома печатни книги, около 70 хил. тома ръкописи, над 100 хил. свитъка и официални писмени документи на европейски езици, около 35 хил. старинни ръкописи от Близкия и Далечен Изток, 500 хил. географски карти, над един милион нотни издания, над един милион отпечатани държавни документи от ХVIII в. до наши дни, огромна сбирка от периодични издания и най-пълната в света колекция от пощенски марки.
Сред най-ценните книги в библиотеката са т.н люлчени книги, т.е излезлите от печат до 1501 г. Британският музей притежава една от трите най-големи колекции в света от тези книги известни и като “инкунабули”. Интерес представляват и сбирките от книги, брошури и памфлети от времето на Английската революция през ХVII в. и Великата френска революция от кр. на ХVIII в.
Отдела за ръкописи съхранява уникални средновековни документи. Сред тях е и Четвероевангелието на цар Иван Александър (известно ката Лондонското евангелие). То е написано върху хубав пергамент през 1356 г., съдържа 286 листа, 366 цветни миниатюри и много златни заглавки. Майсторството на българските писари от Търновската книжовна школа и особено на миниатюристите, които със завидно майсторство рисуват не само сцени от евангелието, но и портретите на цар Иван Александър и на членовете на царското семейство.
В отдела за източни печатни книги и ръкописи се съхраняват уникални писмени паметници с персийски, индийски и китайски миниатюри. Сред най-интересните експонати е китайски копринен свитък дълъг 3,4 м с илюстрации на стихове на поет от времето на династия Хан.
 

Национална художествена галерия

Една от най-богатите художествени галерии в света е открита на 11 май 1824 г. в Лондон. От самото си начало тя е достъпна за всички посетители. Половин век се води борба дали да се създаде отделна Национална художествена галерия в Англия, докато едно тъжно събитие – смъртта на богатия колекционер Ангерщайн не изправя радетелите на тази идея пред решителен избор. В неговата лична колекция има 38 картини на прочути майстори сред които “Венера и Адонис” на Тициан, картини на Рубенс и др. Най-горещите привърженици на идеята за създаване на Национална галерия – Джордж Бомонт и художника Лоуренс се обръщат лично към министър-председателя лорд Ливерпул с настояване държавата да откупи тази ценна колекция. Същевременно те молят сина на Ангерщайн да не продава картините в чужбина. На 23 март 1824 г. правителството съобщава за своето решение да откупи картините и да отпусне 3 хил. фунта за първите нужди на галерията, която се открива в дома на Ангерщейн на улица Пел Мел. За завеждащ на галерията е назначен авторитетния реставратор Сеге.
През първите десет години от съществуването на галерията правителството не проявява големи грижи за обогатяване на колекцията, закупени са само шест картини между които “Вакх и Адриана” на Тициан, “Вакханалия” на Пусен и др. Благодарение на сър Джордж Бомонт, един от най-активните поддръжници на новият музей картините нарастват на 54, с подарените от него няколко платна на Лорен, Рембранд, Пусен и др. Първоначалният етап на формирането на колекцията на Националната галерия завършва с постъпването на богатата сбирка на големия колекционер Б.Холуел-Кар през 1831 г. Неговата сбирка от 34 картини се натрупва в периода след разпадането на Наполеоновата империя на континента, когато много разорени благороднически фамилии са принудени да разпродават своите художествени произведения за да оцелеят. Най-ценните картини в тази колекция са – “Св. Георги” на Тинторето, “Св. семейство” на Тициан, “Къпеща се жена в ручей” на Рембранд и др.
Нуждата от нова сграда специално построена за нуждите на Националната галерия става все по-остра. През 1831 г. се взема решение за нейното изграждане по проект на арх. Уилям Уилкинс. Новата сграда е внушителна, 160-метровата й фасада затваря от север пространството на Трафалгарския площад. Ако колонадата и високия фронтон над входа имат определена импозантност, то централният купол остава незавършен поради липса на средства за изработването на скулптурните фигури около барабана му. През 1838 г. експозицията на Националната галерия е открита за публика в новата сграда. Малко преди това е издаден първият голям каталог обхващаш всичките 114 картини с които разполага галерията по това време. Нов каталог е издаден през 1843 г. и той включва 187 картини.
От самото си начало Националната галерия се превръща в един от най-важните културни институти на Великобритания. Всеки петък и събота галерията е отворена само за художници и изкуствоведи. Те спокойно могат да работят изучавайки и копирайки картините. След преместването си в новата сграда, Националната галерия бележи съществен скок в посещаемостта. Така например през 1839 тя  има 114 хил. посетители, през 1840 г. – 467 хил., а през 1841 г. – 538 хил.
Непрекъснато нараства и колекцията от картини, попълваща се с нови шедьоври на стари майстори. През 1834 г. е закупена една от най-великолепните творби на Кореджо - ”Възпитаването на Амур”. Картината има дълга и изпълнена с превратности история – рисувана е през 1521/22 г., откупена през 1628 г. за сбирката английския крал Карл I, но след неговата екзекуция колекцията му се разпродава и картината попада в Испания където по-късно е заграбена от френската армия и става собственост на любимият зет на Наполеон – Мюрат. След неговата екзекуция при краха на Наполеоновата империя, жена му бяга във Виена и отнася картината заедно с други ценности. Там през 1822 г. по време на Втория Виенски конгрес се провежда разпродажба на картини, на която Англия изпреварва Русия при покупката на “Възпитанието на Амур”. Естествено, че при това многострадално пътуване през различни страни на Европа, на картината са нанесени много щети, които по-късно реставраторите старателно се стремят да отстранят.
По подобен, сложен път в залите на Националната галерия постъпват много шедьоври на художници от различните европейски школи. Една от най-богато представените от тях е Италианската школа. В изложбените зали са експонирани картини на Дучо, Маргарито от Арецо и други тоскански майстори от ХIII – ХIV в. Пауло Учело е представен с “Битката при Сан Романо” – една от първите батални картини в европейската живопис. Наред с творбите на Пиеро де ла Франческа, Андреа Мантеня, са експонирани картините и на Мазачо - ”Мадона с младенец”; Джовани Белини – “Портрет на дожа Леонардо Лоредано”, “Мадоната с младенеца”; Ботичели – “Венера и Марс” както и “Портрет на млад човек” първоначално смятан за работа на Мазачо; Леонардо да Винчи – “Мадоната в пещерата”, “Света Анна”. Богата е и колекцията с платна от Рафаело – “Св. Екатерина”, “Сънят на рицаря”, “Мадона ансидеи”; Микеланжело, Тициан – “Вакх и Адриадна”, Веронезе – “Семейството на цар Дарий пред Александър Македонски”, Тинторенто – “Св. Георги”, Караваджо, Франческо Гварди и др.
Богатството на Италианската колекция се дължи главно на колекционерската страст и умение на дългогодишният директор на Националната галерия сър Чарлз Истлейк. Той е един от най-авторитетните изкусвоведи на Англия, автор на фундаменталния труд “История на маслената живопис” Лондон, 1847 г. Заедно със съпругата си Елизабет Ригби и помощника си Ото Мюндлер, чрез многобройни експедиции в Италия успяват да закупят за Националната галерия колекциите на барон Галвани от Венеция, на Ломбарди-Балди от Флоренция и други единични творби.
Националната галерия притежава една от най-богатите колекции на платна от нидерландската, фламандската и холандската школи. Тук са едни от най-великолепните творби на Ян ван Ейк – “Портрет на семейство Арнолфини”, картини на Рогир ван Дайк, Питер де Хох и др. Рембранд е представен с няколко от най-прекрасните му постижения, сред които се откроява негов автопортрет в напреднала възраст. Удостоеният с рицарско звание от крал Чарлз I, Рубенс за изписването на “Банкетинг Хол” в двореца Уайтхол Рубенс присъства и в Националната галерия с великолепния портрет на Сузана Формън. Колекцията от картини на холандската школа не включва натюрморти, толкова популярни в Холандия през ХVII век. Това се обяснява с липсата на традиции в английската школа в тази насока и от там по-специфичния английски вкус към този раздел на живописта.
Испанската живописна школа присъства в залите на Националната галерия чрез картините на Ел Греко – “Изгонване на търговците от храма”, “Портрет на дожа Луиджи Корнадо”; Веласкес – “Венера с огледало”, “Кралски лов”, “Портрет на Филип IV”, “Христос след мъчения”, “Христос в дома на Марта и Мария”; Франсиско Гоя – “Портрет на Изабела де Борсел”, “Портрет на доктор Перал”, “Портрет на херцог Уилингтън” и др.
Немските художници са представени с най-известните имена: на първа място Албрехт Дюрер – “Портрет на баща ми”, както и Ханс Холбайн Млади – “Посланици”, “Кристина Миланска” и др.
Френските живописци са богато представени, както в многообразните им стилове, така и в различни жанрове. Най-старата картина е от безименен френски майстор от ХIV век. Широко са представени Клод Лорен, Пусен, Вато – “Гама на любовта”, Шарден – “Малка учителка”, Енгър, Курбе, Реноар – “Чадъри”; импресионистите Тулуз-Лотрек, Пол Сезан – “Старица с броеница” и др.
Английската художествена школа е широко известна със своите портретисти. Те заимстват от чуждестранните художници работещи в Англия през ХVI в. Ханс Холбайн, през ХVII в. Рубенс и особено Ван Дайк, който оставя много свои последователи. За основател на английската художествена школа се смята Уйлям Хогарт (1697-1764). Сред най-прочутите портретисти на това време е Джошуа Рейнолдс (1723-1792). Той оставя една огромна галерия от портрети на свои съвременници отличаващи се с реализъм, жизненост и емоционалност. Под влияние на Ван Дайк, Томас Гейнсбъроу (1727-1788) рисува внушителни парадни портрети, които му донасят голяма популярност, но той е много добър майстор и на пейзажа. Най-добрите последователи на Рейнолдс и Гейнсбъроу са Джордж Ромни и Робърт Лорънс, чиито картини са включени в експозицията на Националната галерия.
През 1851 г. умира големият английски художник Уилям Търнър (1775-1851), който заедно с Джон Констейбъл (1776-1837) бележат върха на английския пейзаж през ХIХ век. Търнър завещава на държавата около триста свои картини и над 19 хил. рисунки и акварели. В завещанието му има клауза за запазване на колекцията му цялостно. Това условие създава големи затруднения пред уредниците на Националната галерия, тъй като просто няма място за съхраняването и експонирането на сбирката. Едва след откриването на Галерия Тейт през 1897 г., в нея се отделя едно цяло крило за експониране на картините на Търнър. В Националната галерия остават само “Дидона строяща Картаген” и “Скриването на слънцето в облак”, съгласно неговата воля.
Проблемите с липсата на експозиционни зали нарастват с увеличаването на колекцията на Националната галерия. През 1876 г. е завършена пристройката към музея проектирана от архитект Бери, а през 1880 г. и новото разширение. Тези усилия решават само частично проблема. Едва през 1915 г., когато Галерия Тейт е обявена за Национална галерия на английската живопис, в нея са пренесени по-голямата част от английските автори от ХVI век до съвременността. В Националната галерия остават най-ярките платна на най-известните английски художници. В Националната портретна галерия, открита през 1856 г., се съхраняват по-голямата част от картините на английските портретисти.
В навечерието на Първата световна война в Националната художествена галерия се съхраняват над три хиляди картини. Половината от тях са предадени на Галерия Тейт и отделни екземпляри на други музеи, но все още залите за експозицията недостигът. Това налага и пристрояването на нови помещения през 1911 г. Между двете световни войни продължава попълването на колекцията с нови творби, особено успешно е създаването на Френски отдел. В него постъпват картини на Мане – “Портрет на Ева Гонсалес”, “Музика в Тюйлери”; на Реноар, Коро, Доме – “Дон Кихот”; Енгра – “Портрет на Филип Орлеански”, “Портрет на г-жа де Муатес”.
Трябва да отбележим, че в Англия са много силни традициите в частното колекционерство и създаването на частни галерии, в които понякога някои школи и творци са по-пълно представени от колкото в държавните. Такъв е примерът с откритата през 1900 г. Галерия Уолес събираща десетилетия наред френски и английски майстори от ХVIII век.
Годините на Втората световна война са време на изпитание за работещите в Националната художествена галерия. Само за десет дни в навечерието на войната всички картини са евакуирани в замъци и научни учреждения в Северен Уелс. През септември 1941 г. всички картини са събрани за съхраняване в дълбоко подземие със специална климатична инсталация в района на град Менод-Куери в Уелс. В сградата на Националната галерия по време на войната се изнасят концерти и се уреждат временни изложби. В края на януари 1946 г. галерията подновява работата си при уредена пълна експозиция. Западното крило, разрушено от бомбардировките се изгражда на ново, а с него се въвежда и климатична инсталация за цялата сграда.
През 50-те години се извършва ново експониране на картините съобразено със съвременните изисквания на музеологията. За специалисти и любители на изкуството е осигурен достъп и до хранилищата на картините невключени в постоянната експозиция. Общо Националната галерия сега притежава над две хиляди картини, като една част от тях са дадени временно на други музеи, а 1 900 са достъпни за посетители в експозиционните зали и хранилищата.

Литература:
Esdaile, А. The British Museum Library, L. 1946
Feist, Peter H. National Gallery London. Leipzig, E.A. Seemann Verlag, 1971
Francis, F. Treasures of the British Museums. L.1975
Grock, J. The British Museum. L.1972
Langmuir, Erika. The National Gallery companion guide. London, National Gallery Publications Ltd, 1994
The British Museum. London. Report of the trustees 1969-1972. L.1972
Wilson, Michael. The National Gallery London. London, Charles Letts & Co. Ltd., 1977
Кузнецова, И. Национальная галерея (Лондон). Москва, Изобразительное искусство, 1971
Кузнецова, И.А. Национальная галерея в Лондоне. Москва, Искусство, 1968
Ривкин, Б. Британский Музей.Лондон, М. 1980
Ривкин, Б. Британският музей, С. 1988