ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Музейното дело в САЩ коренно се различава от европейското. Докато в повечето европейски страни най-големите музеи възникват на базата на придворни колекции, които в последствие стават държавни и само по-малките колекции са в частни ръце, в САЩ само 6% от музеите са държавни. Преобладават частните музеи и главно на фондации и други дружества с идеална цел. В страната е създадена една съвършена система за меценатство и покровителство на тези културни институти. Всичко това създава идеални условия за състоятелните хора да овековечат имената си създавайки и дарявайки богати колекции от произведения на изкуството на даден музей. Такъв е примера с почти всички големи музеи на изкуствата в САЩ, включително и Националната художествената галерия, музея Метрополитън и т.н. Само един пример от края на 70-те години когато се създава Фондацията Армънд Хамър и излиза каталога на неговата колекция от произведения на изкуството.
В САЩ не съществува централен ръководен или контролиращ орган. Единствената общонационална организация в областта на музейното дело е Американската асоциация на музеите. Тя е създадена през 1906 г. и изпълнява функциите на професионална организация. През 1993 г. в нея членуват над 20 000 музейни специалисти от които 11 500 музейни работници от над 2 500 музея, освен това членуват и 8 300 индивидуални музейни специалисти, както и 750 души на корпоративен принцип.
Началото се слага през 1748 г., когато към Библиотечното дружество се създава първата музейна сбирка в Северна Америка. През 1773 г. е избран комитет за събиране на материали по естествена история от Южна Каролина. Сега в САЩ музеите надхвърлят 3 хил., като само 9% от тях са създадени преди 1900 г. Най-голям бум музейното дело преживява през 60-те години, когато се откриват една четвърт от функциониращите днес музеи. Сред тях е и Националния исторически музей официално открит през 1964 г. с експозиция “Какъв народ сме ние”.
 

Национален музей за история и технология на САЩ
/Смитсъновият музей/

Историята на създаването на Смитсъновия музей в САЩ е интересна и необичайна. През 1829 г. в Италия умира английския учен Джеймс Смитсън. Без да е ходил през своя живот в САЩ, той завещава на американското правителство цялото си имущество, оценявано по тогавашни цени на около сто хиляди лири стерлинги. В завещанието се изисква да се създаде една Смитсънова институция за увеличаване и разпространяване на знанията сред хората. През 1846 г. започва строежа на първата сграда по проект на архитекта Джеймс Ренвик, а през 1881 г. е завършена следващата сграда за изкуство и индустрия.
В изпълнение на завещанието, американското правителство създава Смитсъновата институция, която днес включва голям комплекс от музеи: Национален музей за история и технология, Музей за авиация и космонавтика, Природо-научен музей, шест музея за изящни изкуства, Центъра за изкуства Джон Ф. Кенеди, Международния научен център Уилсън, Лаборатория по радиационна биология, Океанографски център, Астрономическа обсерватория, Център за биологични изследвания, Архив на американското изкуство, Институт за тропически изследвания, Бюро за морски проучвания и др. Сред всички тези институции преобладаващо място заемат музеите. Те са създадени от Смитсъновата фондация, но се поддържат от държавата.
Националният музей за история и технология е създаден с решение на Конгреса на САЩ през 1954 г. Музеят е открит за посетители през 1964 г. Внушителната пет етажна сграда е построена в модифициран класически стил, а фасадата е облицована със светло розов мрамор. Три от етажите са заети от експозицията, а останалите два от служебни помещения. В приземния етаж е разположена залата за специални изложби и кафе-ресторант. Музеят разполага с няколко зали за временни изложби, както и с книжарница, лекционна зала, киносалон и музеен магазин от който посетителите могат да си закупят копия на най-популярните експонати от експозицията, както и оригинални сувенири.
За разлика от европейските тенденции за развитие на съвременните експозиция, тук се набляга на атрактивната страна на експоната, на неговата оригиналност и до известна степен сантименталност. Да не забравяме, че американската държава и нация е само на два века, ето защо всичко свързано с първите заселници и техния твърде труден живот сред суровата природа на новия континент, тук се митологизира. “Липсата” на история, умело се запълва с акцента върху “Американския експеримент”, т.е. с американската находчивост, изобретателност и мълниеносно въвеждане в практиката и индустрията на научните открития, докато в Европа понякога е било необходимо да минат години и дори десетилетия за да могат откритията да намерят реално приложение.
Основните теми в експозицията се разкриват в тяхното еволюционно развитие и по такъв начин дават възможност по всяко време да бъдат допълнени с нови експонати от съвременността. Основната цел на експозицията е да даде самочувствие и гордост на обикновения американец, че е член на това общество и достоен приемник на традициите създадени от първите заселници. Ето защо и средствата използвани при изграждането на експозицията са така подбрани, че да информират, образоват и развличат посетителите. За това и най-интересни за американците са следните експонати: дървеното рало от колониалния период, локомотива “Пасифик”, знаменитият “Форд” модел “Т”, модел на Бруклинския мост, електрически изобретения от Франклик до Херц, електрониката от нейното възникване до наши дни, ускорителя на частици на Графт от 1933 г., пренесения от Западна Вирджиния селски магазин-поща действал от 1861 до 1914 г., а сега работещ като пощенски клон вътре в музея. При едно социологическо проучване за нарастващата роля на електронните медии при формирането на общественото мнение, се констатира, че най-популярният музеен експонат в Смитсъновия музей става каубойската шапка на Джей Ар след излъчването на нашумелият през 70-те години телевизионен сериал “Далас”.
Без да има някаква връзка между отделните експозиционни теми в музея са създадени следните експозиционни отдели: текстил, желязо и стомана, медицинска наука, атомна енергия, компютри, математика, физически науки, фолклор, фотография, ключалки, часовници, земеделски машини, морски изследвания, пчеларство, автомобили, железници, електричество, енергодобив, мостове и тунели,керамика, музикални инструменти, поща и марки, стъкло, монети и медали, история на въоръжените сили, репортерство и новинарство, печат и графично изкуство, всекидневния живот в американското минало. Особено богата е колекцията свързана с бита на американците, като се започне с развитието на жилищата от колибите на първите заселници и се стигне до небостъргачите или елементарните домашни съдове и приспособления, като мелнички за кафе, ръчни миксери, различни начини на оборудване на кухни от ХVIII до 60-те години на нашия век и т.н.

Музеят Метрополитън в Ню Йорк

Музеят Метрополитън е най-големият музей на Американския континент. Той притежава една от най-богатите в света колекция от произведения на изкуството. Освен творби на най-големите майстори на западноевропейското и американско изкуство, в музея се съхраняват и паметници на художествената култура на много народи от Азия, Африка, Близкия и Далечен Изток от древността до наши дни.
Един от постоянните източници за разширяване на колекцията на музея са даренията. През 1887 г. постъпва колекцията на Кетрин Улф. Дълги години тя е живяла във Франция и колекционира творби на френски художници от средата на ХIХ век. Освен колекцията си тя завещава и внушителна сума от която в последствие се закупени такива шедьоври като “Бой с бикове” на Гоя, “Китобоен кораб” на Тернер, “Дон Кихот и мъртво муле” на Доме.
През 1905 г. директор на Метрополитън става Каспър Кларк, изкуствовед и голям познавач на европейското изкуство, оглавяващ до тогава Музеят на Виктория и Алберт в Лондон. Едни от неговите най-талантливи сътрудници са Роджер Фрай – критик и историк на изкуството, специалист по европейското изкуство от края на ХIХ век и Брансън Бюроус, който систематизира сбирката от живопис.
Едно от най-големите дарения на музея постъпва през 1901 г. от Джейкъб Роджърс, собственик на фирма за производство на локомотиви. Той завещава на Метрополитън 7 млн. долара за закупуване на художествени произведения. През 1906 г. е купен “Портрет на дон Себастиян Мартинес и Перес” от Гоя, а след година и творби на Джовани Белини и Лукас Карнах с което се поставя началото на колекциониране на картини от тези художници.
Развитието на музея в началото на ХХ век е тясно свързано и с имената на Джон Морган и Бенджамен Алтман, банкери и видни колекционери. Почти 10 години Морган е начело на Съвета на опекуните на Метрополитън. За съжаление неговата лична колекция е разпродадена от наследниците му и само една малка част от нея попада в музея, но това са такива шедьоври като “Мадона на трон със светии” на Рафаел и “Мадона с младенеца” на Дюрер (1516).
През 1913 г. в музея постъпва дарението на Атман, една изключителна по своето съдържание колекция от стари европейски майстори. С новопостъпилите картини се повдига цялостното ниво на музейната колекция защото сред дарените картини са: “Автопортрет” на Рембранд (1660), “Спящо момиче” на Вермер, “Рамп със своята възлюблена” на Франс Халс, “Марс и Венера” на Веронезе, “Алегория” на Карпачо, “Поклонение” на Джото с което представянето на италианската школа добива завършен вид заедно с други постъпления от това време.
За доброто представяне на френската живописна школа в Метрополитън допринася дарението на Хенрих Хевемаер, кралят на захарта в САЩ. Неговото дарение постъпва през 1920 г. и обхваща творби от Делакруа до Сезан. Съставянето на тази колекция се дължи на американската художничка Мери Касат, близка на съпругата на Хевемаер, поддържала тесни връзки с парижки художници. Така в Метрополитън постъпват 19 картини на Гюстав Курбе, между които “Къпеща се жена” и “Портрет на Джо”, “ВАгон трета класа” от Доме, “В лодката” и още четири творби на Едуард Мане, 8 композиции на Клод Моне, 12 платна на Дега и 4 на Сезан. С други нови постъпления в началото на 30-те години Метрополитън се утвърждава с най-богатата колекция западноевропейска живопис.
От 1940 г. начело на музея е Франсис Тейлър, дългогодишен уредник в Музея за изобразителни изкуства във Филаделфия. Той е първият директор, който влиза в Съвета на опекуните. Сред неговите най-значими нововъведения са: създаване на реставраторска служба, на център за детско естетическо възпитание, изнасяне на лекции по история на изкуството и въобще допринася за отварянето на музея към по-широк кръг от посетители. При Тейлър Метрополитън закупува шедьовъра на Караваджо “МУузиканти”. През 1949 г. постъпва ценното дарение на Жюл Бейч, съдържащо 63 картини от западноевропейски стари майстори. Сред най-ценните творби от ХV в. са картини на Джовани Белини, Кривели, Фра Филипо Липи, “Венера и Адонис” на Тициан и др. Сред картините от нидерландската и фламандската школа е и Автопортрет на Ван Дайк (1623).
С името на Тейлър се свързват и системните покупки на картини от френски художници от края на миналия и началото но нашия век. Така колекцията от творби но импресионисти и постимпресионисти се разширява значително. Постъпват “Две таитянки” и “Дева Мария” на Гоген, “Портрет на Гертруда Стайн” и “Жена в бяло” на Пикасо и др. През 50-те и 60-те години музеят се обогатява с такива забележителни творби като “Видението на св.Йоан” на Ел Греко, “Портрет на херцог Оливарес на кон” на Веласкес, “Дамата с ветрилото” на Рембранд и мн. др. Голяма е заслугата за тези постъпления на уредника на отдела за западноевропейска живопис Теодор Русо. На него се дължи и заслугата за проведените експертизи и доказването на автентичността на картината на Рембранд “Аристотел при бюста на Гомер” закупена на баснословна за времето си цена – 2 340 хил. долара. През 1971 г. е закупена картината на Веласкес “Портрет на Хуан де Парехи” за 5 млн. долара.
Стремителното нарастване на цените на произведенията на изкуството още веднъж показват значимостта на даренията за обогатяване на колекцията на музея. През 1969 г. Метрополитън получава завещаната от банкера Филип Леман колекция включваща над 3 хил. експоната между които картини на Белини, Ботичели, Ел Греко, Рембранд, Гоя и др. Тъй като в завещанието се изисква колекцията да не се дели, за нея е пристроен специален експозиционен павилион. Той приема първите си посетители през 1976 г.
Повече от век музея Метрополитън е определящият музейните тенденции сред художествените музеи в САЩ. Неговата колекция западноевропейска живопис е една от най-крупните световни сбирки. Тя дава възможност да се проследят главните национални школи и творчеството на почти всички изявени майстори. В Метрополитън е извършен един превъзходен подбор на творци и творби. Така например италианските майстори са представени с такива значими шедьоври като: “Мадоната на трон със светии” на младия Рафаело, “Венера и Адонис” на Тициан, “Марс и Венера” на Веронезе, “Поклонение на пастирите” на Мантеня и същият сюжет от Ботичели. Колекцията дава възможност да се запознаем и с по-далечни епохи от развитието на италианската живопис чрез творбите на Караваджо, Салватор Роза, Гварди и др.
Колекцията от нидерландска и холандска живопис в Метрополитън е една от най-богатите. Нидерландското изкуство от ХV в. е представено от олтарни композиции и прекрасни галерийни портрети. Към творбите от ХVI в. се отнася “Жетва” на Питър Брейгел Старши и др. Най-пълна е сбирката от холандски майстори от ХVII век. Творчеството на Рембранд е представено от 12 картини от различни периоди и жанрове между които “Дамата с ветрилото” и “Знатния славянин” от ранния му период (1630). Десет картини на съвременника на Рембранд – Франс Халс са сред първите постъпления в музея още през 1871 г.
Фламандската школа е представена от Рубенс – “Венера и Адонис”, Ван Дайк – Портрет на Джеймс Стюарт, херцог на Ричмънд”. Епохата на немското възраждане представена чрез картините на Албрехт Дюрер, Лукас Кранах Старши и Ханс Холбейн Младши.
Сбирката испанска живопис не е богата, но много прецизно подбрана. Чрез едни от най-забележителните творби на Ел Греко, Веласкес, Сурбаран, Рибера, Мурильо и Франсиско Гоя посетителите възприемат спецификата на тази школа и качествата на отделните творци. Метрополитън разполага с творби от различни жанрове на Ел Греко, както и създадените през последните 10 години от творчеството му “ПАанорама на Толедо” и “Портрет на кардинал дон Фернандо Ниньо де Гевара”. Сбирката с творби на Гоя обхваща всички периоди от неговото творчество и включва такива известни шедьоври като “Портрет на дон Себастиан Мартинес и Перес”, “Бой с бикове” от известната серия “Корида”, както и “Маха на балкона”.
За пълнотата на сбирката от френската живописна школа допринасят многобройните дарения от почитатели на френските творци от различни исторически епохи и течения. Големите олтарни композиции, създадени от френските майстори под влияние на нидерландските художници, характеризират достатъчно добре изкуството от ХV век. През следващия век във Франция се развива успешно портрета, представен в Метрополитън от Жан Клуе и Корнел де Лион. Седемнадесети век е по-слабо застъпен в колекцията на музея единствено с творби на Пусен и Клод Лорен. Пълна представа за френската художествена школа през ХVIII век може да се добие от притежаваните творби на Вато, Буше, Шарден и др. Най-богата е сбирката от френски майстори от ХIХ век. Забележителна по своите богатства е колекцията от импресионисти. Метрополитън притежава над 10 творби на Мане, сред които “Китариста”, “Жена с папагали”, “В лодката”. Клод Моне е представен с пейзажи на различните годишни сезони. Сред най-пълните сбирки на музея са с творбите на Сезан, Гоген, Ван Гог, Пикасо и др.
Специално място в колекцията на Метрополитън заемат сбирките от английски и американски художници. Още през ХVIII век на новия континент пристигат и първите английски произведения на изкуството. Американското изкуство е отделено в специална галерия. От 1900 г. редовно се провеждат Годишни национални художествени изложби в Метрополитън. След закриването на изложбите в музея постъпват най-значимите произведения. Така се осигурява редовното попълване на американската сбирка от края на ХIХ век до съвременността.
Музеят Метрополитън притежава най-богатата колекция в САЩ. Той е изключителен пример за развитието на останалите художествени музеи в страната. Като оказва методическа, техническа и финансова помощ той допринася за развитието на музейната дейност. Чрез гостувания в различни музеи Метрополитън дава възможност милиони посетители да се запознаят с шедьоврите на неговата богата колекция.
 

Американската национална галерия на изкуствата

Създаването на Националната галерия на изкуствата в САЩ е пример за дарителството, като една от най-благородните черти на американския народ. Най-голямото дарение с което се полагат основите на този музей е на Андрю Мелън. Той не само подарява своята богата колекция от произведения на изкуството, но и построява внушителната сграда на галерията.
През 1921 г. А.Мелън се преселва във Вашингтон и много скоро той става много популярен, но не с това, че е министър на финансиите, учудващо за американците, а заради богатата си колекция от картини включващи платна на Филипо Липи, Ф.Гоя, Ел Греко, Бернардино Луини, Вермиър и мн. др. През 1931 г. Мелън е изпратен като посланик в Лондон. Престоят му там е изключително ползотворен. Той обогатява личната си колекция като закупува за 1,116 млн. дол. следните картини: “Алба Мадона” на Рафаел (най-скъпата картина в света по това време), “Обожанието на Маги” на Ботичели, “Разпятието” на Перуджино, “Венера с огледало” на Тициан, четири картини на Ван Дайк, пет на Рембранд и др. От Ермитажа купува “Св. Георги и дракона” на Рафаел, както и редица картини на немски майстори. Разгърнатото колекционерство на Мелън е прекъснато с голям скандал от страна на администрацията на президента Рузвелт. След като се води процес през 1932 г. за укриване на данъци, Мелън е оправдан. По време на процеса американската общественост разбира за идеята на Мелън да завещае на държавата огромната си лична колекция с цел да бъде създадена Национална художествена галерия. По време на престоя си в Лондон той често посещава Английската национална галерия и мечтае да издигне подобна във Вашингтон.
В началото на 1937 г. А.Мелън, официално обявява своето дарение и идеята за изграждане на Национална художествена галерия. За място на строежа са избрани подножията на Капитолийския хълм във Вашингтон. Проектирането на внушителната сграда е възложено на арх. Джон Ръсел Поуп. Много сили и нерви отнема на Мелън утвърждаването на проекта от страна на правителството. През това време той се разболява, но не се оттегля да почива докато не утвърждава и последната подробност по строежа – облицовката на фасадата от розов мрамор от Тенеси. Здравословното състояние на Мелън се влошава и на 26 август 1937 г. той умира без да види реализирана мечтата на своя живот. Но неговото дело е продължено от арх. Поуп и други съмишленици.
Архитект Поуп е привърженик на неокласицизма. За разлика от неговите съвременници, като арх. Франк Лойд Райт, които се стремят да разрушат установените древни модели, арх. Поуп вярва, че монументалната архитектура трябва строго да се придържа към гръцките си и романски корени с минимален личен принос от съвременния архитект. Ето защо той издига един внушителен храм на изкуството в строгите форми на неокласицизма. Сградата е по-голяма от Лондонската галерия със своите 500 хиляди квадратни фута (11 акра) застроена площ, тя е най-голямата мраморна сграда построена в света до това време. Строителството продължава почти 4 години. За облицовката на фасадата са използвани 35 хиляди блока от 7 вида розов мрамор доставен от Тенеси. Това оскъпява строежа на 35 млн. дол. при първоначално приет бюджет от 13 млн.
Официалното откриване на Националната художествена галерия на САЩ е на 17 март 1941 г. След А.Мелън голямо дарение на галерията прави Самоел Крес. Той също е имал намерение да построи художествен музей, но след като научава за идеята на Мелън, горещо я подкрепя. След време С.Крес става член на Управителния съвет и Президент на музея. Неговият брат Р.Крес е също запален колекционер, през 1945 г. закупува 1 300 бронзови статуи и медальони от времето на Ренесанса, подарени също на Националната галерия. Третият брат Крес – Сам също колекционира италиански картини, които подарява на музея.
Според идеята на Мелън, Националната галерия трябва да колекционира само шедьоври на живописта, по модела на Лондонската галерия. Богатият колекционер Уайднър настоява в нея да се включи и декоративното изкуство, каквото притежавал той и баща му. Те подаряват на Националната галерия богата колекция от френски мебелировка от ХVIII век, картини на Мане, Дега и една на Белини от 1514 г., както и забележителният гоблен “Триумфът на Христос”, притежаван от кардинал Назарини.
Лесинг Розенвалд подарява на Националната галерия богатата си сбирка от 22 хил. графики и литографии. По такъв начин тя става един от световните центрове на графичното изкуство. Сред най-забележителните и творби са около 300 графики на Дюрер, както и отделни работи на модерни европейски художници, като Пикасо, Емил Нолде, Уилюм Блейк и др.
Открита по време на Втората световна война, Националната галерия става инициатор на редица патриотични инициативи. През май 1941 г. се открива временна изложба “Две хиляди американски акварела”. Изложбата е благотворителна, като средствата от продажбата отиват за подпомагане на болница в Луизиана. По примера на Лондонската галерия и тук възниква Оркестърът на Националната галерия. Съпругата на директора на музея, г-жа Финли организира неделни вечери за военнослужещите. По такъв начин Националната галерия се нарежда и сред най-интересните музикални културни институти в столицата.
По време на войната най-ценните шедьоври са евакуирани в хранилище в Северна Каролина. От Германия е приета колекция на немски художници за съхранение и след войната е върната.
Новата източна сграда на Националната галерия е завършена в края на 70-те години и открита на 1 юни 1978 г. В нея се създават съвременни условия за превръщане на галерията в обществен център за изучаване и популяризиране на изкуството. Новата галерия получава големи дарения от дъщерята и сина на Мелън – Айлса и Пол Мелън. Експозиционната площ се увеличава с нови 110 хил. кв. фута. Така в новата сграда се разкриват експозиции на Индианското и Африканското изкуство, Съкровищата на Тутанкамон. Съвременните изложбени зали дават възможност едновременно да бъдат представени уникални паметници на различни цивилизации като: “Търсенията на Александър Македонски”, “Великолепията на Дрезден”, “Изкуството на Ацтеките”, “Импозантни предмети на изкуството от Япония”, “Шведски средновековни оръжия”, “Импресионистична и постимпресионистична живопис от Русия”, “Преоткриването на Роден”, “Археологически паметници от Китай” и т.н.
Националната галерия на САЩ има повече от половин вековна история. Тя е създадена и продължава да съществува благодарение на дарителството на богатите американски колекционери. Примера на нейния основател Мелън е последван от редица американски филантропи и благодарение на техните дарения днес Националната галерия във Вашингтон е сред най-богатите художествени музеи в света. Съоръжена с най-модерната техника тя дава прекрасна възможност за научни изследвания, реставрация и консервация на паметниците, както и за широк научен обмен между специалистите в тези области.
 

Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк

Музеят за модерно изкуство отваря врати на 7 ноември 1929 г. Той е създаден от група ентусиазирани поклонници на съвременното и модерно изкуство в разрез с тогавашните разбирания в музеите да влизат само творби на художници най- късно от средата на ХIХ век. Идеята за създаване на бъдещият модерен музей принадлежи на три заможни почитателки на изкуството – мис Лили Блис, мисис Корнелиъс Съливан и мисис Д.Рокфелер. За председател на комитета за създаване на музея е избран колекционера А.Гудиър, който полага много усилия за привличане на попечители и назначаването на първия директор – Алфред Бар.
През първите години музеят експериментира организирайки различни изложби, без да има постоянна експозиция. Първата изложба с която се открива музеят през ноември 1929 г. е от 71 творби представящи различните модерни европейски течения в изобразителното изкуство, включително и 28 картини на Ван Гог. Макар и в ограниченото пространство където е експонирана първата изложба, тя се радва на изненадващ, дори за съставителите й успех. За пет седмици 49 хил. посетители се запознават с модерните европейски художници. Втората изложба е от творби на 19 съвременни американски художници. Естествено е, че тя привлича по-малко публика, но началото е обнадеждаващо.
През 1932 г. музеят се премества в сграда наета от Джон Рокфелер, която дава по-голяма възможност за експониране. Пристъпва се и към създаване на постоянна експозиция. Благодарение на голямото количество произведения на изкуството постъпили по това време в резултат на изпълнението на завещанието на една от създателките на музея мис Блис вече може да се говори за едно солидно ядро на бъдещата постоянна експозиция. Дарението обхваща 30 картини рисувани с маслени бои, 36 акварела, 50 гравюри и др. Сред тях са творби на Сезан, Матис, Пикасо и др. През 1935 г. мисис Рокфелер подарява на музея 181 картини предимно на американски художници. От следващата година тя отпуска големи суми за закупуване на абстрактни и сюреалистични произведения от Европа. В края на 30-те години музеят е покровителстван най-щедро от мисис Симон Гугенхайм. Нейна е заслугата да се закупят едни от най-ценните картини на Пикасо.
Една от най-интересните идеи включена в програмата за развитие на музея е свързана със създаването на филмотека. През 1929 г. когато се създава музеят, малцина са тези които определят кинопродукцията като вид изкуство. Постепенно се намират и други съидейници, за да се стигне до 1938 г. когато в Лондон, Париж и Берлин се създават подобни филмотеки и те се обединяват в Международна федерация за архивни филми. Така в края на 30-те години музеят става инициатор за разпространяването сред учащите се на образователни програми за новия вид изкуство – киното.
През 30-те години музеят разчупва традициите при създаване на временни експозиции като: “Модерна архитектура” – 1932 г., “Машинно изкуство” – 1934 г. Особено впечатление предизвиква тази изложба, в която за първи път на цели три етажа от музея са експонирани образци на индустриалното инженерство съчетано с модерен дизайн показващи машини, части от тях, научни инструменти и предмети от ежедневния бит.
Един от основните отдели на музея е библиотеката. Първоначално тя разполага само с книгите на Гудиър. Постепенно техният брой нараства и от 1933 г. е назначена и библиотекарка. От тогава започва и активна издателска дейност на музея. През 1933 г. е публикуван Каталог съпровождал първата изложба на Постимпресионистичните акварели. Слага се и началото на периодичното издание на музея “Бюлетин” с излизането на неговия първи брой през 1933 г.
Нов етап в историята на музея започва с изграждането и влизането в експлоатация на новата му сграда през 1939 г. Специално строена за съвременен музей нейната фасада от стъкло, стъклопласти и алумин се откроява на фона на традиционните сгради които я заобикалят. Първите три етажа са проектирани за постоянната музейна експозиция, четвъртия за библиотеката и издателството с печатна база, петият за администрацията, шестия за зали за конференции и ресторант с покрита тераса, под входното фоайе е разположена кинозала, а в двора е разположена градина, по проект на Джон Мак Андрю, за експониране на скулптури – един малък зелен оазис в центъра на Ню Йорк.
По време на Втората световна война музеят непрекратява своята дейност. През 1941 г. е организирана една от най-успешните изложби “Органичен дизайн на домашно обзавеждане”. По това време се обособява и отделът за фотография. Наложително е утвърждаването на фотографията като изкуство. Ето защо музеят урежда многобройни изложби чрез които фотографията да получи публично признание като част от модерното изкуство. Една от най-успешните изложби е през 1942 г. “Пътят към победата”. В нея чрез съчетаване на естетиката с патриотизма се разкрива решимостта на американските войни за победа над фашизма.
През 50-те и 60-те години музеят получава многобройни дарения, които налагат неговото разширение. В началото на май 1964 г. музеят отваря разширените си галерии и обновената си постоянна експозиция под надслов “Изкуство в променящ се свят 1884-1964 г.”. В двете нови крила и градина са експонирани десетки картини, рисунки и скулптури от най-новите постъпления на музея. Разширената изложбена площ дава възможност по-пълно да се разкрият и фондовете на отделите за модерна архитектура, дизайн, полиграфия и илюстрация на книги, фотографии и филми.
През 70-те години музеят постига своите най-големи успехи. Посетителите му непрекъснато нарастват, независимо от откриването на десетки нови галерии в Ню Йорк и цялата страна. Нововъзникващите музеи гледат на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк като на пример за тяхната реализация получавайки от него методическа и материална подкрепа, гостуващи изложби и др. Така в най-ново време се създават и големите музеи за модерно изкуство в Чикаго и Лос Анжелис. Откритият в началото на 1995 г. Музей за съвременно изкуство в Сан Франциско е построен по проект на шведския архитект Марио Бота и е на стойност 62 млн. долара. В модерната сграда на музея са експонирани картини на Пикасо, Матис, Диего Ривера, Рой Лихтенщайн Джеспър Джонс и др.
 

Национален въздушен и космически
музей във Вашингтон

Националният консултативен съвет по аеронавтика, известен по-късно като НАСА е създаден през 1915 г. От самото му създаване той е в тесни връзки със Смитсъновия институт, който спонсорира различни експерименти и на първо място Робърт Годорд – бащата на съвременната ракетна техника. През 1946 г. се създава Националният музей на въздушните сили, който от 1966 г. включва и космоса. За основа на музейната експозиция се използва колекцията създавана след 1920 г. от Пол Габер с помощта на Смитсъновия институт.
Нов етап в дейността на Националния въздушен и космически музей настъпва след откриването на модерната експозиция в новата сграда през юни 1976 г. Архитектът Гио Обата се е постарал чрез огромните изцяло остъклени халета да създаде илюзията, че всички експонати се намират действително във въздушната шир и посетителите да бъдат обхванати от тази безгранична свобода чувствана от летците независимо дали управляват най-малкия самолет в света или най-големия. Веднага след откриването на експозицията тя поставя рекорди за посещаемост – на двадесет и четвъртия ден в нея влиза милионният посетител, през януари 1982 г. посетителите прехвърлят 50 млн., а през декември 1986 г. 100 млн. Така той се превръща в най-посещаваният музей в света.
Модерната експозиция на музея разкрива на посетителите мечтата на човека да полети. За разлика от другите сродни музеи, тук стремежа е да се покажат всички страни на полета. Показани са от най-простите до най-сложните технологии използвани в самолетостроенето и космонавтиката. Посетителите се запознават с различните етапи на развитието на авиацията, могат да докоснат оригиналните първи летателни апарати и следващите поколения самолети. Експонирани са не само американски образци, но и японският “Зеро”, германският “Месершмит” МЕ-109 и др.
Сред най-интересните експонати безспорно е командния модул ”Колумбия” на Аполо-11, с който се завръщат от Луната първите нейни покорители – Нил Амстронг, Едвин Алдрин и Майкал Колинс – бъдещият директор на Националния музей за авиация и космонавтика. Според него, музеят е станал най-голямата туристическа атракция във Вашингтон защото по-голямата част от експозицията е свързана със значими исторически събития, които хората могат да си припомнят като техни съвременници.
Сред най-новите експонати в музея е първата космическа совалка “Ентърпрайс”. Огромните й размери са пречка за нейното експониране в рамките на сегашните експозиционни площи, ето защо е започнат строеж на специална пристройка в която тя ще бъде самостоятелно експонирана. За останалите огромни експонати, като различните модели “Боинг” и големи ракети, музеят има филиал на открито на летище Вашингтон.

Литература:
Abbot,S. and H.N.Abrams, The National Museum of American History, N.Y. 1981
Art treasures of the Metropolitan. New York, Harry N. Abrams, Inc., 1952
Brayan,C.D.B. The National Air and Space Museum, NY, 1989
Koch-Hillebrecht, Manfred. Museen in den USA. Muenchen, Hirmer Verlag, 1992
Kopper,Р. America's National Gallery of Art. AGift to the Nation, N.Y. 1991
Liechtenstein - the princely collections. New York, The Metropolitan Museum of Art, 1985
Masterpieces of the Metropolitan Museum of Art, NY, 1993
The Armand Hammer Collection. NY, 1980
The Museum of Modern Art; New York. The History and the Collection. NY, 1991
Walker, John. National Gallery Washington. Milano, Mondadori, 1968
Панас, К.И. Художественный музей Метрополитен. Москва, Искусство, 1982
Суслов, В.А. Музей Метрополитен. Нью-Йорк, М. 1983
Георгиев, П. Смитсоновата институция в САЩ, в-к Музей, Варна, бр. 1, 1994