ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В РУСИЯ

Ермитажа

Най-големият и най-богат музей в Русия е Ермитажа. Той е създаден в Санкт Петербург през 1764 г. при Екатерина II (името си носи от старата френска дума “ермитажо” – кът на отшелника). Първоначално той има дворцов характер и за това е уреден в малък самостоятелен дворец известен като Малкия Ермитаж. Първата колекция съдържа само 225 картини, които са получени от берлинския търговец Гоцковски, като погасяване на неговите задължения към руската хазна. Дълги години той събира тези картини за пруския крал Фридрих II, но в крайна сметка те попадат в Санкт Петербург. В резултат на добре организирана от Екатерина II мрежа от нейни търговци на произведения на изкуството само за десет години техният брой нараства на 2 080. Сред тях са: колекцията на граф Брюл от Дрезден, сбирката на Кроз от Париж, на лорд Уолпол от Лондон, на Кобенцел от Брюксел и т. н. През 1774 г. на френски език е издаден първият каталог на Ермитажа. От него се вижда, че музеят притежава 2 080 картини, като някои западноевропейски школи са пълно представени. Постепенно с убогатяването на колекцията, тя се разполага в нови сгради – Старият Ермитаж, Новият Ермитаж и Зимният дворец. От 1852 г. музеят е отворен за свободни посещения.
Руската култура е експонирана в 40 зали на Зимния дворец. Тук се дава пълна представа за древния произход на руската култура чрез археологически паметници и други исторически свидетелства за развитието й през Средновековието. Чрез многобройни произведения на приложното изкуство се разкрива духовния и светски живот в Древната Рус.
Първобитната култура е документирана с хиляди паметници открити при археологически разкопки на огромната територия на Русия. Те са експонирани в 22 зали. Сред тях са паметници от появата на човека по тези земи до създаването на първите руски княжества.
Културата на Средна Азия. Богатата колекция е разположена в 16 зали и обхваща паметници от VI в. пр.н.е. до средата на ХIХ в. В отделна зала са експонирани уникални музейни предмети от най-старата държава съществувала в земите на Армения – Урарту (VIII в. пр.н.е.).
Египегската сбирка включва многобройни паметници от IV-то хил.пр.н.е. до VI в. от н.е. Макар и по-бедна от колекциите на Лувъра и Британския музей, сбирката на Ермитажа дава представа за развитието на изкуството и културата на Древния Египет до идването на арабите в тези земи. Сред най-интересните експонати тук са релефните портрети на Птолемей II и съпругата му Арсиноя.
Изкуството на Византия е представено с богата колекция включваща икони от IV до ХV век. Уникални са византийските сребърни съкровища открити в Приуралието и Украйна. Те са от сребърни съдове, изкусно изработени, може би в столична занаятчийска работилница. Сред великолепните византийски икони от различни периоди са експонирани и две български средновековни каменни икони. Те са открити при разкопки ръководени от руския археолог Сирку по време на Руско-турската освободителна война.
Изкуството на Близкия и Средния Изток обхваща периода от III до ХVIII в. Колекцията включва паметници от Иран (III-ХVIII в.), от Египет (VII-ХV в.), от Сирия и Ирак (ХIII и ХIV в.), от Турция (ХIV и ХVII в.). Най-богата е колекцията представяща изкуството в Китай от II хил. пр.н.е. до ср. на ХХ век. В 17 зали са експонирани уникални произведения на китайското изкуство. Метална пластика и други паметници на индийската култура (ХVII – ХХ в.), са експонирани в две зали.
Антично изкуство. Богатата антична сбирка е натрупана в резултат на дългогодишни археологически разкопки по Северното черноморско крайбрежие. В гръцките колонии Пантикапей, Нимфея, Феодосия, Херсонес, Олбия и др. са открити множество древногръцки вази, амфори и красиви керамични съдове. В четири специално архитектурно оформени зали е експонирана богатата колекция от римски скулптурни портрети.
Западноевропейско изкуство. Ермитажа притежава една от най-богатите колекции от картини от Италианския ренесанс. От общо 14 запазени картини на Леонардо да Винчи, две са експонирани тук – “Мадона Лита” и “Мадона Беноа”. Рафаело е представен с “Мадона Конестабиле” и “Светото семейство”, а Микеланжело с мраморната скулптура “Наведеното момче” предназначено за гробницата на фамилията Медичи във Флоренция. Останалите италиански майстори са представени според направленията и школите през различните периоди от ХIII до ХVIII век. Най-забележителни са творбите на Тициан – “Каещата са Мария Магдалена” и “Свети Себастиян”, Тинторенто – “Раждането на Йоан Кръстител”, Веронезе – “Пиета”, Караваджо – “Свирач на лютня” и др.
Испанското изкуство е най-пълно представено от ХVI до ХVII в. Музеят разполага с едни от най-известните шедьоври на Ел Греко – “Апостолите Петър и Павел”, Веласкес -”Портрет на херцог Оливарес”, Мурильо – “Момче с куче”, Гоя – “Портрет на актрисата Антония Сарате”. В четири зали са разположени творби на представители на т.н. Северен Ренесанс. Специална зала е отделена за многобройните платна на Питер Паул Рубенс, най-известните сред тях са “Съюза между Водата и Земята” и “Персей и Андроида”.
Холандската живопис от ХVII и ХVIII век е широко застъпена в Ермитажа. Смята се, че разположената в 8 зали колекция е една от най-големите в света. Ядрото на колекцията са 40 картини на Рембранд, сред тях такива шедьоври като: “Флора”, “Млада жена с обици”, “Жертвоприношението на Аврам”, “Даная”, “Свалянето от кръста”, “Светото семейство”, “Завръщането на блудния син”, “Автопортрет” и пейзажи.
Експозицията на изкуството на Франция (ХV – ХХ в.) заема 39 зали. В нея са включени освен произведения на изобразителното изкуство и гоблени, старинни мебели, изящни изделия от порцелан, злато и сребро. Извън Лувъра, това е най-богата колекция от френско изкуство. Това богатство на ермитажа се дължи на оживените контакти на двора на Екатерина II с дворцовите среди на Франция през ХVIII век. Забележителна е и колекцията от творби на френските имресионисти Клод Моне, Алфред Сислей, Огюст Реноар, Едгар Дега, Пол Сезан, Ван Гог, Пол Гоген, Анри Матис, Алберт Марке, Пиер Бонар, Андре Дерен, Пабло Пикасо, Анри Тулуз-Лотрек и др.
Немската художествена школа е представена с картини на Лукас Карнах, Ханс Холбайн, Албрехт Дюрер, Албрехт Алтдорфер, Каспар Давид Фридрих, Франц Ленбахт, Макс Либерман и др. В отделни зали са експонатите от Финландия, Белгия, Австрия, Дания, Швеция и Англия.
 

Руският музей

През 1898 г. в Санкт Петербург, столицата на Руската империя е открит Национален художествен музей известен като Руския музей. Неговата задача е да издири и събере образци на руското изобразително и приложно изкуство. Във фондовете на музея са натрупани над 300 хил. музейни предмета. Сегашната експозиция е разположена в 130 зали.
Древноруското изкуство е представено от безименни майстори рисували “Ангелът със златните коси” (ХIII в.), “Борис и Глеб” (ХIV в.) и др. Андрей Рубльов присъства със знаменитата си творба “Апостол Павел” от Успенския храм във Владимир. Развитието на руската иконописна школа през ХVI и ХVII век се проследява чрез творчеството на известните иконописци Дионисий и Симон Ушаков. Дело на неизвестни майстори от ХVI в. са иконите “Рождество Христово”, “Видение Евлогия”, “Св. Богородица”, “Св. Димитър Солунски”, “Св. Никола” и др. Основната част от фонда Древноруска живопис е подарена на Руския музей през 1913 г. от големият колекционер и учен Н.П.Лихачов.
Руската художествена школа през ХVII и ХVIII век отделя основно място на портретите. Сред експонатите е интересният мозаичен “Портрет на империатрица Елисавета” дело на руският енциклопедист Михаил Ломоносов.
Руското изкуство през ХIХ век е най-пълно представено. Тук се намират голям брой картини на всички руски художници творили по това време. Огромните платна с “Последния ден на Помпей” на Карл Брюлов и “Девета вълна” на Айвазовски ни пренасят във времето на най-високите постижения на руската живопис. Карл Брюлов е представен и със знаменитата си творба “Вирсавия”.
От втората половина на ХIХ век ексопозицията включва творбите на Василий Петров – “Манастирска трапеза” и “Ловци спрели на почивка”. Много са картините на пейзажистите – Ф.Василев “Затопляне”, горски пейзажи на Шишкин и “Върби огряни от слънце”. Иля Репин е представен с едни от най-популярните си творби “Бурлаци на Волга” и “Запорожски казаци пишат писмо до турския султан”. Тук са и картините на Г.Мясоедов, Куинджи, В.Поленов. Василий Верешчагин е представен с пейзажа “Казбек”. Василий Суриков присъства с “Покоряването на Сибир от Ермарк”, “Степан Разин” и др.
Богатото творчество на Исак Левитан е представено в отделна зала. Сред картините на Валентин Серов се открояват “Портрет на Зинаида Юсупова” и “Портрет на графиня Орлова”. Михаил Врубел присъства с картини от цикъла “Демон”. Кузма Петров-Водкин е представен с “Майка” и “Тревога”, а К.Коровин с “Портрет на Фьодор Шаляпин”. Експонирани са и творби на А.Дейнека, С.Герасимов, М.Сарян, Н.Пластов и др. В музея има и богата колекция от съвременното руско изкуство.
През 1901 г. от Руския музей се отделя Държавният етнографски музей. Днес той разполага с богата колекция от над 450 хил. музейни предмета. Експонирани са отделни сбирки с характерни етнографски материали от различните народности населяващи предилите на бившия Съветски съюз.
 

Държавна оръжейна палата

През 1720 г. император Петър I обявява Оръжейата палата за съкровищница на царското семейство. Към средата на ХVIII век се прави опит за систематизиране на сбирката и за превръщането и в музей. Проектът за построяване на музейна сграда преминава през различни перипетии за да се достигне до 1806 г. когато започва неговото осъществяване на мястото където се издигал двореца на Борис Годунов. Походът на Наполеон забавя строежа, но той е завършен през 1814 г. и в седем зали са експонирани значителна част от царските съкровища. През 1851 г. е завършена сегашната сграда в която е преместен музеят.
В Оръжейната палата сега се съхраняват: сбирка от хладни и огнестрелни оръжия, бойни и парадни доспехи, общо над 8 хил. експонати изработени от ХIII до ХIХ век в различни страни – Русия, Византия, Иран, Турция, Египет, Индия и Германия. Богата е колекцията от Византийски произведения на ювелирното изкуство, включваща предмети изработени от V до ХV век. При златните и сребърнти руски изделия от ХII-ХVII в. са приложени различни техники. През ХVII и ХVIII в. се налага стил рококо и класицизъм сред майсторите ювелири в Москва, Петербург, Велики Устюг и Вологда.
Колекцията западноевропейско сребро включва изделия от ХIII до ХIХ век. По-голямата й част е закупена през 1628 г. при разпродажбата на съкровищата на датския крал Кристиан IV. Музеят притежава и богата колекция от тъкани. Сред експонатите са одежди на висшия руски клир. Разкошните дрехи на руските цари са експонирани в отделни витрини.
В Елмазният фонд се съхраняват корони и други императорски достойнства на руските владетели. Сред експонатите е голямата корона изработена при възшествието на Екатерина II и нейния скиптър украсен с един от най-великолепните изумруди на света. В колекцията се намират и прочутите диаманти “Орлов” и “Шах”, както и Цейлонския сапфир. Сред многобройните по-малки скъпоценни камъни има и масивни късове самородно злато.
 

Третяковската галерия

Световно известната галерия е основана от големият руски колекционер П.М.Третяков (1832-1898). Неговата основна цел е да създаде музей на националното изкуство. Първите картини той закупува през 1856 г., а от 1861 г. системно откупува творби на негови съвременници. Особено богата е колекцията му на т.н. художници “передвижники”, подпомагани от него.
През 1872 г. започва строежа на бъдещата художественна галерия. От 1874 г. колекцията е разположена в новата сграда, но много скоро тя не може да побере бързо нарастващите сбирки. През 1882 г. Третяков купува Туркестанската серия на В.Верешчагин, с което картините на този художник в галерията достигат 150. Ето защо се налага строежа на нова сграда, в чиито щест зали се разполагат творбите на Верешчагин и неговите съвременници.
През 1874 г. галерията приема първите си посетители, но от 1881 г. тя става достъпна за всички граждани. На 25 юни 1892 г. умира по-малкият брат на Третяков, който завещава на град Москва половината си къща и крупна сума, а колекцията си от картини на чуждестранни художници на брат си. Воден от собственото си желание и това на покойния си брат, на 31 август 1892 г. Третяков връчва на градската Дума заявление за предаване на галерията с общо 2 хил. картини и сградите на град Москва. След неговата смърт през 1898 г. галерията е наречена на имената на двамата братя Павел и Сергей Третякови. В днешният си вид фасадата на музея е оформена от В.М.Васнецов през 1901-1902 г. В приказният руски народен стил художника е подчертал дълбоките и трайни корени на руската художествена школа и връзката й с вековните традици на народното изкуство.
Иконописната колекция на Третяковската галерия е най-богатата в Русия. Тя наброява над 2 хил. творби на майстори от школите на Киевската Рус, Новгород, Псков, Москва, Твер, Суздал. Най-старите паметници са от ХII в. – мозаичната икона “Дмитрий Солунски” (1113 г.), византийската икона “Владимировската Богородица” (нач. на ХII в.), от началото на ХIII век са “Богородица” от Спаския манастир в Ярослав и “Св. Никола” от Новгород. Сред най-старите икони са и произведенията на Теофан Грек – “Донската Св. Богородица” (1390 г.) и на Андрей Рубльов – “Старозаветна Троица” (1420 г.), “Арахангел Михаил” и “Апостол Павел” от нач. на ХV в.
Руската светска живопис от ХVIII в. е представена с парадни портрети и скулптури. Сред най-добрите портретисти са: И.Н.Никитин – “Портрет на държавния канцлер Г.И.Головкин” (1720 г.), А.П.Антропов – “Портрет на А.М.Измайлова” (1759 г.), Г.Гроот – “Конен портрет на империатрица Елисавета Петровна с арапин” (1743 г.), Ф.С.Рокотов – “Портрет на А.П.Струйска” (1772 г.), Д.Г.Левицкий – “Портрет на графиня Урсула Мнишек” (1782 г.) и др. Романтизмът сред руските художници прониква и при портретистите. Еталон за това течение е световно известният “Портрет на А.С.Пушкин” (1837 г.), рисуван приживе от О.А.Кипренски.
В началото на ХIХ век започва развитието и на руският пейзаж. Сред първите имена в този жанр трябва да посочим С.Ф.Шчедрин – “Изглед от Соренто”, В.А.Тропини, П.А.Федотов, А.Г.Венецианов – “Жетва. Лято” и др.
Третяковската галерия притежава малка, но много ценна колекция от портрети на Карл Брюлов. С голямо майсторсво са пресъздадени портретите на Н.В.Куколник (1836), И.А.Крилов (около 1839), А.Н.Струговщиков (1840), автопортрет (1848), М.Ланчи (1852), но най-забележителен остава парадният портрет известен като “Ездачка” (1832).
Богатото творчество на Александър Иванов е представено с картините “Аполон, Гиацинт и Кипарис” (1831-1834), огромното платно (540Х750) изобразяващо евангелската сцена “Явяването на Христос пред народа” (1837-1857) и др.
Ядрото на колекцията в Третяковската галерия се създава през втората половина на ХIХ век, ето защо централно място в нея заемат художниците творили по това време. В каталога излязъл през 1899 г. от общо 1635 картини, 1200 са от втората половина на ХIХ век. Първите произведения които Третяков закупува от този период са “Сблъсък с финландски контрабандисти” на В.Д.Худяков, “Искушение” на Н.Г.Шилдер и др. Бързо нараства и колекцията от пейзажи включваща “Лунна нощ” на Айвазовски и многобройни пейзажи на руската природа пресъздадени от А.П. Боголюбов, П.А.Суходолски, М.К.Клод и И.И.Шишкин.
Втората половина на ХIХ век се характеризира с оригиналното присъствие на художниците “передвижници” – И.Н.Крамской, Г.Г.Мясоедов, Н.Н.Ге, В.Г.Перов, И.Е.Репин, В.И.Суриков, В.Е.Маковски, А.К.Саврасов, И.И.Шишкин, А.И.Куинджи, Н.А.Ярошенко, И.И.Левитан и В.А.Серов. Третяков е твърде близък с В.Г.Перов, който от своя страна оглавявал московската група художници участващи в Дружеството за предвижими художествени изложби. Техните идеи са общи – приобщаване към изкуството на колкото се може повече хора. Така в колекцията на Третяковската галерия са включени най-зрелите творби на тези художници: “Петър I и царевич Алексей” на Н.Н.Ге, “Гарваните долетяха” на Саврасов, “Пладне” на Шишкин и др.
Натуралистични тенденции се появяват в пейзажа на А.К.Саврасов – “Междуселски път” и в историческата живопис на В.В.Верешчагин – “Апотеоз на войната”. За българският посетител най-интересни са творбите на Верешчагин свързани с Освободителната Руско-Турска война. Огромното платно (147Х229) ни пренася към събитията след победата при Шипка и Шейново – “Скобелев под Шипка” (1877-1878).
При И.Е.Репин завладява тематичната широта и яркото пресъздаване на живота. Тук е една от най-грандиозните му композиции (174Х280) – “Шествието на кръста в Курска губерния” (1880-1883), както и потресаващата психологически картина – “Иван Грозний и неговия син” (1885). В колекцията на галерията са включени и портретите на Мусоргски (1881), на Лев Николаевич Толстой (1887), “Протодякон” (1877), както и известната картина “Неочакван” (1884-1888). Близки по сюжет са и творбите на В.И.Суриков “Болярката Морозова” (1887) и “Утрото на екзекуцията на стрелците” (1881).
В края на ХIХ и началото на ХХ век бързо се сменят различни стилове и течения. Най-ярки са влиянията на импресионизма, експресионизма и кубизма. Един от първите опити в областта на експресионистичния пейзаж е на Н.П.Кримов – “Ветровит ден”. Като използва графична техника в експресионистичен дух М.В.Добужински рисува “Човек с очила” (1905-1906). Като използва нова пространствена система – т.н. “евклидова”, К.С.Петров-Водкин рисува известната картина “Къпане на червения кон” (1912). Един от главните представители на примитивизма е Н.С.Гончарова – “Автопортрет с жълти лилии” (1907).
В областта на скулптурата, импресионизма има своите привърженици и в Русия. П.П.Трубецки е роден в Италия и дълги години работи в Европа. Той създава поредица от портрети на Лев Николаевич Толстой при престоя си в Ясна поляна. В Третяковската галерия е експониран бюст от бронз на великия писател от 1899 г.
През ХХ век творят художниците П.В.Кузнецов, М.С.Сарян, И.И.Бродски, Р.Р.Фалк, И.И.Машков, А.А.Рилов, К.Ф.Юон, Б.В.Йохансон, С.А.Чуйков, П.П.Канчаловски, К.Н.Истомин, Д.П.Щеренберг, Б.В.Йохансон, М.В.Нестеров, Ю.И.Пименов, С.В.Герасимов, А.А.Дейнека, В.И.Мухина, А.И.Лактионов, В.А.Серов, Ф.П.Решетников и др., чиито картини са включени в експозицията за съвремена живопис.
 

Държавен музей за изобразителни
изкусва “А.С.Пушкин”

През ХVIII век при Московския университет е създаден “Монетен кабинет”, но до създаването на истински музей е необходимо да се преодолеят много трудности. През 1850 г. от Петербургската академия се получават гипсови отливки от антични скулптури за “Кабинета за изящни изкуства” при МГУ. Новосъздадената Катедра по история на изкуството си поставя за задача откриване на музей в който студентите да се запознават с образци на световното изкуство. От страна на държавата не се получава финансова подкрепа, но благодарение на даренията на И.С.Нечаев-Малцев и В.П.Боткин започва строителството на музея. Конкурса за най-добър проект е спечелен от Р.И.Клейн, който предлага фасада в неокласически стил с облицовка от уралски мрамор. Музеят се гради съобразно европейските тенденци и технически нововъведения – отоплителна и вентилационна уредба и др. В зависимост от експонатите, всяка зала се украсява с копия от антични или италиански фрески, византийски мозайки и стенописи.
Музеят за изящни изкуства е тържествено открит на 31 май 1912 г. От 1923 г. музеят е отделен от Университета и преминава към Народния комисариат на просветата. През 1937 г. по повод стогодишнината от смъртта на Пушкин музеят приема неговото име.
Експозицията на музея включва няколко отдела. Първоначално проф. И.В.Цветаев поръчва на най-добрите руски скулптори да направят отливки от образци на руски и западноевропейски скулптурни произведения. Прецизните отливки от критско-микенски, древногръцки и римски творби са сполучливо експонирани сред оригинални антични вази. Така по цялостно посетителите се запознават с античното изкуство. Музеят притежава и богата колекция от средновековни и ренесансови скулптури.
Живописният отдел се изгражда върху богата сбирка на М.С.Шчекин, който през 1909 г. я подарява на музея. В нея са включени картини на немски и италиански майстори от ХIII до ХVII век.
В основата на Египетската сбирка лежи дарението на руския ориенталист В.С.Голенишчев. Предадената през 1909 г. колекция включва оригинални древноегипетски паметници – скулптури, изделия на художествените занаяти, папируси и редките фаюмски портрети и уникални коптски тъкани. Експонатите са разположени в оригинално оформени зали, една от които като древноегипетски храм.
През 1924 г. след разформироването на Румянцевския музей част от картините са предадени на Музея за изящни изкуства. От графичния кабинет на Университета също постъпват гравюри и по такъв начин се създава една богата сбирка от печатна графика. Най-ценни са творбите на Дюрер, Рембранд и Кало. Към графичната сбирка се добавят и сбирка от руска народна графика, японски гравюри от дърво (30 хил.), рисунки (около 10 хил.), както и богата колекция от екслибриси.
Картинната галерия през 1924 г. се състои от две зали със западноевропейска живопис. През следващата година са открити още три зали включващи италианска живопис от ХIII до ХVII век и френски майстори от ХVII до ХIХ век. През 1927 г. се създава и зала за испанска и фламандска живопис от ХVII в. Колекцията от картини се дообогатява от национализирани дворянски колекци и от преразпределяне на картини от останалите музеи, най-много от Ермитажа и закрития Държавен музей за ново западно изкуство.
От частната колекция на С.И.Шчукин в музея постъпват над 200 картини, включващи предимно френски импресионисти, постимпресионисти, фовисти и кубисти. Най-богата е сбирката от творби на Пикасо – 50 картини. Матис е представен с 40 платна, сред които най-известните му творби – “Танц” и “Музика”. През 1911 г. самият художник идва в Москва за да аранжира картините си.
Богата е и частната колекция на И.А.Морозов придобита от музея. Богатият руски колекционер поддържа тесни контакти с художниците от групата “Наби” – Бонар, Вюйар, Дени. Шчукин и Морозов откупуват картини от Дюран-Рюел, Дрюе, Амброаз Волар и Д.Х.Канвайлер.
Сега художествената колекция на музея притежава над 2 хил. картини от различни школи и епохи. Основно място заема френската живописна школа. От представителите на ХVII век най-ярко е представен Пусен – “Великодушието на Сципион”, “Светото семейство”, “Риналдо и Армида”, “Героичен пейзаж с Херкулес”, както и Лорен – “Пейзаж с мост”, “Похищението на Европа”. Дворцовата портретна живопис е представена от Миняр, Ларжилиер, Риго, Токе и Дюплеси.
Сбирката от творби на френски художници от началото на ХIХ включва платна на Давид, Герен, Гро, Жерар, О.Верне, Жерико и Дьолакроа. Широко са представени и художниците от барбизонската школа – Дюпре, Русо, Добини, Диас де ла Пеня и Тройон. От френските творци от средата на ХIХ век най-широко е застъпен Коро с 14 картини – “Къпещата се Диана”, “Бурен вятър” и др. Негови съвременници са Миле, Бастиен-Льопаж, Месоние, Бретон, Лермит, Декан и Курбе.
Богата е сбирката от творби на импресионистите. Моне е представен с картини от всичките му творчески периоди. Многобройни са творбите на Реноар, Дега, Сисле, Писаро и на оформилото се ново направление от Сезан, Ван Гог, Гоген, Синяк, Тулуз-Лотрек и художниците от групата “Наби”.
Художествените експерименти на фовистите са показани чрез многобройните картини на Матис, Дерен и Вламенк. Кубизмът е застъпен в творбите на Пикасо.
Холандската живопис от ХVII век е широко представена. Многобройни са картините на Рембранд и неговите последователи Ливенс, Де Гелдер, Бол, Паудис, Кнюпфеп. Фламандската школа от ХVII век обхваща преди всичко творби на Рубенс, Йорданс и Снайдерс.
Италианският ренесанс присъства чрез чудесния полиптих на Ботичели. Музеят притежава и голяма сбирка от византийски икони и италиански произведени по византийски маниер от ХIII век. Италианските портрети от ХVI век са дело на Бронзино, Пармиджанино и Дел Пиомбо. Колекцията от италианска живопис през ХVII и ХVIII век включва творби на Гуерчино, Долчи, Реко, Маняско, Креспи, Строци, Гуарди, Каналето и Панини.

Литература:
Kustodieva, Tatyana et al. The Hermitage: Western European Painting of the 13th to the 18th. Leningrad, Aurora Art Publishers, 1989
Novouspensky, N. The Russian Museum - Painting. Leningrad, 1979
Prilutskaya, Tatyana. The Pushkin Museum of Fine Arts - Moskow. Leningrad, Aurora Art Publishers, 1992
Государственная Оружейная палата, М. 1981
Государственная Третьяковская галерия, М. 1989
Государственный Русский музей, Л. 1962
Государственный Эрмитаж, Л. 1978
Губчевский, П.Ф. Государственный Эрмитаж. Ленинград, Советский художник, 1967
Държавен Ермитаж. С. 1982
Държавен Руски музей. Кратък пътеводител, С. 1956
Държавна Третяковска галерия, С. 1967
Москва. Бележити творби от единадесет музея, М. 1981
Чесноков, В. Государственная Третьяковская галерея. Москва, Советский художник, 1964