ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В РУМЪНИЯ

Първите музейни колекции в Румъния възникват в манастирите и духовните семинарии. Има сведения, че още през ХV в. се създава колекция към Германския евангелистки колеж в Сибиу (1446), след това и към Римския католически колеж в Одорхеи (1696) и в Търгу-Муре (1708). Към истински музейни сбирки се преминава едва в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Най-известната от това време колекция е на Самуел фон Брукентал. В неговия дворец в Сибиу (Трансилвания) е отворена за посещение през 1790 г. музейна сбирка, която през 1817 г. прераства в музей, носещ името на създателя на колекцията. Друга голяма частна колекция по това време е на граф Батияни от Алба-Юлия. Нейната история води началото си от 1780 г., когато се създава прочутата Батиянска библиотека. В нея се съхраняват едни от най-ценните румънски манускрипти. В музейната сбирка, освен редките ръкописи, са колекционирани и други веществени паметници, като богата нумизматична сбирка и много етнографски материали.
Народният музей. Първият музей във Влашко е открит през 1834 г. в културния комплекс "Св. Сава". Неговата колекция бързо нараства благодарение на държавните грижи. През 1858 г. към Народния музей е открита Картинна галерия, в която са изложени картини на художниците Георге Татареску, Петре Александреску, Теодор Аман, Константин Лека и др. Така създадената колекция служи като ядро за създаването през 1864 г. на Пинакотека. Тя е придадена към Народния музей с указ на княз Александру Йоан Гика (Куза).
По повод на шестата годишнина от обединението на княжествата Влашко и Молдавия (1859г.) се създава Музеят на антиките, в който са експонирани забележителни антични мраморни и бронзови скулптури и керамика. В началото на 60-те години на ХIХ век видният румънски археолог и изкуствовед Александър Одолеску започва инвентаризиране на паметниците в манастирите и провеждане на археологически разкопки. Младата румънска държава от самото си създаване приема решителни законодални актове за опазване на своето културно и историческо наследство. От 1895 г. Народният музей е настанен в нова сграда, дотогава той заема част от Университета. Приемник на А.Одолеску е видният учен Г.Точелеску. Под негово ръководство се извършва систематизация на музейните материали. През 1900 г. е издаден каталог на музея, в който са описани всички експонати с подробности относно техния произход.
Извън Букурещ се създават и музеите в Клуж (1859), в Яш (1860), в Тимишоара (1895) и др. Възникват и първите частни колекции предимно с произведения на местни художоници. По това време се оформя и румънската художествена и скулптурна школа чиито най-видни представители са: Теодор Аман, Николае Григореску, Йоан Андрееску, Йон Джорджеску, Щефан Йонеску-Валбудя и Щефан Лукян. Техните творби са в основата на частните колекции на Е.Карада, В.Г.Морцун, М.Когълничану, С.Върнав, К.Дасиаде и мн. др. Те способстват за утвърждаването на младите таланти и чрез дарителството на своите колекции на музеите създават една традиция за запазване в страната на най-добрите художествени постижения и тяхното експониране за широката публика.
След Втората светона война румънското музейно дело продължава утвърдилите се традиции в тази област. През 1950 г. се открива Народният музей за изобразителни изкуства. След реорганизация през 1959 г. Народният музей е настанен в сградата на Двореца на републиката и отворен за посетители от 1962 г. Към старата колекция на музея се добавят и ценни експонати от Държавната пинакотека, Кралската колекция, музея "Тома Стелиан", Пинакотеката на Букурещката община, музеите "Йон Калиндеру" и "Александру Сен-Жорж", Народната банка и други големи музеи и колекции.
Постоянната експозиция на Народния музей включва най-представителните творби на румънската художествена школа, а в Галерията за чуждестранно изкуство са подбрани най-ценните чуждестранни творби от бившата Кралска колекция от двореца Пелеш (Синая) и от музеите: "Брукентал" в Сибиу, "Атастасе Симу", "Тома Стелиан" и "Йон Калиндеру" в Букурещ, както и от Държавната пинакотека и Пинакотеката на Букурещката община. Експонирани са редица картини на едни от най-големите представители на художествените школи в Италия, Франция, Испания, Холандия, Дания, Германия и Русия.
Съвременната експозиция на Народния музей за изобразителни изкуства има следните отдели: Галерия за старо румънско изкуство, Галерия за модерно и съвременно румънско изкуство, Галерия за чуждестранно изкуство и колекция Източно и Далекоизточно изкуство. От богатите фондове, наброяващи над 80 хил. художествени произведения, са подбрани най-ярките експонати. Така например в Галерията за старо румънско изкуство са екпонирани средновековни златни накити, икони и стенописи, скулптури от дърво и камък и др. В Галерията за модерно и съвременно румънско изкуство са представени художниците Г.Татареску, Т.Аман, Н.Григореску, Й.Андрееску, Щ.Лукян, Г.Петрашку, Т.Палади и др., както и скулптурите Георге, Ангел, Корнел и прочутият К.Бранкуши, от който са изложени 8 скулптори.
Един от най-интересните и най-посещаван музей в Букурещ е Музеят на селото. По подобие на Сканзен, румънските етнографи от Университета в Букурещ в продължение на 10 години, след 1925 г., провеждат експедиции във всички етнографски райони на страната и събират огромна колекция от автентичен материал, който най-напред излагат в първите по рода си изложби на открито. Така постепенно се изгражда първият музей на открито в Румъния. След Втората световна война работата в тази насока продължава, като се осъществява цялостна Национална програма, в резултат на която в музея са пренесени оригинални архитектурни паметници от всички етнографски райони, заедно със селскостопанския инвентар и покъщнина. Над 100 хиляди експоната представят изцяло традиционния бит и култура на населението от Трансилвания, Олтения, Мунтения, Молдавия и Северна Добруджа от ХVIII в. до наши дни.
Върху пространство от 70 декара са експонирани след демонтиране от постоянното им местонахождение и възстановяване тук в музейна, паркова среда десетки селски къщи и селскостопански постройки, занаятчийски работилници и дори две църкви от различни краища на страната.
Сред най-посещаваните музеи в провинцията е Музеят "Брукентал". Както вече посочихме, той е създаден в Сибиу през 1817 г. Ядрото около което се натрупва богатата частна колекция, са 1090 картини, купени във Виена през 1790 г. По-голямата част от нея са творби на прочути майстори на фламандската живопис и графика. По такъв начин тази колекция е единствената по рода си извън пределите на страната, в която са създадени тези произведения на изкуството.
Към тези забележителни творби в музея се прибавят и многобройни веществени паметници, които са обособени в следните музейни отдели: световно изкуство, румънска живопис, народно творчество, археология, история, естествени науки, порцелан и др.Литература:
Cebuc, A. Muzeul National de Arta al Republicii Socialiste Romania. B., 1986
Cruceanu, C. Romania. Museums. B., 1987
Frunzetti, Ion. Pictura universala in Museul de arta. Bucuresti, 1975
Galeria Nationala. Bucuresti, 1965
The Village Museum. Bucharest, 1991
Музей искусств Румынии. Бухарест. М., 1989
Музей Пелеш. Синая - Румыния. Бухарест, 1974
Музей села в Бухаресте. Бухарест, 1962
Николеску, К. Музей искусств РНР. Отдел Румынского средневекового искусства. Бухарест, 1964
Чебук, А. Музей на изкуството в СРРумъния. С., 1986