Глава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

4.5. Честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава и популяризирането на българското културно наследство в чужбина

А. Честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава
Най-много средства, сили и енергия музейната колегия отделя на честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Най-много инициативи са съсредоточени за реализиране в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в.
В съответствие с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 3 февруари 1978 г., разпореждане на МС от 4 април 1978 г. и изискванията на Националната координационна комисия е разработен проект на  “Програма за дейността на Националния комплекс “Култура”, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава.”597
С Решение на председателството на Комитета за култура от 26 декември 1978 г. се утвърждава статута на Върховния съвет по културно-историческо наследство.598 В неговия състав се включват изтъкнати учени и специалисти в областта на културно-историческото наследство, представители на министерства и институти. 599
На 16 януари 1979 г. се провежда заседание на Председателството на Комитета за култура (КК), на което се приема Програма за дейността на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава.600 Председателството решава в едномесечен срок поделенията на КК да разработят свои програми за 1300-годишнината от основаването на българската държава .601 Да се създадат работни групи, които да подготвят практически разработки по отделни проблеми: по развитие на фолклора и етнографията; синтеза в изкуството и културата в историческото развитие на България, пречупен през развитието и формирането на музейното дело.602
В хода на подготовката на Пленум на КК през март 1979 г. за 1300-годишнината от основаването на българската държава се провеждат поредица от заседания на Бюрото на КК.603 Обстойно се обсъжда проект на “Програма за дейността на Комитета за култура, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава” разработена през декември 1978 г.604
В тази програма дейностите са разпределени в два основни етапа. Първият обхваща времето от 1979 до 1982 г. с кулминация 1981 г., която преминава в подготовка и провеждане на Четвъртия конгрес на българската култура през 1982 г.605
Вторият етап достига чак до 1994 г. В него има нови акценти във връзка със “100-годишнината от рождението на Г. Димитров, 110 години от Априлското въстание, 70 г. от ВОСР, 150 г. от рождението на В. Левски, 800 г. от Освобождението от византийско владичество, 140 г. от рождението на Хр. Ботев, 110 г. от Освобождението, 120 г. от рождението на В. Л. Ленин,  100 г. от основаването на БРСДП и др. с кулминация 50 г. от победата на социалистическата революция в България.”606
В Програмата са залегнали основни направления на културните прояви за ознаменуване на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Ключово звено в цялата верига от дейности е “всенародното движение за естетическо възпитание в комунистически дух, с неговите разностранни аспекти и незаменима интегрираща сила за формиране на личното и обществено съзнание.”607
Програмата включва няколко тематични насоки. Първата е под надслов “България – страна на древни култури”. Предвидени са поредица от мероприятия на национално равнище.608 Най-важните са: Национална изложба “Тракийско изкуство и култура по българските земи” през периода 1979-1981 г.; Международен конгрес по славянска археология; Международен симпозиум: “Булгария понтика медиеви” (Черно море в Средновековието); Международен симпозиум “Понтийска Тракия” (1979 г.).609
Втората тематична насока е “Културно-историческата мисия на българската държава”. Тя включва следните основни мероприятия на национално равнище:610 организиране на национални музейни експозиции “1300-години от основаването на българската държава” през 1981 г. в националните музеи; Обща национална художествена изложба, посветена на 1300-годишнината, през 1981 г. в Националната художествена галерия (НХГ) съвместно със Съюза на българските художници (СБХ); тържествено откриване на Националния конгресно-концертен център в София през 1981 г.; тържествено откриване на мемориалния комплекс в Шумен и участие във всенародните тържества в Плиска, Преслав, Мадара и др.611
Средновековно изкуство и култура на България са обект на друга тематична насока. Целта е да се издирят, съхранят, обработят и направят достояние в България и по света достиженията на средновековната българска култура, да се очертае нейното място и роля в световния културно-исторически процес. Основните прояви включват:612 Дни на средновековната българска култура в Рилския манастир (изложби на икони, ръкописни и старопечатни книги, филмови музикални и театрални прояви, научни семинари и конференции) през 1981 г.; организиране на изложба “1000 години българска икона” (1979-1981 г.) в НХГ; международен симпозиум “Търновската художествена школа в славяно-византийското изкуство през ХІІІ-ХV век” (1981 г.); реставрация и подготовка за експониране на обектите от национален мащаб в древните български столици Плиска, Преслав и Търновград и манастирските комплекси в Бачково, Дряново, Троян, Преображенския и Роженския манастир. 1981 г. – НИПК.613
Следващата тематична насока е “Културно-историческата мисия на Българското възраждане и Освобождението на България”. Предвижда се:614 организиране на тържествата по случай 110 години от Априлското въстание в Панагюрище и Копривщица (1986 г.); провеждане на тържествата по случай 110 години от Освобождението на България в Плевен и на Шипка (1987 г.).615
В програмата са включени и няколко теми свързани с идеите на социализма и тяхната реализация в България.616 Специално внимание се отделя на националните традиции и тяхното съхраняване, обогатяване и развитие.617 Предвижда се в Габрово и в Орешака да се организират дни на българския бит и художествени занаяти. По време на празниците ще се представят самодейни състави. Поставя се и началото на Националния събор на народното творчество Копривщица и на Фолклорен събор “Рожен – 79”. Започва и провеждането на Фестивал на сурвакарите и кукерите в Перник.618
Една от най-значимите теми е “Издигане престижа на България и засилване ролята на българската култура в световния културно-исторически процес”. В нея се предвижда уреждане на изложби за България, за нейното културно-историческо наследство и за съвременните й достижения през периода 1979-1982 г.619 В програмата са включени и други тематични насоки.620 Една част от тях са посветени на бележити българи.621
Предвижда се разработване на програми и на следващо равнище Въз основа на програмата на Комитета за култура всяка творческо производствена организация (обединение), творчески съюз, държавно ведомство, обществена организация и окръжен съвет за култура разработват своя програма за културна дейност във връзка с 1300 годишнината. Тези програми се координират от Дирекция “Програмиране” в КК и се утвърждават от комитета. Към ръководството на КК се формира на обществени начала “Комитет за ознаменуване на 1300 годишнината от създаването на българската държава” за управление на програмата.622
За център на празниците е определен град Шумен. Затова Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет – Шумен разработват “Програма “Шумен – 1300”.623 През юни 1979 г. на съвместно заседанието на Комитета за култура с държавното и партийно ръководство на Шуменски окръг се обсъжда детайлно програма във връзка с честванията на 1300-годишнината в Шуменски окръг.624 Предвижда се ускоряване на работата по подготовката за ознаменуването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Първата основна задача е изграждане на мемориален комплекс “1300 години България” в Шумен.625 На второ място усилията се насочват към възстановяването и експонирането на древните български столици Плиска и Велики Преслав, на култовия център Мадара, Шуменската крепост и Възрожденския комплекс в Шумен.626 Предвижда се широко музейно строителство, което включва: изграждане на музея в Плиска, експозиционната зала на Шуменската крепост и Музея в Мадара627 и на Мемориалния комплекс в Патлейна край гр. Преслав.628 Според приетата програма през септември 1979 г. трябва да бъде завършено строителството на библиотека-музей в Шумен.629
Подробно се спряхме на националната и регионална програма в Шумен за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава за да могат по-младите поколения да оценят не парадността на тези чествания, а огромния труд, който вложи музейната колегия в цялата страна. Независимо, че една голяма част от средствата се пропиляха, налице е най-голямото строителство на сгради за музеи – 18630 , най-разгърнатата реставрационна и консервационна програма за различните видове паметници в страната.

Б. Популяризирането на българското културно наследство в чужбина
Първите по-мащабни музейни изложби се организират в чужбина от началото на 60-те години на ХХ в. През 1960 и 1961 г. изложбата “2500 години изкуство на българските земи” се представя пред музейната публика в Рим, Париж, Мюнхен и други европейски градове.631 Изложбата предизвиква огромен интерес.
От януари до април 1963 г. в Ленинград (Ермитажа) и Москва (Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин”) гостува изложбата “Изкуството на България от най-дълбока древност до наши дни”.632 Тя е обогатен вариант на предишната. Допълнително са включени много експонати от праистория, неолит и бронзовата епоха. Така се оформят следните раздели: “История на племената и народите, населявали българските земи – ІV хил. до н.е. – втората половина на ХVІІІ в.”. Вторият раздел преставя “Бит и културата на българския народ – ХІХ до началото на ХХ в.”. Специално за представянето на изложбата в СССР се подготвя и третия раздел  Българско изобразително изкуство, втората половина на  ХІХ в. до средата на ХХ в.”.633 Изложбата предизвиква огромен интерес. За 45 дни тя е посетена от 120 000 посетители в Ермитажа.
През януари 1963 г. е открита изложбата “Съкровищата на българските музеи в Париж”.634Тя гостува в една от най-големите експозционни зали на френската столица “Шарпантие”. Изложбата включва археологически паметници, Панагюрското и Вълчетрънското златни съкровища, както и икони от различните възрожденски иконописни школи. Изложбата предивиква небивал интерес сред френската културна общественост и медиите. Вестниците “Фигаро”, “Ла Прес”, “Арт”, “Ле Летр Франсез”, “Юманите” и др. отпечатват възторжени рецензии и богато илюстрирани мнения на специалисти.635 Луксозният католог се изчерпва бързо и претърпява две издания.
На светлия празник на славянските първоучители 24 май 1963 г. във Варшава се открива изложбата “Изкуството на България от дълбока древност до наши дни”.636 В осем просторни зали на Народния музей се разкрива богатото българско културно наследство. Археологическите паметници са експонирани в една зала, в съседство са златните тракийски съкровища, три зали са отделени за стенописи, една за изобразително идкуство и две за етнография. Изложбата е открита от министъра на културата на Полша  Т. Галински. От българска страна тя е представена от Велезар Велков.637
За развитието на международната културна дейност през 70-те години на ХХ в. се приемат следните документи:
Решение на Политбюро на ЦК на БКП от месец март 1974 за усъвършенстване на ръководството на задграничната културно-информационна и пропагандна дейност.638
Постановление на ЦК на БКП и МС от месец април 1974 г. за по-нататъшно усъвършенстване ръководството на културния фронт у нас.

Тракийските изложби
Първата изложбата “Тракийско изкуство” се организира през 1972 г. по идея на Иван Венедиков и по негова подредба.639 В каталога към изложбата са представени всичките 345 експоната представящи различните периоди от развитието на тракийското изкуство.640 През същата година се създава Институтът по тракология към БАН и се провежда първият Конгрес по тракология в София. Следващите са през 1976 г. в Букурещ, а през 1980 г. във Виена и т.н..641
Организирането и провеждането на музейни изложби в чужбина започва от началото на 70-те години на ХХ. То е част от “отварянето” на страната на запад и се провежда под контрола на Секретариата на ЦК на БКП. Изложбите се организират съвместно от Комитета за култура и Министерството на външните работи. Подготвителната работа е много трудоемка и продължителна. Изискват се огромни средства за застраховане на стотиците уникати включени в експозициите. Всички изложби са за сметка на българската страна и са без входни такси за посетителите в съответните страни, защото те са част от социалистическата пропаганда на запад.642 Постепенно тази дейност се разраства неимоверно много и се налага усъвършенстване на планирането на международния културен обмен.643
С най-голяма популярност се ползва в чужбина изложбата “Тракийско изкуство от българските земи”. В различните страни тя променя названието си, но съдържанието й е почти идентично и се допълва с новооткрити съкровища. Началото се поставя през 1974 г. с гостуването и във Франция. С Решение на Секретариата на ЦК на БКП № 1273 от 17 ноември 1973 г. се дава разрешение на Комитета за изкуство и култура да уреди през 1974 г. в Париж, Лондон и Москва на изложба на тема “Тракийска култура и изкуство”644 за комисар на изложбата в Париж е определена  Върбинка Найденова, а научен ръководител е Ив. Венедиков645
В хода на подготовката на изложбата се подписва специален Договор за условията и организацията на българската изложба “Тракийската култура и изкуство” в Париж през 1974 г.  В чл. 4 е записано, че българската страна поема разходите по застраховката на изложбата от началото до края,646 а в чл. 16 се отбелязва, че приходите от входа на изложбата са за френската страна.647 Така се заплаща за първия пробив на българска изложба в столицата на музеите – Париж. Описът на експонатите, включени в изложбата, обхваща 509 музейни единици.648
За успеха на изложбата председателят на Комитета за култура Павел Матев изпраща специално писмо до министъра на външните работи Петър Младенов.649 В него той отбелязва, че от  9 май до 26 август 1974 г. в Париж в Музея “Пити Пале” се експонира изложбата “Тракийското изкуство”. Интересът към нея е голям и тя е посетена от близо 70 000 души, между които и много научни и културни дейци. Френската преса, радио и телевизия отбелязват широко постиженията на българската археологическа наука и значимостта на тракийското изкуство.650
След Париж изложбата гостува с голям успех в Москва и Ленинград.
През март 1975 г. изложбата “Златните съкровища на траките” е лично е открита от Людмила Живкова във Виена.651 Отзивите в австрийската преса са със заинтригуващи заглавия. Така например вестник “Винер Цайтунг” пише на 4 март 1975 г. “Съкровища от голямо културно богатство”. В статията се съобщава, че лично президентът  на Австрия д-р Кирхшлегер открива изложбата в Австрийския музей за приложни изкуства във Виена. В заключение се отбелязва, че ”Изложбата “Златните съкровища на траките” се нареди сред най-значителните културни прояви, на които ние бяхме и ще бъдем свидетели във Виена.”652 Вестник “Култур” озаглавява своя отзив “Народът, при който Орфей е бил цар”653, а в-к “Фолксщиме” –  “Златото на “загадъчния народ”.654
Тракийската изложбата гостува в Британския музей в началото на 1976 г. Подготовката й започва още през предходната година. Посолството на България във Великобритания взема много активно участие.655 Подписан е Договор между Комитета за изкуство и култура и Британския музей за изложбата “Тракийско изкуство и култура по българските земи”.656 В него се предвижда тя да се проведе от 7 януари до 4 април 1976 г. Според чл. 5 българската страна поема разноските за застраховката на изложбата по време на нейното представяне в Британския музей. В чл. 16 е записано, че входът за изложбата е безплатен. Договорът е подписан в Лондон на 16 май 1975 г. от посланика на България и директора на Британския музей.657
По време на изложбата се предвижда провеждането и научен симпозиум, в който да вземат участие: проф. Александър Фол, проф. Иван Венедиков, д-р Иван Маразов, д-р Йорданка Юрукова, проф. Христо Данов, Диана Гергова. Лекции: проф. Мара Цончева и ст. н. с. Мария Чичикова.658
Натрупвайки опит от успешното организиране на изложбата в Париж, Москва, Ленинград и Виена, българската страна кани популярни журналисти от Великобритания да се запознаят на място с археологическите обекти свързани с богатата тракийска култура. На 15 септември 1975 г. в България пристига екип на ББС за заснемане на филм за изложбата пристига.659 Журналистът Микаел Макнау от в. “Гардиън” е поканен за шест дни за написване на материал за изложбата.660 Специално е организирано посещение на 15 британски журналисти от най-тиражираните вестници и списания и 3 телевизионна екипа на ББС в България.661 Тази активна работа с британските медии има много положителен резултат. Британската общественост е предварително подготвена за уникалната изложба от България.
Изложбата “Тракийски съкровища от България”, открита в Британския музей.662 Тя е най-сензационното културно събитие в Лондон в началото на 1976 г.663 За огромния интерес към нея информират всички вестници в Лондон, във Великобритания, а отделни отзиви се препечат в Австралия и САЩ. Вестник “Таймс” информира на 8 януари 1976 г. за “Тракийското изкуство в Британския музей” по следния начин: “Една изложба на тракийски съкровища, заета от българското правителство, беше открита в Британския музей снощи от г-н Мълали, държавен секретар по образованието и науката, и г-жа Людимила Живкова, председател на Българския комитет за изкуство и култура.664
Вестник “Ивнинг стандарт” от 8 януари 1976 г. съобщава  “Изложбата се откри днес!”. Специално се акцентира, че изложбата се състои от над хиляда експоната, които са на разположение на британската публика до 28 март при вход свободен.665
Вестник “Сънди Телеграф” от 11 януари 1976 г. отбелязва една вътрешна интрига, че г-н Мюли, министър на просветата, а не г-н Дженкинс, министър на изкуствата е открил изложбата.666
В-к “Сънди таймс” от 11 януари 1976 г. публикува статията “В областта на златото” на Марина Вейзей. В нея тя отбелязва: “Малко народи се отнасят с толкова голяма грижа към миналото под формата на предмети, изработени от ръката на човека, колкото това правят следвоенните комунистически държави. България се занимава много грижливо с разкопки и се грижи за своите антични съкровища... Панагюрското съкровище е поразително със своята разкошна творческа енергия...”667
Най-подробна рецензия на изложбата публикува в-к “Таймс” на 28 януари 1976 г. Тя е озаглавена “Тракия на фона на времето: поправка на историята” автор Бърнард Левин.  “Учудващо богатство от съкровища”... “Но сега вече посетих Британския музей, за да видя изложбата на тракийските антични предмети и това беше за мен поразително преживяване. (Всъщност две преживявания, защото едно посещение не беше достатъчно и аз посетих изложбата на следващия ден.)... Тракийската съкровища, даже тези, произхождащи от периода преди да започне да прониква гръцкото влияние, са учудващо богати, хубави и съвършени...”. Авторката прави съпоставка с изложбата на Тутанкамон, тъй като тя има до тогава най-широк обществен резонанс. Накрая тя се спира на Каталога на изложбата: “извънредно представителен, добре направен и практичен кара ума на всекиго да се раздвижи и заинтересува поради избора от страна на организаторите”. Б. Левин прави и съпоставка с Наколенника от Враца и маската на Тутанкамон, с която завършвала египетската изложба.668
Сп. “Кънтри лайф” в броя си от 29 януари 1976 г. публикува обширна статия на Френк Дейвис “Съкровища от страната на Орфей”. Подчертава се, че изложбата е гостувала в Пити Пале в Париж от май до септември 1975 г., а след това е гостувала в Москва, Ленинград и Виена).669
В-к “Таймс” редовно информира своите читатели за съпътстващите прояви на Тракийската изложба. В броя си от 3 февруари 1976 г. той съобщава: “Вечери с тракийски съкровища”. Поради извънредно големия брой посетители на изложбата “Тракийски съкровища от България”, в Британския музей в четвъртъците ще има вечерни посещения само за изложбата до 21 ч.670 На 3 март 1976 г. в-к “Таймс” отпечатва покана за лекция “Тракийската традиция в българското изкуство” от проф. Мара Цончева в Британския музей в 18 ч.671
Интересът към българската изложба е толкова голям, че самата кралица проявява желание да я посети. На следващия ден всички британски вестници отбелязват това специално посещение. В-к “Таймс” от 4 март 1976 г. публикува лаконичното съобщение от Бъкингамския дворец 3 март: “Днес следобед кралицата посети изложбата “Тракийски съкровища от България” в Британския музей.672 В-к “Дейли телеграф” от 4 март 1976 г. известява: “Частно посещение” – кралицата посети тракийската изложба в Британския музей вчера, което е било организирано по нейно собствено желание.673
Не спират най-сензационните заглавия в британския печат по повод уникалната изложба. Ето някои от тях: “Тълпите се стичат, за да видят съкровищата” – в-к “Ивнинг поуст”, Лутън, 12 март 1976 г.674; “Съкровищата бият рекорди” – “Експрес енд стар”, Уълвърхемптън, 12 март 1976 г.675; “Съкровищата привличат тълпите” – в-к “Скарбъру ивнинг поуст” , 12 март 1976 г.676
За рекордния брой посетители на българската изложбата в-к “Ивнинг поуст рийдинг” от 12 март 1976 г. публикува специална статия “Тракийска привлекателна сила”. В нея се казва: “Изложбата на “Тракийски съкровища от България” привлича тълпите към Британския музей. През януари, обикновено най-непопулярния месец за посетители, 375 652 души са посетили музея, което е най-високата цифра, за който и да е месец от започване на регистрацията през 1939 г.677 Изложбата се откри на 8 януари и за осемте седмици след това 300 000 са я видели, това е най-високата цифра, за която и да е изложба.”678
Други издания също акцентират върху сензационната посещаемаст на изложбата. “Артс енд антийк уикли” Лондон от 20 март 1976 г. публикува статията “Тракийското посещение съперничи на Тутанкамон”. В нея се посочва, че “Броят на посетителите на Британския музей през януари тази година беше 375 625, най-високата цифра, за който и да е месец, откакто е заведена регистрацията на посетителите от 1939 г. насам... Тази цифра е още по-забележителна, тъй като от музейна гледна точка януари обикновено е най-слабият месец по отношение на посетителите. Само на 11 януари, неделя са били допуснати 20 326 посетители за три и половина часа следобед.”679 В-к “Ивнинг нюс болтън” от 25 март 1976 г. отбелязва “Голям интерес към изложбата” – около 400 000 души са я видяли.680
В-к “Таймс” непрекъснато информира своите читатели с отделни подробности относно историята на Тракийската изложба. В броя си от 19 април 1975 г. се подчертава, че тя е създадена през 1972 г. През 1974 г.  е гостува в Париж, където е посетена от 100 000 души, а след това е в Москва, Ленинград и Виена.681
В отчета за 1976 г. на Комитета за култура на първо място се отбелязва невижданият успех на Изложбата “Тракийски съкровища от България”, в Лондон е посетена от приблизително 500 000 души; Организиран е Симпозиум по тракология, изнесени са няколко лекции и са проведени два концерта на хора за старинна църковна музика “Йоан Кукузел”.682 Цитират се многобройните положителни отзиви в английския печат за изложбата.683
1977 г.
Популярността на българската тракийска изложба преминава и извън пределите на Европа. От 7 март до 23 април 1977 г. в двореца за изящни изкуства в Мексико  е представена изложбата “Тракийското изкуство по българските земи”.684 След това се предвижда изложбата да гостува в Музея “Метрополитен” Ню Йорк.
Изложбата е открита лично от президента Хосе Лопес Портильо и съпругата му, членове на кабинета, дипломати и много приятели на България. Изложбата е посетена от 70-80 000 души.685 Отражения в пресата, радиото, телевизията; пресконференция на която присъстват 60 журналисти.686 Съпътстващата културна програма включва концерти на ансамбъл “Пирин”, оперни и симфонични концерти с гастроли на Гена Димитрова, Минчо Минчев и др.687
Подготовката на гостуването на българската изложба в САЩ започва още през 1975 г. Първата покана от Музея “Метрополитен” до председателя на Комитета за култура Людмила Живкова  е от (18 ноември 1975 г. В нея се предлага организиране на изложба “Късна античност – ранно християнство” от 18 ноември 1977 г. до 19 февруари 1978 г.688 Посолството на във Вашингтон планира да организиране на изложба “Тракийски съкровища от България” в Метрополитан (Ню Йорк) през юли-октомври 1977 г.689
1979 г.
След големия успех в Северна Америка на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” тя гостува през 1979 г. в Япония. За тази цел се разработва специална “Програма за културно-пропагандната дейност във връзка с организирането на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” в Япония през 1979 г.690
Целта на изложбата е да се запознае японската културна общественост с древните корени на българската култура, да се подчертаят грижите, които се полагат за културното наследство в България и да я подготвят за бъдещите културни изяви във връзки с честванията на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Според програмата изложбата ще бъде открита на 1 март 1979 г. в древния ориенталски музей в Токио и ще продължи до 6 май 1979 г. След това изложбата ще гостува в Нагоя - Градския музей (11 май—6 юли 1979 г.), в Окаяма (6 юли – 31 август 1979 г.).691 Съпътстваща програма включва Научен симпозиум; лекции в университетите; музикални и театрални прояви.692 Предвижда се и издаването на японски език на книгата на Людмила Живкова “Казанлъшката гробница”.693
Подписан е и Договор за условията и организацията на изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” в Япония през 1979 г. (1 март – 31 август 1979 г.). В чл. 4 е записано, че Японската страна покрива разходите по транспорта от европейска столица до Токио и обратно.694 В чл. 5 – Японската страна поема застраховката на изложбата, а не каквато е практиката в Европа, българската страна да поема тези огромни разходи.695
Изложбата е открита от председателят на Комитета за култура Людмила Живкова и принц Микаса в присъствието на видни гости: Императорът и съпругата му, принцът и принцесата и много ръководители, дипломати и др. Л.Живкова има среща с престолонаследника Акихито, с министър-председателя и други отговорни държавници.696
Изложбата е посетена от 220 000 души от 2 март до 3 август 1979 г. Тя е широко отразена в пресата, радиото и телевизията.697 По-късно се организира и гостуване на Етнографска изложба в Йокохама.698
За по-добрата координация между министерствата на културата на Белгия и България се приема “План за културен обмен между НРБългария и Кралство Белгия за 1977-1978 г.699 Основната проява в плана е гостуването на изложбата “Тракийското изкуство”700 от 25 ноември 1977 г. в зала “Сенкантенер” в Брюксел (отпечатан е каталог на френски и нидерландски)701. Съпътстващата изложбата програма включва музикални  концерти и спектакли на балет Арабеск.702
Големите постижения на българското музейно дело в чужбина се отчитат на Третия конгрес на българската култура (май 1977 г.). Там изрично се подчертава, че представянето на изложбата “Тракийско изкуство” в Полската народна република и в Република Куба, на изложбата “Иконното богатство на България” в ГДР, както и съпровождащите ги многостранни изяви на българското изкуство и култура “утвърдиха постиженията не само на древната, но и най-новата, социалистическа българска култура.”703
Представянето на изложбите “Тракийско изкуство” и “Иконното богатство на България” в почти всички големи западноевропейски столици, организираните по този повод допълнителни изяви – научни симпозиуми, гостувания на най-добрите български състави изпълнители, индивидуални изложби на съвременни български художници, “предизвикаха оправдан интерес сред широки обществени, културни и ръководни кръгове и получиха положителна оценка. Нееднократно на Запад бе изтъквано, че НР България проявява значителна активност в показването на успехите на своята култура. Предстоящите крупни изяви на нашата култура , които ще бъдат проведени в най-близко бъдеще в САЩ и повечето западноевропейски страни, също ще способствуват за разширяване обсега на културните  ни отношения и за взаимното опазване на националните култури.”704

“Най-старото злато на света и най-старата цивилизация в Европа”
Изложбата “Най-старото злато на света и най-старата цивилизация в Европа” гостува в Германската федерална република (ГФР) през 1985-1986 г. Тя е открита на 13 декември 1985 г. във Фрайбург и продължава до  31 януари 1986 г.705 По-късно гостува в гр. Дармщат, където е посетена от 12 000 души. През януари 1987 г. ще бъде открита и в Хановер.706
По предложение на българския посланик в ГФР Г. Евтимов започва организиране на археологическата изложба “Рогозенското съкровище”. Предвижда се тя да гостува през втората половина на 1987 г. в гр. Есен, Кьолн, Франкфурт, Мюнхен, Хамбург и Хановер.707
Окончателна програма за гостуването на изложбата е: в Бон от 27 септември до 6 октомври 1988 г., в Майнц от 16 октомври 1988 г., във Фрайбург от 12 декември 1988 г., в Мюнхен 2 март 1989 г., в Хамбург от 24 май 1989 г. и в Аахен от 1 юни 1989 г.708 Експонатите са застраховани за 3, 468 млн. марки.709 Подписват се отделни договори за гостуването на изложбата в четирите града във ФРГ. Описът на изложбата включва всичките 165 съда, оценени на 3, 450 млн. лв.
Отпечатан е луксозен каталога на изложбата. Той започва с писмено приветствие от министър-председателя на България Георги Атанасов от септември 1988 г., в него се отбелязва голямата “политическа и културна задача, която сме си поставили да се организира изложба под патронажа на канцлера на ФРГ в самия Канцлерамт, където за първи път ще се открие чужда изложба.710 На 27 септември 1978 г. в 17.30 ч. лично канцлерът Хелмут Кол открива изложбата. Отзвукът от това знаменателно културно събитие, организирано за първи път в Канцлерамт, е много положителен.

Изложба “1000 години българска икона”
Успехът на тракийската изложба в чужбина окуражава българските музейни специалисти да подготвят друга голяма изложба представяща българското християнското изкуство. За тази цел е подписан Договор за условията и организацията на изложбата “Икони от България ІХ-ХІХ век” във Великобритания – Единбург и Лондон през 1978 г. Предвижда се тя да гостува най-напред в Единбург от 18 август до 24 септември 1978 г. и от 3 до 31 октомври 1978 г. в Лондон – Галерия на Института “Кортолд”.711
При откриването на изложбата в Единбург председателят на Шотландския съвет по изкуствата лорд Балфор ъв Бърлей заявява: “Вълнуващо е да се види такава забележителна изложба, която е голям принос за Единбургския фестивал на изкуствата.” В “Дейли телеграф” известният английски критик Терънс Мълибли пише: “Изложбата от икони от България се налага с неопределима сила.” В английския печат се публикуват многобройни положителни отзиви. Съпътстващата програма включва лекции на проф. Иван Дуйчев и доц. Ел. Бакалова.712 Хор “Иван Кукузел –  Ангелогласния” изнася концерт в Единбургската катедрала “Св. Мери”.
Друга българската иконна изложба гостува в Мексико през май 1978 г. Тя е открита от председателката на Комитета за култура Людмила Живкова и президента на Мексико Хосе Лопес Портильо и съпругата му. Мексиканския печат публикува многобройни положителни отзиви.713 Списание “Висион” в броя си от 5 май 1978 г. в обширна статия разглежда българското културно наследство.714 Изложбата “Български икони” е основното културно събитие, посветено на 100 годишнината от Освобождението на България в Мексико. Съпътстваща програма включва концерти, фотоизложби и др.715 Изложбата гостува и във втори град в Мексико – Монтерей. Предвижда се в началото на октомври 1978 г. изложбата ще бъде открита в столицата на Перу – Лима има заявка за гостуването й и във Венецуела, Колумбия и Уругвай. Договорено е организирането на изложба “Мексиканско изкуство” в София.716
В рамките на “Български дни”, посветени на 100-годишнината от Освобождението в градския музей на Мюнхен от 9  март до 15 май 1978 г. е представена изложбата “1000 години български икони”.717 За 1978-79 година в ГФР е договорирано гостуването на изложбата “Тракийско изкуство” и “Българска ръкописна книга”.718 В специално подписана “Паметна бележка” се уреждат условията за откриването на 30 април 1980 г. на изложбата “Златото на траките” в Хилдесхайм (ГФР).719 В нея заляга и богатата съпътстваща културна програма.

Други изложби
През януари 1977 г. в Музея на човечеството (Етнографския музей в Лондон) се открива Българска етнографска изложба.720
По време на посещението на Тодор Живков в Мексико през 1979 г. е  подарена  Етнографска изложба. 721
През 1980-1981 г. в Мексико се организират чествания посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Една от проявите е Седмица на българската култура от 10 до 16 ноември 1980 г. в Мексиканския национален автономен университет.722
През март 1981 г. се организира изложбата “Средновековна България – изкуство и цивилизация” в световноизвестния Антропологически музей в центъра на столицата Мексико. Изложбата е открита от президента Хосе Лопес Портильо и съпругата му в присъствието на Людмила Живкова, членове на правителството, дипломати и други официални лица.723
В Щутгарт, ФРГ, се организира изложбата “Съкровищата на Рилския манастира”.724
Изложбата “7000 години изкуство и култура в София” в Шалабург – Австрия 1979 г. За нейното организиране се подписва специален договор.725 Разработва се и подробна програма за дейностите във връзка с организацията и съпътстващата програма.726
Експозицията включва над 1500 експоната, разположени в 20 зали, основно от музея за история на София и от други 18 музея под ръководството на М. Станчева.727 Официалното откриване се извършва на  27 април 1979 г. в присъствието на над 400 души – дипломати и официални гости от България – Петър Междуречки, председател на Изпълкома на СГНС, Мария Захариева, зам. министър на външните работи, и Лиляна Стефанова, председател на Съвета за култура към СГНС. След откриването “Софийски солисти” изнасят малък концерт.728
На 9 юни 1979 г. изложбата е посетена от президента на Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, който дава висока оценка на тази двустранна изява, като подчертава, че тя е ярък пример за много добрите австро-български връзки и сътрудничество.729
За шест месеца изложбата е посетена от 107 836 души, при средна посещаемост на замъкът от 50-60 000 души годишно. За първи път на организарана българска музейна изложба в чужбина се дават награди за 25 000-ия, 50 000, 75 000, 100 000-ия посетител, което води до още по-голям интерес. Големият успех на българската изложба се дължи на системната работа на Българското посолство.730 По време на провеждането на изложбата Дом “Витгенщайн” осъществява активна програма.
Отзивите в печата и телевизията са многобройни. Всички изтъкват 1300-годишнината от създаването на българската държава. Много заглавия гласят: “Шамбург стана прозорец на българската култура”. Вестниците които най-системно отразяват изложбата са: “Фолксщиме”, “Вохенпрессе”, “Арбайтер Цайтунг”, “Курийр” и др.731
През 1980 г. във Виена се организира изложбата “Златото на траките” във връзка с провеждането на Третия конгрес по тракология.732
Организирането на многобройни музейни изложби в чужбина през 70-те и 80-те години на ХХ в. допринася за разкриването на богатото културно наследство в българските земи пред многохилядната чуждестранна публика. Културният обмен, особено със западноевропейските страни, допринася за по-доброто познанство между народите, за по-активните научни и културни контакти. Цялата международна дейност на Комите за култура се ръководи от принципите на социалистическата пропаганда. За това се и заделят огромни средства, които ако се влагат за опазването и съхраняването на паметниците в страната може би щеше да има по-голяма полза. Единствено Япония осигурява гостуването на българските изложби за своя сметка. Западноевропейските страни и особено Франция, принуждават българската страна да заплаща всички разходи по транспорт и застраховане на експонатите. Независимо от всички тези негативни явления гостуването на българските музейни изложби в различни точки на света допринася българската музейна колегия да обогати своя опит и да осъществи контакти с най-напредналите професионалисти в областта на музейното дело.