Печат
Категория: Студентска конференция по повод 60-годишния юбилей на Катедра "Библиотекознание, научна информоция и културна политика" - доклади на студенти и докторанти
Посещения: 1263

(Някои основни резултати от научно-изследователски проект на катедра БНИКП към Софийски университет „Св. Климент Охридски”)

През 2012 г. в катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика” се проведе докторантско изследване на тема „Оценка на дейността на обществените библиотеки в условията на новата информационна среда и съществуващите нагласи към внедряване на автоматизиранa системa за управление на човешките ресурси”. Проектът се финансира от фонд Научни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски”.

Поради значимостта на библиотечния персонал относно развитие на нацията в условията на икономика на знанието, основната цел на изследователския проект беше да се установи най-вече състоянието и развитието на човешките ресурси в обществените библиотеки. В тази връзка бяха проучени:

Обект на изследването бяха всичките регионални библиотеки в България (общо 27).
За целите на изследването бяха поискани да бъдат попълнени анкетни карти от 10 души библиотечни специалисти от всяка РБ, или 270 бр.
Библиотечните специалисти от общия персонал, работещи в изследваните регионални библиотеки, са 819 души (Таблица 1).

Задачите на проекта се сведоха до:

Възвращаемостта на анкетните карти е описана в Таблица 1:


Таблица 1. Регионални библиотеки в България, включени в изследването 2012 г.

по ред

Наименование на библиотеката

 

Брой

получени

АК

Брой библ.

специалисти

1

Регионална библиотека "Димитър Талев" Благоевград

4

29

2

Регионална библиотека "П. К. Яворов" Бургас

6

29

3

Регионална библиотека "Пенчо Славейков" Варна

10

47

4

Регионална народна библиотека “П. Р. Славейков”

Велико Търново

6

30

5

Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" Видин

7

18

6

Регионална библиотека "Христо Ботев" Враца

3

17

7

Регионална библиотека "Априлов-Палаузов" Габрово

11

20

8

Регионална библиотека "Дора Габе" Добрич

10

19

9

Регионална библиотека "Никола Вапцаров" Кърджали

0

17

10

Регионална библиотека "Емил Попдимитров" Кюстендил

10

21

11

Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев" Ловеч

4

18

12

Регионална библиотека "Гео Милев" Монтана

10

21

13

Регионална библиотека "Н. Фурнаджиев" Пазарджик

10

30

14

Регионална библиотека "Светослав Минков" Перник

3

17

15

Регионална библиотека "Христо Смирненски" Плевен

9

27

16

Регионална народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив

10

91

17

Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" Разград

10

27

18

Регионална библиотека "Любен Каравелов" Русе

11

36

19

Регионална библиотека "Партений Павлович" Силистра

5

15

20

Регионална библиотека "Сава Доброплодни" Сливен

2

22

21

Регионална библиотека "Николай Вранчев" Смолян

6

22

22

Столична библиотека София

7

130

23

Регионална библиотека "Захарий Княжески" Стара Загора

6

27

24

Регионална библиотека "Петър Стъпов" Търговище

7

20

25

Регионална библиотека "Христо Смирненски" Хасково

6

23

26

Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" Шумен

3

26

27

Регионална библиотека "Георги Раковски" Ямбол

10

20

Постигнатият резултат е показателен за състоянието на българските регионални библиотеки главно по отношение на развитието и управлението на човешките ресурси в условията на новата информационна среда.    

Анализ на някои от получените резултати от емпиричното изследване през 2012 година

    Настоящата статия цели да покаже само част от основните получени резултати на проведеният през 2012 г. научно-изследователски проект, засягащи преди всичко библиотечните специалисти в изследваните регионални библиотеки .
    
    Както се вижда от Таблица 2 от анкетираните библиотечни специалисти в РБ, жените представляват 90,3% за разлика от мъжете – 5,9%, което говори за феминизиране на библиотечната професия.
    Преобладаващ е и броят на жените с възраст над 50 години – 67 души, което е съществен показател за застаряване на професията. Делът на библиотекарите на възраст между 41-50 години е 32,3%, на тези между 31-40 години е 22% и едва 5,9% е този на работещите в РБ на възраст между 20-30 години.
    
      Таблица 2. Разпределение на библиотечните специалисти по възраст и пол

Вие сте

Вашата възраст е

Общ брой

 

 

 

 

 

 

 

Мъж

20-30 години

2

31-40 години

5

41-50 години

1

Над 50 години

3

11

 

Жена

9

35

57

67

168

 

Не отговорил

0

1

2

4

7

 

Общ брой

11

41

60

74

186

Тези показатели кореспондират с едни други, отнасящи се до броя наети млади библиотечни специалисти в периода 2010-2012 г., където 20,4% от анкетираните посочват до 2-ма назначени млади библиотечни специалисти; 16,1% - 1 човек; 5,4% - 6 човека; 3,8% - 7 човека и по 2,2% - 4 и 5 човека.
    Най-голям е делът на тези, които са отразили, че не е имало назначения на млади библиотечни специалисти в техните библиотеки през последните три години, или 42-ма анкетирани. Следва делът на тези, които не са отговорили на поставения въпрос – 41 души.
На въпроса „Като цяло удовлетворени ли сте от условията на труд в библиотеката?” 90 души са отговорили „да – в значителна степен”, 72-ма души – „да – донякъде”, 2-ма души не са отговорили и само 22-ма души са посочили „не” като отговор.
Резултатът е положителен, въпреки че според 125 души липсва бонус система в техните библиотеки като допълнителен финансов стимул. Независимо от показаните умения и опит по определена дейност, 38,2% от анкетираните посочват липсата на атестационни карти в регионалните библиотеки, но същевременно най-висок е делът на тези, потвърждаващи наличие на оценка на човешките ресурси ( 32,7% ). Тази оценка е неформална според 25,3% от анкетираните и се извършва преди всичко от прекия ръководител.
     Изводът е, че липсата на техники и методи за подбор на човешкия ресурс е масова практика в повечето обществени библиотеки, което е недостатък на управлението. Поради това, много от планираните дейности на библиотеката търпят или отлагане във времето, или изоставят, или направо прекъсват. За сметка на това, положителна тенденция е наличието на по-големия дял от висшисти, работещи в регионалните библиотеки (Фиг. 1).

                Фигура 1. Образование на библиотекарите в изследваните РБ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В тази връзка е и разнообразието от заемани длъжности в респондентите-библиотеки, някои от които не са обособени в длъжностни характеристики (Таблица 3).
        Част от анкетираните определят себе си като „завеждащ отдел”, „началник отдел”, „началник сектор”, „началник направление”, които сигнализират за една и съща отговорност с различни имена и е сериозен пример за липса на ясно дефинирани длъжностни характеристики в българските обществени библиотеки и неосъзнаване на проблем от страна на мениджмънта.
    В същото време 49,5% от анкетираните са отговорили, че се извършва анализ и проектиране на длъжностите в техните библиотеки, като най-често посочван метод за това е „пряко наблюдение” – 85 души, следван от „проучване на отчетна и друга информация” – 63 души, а само 14 души са отбелязали метода „експертна оценка”.

                Таблица 3. Разпределение по заемана длъжност в РБ

В библиотеката вие работите като

Брой

 

Библиотекар

93

Завеждащ отдел

3

Системен администратор

2

Ръководител ИТ отдел

1

Служител в отдел "Информационни технологии"

1

Заместник директор

4

Гл.експерт информационни системи

1

Информатик

1

Специалист връзки с обществеността

1

Програмист

1

Началник направление Обслужване на читатели

1

Ръководител направление

2

Началник филиал

1

Специалист УЧР

1

Началник отдел

1

Експерт- библиотекар

3

Библиограф

3

Началник сектор

2

 

 

 

В изследваните библиотеки равнището на компетентност относно предлагането на библиотечни  услуги е оценено като „високо” от 63,44% от анкетираните (Фиг. 2). Показателно е, че 91 души определят като високо ниво и използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ).

          Фигура 2. Равнище на КОМПЕТЕНТНОСТ на работниците в библиотеката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е разбираемо от нарастващите изисквания на новата информационна среда, в която се развиват библиотеките днес. От друга страна, заслуга има и програма „Глоб@лни библиотеки - България”, в чието обучение са се включили 99% от респондентите.
    Новите технологии в съхраняването и разпространението на информация обаче изправят библиотеките пред големи задачи: трансформирането на наличното съдържание (книги, списания, вестници, снимки, аудио- и видеокасети, грамофонни плочи) в дигитални обекти и предлагане на професионално обучение в тази връзка, което да е на европейско ниво.
Водещ е процентът на регионалните библиотеки, които отразяват, че нямат изграден дигитален център в техните библиотеки – 62,9% „Не” vs. 33,87% „Да”. А там, където има дигитален център, дейностите в него се извършват основно от библиотечни специалисти, системни администратори, допълнително нает персонал – студенти и ученици, а само 2,7% са посочили наличие на програмисти.
Тревожен е резултатът, че за голяма част от респондентите такъв тип библиотечни дейности влизат в графа „не ми е известно”.
Главна причина за трудности при използване на ИКТ в своята дейност, библиотекарите посочват в недостиг на финансови средства – 148 души от 186 анкетирани от РБ (Фиг. 3). Малкият дял на показанията относно „непознаване на софтуера” (45 души),
„непознаване на Интернет” (12 души) се дължи на изградените вече политики и програми за квалификация на библиотечните кадри през последните години.

    Фигура 3. Трудности при използване на ИКТ в библиотечната дейност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След високия процент на участващи в програма „Глоб@лни библиотеки - България”, следва този на включващи се библиотекари в курсове на ЦПОБ към ББИА – 38,7%, в курсове и програми на СУ, катедра БНИКП – 30,1%, в курсове и програми към УНИБИТ – 16,1% и едва 9,7% участват в курсове на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
В заключение може да се каже, че основните проблеми, затрудняващи дейността на регионалните библиотеки, това са финансовите. Същите са посочени от 161 души от анкетираните или 86,6% .
От анализа става ясно, че действащите схеми за финансиране, не отговаря на специфичните нужди на библиотеките и техните специалисти. Дори през 2012 г. все още проблем е отоплението, условията на труд, заплащането и мотивацията. Именно затова едни от причините, посочени от респондентите, относно кадровите проблеми са: състаряване на библиотечния персонал, липса на млади амбициозни библиотекари („през последните 15 години няма назначени кадри с библиотечно образование”), текучество, демотивация на квалифицирания персонал, назначаване на неспециалисти, неправилна кадрова политика, която не стимулира усъвършенстване и самоусъвършенстване на кадрите в професионално и лично развитие.

Изводи
Проектирането на съвременни библиотечно-информационни услуги изисква сериозно финансиране и високо квалифициран персонал.
Изследваните библиотеки все още не разполагат с достатъчно такива ресурси. Финансиращите ги власти също не са в състояние да отговорят на предизвикателството, пред което са поставени библиотеките и ролята, която те трябва да изпълняват в своите общности.
Затова пък програми като „Глоб@лни библиотеки-България, участие в курсове за квалификация и преквалификация, както и в библиотечни мрежи позволяват с бавни, но сигурни стъпки да се напредва в създаването на модерни библиотечно-информационни инфраструктури у нас.
Успехът на съвременния библиотечен мениджмънт зависи от добре дефинирана главната цел,  в чието реализиране участва всеки един служител.
Ръководителите трябва да се вслушват в служителите и да се допитват до тях как да се подобри работата. Тези, които имат ясни и конкретни идеи, могат да се окажат една малка част от хората в библиотеката, готови активно да преодоляват предизвикателствата. Те ще се идентифицират като „добрите служители” и около тях могат да се създадат подръководства и екипи, привличащи нови идеи, политики и насоки.

1 РБ „Никола Вапцаров” гр. Кърджали не върна попълнени анкетни карти