Печат
Категория: Студентска конференция по повод 60-годишния юбилей на Катедра "Библиотекознание, научна информоция и културна политика" - доклади на студенти и докторанти
Посещения: 929

С тази необичайна за списанието публикация, бих искал да ви разкажа за моето Приключение, наречено Еразъм. Да, Приключение с главно „п”, тъй като то може да се определи като ключово преживяване в моя живот, което се надявам да ми отвори много врати в бъдеще. Дори често си мисля, дали наистина съм преживял всичко това, макар и да беше само преди няколко месеца.
Страната, в която прекарах един семестър през академичната 2012/2013 година, беше Германия. Държава, отличаваща се с дисциплина, ред и желание за усилена работа...  Причините, поради които е първа икономическа сила в Европа и пета в света, са много и съм сигурен, че всеки би добавил свои, особено ако е бил там, макар и за кратко. Високият стнадарт си личи навсякъде: изключително добре развита транспортна система, която служи на хората, а не те на нея, силна икономика, качесвени услуги и престижно образование. С последната сфера имах удоволствието да се запозная отблизо, изучавайки „Информационен мениджмънт” в Университета за приложни науки и изкуства в град Хановер. За учебното заведение ще ви разкажа малко по-късно. В Германия нещата са организирани така, че да бъдат функционални, без излишен лукс и натруфеност. Може би и заради това е толкова предпочитана не само за образование и кариера, но и като туристическа дестинация.
Всъщност нямам конкретна причина, поради която избрах Хановер като град за моя Еразъм. Може би решаващо значение имаше, че специалността е максимално близка до тази, изучавана в София. Берлин и Франкфурт (р. Одер) бяха другите възможни населени места. Може би някои от вас ще попитат защо не съм избрал столицата? Реших, че е твърде голям град за първо гмуркане в страна, която изобщо не познавах, а и не трябваше да пренебрегвам дългогодишното сътрудничество на Софийски университет с този в Хановер.
Пристигай там, в края на миналото лято, всичко за мен бе толкова непознато и ново, че наистина се опасявах дали ще се справя с новите ситуации, които ми предстояха. Само за няколко часа със самолет и след това с влак, рязко смених заобикалящата ме среда и периодът на адаптация започна. Първа ръка, разбира се, ми подаде университетът и т.н. „ментори”, които се грижат за чуждестранните студенти. Благодарение на водачите, беше организиран един невероятен двуседмичен Study Camp. По време на него всички учихме езика, забавлявахме се и по този начин постепенно се опознахме. Всъщност това беше главната идея на тези две седмици – да получиш добър старт, с вече познати хора в предстоящата нова академична среда. Част от мероприятията бяха обиколка на града, по време на която се запознахме с историята на Хановер и някои по-важни места в него, караоке и интернационална вечер... Бях изключително доволен, че посетихме и международния конкурс за фойерверки в Herrenhäuser Gärten – една богата палитра от цветове, фигури и музика сред градинско великолепие в бароков стил. В началото на месеца взехме участие и в празника за опознаване на района. Този ден протича по следния начин: група от хора и семейства, предприемат екскурзии до избрана туристическа дестинация в областта с цел опознаване на региона. Целта е да се популяризират интересни локации, които стават по-лесно достъпни чрез промоциите на Deutsche Bahn. Нашата група избра излет до стария град Хамелн (Hammeln) известен от приказката на Братя Грим за чудният свирач. По случай празника, в центъра видяхме и театрална възстановка на самата история. В нея се разказва как през 1284 г. градчето е нападнато от плъхове и от общината обещават на този, който ги спаси от напастта по един шилинг за всяка глава на гризач. Една сутрин се появил странен човек в шарени дрехи и обещал да унищожи плъховете. Гризачите последвали звуците на вълшебната му свирка и той ги извел от града до близката река Весер. Когато потърсил наградата си обаче, от общината отказали да му платят, свирачът не казал нищо, но след няколко седмици със свирката си подмамил всички деца на града, които изчезнали в една пещера.
И докато опознавайки немската култура и традиции, истинският семестър в университета започна. Изучавах доста разнообразни и атрактавни предмети. Няма да преувелича ако кажа, че нещата, които бях научил преди това в Софийски уневирситет ми бяха от голяма полза. Разбира се придобих и нови знания в познати и непознати сфери като например аудио-визуалните медии, които бяха широко застъпени в университета, за който е време да ви разкажа по-подробно. Hochschule Hannover е второто по големина учебно заведение в града с близо 7 000 обучаващи се в 5 факултета. Моята специалност се намираше във факултет 3, където се изучаваха медии, информация и дизайн. Базата на този трети факултет е в района на известното международно изложение, провело се през 2000 година и средата е наистина много атрактивна, предлагаща широко поле за самоизява и предразполагаща за учене. И въпреки, че пътувах доста от общежитието до там, пътят минаваше бързо с удобния градски транспорт, който покрива целия град. Разположението на Хановер е доста стратегическо, тъй като е най-големият град и провинциална столица на Долна Саксония – една от най-големите от своя страна области в страната. Берлин е само на 250 км. в източна посока, Хамбург на час път на север, Бремен е още по-близо, а на юг се стига до полите на най-северно разположената планина в Германия – Харц. С това кратко географско описание може да се заключи, че Хановер е център на северозападна Германия, с удобни транспортни връзки във всички посоки. Множеството малки исторически градчета, наситени с типична германска атмосфера, в близост само приканват за еднодневни бягства от половинмилионен Хановер. Той не претендира с най-известни забележителности, но със сигурност има места, които задължително трябва да се посетят. На първо място е новото кметство в неоготически стил, построено преди 100 години, чиито купол достига почти 100 м. Това е и най-високата сграда в Хановер с цялостна 360 градусова панорама на целия град. В стария град се намира и т.н Marktkirche, една от първите постройки, датираща още от 12 в. Вече споменах и за кралските градините Херенхаузен, намиращи се в западната част на града, а града е заобиколен от няколко красиви езера, най-голямо от които е Maschsee. То е много обичано от местните и дори се организира ежегоден едноименен фест около него. По-малки по площ, но също толкова очарователни, бяха езерата зад общежитието, в което живееше нашата задружна еразъм група. Много живописен район, подходящ за сутрешен джогинг или просто за разходка.
Нямам как да не спомена и за богата културна програма на града, а именно организирания в средата на есента Октобърфест – най-известния немски празник с неразочароваща хановерска версия. Изненадващо за мен, но този празник се отбелязва дори и в САЩ, благодарение глобализацията. Основна роля на този фест играе храната и бирата, предлагана в огромни количества. Всичко това е допълнено от безброй атракции, включително и виенско колело, а веднъж седмично по време на феста и от фойерверки.
По време на семестъра бяха организирани и други прояви – като посещение на зоологическата градина в Хановер и екскурзии до Хамбург, където изпитахме възможностите си да останем будни 24 часа и Берлин, въпреки че времето слабо казано, не беше подходящо за разходка.
И докато седмиците се нижеха, изпъстрени със срещи, партита, студентски кина и прекарани часове в библиотеката, коледните празници настъпваха, а с тях и дългоочаквания от всички нас – коледен базар, запазена немска марка. Тук е истинската празнична атмосфера – множеството павилиони, от които се носи аромат на греяно вино, уханието на всевъзможни прясно изпечени лакомства, топъл дъх на ядки, а често преваляващият сняг те пренася някъде в приказната страна на Дядо Коледа. Да не би филмите за белобрадият старец да не са измислица?! Безброй пъти сме посещавали този коледен базар, изпълнен със забавления, музика и неустоими ръчно изработени украшения. Един от най-наситените с емоции коледни базари е този, разположен в центъра на Бремен- част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всъщност всеки град в Германия си има типични трикове за привличане на посетители по време на коледния сезон, не се учудвайте ако видите летящия с шейна Дядо Коледа и то с всичките 7 елена над Хамбург или Берлин.
След празниците дойде време за получаване на оценки, представяне на проекти и изпити. Целият януари премина в подготовка за изпити, но и с последни посещения в университета, знаейки, че скоро ще трябва да се върна. Качвайки се на самолета извръщам глава назад и се питам дали ще посетя Германия отново - надявам се, макар  и да знам, че няма да преживея същите емоциир каквито преживях през тези шест месеца.
Как най-кратко мога да опиша какво означава тази думичка „Еразъм”? Това е сближаване на култури, обмяна на опит и идеи, период, наситен с положителни емоции. Всички чуждестранни студенти от най-различни националности се превръщат в едно голямо семейство, знаейки, че споделят една съдба и че им предстоят нови изживявания заедно, от които да черпят с пълни шепи. След едно такова преживяване разбираме, че не сме толкова различни, че живеем със свои мечти и цели, които преследваме по пътя на живота за да се усъвършенстваме.