Печат
Категория: Студентска конференция по повод 60-годишния юбилей на Катедра "Библиотекознание, научна информоция и културна политика" - доклади на студенти и докторанти
Посещения: 904

Калин Даскалов, I Курс, Библиотечно-информационни науки

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ще започна от това, че много бих искал да представя едно изследване, един общовалиден труд, който спомага за работата на хората или обяснява нещо, което прекалено дълго е тънело в мъгла. Като първокурсник обаче, мога да предложа само наблюдения. Обучението в специалност Библиотечно-информационни науки в Софииския университет постоянно се опитва да допълва представата на студентите за библиотеките. Учим, че библиотеките се нуждаят от хора, но и от машини, че няма пари и няма книги, че стериотипите са нечупливи, но ние все пак трябва да ги счупим. Всичко това е много интересно, но точно сега ме интересува нещо друго. Какво движи нещата? Не мисля, че са парите, не мисля, че е и електричеството. Хората движат нещата, но не са те, сами по себе си, по-скоро нещо в тях, някакъв процес, някаква абстракция. Нещо, което се счита за даденост, а разбирането й би могло да доведе до повече, отколкото простото използване на тази даденост. Ще започна размисъла си от представата за информацията.

Какво е информацията? Странно е как има обособена сфера в човешкото знание, отдадена на нея, т.нар. информационни науки, а няма съществуващ консенсус, какво именно е информацията. Цялостното възприемане на това абстрактно понятие, може би се крие именно в личната интерпретация и усещане на всеки отделен индивид. Как обаче информацията се разбира от индивида, а присъства извън него във всеки един аспект от света? Как общуваме чрез нея, а не я разбираме? Човешкият опит да обедини толкова много, само в един термин довежда до появата на това множество от въпроси. Самият факт, че човечеството се обединява около този загърнат от несигурност феномен, предполага, че по-задълбочено изучаване на информацията е необходимо за по-добро разбиране на нас самите. Този текст има сходна цел – да представи един размисъл върху информацията, от нейната личната употреба и разбирането, до преобразуването й в общоразбираема и практически приложима градивна единица.

В рамките на този текст, ще се опитам да опиша един преход на информацията като плътна и хомогенна идея в човешкия ум, раздробяването на тази идея и обособяването на съставните й части, последвано от повторното й сглобяване чрез подобни части извън територията, от където първоначално са породени.

Това, което е необходимо да се разбере, е какво представлява да не се разбира”( прев. мой К.Д.) ( Уърман 2004)1. Въпреки невъзможността да се обясни докрай понятието информация, може все пак да се започне с едно разграничаване от други два сходни термина – данните и знанието. Моето тълкуване за знанието е именно присъствието на представи и идеи в човешкото съзнание, които не се нуждаят от проверка или разностранно изучаване, за да бъдат счетени за верни от притежаващия ги. Натрупването на данни, тяхното тълкуване и подреждане поражда информацията, когато тя от своя страна, бъде натоварена истинност и вяра в правотата й, се превръща в знание 2. То обаче не е особено динамично. Данните и информацията, търпят постоянна обработка и проверка, именно, за да достигнат този етап на знание, но след това, то се обгражда в една статика, превръща се в принципа, по който се проверява информацията и се обработват данните. Получава се йерархично взаимодействие между тези три абстракции, но знанието остава в пасивна активност, когато се отнася към другите две. Тоест, искам да кажа, че голяма част от знанието, всъщност, не се разбира. От една страна, защото вярата не изисква разбиране, а от друга, защото именно чрез знанието се извършва разбирането, но това не винаги означава, че се разбира самият източник на разбирането. Това, смятам, че води до: убеждение в нещо без възможност за аргументация, все по-малка способност знанието да потвърди информацията и да обработва данните, но и развиване на идеи-доминанти, чрез които се извършва по-голямата част от информационната обработка и които не позволяват качественото развитие на други идеи, а това води човек до своеобразен фанатизъм.

С въвеждането в това взаимодействие искам да предложа един, донякъде обърнат процес, който съдържа в себе си предотвратяването на изброените проблеми. Ако приемем горе казаното, че знанието е резултат от преобразуване на данни и информация, то може да предположим, че знанието подлежи на разграждане от страна на притежаващия го. Когато се задейства този процес на разграждане, един вид подлагане под съмнение на сигурността, знанието излиза от пасивната си позиция и започва активна дейност. Според мен тази дейност се изразява в разбиране. Знание, което се подлага на разбор губи свойства от себе си, които задържат неговата плътност – например вярата и сигурността – това позволява разгръщане на елементите, от които то е съставено. Няколко графични примера за до тук казаното:

Нека изобразим частиците данни като , частиците информация като , а знанието като .

 



Първоначално имаме една група от единици данни

 



Единиците данни се обединяват около някакъв принцип

 



Данните се обвързват в стабилна структура и са готови да приемат статут на информация



Частицата информация е готова

 



Информационна система

 

Частицата знание е готова
Информацията е превърната в знание, а то е вече градивна единица на човешкото съзнание, но нека спрем до тук. По дадената схема се забелязва, че данните, информацията и знанието, в най-простия си вид, са единица в собственото си поле на градеж. Под това се има предвид, че когато се сглоби стабилна структура, тя вече не се разглежда като сбор, а като единица, към която може да се прибавят други като нея, за да се създаде нова по-сложна конструкция. Когато обаче и тази конструкция достигне стабилност, отново се счита за единица, но вече в среда с единици от друг вид, тъй като градежът е извършен от сложни единици. Тоест данните са единици от най-прост тип, информацията е единица от сложен тип, а знанието е единица от най-сложен тип. Това означава, че в най-сложната единица могат да се намерят следи от нейните съставни части, съответно да се видят особеностите на структуриране и от това да последва разбиране. Когато махнем статута на единица от знанието, то би трябвало да изглежда така:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Интересното при тази последна схема е, че се получава така, че в центъра на всяко знание, стои друго, предишно знание, по чиято методика е изградена цялата структура. Това повдига въпросите: кое ли е първичното знание, стоящо в основата на целия масив от знания, които човек притежава; дали наистина е основа или продължава да се развива, подобно на корените на дърво има ли по-съвършена стуктура от знанието и каква е тя тогава.3

Оттук вече може да започне обратният процес на разграждане и преразглеждане на различните части, от които е изградена една идея. И докато притежаваме идеи 4, чиито структура и причинно-следствени връзки познаваме, притежаваме и такива, чийто градеж дори не е бил повод за размисъл и все пак сме твърдо убедени в тях.

Подозирам, че няма две знания, които да притежават един и същ градеж, но стъпките, по които са изградени би трябвало да бъдат, ако не едни и същи, то поне подобни. Тук става ясна ползата от запознаването с особеностите на данните, информацията и знанието, които съпътстват човек: той развива способност да гради нещо съвършенно ново по модел на всичко, което е разбрал за себе си. Тоест, разграждането е предпоставка за градеж, но не само мисловен. Усвояването на закономерности позволява тяхната симулация в света извън човек и тъй като живеем в информационна епоха, най-добър корпус за това биха били информационните и комуникационни технологии.

Нека продължим с един пример-предизвикателство. При задаването на въпроса, кое знание е най-много съпътствано с вяра и безсъмнение, реших, че такова е чувството. Не става дума за усещане, като болка, сърбеж и т.н. Когато човек изпитва чувство, обикновено е сигурен в него, знае неговият стимул, но не знае същността на чувството си. И така, ако приемем чувството за знание, значи можем да го подложим на един разбор или поне да предположим закономерност, която го свежда на ниво информация.


Схема 1




Човек 1 Човек 2

Да започнем от това, че повечето чувства имат зона на проявление в човешкото тяло, например най-базисните:

 

* В тази част са описани предварителни данни.

На Схема 1 са подредени горните зони, както биха били върху човешкото тяло.

За да се прояви едно усещане, то трябва да е резултат от съответен стимул, върху областта, в което то се проявява. Ако това се счете за вярно, то стават възможни следващите закономерности.

Много от човешките чувства не се ограничават с еднообразие, ако трябва да се определи как те се пораждат, то един процес, включващ в себе си доминиращ и пасивен елемент е лесно приложим.

Доминиращият елемент играе ролята на изходна точна, например 2 ( на схемата, област на гърлото ). Тя, от своя страна, се нуждае от подсилваща точка, например 3. В зависимост от конкретната нужда, какво точно трябва да се изрази, към кого, каква реакция се очаква, дали е потиснато или не и ред фактори, характерни за човешкото изразяване, се получава прилив на информация чрез поток с определена характеристика. Един вид напрежение, което определя характера на едно чувство.

Най-прости сглобки, чрез това взаимодействия са следните:

И така нататък. Думите и словосъчетанията може да не достигат да опишат гамата от човешки усещания, но една проста система от числа и може и да успее. Основна част обаче е горе споменатото напрежение. То определя характера на едно чувство и дори доминант и пасив да съвпадат, нещото което различава тези съвпадащи чувства е именно тази променлива.

На Схема 1 са дадени примери за двама човека, защото едно чувство, понякога, има и посока, например към друг човек. Чувство с една характеристика, генерира у другия човек чувство със съвсем друга. Например, 5 чрез 4 генерира 4 чрез 3 у другия и т.н.**

* * С тази част се описвa вече готова примитивна информационна система.

Идеята на този дълъг пример не е да убеди читателите, че тази система за чувстата е валидна или правилно описва вътрешно-човешки процеси. Предназначението на примера е да демонстрира възможността за преподреждане и преструктуриране на една абстракция по модела на нейното първоначално създаване.

Все пак, ако трябва да бъде утвърдена връзката на чувството с разума, бих предложил следните размисли по въпроса, повлияни от един текст на Джон Дюи – „Знанието и относителността на чувството“5.

Необвързаността на знанието с чувствата би означавала, че те по структурата са крайни и абсолютни, в смисъл, че не подлежат на зависимост към каквото и да е. Въпросът би бил решен още тук, но подобни крайни отговори не звучат достатъчно правдоподобно, затова аз разчитам на предположението за съществуване на такава връзка, с цел по-добро разбиране на елементите, които си взаимодействат. Основният ми довод е, че изпитването на чувство, само по себе си, изисква знание, един път за наличието на какво го поражда и втори път, за наличието на изпитващ това чувство. Можем ли да докажем, че нещо съществува, ако нямаме знанието, какво е това нещо? В този ред на мисли, ако чувстото се предхожда от някакво знание, то наподобява всички знания, тъй като и те самите са предхождани от знание.

От целия текст бих искал да представя няколко заключения:

Методика за разбиране.

В текста предложих, че данните и информацията водят до знание. То, за да бъде разбрано, трябва да бъде разглеждано отново като данни и информация. Преповтаряне на това действие с различни знания, притежавани от човек, според мен, би довело до цялостно развитие на способността да се разбира. Така, един вид, се демонстрира господството на човек върху неговите убеждения, докато обратния случай би означавал, че човек е ръководен от нещо, което не е той самият.

Разбирането на себе си, води до разбирането на другите, а една група от хора, които се разбират един друг, са много по способни да постигат резултати в каквото и да е.

Методика за иновация.

Когато множество знания са разбрани от един човек, той е способен да създаде ново, по модел или комбинация от модели на предишните знания. Разглеждането на тези модели позволяват способност за тяхното преповтаряне или интегриране в други човешки начинания. Това би било много полезно във време, в което хората се стрямят просто да поемат информацията, която им се предоставя, вместо да я усвоят.

Методика за информационно моделиране.

Разбирането и иновацията създават нова идея, която чака да бъде споделена. За жалост човек не се е научил да споделя знанието си в най-чист вид, дори смятам, че в това време не може да се говори за знание извън човек. Всеки негов опит като говор, текст или др., е информационен модел на тази идея. Ние напълно разчитаме на информацията като феномен, да създава връзката между нас самите и всичко друго, а това изисква едно много сериозно отношение към информацията и нейните особености, ако искаме това, което мислим да бъде разбрано от другите. Смятам, че правилното разглеждане на информационните зависимости, които довеждат до създаването на едно знание, е силна предпоставка за по-нататъшното информационно моделиране на това знание. Колкото повече информационният модел, съвпада с истинския, породил определено знание, толкова по малък шанс има той да препрати към нещо друго, освен именно знанието, което е трябвало да се предаде.

Други изводи.

Смятам, че всяка една революция в човечеството е резултат от добре изразен вътрешен процес, на човек или група от хора, и затова считам изобретяването на методика, за извършване на това, за крайно наложителна. Смятам, че и великата цел на човек е да преобразува всичката информация в себе си така, че да стане достъпна за другите. Човек не иска да е сам в главата си и вижда платформа за споделяне в информационните и комуникационните технологии. Вече виждаме зачатъци на това в интернет пространството, но там, както и в цялото ежедневие, способността на човек да разбира е силно подценена. Толкова подценена, че тази “цена” на човек, действително спада. В момента масовият човек, човекът-потребител, съставя толкова голяма част от западното общество, че всички способни на иновация са длъжни да угаждат, работят и живеят за тази прослойка. Смятам, че високата потребност от споделяне на информация трябва да води човек до нужда от разбиране и подчинение на тази информация, а не просто подхвърляне от тук до там.

Множеството въпроси, свързани с информацията, обаче остават без отговор. За да овладеем нейната употреба, да успеем да приложим себе си, извън себе си и от “епохата на информацията” да преминем към “епохата на знанието”, този казус трябва да бъде разрешен. Терминът информация може да се използва в толкова много сфери на човешкото знание, например медицина, информационни технологии, биохимия, неврология и където и да е, от мравките в мравуняка си до космически изследвания. Навсякъде се борави с някакъв вид информация, а това подсказва, че в това явление се крие нещо обединяващо всичко. Действително, не може да се говори за обединяване на всички тези сфери в един разум, но може би информацията, като обединителен фактор, трябва да бъде повече разучена. В този ред на мисли, библиотеките за мен са едно многопластово информационно звено. Ако започнем от това, че всяка дума е единица информация, а всяко изречение изисква информационни системи от рода на граматика, синтаксис, фонетика и т.н. и си представим това за един мащаб, в мащаба на библиотеките цяла книга, да кажем, е информационна единица, която изисква един друг брой информационни системи за подредба, категоризация и т.н., а това е съвсем друг мащаб. Функцията на библиотеката обаче не е прескачането на тази информационна бариера, тя не борави със знанието, така както борави с информацията и не си поставя за цел да е другояче, тъй като целта на хората не се счита за такава.

Иска ми се като чета книга, да знам какво знание е искал да предаде автора и то да го знам без никакво съмнение. Искам и моето знание да е достъпно за другите. За сега няма как да предам една идея точно, мога само да се постарая много добре да я обясня, но досегът до нея остава нереализиран за този, на когото обяснявам. Дали това ще се промени в бъдеще или не, аз няма как да знам и все пак ми се иска някой ден да изпитам какво е да живееш в една такава „епоха на знанието“.

1Wurman, Richard Saul. The InfoDesign interview, 2004 [прегледан на 20.04.2013 г.] Достъпно на: http://www.informationdesign.org/special/wurman_interview.htm

2 По определението на Платон за знание като оправдана истинска вяра.

3 Отклонение по схемата

4 Считам идея и знание за тъждествени термини.

5 Dewey, John. Knowledge and the Relativity of Feeling. The Journal of Speculative Philosophy. Vol. 17, N. 1,( January 1883), pp. 56-70 [Достъпно на: http://www.jstor.org/stable/25667949 ] Посетена на 25.04.2013.