Печат
Категория: Чуждестранни музеи
Посещения: 2348

При управлението на Луи ХIV (1643-1715) се заражда идеята бившият кралски дворец Лувър да се превърне в художествен музей. През 1774 г. граф Д'Анжевил, отговорник за строителството и кралските колекции, се заема с осъществяването на тази идея. Той възнамерява да събере на едно място най-големите шедьоври, разпръснати в различни дворци, като по такъв начин покаже истинската им стойност. Създаването на богат музей ще увеличи престижа на кралството и ще покаже пред останалия свят могъществото на Франция и в областта на културата. От друга страна граф Д'Анжевил смята, че една такава представителна колекция ще има и много силно въздействие върху творците, тя ще послужи за възраждането на френското изобразително изкуство, позволявайки на младите художници да се доближат до шедьоврите.
Първите стъпки към създаването на бъдещия музей са предприети с ремонта на Голямата галерия. Финансовите затруднения на кралството в края на ХVIII в. са основната пречка проектът да не бъде реализиран.

Музеят Лувър е една от рожбите на Великата френска революция. На 27 септември 1792 г. Конвентът постановява да се създаде постоянна изложба от кралските колекции и други произведения на изкуството, които наброяват над три хиляди. Официалното откриване на музея за гражданите на Френската република е на 19 ноември 1793 г. Лувърът е първият публичен музей, отворен с единствената цел да дава възможност на обикновените посетители да се докоснат до шедьоврите на световната култура.
 
След като революционната власт обявява за народна собственост всички богатства на кралските резиденции и владенията на емигрантите-роялисти, във “Френския музей”, както се нарича по това време Лувърът, постъпват много произведения на изкуството. Те са експонирани само в една квадратна зала на двореца и в част от прилежащата й галерия.
 
Създаването на кралските колекции е дълъг и противоречив процес. Той е пряко свързан с историческото развитие на Франция през Средновековието. Редуват се ползотворни периоди и времена на кризи, свързани със сложния процес на обединение на френските земи под върховната власт на краля. След края на Стогодишната война през 1453 г., когато англичаните са окончателно прогонени от френската територия започва период на възраждането на Франция. При Луи ХІ и Карл VІІІ страната се превръща в единна държава. Постепенно тя се издига като решаващ фактор в европейските дела. Икономическата и военната мощ на Франция през ХVІ и ХVІІ в. дават възможност за успешното развитие на изкуството и културата. Бързото създаване на кралски колекции е характерно за периода на формиране на абсолютната монархия във Франция, достигаща своя връх по времето на Луи ХІV в края на ХVІІ и нач. на ХVІІІ в. Успешните войни с всички съседи дават възможност сред военните трофеи да попаднат забележителни произведения на изкуството, които да намерят своето ново място във френските дворци.
 
Първата кралска колекция е от времето на Франсоа I (1515-1547). Тя включва само дванадесет платна, но на такива велики художници като Рафаело, Тициан, Леонардо да Винчи и неговата Джоконда. При Луи ХIII (1610-1643) в Кралския кабинет се съхраняват над двеста картини. Най-голямото количествено и качествено нарастване на кралските колекции става по време на дългото и успешно управление на Луи ХІV (1643-1715). Кралят “Слънце” остава във френската и световната история не само с успешните си военни походи в съседните страни, но и със стремежа си да остави след себе си най-бляскавия кралски дворец в Европа – Версай. За строящата се нова огромна императорска резиденция той подбира уникални творби на френски и чуждестранни майстори, които да смайват неговите високи гости. Така при смъртта на Луи ХIV в двореца се намират над 2 500 произведения на изкуството.
 
По време на завоевателните походи на Наполеон в Египет, Италия и другите европейски страни се заграбват много произведения на изкуството, една част от които са върнати впоследствие, но по-голямата част от тях остават в експозицията и фондохранилищата на Лувъра. По този начин в неговите зали намират място такива уникални художествени творби като “Нике” от Самотраки, “Венера Милоска”, “Робите” на Микеланджело и мн. др.
 
Така създаваните векове на ред колекции на френските крале намират своя пристан в най-големия художествен музей в света – Лувъра. През 1855 г. се налага концепцията, че музеят трябва да е отворен за широката публика през цялата седмица, а не само в почивните дни, както е до тогава, и не само “привилегированата” публика от художници и чужденци да имат достъп до колекцията. По този начин предназначените само за кралските особи и техните аристократични гости произведения на световното изкуство стават общодостъпни. Така се поставя началото на демократизирането на художествените музеи в световен мащаб.
 
През втората половина на ХІХ в. Лувърът е водещият художествен музей в света. Той дава своя принос за основаването и развитието на новата хуманитарна наука, изучаваща историята и теорията на музейната дейност – музеология. През 1882 г. към него се създава първата в света музеоложка школа – “Екол дьо Лувр”. Разпространението на музеоложки знания се осъществя чрез издаваната “Библиотека на Лувърската школа и музеите на Франция”.
 
Световноизвестният музей Лувър е бивш дворец с богата история. Първият строеж на това място е укрепление, издигнато през ХII в. при Филип II Август (1180-1223). През следващия век се изгражда внушителна крепост, която предпазва Париж в най-незащитената му част. През ХIV в. Лувърът изгубва своята военна роля, тъй като новата крепостна стена на столицата обхваща много по-широк район от града и той остава във вътрешността. Шарл V (1338-1380) пренася прочутата си библиотека в една от кулите и преустройва крепостта-замък за своя резиденция, в която постоянно живее. Използването на Лувъра за официална кралска резиденция продължава твърде кратко. Гражданските войни и Стогодишната война принуждават френският кралски двор да се мести от замък в замък в долината на Лоара и Ил дьо Франс.
 
Едва при Франсоа I (1494-1547) старата забравена крепост се преустройва в истински дворец, достоен за възстановената френска столица – Париж. През 1528 г. по негово нареждане е разрушена до основи главната кула, а предните укрепления са сринати и на тяхно място се създават градини. През 1546 г. върху основите на старата крепост започва строителството на модерен дворец по проект на арх. Пиер Леско. Той работи върху строежа на Лувъра до края на живота си (1571 г.). Заедно със скулптура Жан Гужон създават красивата югозападна фасада на Квадратния двор и залата с кариатидите, където сега е експонирана част от античната скулптура, тогава е тържествената зала на кралския дворец. Проектът на Леско е завършен окончателно по време на управлението на Анри ІІ (1547-1559). При Шарл ІХ (1560-1574) се построява галерия перпендикулярна на Сена в италиански стил.
 
При управлението на Катерина Медичи на запад от Лувъра се издига нейната резиденция Тюйлери по проект на арх. Филибер Делорм от 1563 г. Крал Анри ІV (1589-1610) решава двата съседни двореца да бъдат съединени чрез т.н. Голяма галерия успоредна на Сена. Строителството на 460-метровата сграда е поръчано на архитектите Луи Метезо и Жак ІІ Андруе дю Серсо. За съжаление Анри ІV не доживява да види окончателния вид на този грандиозен строеж. Неговият син Луи ХІІІ (1610-1643) кани Никола Пусен да украси със стенописи Голямата галерия. На арх. Жак Лемер се възлага да завърши Квадратния двор и по този начин да бъдат заличени и последните следи от средновековните градежи.
 
При Луи ХIV (1643-1715) се издигат нови пристройки, а за да се оформи и източната фасада на двореца е поканен известният италиански архитект Бернини. Проектът му не е одобрен и едва през втората половина на ХVII в. е издигната внушителната (173 м) фасада по идея на Клод Перо. Тъй като френският абсолютизъм по това време е в апогея си, дворец като Лувъра не подхожда на Краля Слънце и той издига Версай, в който се преселва през 1678 г.
 
Изоставеният Лувър става убежище за френските художници, а от втората половина на ХVII в. официално тук се помещава Френската художествена академия (1692). По време на Великата френска революция той е превърнат в национален музей, известен тогава като Френския музей. Официалното откриване на първата експозиция в Лувъра е на 10 август 1793 г.
 
От откриването на първата постоянна експозиция до сега се извършват многобройни реорганизации на музея. В хода на Великата френска революция колекциите на музея се попълват от отнети произведения на изкуството на църквата и емигрантите. По време на наполеоновите войни в Европа към Франция потича нескончаем поток от ценности. През 1803 г. Лувърът е преименуван в Музей на Наполеон. Начело на него застава Виван Денон (сега едно от крилата на музея носи неговото име). Той създава новата експозиция на музея с трофейните произведения на изкуството постъпващи от завладените от Наполеон европейски страни и Египет.
 
На проведения, след краха на Наполеон, Виенски конгрес през 1815 г. се взема решение всички присвоени произведения на изкуството от френските войски да се върнат на техните собственици. По-голямата част е върната, но стотина остават. Те са обект на преговори и обмен, като например картината на Веронезе ”Сватбата в Кана Галилейска”, сега експонирана срещу Джокондата на Леонардо.
 
Постепенно колекциите на Лувъра се попълват с нови експонати. През 1816 г. е закрит Музеят на френските паметници. Всички негови скулптури са предадени на Лувъра. През целия ХІХ в. френските археолози провеждат многобройни разкопки в различни страни. Техните успешни открития на културни и стопански центрове на различни древни цивилизации водят до постъпването на много археологически паметници в колекциите на Лувъра. Всичко това налага преустройството на сградите на музея образуващи Квадратния двор. Така се създават „специализирани” музеи в рамките на Лувъра, като Египетския музей, начело на който през 1826 г. застава световноизвестния египтолог Жан Франсоа Шамполион (1790-1832), разчел египетските йероглифи. През 1847 г. се създава Асирийския музей, на входа на който са експонирани крилатите бикове от Хорсабад.
 
В музея непрекъснато постъпват и многобройни дарения. Всичко това води до периодично обновяване на експозицията. Една от най-големите реорганизации е осъществена през 1931 г. След края на Втората световна война евакуираните произведения на изкуството са реставрирани и експонирани по съвсем нов начин, наложен от разширяването на музея и измененията, настъпващи в музеоложката наука. От Лувъра са изнесени редица частни колекции, преразпределени в други музеи, а отделът за азиатско изкуство е предаден на музея “Гиме”. През 1947 г. от Лувъра са отделени Музеят на импресионизма и Музеят на марината.
 
Последното и най-голямо преустройство и разширяване на световноизвестния музей се извършва по повод честването на двеста годишнината на Великата френска революция и откриването на Лувъра. Огромната работа по преустройството на един от най-големите музеи в света започва през 1984 г. Първият етап на реконструкцията включва създаването на нова подземна зона за приемане на посетителите. В центъра на тази промяна е прочутата и противоречиво оценявана стъклена пирамида на архитект Е Мин Пей. Основната задача на втория етап е реконструкцията на корпуса Ришельо. Тази сграда преди това не е част от Лувъра. Повече от сто години там се намира Министерството на финансите на Франция. С присъединяването й към музея, експозиционната площ се увеличава с нови 21 хил. кв. метра.
 
В новите зали на крилото Ришельо се разполагат: отделът за скулптура, отделът за декоративно изкуство, колекцията Северно европейска живопис, част от Френската живопис и колекцията Ислямско изкуство. За новото си предназначение сградата е реконструирана съществено. Многобройните малки помещения са превърнати в широки изложбени зали. Към горните етажи се излиза чрез модерни ескалатори. Трите вътрешни двора са покрити със стъкло и така се създава възможност за експониране на скулптурни фигури. Осветлението в новите зали се извършва по нов начин. Естествената светлина пада под ъгъл към стените и по такъв начин картините се осветяват индиректно.
 
След извършване на цялостната реконструкция експозиционната площ на Лувъра се удвоява, експонатите в постоянната експозиция се увеличават с една четвърт и достигат над 30 хил., като се разполагат в нови 165 зали. Извършва се и цялостна реставрация на външните статуи и всички фасади на сградите на музея. Подземните паркинги и новите зелени площи наоколо намаляват замърсяванията на въздуха и запазват освежения вид на фасадата на музея след реконструкцията.
 
Сега във фондовете на Лувъра се наброяват над 250 хил. музейни предмета, разпределени в следните основни отдели: Изкуството на Древния Изток, Изкуството на Древния Египет, Изкуството на Древна Гърция, етруските и Древния Рим, Ислямско изкуство, Живопис, Скулптура, Декоративно-приложно изкуство, Графични изкуства. Експозицията е изградена на хронологичен принцип, а при живописта и по национални школи.
 
Изкуството на Древния Изток
 
Една от най-богатите колекции на Лувъра е от паметници създадени в земите на Древния Изток. В 24 зали, разположени около вътрешния Квадратен двор, са експонирани уникални произведения на изкуството, открити при археологически разкопки в Месопотамия. В приземния етаж са разположени огромните експонати, които са вградени в специални ниши. Тук е експониран каменният фриз “Безсмъртните” от двореца в Суза, Тържествената стена от гледжосани релефни тухли, асирийски барелефи, Стелата на ястребите, но най-древни са стелата на Куршуните (ХХV в. пр.н.е.) и стелата на Нарамсин (ХХIII в. пр.н.е.), изобразяващи военни победи на владетелите. Сред монументалните паметници се откроява Сборникът-Кодексът от 282 закона на Хамурапи. Той е изсечен върху двуметров блок от черен базалт по време на неговото управление на Вавилон (1792-1750 г. пр.н.е.).
 
В Месопотамия се развива и кръглата пластика. Сред експонатите са десет статуи на цар Гудеа (ХХII в. пр.н.е.). Този род статуи са се посвещавали на боговете, затова фигурата изобразява молитвена поза с ръка на гърдите, а долната част на тялото е неподвижна. Лицето на Гудеа чрез изпъкналите скули изразява силен характер на владетел.
 
Изкуството на Древния Египет
 
Лувърът е сред най-богатите музеи в света в областта на Египетското изкуство. Франция изгубва огромната колекция, събрана от армията на Наполеон през 1802 г., но френските археолози продължават и по-късно своите проучвания. Особено богати са находките от Тел ел Амарна. Стълбата, водеща към Отдела за египетски старини, носи името на великия египтолог Шамполион. Той е първият директор на създадения през 1826 г. Египетски музей (в рамките на Лувъра). В залите на музея са експонирани множество каменни плочи, изпъстрени с древноегипетски йероглифи, които той успява да разчете през 1822 г.
 
Експозицията е в хронологическа последователност, като най-напред са представени експонати от Старото царство (ХХII – ХХIV в. пр.н.е.). Експонирана е мастаба – гробница от III-то хил. пр.н.е., в подземната част на която е разположен саркофаг с мумията на високопоставен египтянин. Погребалната камера е изпълнена с предмети от бита, необходими на погребания за неговия задгробен живот. По стените на гробницата са изрисувани сцени от земния живот на починалия – риболов, корабоплаване, лов и т.н.
 
Сред многобройните паметници от тази епоха е показваната във всички учебници по история на изкуството малка фигура на седящия писар Каи от ХХV в. пр.н.е. Този най-стар египетски портрет представя с дълбок реализъм един придворен служител, готов всеки момент да пристъпи към изпълнение на своите професионални задължения. Той е подвил свободно нозете си, взел е в дясната си ръка тръстиково перо, готово да започне да записва върху лежащия на коленете му свитък височайшата заповед или писмо. Торсът е изправен, стойката е с известна доза величавост на осанката, а погледът е прям и изпълнен с готовност за работа.
 
Сред най-интересните паметници от Средното царство (ХХIV – ХVII в. пр.н.е.) са каменните стели. Най-впечатляващи от всички древноегипетски паметници са големият сфинкс от розов гранит, барелефите и колосалната статуя на Рамзес II. Изкуството на Новото царство (ХVI -ХII в. пр.н.е.) е представено с отделни паметници от огромните храмови комплекси в Луксор и Карнак. Няколко сфинкса, експонирани един до друг, създават представа за оригиналната скулптурна алея, свързваща двата храма. В експозицията намират място и много предмети на бита, оръжия и накити.
 
Изкуството на Древна Гърция, етруските и Древния Рим
 
Отделът за антично изкуство е създаден и открит лично от първия консул Наполеон Бонапарт през 1800 г. След Италианския поход на френската армия Римската антична колекция на Лувъра нараства многократно. През 1807 г. Наполеон откупува колекцията на фамилията Боргезе, състояща се от над 500 антични мраморни скулптури и релефи. През 1818 г. в музея постъпва колекцията от 574 гръцки антични вази на Тошон. Така се поставя началото на секцията от гръцка керамика. Един от най-ярките шедьоври на гръцката скулптура – „Венера Милоска”, постъпва в музея през 1821 г. Тя е подарена на Луи ХVІІІ от маркиз де Ривера. Френският консул в Адрианопол дарява другия символ на античния отдел на Лувъра – Нике от Самотраки. Постъпват и 3500 вази от колекцията на маркиз Д. Кампан.
 
Сега в античния отдел се съхраняват над 24 000 паметника, най-ценните от които са включени в постоянната експозиция на първия етаж на Лувъра. При изкачването на стълбите към експозицията за Древна Гърция посетителите се наслаждават на един от античните шедьоври на древногръцката скулптура – “Нике” от Самотраки. Богинята на победата е разперила криле в своя победен полет към нас, носейки чрез себе си античния идеал за красота и съвършенство. Открита през 1863 г. от френски археолози на гръцкия остров Самотраки, скулптурата е била предназначена за украса на древногръцки кораб през III-II в. пр.н.е.
 
Античните паметници са експонирани хронологически, като на най-видните скулптори, създали свои школи, са посветени отделни зали – на Фидий, Поликлет и Праксител.
 
Сред античните скулптури най-изящна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.), дело на неизвестен ученик на Праксител. Тя е открита през 1820 г. на остров Милос и е изпратена като подарък на Луи Филип от френския посланик. Макар и без ръце, фигурата на богинята на красотата и любовта излъчва изящество. Скулптурата е експонирана в центъра на специална зала. Сред най-забележителните гръцки скулптури са: “Хера” от Самос, “Аполон” от Пиомбино и мн. др.
 
От знаменития Партенон на Акропола в Лувъра е експониран само един релеф, част от фриза, изобразяващ процесията на девойките, носещи дарове на богинята. Макар главите им да не са запазени, древногръцките скулптори така прекрасно са пресъздали физическата красота на младите момичета, че тя личи и през дългите хитони, покрили телата им до нозете.
 
Една от най-богатите антични колекции в Лувъра е на художествената древногръцка керамика. Тя е експонирана в 10 зали. Експонатите са подредени на групи в зависимост от керамичните школи и ателиета, към които принадлежат. Най-забележителните паметници от Дипилон и Коринт са разположени в средата на залите. Специални карти ориентират посетителите за разпространението на даден вид керамика в античния свят.
 
Колекцията на етруското изкуство е представена предимно със саркофази и погребални предмети. Един от най-интересните паметници е саркофагът от теракота (VI в. пр.н.е.), от периода на най-големия разцвет на етруското изкуство. Върху капака му е разположена скулптура на съпружеска двойка, изразяваща семейната любов и доверие. Лицата им са изразителни, а с оцветяването им се внася и по-голяма жизненост и портретност.
 
Изкуството на Древния Рим е представено предимно с портрети, статуи и скулптурни релефи, както и с великолепните римски мозайки от Италия и Северна Африка. Римският портрет е преди всичко реалистичен. Експонираните мраморни и бронзови бюстове представят римски императори – Ливий, Адриан и неизвестни мъже.
 
Сред античните произведения на изкуството особено място заемат много римски предмети на лукса и накити. Най-голяма е колекцията Боскореал, открита в една вила при разкопките в Помпей през 1895 г. По време на изригването на вулкана Везувий (79 г.) собствениците на вилата събират всички свои скъпоценности и по-скъпи предмети в приземния етаж, където вулканичната пепел ги консервира. Сред тези шедьоври на римското приложно изкуство са фигурки на антични богове, статуетки, изобразяващи животни и растения, златни и сребърни съдове, вази, чаши и блюда, покрити с тънки релефи.
 
Ислямско изкуство
 
Отделът за ислямско изкуство е основан през 2003 г. Още през 1890 г. в отдела за декоративно-приложно изкуство се създава ислямска секция. Нейното основно ядро тогава е дарената през 1856 г. от Шарл Соважо колекция от ориенталски предмети. През 1905 г. е открита първата експозиционна зала с ислямско изкуство. След постъпването на дарението на баронеса Алфонс Делор де Глеон през 1922 г. се разкрива втора зала. В нея са експонирани ислямски паметници от Арабски Египет и Близкия Изток. Постепенно колекцията нараства на десет хиляди единици. За създаването на музея „Бранли” (открит през 2006 г., в близост до Айфеловата кула) паметниците на изкуството на народите от Африка, Азия, Океания и Америка се отделят от ислямските паметници. Така през 2003 г. се открива постоянната експозиция на новия отдел за ислямско изкуство представяща 1 300 музейни предмети от метал, керамика, стъкло, слонова кост, дърво и текстил. Специално внимание е отделено на книжовните ислямски паметници, тъй като те заемат важно място в културните традиции на тези народи.
 
 
 
Живопис
 
Отделът за живописе най-богатият и най-посещаван в Лувъра. Експозицията, обхващаща над две хиляди картини, е разгърната в продължение на 2750 метра ходова линия. Платната на световноизвестни художници са експонирани хронологически по школи и автори.
 
Италианската живопис от ХIII до ХVII век е представена от Паоло Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и др. автори от Ранния Ренесанс. В резултат на покровителството на крал Франсоа I, Леонардо да Винчи прекарва последните години от своя живот във Франция. Ето защо Лувърът притежава, може би, най-голямата негова колекция: “Мона Лиза”, “Мадоната в пещерата” и др. Широко представени са и картините на Рафаело. Наред с прочутите му Мадони, тук е експониран и портретът на италианския хуманист Балтасар Кастильоне. Други италиански художници, намерили място в експозицията, са: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторето, Караваджо.
 
Кардиналите Ришельо и Мазарини притежавали богати частни колекции с картини от италиански майстори, а крал Луи ХIV откупува част от картините на английския крал Чарлз I. Така в началото на ХVIII век в кралската колекция вече се числят 89 картини на римски и флорентински художници, 102 на венецианци и 178 на ломбардци. Колекцията на Лувъра се дообогатява по време на Италианския поход на Наполеон. От завладените земи се изземат всички произведения на изкуството, които са включени в Музея на Наполеон, разтурен след Виенския конгрес (1815), на който се решава всички ограбени паметници на културата да бъдат върнати на притежателите им.
 
Испанската художествена школа е представена от Ел Греко – “Свети Людовик”, “Разпятие”, Рибера, Франсиско Сурбаран – “Свети Бонавентура на Лионския събор”, “Смъртта на св. Бонавентура”, Веласкес – портрети на кралица Мариана и инфант Маргарита, Мурильо – “Бедно момче” и Франсиско Гоя – портрети на Фердинанд Гилмард, Перес де Кастро, маркиз де ла Солан, маркиз де Санта Крус, маркиза Солан, и др.
 
Фламандската школа заема достойно място в експозицията на Лувъра. От нейния най-ярък представител Рубенс, в Галерия Медичи, са експонирани 24 монументални картини, рисувани по поръчка на френската кралица Мария Медичи за Люксембургския дворец в Париж. Други 30 картини на Рубенс са притежание на Лувъра. От тях по-известните са: портрети на Мария Медичи, Хенрих IV, Луи ХIII, композицията “Кермес”, “Юпитер и Юнона”, “Аполон и Меркурий”, както и портрет на съпругата на художника – “Елена Фурман с детето си” и др.
 
Колекцията от картини на Рембранд започва с автопортрет от 1660 г., след това са експонирани “Вирсавия и Христос в Емаус” и др. От тази школа са и платната на Антонис ван Дайк – “Портрет на Чарлз I”, Якоб Йорданс и Франс Снайдерс.
 
От холандската школа през ХV век са представени Ян ван Ейк – “Мадоната на канцлера Ролен” и Рогир ван дер Вейден – “Благовещение” а от ХVII в. са експонирани платната на Франс Халс, Ян Вермер ван Делфт и др.
 
Немската школа е представена с малко картини, между тях е автопортрет на Дюрер, четири портрета на Ханс Холбайн – кентърбърийския архиепископ, английската кралица Анна фон Клеве, астронома Кратцер и Еразъм Ротердамски, “Венера на фона на пейзаж” от Лукас Кранах.
 
 
В Лувъра е съхранена по-голяма част от художествено наследство на Франция от ХIV до средата на ХIХ в. Във фондовете на отдел „Живопис” на Лувъра две трети от картините са дело на френски художници. Френската живописна школа води началото си от ХV в., когато в Авиньон се създава художествена школа, представена в Лувъра с “Пиета от Авиньон”. В град Тур по това време възниква и Лоарската школа, чийто представител Жан Фуке е показан с реалистичния портрет на Франсоа I.
 
Разцветът на френската живопис през ХVII и ХVIII век е широко представен. Най-яркият френски художник на ХVII век е Никола Пусен (1594-1665). Той живее и твори в Италия под въздействието на античното изкуство. Луи ХIV притежава тридесет от най-хубавите му картини, експонирани сега в Лувъра. Оригиналността на неговите творби идва от романтичните пейзажи, изпълващи картините, като например: “Вдъхновението на поета”, “Пастири от Аркадия”, “Намирането на Мойсей”. Негов съвременник е Клод Лорен (1600-1682). Той също се прекланя пред природата, но търси специфични средства, за да отрази нейната неповторимост. Лорен използва цялото богатство на светлините и сенките, за да придаде дълбочина на пейзажа, да предаде ефирността на морската омара и прозрачността на светлината на слънцето при изгрев и залез. Сред майсторите на портрета по това време е Филип дьо Шампен (1602-1674). Неговият най-известен портрет е на кардинал Ришельо.
 
В началото на ХVIII век се появява ново течение във френската живопис, чийто родоначалник е Антоан Вато (1684-1721). Роден във Фландрия, голям поклонник на Рубенс, той създава оригинално френско изкуство, подчинено на светския дворцов живот. Типичен пример за това направление е неговата картина “Заминаване за остров Китера”. Най-известен негов ученик е Франсоа Буше (1709-1770), любимец на крал Луи ХV. В неговите картини преобладават влюбени двойки, венери, амури и т.н. Единствено портретите на мадам Помпадур и на съпругата му показват, че той притежава усет към реализъм.
 
Френската живопис през ХIХ век преживява голям подем. Тя се развива в три основни направления: класицизъм, романтизъм и реализъм. Трите течения са широко застъпени в експозицията. Великата френска революция дава тласък на монументалната живопис. Така например Жак-Луи Давид (1748-1825), придворен художник на Наполеон I, рисува “Коронясването на Жозефина”, “Наполеон преминава Алпите” и др.
 
Сред най-даровитите художници на ХIХ в. се нарежда Жан Доминик Енгър (1780-1867), ученик на Давид. Най-добрите му картини са “Портрет на Бертен Старши”, “Госпожа Ривиер”, “Одалиска” и др.
 
Френският романтизъм в изкуството започва след революцията от 1830 г. Негов предвестник е Пиер Прюдон (1758-1823) с “Отвличането от Психея”. Антоан-Жан Гро (1771-1835) рисува огромни батални сцени от военните походи на Наполеон, експонирани в една от залите на Лувъра. Типичен представител на романтизма е Теодор Жерико (1791-1824). Неговата картина “Салът на Медуза” впечатлява посетителя с драматизма на корабокрушението. Йожен Дьолакроа (1798-1863) е представен с композициите си от Алжир и Мароко и с картините “Клането на остров Хиос”, “Свободата води народа на барикадите”.
 
Втората половина на ХIХ век е най-плодотворна за френската живопис. Тогава творят Камий Коро, Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле, Оноре Домие, Гюстав Курбе и др. Импресионистите са експонирани в отделен музей от 1947 г., намиращ се в градината на Тюйлери в павилиона “Жьо дьо Пом”, а от 1986 г. в музея “Орсе” в близост до Лувъра. Там са картините на Едуар Мане, Едгар Дега, Клод Моне, Алфред Сислей, Камий Писаро, Огюст Реноар, Пол Синяк, Жорж Сьора и постимпресионистите – Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген и др.
 
Скулптура
 
Отделът за скулптура е наследник на два културни института, създадени след Великата френска революция – Музеят на френските паметници и специалния музей при Френска школа във Версай. Музеят на френските паметници е създаден от Александър Ленурам (1764-1835). В неговите колекции постъпват конфискуваните по време на революцията скулптури от църквата и емигрантите. Музеят при Френската школа във Версай комплектува своите фондове на базата колекциите на Кралската академия. Така през революционния период в Лувъра се съхраняват и представят само антични скулптури.
 
През 1824 г. в пет зали на музея за първи път се експонират скулптури от колекциите на вече закритите горе посочени два музея. Така тези произведения на ренесансовата и класическа пластика стават основата на бъдещия отдел Скулптура, който се обособява през 1893 г. Начело на него застава Луи Куражо. Благодарение на неговата активна работа във фондовете на отдела постъпват забележителни скулптурни творби.
 
В резултат на многобройни щедри дарения сега музеят разполага с над хиляда френски скулптури и около 400 чуждестранни, от които две трети са италиански. В резултат на последното генерално преустройство на Лувъра парковата скулптура е умело експонирана в новосъздадените два вътрешни двора със стъклени покриви – двор Марли (съдържа статуи от парка Марли) и двор Пюже (експонирани са творби на Пиер Пюже (1620-1694).
 
В отдела Скулптура е събрана колекция от западноевропейски творци от ХII до ХVIII век. Тук средновековната скулптура е слабо представена. Експонирани са само отделни образци от катедралите в Шартър и Реймс. От края на ХIV в. са статуите на Карл V и съпругата му Жана Бурбонска, изобразени като Св. Людовик и Маргарита. Значително по-богата е колекцията от времето на Ренесанса. Бургундски скулптор от ХV в. създава скулптурната композиция “Погребението на Филип По”. Осем оплаквачки носят на раменете си френския благородник в пълни бойни доспехи, отправил се в последния си земен път.
 
Най-големите шедьоври от времето на Ренесанса принадлежат на Микеланджело (1457-1564). Лувърът е единственият музей извън Италия, който притежава такава колекция от творби на великия ренесансов художник и скулптор. Това са двете статуи на роби. Те са предназначени за украса на папската гробница на папа Юлий II, но тъй като той се отказва от строежа и скулптурните фигури остават недовършени, Микеланджело ги подарява на Роберто Строци, който емигрира във Франция, а там няколкократно менят притежателите си, като за известно време са собственост и на кардинал Ришельо, докато накрая през Великата френска революция са предадени в Лувъра.
 
 
Декоративно-приложно изкуство
 
В отдела за приложни изкуства се съхраняват над 80 хил. музейни предмета. Те са експонирани в специално оформени зали. Така например статуетки от слонова кост от Средновековието са разположени в малки ниши в стените, облицовани с тъмна дамаска. Декорацията на зала “Аполон” продължава 20 години под ръководството на арх. Льобрюн. На тавана на залата сред богати орнаменти са изписани четири пана, посветени на античния бог на слънцето Аполон, в облика на който са представяли и прославяли крал Луи ХIV – кралят Слънце. В центъра на галерията са експонирани съкровищата на френска корона, сред които брилянтът “Регент” – 137 карата. Всички те са иззети в годините на Великата френска революция от съкровищницата на абатството Сен-Дени, където векове на ред се съхраняват кралските регалии – символи на властта. През 1796 г. в музея постъпват кралските скъпоценности и колекции. По времето на Наполеон ІІІ колекциите от предмети на разкоша нарастват многократно и тогава в Лувъра се обособява Отдел за декоративно и приложно изкуство.
 
В поредица от зали са представени мебели от кралските дворци, бижута, ювелирни изделия и мн. др. В експозицията присъстват и уникати от Византия, релефи от слонова кост от времето на Каролингите, емайли от Лимож (ХIII в.), стъклописи, тъкани, накити и много други.
 
Най-впечатляващата част от експозицията на Отдела за декоративно и приложно изкуство са реставрираните и експонирани апартаменти на Наполеон ІІІ намиращи се сега в крилото Ришельо. В тях нагледно се демонстрира небивалия разкош царящ във френските кралски дворци и резиденции през времето на Втората империя. Големия салон, побиращ 250 души, е проектиран от Хектор Лефюел. За оформлението му са поканени най-добрите френски скулптури и художници – Луи Алфонс Траншан, Шарл Рафаело Марешал, Кристофел и Барбеден работещи в него през периода 1856-1861 г. На тавана художника Марешал-син изписва сцени от историята на двореца Лувър – при крал Франсоа І, Екатерина Медичи, Хенри ІV и Луи ХІV. Последните стенописи на плафона отразяват съединяването на Лувъра с Тюйлери при Наполеон ІІІ, както и неговите успехи във военната, икономическата и социална сфера. Цяло щастие за музейните работници е, че тук са запазени оригиналните мебели, като се има предвид съдбата на целия дворец Тюйлери, изгорен по време на Парижката комуна през 1871 г. В отделните салони са използвани мебели изработени от различни видове дърво – орехово за голямата приемна, черно за столовата, позлатено за останалите помещения.
 
Графични изкуства
 
Отделът за графични изкуства съхранява 130 хил. музейни единици. Във фондовете му се комплектуват колекции от рисунки, пастели, миниатюри, литографии, ръкописи, книги, автографи и др. Тъй като те са от материали, които не позволяват включването им в постоянни експозиции, този отдел разкрива своите колекции чрез организирането на временни експозиции. Голяма част от притежаваните музейни ценности от графичен характер са изследвани и публикувани чрез музейните специализирани издания.
 
Основата на отдела е формирана след създаването на музея на базата на Кабинета за рисунки създаден през 1671 г. от Луи ХІV и съществуващ и до ден днешен в рамките на отдела. Кралят-Слънце закупува от кьолнския банкер Еберхарт Ябах 5 500 рисунки, с които поставя началото на своята колекция. През 1690 г. е придобита и сбирката на кралския художник Шарл Лебрен. По-късно са откупени колекциите на Пиер Миняр през 1695 г. и на Антуан Куапел през 1722 г. Така в навечерието на Великата френска революция в кралския Кабинет за рисунки се съхраняват 11 хил. графични творби на френски и чуждестранни художници от ХV в. до 1789 г. През различни периоди в колекцията влизат прекрасни образци на италианската, немската и холандската школа, включително и рисунки на Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Дюрер и Рембранд.
 
В отдела за графични изкуства се съхранява уникална колекция от 30 хил. медни гравюри от ХVІ в. на сам. Едно от най-щедрите дарения на Лувъра се съхранява в този отдел. През 1935 г. барон Едмон де Ротшилд завещава на Лувъра своята сбирка от инкунабули, немски гравюри (всички гравюри на Дюрер), редки творби на Рембранд и френски гравюри от ХVІІІ в., общо над 40 хил. гравюри и щампи, три хиляди рисунки и 500 илюстровани книги. Преди това той прави няколко дарения на ценни антични паметници. В наши дни отделът продължава да получава дарения от колекционери и безценната поддръжка от Обществото „Приятели на Лувъра”.
 
Колекциите на Лувъра вече са представени и в най-големия портал за европейско културно наследство „Европеана“. Там са поместени 121 871 снимки, 2 887 текста, 80 видеоматериала и 8 звукозаписа. http://www.europeana.eu/portal/search.html?query=Louvre
 

Литература:
 
Путеводитель по Лувру. Musee du Louvre Editions, Paris, 2007
 
Бейль, Фр. LOUVRE – Путеводитель по музею. Париж, 2001-2005
 
Bresc-Bautier, G. The Louvre: A National Museum in a Royal Palace. Museum International, UNESCO, Oxford, 2003, № 217

 
Източник:
http://www.louvre.fr