Печат
Категория: Български музеи
Посещения: 3182

Из опита на Университета по библиотекознание и информационни технологии за сътрудничество с музейни институции

проф. д-р София Василева
зам. директор на Института за научни изследвания, организация, управление и защита на културно-историческото наследство

Образователната интеграция е значим приоритет в съвременните политики на международни организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Тя е насочена към стимулиране на комуникационни връзки между научно-изследователската дейност, теоретичните и практическите форми на обучение, последователно изграждане на научна и информационна инфраструктура и създаване на общо пространство за междукултурен диалог, координация и сътрудничество на разнородни институции. Тези нови условия значително променят изискванията за качеството на образованието и обучението в посока към адаптирането им в реалната среда и пазара на труда и разкриване на възможности за получаване на необходимата съвременна  професионална квалификация.

Цел на настоящата статия е да представи придобитият практически опит на Университета по библиотекознание и информационни технологии в периода 2008 – 2012 г. в провеждането на студентски практики в областта на културно-историческото наследство, реализиращи се в сътрудничество с музейни институции.
Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) е сред първите академични институции в България, разкрили още през 2003 г. катедри и специалности (бакалавърски и магистърски програми) в областта на културно-историческото наследство и културния туризъм. В структурата на Университета е създаден и Институт за научни изследвания, организация и управление на културното наследство. Дейността му включва организиране на летен университет и летни училища за практическо обучение в областта на културното наследство, провеждане на интердисциплинарни изследвания, създаване на партньорства с изследователски, музейни, образователни и други организации в страната и чужбина.
УНИБИТ е сред първите академични институции в нашата страна, спечелили европейски проект за организиране на лятна студентска практика в областта на културно-историческото наследство. Проектът „Тракия – кръстопът на цивилизации“ се реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2008 – 2009 г. В проектната концепция е разработена теоретичната рамка на концептуален модел за студентски практики в областта на културно-историческото наследство. Изследователската теза е този вид иновативно обучение да бъде осъществявано като интегрирана система за научни изследвания, преподаване, теоретично и практическо обучение, която обхваща три основни групи: обучаеми – студенти, магистри и докторанти; преподаватели – асистенти и хабилитирани преподаватели; преподаватели по практика и наставници – научни работници, уредници, екскурзоводи и специалисти от музейни институции. Експериментираният модел на обучение цели да постигне цикъл на взаимодействие между образование, теренни научни проучвания и изследвания на студенти и преподаватели, представяне на резултатите на научни форуми под формата на доклади и презентации, уреждане на изложби, провеждане на анкети, създаване на комуникационна и информационна среда, включваща археологически терен, музейна среда, медии, публичност, сътрудничество и обмен.
В основата на този модел е разработената програма за музейна, екскурзоводска и археологическа практика. Тя се реализира на територията на Старозагорска област, в партньорство с Регионалния исторически музей в Стара Загора и Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Проведените културни маршрути с учебна цел се реализираха със сътрудничеството на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Регионалните исторически музей в Ямбол и Сливен.
Програмата на практиката беше разчетена за период от един месец и включваше теренни обходи на културно-исторически забележителности, запознаване с материалната база и информационните фондове на движимото културното наследство, съхранявано в музеите в Стара Загора и Казанлък, както и с начините на неговото опазване и обезопасяване.  Програмата съдържаше интересни практически занимания - изнасяне на екскурзоводски беседи, работа в ателиета за консервация и реставрация, теренна работа на археологически обекти, запознаване с музейните колекции, методите на тяхното комплектуване и съхраняване. Студентите бяха разделени на 6 групи, които се сменяха на ротационен принцип. Така всички имаха възможност да преминат през трите вида основна дейност, заложена в практическото обучение - археологически разкопки, екскурзоводска дейност и запознаване със специфичната музейна работа. Реализацията на учебната практическа програма целеше да се обхванат повече видове и категории културно-историческо наследство, да се акцентира на проблемните области и обединяването на усилията на разнородни институции за тяхното преодоляване.

Програмата на практиката на обекти на РИМ Стара Загора:

група А – практика на музеен обект „Неолитни  жилища”, с преподавател музеен специалист, уредник в отдел „Праистория”. Практиката включва запознаване с музейния обект и беседа за обекта и праисторията в Тракия и Старозагорско; разглеждане на по-интересни експонати от фонда; почистване на обекта.
група Б – запознаване с музейни обекти в Стара Загора, с преподаватели – екскурзоводи от музея. Включва следните маршрути: Южна порта на Августа Траяна, Антична улица и форумен комплекс на античния град, антични мозайки, къща-музей „Градски бит ХІХ век”, Хилендарски метох и катедрален храм „Св. Димитър”. Посещенията на всеки обект са свързани с екскурзоводска беседа, включваща и методическо обучение.
Групи В и Г– археологически разкопки, с преподаватели – уредници археолози от музея. Практиката включва теоретична част - лекция за особеностите на теренната работа в градска среда, лекция за античното наследство в града, лекция за керамиката, теоретични основи на графичното и фотографското заснемане на археологически структури. Практическите занимания обхващат сортиране и почистване на керамика, обработка и анализ на дребни находки, изработване на полева документация, разкриване и почистване на археологически структури, използване на специфичен инструментариум.
Група Д – участие в музейна фондова работа, с преподаватели – научни работници и уредници от музея. Програмата в този профил включва лекция „Постъпване, инвентиране, систематизиране и отлагане на новопостъпили експонати във фонда”, лекция „Същност на фондовата работа и видове музейни фондове”. Практическите занимания на студентите включват работа с експонати от фонда, запознаване с инвентарна книга и справочна картотека.
Група Е – нумизматика и методи на реставрация и консервация, с преподаватели – уредници от музея и специалисти от съответните ателиета. Студентите се запознават с начините на датиране, инвентиране и съхранение на нумизматични материали, с различни колекции от фонда. Групата работи в двете ателиета на музея - реставраторското и консерваторското. В ателиета се запознават с методите на реставрация и консервация на експонати, специфичния инструментариум за работа, практическо наблюдение на процеси от реставрацията и консервацията.

Втората половина от студентската практика се реализира на обекти на Исторически музей „Искра” в Казанлък. Тук студентите също бяха разпределени в групи, които приоритетно извършваха екскурзоводска дейност. Практиката включва обзорна беседа за музея и археологическите открития в региона. Запознаване с музейните експозиции, с екскурзоводските беседи. Изнасяне на беседи от студенти на български и чужд език, придружаване на туристически групи.

Програмата на практиката на обекти на ИМ Казанлък включва:
Група А – в експозиционните зали на Историческия музей в Казанлък, с преподаватели – уредници от музея.
Група Б – на могила „Голяма косматка”, с преподавател – археолог от музея.
Група В – на Казанлъшката гробница, първият български обект включен през 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното културно наследство. С преподавател – археолог от музея.
Група Г – на етнографски комплекс, с преподавател – уредник от музея.
Групите отново си разменят местата на ротационен принцип.
Съществено място в програмата на практиката имаха културните маршрути с учебна цел, които се посрещнаха с най-голям интерес и ентусиазъм от студентите. В продължение на един месец се организираха четири маршрута, с които се целеше да се посетят и опознаят  обекти от национално значение, показващи различни видове културно-историческо наследство – археологическо, етнографско, национален възрожденски пантеон.

Програма на маршрутите включваше:

В хода на реализирането на културните маршрути на студентите бяха поставени различни проблемни задачи, свързани: с начините на популяризиране на културното наследство и обвързването му с алтернативния туризъм; създаване на информационна картина на посетените туристически атракции и предлагане на идеи за възможни други атракции; прогнозиране за какви различни социални и възрастови групи хора са подходящи тези маршрути; експониране на тематични изложби, с цел повишаване на информираността за този вид туризъм; оформяне на презентации и доклади по тези проблемни области, които да се представят на различни научни, обществени и други форуми; споделяне на впечатления за интереса на местното население към участие в развитие на алтернативен туризъм. При дейностите по тези задачи се стимулираше работата в екип.
Като пряк резултат от практическото обучение, след приключването на лятната пректика  се реализираха следните дейности.

Участие на студенти на научни форуми: Наши студенти участваха в националната музейна конференция „Музеи и медии” в Стара Загора, на 5 и 6 ноември 2008 г. и представиха  доклад на тема: „Музеите в Южна България. Добри практики от работата със студенти”; имаме студентско участие и в международна кръгла маса „Държавност и наследство”, проведена в Русе на 5 и 6 декември 2008 г., организирана от Национална младежка мрежа „Съхрани българското”.  Благодарение на контактите, които установихме с движение „Българско наследство” 10 студенти от УНИБИТ участваха в археологическите разкопки на Трапезица във Велико Търново, организирани от национално движение „Българско наследство“.

Анкета. По проекта извършихме анкетно проучване за определяне на степента на информираност на студентите за участие в европейски проекти, желанието на студентите за по-голяма мобилност, за достъп до разнообразни източници на информация, отношението им към осигуряване на достъпна социална среда.

Изложба. През м. април 2009 г. открихме изложба „Студентско лято в Стара Загора и Казанлък”. Направена с много голямо желание и ентусиазъм от студенти, участници в проекта.

Кръгла маса. През м. май 2009 г. организирахме кръгла маса: „Реалният достъп до културно-историческото наследство”, в която взеха участие представители на музеите – партньори в провеждането на студентската практика, представители от министерства и университети, за да споделят своята информираност и опит, а също и опита на институциите, които представляват по отношение на съвременните посоки в държавната политика за културно-историческото наследство.

Публикуване на сборник с научни и учебни материали по тематиката, за организиране и провеждане на студентски практики в областта на културно-историческото наследство.

Преките резултати от реализацията на този модел на обучение могат да се обобщят в следните направления:
Създаде се трайно общо впечатление на студентите за цялостната визия за развитието, управлението и социализацията на културно-историческото наследство в областта. Двата етапа на практиката позволиха на обучаемите да имат база за сравнение между организацията на дейностите в двата най-големи и представителни музея в областта. Тематични направления за сравнението бяха: туристическата инфраструктура, състоянието на музейните обекти, възможностите за достъп до тях, музейните колективи от гледна точка на владеене на чужди езици, възраст, мотивация и инициатива. Целите и реализираните дейности в хода на студентската практика създадоха устойчиви връзки между теоретичното и практическо образование и обучение, формираха траен интерес, инициативност и позитивна мотивация у студентите и музейните институции-партньори по проблемите на организацията, управлението и опазването на културно-историческото наследство.

Възможности за приложение. Разработеният теоретичен модел за организиране на летни студентски практики, структурата на програмата, съпътстващите дейности и механизмите за партньорство и сътрудничество с музейни институции, намериха последващо развитие и приложение като част от съвременната научна и образователна политика на УНИБИТ по отношение на създаване на информационна, комуникативна и взаимодействаща образователна среда в областта на културното наследство. Провежданите от Института за културно наследство при УНИБИТ ежегодни летни студентски практики се реализират в партньорство с историческите музеи по места, както и с общините в тези територии. Създадоха се устойчиви връзки и сътрудничество в тази област с Националния исторически музей, музеите в Малко Търново и Ямбол. Актуална информация за летните студентски практики се съдържа на сайта на Института за културно наследство - http://ichh.unibit.bg.

Очакваните резултати се обединяват от стремежа да се покажат предимствата и необходимостта от въвеждане в системата на университетското образование на иновативни модели на обучение, които целят да постигнат необходимия баланс между лекционно, методическо и практическо обучение в музейна среда и на археологически терен. Описваните модели на практическо обучение като бъдещи резултати очакват:


Представените акценти в съвременната образователна политика в областта на културното наследство - като летни студентски практики са много популярни в европейското и световното университетско пространство, особено в международните си варианти и с интердисциплинарния си характер. Възприемането на тези образователни подходи създава условия за създаване на устойчиви връзки между теоретичното и практическото образование и обучение и за разширяване на формите на сътрудничество и партньорство между различни институции и организации като част от процеса на социализация на културното наследство и превръщането му в ресурс за устойчиво развитие и съхраняване на културното многообразие.

Други публикации от автора по тази тематика:

Василева, С. Нови подходи в университетското образование в областта на културното наследство. // Национална културна стратегия и европейска духовна интеграция. Национална научна конференция по проблемите на културно-историческото наследство. София, БАН, 9 февруари 2012. Бюлетин на Фондация „Арете-Фол“, г. ІV, бр. 1 (5) 2012, с. 125-132.

Василева, С. Тракия – кръстопът на цивилизации. Лятна студентска практика в областта на културно-историческото наследство на територията на Старозагорска област – юли-август 2008 г. // Т р у д о в е  на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, 2008, с. 407-414.

Тракия – кръстопът на цивилизации. Студентски практики в областта на културно-историческото наследство. Споделен опит. [Съставител и редактор доц. д-р София Василева]. –София : “WINI-1837”, 2009. – 144 с.

В трезора на Исторически музей „Искра“ в Казанлък.



В археологически резерват „Кабиле“




Културни маршрути с учебна цел