Печат
Категория: Български музеи
Посещения: 1482

Живеем в динамично променящ се свят.Измени се политическият климат в света.  Техниката, медицината, генното инженерство и  информационните технологии навлязох в живота. За последните двадесетина години нашето поколение преживя наистина главоломни промени, които преди са ставали за столетия.
България, като държава от бившия „Социалистически лагер” за този период премина през шокови трансформации във всички сфери на живота. Това се отрази както на хората, така и на институциите. Те трябваше да се приспособяват към новите условия, а често и да създават тези нови условия. „Вятърът на промяната” не подмина и музеите, макар и до сега да се смята за тях, че са едни от най - консервативните институции. Невъзможно бе те да останат незасегнати, като застинали във времето.
Първото, което трябваше да се направи, бе да се отърсят от идеологизацията, да престанат да обслужват идеологическата доктрина на комунизма и да се обърнат към съвременността и нуждите на обществото, да дадат необходимата доза европейско самочувствие на българите, поотдалечили се от ценностите на съвременната европейска цивилизация.

Наред с „партийната повеля” музеите бяха наследили и куп други проблеми: остаряла и непригодна материална база, диспропорции в развитието на различните по статут музеи, както и на средствата, отделяни за пропаганда – експозициите, от една страна, и за историята -  за съхранение и реставрация, от друга. Наред с това  липсва единна електронна система за музейните ценности, не на последно място е и проблемът с ниското възнаграждение за работещите в музеите – хора призвани да пазят ценности за милиони, което прави професията нежелана и непрестижна.
Тези и редица други проблеми завариха Музея за история на София на неговата 70-годишнина през 1998г., като основният проблем оставаше липсата на сграда за експозиция. Всички усилия за активно присъствие в културния афиш на София с разнообразни дейности, проведени под чужд покрив, водеха до бърза забрава на усилията на музейните специалисти. Многобройните временни изложби струваха скъпо и не можеха да запълнят липсата на сграда за  нуждите на музея. След закриването им те се забравяха от публиката и социалният ефект беше почти съизмерим с нула.
С решение на Столичния общински съвет през 1998г.  бе взето решение част от сградата на Общинската минерална баня да бъде адаптирана за нуждите на Софийския исторически музей, в съчетание на представителните функции на Общината и в съжителство с модерен балнеолечебен център. Така една от най-хубавите сгради в София преди пълната си разруха, намери нови стопани. По-касно вижданията за използването на сградата претърпяха известни промени. Общината се отказа от предвидените за представителни функции площи, а тези за водолечебния център бяха увеличени с размерите на двата големи басейна за СПА- център.
Така или иначе, музеят доживя да започнат дейностите по адаптацията на сградата на банята за нуждите му. Прокарани бяха 13 вида инсталации в залите, като 4 от общо 7 от тях са в в доста напреднал етап на ремонт. Това са разположените на два етажа в лява и дясно от централния вход четири зали. Едновременно с това бяха поправени покривите и бе възстановена по оригиналната технология майоликовата украса по фасадите. Сградата като че ли разцъфтя сред тези ремонти.
Междувременно по- голямата част от музейните фондове бе пренесена за временно съхранение в Големия мъжки басейн, превърнат във временно фондохранилище. Музейните ценности ще останат тук до завършването на ремонта на помещенията в сутерена на сградата по южната и западната фасада, където ще бъдат изградени по съвременните стандарти консервационни лаборатории и фондохранилища.
Освен интересната и дългоочавана от софиянци експозиция, музейните специалисти имат амбицията да създадат нещо повече- едно модерно градско социо-културно средище, каквито са тенденциите в европейските и световни стандарти.
Както споменах, в нашия динамичен свят всичко много бързо се променя. Измени се и традиционната роля на музеите. Те вече не са само място за показване на артефакти или образци от природата и техниката. Сега се говори за „комуникационния” музей, за „социо-музейната практика”, за нови музейни пространства. Какво се крие зад тези определения?
Градските музеи имат специфична роля в живота на градовете. Те не само съхраняват спомени от отминали епохи, стари мебели и избелели фотографии. Днес градските музеи са призвани да отговорят на нуждите на гражданите. Днес Международния комитет на градските музеи КАМОК към ЮНЕСКО- ИКОМ на своите ежегодни конференции обсъжда новите задачи пред градските музеи. Отчитат се сериозните проблеми в градовете като засилената миграция към тях, екологичното замърсяване на градската среда, възникналите урбанистични проблеми в мегаполисите. Важен фактор е свободното пътуване и широкодостъпния културен туризъм и как музеите откликват на любопитството на туристите. Как да привлечем „новите граждани” към градските проблеми и ги направим съпричастни, като се отнесем с внимание към техния бит и култура. Особено се акцентира на връзките между градовете и  предградията, опазването и социализирането на културното наследство, използването на информационните технологии за популяризиране на всички аспекти на градската проблематика.
За да отговорим на тези предизвикателства, ние в Софийския исторически музей сме си поставили задачата да бъдем не само оживено културно средище, но и да бъдем център за обсъждане и решение на проблеми на градската среда, да бъдем жива връзка между Общината и гражданите по актуални проблеми на общността.
Наред с това си поставяме и задачата да привличаме с разнообразни форми така наречените „таргет” групи, т.е. групи от участници със специфични интереси. Така например специализирана програма може да запознава с архитектурното наследство на столицата незрящи граждани чрез специално изработени макети. Или да организира курс по везмо на прословутите софийски „свиленици” – ръкавни шевици. В учебен музей децата могат да се учат да работят на грънчарско колело или да се сформира вокална група за стари градски песни от любители на жанра.
Като член на Европейския съюз, България, респективно София трябва да засили външната си културна политика. Както казват в Министерството на културата –„ Нас не ни познават в Европа”. В този смисъл кандидатурата на София за „Културна столица на Европа 2019” е голям шанс за запознаване с нашите богати културни традиции и постижения. Взаимното ни опознаване  ще допринесе за взаимното ни разбирателство. Ето защо ние предвиждаме зала за временни, гостуващи изложби от Европа и цял свят, както и на културни институции и от страната. В същото време на свой ред и ние сме готови на реципрочен принцип да връщаме гостуванията с наши експозиции.
Тези наши намерения не са само голословни приказки. Макар и не напълно завършена сградата на банята, ние вече я използваме за тези цели.
През 2009г. Италия проведе в нея своя ежегоден фестивал. През 2010 г. съвместно с Японската асоциация на костюма и Етнографския институт към БАН проведохме научна конференция с уъркшоп „От традицията към бъдещето”, на която бяха демонтсрирани коланите „кумихимо”, плетката на които се използва в съвременната индустрия. От наша страна показахме тъкане на колани „на кори”. През 2011 г. ни гостува с голям успех изложбата „Мозайки от Равена”. През 2012 година за 3 март – националния празник на България, организирахме изложбата „Паметници на признателност” с образователна цел за учениците от столичните училища. По повод 18 май- Международния ден на музеите, организирахме ревю на старинни облекла от края на ХІХ до края на ХХ век, предизвикало голям интерес и отразено почти от всички телевизии. Само липсата на подходящо осветление ни възпря да проведе ревюто в Нощта на музеите – 19 май.
Надяваме се в най-скоро време да няма такива пречки за реализация на нашите идеи.