Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 5521

ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ В МУЗЕОЛОГИЯТА.

МУЗЕЙНИ КОЛЕКЦИИ

Ядрото на всеки музей са неговите колекции. От степента на тяхната пълнота, от уникалните качества на музейните предмети - уникати, за повечето музеи или платна на стари майстори за галериите, се определя и богатството на дадения музей. Една от основните задачи на всеки музей е да колекционира музейни предмети от дадена научна област или вид изкуство. След попадането им в музея, те остават там почти завинаги. Всяка форма на изключване на предмет от колекциите - чрез дарение, обмен, продажба или унищожаване, изисква професионална оценка на високо равнище от страна на уредниците, а ръководният орган трябва да вземе становище след подробното мнение на специалистите и на юристите.
В някои специфични музеи, като тези на открито, екомузеи, специализирани музеи и др., които представят живи образци, като ботанически и зоологически градини, аквариуми и др., една част от техните колекции периодически се заменя или подменя.
Музейни фондове. Колекциите на музеите съставят техните фондове. Фондовата работа е една от основните във всеки музей. Музейните фондове се делят на: фонд от музейни предмети и фонд от научно-спомагателните материали. От своя страна музейният фонд се дели на основен и обменен. В основният фонд се включват всички оригинални музейни предмети, свързани с профила на музея, които разкриват историята, икономиката, културата и природата на страната или района.  В основния фонд могат да бъдат включени и по няколко екземпляра на особено ценни музейни предмети. От тези, в повече екземпляри се формира дублиращ фонд.
Обменният фонд се състои от музейни предмети, които не съответстват на профила на музея. Те са предназначени за обмен с други музеи за доокомлектуването на дадена колекция. Обикновено всеки музей притежава повече екземпляри от даден експонат, но му липсват сродни музейни предмети и тогава се създава обменен фонд на базата на повтарящите се музейни предмети. В обменния фонд, подобно на основният могат да влизат както уникални така и типови музейни предмети.
Научно-спомагателните материали имат значение за научноизследователската, експозиционната и културно-просветна дейност на музея. Те включват - рисунки, карти, таблици, диаграми, схеми, чертежи, макети, копия от оригинални паметници, факсимилета и копия от снимки от оригинални документи и т.н.
Основни видове фондова работа.  Основната задача на фондовата работа е създаването на оптимални условия за запазване и изследване на музейните предмети.
Опазване на музейните предмети. На първо място е работата свързана с опазването на музейните предмети. За тази цел най-напред трябва да бъдат подбрани предмети с музейно значение от обкръжаващата ни среда. След постъпването им в музеите те подлежат на групиране според вида материал от който са изработени за да бъдат съхранявани при подходящи условия. Природонаучните материали се групират в съответните колекции и в зависимост от това как ще се съхраняват по-нататък - дали ще бъдат изцяло в спирт и в стъкленици или препарирани и т.н. Историческите паметници се подреждат по вида на материала, но понякога се запазват и като колективни находки - нумизатичните колекции и др. Художествените материали се систематизират според вида изибразителни изкуство - живопшс, грефика, иконопис, дърворезба и т.н. Спомагателните материали, създадени за експозициите се съхраняват отделно от оригиналите.
Комплектуване на музейните фондове. Това е една от основните музейни дейности. С различна степен на интензивност тя продължава през различните етапи от развитието на музея. Все още в музейната практика се използват два термина за този род дейност: по-старият събирателска работа  и по-новият - научно комплектуване на фондовете .
Съвременната музеология определя комплектуването на музейните фондове като начин на натрупване на социална информация. В хода на комплектуването се изяснява музейната ценност на предметите. За това е необходимо да се проучи не само предмета, но и информацията за това кога, къде и от кого е бил създаден, използван и т.н. Тази съпътстваща информация има голямо значение за определянето на музейността на даден предмет.
В зависимост от профила на музея се извършва и комплектуването на неговите фондове. Така например, в един общо исторически музей ще се събират музейни предмети свързани с историческото развитие на дадената страната, в художествените музеи - произведения на изкуството и т.н. Източниците за комплектуване на фондовете са най-разнообразни - от случайните находки до системните теренни, експедиционни и други проучвания. Така например, археологическото и етнографско комплектуване е близко до това на общо историческите и краеведските музеи, там се прилагат едни и същи научни методи възникнали в процеса на развитието на тези науки.  В отделните страни се създава специални методики за комплектуването на музейните фондове в различните музеи. В тях се отчита спецификата на страната и особеностите на музейното дело.
Комплектуването на музейните фондове в Българи започва твърде интензивно след Освобождението.   Съвременните музейни колекции на българските музеи разполагат с богати фондове, които са научно проучени и систематизирани. В една част те вече са електронно обработени и записани върху нови носители на информация.
Документиране на музейните фондове. Според приетите от ИКОМ документи, при обработката на музейните фондове е необходимо да се осигури подробна документация за всички музейни предмети, приети временно или постоянно от музея. За да се улесни процеса на идентификация, да се установи произхода и състоянието на предметите е необходима строга отчетност и създаване на необходимия справочен апарат.  Системата от фондова документация е информационна система, чрез която може да се проследи местонахождението на даден музеен предмет, неговото състояние, проучване и мястото му в експозицията или фондохранилището на музея. В българската музейна практика има утвърдена методология в тази област. Чрез поднормативни актове - Наредби и Правилници на Министерството на културата (Комитета за култура), се уреждат задължителните процедури и документи, които се съставят при документирането на музейните фондове. Основен документ в тази насока е “Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата”, която е в сила от 1 януари 1974 г. и е изготвена съобразно изискванията на Закона за петниците на културата и музеите от 1969 г.
Документирането на музейните предмети започва от самото им приемане в музея. При покупка се издава съответната фактура и протокола на комисията оценила предмета, а при постъпване в резултат на експедиция се прилага описа от находките открити по време на работата на експедицията. Там се водят полеви дневници и полеви инвентарни книги.  Приемането на даден предмет в музея има и важно юридическо значение. С този акт се урежда и бъдещата собственост върху музейния предмет.
Музейните предмети след като постъпят във фонда подлежат на научна инвентаризация. Тя е свързана със задълбочена работа на музейните специалисти относно окончателното определяне и систематизиране на музейния предмет. Научната инвентаризация създава практическата основа, чрез която се избягват понататъшни неточности и фактологични грешки при систематизирането на фондовете. Всичко това се документира  в инвентарните книги на музея, както и при изготвянето на специален “научен паспорт” на музейния предмет. В него се отбелязва произхода на предмета, неговото състояние при постъпването, накратко се проследява историята на предишните собственици и начина на съхраняване или пък подробностите около откриването му при експедиции и други теренни проучвания. Освен това се отбелязват и основните регистрационни данни на музейния предмет - инвентарен номер, размери, цвят, материал, техника на изработване, резултати от консервационната интервенция, библиографска справка, подпис на музейния специалист съставил паспорта.  Задължително експоната се фотографира и снимката му се залепва на лицевата страна на картона. Научните паспорти се завеждат в книгата на научния архив. Тяхната номерация съвпада с инвентарните номера на музейните предмети.
За различните видове музейни предмети се водят отделни инвентарни книги. Така например, в един художествен музей /галерия/, в отделни книги се завеждат живопис, графика, скулптура. При използването на компютърна система за обработване на фондовете, всички гореизложени данни се вкарват в компютъра за описание на дадения музеен предмет.
Броят на музейните предмети в музейните фондове непрекъснато се променя. Постъпват нови предмети, отписват се някои, други се включват в гостуващи експозиции и т.н. Затова е необходимо всеки момент да се знае точно движението на фондовете на музеите. Прилагането на компютърни информационни системи значително облекчава тази музейна дейност. Преди това са се водили подробни отчети за движението на музейните единици във фондовете.
Научна каталогизация на музейните фондове. Подобно на библиотеките и архивите, в музеите също се създават каталози. Класификационните схеми, по които те се изработват, съвпадат с класификацията на музейните фондове. Обикновено те се изготвят по тематичен признак. Азбучно-предметния показалец подпомага използването на класификационната схема. При изготвянето на каталожните картички, за всеки един музеен предмет се поставя съответния индекс и се подрежда според приетата схема. Съответните отдели, раздели, подраздели, рубрики, подрубрики се разграничават с разделители.
При азбучните каталози не са необходими класификационни схеми. В повечето музеи се използват систематични каталози. В историческите музеи най-често срещани са тематичните каталози. Те се създават въз основа на историческите класификации и периодизации. Един каталог не е достатъчен за да може да даде пълна представа за наличните във фондовете музейни предмети. Затова се изготвят различен брой каталози, които взаимно се допълват. Така те могат да бъдат създадени на основата на обща, тематична, отраслова, хронологическа, географска, именна, авторска, етническа, социална и др. класификация.
Компютърни информационни системи в музеите. Компютрите намират все по-широко приложение в музеите. Най-ефективно те се прилагат в областта на фондовата работа и особено при създаването на информационни системи за отчитане и проследяване на движението на музейните предмети във фондохранилищата.
За да се прилагат компютърните системи в музеоложката практика е необходимо да се създадат музейни информационни стандарти. За тази цел от 1987 г. насам се провеждат редица международни музеоложки конференции на тази тема. Водещ специалист в тази област е Андрю Робертс . Той е завеждащ Международния комитет за документация /CIDOC/ към ИКОМ, член е на Съвета на Музейната компютърна мрежа и на Комитета по компютърен обмен на музейна информация /CIMI/. В своя доклад озаглавен “Разработване на международни информационни стандарти в областта на музейното дело и културното наследство: въведение”, той разглежда основните информационни стандарти утвърдили се в музейната практика.
Основни типове музейни информационни стандарти:
1. Стандарти на информационните системи. С тях се определят стандартите на самите информационни системи, в това число на такива елементи, като оборудването за каталогизиране, работа с колекциите, административната дейност, счетоводството и издателската дейност.
2. Стандарти на информационния обмен. Чрез тях се създават техническите критерии за колективното използване на информацията, както между различните отдели на дадено учреждение, така и между различни културни институти. За тази цел Международната организация по стандартизация /МОС/ и други национални и международни организации разработват редица стандарти. В рамките на Проекта за компютърен обмен на музейна информация /CIMI/ се извършват фундаментални изследвания в областта на стандартизацията на музейната информация.
3. Стандартизиране на данните. Стандартизирането на данните е свързано с определянето на изискванията към структурата и съдържанието на информацията за колекциите.
4. Стандарти за методиката на документиране. Те се създават, за да улесняват практиката при обработването на колекциите и тяхното използване. Например, при комплектуването, при временното предоставяне на музейни предмети, при създаването на гостуващи експозиции и т.н.
Тъй като основната музейна дейност се състои в съхраняването и предаването на информация, то прилагането на съвременни информационни системи в музеоложката работа е наложително. С времето ще отпаднат старите методи на систематизиране и каталогизиране и те изцяло ще бъдат заменени с компютърните информационни системи. Традиционно, повечето музеи отделят малко внимание на работата с информационните източници, единствено те натрупват информация за музейните предмети, които ги интересуват. Компютрите са ценни като инструмент за събиране на информацията, но ценността зависи от самата информация и достъпа до нея. Компютрите изискват принципно нов подход към систематизирането на информацията.  Затова е необходимо да се определят основните приоритети при компютаризирането на информационните системи. Според Джон Пъркинс, ръководител на Проекта по компютърен обмен на музейната информация /CIMI/ това са:
1. Каталогизация и научно описание на музейните предмети. Въвеждане на цялата налична информация в компютърната система. Повишаване на функционалните възможности на програмата за разпечатване на данни в желания формат.
2. Документиране и контрол на местонахождението на музейните предмети. Определяне на мястото където са експонирани или съхранени музейните предмети в експозицията и фондохранилищата на музея или извън него.
3. Организиране на изложби или предоставяне на музейни предмети за временно ползване. Планиране и контрол на цялата експозиционна дейност. Фиксиране на музейните предмети предоставени за временно ползване или  получени за временно съхраняване.
Въвеждането на компютърни информационни системи в музеите е продължителен и скъпо струващ процес. Затова е необходимо да се разработи поетапен проект за реализация. Така на всеки отделен етап ще се усвояват отпуснатите за тази цел средства. Не трябва да се забравя и подготовката на музейните специалисти за работа с новата техника и конкретно с информационните програми. За прилагането на съвременните информационни технологии в музеите вече има богата литература.
Водещи страни в областта на използването на компютрите в областта на музейното дело са САЩ, Канада, Австралия и др.  В началото на 70-те години в САЩ е изградена музейна компютърна мрежа.  От юли 1993 г. влиза в действие и Канадската информационна мрежа за културно-историческо наследство. Чрез тях, всички участници могат да получат необходимата им музейна информация от друг музей, включен в мрежата. По такъв начин се икономисва и време и средства за размяна на музейна информация.
Вече съществуват и специализирани международни организации и компютърни мрежи, които работят за прилагането на компютъризираните информационни системи в музеите. Сред най-активните от тях е Комитетът за компютърен обмен на музейна информация /CIMI/, с център в Канада.  Тази  музейна компютърна система обединява представители на американските музейни асоциации, които заедно с други професионални организации работят над проучване на потребностите на музеите. Също в Канада - Отава, е седалището и на Консервационна информационна мрежа.
Сред най-авторитетните международни информационни системи е Международният комитет по документация към ИКОМ в Кеймбридж.  Тази международна организация се занимава с документационните стандарти, контрол върху терминологията, обзор на бази данни и центровете за музейна информация. Сродни функции има и Асоциацията за музейна документация във Великобритания.  Тя допринася за по-широкото и последователно документиране на колекциите на отделните британски музеи и им оказва методическа и практическа помощ. Информация за новите технологии в областта на аудио-визуалната техника може да се получи от Международния комитет по аудиовизуални средства и нови технологии в областта на изображенията и звука към ИКОМ, със седалище в Италия. За редица други проекти и отделни компютърни системи в областта на информационните технологии и тяхното конкретно приложение може да се проследи обмяната на мнения и опит отразени в един цял брой на списание “Мюзеум” през 1994 г.
Прилагането на новите технологии в ежедневната работа на музеите ги превръща в Информационни центрове. Въвеждането на компютърните технологии дават възможност на музеите да разгърнат широк спектър от информационни услуги, както за музейните специалисти, така и за голям кръг посетители и потребители. По такъв начин традиционните функции на музеите далеч се надхвърлят.
На първо място е предоставянето на повече и по-качествена информация на посетителите. За тази цел се използват сензорни екрани, които играят ролята на универсални пътеводители и допринасят за ориентирането на посетителите в безбройните лабиринти на експозиционните зали на големите музеи. В художествените музеи все по-често се използват интерактивни каталози. Така например, интерактивният каталог “Микрогалерия”, който е създаден в Националната галерия в Лондон, предлага висококачествени изображения на картини от фондовете на галерията с широко достъпни обяснения за посетителите, както и къде се намира в експозицията дадения шедьовър. Този каталог е пренесен и върху сидиром и е широко разпространен. У нас той се използва при преподаването на музеология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както и другите вече създадени сидироми с музейна тематика.
Музейните бази данни са по-слабо стандартизирани в сравнение с подобни в библиотеките. Ето защо, като се използва по-богатия опит в информационното обслужване на библиотеките, в много музеи вече се изграждат съвместни информационни центрове. В тях посетителите могат едновременно да получат най-подробна информация за даден музеен предмет - уникат и същевременно цялата библиографска справка за литературата посветена на изучаването на този паметник. Всичко това се осъществя при прилагането на компютърна информационна система в музея. Така например, Музеят Виктория и Алберт в Лондон има най-голямата в Англия библиотека по изобразително и приложно  изкуство; Морският музей на принц Хендрик в Ротердам разполага с обединена информационна служба за музейната колекция и архивни и книжовни материали посветени на морското дело принадлежащи на музея; в Националния музей в Шотландия е изграден обединен информационен център; в града на науката и промишлеността Ла-Вилет в Париж се намира най-голямата публична научно-техническа библиотека. Датският национален музей разкрива към своята библиотека и специална читалня за външни посетители и читатели.  Така освен музейните работници, достъп до книжовното богатство на музея имат и любителите на музеологията. Те получават и консултации от съответните музейни уредници при разработването на желаните от тях теми. По такъв начин, новите информационни технологии сливат функциите на два тъй дълго сътрудничили си в своето историческо развитие културни институти - музеят и библиотеката.
Съвременните информационни центрове не са затворени и не действат сами за себе си. Музейните информационни центрове също се включват в световните информационни мрежи. Вече бяха посочени, първите национални музеоложки информационни системи в САЩ и Канада. Чрез най-достъпната международна комуникационна система “Интернет” всеки абонат може да се включи и в информационните системи на много музеи по целият свят. Тези нови тенденции в музеоложкото практика се опдкрепят горещо то Международния комитет по документация към ИКОМ /CIDOC/.
Независимо от ограниченото навлизане на компютрите в музеите, то постепенно ще се превърне в необходимо ежедневие за музейната практика. Началото се поставя в отделни страни през 60-те и 70-те години, но по-широкото използване на компютрите в музейното дело се извършва през 80-те години. Поевтиняването на персоналните компютри, както и на универсалните програмни продукти, които могат да се използват и в музейното делоq довеждат до по-широкото им използване в музейната практика. Така от една страна компютрите многократно облекчават музейните работници, особено в тяхната фондова работа, но и от друга страна правят експозициите още по атрактивни, чрез използването на различни видове компютри за тази цел. Особена популярност персоналните компютри имат сред младите посетител, деца и ученици. Тяхната компютърна грамотност им позволява да се запознаят с музейните експонати под формата дори на компютърни игри.
За да се посрещнат предизвикателствата на идващият векq е необходимо още сега музейните ръководства да си поставят за цел пълно привеждане на музейната документация върху компютърни носители на информация. Според Комитета за компютърен обмен на информация /CIMI/ най-добрият начин за съхраняването на тези данни е превеждането им на универсалния стандартен език Standard Generalized Markup Language /SGML/ - /ISO 8879/.  Деловите дейности на музеите, като застраховане, транспорт, посредничество и сключване на договори се предвижда да се осъществяват посредством стандартния електронен обмен на документация - Electronic Document Interchange - /EDI/.
Прехвърлянето на музейната документация върху новите носители на информация е свързано със създаването на нова интелектуална собственост на музеите, която трябва да се охранява с авторски права и патенти. Ефективното използване на тази информация ще доведе до излизането на огромната музейна информация извън сградите на музеите и тяхното активно настъпление чрез телевизията и другите медии до много по-широк кръг почитатели на изкуството, историята, техниката, природата и всички други експонати съхранявани в музеите по света. Чрез мултимедиите и компютритеq включени в световните информационни мрежиq за напред ще се преодоляват хилядите километри разстояния и всеки заинтересован от даден музеен проблем ще получи изчерпателна информация от съответната база данни на даден музей чрез домашния си компютър. Това бъдеще е вече реална практика в редица страни и тепърва ще се разширява във всички континенти.
Съхраняване и реставрация на музейните фондове. При постъпването на всички музейни предмети във фондовете на музея се извършва точен анализ на тяхното състояние от музейната лаборатория. Там се определя необходимостта от реставриране и консервиране на увредените части на музейния предмет и се извършват съответните възстановителни работи.
Реставрация. Възстановяването на първоначалния вид на увреден музеен предмет, чрез лабораторни изследвания и прилагане на съответните реставрационни технологии.
Консервация. Пресичане на разрушителните процеси, протичащи в музейните предмети, и запазването им от естественото стареене на материалите посредством прилагането на консервационни технологии в музейните лаборатории.
Една от основните задачи на музейните работници е да предоставят за реставрация и консервация увредените новопостъпващи музейни предмети. Те трябва да вземат трудните решения за степента на подмяна и реставрация на загубени или повредени части на даден паметник или произведение на изкуството. Тези решения изискват общи действия от страна на музейните уредници, фондовици и реставратори, за да се вземат навременни мерки за опазване, реставрация и консервация на музейният предмет и по нататъшното му надлежно съхранявана с цел опазването му за бъдещите поколения. Професионалните отговорности които лягат върху реставраторите в този процес са обект на приетите декларации и етични кодекси изготвени от професионалните органи на консерваторите-реставратори.
Реставрацията и консервацията се извършва от специалисти в оборудвани музейни лаборатории. Едни от най-добрите специализирани в областта на реставрацията и консервацията са музейните лаборатории в Лувъра, Смитсъновия институт /САЩ/ и др.
Изследователската лаборатория на френските музеи /LRMF/ е създадена през 1931 г.  Богатите традиции в областта на реставрацията и консервацията на произведенията на изкуствата и на другите музейни предмети се създават във Франция още през ХIХ век. Още тогава  гениалният френски химик Луи Пастьор предсказва необходимостта от сътрудничество между  изкуствознанието и химията. По такъв начин новите открития в областта на точните науки ще допринесат за дълготрайното съхраняване на паметниците, тяхното по-точно датиране и т.н. До 1968 г. лабораторията е част от Лувъра, след което се превръща в национална институция отговаряща за реставрацията и консервацията на всички държавни колекции във Франция. Подобна на френската централизация на реставрационно-консервационните работи могат да се срещнат и в други страни със сродна организация на музейната мрежа.
Отрицателното в този тип организация на реставраторската и консерваторската дейност се състои в централизираната бюрократична система, нейната тромавост и несъгласуваност. Положителното е, че могат да се съсредоточат в една лаборатория огромни ресурси, които не са възможни за нито един отделен музей. Така например, в лабораторията се въвеждат най-новите постижения в тази научна област, като ускорител за анализ на елементите, чрез който се извършва йонен анализ, чрез Европейската система за изследване на  компютърните изображения на произведенията на изкуството,  може да се направи много точна обработка на рентгенографски изображения.
Дейността на подобен род лаборатории се извършва в три главни направления. На първо място това е провеждането на анализи, измервания и изследвания необходими за предприемане на реставрацията на даден музеен предмет или за установяване на неговата автентичност. На втора място са научните разработки на лабораториите за усъвършенстване на методите на реставрация и консервация. На трето място е обединяването на усилията на лаборантите с историците, за да се постигнат съвместни успехи при датировка и анализ на музейните предмети.
Сред най-интересните задачи на музейните лаборатории са установяването на автентичността на дадено произведение на изкуството, особено при картините и датирането им. Един от пътищата за това е изследването на боите с които е създадена живописта. Това е необходимо за да може успешно да се извърши самата реставраторска работа, а и историците на изкуството да проведат изследване на техниката на рисуване. За тази цел, най-напред се извършва идентификация на пигментите и свързващите ги вещества. През различните исторически периоди се използват различни, но и едни и същи пигменти от палеолита - при пещерните рисунки, до експресионистите, но голяма част от тях навлизат в ателиетата на художниците постепенно или се използват в различни съотношения. Тази “азбука” на реставраторите е един от най-основните методи за датирането на дадена картина. Така например, ако се открие на платното наличие на титанов окис /TiO2/ безпогрешно може да се датира творбата, като най-ранното й създаване може да се отнесе към 1920 г., защото тогава той се създава като пигмент. Друг ключ към тайната на дадено произведение на изкуството, например е да се установи дали ултрамарина е природен или изкуствен, тъй като химическият им състав е еднакъв, но морфологията и големината на частиците е различен. При природния - той е приготвен от полускъпоценния камък - лазарит и под микроскоп се установяват големи сини кристали, докато при изкуствения те са много дребни. За подобни изследвания не е необходимо да се отделя частица от платното, а се извършва рентгенофлоресцентен анализ.
Много често под живописния слой на дадена картина се крие първообраз или друга картина. За да се разкрие тази невидима за обикновеното човешко око тайна, реставраторите използват рентгени и ултравиолетова дефектоскопия.  Така например, картината се подлага за кратко време на облъчването от неутрони изпускани от ядрен реактор. Повечето от тях преминават през платното и само малка част влизат във взаимодействие с атомите на различните съставки на живописта образувайки изотопи. Те след това се регистрират последователно на фотолента. Авто радиограмите приличат на рентгенограмите и анализират техниката на живописта, като основно се определя наличието на по-тежки елементи, като олово и оловни съставки.
За осъществяването на идентификацията на пигментите най-често се  започва с микроскопия и след това се преминава към по-сложните изследвания. Особено важна роля за определяне периода на създаване на творбата има установяването на свързващите вещества използвани за приготвянето на боите. С тези няколко примера се постарахме да илюстрираме сложния път на изясняване на химическия анализ на боите с които е създадена дадена картина, нейната датировка и автентичност, една отговорна и трудна работа на реставраторите.
Съхраняване на музейните предмети. След реставрацията, а при нужда и консервацията на музейните предмети те постъпват в музейните фондове. Съобразно материала от който те са изготвени се определя и температурновлажностния режим за тяхното понататъшно съхраняване.  При комплексни фондохранилища, в които се подреждат разнообразни по своя произход паметници се поддържа температура 18  градуса по Целзий с отклонения 1 градус и относителна влажност 55 % /плюс-минус 5%/.
Много музейни материали са силно чувствителни към температурните условия на съхранение. Така например, оловните предмети започват да се разрушават при температура по-ниска от 130 С, боледувайки от “оловна чума”, обратно - восъчни и пластелинови изделия се разтопяват при съхраняване над 25 градуса С. Заедно с температурата, много важен фактор е и влажността. Тяхното силно колебание влияе вредно на музейните предмети. За предпазването им са установени следните норми за температурновлажностния режим: за метали +18-200 С и влажност до 50 %, стъкло, емайл и керамика +12-200 С и 55-65%, скъпоценни и полускъпоценни камъни +15-180 С и 50-55%, дърво +15-180 С и 50-60%, кости, рога, костенурка +14-150 С и 55-60%, хартия +17-190 С и 50-55%, живопис +12-180 С и 60-70%, черно-бели снимки +120 С и 40-50%, за цветни снимки +50 С и 40-50%.   За поддържането на точно определен температурно-влажностен режим се използват различни системи климатични инсталации. Чрез тях във фондохранилищата постъпва и пречистен въздух. По-такъв начин се препятства и проникването на замърсявания въздух, особено в градовете, от околната средата, който също довежда до увреждане на музейните предмети.
Друг важен фактор за надеждното съхраняване на музейните предмети е светлинния режим.  Разрушителното въздействие на светлината многократно се увеличава при повишена температура, влажност и замърсеност на въздуха.  Преките слънчеви лъчи са вредни за всички видове материали. Ултравиолетовите и инфрачервените лъчи въздействат различно на музейните предмети. Ултравиолетовите и видимите лъчи водят до пожълтяване, потъмняване и обезцветяване на повърхността на експонатите. Най-много те се намират в естествената светлина и при луминесцентното осветление. Най-сериозни физически изменения настъпват в музейните предмети при тяхното осветяване с инфрачервени лъчи от естествената и изкуствена светлина.
Най-светлоустойчиви са: металите, безцветните камъни, гипс, керамика и безцветно стъкло; средна светлоустойчивост имат: кости, кожи, дърво, маслена и темперна живопис; ниска светлоустойчивост имат: снимки, акварел, пастел, хартия, тъкани. Най-светлочувствителните предмети се съхраняват в затъмнени фондохранилища. При работа с тези музейни предмети се препоръчва осветеност не по-силна от 50-75 лукса.   специфичните изисквания за опазването на светлочувствителните предмети се прилагат с особено внимание при тяхното експониране. За целта те се осветяват със специални лампи с ограничено излъчване на инфрачервени лъчи.
В музейните фондохранилища се води сериозна борба и с биологичните вредители: плесени, гъбички, насекоми, гризачи. При нарушаване на температурновлажностния режим се създават благоприятни условия за появата на различни биологични вредители. Особено благоприятна среда за тях се създава при повишаване на влажността и замърсеността на въздуха. Плесените могат да се развиват върху всички видове органични материали и на редица неорганични материали като керамиката. При откриването им те трябва да бъдат подложени на лабораторен анализ за да бъде определен начина за тяхното отстраняване и дезинфекцирането на фондохранилището.
Най-опасните насекоми за музейните предмети са различните видове бръмбари, червеи-дървояди, кожояди, молци и най-разнообразни други вредители. За да се води успешна борба с тях е необходима химическа обработка на музейните предмети и постоянно следене на тяхното състояние. При първата поява на насекомите е необходимо да се вземат спешни мерки, защото развитието на някои личинки продължава от 2 до 4 години и е много трудно да се разбере дали даден предмет е заразен.  Особено вредни са молците за тъканите и различни видове насекоми и гризачи за книгите. Опазването на музейните фондове от различни вредители е постоянна задача пред музейните работници. При спазването на нормативите за съхраняване и опазване на музейните предмети работата е по-лека и не носи изненади за фондовиците.
Проучване на музейните фондове. Проучването на музейните предмети е сред приоритетните задачи на музеите и музейните уредници.  Проучването на музейните фондове според музейната терминология се нарича - музейна скартация. Това е дейност при която непрекъснато се оценява музейния фонд от гледна точка на обективното изискване за повишаване на цялостната му научна и културна стойност.  На базата на скартацията се извършва и отписването на музейни предмети, които вече са непотребни или стареенето на материала е непоправимо. Освен това се изследват и комуникативните ценности на предмета. Включването му в експозицията изисква предварителна изследователска работа. В центъра на проучванията на музейните комуникации са експозициите на музея - постоянни и временни.
Изучаването на музейните фондове е част от научноизследователската работа на музеите. То включва - научно описание, съставяне на справочни картотеки и научни каталози, библиографии и т.н. Чрез проучването на фондовете се постига точно датиране на музейните предмети, разкрива се историята на тяхното създаване и притежание и  т.н.
Научноизследователска работа. Една от основните музейни дейности е изследователската работа на музейните предмети и колекции. Чрез научноизследователската работа се достига до откриването на нови, неизвестни за съответната наука знания, които се предоставят за научно обръщение. Освен общонаучното значение, музейните изследвания служат за научнообоснованото доокомплектуване на музейните колекции, за научното описание на музейните предмети и т.н. На базата на научните изследвания се определя необходимостта от реставрация и консервация, начина на опазване и съхраняване на музейните предмети, създаването на музейните експозиции, както и другите музейни дейности.
Голяма част от съвременните музеи са големи изследователски институти. В зависимост от научната област в която те се създават, в тази насока се развиват и техните научни изследвания и експерименти. Едни от най-успешните музейни научни приноси се постигат в природонаучните музеи. Спецификата на лабораторната работа в музейни условия дава възможност на музейните уредници да извършват научни наблюдения и експерименти, в резултат на които се постигат високи научни резултати. Така например, в Естественоисторическия музей в Хюстън е създадена Тропическа гора на площ от 2 300 кв.м., в която живеят наред с тропическите растения и всички животни обитаващи тази среда. Една трета от пеперудите се отглеждат в собствения инкубатор на музея. Естествено, че интересната музейна експозиция привлича над 2 млн. посетители годишно, но тя служи и за сериозни научни изследвания.
Международният комитет по музеология към ИКОМ координира научноизследователската работа на музеите. През 1978 г. той провежда специално заседание за анализиране на възможностите и переспективите на научните изследвания в дейността на музеите.
Традиционно, в историческите музеи се извършват едни от най-системните научни изследвания. Обикновенно при археологическите, етнографски и други исторически експедиции се събира теренен материал, който подлежи на задълбочено и продължително по-нататъшно проучване. Ето защо различните видове исторически музеи имат собсвена научна методология за тези изследвания. Преди всичко се извършва общоисторическо изследване на музейните предмети. Различните по произход паметници се разглеждат като извори за дадена историческа епоха. Проучването на тези качества на музейните предмети водят и до доказване на тяхната автеничност, датировка, призход и т.н. По такъв начин се извличат нови исторически факти. Най-големи успехи в научноизследователската работа постигат археологическите и етнографски музеи. Те разполагат с богати собствени колекиции и това им осигурява възможност за задълбочени и системни проучвания в съответните научни области.
За повишаване ефективността от научноизследователската работа в музеите в България, в края на 40-те години на ХХ век, се обединяват Научно-изследователските институти към Българската академия на науките със съответните музеи. Така бившият Народен археологически музей става - Национален археологически институт с музей при БАН, Народният етнографски музей се преобразува в Национален етнографски институт с музей при БАН и т.н. Националните музеи имат задължението да развиват музеоложката методология в съответното направление. Така например Археологическия институт с музей при БАН методически ръководи всички археологически разкопки на територията на страната и археологическите сбирки и музеи.
Научноизследователската работа на краеведските музеи (бившите окръжни музеи) е насочена към комплексното проучване на дадения край. Обект на научни дирения са природата и околната среда, историческото минало, културното и обществено развитие, традиционния бит и култура и т.н. Музеите заедно с архивите и библиотеките са в основата на краеведските изседвания в дадения край.  Те са методическият център, който разработва програми за комплексно изследване на родния край. В повечето бивши окръжни музеи се създават научни групи от научни сътрудници, които разработват и провеждат в изпълнение програми за научни изследвания на дадения регион. Научните постижения се публикуват в съответните Известия на музеите от дадената географска зона - например, музеите в Северозападна България и т.н.
Научните изследвания в музеите са свързани с развитието на науката музеология. Тук се проучват основните закономерности в теорията и методиката на музеологията. Разглеждат се и някои теоретико-приложни проблеми свързани преди всичко с фондовата и експозиционната дейност на музеите, като например - формите на научно описание, създаване на научни паспорти, специфични музейни експозиции и т.н. Важно място заемат и музееведските изследвания в областта на музейните комуникации. Тук влизат и разработките в областта на музейната педагогика.