Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 3222

ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ В МУЗЕОЛОГИЯТА.

МУЗЕЙНА ПУБЛИКА

Всяка експозиция се създава единствено за да служи на посетителите. Ето защо връзката експозиция - музейна публика е пряко обоснована. През последните години се забелязва повишен интерес към музеите, така например през 1990 г. във Франция  70 милиона френски и чуждестранни посетители са разгледали музейните експозиции, което е три пъти повече спрямо 1950 г.  Подобна е картината и в Австралия, там през същата година музеите са предизвикали интереса на над 17 млн. посетители.
Този огромен брой посетители е привлечен в музеите в резултат на системна и активна работа на музейните специалисти от областта на музейния мениджмънт и маркетинг. Затова е необходимо и задълбочено познаване на музейната публика. Най-напреднали в изучаването на интересите и на самата музейна публика са САЩ, Канада и Великобритания. В тези страни се създава и нова музейна дисциплина - проучване на посетителите.  Положителните резултати в тази нова музейна област привличат вниманието на музейните специалисти във Франция, Германия, Австралия, Нова Зеландия, Холандия, Индия и др. страни, в които се забелязва активизиране на подобен род изследвания.
Като се използват социологически и други методи, редовно се проучва посетителския интерес към постоянните и временни експозиции, към най-интересните експонати, помагат ли пояснителните текстове на индивидуалния посетител, кои от инициативите на музея привличат най-много посетителите и т.н. В резултат на обобщаването на тези анкети  музейните работници разработват понататъшната си експозиционна и просветна работа, като се съобразяват до известна степен с предпочитанията на музейната публика.
Водещо място сред изследователите на музейните посетители имат американските музейни работници. Като се има предвид, че музеите имат призванието да играят широка обществена роля, музейните уредници смятат за един от основните си приоритети работата с посетителите. През последните 25 години терминът “проучване на посетителите” в САЩ претърпява съществено изменение. Първоначалните проучвания се ограничават само с изучаване на посещаемостта на експозициите, с прогнозирането на екскурзиантите през най-оживения туристически сезон и т.н.
Съвременното “проучване на посетителите” включва не само статистически данни за броя на посещенията, както дълги години се е правило, но и редица нови аспекти, като:
- Факти свързани с психологическите и личностни анализи на посетителите - образование, научни познания по темата на експозицията, езиково култура и др.
- Традиционни модели на поведение на музейните посетители - кога, с кого и за колко време посещават музея, как използват обяснителните текстове, идват ли повторно, кога започват да чувстват “музейна умора” и т.н.
- Способността на посетителите да разберат смисъла на експонатите и  въздействието на музейните предмети върху публиката, предавайки й социалната информация чиито носители са те самите.
- Въздействието на помощните материали допълващи експозицията като: пояснителни текстове, указатели за ориентиране на посетителите и др.
- Разработване и усъвършенстване на методите за оценяване на познавателните процеси, кратки и продължителни впечатления от разглеждането на експозицията, модели на социално поведение, интереси провокирани от въздействието на експозицията.
Като се анализират всичките гореизброени фактори се начертава една реалистична програма за бъдещата работа на музея, за обновяването на неговата постоянна и временни експозиции, както и за промяна в насоките на образователната работа и активизиране на отдела за връзки с обществеността в изоставащите направления.
Проучванията, които се извършват през различните етапи на подготовка и функционирането на експозициите включват:
- анкети, наблюдения и др. методи с цел изучаване на определена аудитория;
- наблюдения на посетителите как реагират на предварително изготвени макети на бъдещата експозиция;
- проучване, анализ и оценка на общите впечатления от експозицията след нейното разгръщане;
- използване на анализите с цел усъвършенстване на експозицията.
Независимо, че всички музеи записват в своите програми на първо място просветната работа с масовите посетители, почти никъде това не е първостепенна задача. Повечето музеи поставят на първо място съхраняването на музейните предмети и тяхното научно изследване от специалистите. При изготвянето на тематико-експозиционните планове, музейните уредници и художниците почти винаги се съобразяват с изискванията на подготвената и предварително образована публика от рода на студенти, аспиранти и специалисти. По такъв начин, новосъздадените експозиции остават неразбираеми за масовия посетител и учащите се от основните и средни училища. За да станат такива експозиции достъпни за неподготвения посетител е необходимо или да се промени експозицията или тя да бъде разкрита пред посетителите чрез дидактически методи позволяващи приятното й възприятие.
Изготвянето на съвременните експозиции изисква съчетаването  на труда на различни по своята подготовка специалисти. Водещата роля естествено остава за музейните уредници, които преценяват точно кои музейни предмети от фондовете ще влязат в експозицията, но при създаването и аранжирането на самата експозиция наред с художниците ще се намесят и ще бъде определяща ролята и на специалистите по комуникациите, които трябва да намерят най-подходящите форми за контакт и предаване на социалната информация от експоната към посетителя. Проучването на посетителите помага за коригирането на първоначалните замисли за реализиране на експозицията.
Опитът на англоезичните страни през 80-те години се възприема и от Франция. Френските специалисти в областта на изучаването на посетителските интереси започват системни проучвания. Те разработват тризвенна система за оценка: на първоначалния - работен етап, на когнитивния - на етапа на експониране и когато експозицията е представена на посетителите.
Изследванията засягат различните посетители, тяхната мотивация, методите на експониране и др. За тази цел се използват анкети, наблюдения и беседи. Най-активно се проучва мнението на посетителите в Града на науката и промишлеността в Париж, Лувъра, Музея Орсе, Националния музей на съвременното изкуство, Центъра “Жорж Помпиду”, музеите в Сент-Етиен и Фонтебло, музея и парковете във Версай.  За да се следи постоянно промяната в интересите на музейната публика, във Франция се взема решение в 40 музея постоянно да се изучават посетителите. За тази цел се разработва специална програма и необходимите анкети. За да се проследи интереса на чуждестранните посетители се подготвя и анкета на английски език, а в някои музеи и на други езици. Използваните до сега анкети засягат шест големи теми: 1) с каква информация за музея е разполагал туриста преди посещението, 2)мотиви за посещението, 3) какви впечатления за отделните раздели на експозицията е придобил посетителя, 4) каква е степента на удовлетвореност от посещението, съответства ли то на предварителните очаквания, 5) социално-демографска характеристика на посетителя и неговото постоянно местоживеене.  Благодарение на този проект финансиран от центъра, местните музеи могат да си позволят да изучават музейната си аудитория чрез най-новите научни методи.  Заедно с редовните анкети те проучват и отделни проблеми свързани с управлението на музея, организацията, комуникациите и др.
В резултат на проучването на музейната публика и техните интереси, музеите разширяват своите експозиции, засилват просветната работа сред посетителите, провеждат цикъл от лекции, развиват издателска дейност и т.н. Новите условия изискват особено от отделите за връзки с обществеността по-динамични контакти и по-атрактивни временни изложби за различни кръгове музейна аудитория.
Специалното внимание, което се отделя на комуникациите, довежда до нови неподозирани успехи в експозиционната работа на музеите и привличането на по-широк кръг музейна публика. През последните десетилетия се забелязва и разширяване на музейната сфера като цяло в културното, обществено пространство. Наред с традиционните музеи все по-често се разкриват и музейни институти като: архитектурни и археологически резервати, научни центрове с музейни колекции, отделни културно-исторически паметници и места и мн. др. Всичко това води до развитието на нова концепция за наследството. На последните Генерални асамблеи на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/, този проблем е в центъра на дискусиите.
На проведената през октомври 1996 г. в София ХI-та Генерална асамблея на ИКОМОС, се обсъждат проблемите свързани с автентичността на паметниците, тяхното опазване, реставриране и консервиране. Общата констатация на делегатите на асамблеята е, че непрекъснато повишаващият се поток от туристи край паметниците влошава заобикалящата ги среда и води до по-бързи процеси на разрушаване, но същевременно се увеличават и приходите с които се финансира поддържането на паметниците, така че този процес е взаимно обвързан. Решението единствено ни води към все по-широк достъп до паметниците, така музейната работа се демократизира още повече и музейните комплекси стават достъпни за широката музейна публика, а не само за елитарни посетители и специалисти.
На ХI-та Генерална асамблея на ИКОМОС в София се събират най-голям брой участници на подобен форум - над 600 делегати от над 75 страни-членки на световната организация. Наред с глобалните проблеми по опазването на паметниците и разширяването на музейната аудитория запознаваща се с тях се разглеждат и редица по-конкретни проблеми, като културният туризъм, нормативната уредба относно опазването на паметниците и т.н. Многобройните чуждестранни участници на асамблеята се запознават и с успехите на българската реставраторска школа, както и с традициите в българското законодателство относно опазването на недвижимите паметници.  В приетата “Софийска декларация” на ИКОМОС се обобщават изводите от четиридневния симпозиум “Наследството и социалните промени”.
Конкурентната среда в която се налага да работят музеите сега, води до разширяване на диапазона от експозиционни методи, целящи по непосредствени комуникативни връзки между посетител и експонат. Ето защо в съвременните музеи все по-често се използват най-новите постижения в областта на аудиовизуалната техника, прилагани по-рано единствено при големите международни изложения от рода на “ЕКСПО”. По такъв начин музеите успяват да привлекат много по-широк кръг посетители и особено младежта. Атрактивността на експозициите и съвременните комуникативни връзки между експонат - посетител дават възможност на много по широка аудитория да се запознае с културно-историческото наследство и природните феномени на нашата планета. Така от хранилища на паметници и природни уникати съвременните музеи се превръщат в общодостъпни центрове за образование чрез интерактивни експозиции, които запознават посетителите с отделни теми от историята, изкуството, природата и т.н., чрез съвременните комуникативни и педагогически принципи. Но за да не се изостава от актуалните изисквания на времето, проучването на посетителите продължава чрез усъвършенстване на методите и моделите прилагани за тази цел.
Проучването на музейните посетители се налага и от сложната икономическа обстановка в повечето страни. Нарастващата конкуренция между различните типове музеи, научни центрове и исторически места за музейната публика налага разработването на маркетингова стратегия и от музейните ръководства. В центъра на нея е проучването на интересите и желанията на музейната аудитория. Ето защо при създаването на нови музеи и съвременни експозиции е от първостепенно значение изучаването на музейната публика и нейните интереси. В големите музеи наред с отделите за връзки с обществеността вече се разкриват и отдели за музеен маркетинг. В резултат на пазарния подход при планирането и организацията на експозициите нараства необходимостта от предварителното проучване на очакванията на посетителите за новата експозиция.
В новоприетият Кодекс на Асоциацията на музеите във Великобритания се казва, че музейният работник ръководейки се от общите принципи на управление е длъжен да вземе участие в оценката на своята работа и да я отчита в бъдещата дейност на музея. Предвижда се също и анализ на мненията на посетителите относно качествата на експозицията и ефективността от работата на отделните музейни звена.
Световна федерация на приятелите на музеите. Съществува и един по-специален тип музейна публика, която превръща музея в свой втори дом. Разширяването на музейната дейност в световен мащаб среща все по нарастваща подкрепа на обществеността в отделните страни. Така възникват спонтанно създадени организации на любители подпомагащи музейната работа. Всички ентусиасти отделят от своето свободно време и съвсем безкористно подпомагат една или друга музейна дейност. Постепенно в различни страни се създават организации на приятелите на музеите. В началото на 70-те години те установяват и международни контакти. За да се разшири международното сътрудничество в тази благородна дейност група ентусиасти от Австралия, Белгия, Великобритания, Италия, Франция и Испания се събират и подготвят основополагащ документ с който да се създаде Световната организация на приятелите на музеите.
Първият международен конгрес на приятелите на музеите се провежда в Барселона през юни 1972 г.  Присъстват  150 представители на 24 организации. На конгреса се приемат редица решения, препоръки и определения:
- приятелите на музеите са членове на общности с некомерсиален характер, които съдействат на пропагандирането и развитието на музеите като културни институти служeщи на човечеството;
- Националните асоциации на приятелите на музеите трябва да развиват международно сътрудничество за да съдействат за взаимното разбирателство, обмяната на опит и информация;
- дейността на Асоциациите на приятелите на музеите трябва да бъде разнообразна за да позволи да се въвлекат по-широк кръг от хора, така ще се повиши интереса и на по-широка музейна публика;
- Националните асоциации на приятелите на музеите трябва да обединяват местните организации, да им оказват необходимата методическа и организационна помощ, както и да създадат необходимите източници за взаимна информация.
На вторият конгрес на приятелите на музеите през 1975 г. се създава Световната федерация на приятелите на музеите /СФПМ/. За нейн президент е избран Дейвид Мосон от Великобритания. Основната тема която се обсъжда е “Връзките между музеите и общностите на приятелите им”. Решава се да започне издаването на информационен бюлетин - “WFFM News-letter” - два пъти годишно, с редакция в Барселона. Неговата основна задача е да информира Националните федерации, да служи за обмен на опит и да насърчава създаването на нови организации на приятелите на музеите. Приема се конгресите да се свикват през три години.
Поредният, Трети конгрес на СФПМ се провежда през 1978 г. във Флоренция. Основната тема е свързана с ролята на обкръжаващата среда и културното наследство. Конгресът приема няколко препоръки и резолюции отнасящи се до: разработване на ръководство за доброволните сътрудници на музеите; препоръчва се на приятелите на музеите да се ангажират по-активно с просветна работа; да се съдейства за развитието на националното законодателство с което да се насърчава предаването в дар на музеите на културни ценности, които да се съхраняват и по такъв начин да се опази националното културно наследство. Взема се решение СФПМ да има свое представителство при Международния съвет на музеите /ИКОМ/ и да разшири контактите си с ЮНЕСКО.
Информационният бюлетин започва да се издава в Милано и негов главен редактор става Анна Гранди Клеричи, една от най-активните създателки на СФПМ, а по-късно и нейна президентка. Постепенно към СФПМ се присъединяват Национални федерации от различни краища на света, като Нова Зеландия, Швеция, Индия, Бразилия, Дания, Тайланд и др. Четвъртият конгрес на СФПМ се провежда през 1981 г. в Бирмингам, а Петият конгрес през 1984 г. в Париж. Основно внимание се отделя на въпросите свързани с наследството, музейната публика и ролята на приятелите на музеите за разширяване дейността на музеите. В международното списание на ИКОМ - Museum се създава постоянна рубрика, посветена на дейността на СФПМ. Така постепенно се разширява информацията за дейността на Световната федерация на приятелите на музеите. Заедно с колективните членове на СФПМ започват да се приемат и индивидуални. От 1989 г. ЮНЕСКО предоставя на СФПМ статут на международна неправителствена организация категория “С”.  Неин представител участва в заседанията на ИКОМ, в качеството си на наблюдател. Започва издаването на поредица от каталози на музеи от различни страни под надслов “Музеите през 2000 година”. С цел да се привличат младежите в обществата на приятелите на музеите в Канада се провежда Първи международен младежки конкурс. Шестият и седмият конгрес на СФПМ се провеждат в Канада и Испания. Наред с привличането на младежта в музейните дейности се обсъжда и ролята на приятелите на музеите и разпространяването на културата.
Осмият международен конгрес на Световната федерация на приятелите на музеи се провежда през юни 1993 г. в Тревизо, Италия.  Основна тема на конгреса е “Възраждането на интереса на публиката към опазването и популяризирането на културните ценности”. Провеждат се и следните семинари: как да се създаде общество на приятелите на музеите; ролята и отговорностите на приятелите на музеите в музейния свят; финансирането на музеите; приятелите на музеите и културния туризъм; подготовка на сътрудници - доброволци; доброволците и просветните програми на музеите.
Двадесет и пет годишната активна дейност на Световната федерация на приятелите на музеите е ярко доказателство за ролята на обществените организации в популяризирането на световното и национално културно наследство. Чрез непрекъснатото разширяване на формите на сътрудничество със щатния музеен персонал, приятелите на музеите допринасят за привличане на широки обществени слоеве към общонационалните проблеми свързани с опазването и популяризирането на наследството. Участието на все повече младежи в различните прояви на местните организации на приятелите на музеите е гаранция за приемствеността и успешното бъдеще на тази високо благородна дейност.