Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 3335
ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ В МУЗЕОЛОГИЯТА.

МУЗЕЙНА СГРАДА

Заради специфичните функции които музеите изпълняват като културни институти изискванията към сградите в които се съхраняват и експонират музейните колекции са повишени. Те трябва да отговарят на редица нормативи свързани с поддържането на специални климатечни условия, противопожарни изискванияия, мерки за охрана и т.н.
Общи изисквания към музейната сграда:
1) да създава нормални условия за съхраняване на музейните колекции:
- строителната конструкция да е с повишена устойчивост, съобразена с климатичните условия,
- сградата да създава възможност във фондохранилищата да се постига необходимия микроклимат, осигуряващ оптимален температурновлажностен режим, светлинен и биологичен режим на съхраняване на  музейните фондове, чрез климатични инсталации или без тях,
- най-високи изисквания към противопожарната охрана на паметниците във всички помещения - експозиционни зали и фондохранилища,
- сградата трябва да отговаря на специални условия свързани с осигуряване безопастнастта на колекциите, предвид на зачестилите кражби на произведения на изкуството и други музейни предмети;
В България са постигнати известни успехи при осигуряването на тези общи изисквания към музейните сгради. В следващата таблица ще бъдат приведени обобщените за страната данни за полезната площ използвана у нас за различните музейни дейности.

Полезна площ в българските музеи през 1994 г.

полезна площ кв.м %
експозиционна 171 536 62,3
фондохранилища 44 144 16,0
лаборатории за реставрация и консервация 4 342 1,5
обслужващи звена 55 253 20,2
общо за страната 275 275 100,0

От приведените данни се вижда, че българските музеи разполагат с близки до нормалните условия за работа, независимо, че площа за фондохранилища е малка, но поне с експозиционна площ повечето музеи нямат проблеми. В отделните области на страната разпределението на експозиционната площ и тази отделена за музейни фондохранища е различна, това се вижда от следващата таблица:

Материалната база на музеите в отделните области през 1994 г.

 полезни площи - кв.м.
област експозиции хранилища общо
градСофия 33 050 8 772 50 352
Бургас 13 404 3 639 20 085
Варна 21 404 8 200 38 103
Ловеч 32 975 5 733 57 491
Монтана 9 644 3 624 16 344
Пловдив 22 160 3 924 32 431
Русе 10 318 3 148 18 049
София 15 691 4 391 22 919
Хасково 12 890 2 713 19 494

От приведените данни се вижда, че с най-голяма фондова база спрямо експозиционната площ имат музеите от Варненска област, а с най-ограничени фондохранилища са музеите в Хасковска област. От общата експозиционна площ за страната 19,4 %  са съсредоточени в София. Това е естествено, тъй като тук са съсредоточени по-голямата част от националните музеи и съвсем нормално е една пета от музейната експозиционна площ да е концентрирана в столицата в предвид на чуждестранния и местен туристически поток, а и столицата е естестевен културен център на страната.
2) да създава необходимия конфорт за посетителите на музея:
- площа на музейната сграда трябва да бъде най-функционално разпределена между експозиционната, рекреационната и обслужваща зона, че да създава условия на най-ефективна и приятна работа с посетителите,
- за да се осъществява просветната работа на музея е необходимо да се обурудва лекционна зала със съвременна аудиовизуална техника,
- при проектирането на музеите и експозициите трябва да се предвидят специални съоръжения, чрез които да се облекчи достъпа на инвалиди,
- в техническите и природонаучните музеи трябва да се предвидят подходящи помещения за “експлоаториуми”, където младите посетители да имат възможност за общуване директно с модели на най-интересните музейни предмети и под ръководството на музейни педагози да извършват интересни експерименти, свързани с техническите изобретения, природните явления или флората и фауната на земята,
- чрез използването на компютрите посетителите да добиват най-лесна и пълна предства за експозицията, специално внимание да се обърне на учащите, за които могат да бъдат създадени специални помещения само с компютри, в които те под формата на игри да достигат до знанията, които трябва да им предаде постоянната експозиция;
3) да създава необходимите условия за ефективна научноизследователска работа:
- за научната обработка на фондовете, на първо място е изискването уредниците да имат свободен достъп до музейните колекции във фондохранилищата, много често огромните музейни фондове се намират и извън основната сграда на музея в други сгради пригодени за фондохранилища, което затруднява достъпа до тях,
- на уредниците е необходимо да им се осигурят подходящи кабинети за ежедневната работа
- за установяване оригиналността на музейните предмети, за тяхното датиране, а също за реставриране и консервиране е необходимо да бъдат оборудвани специални помещения за музейна лаборатория,
- съвременните музеи са и информационни центрове, в основата на които е модерната библиотека снабдена не само със специализирана литература свързана с проблематиката на музея, но и с мултимедийни средства, даващи възможност на уредниците в музея да получават информация от сродни музеи и други културни и информационни институти използвайки локални и международни компютърни мрежи
- научноизследователската работа е тясно свързана с издателската работа на музея, защото постигнатите научни успехи стават достояние на обществото единствено чрез научните публикации, естествено извън съобщенията в средствата за масово осведомяване, за това е необходимо създаването на подходящи условия за изграждане на самостоятелно звено поне за предпечатна подготовка на научните разработки на сътрудните на музея, както и на рекламните материали необходими за популяризиране на експозиционната и други дейности на музея.
Най-добри условия за всестранната работа в един музей се създават когато всички негови отдели се намират в една сграда. Много рядко това е възможно в музейната практика. В България са единици музеите разположени в една единствена сграда, като: Националния музей “Земята и хората”, Галерията за чуждестранно изкуство към Фондация “Св. св. Кирил и Методи”, Националния археологически музей, Националния етнографски музей и др. По-голямата част от останалите музеи стопанисват многоброен сграден фонд. Най-типични примери за това са: Националния литературен музей, към който се числят редица къщи-музеи на най-бележитите български писатели или Националния политехнически музей, който освен централната сграда с постоянната експозиция стопанисва и два свои филиала - Палатата на физиката в Казанлък (в две отделни сгради), Музея на текстилната индустрия в Сливен (в три сгради), освен това към него е и Първата българска електроцентрала в Панчерево и още редица стопански сгради и фондохранилища, както и часовниковата кула в с. Телиш.
4) музейната сграда трябва да осигурява не само сегашните нормални условия на работа в музея, но и да гарантира поне в близка переспектива развитието на музея, непрекъснатото нарастване на музейните фондове, често е изправяло пред големи затруднения музейните работници, в историята на музейното дело не са редки случаите, когато до завършването на дадена нова музейна сграда музейните фондове нарастват до такава степен, че вече немогат да се съберат и в новата сграда, ето защо едно от най-важните изисквания към музейната сграда е тя да разкрива реална възможност за развитието на музея в близкото бъдеще:
- за тази цел, при строеж на нова музейна сграда, тя трябва да бъде проектирана с переспектива поне за няколко десетилетия, а при реконструиране на стара сграда, поне за близките няколко години,
- за да се разшири площа на музея се прибягва до няколко изпитани средства - разделяне на по-високите помещения на две нива, застрояване на вътрешните дворове, изграждане на допълнителни подземни помещения, приспособяване на някои широки тераси и балкони, чрез остъкляване, присъединяване на съседни сгради към основната музейна сграда, чрез топли връзки и др.
- най-лесния начин за разширяване на музейната сграда е създаването на филиали на музея, което дава възможност там да бъдат изнесени цели колекции, да се оборудват фондохранилища, да се разположат спомагателните технически служби, лаборатории  и т.н.
- най-идеалният вариант за разширяване на музейна сграда е строежа на нова музейна сграда, която да се проектира, така че да отговаря на съвременните изисквания на музеологията и естествено да дава възможност за развитието на музея в близките десетилетия.
Според българското законодателство, държавата и общините осигуряват необходимия за дейността на държавните и общински музеи сграден фонд.  Те определят и бюджетните средства необходими за подръжката и ремонта на тези сгради.
История и еволюция на музейните сгради. Началото на строителството на самостоятелни музейни сгради можем да отнесем към периода на елинизма, когато в град Александрия се издига прочутата Александрийска библиотека, която тогава се нарича “музейон”, един универсален научен и културен институт предвестник на бъдещите музеи, библиотеки и университети. Най-често използваните сгради за натрупване на музейни ценности през античността и средновековието са храмовете. През Ренесанса се създават първите частни колекции от произведения на изкуството и за тяхното експониране и съхранение се строят световноизвестните галерии Пити и Уфици.
През ХVII-ХVIII век в германските страни се създават Кунсткамери, но те се разполагат в дворците на владетелите. Първата музейна сграда за разполагане в нея на Кунсткамера се строи по нареждане на руския император-реформатор Петър Велики в Санкт Петербург през 20-те години на ХVIII век. Тя е монументална триетажна, с две крила, разположени успоредно на река Нева, а в централната й част се издига шест етажна кула с уникална архитектурна външност, купол и орнаменти открояващи я от заобикалящите сгради. Вътре са разположени просторни зали за колекциите. Освен това в Кунсткамерата  се помещава и библиотека, обсерватория и лаборатория. Една от най-интересните експозиционни зали е с кръгла форма и там е подредена колекцията от географски глобуси. В двете крила е разположена постоянната експозиция с преобладаващи музейни предмети с природонаучен характер. Във фондовете на този първи в Русия музей, се натрупват и колекции от археологически, етнографски и исторически паметници.
Втората сграда, която в Русия е строена за музей е Оръжейната палата. Новата й сграда се строи през 1810 г. по проект на И.В.Еготов. Тъй като тя се намира в дворцовия комплекс на Кремъл, архитектът я проектира външно да не се различава от останалите сгради и затова тя има внушителен и тежък архитектурен облик, както всички останали дворци. Дори вътре, този стил е запазен и вътрешната архитектура доминира над експозицията, а не я обслужва.
През ХVIII век в Европа се създават нови музеи, но много рядко за тази цел се строят специални сгради. Така например в Германия, първата сграда построена за художествена експозиция е картинната галерия в двореца Сан-Суси през 1755-1763 г. Тя е построена в стил барок.
През целия ХIХ век музеите се определят като храмове на изкуството, ето защо те се строят и изглеждат точно така. Най-безспорен пример за това са: новата сграда на Британския музей завършена през 1847 г. и разширенията на Ермитажа - Новия Ермитаж (1850 г.).  През втората половина на ХIХ в. в Европа се изграждат много нови музейни сгради. Най-активни в този период са германските музейни работници създавайки огромен музеен комплекс в Берлин след обединението на Германия.  Същевременно продължава адаптирането на стари сгради, архитектурни паметници - най-често замъци и дворци, за музейни цели. През целия ХХ в. двете тенденции - за строеж на нови музейни сгради и за реставрация и адаптиране на архитектурни паметници за музейни експозиции се развиват успоредно без да имат, поне за Европа някакъв превес. Може би в другите континенти - Америка, Азия, Австралия, като че ли преобладава изграждането на нови, модерни сгради за точно определени музеи. Това се обяснява с бързия ръст на музейното дело в тези страни и отсъствието на подходящи стари, но с богати архитектурни характеристики сгради.
Съвременни музейни сгради. За модерната архитектура на музейните сгради строени през втората половина на ХХ в. може да се пише много, особено за страни като: Мексико, Австралия, Япония и др. Тук ще се спрем само на една сграда построена през 70-те години в Канада за да посочим основните тенденции в областта на модерната музейна архитектура. Става дума за сградата на канадския Национален музей на човека.
През 1982 г. правителството на Канада създава специализирана корпорация за проектиране и строителство на нови музейни сдания. За архитект на новоизграждащия се Национален музей на човека е назначен арх. Дъглас Кардинал, а за нов директор - Джордж Макдоналд. От страна на правителството се заделят 80 млн. канадски долара за построяването на новата сграда на музея, който по това време е разпръснат  на 17 места в столицата.
Новата сграда на музея е предвидено да се издигне в едно от най-красивите и популярни места на столицата, в парка Лоре в Хале, срещу Парламента. Направените исторически проучвания на местността показват, че първите хора са се поселиили в този район преди повече от 10 хил. години, когато в резултат на разтопяването на ледниците са се образували езерата.  Според архитектурния план за бъдещото строителство по поречието на р. Отава, освен Националния музей на човека, в бъдеще тук ще се издигнат сградите на всички музеи разпръснати из столицата и така ще се създаде един център на националното културно и историческо наследство. Така по двата бряга на реката, основните провинции, Квебек и Онтарио ще се създадат свързващите и обединяващи канадската нация културни институти.
Предварителната разработка за нуждите на музея при осъществяване на неговите функции от архитектурна гледна точка обхваща четири тома от няколко хиляди страници.  Два тома от тях обхващат само проблемите свързани с обслужването на посетителите и необходимите за това помещения. Най-сложно е проектирането на експозиционните зали. Те трябва в значителна степен да се осветяват от естествена светлина, но така че тя да не попада директоно върху експонатите. Ето защо архитектите планират централната зала на музея, която е с най-голямо остъкляване, да бъде със северно изложение, за да бъде осветеността с по-малка интензивност. Специално се проучва ъгъла на слънчевите лъчи през различните сезони за да се проектират остъкляванията, така че да не попада пряка слънчева светлина върху експонатите. След като се вземат предвид и други основни изисквания към музейната архитектура започва конкретното проектиране.
Главният архитект Кардинал се стреми да придаде на сградата канадски национален характер, който да се вписва естествено заобикалящата я природна среда. Крайният резултат е впечатляващ - създадена е уникална по своята външна форма сграда от два корпуса. В централния се намира Голямата зала, която има връзка с централия вход и залите за постоянната експозиция. Освен това тук се намират: залата за временни експозиции, театър Омни-Макс  и помещенията за просветна работа с посетителите. В другия корпус са разположени - кабинетите на сътрудниците и различните технически служби и работилници, както и чудесен ресторант с изглед към реката и сградата на парламента. Едно от най-големите архитектурни постижения е интериора на музея, който дава възможност за организирането на най-разнообразни експозиции - широкомащабни реконструкции, подробни тематични експозиции или типологични изложби.
Техническите изисквания към новостроящите се музейни сгради са много високи. Те трябва да гарантират ефективнистта на многообразните музейни дейности. Спецификата на експозиционната и фондовата работа изискват преди всичко осигуряване на стабилна работа на климатичната инсталация за да не се нарушават нормите на микроклимата в отделните помещения, където се съхраняват музейните предмети. Тясно свързано с осигуряването на стабилен температурновлажностен режим е и работата на отоплителната инсталация, тя трябва да дава възможност в различни части на музея да се поддържа различна температура съобразена с нормативите за съхраняване на различните видове паметници и експонати. Този проблем се решава ако музеят разполага с цялостна климатична инсталация и тя осигурява необходимия микроклимат съобразно изискванията за съхраняване и експониране на музейните предмети.
Друга много важна част от техническото оборудване на музейната сграда е системата за осветление. Осветлението на експозицията  е отделна наука. Тук ще се спрем само на необходимите технически условия, които трябва да се създадат при проектирането и изграждането на музейната сграда, за да могат в последствие архитекти, художници и музейни работници да създадат възможно най-атрактивна с високи художествени и научни качества експозиция. Преди всичко в архитектурния проект трябва да се предвиди в експозиционните зали да се използва максимално естествената светлина, като тя се доведе до експонатите по индиректен, а не пряк път. Умелото съчетаване на естествено и изкуствено осветление говори за професионалните възможности на даден архитект. Трябва да се има предвид, че всяка голяма остъклена площ води до съществени температурни анумалии през различните сезони. Всичко това показва, колко отговорна е работата при проектирането на осветителните инсталации. Не трябва да се забравят и съоръженията осигуряващи  дежурно и аварийно осветление и т.н.
Друга изключително отговорна и необходима инсталация е свързана с противопожарната охрана на музейната сграда. От времето на Александрийската библиотека до ден днешен, най-големите щети на музеите в мирно време са нанесени от пожарите. Ето защо противопожарните инсталации - сигнални и гасящи са сред най-важните при проектирането и изграждането на музеите. Мерките за противопожарна защита са най-разнообразни в зависимост от музейните помещения - експозция, фондохранилище, лаборатории и т.н.
Не на последно място са изискванията и към сигнално-охранителната техника. Те непрекъснато се променят, тъй като крадците на културно-исторически ценности се снабдяват с най-новите технически постижения за да осъществяват своята варварска дейност. Съвременните средства на сигнално-охранителната техника до известна степен гарантират сигурността на музейните предмети.  Съвременната архитектура и новите технологии в строителството дават възможност да се изграждат музейни сгради граничещи с научната фантастика. В тях се създават идеални условия както за музейните експонати, така и за музейната публика. Навлизането на компютърните технологии в различните музейни дейности предоставят на музейните работници възможности за професионална реализация, която само преди десетина години  не е била и мечтана.  Новите технологии изменят характера и на музейната дейност, но в едно с това се изменя и музейната публика, тя става все по-подготвена и взискателна. На предизвикателствата на новия ХХI в. и музейната общност трябва да отговори по достойнство, чрез въвеждане на нови методи за работа с музейната публика и задълбочаване на научноизследователската работа.