Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 1592

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В ИТАЛИЯ

Рим

Вечният град Рим помни периоди на величие и могъщество редувани с гибелни войни и разрушения. Независимо от повратностите в историческата му съдба, днес ние сме свидетели на едно огромно културно наследство натрупвано през хилядолетната му история и превръщащо го в един огромен музей.
Провежданите от времето на Ренесанса до днес археологически разкопки, разкриват многобройни антични и средновековни паметници. Най-внушителни са форумите издигани от великите римски императори. Сред тях се откроява форума на Траян. Той е строен по време на най-голямото териториално могъщество на Римската империя. В центъра на форума се издига прочутата колона на Траян. За разлика от обелиските в Древен Египет, тук колоната е кръгла, с височина 38 метра и дебелина позволяваща във вътрешността й да се издълбае стълба със 185 стъпала. Най-интересни са релефите издълбани спираловидно по външната страна на колоната. Те изобразяват сцени от победоносните походи на император Траян, особено покоряването на Дакия. Над 2 500 фигури реалистично пресъздават ожесточените битки и славните победи на римляните.
Най-старият форум известен като “Форум романум” е заобиколен от няколко триумфални арки на римските императори ознаменували по този начин своите военни победи. Под арката на император Тит Ливий минава главната улица на античната столица “Виа сакра” (Свещеният път). В близост до нея са арката на император Август, храмът на Веста, къщата на весталките и многобройните дворци на владетели и домове на римските патриции.
Двата ненадминати архитектурни шедьоври запазени от времето на Великата Римска империя са Колизея и Пантеона. Колизеят е строен през 72-80 г. от неизвестен архитект при управлението на Флавиите. Неговите размери респектират и днешните посетители. Формата на сградата е елипсовидна – 188 м по дългата ос и 156 м по късата ос, а височината на обграждащата го стена е 48,5 м. Външно сградата изглежда много олекотена, благодарение на 80 арки разположени на три нива. На първият етаж арките служат за входове през които са преминавали 50-те хиляди зрители, на вторият и третият етаж арките имат декоративни функции, в тях са поставени скулптурни фигури. Колизеят разполага с няколко етажа и под арената, където се държат в клетки дивите животни с които се сражават гладиаторите. Освен това, до него достига и специално изграден акведукт за заливане на арената с вода и превръщането й в поле за морски битки. Освен всички тези технически съоръжения Колизеят разполага и с подвижен покрив – веларий, над трибуните.
Както повечето антични постройки и Колизеят служи за набавяне на строителен материал за изграждащите се през Средновековието храмове и обществени сгради. От него са въздигнати – първия храм “Св.Петър”, Латеранската базилика, Двореца на сенаторите, дворците Фарнезе и Венеция. До Колизея се издига една от най-внушителните триумфални арки – на император Константин. Проведените през 1993 г. археологически разкопки доказват, че тя е издигната върху основите на по-стара арка. Всичко това показва колко много исторически тайни крие този наистина Вечен град.
В непосредствена близост до Колизея се намира малката базилика “Сан Клементе”, в криптата на която е погребан славянският първоучител Св. Кирил (Константин – Кирил Философ).
Пантеонът е най-величественият пример за архитектурният гений на римляните. Останал векове ненадминат по гигантизма на издигнатият купол – диаметър 43,2 м, той и днес смайва с почти небесния свод който е издигнат от ръцете на неизвестни майстори в началото на II век.През VII в. Пантеона е превърнат в християнски храм, а по-късно в него са погребани ренесансовия творец Рафаело Санти и италианските крале Виктор Емануил II и Умберто I.
Освен с богатите археологически паметници, Рим разполага и с десетки художествени, исторически и други музеи, най-известните сред които са: Музеите на Ватикана, Галерия Боргезе, Националната художествена галерия, Капитолийската пинакотека, Националният музей за модерно изкуство, Капитолийският музей, Музеят на Термите, музея “Барако”, Музеят на етруското изкуство във вила “Джулия”, многобройните колекции и музеи в дворците Венеция, Дория, Корсини, Колона Спада, Латеранският дворец и мн. др.
 

Галерия Боргезе

За разлика от световно известните италиански галерии Пити и Уфици, галерия Боргезе е основана много по-късно, едва в началото на ХХ в. – 1902 г. Голяма част от колекцията е събрана през първата половина на ХVII век. Историята на развитието й е тясно свързано с историята на фамилията Боргезе, тъй като до преминаването й към държавата тя е частна колекция.
Галерия Боргезе сега включва в колекцията си 557 картини и 314 скулптури. Ранният италиански ренесанс е представен от: Перуджино – “Мадоната с младенеца”, Пиеро ди Козимо, Лоренцо ди Креди – “Мадоната с младенеца и Йоан Кръстител”, Сандро Ботичели – “Мадоната с младенеца, Йоан Кръстител и ангели”, Франческо Франча - ”Свети Стефан” и др.
Зрелият Ренесанс е представен със световно известните шедьоври на Рафаел – “Портрет на млада жена с еднорог” и “Свалянето от кръста”, както и “Даная” на Кореджо.
Богатата сбирка с картини от венецианската школа разкрива творческите възможности на художниците от втората половина на ХV и ХVI век. Най-широко са представени Джовани Белини – “Мадоната с младенеца”, Виторе Карпачо – “Куртизанка”, Джорджоне – “Вдъхновеният певец”, Лоренцо Лото – “Автопортрет”, Тициан – “Небесната и земната любов”, “Венера завързва очите на Амур”, “Свети Доменик” Антонело да Месина – “Мъжки портрет”, Веронезе – “Йоан Кръстител проповядва” и др.
Колекцията от скулптура и живопис от ХVII век е интересна с богатството на стиловете на отделните творци. Тук има представители на болонския академизъм и същинския барок. Караваджо е показан с творби от всичките му творчески периоди. Болонските “академици” се изявяват с картините на Франческо Албани и “Диана на лов” на Доменико. Богатството на галерия Боргезе се дължи и на прекрасната скулптурна сбирка от творби на Лоренцо Бернини.
 

Национална галерия

Националната галерия в Рим се помещава в два двореца – Палацо Барберини и Палацо Корсини. В първият са показани картини създадени преди ХVII век, а във вторият по-късната живопис. Колекцията от 1 700 картини е създадена в резултат на подаряване и откупуване на частни колекции. През 1895 г. се създава Национална галерия за антично изкуство. Нейната колекция бързо нараства и възникват проблеми с помещенията. През 1940 г. италианската държава предоставя втория етаж на Палацо Барберини и така се създава Националната галерия в днешните й експозиционни зали и колекция.
Експозицията на Националната галерия започва с едно уникално произведение на изкуството от ХIII век – рисуван кръст от Бонавентура Берлингиери. За прехода от Средновековието към Ренесанса съдим от творбите на Николо ди Пиетро – “Майстора на коронацията от Урбино” и Симоне Мартини – “Мадоната с младенеца”.
Флорентинската школа прави първите крачки към новия светоглед. За огромният напредък в областта на изкуството говорят постиженията на художниците от ХV век Пиетро ди Козимо – “Магдалина”, Фра Филипо Липи – “Благовещение” и др.
Високият ренесанс е представен в Националната галерия чрез творбите на Рафаел – “Форнарина”, Андреа дел Сарто – “Мадоната с младенеца” и Бартоломео Венето -”Портрет на млад благородник”.
Венецианската школа е широко застъпена чрез картините на Тициан – “Венера и Адонис”, Якопо Басано – “Поклонението на пастирите” и Тинторенто – “Христос и грешницата”.
Националната галерия притежава много малка колекция от чуждестранни творби. Сред тях са такива шедьоври като: “Разпятието” на френския художник от ХV век Симон Мармион, “Портрет на Еразъм Ротердамски” от холандския художник Куинтен Масейс, “Портрет на Хенри VIII” от Ханс Холбайн Младия, две картини на Ел Греко – “Поклонението на пастирите”, “Кръщаването на Христос” и богата сбирка от френска живопис от ХVIII век.

Литература:
Guide to Italy. Firenze, Bonechi, 1984
Pergola, Paolo della. Galleria Borghese. Milano, Fratelli Fabbri Editori, 1968
Venturini, E. Rome and Vatican, Rome 1988
Борисова,З. Галерия Боргезе. Национална галерия Рим, С. 1988
Борисова,З. Музеи Рима. Галерея Боргезе. Национальная галерия, М. 1971