Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 1611

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В ГЪРЦИЯ

Акропола

Величественият Акропол с разнообразния храмов комплекс е издигнат в годините на най-голямото могъщество на Атинската държава след разгрома на Персия. Тогава Атинската демокрация достига своя връх и в културният си разцвет, наречен класически период в древногръцката култура (V-IV в. пр.н.е.). При управлението на Перикъл (444-429 г. пр.н.е.) се създават идеални условия за реализацията на таланта на такива велики представители на класическата антична култура, като – Фидий, Поликлет, Мирон.
Върху руините на унищоженият през 480 г.пр.н.е. от персите Акропол, през втората половина на V в.пр.н.е. се издига нов храмов комплекс. На входа от запад са издигнати величествените Пропилеи, строени по проект на архитекта Мнесикъл през 437-432 г. пр.н.е. При изграждането им са използвани два типа ордери – дорийски, за външната монументална фасада и йонийски – за вътрешните мраморни колони. Пропилеите се отличават с асиметричният си план, тъй като южното им крило е по-късо за да може да се оравновесява с малкият храм Нике Аптерос (Безкрилата Нике). Този малък, но много красив храм е издигнат по решение на Атинското народно събрание през 449 г. пр.н.е. Издигнат в йонийски стил от архитект Каликрат, той символизира вечното присъствие на богинята на победата при атиняните (за това й статуята издигната в нейна чест е без криле).
Най-величественият храм на Акропола – Партенона се издига в най-високата част на комплекса. Той е построен през 447-435 г. пр.н.е. по проект на Иктин и Каликрат и е единствен по рода си като остава неповторим шедьовър сред класическата древногръцка архитектура. Той запазва формата на традиционният дорийски периптер: тристъпална основа, колони с канелюри, антаблеман с метоси и двустранен покрив. Фасадите на храма са оформени в дорийски ордер с по осем колони на късите страни и с по седемнадесет на дългите страни на сградата. Колоните са много по-стройни от традиционните и се приближават до йонийските по лекотата на извисяване. Корнизът не се издава много над тях и не хвърля сянка. Стените на целата са били украсени с фриз и това придава на храма още по-изящен вид.
Най-големите художествени достойнства на Партенона се дължат на великолепната скулптурна украса на храма посветен на Атина Партенос (Дева), изработена под ръководството на най-великият класически скулптор в Древна Гърция, личният приятел на Перикъл – Фидий. Върху тесният фриз е изобразена тържествената процесия на поклонници принасящи на боговете своите дарове. Съвършени са фигурите на младежи оседлаващи коне и след това препускащи в редици, девойки носещи дарове на богинята и т.н. Самите богове – Зевс със съпругата си, Хермес, Дионис, Атина и др. са пресъздадени като вечно млади и с ненадмината хубост.
Скулптурните композиции върху двата фронтона са върха в творчеството на Фидий. Тук той по безспорен начин доказва своята гениалност. Западният фронтон е зает от композицията – Спорът между Посейдон и Атина за господството над Атика, а на източния – раждането на Атина от главата на Зевс в присъствието на боговете. Тези композиции се различават съществено от изобразяването до тогава единствено на една доминираща фигура във фронтона. Тук има двойка централни фигури, а останалите са разположени в кръстосано съответствие помежду си. Скулптурите са издадени много напред от основата, а всяка отделна фигура е така добре обработена, че сега намирайки се отделени от фронтоните и експонирани в Британския музей, ние ги възприемаме с богатсвото на цялото им изящество.
Във вътрешността на храма се намира огромната, дванадесет метрова статуя на Атина Партенос, изработена от Фидий от злато и слонова кост, за която научаваме от множество описания и копия.
В края на V в. пр.н.е. е издигнат Ерехтейонът в йонийски ордер. Той е посветен на Посейдон и Атина Палада. Най-красива е била южната фасада на храма, която е срещу Партенона. Тук вместо колони, портика е носен от шест скулптурни фигури на девойки, високи 2,3 м. Момичетата са облечени с носии от областта Кариа и от там се наричат кариатиди. Те са с гордо вдигнати глави, стъпили с единият си крак, а другият е леко повдигнат готов да прекрачи, с едната си ръка грациозно са придържат дрехите си , а с другата държат фиала с благовонни масла. Всичко това знаем благодарение на откритите римски копия на кариатидите във вилата на император Адриан. Гръцките оригинали (без ръце) се съхраняват в музея на Акропола, а на самия храм са монтирани копия. Съчетаването на различните архитектурни стилове е характерно за Акропола. Тук се постига синтез на най-красивите и трайно утвърдилите се архитектурни елементи на гръцката строителна класика.
За съжаление след злополучната Пелопонеска война през IV в.пр.н.е. започва упадъка на Атинската държава. Най-напред тя е покорена от Македония, а през I в. пр.н.е. от Рим. Стотици антични произведения на изкуството са пренесени в столицата на Римската империя, а друга част унищожени от войни и грабежи. През 267 г. градът е превзет от готите. След това е включен в рамките на Източната римска империя със столици Константинопол, за където отплават неизнесените скулптури и други антични шедьоври. Това което неможело да се пренесе остава да го руши времето и невежеството. През 1456 г. турците завладяват Атина и Акрополът е превърнат в крепост, Партенона в джамия, до която издигат минаре, Ерехтейонът става харем, а Пропилеите – казарми и барутни складове. След експлозия в тях през 1656 г. голяма част от постройките са разрушени. През ХVIII и ХIХ в. много френски и английски археолози и дипломати изнасят съществена част от останалите скулптурни и архитектурни елементи от разрушените храмове. За това сега в Британският музей и Лувъра могат да се намерят образци на гръцкото антично изкуство, в някои области повече от колкото в музеите на съвременна Гърция.
Музеят на Акропола е разположен в югоизточните подножия на хълма. В него са съхранени хиляди скулптурни и архитектурни елементи от фризове, фронтони и фасади на храмовете. При археологически разкопки са разкрити цели релефи и скулптурни фигури, които са включени в постоянната експозиция.
 

Национален археологически музей

Многобройните археологически антични паметници от цяла Гърция са събрани в Националния археологически музей. Неговата сграда е завършена през 1889 г. в характерния за всички строени по това време европейски музеи неокласически стил. Музеят притежава една от най-богатите антични колекции в света. Най-древните паметници са прочутите златни погребални маски на владетелите на Древна Микена от II хил. пр.н.е. В отделни зали са експонирани богатите сбирки от керамика, обхващаща всички нейни епохи, на каменна пластика, и другите изобразителни изкуства. Тук са образците на великите гръцки скулптори Фидий, Скопас, Праксител, както и на техните последователи. Експонирани са уникални скулптури от бронз и злато.
Най-малобройни са паметниците от античната живопис достигнали до нас. Музеят разполага с уникални фрески от средата на II-то хил. пр.н.е. от о-в Тера. Експонирани са фрески украсявали жилищни помещения. Една от най-впечатляващите е “Пролет” пресъздаваща атмосферата и багрите на най-свежият и романтичен годишен сезон.

Литература:
Драгоманис, Д. Гърция, С. 1989
История Древней Греции, М. 1972
Михаловски, К. Акрополът, С. 1983
Ривкин, Б. Антично изкуство, С. 1983
Сидорова, Н.А. Афины. Москва, Искусство, 1984
Соколов, Г.И. Искуство Древней Греции, М. 1980