Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 1496

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В ТУРЦИЯ

Храмът “Света София”

Най-внушителният паметник на Византийското изкуство е храмът "Св. София". Изграден от двама гениални архитекти - Антимий от Тралес и Исидор от Милет през 532-537 г. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), тя е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца". Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля.
Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Храма на Соломон в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и варварски свят. Размерите на строящият се храм са внушителни - дължина с предверията - 120 м, ширина - 72 м, височина на купола - 60 м и диаметър 30 м. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно-куполния и базиликален. Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 м и ширина 33 м. Тя е силно осветена от извисяващият се към небето свод с 40 прозореца разположени в основата на купола. Ако Римският пантеон ни поразява с големината на купола, то "Св.София" внушава чрез височината и светлината която идва от подкуполното пространство за небосвода в който се намира Христос. В нито един архитектурен паметник до това време не е постигнато това внушение за величието на всемира пред човека. Чрез великолепната си акустика и играта на светлината, храмът създава атмосфера на пълно духовно общуване с Бога.
Двете странични галерии са отделени от централния кораб със 110 изящни мраморни колони, които дават възможност пространството да не се разделя и благодарение на страничните прозорци да се получава равномерно осветяване на църквата.
Украсата на "Св. София" поразяваа със своето изящество и разкош. От всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя постъпват разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които преработени от изкусните столични майстори засияват във вътрешността на храма. Стените са били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки пресъздаващи евангелски и библейски сцени. Иконостасът се издига върху 12 златни колони, а иконите са обковани със злато. С подобен обков са евангелията и другите църковни книги. Църковната утвар е сред паметниците отбелязващи върха на приложното изкуство във Византия от това време. Едни от най-забележителните елементи от украсата на храма са шестте хиляди полюлея и свещници осветяващи огромното вътрешно пространство и създаващи неповторима тайнственост на църковното богослужение.
Огромните богатства на "Св. София" се разграбват при завземането на Цариград от кръстоносците през 1096 и 1 204  г. Покоряването на Византийската империя от Османците през 1 453 г. довежда до превръщането й в джамия. Ако тръгналите да бранят Гроба Господен "християни" от Западна Европа плячкосват само скъпоценностите на храма, то новите завоеватили, замазват фреските и мозайките, премахват иконостаса и амвоните. За окончателното превръщане на храма в джамия се извършва изписване на вътрешността в духа на корана, а отвън са издигнати четири високи минарета.
Едва след обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът "Св. София" е превърнат във музей и започват системни реставрационни работи. В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. Запазени са над входните врати фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - Св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма - император Юстиниян I, държащ макет на църквата и над централните двери - Св. Богородица с младенеца.
От Османският период в "Св. София" са запазени - михраб (олтар), мимбер (амвон), максурой (трона на султана), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526 г., при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове в които се съхранява светена вода. Баптистерия на църквата е превърнат в тюлбе на Мустафа I и Ибрахим. В двора са построени три тюлбета в които са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурад III и Мехмед III.
В края на ХVII век в Истанбул съществуват 4 980 джамии. Най-представителните сред тях са дело на самоукият, но безкрайно надарен строител Синан (1486-1578). Роден в Мала Азия, по народност грък, той приема мохамеданската религия и отдава дългия си живот на строежа на 81 големи и 50 малки джамии, 55 медресета, 32 дворцови постройки, 19 мавзолея, 33 бани, 17 керван-сараи, 17 имарети, 8 моста, 7 акведукта и др.
Джамията Султан Селим - "Селимие". Тя е строена от Синан по време на Селим I и Сюлейман I Великолепни и е завършена през 1525 г. В двора й е погребан Селим I.
Джамията Султан Сюлейман - "Сюлеймание". Тя е издигната на най-високото място в столицата - третият хълм над Златния рог. Джамията е сред най-красивите строежи на Синан, завършена през 1567 г. В сградата има много елементи символизиращи моща на владетеля - четири минарета, защото е четвъртият султан след завладяването на Константинопол, 10 балкона по минаретата, защото е десетият султан от Османската династия. Джамията е с внушителни размери - 69 на 63 м, купол с диаметър 26,5 м и височина 71 м, в чиято основа са вградени 32 прозореца. Минаретата са изработени от филигранна каменна резба. Вътрешният двор е обграден с галерия от 24 колони над които се издигат арки и куполи. В красивата градина се намират две тюлбета - на Сюлейман I и на неговата съпруга Роксалана.
Джамията Султан Ахмед - "Ахмедие". Тя е строена от ученика на Синан - Мехмед от 1610 до 1617 г. Разположена е срещу "Св. София" на мястото на някогашните дворци на византийските императори до развалините на Хиподрума на император Константин. Джамията е издигната на брега на Златния рог до моста на Галата и поразява със стройността на шестте си минарета, нещо непознато в мохамеданската архитектура до този момент. Огромните размери на сградата позволяват в нея да се събират на молитви 35 хил. поклонници. Вътрешността й е покрита с цветна майолика, в която преобладава синият цвят и по такъв начин огромното вътрешно пространство придобива синьо сияние. Поради това тя е известна и под името "Синята джамия". Тук през 1826 г. Мехмед II прочита историческия си ферман за ликвидиране на Еничерският корпус - символа на моща на империята.
Дворецът Топкапу. Той е най-старият дворец на Османските султани създаден от Мехмед II Завоевател и използван до 1839 г. Резиденцията на владетеля е издигната на остров между Мраморно море и Златния рог. Първоначалният й вид не е съхранен, тъй като през 1660 г. в резултат на голям пожар дворецът е унищожен. При новият строеж е използван повече камък, но кьошковете, прозорците и вътрешният интериор традиционно са изработени от дърво. В архитектурата на двореца се преплитат арабската архитектура и балканската средновековна строителна традиция.
Към двореца на султана водят няколко главни врати - Баб-и хумаюн (Висока парта), Орта капи (Средна порта) или известната Маб-ес селям (Врата за поздравления), която е между външния и вътрешния двор и Баб-и саадет (Врата на щастието), водеща към резиденцията на султана в третия двор.
Във вторият двор се намира Дивана, съвещателния орган на султан. Тук се приемали чуждестранните делегации. Сега в тези помещения е разположена огромната колекция на Оръжейната палата. Експонирани са късносредновековни оръжия, подаръци на султаните - златни и сребърни съдове и сувенири богато украсени със скъпоценни камъни, шедьоври на ориенталското приложно изкуство.
В султанския дворец най-интересна е тронната зала, изписана с фрески изпълнени с ориенталски елементи голяма част от които от чисто злато. Тронът на султана е диван покрит с балдахин. В непосредствена близост до двореца е библиотеката строена през периода 1703-1730 г. при султан Ахмед III. В нея се съхраняват безценни оригинали на редки ръкописни и първите печатни книги на турски език с арабско писмо. В богата колекция има обковани със злато и скъпоценни камъни корани и други редки и ценни издания.
В третия двор се намира харема на султана. Сградата не е с впечатляваща архитектура, но вътрешността е с богата украса. Тук е и хазната на империята. Сега са експонирани многобройните съкровища на султаните сред които най-впечатляващи са - трона на иранският шах Исмаил, трона на Селим III от черно и сандалово дърво, богато инкрустиран със скъпоценни камъни, злато и сребро, меча и шлема на Мурад IV и мн. др. В отделни зали са разположени пищни ориенталски дрехи от различни епохи, лични вещи на султаните, огромна колекция от ордени и медали, произведения на приложното изкуство. Картинната галерия е на вторият етаж и включва портрети на почти всички султани. Те са рисувани от европейски художници, тъй като корана забранява рисуването на човешки образи.
Четвъртият двор е служел за уединение и отдих на султана. Прекрасната градина е разположена над Босфора и Златния рог. В нея растът редки и екзотични дървесни видове, а многобройни фонтани изпълват с прохлада парка. Тук се намира и прочутият Багдадкьошк от който се разкрива прекрасна гледка към Принцовите острови в Мраморно море.
Дворецът "Долмабахче". Огромният, с над 300 стаи дворец е завършен през 1853 г. при султан Абдул Меджид I. Издигнат е на Европейския бряг ва Босфора. В него има смесица на европейски и ориенталски архитектурни елементи. Италиански и френски художници декорират дворцовите помещения, такаче нито една стая да не прилича на друга. Най-внушителна е тронната зала, осветявана от огромен (4 тона), кристален полюлей. Безброй кристални огледала, камини от малахит, вази от севърски и китайски порцелан, гоблени, картини, колекции от часовници, индийска пластика от слонова кост, огромни персийски килими и други произведения на приложното ориенталско изкуство разкрасяват двореца. Всеки съвременен посетител на този музей е поразен от богатството и разкоша в който са живяли последните Османски султани. По европейска мода, тук широко се използват за украса и живописни творби. Най-богата е колекцията от морски пейзажи на руския маринист Айвазовски. В градината на двореца се срещат такива редки видове, като ливански кедър, американска секвоя, канадски ели, мадагаскарски палми и мн. др.
По време на своята работа н Истанбул в двореца отсяда и основателят на Република Турция - Мустафа Кемал-Ататюрк. Тук той е починал на 10 ноември 1938 г.
В Истамбул има още много музеи. Сред най-богатите е Археологическият музей. Той е в непосредствена близост с Топкапъ. В него са събрани хиляди антични и византийски паметници - резултат на системните археологически проучвания на града от миналия век до сега. Сред най-интересните експонати е саркофага на Александър Македонски. Той е открит край древния град Сидон. По стените на огромния съркофаг са изобразени бойните подвизи на великият завоевател. В колекцията на музея има и паметници от българските земи - археологическите разкопки край с.Мезек Свиленградско.
На различни места в Истанбул се намират исторически паметници свидетелствуващи за неговата богата и древна история. В центъра на града се намира Хиподрума строен от император Константин. До него се издига огромният гранитен обелиск от Хелиополис - Египет, с размери - височина 30 м и тегло 600 тона. Той е пренесен през 390 г. при император Теодосий I. По нареждане на император Константин от Рим е пренесена 60 метрова колона от порфир. Сега от нея е останала едва 35 метрова част, а отделните елементи са свързани с дебели железни обръчи, от където носи и днешното си название "Чемберлиташ".

Литература:
Трифонов, А., Инстанбул. С., 1991
Константинов, П. Съкровищата на Европа. С., 1988
Алпатов, М.  История на изкуството. т. 2, С., 1982