Печат
Категория: Музеи и музеология
Посещения: 1542

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МУЗЕИТЕ И МУЗЕОЛОГИЯТА В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ.

МУЗЕИТЕ В СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ

Музейното дело в Сърбия е сред най-старото на Балканите. През ХIХ век  се полагат основите на бъдещите музейни сбирки. В Далмация се създават редица колекции, главно със съдействието на католическата църква. В Сплит, Дубровник и други градове се създават първите сбирки с музеен характер. Освен църквата сред големите колекционери се нареждат и сръбските владетели. Така например княз Милош Обренович (1780-1860) натрупва богата колекция в Крагуевац.
Първите музеи се създават в Сплит и Любляна. След първите по-системни археологически разкопки в двореца на Диоклециан (края на III в.), се натрупва богата колекция от археологически паметници. На базата на която се основава през 1818 г. музея в Сплит. През 1821 г. се полага началото на Природонаучния музей в Любляна, а в Загреб през 1829 г. започва комплектоването на Народния музей открит официално през 1846 г.
След освобождението на Сърбия през 1826 г. се разкрива възможността за една по-активна работа в областта на музейното дело. Първите резултати не закъсняват.  През 1844 г. се открива Сръбският народен музей. Негов най-активен учредител е известният сръбски писател и поет Йован Попович.
 

Народен музей - Белград

За първите колекции на антики, на музейни предмети в Сърбия съдим от запазените документи от 20-те години на ХIХ век. Съществуването на музей в Крагуевац е документирано за първи път през 1837 г., а за Колежанския музей се споменава през 1841 г.  Създаването на Народният музей в Белград е продължителен процес. С много енергия и жар, тогавашният министър на образованието, Йован Попович, се обръща с циркулярно писмо до областните власти за издирване и събиране на антиките и изпращането им в Народния музей. Класификацията на събраните паметници в музея е пубикувана от Попович в “Състоянието на Сръбския народен музей”. От “Регистър на предметите принадлежащи на музея през 1848 г.” можем да съдим за богатството на колекцията в първите години от дейността на Народния музей.  През периода 1853 - 1881 г. музеят е едно цяло с Народната библиотека. Натрупването на богат музеен фонд налага разделянето на тези два културни института в отделни сгради и с отделни администрации. По същите причини през 1901 г. се отделя и етнографския отдел, който през 1906 г. се обособява в самостоятелен Етнографски музей.
В съвременната експозиция на Народния музей в Белград са изложени най-значимите паметници от вековната сръбска култура. В приземният етаж на музея са експонирани археологическите паметници. Сред тях са много ценни експонати от гръцкия, римски и късноантичния период обхващащ времето от VI в. пр.н.е. до VI в. от н.е.  като: мраморна фигурка на Атина Партенос, златното съкровище, стъклени и бронзови съдове от Будва, 2 бронзови фигури на сатир от Стоби, бюст на бащата на Траян, златен медальон на император Валентиниан, бюст на император Констаннтин, бронзова статуетска на Херкулес, сребърна купа с Дионисий и мн. др. Музеят разполага и с богата колекция от антична скулптура.
В средновековният отдел на музея са експонирани предмети свързани с материалната култура на славяните VII-ХII век. Най-впечатляващите експонати от това време са: най-ранните глинени съдове открити край Михайловак на Дунава, позлатените обици от Магванска Митровица и др. Тук са и първите образци на християнското изкусво по сръбските земи. Могъществото на Средновековната сръбска държава през ХII-ХV в. е отразено с многобройни паметници. Един от най-ценните от това време е Мирославлевото евангелие (1180-1190).  То е създадено вероятно в скрипториума Котор или Дубровник, а на последната страница преписвача е отбелязал “грешни диjак Григориjе”. Евангелието е писано върху пергамент и е украсено с 296 миниатюри изобилстващи с човешки и животински фигури обвити с растителни орнаменти. Използвано е и злато за допълнителна пищност на миниатюрите, а кожената подвързия придава допълнителна красота на този средновековен шедьовър.
Сред най-ярките средновековни паметници са и иконите:  “Св. Симеон и Сава” (ХV в.), двустранната икона от Охрид “Богородица и Христос” (първата половина на ХIV в.),  “Евангелиста Матей” (ХVI в.) и мн. др. Ювелирното изкуство е представено с изящните наките: пръстените на цар Радослав (ХIII в.) и на царица Теодора (ХIV в.), сребърен съд от времето на цар Душан (ХIV в.) и др.
Народният музей в Белград разполага и с богата колекция от изобразително изкуство дело на местни и чуждестранни майстори от ХVIII до ХХ в. Най-забележителните творби от сръбския барок са на Теодор Крачун и Теодор Чешлиар. В раздела за чуждестранно изкусво са изложени картини на Йожен Буде, Реноар, Моне, Гоген, Ван Гог, Матис, Пикасо, Шагал и др.
Към Народният музей в Белград са и следните музеи: Галерията на фреските (експонирани са копия от най-забележителните ссредновековни сръбски стенописи от църкви и манастири), Музеят на Вук и Доситей (основноко културно и просветно учреждение от епохата на Първото сръбско въстание, създадена през 1808 г. от Доситей и в която Вук Караджич е бил един от първите ученици), Мемориалният музей на Надежда и Растко Петрович (Надежда Петрович (1873-1915) е сред най-добрите сръбски художници в нач. на ХХ век, а Растко Петрович (1898-1949) е забележителен писател, драматург, пътешественик и дипломат) и Музеят Лененски Вир (археологическият обект от VII-VI хил. пр.н.е. до Железни врата на Дунава).
Литература:
Колариh,М. Народни музеj у Београду 1844-1944 кратак историjат. Београд 1991
Народни музеj Београд. Водич. Београд 1979
National Museum Beograd, Beograd, 1990