Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1894

Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.2. Създаване и дейност на Народния музей в София

Първите стъпки към създаването на публична библиотека и музей се правят още при Временното Руско управление.29 През 1878 г. по инициатива на губернатора на София ген. П. Алабин и с подкрепата на М.Дринов, началник на отдела за народно просвещение и духовните дела, се създава Софийска публична библиотека.30 Нейният устав е утвърден от Негово Сиятелство княз Дондуков на 25 септември 1878 г.31 Към библиотеката се предполага и уреждането на музей, в който ще постъпват запазените и новооткрити старини.
Официалното откриване на "Софийска Българска Публична Библиотека" става на 8 ноември 1878 г.32 от ген. П. Алабин.33 С неговата активна подкрепа е намерена една турска двуетажна къща на ул. "Александър І" срещу градската градина. Там е пренесена библиотеката на Иван Денкооглу и други книги. Лично ген. П. Алабин работи по пренареждането на книгите в библиотеката 15-20 дни след освобождаването му от поста губернатор на София. По-късно в тази сграда се настанява Императорският руски комисар и библиотеката е изнесена в църквата "Св. Николай", за кратко време е в конака, а от там през декември 1879 г. е пренесена в "Голямата (Буюк) джамия", след като там е  извършен ремонт.34
Сградата на джамията е била разделена със специални прегради за разграничаване на отделенията за книги, археологически сбирки и Държавната печатница. Както се вижда, с настаняването на библиотеката в Буюк джамия се отделя специално място за музейната сбирка от археологически паметници. Всичко това е доказателство, че още със създаването на Софийската публична библиотека в нея има и музеен отдел.
От  5 юни 1879 г. със заповед на Руския комисар библиотеката преминава изцяло под грижите на Министерството на народното просвещение. Така тя от частно става държавно учреждение. 35 С този акт официално се създава Българска народна библиотека и музей. Първи нейн директор е Георги Кирков, по-късно той е директор на Държавната печатница и Картографския институт. След него на директорския пост до 1892 г. се сменят д-р К. Иречек, П. Р. Славейков и В. Д. Стоянов.36
За развитието на музея допринася изключително много поканеният от българското правителство чешки учен д-р Константин Иречек (1854-1918).37 Младият българист д-р К. Иречек свързва своето име и дейност не само със задълбочените си научни изследвания, посветени на българската история, но и с идеята за създаване на български музей. Той е вторият директор на Народната библиотека от 18 юни 1880 г. до ноември 1880 г. и отново от 10 август 1883 г.38 до 1 август 1884 г.39.
На 20 юни 1880 г. с предписание № 1029 д-р К. Иречек е назначен за директор на Народната библиотека и, както той е записал в своя дневник, поверена му е "...грижата за нейното уреждане, също както и основаване на един народен музей..."40. От този запис ние можем да направим заключението, че на д-р К. Иречек е възложено създаването на един изцяло нов културен институт - Народен музей, в рамките на Народната библиотека. Това се доказва и от факта, че в разработените от него Предложения за бъдещото устройство на Народната библиотека41 е написан специален Трети раздел "Музеят"42. В него той изрично подчертава, че на "...Българския народен музей едвам е положена основата."43.
Идеята на д-р К. Иречек за българския музей след Освобождението е детайлно и аналитично изложена в този документ. Според него Българският народен музей трябва да има три сбирки - археологическа, природонаучна и етнографска.
Д-р К. Иречек предвижда в археологическата сбирка да се съхраняват всички известни паметници в Княжеството, а също така новопоявили се при строежи или случайни находки. За да се обогати колекцията, той изтъква, че музеят трябва да разчита на дарения, тъй като "...всеки музей съществува най-много от пожертвувания на частни лица"44. За да се информира българската общественост, че в Народния музей се събират археологически паметници, д-р К. Иречек предлага да се публикуват няколко обяви, "че музеят приема такива неща"45. Накрая на бележките си за археологическата сбирка той отново подчертава, че "Управлението на музея трябва основно да се погрижи и за съхраняването на паметниците, които се намират в страната, да не се развалят от човешко незнание..."46.
Идеята на д-р К. Иречек за природонаучната сбирка е тя да се повери изцяло на Г.Златарски (правителствен геолог)47и в нея да се подберат уникални образци от богатата природа на България.
Етнографската сбирка трябва да се направи по подобие на тези, които д-р К. Иречек е виждал в чужбина, като се подчертае богатството на традиционните български носии. В първата част на ръкописа, където изброява сбирките, той я нарича "индустриална" и изброява следните занаяти: железни и сребърни изделия, грънчарски работи, килими и др. В края на предложението той вече по-конкретно посочва, че сбирката ще бъде етнографска.48
Д-р К. Иречек предвижда музейните колекции да се поставят в специално изработени шкафове в джамията. Той се  консултира със строителни специалисти за възможността да се изгради втори етаж във вътрешността на сградата, тъй като тя е много висока и тази вътрешна височина може да се използва по-полезно. Когато той приема Народната библиотека, в сградата на Буюк джамия се намират още Държавната печатница и военен склад от Временната руска окупация. По тази причина д-р К. Иречек има намерения да преустрои поверените му помещения и да преоборудва библиотеката и музея по европейски образец.
Тази програма за бъдещото устройство на Българския народен музей д-р К. Иречек пише в неделя 6 юли 1880 г., две седмици след неговото назначаване на директорския пост.49 Идеите, които той излага в нея, не са плод на случайно хрумване, а дълго обмисляни, от 1872 г. - когато пише до Българското книжовно дружество в Браила - до деня, в който му е поверена Българската народна библиотека и музей. Задълбочените му познания по Балканска и Славянска история, посещенията в музеите на Европа, Русия и балканските страни го стимулират да започне изграждането на един нов за България културен институт - Народния музей в рамките на Народната библиотека.
В края на своето предложение д-р К. Иречек подчертава, че "При музея и библиотеката трябва да се основе едно научно дружество - да се възобнови Браилското Българско книжовно дружество"50. То ще провежда своите заседания и лекции в библиотеката и ще издава "...един научен журнал"51 - "Периодическо списание".
Второто директорство на д-р К. Иречек на Народната библиотека не е белязано с ентусиазма и енергията, съпътстващи първото му оглавяване на тази формираща се културна институция. При повторното си встъпване в длъжност той поставя много остро въпроса, че трябва да бъде освободен от всички ангажименти в Министерството на просвещението, за да се посвети изцяло на научноизследователска работа. В писмото си до министъра на народното просвещение от 29 юни 1883 г. Д-р К. Иречек настоява: "Желая да ми се определи някое постоянно занятие, което има бъдъщност за много години, и за сега не намирам за себе си по-сгодно нещо от управлението на музея и на библиотеката"52. Виждаме, че той отново поставя на първо място музея, защото там има много работа за утвърждаването му като равнопоставен с библиотеката.
За да може да осъществи на дело своите намерения д-р К. Иречек поставя на министъра и условието "Народната библиотека с Музея да се пренесе от голямата Джамия в най-близко време другаде, именно в някое по добро здание, например в гимназията, защото в сегашното си помещение тия сбирки нямат никаква бъдъщност."53
Независимо от желанието на д-р К. Иречек да бъде освободен от задълженията си в Министерството на народното просвещение, в новия му Контракт за назначаване за директор на Народната библиотека е записано: "Господин Д-р Константин Иречек остава на служба на Българското княжество от днес до 1 Ноемврий 1889 година като Директор на Народната библиотека и Музей; същевременно заема длъжността на Председател на Учебния съвет до бъдъще разпореждание."54 Такова разпореждане не последва и през целия си престой в България до 1 септември 1884 г. той има много ангажименти, свързани с разрешаването на различни образователни проблеми и инспекции на училища. Важното за нас е, че д-р К. Иречек е назначен за директор на "Народната библиотека и Музей". Според изписаното в Контракта се вижда равнопоставеността на библиотеката и музея. Самият  той в своята автобиография записва, че е "назначен за директор на Музея и Народната библиотека". Какво по красноречиво доказателство, че той вижда за себе си приоритет в бъдещата си работа изграждането на Музея и развитието на Народната библиотека.
Само месец след подписването на договора д-р К. Иречек пише в дневника си "Пишман станах, че подписах контракта"55. Това емоционално заявление е във връзка с пълната бъркотия в Министерството на народното просвещение, породено от цялостния политически климат в страната след края на т.нар. Режим на пълномощията, възстановяването на Търновската конституция и отстраняването на руските генерали от власт.56 Независимо от всичко това той упорито търси ново място за библиотеката и музея.57 Постепенно губи надежда за нова сграда и затова отбелязва в дневника си: "Какво ще стане с  б и б л и о т е к а т а  не зная"58. Независимо от големите си ангажименти в Учебния съвет д-р К. Иречек успява да направи подробен списък за набавяне на нови книги за Народната библиотека и музей на обща стойност от 8 600 франка, тъй като през 1883 г. не са били закупувани никави нови книги.59 Така пред него остава за разрешаване един изключително важен въпрос - преместването на Народната библиотека и Музей в подходяща сграда, в която книжовните и музейниште сбирки да се съхраняват при необходимите условия за работа на специалистите и читателите.
През есента на 1883 г. д-р К. Иречек пътува до Прага, където му е направено официално предложение за "редовен професор по всеобща история с особен оглед на историята на славяните в Чешкия университет"60. При срещата си с ректора проф. Томек те се договарят, че той ще напусне България при първия удобен случай и ще започне работа в началото на следващата академична година - септември-октомври 1884 г. Така, завръщайки се в България, докторът донася със себе си една тайна, която никак не е от полза за развитието на поверената му институция - Народната библиотека и музей.61
Какво кара д-р К. Иречек само два месеца след подписването на възможно най-благоприятния за него контракт да вземе решение да напусне България?62 От неговия Дневник можем да разберем какви мисли го вълнуват през октомври 1883 г. при посещението му в Прага и Виена. Сблъскал се с редица трудности и българския манталитет, д-р К. Иречек се чувства отново "у дома си". Той присъства на представянето на новия ректор на Пражкия университет в новата Каролинска зала63, на сказка в Историческото дружество, на поредица от другарски срещи, на които среща "...цялата наша интелигенция от учени"64 и т.н. Като се разхожда се из Прага, той забелязва: "нов кей, постройки, нов паваж, ...нов мост, по-голяма чистота, и после трамваи по всички главни улици. Отварянето на Народния театър... Дори ми се не щеше да се връщам от Прага назад"65. Не само новостите го привличат, но и "Баснословни удобства и благосъстояние в "Европа", хората живеят тук като да са пенсионери"66. Окончателното му решение е взето не заради липсата на европейски лукс в България, а заради отсъствието на европейски политически норми. Партизанщината на българските политици, които споделят с него откровено своите задкулисни комбинации, непостоянната позиция на младия български княз Александър І Батенберг, намесата на руските генерали във вътрешната политика на младата държава водят до една перманентна криза на властта, която отблъсква д-р К. Иречек. Цитирайки, че самите българи казват: "Дива страна, диви хора. Който може, нека бяга....", той вследствие на това заявява: "За мен лозунгът е : "вън" 67.
На 4/16 януари 1884 г. излиза указа за назначаването на д-р К. Иречек за второто директорство на Народната библиотека.68 Обещано му е помещение в гимназията за пренасяне на книгите и музейната колекция. Сред приоритетите му е да се допълни каталогът на библиотеката. Пренасянето е наложително, защото условията тук са крайно нехигиенични.69 Лошите условия обаче довеждат и до сериозно заболяване на новия стар директор - "От блатистата джамия получих ревматизъм, вечер имам треска с кръв из носа и повръщане... Библиотеката в джамията е заразително гнездо"70.
Най-накрая тайната на д-р К. Иречек става явна за всички. На 16/28 февруари 1884 г. в-к "Търновска конституция" съобщава, че "Пражкият в-к "Покрок" в броя си от 8/20 того явява, че известният наш историограф Д-р К. Иречек е бил назначен за ординарен професор по югославянска история в тамошния университет"71. На 20 февруари той подава писмената си оставка в Министерството на народното просвещение. Всички искрено съжаляват, но отведнъж го напускат. "Това е българското приятелство. Чувам, че за моето място е вече готвен Славейков".72 Останалите няколко месеца д-р К. Иречек прекарва в работа в Учебния съвет, Книжовното дружество и изпраща ултиматум за пренасянето на библиотеката, но тъй като не среща разбиране,  все по-рядко ходи в нея.73
Преди напускането на България д-р К. Иречек предприема една 54-дневна обиколка в Източна Румелия, подробно описана в "Пътувания по България". С Указ № 90 от 15 август 1884 г. на княз Александър І Батенберг д-р К. Иречек е уволнен "...от Българска служба по собствено желание..."74. На 1 септември е приет от княза на прощална аудиенция. За приемник на директорския пост по настояване на д-р К. Иречек е обещано да бъде  назначен В. Д. Стоянов.75 След над 50 прощални посещения на 31 август 1884 г. вечерта в Славянска беседа е организирана тържествена прощална вечеря, на която присъстват множество членове на Българското книжовно дружество начело с проф. М. Дринов, министри и приятели на д-р К. Иречек. Заедно с М.Дринов той напуска София на път за Прага.76
Д-р К. Иречек разработва и публикува и първата програма за откриване, съхраняване и експониране на паметниците по българските земи - "Упътване за събиране географически и археологически материали",77 отпечатана в кн. 5 на "Периодическо списание" през 1883 г. В нея са включени 82 точки по топография и 67 точки по археология и история. Така например д-р К. Иречек подробно се интересува от първите следи на човешка дейност по нашите земи, затова включва въпроси, свързани с обитаването на пещери, езера (наколни жилища), каменни оръдия и сечива, наричани от народа "громове" и т.н.78 Той е сред инициаторите за създаване на нормативни документи, чрез които младата българска държава да защити законодателно българските старини.
В трудните години след Освобождението един млад чешки учен отдава няколко от най-активните си години за развитието на българската просвета, наука и опазване на културно-историческото наследство. Като министър на просвещението и директор на Народната библиотека и музей д-р К. Иречек се стреми да въведе европейските стандарти в тези институти. Големият му първоначален ентусиазъм ражда една неосъществена от него идея - създаване на Народен музей. Програмата, която той начертава за развитието на Българската народна библиотека и музей, е амбициозна и в духа на европейските традиции. Създаването на Народния музей е сред приоритетите на д-р К. Иречек. За съжаление политическата обстановка в страната по време и след Режима на пълномощията на княз Александър І Батенберг принуждават чешкия учен да напусне България предсрочно и неговите планове за изграждане на съвременни културни институти по европейски образец остават нереализирани.
След отпътуването на д-р К. Иречек през 1885 г. Народната библиотека и музеят се преместват в сградата на Министерството на народното просвещение, намираща се на мястото, където сега се издига Природонаучният музей на бул. "Цар Освободител". През същата година правителството предоставя мястото срещу Военното училище (сега Военния клуб) за построяване на сграда на Народната библиотека и музей. Липсата на средства на няколко пъти осуетява добрите намерения на това място да се издигне сграда на Народния музей.
Първите експонати в музейната сбирка към Народната библиотека постъпват чрез Княжеската канцелария през април 1880 г. Те са с твърде разнообразен характер - сталактит, портрет на д-р Петър Берон, археологически паметници. Едни от най-ценните старини, постъпили по това време, са сребърните предмети, открити от барон Волф Людингхаузен през 1879 г. на южната могила при село Розовец. Колекцията включва ритон във формата на глава на сърна, девет апликации на щит и една кана. Няколко месеца по-късно в сбирката е предоставен и златният венец, открит в Голямата могила на същия некропол.
Много бързо се комплектува и една от най-богатите колекции - нумизматичната. През 1880 г. при работа по пристройката към двореца е открита колективна находка от монети, предадени на музея. Постъпват нумизматични дарения и от Русе и Преслав. През същата година са снети копия от стенописите в Боянската църква и Драгалевския манастир, за да се съхраняват в музея. За многобройните археологически паметници през 1890 г.79се намира подслон в двора на Мъжката класическа гимназия
Най-неочаквано решаваща роля за обособяването на Народния музей през 1892 г. като самостоятелен културен институт има проведеното през същата година Първо българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив.80 На него майстори, занаятчии от всички краища на възродена България представят образци на традиционния бит и занаяти. Участниците в изложението показват своите изделия в три отдела и 26 групи.81 За да се покаже богатото разнообразие на българските носии, е построен специален "костюмен" павилион. Изложени са грънци, котленски килими, китеници, халища, тъкани възглавници, престилки, торби, кърпи и други домашни изделия. Показани са дървени лъжици, изделия от рог и кост. Майсторите златари от цялата страна участват с накити от злато и сребро.82
Година преди организирането на Изложението в  Пловдив възниква идея за създаване на етнографски музей. Ето защо в уводната статия на в-к "Нашето първо изложение" от 14 декември 1891 г. се посочва: "Сбирката на нашите народни костюми за излагане на предстоящото изложение би трябвало да бъде възможно по-пълна и по-разнообразна и по това съображение, за да послужи както трябва на изложението, а след това на бъдещия етнографически музей"83. Тази прекрасна идея не се реализира и обществеността на Пловдив е лишена от създаването на един богат етнографски музей.
Вторият опит да се създаде етнографски музей в началото на 90-те години на ХІХ в. е направен в Русе.84 Той също е свързан с представянето на окръга на Първото българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив. По инициатива на тогавашния окръжен управител Никола Обретенов с помощта на директора на Мъжката гимназия, големия български  етнограф Димитър Маринов85, се издирват и събират типични за района народни носии. Те не само издирват по селата на Русенски окръг етнографски материали, достойни за участие в изложението, но и ги заснемат, като фотоснимките са подредени в три луксозни албума. Един от тях е подарен на княза, вторият е за заслужилия многобройни похвали за отличното представяне в Пловдив окръжен управител - Никола Обретенов, и третият е за Русенската постоянна комисия.86 Красотата на колекцията и нейният разнообразен характер предизвикват широк интерес по време на изложението. Вместо да се завърне в Русе и да сложи основите на местен етнографски музей, тя е откупена за Народния музей в София.87
На Изложението всички окръзи в България се представят с отделни павилиони, в които демонстрират най-големите си постижения в областта на занаятчийските производства, традиционни костюми и произведения на изкуството. Изготвен е и специален Павилион за изящни изкуства, който представя съвременните български художници. Министърът на Народното просвещение Георги Живков е силно впечатлен от техните творби и решава да ги откупи и предостави на музея в София. Така с многобройните откупки, които прави Министерството на Народното просвещение на Изложението, се създава нов богат музеен фонд. Това е основната предпоставка министър Г. Живков да вземе решение (Указ № 598) за отделяне на музея от Народната библиотека през 1892 г.
С откупените експонатите от Павилиона за изящни изкуства от Изложението се създава Художествен отдел на Народния музей. Многобройни изделия на традиционните български занаяти и чудесни носии от всички краища на България също са откупени и предадени в етнографския отдел на току-що обособения самостоятелен Народен музей. От стария музей се отделя естествено-историческата сбирка и тя се предава на Софийския университет. Така в Народния музей през 1893 г. се обособяват три основни колекции: старовековна, етнографска и нумизматична.88 Етнографската се завежда последователно от Борис Дякович, Георги Баласчев, Йордан Попгеоргиев и Димитър Маринов.89
За първи директор на обособения Народен музей е назначен чешкият учен Вацлав Добруски (1858-1916), който заема този пост до 1910 г. Той завършва класическа филология, а в България е от 1880 г.90 Първоначално учителствува в Пловдив, след това се премества в София. До своето назначаване за директор на Народния музей той извършва проучване на редица антични паметници. Негова е и заслугата за събирането на  произведения на съвременното българско изкуство. Освен откупените картини и скулптури от Пловдивското изложение през 1892 г. той редовно попълва колекцията на Народния музей от художествените изложби, организирани от Дружеството за поддържане на изкуството в България, създадено от проф. И. Шишманов. Под ръководството на Добруски се провеждат и първите системни археологически разкопки в античните градове, издигнати от римляните - Ескус (днешното с. Гиген, Плевенско) и Никополис ад Иструм (край с. Никюп, Великотърновско).91
При създаването на Народния музей в неговите фондове се числят 343 паметници и художествени произведения, както и 2 357 монети.92 За разрастването на събирателската работа в страната особено много допринася издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1889 г. В него основно се събират фолклорни и етнографски материали. Още с първата статия в Сборника се отправя призив за спасяване на обречените на изчезване старини и музейни предмети. От четвъртия том нататък започват да се отпечатват черно-бели и цветни репродукции и скици с народни носии, селски къщи и др.
Първото българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив отново потвърждава нуждата от създаване на един "индустриален" музей (технически). През 1893 г. се създава Българско инженерно-архитектурно дружество93, което става инициатор за основаване на подобен музей. За съжаление бързата индустриализация в края на ХІХ в. не е използвана, за да се положат основите на един атрактивен български технически музей. През 1897 г. се внася Законопроект за Държавен промишлено-търговски музей, а на следващата година се съобщава, че такъв е открит, но реално той все още не съществува. В Русе през 1903 г. се открива музей към Търговско-индустриалната камара.94 Стремежът на камарата е да се представи развитието на стопанството в района. За съжаление в скоро време "музеят" се превръща в обикновен търговски дюкян, в който се продават изделията на местните занаятчии. Така и тук не се създава истински технически музей.