Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1580

Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.3. Създаване и дейност на Народната библиотека и музей в Пловдив

Музейното дело в отделената с решението на Берлинския конгрес българска част в Тракия - Източна Румелия, се развива успоредно и подобно на Княжеството. То е толкова близко, че в някои моменти напълно се покрива. Така например държавниците там също канят д-р К. Иречек да създаде и ръководи един местен музей, библиотека и архив.95
През 1879 г. в Пловдив се полагат основите на Обществена библиотека и музей. До 1 март 1945 г. Народният археологически музей в Пловдив и Пловдивската народна библиотека се развиват заедно под единно ръководство.96 В научната литература за известен период от време за начална дата на основаването на музея и библиотеката погрешно се приема 1882 г., когато е публикуван Публично-административен правилник за устройството на управлението на Областните библиотека и музей, подписан от генерал-губернатора на Източна Румелия - Алеко Богориди.97
Много безспорни факти и документи, общо 47, са издирени от Камен Колев и публикувани през 1985 г.98 От тях се вижда, че Областната библиотека и музей се създават през втората половина на 1879 г., а до 1882 г. се извървява трудният път на тяхното укрепване и развитие.99 Отпусканите суми "за покупка на старини и книги" от бюджета на областта през 1879, 1880 и 1881 г. са недостатъчни за изграждане на самостоятелни културни институти.100
До 1882 г. Иван Добровски е единственият чиновник на Дирекцията на Народното просвещение, който отговаря за Областната библиотека и музей. Негов помощник по музейните въпроси и при набавянето на книги на славянските езици е С. В. Арсениев, секретар, а после и управляващ Руското генерално консулство в Пловдив.101 Най-голямо внимание той отделя на нумизматичната сбирка на музея, която в сравнение с другите отдели на библиотеката и музея е най-богата. Лично С. В. Арсениев извършва регистрацията на археологическите паметници и монети в инвентарния дневник (отпечатан в края на декември 1878 г.). Още през 1880 г. той определя 219 монети и ги описва. С. В. Арсениев се интересува от античните монети, но успешно класира и средновековните монети, постъпващи в музея, сред които определя 11 български - 8 от цар Иван Асен и по една от Срацимир и Шишман.102 Арсениев разчита и проучва надписа на Иван Асен ІІ, запазен по това време на скалата на Асеновата крепост над Станимака (Асеновград).103
Първият щатен уредник на музея е руският публицист А. Башмаков, познаващ добре устройството и дейността на музеите и библиотеките в Санкт Петербург. С дейността си  той пренася руския музеен опит в първия Областен музей в Източна Румелия.104 По нареждане на управителя на Пловдивски област - Волф Луденхаузен, се провеждат разкопки на надгробните могили в с. Рахманлии. В Старозагорско случайно са намерени старини, за които руските офицери и местната администрация вземат мерки да се запазят.
След създаването на Областния музей в Пловдив Дирекцията на народното просвещение издава поредица от Окръжни, в които се регламентира начинът на опазване на историческите паметници в Източна Румелия. Първото от тях е относно издирването и съхраняването на старини.105 В него се посочва колко са богати земите на областта със старини, но и, че голяма част от тях са изнесени далеч зад пределите им. Една част от тях е все още в частни ръце, а друга, за радост, са все още неразкрити. Ето защо всички паметници от областта трябва своевременно да се съберат и съхранят в музея. По такъв начин те ще могат да се запазят и ще послужат на учените за задълбочено изследване на "преминалото на нашата страна и на нашенский быт"106. Специално внимание се отделя на неоткритите старини, тъй като навременните мерки за опазването им в момента на откриване на местата, където са създадени, е много важно, за да се предотврати тяхното разрушаване или кражба, както в миналото са изгубени за родната история стотици паметници. Водени от съображения за най-сигурното опазване на историческите паметници "Дирекцията на Народното Просвещение почете за своя длъжност да ся погрыжи у време за меркы от една страна да основе в Пловдив Музей за старины, дето да ся приберът даром или срещу възнаграждение, колкото ся може, открытыте до сега старины, като: ръкописи, монеты, надписи, остаткы от облекла, оръжия, сечива, ссъдове, камънни и металическы изделия, окаменелости и пр."107. Тази подробна инструкция показва ангажираността на Дирекцията на народното просвещение с опазването и съхраняването на богатото културно историческо наследство в изконните български земи на юг от Балкана.
В Окръжното се отбелязва, че областната администрация ще се постарае в най-скоро време да се изработи нов Закон за старините. Всички, които ще подарят старини на музея, ще бъдат почетени, като се обнародват имената на дарителите в пловдивските вестници. За времето от излизането на това Окръжно до Съединението в най-големия в-к "Марица" са публикувани 39 благодарности, по години те са: 1880 г. - 5, през 1881 г. - 11, 1882 г. - 17 и през 1884 г. - 6; във в-к "Народний глас" са отпечатани 19 благодарности.108 Както се вижда, най-голям отзвук призивът за опазване и съхраняване на старините има през 1881 и 1882 г. За това съдействат и други две Окръжни на Дирекцията на народното просвещение от април 1881 г..109
В началото на новото Окръжно се прави преглед на резултатите след публикуването на първото Окръжно от януари 1880 г. Обобщава се, че "...това възвание не остана съвършенно безплодно: благодарение на просветеныте грыжи на г.г. Префектыте и на околийските началници от няколко места ся испратиха и прибраха в областный Музей няколко монеты, ръкописи, и други такива старины"110. Макар и все още малобройни, тези паметници и други, вече притежавани от музея, поставят началото на едно благородно патриотично дело. Ето защо с това ново Окръжно повторно се напомня на цялата областна администрация да се погрижи за събирането на старини, като отново се изброяват основните видове паметници. Накрая на Окръжното се набляга на патриотичните мотиви за опазване на културно-историческото наследство.
Тъй като Тракийската низина е осеяна с много надгробни могили, Дирекцията на Народното просвещение в Пловдив издава специално "Наставление за издирване на старины, особено по могылы"111. Това е първото ръководство за археологически разкопки в Източна Румелия. В него се дават най-основните инструкции при разкопаването на надгробни могили, как да се предпазят от разрушаване новооткритите погребални предмети, накити, оръжия и костите на погребания. Дават се наставления как да се документират находките и какви технически и химически средства да се използват за консервирането на различните предмети според техния материал - бронз, желязо, кост и др. Така например в десета точка от Наставлението е отбелязано, че когато се намерят накити, трябва да се опишат детайлно, включително и къде точно са се намирали по време на погребението - "...дали стои при главата, на врата, на рамената или при нозете"112. Специално се подчертава, че от могилата трябва да се прибере и съхрани всичко, създадено от човешка ръка, пък било то и най-дребното. В последната дванадесета точка се нарежда всички сведения относно разкопаните могили и предметите, намерени там, да бъдат изпращани в Дирекцията на Народното просвещение, "която с благодарение ще ги приеме и запази в Областный Музей"113. С новото Окръжно и наставлението за разкопки на могилите се прави още една крачка към регламентирането на откриване и опазване на паметниците на територията на Източна Румелия. Областният музей става център за колекциониране и съхраняване на различните видове паметници - веществени и книжовни.
През март 1883 г. е обнародвано Окръжно за регламентиране събирането на фолклорни материали - народни песни, гатанки, пословици, приказки и пр..114 То е едно обръщение към учителите от областта да издирват и записват фолклорното "народно богатство". То ще послужи като "градиво на оныя, които обычат да работят връх языка"115. Така с това Окръжно се поставя началото на цялостното изучаване на българския език с разкриването на неговото богатство. Освен научното изследване на говоримия език се цели да се разкрие неговата история, народното възпитание и право. Специално се обръща вниманието на учителите в отделните селища да опишат "...местните народни обичаи на разни случаи като: на рождение, на кръщенка, на годевка; на венчавка, на сватба, на смърт и пр."116. За да бъдат еднакви наблюденията на учителите в различните селища на областта, на тях се изпращат специално отпечатани "Наставления" за записване на народните песни и другите фолклорни материали. В тях основно внимание се обръща на начина на записване на звуците и особено да не се прилага е-двойно. Събирането на устното народно творчество е не по-малко важно от издирването на старини. За да се разкрие богатството на българското културно наследство, е необходимо задълбочено да се изследва духовната и материалната култура на българите в тяхното историческо развитие.
През май 1883 г. е публикувано ново Окръжно относно събирането на модели от народните облекла.117 В него е посочено, че за да се запазят традиционните народни носии, е необходимо да се вземат мерки в Областния музей да постъпят колкото се може повече различни, но цялостни костюми, заедно и с накитите. Обръщението е и към "родолюбивы общины та натъкмеха по един цял костюм мъжкый и женскый, от облеклото, което се носи из околията"118. По такъв начин в музея ще се представи цялото богатство на народните носи от областта. Подробно се описват и различните аксесоари към традиционните костюми, които трябва да присъстват в колекцията на музея.
През октомври 1883 г. излиза много важното Окръжно за събиране и опазване на старини и заснемане на надписи от паметниците.119

Народен археологически музей в Пловдив
Както беше посочено, още през Временното руско управление в Пловдив през 1879 г. се създава библиотека и музей. С Окръжно на директора на Народното просвещение Й. Груев към Дирекцията на народното просвещение се създава Музей за старини.120
В цитираните вече Окръжни на Дирекцията на народното просвещение от началото на 1880 г. до края на 1883 г. недвусмислено се говори за действащия "Областний музей". В него трябва да се изпращат различните паметници - стари и новооткрити. Официалното откриване на Областната библиотека и музей става през септември 1882 г.121 Първоначално в музея се обособяват три отдела - археологичен, нумизматичен и ръкописен. На следващата година ръкописният отдел със своята богата колекция от стари ръкописи преминава към библиотеката.
През 1901 г. поради злоупотреби музеят е закрит и едва през 1910 г. е възстановен под името Археологическо-нумизматичен кабинет към библиотеката.122 В него се създават шест отдела - археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и за разни старини.
През периода 1883-1887 г. начело на музея е Ил. Йовчев. В своята дейност той е подпомаган най-активно от чешките археолози, по това време учители в България - братята Херменгилд и Карел Шкорпил и Вацлав Добруски. От март 1885 до 1901 г. музеят е ръководен от опитния нумизмат Д. Текела.123 Благодарение на него нумизматичната колекция на пловдивския музей е една от най-ценните.
Първите постъпления в музея са 260 археологически паметници, 784 медни и бронзови монети, 320 сребърни и 3 златни. Всички те са дарени от местни жители.124 Колекцията на музея бързо нараства и това се вижда от един рапорт на директора му от 28 юли 1886 г. В него той посочва, че като е сравнил каталога на нумизматичната колекция на Британския музей с описа на монетите от сбирката в поверения му музей е установил, че много от притежаваните и в двата музея монети са в повече екземпляри в Пловдив, а други липсват въобще от британската колекция. В края на 1884 г. в нумизматичната колекция са постъпили общо 16 златни, 542 сребърни и 1221 медни и бронзови монети, към края на 1887 г. те са вече над 2300, а през 1901 г. - 4101.125
Трябва да се отбележи, че през по-голямото време от съществуването на музея той се ръководи пряко от директора на Народната библиотека в Пловдив, тъй като всъщност е част от нея.  Многобройните усилия музеят да се отдели в самостоятелна сграда със свое ръководство и щат завършват без успех.
Независимо от организационните несгоди Пловдивският музей извършва огромна събирателска работа с цел да се опазят от унищожение движимите и недвижимите паметници в региона. Най-честите постъпления след откриването на музея и публикуването на Окръжните на Дирекцията на Народното просвещение са монетите и архивните документи. След разгласяването на окръжното за издирване на народни носии и други етнографски материали те започват да постъпват в музея. Така в навечерието на войните във фондовете на музея се намират над 5 хил. монети и стотици археологически паметници и етнографски материали.126
От 1901 до 1932 г. начело на музея е Борис Дякович. Самият той е археолог и полага огромни грижи за разрастването на колекцията и провеждането на системни археологически проучвания в богатия тракийски регион. Фондовете на музея бързо се обогатяват с нови 215 предмета и 185 монети. Поставя се и началото на художествена сбирка, в която първоначално влизат 22 произведения на наши и чужди художници. По време на войните 1912-1919 г. работата в музея не замира, постъпват още 585 паметника, 641 монети и 40 художествени произведения.127
Вечните финансови проблеми на българската култура не дават възможност в страната да се изгради стабилна държавна музейна мрежа, която да бъде гръбнака на музейното дело в страната. Пример за трънливия път на развитието на държавен музей в провинцията е Археологическият музей в Пловдив. При такива сложни условия работят всеотдайните музейни дейци в цялата страна.