Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1631

Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.4. Културната политика в началото на ХХ в.

В началото на ХХ в. България достига всестранен обществен и икономически подем. Тя се готви решително да сложи край  на националния въпрос и в този стремеж се включва цялата нация. Този общонароден подем засяга и всички области на културата. От изключително важна значение е и фактът, че през времето от 1903 до края на 1906 г. министър на народното просвещение е проф. Иван Шишманов - учен, който изцяло е отдаден на идеята да се открият и съхранят за поколенията материалните и духовните свидетелства за българската история, за традиционния бит и култура на българите.
Проф. И. Шишманов е сред най-ентусиазираните привърженици на широкомащабни археологически разкопки в България. Самият той е председател на създаденото през 1902 г. Българско археологическо дружество. След поемането на министерския пост съдейства през 1904 г. да започнат археологически разкопки на римския град край с. Гиген, на градището край Кадин мост на р. Струма, на могилата до с. Тулово, Казанлъшко.
През 1904 г. проф. И. Шишманов създава специална комисия, която да разработи нов закон за старините - за тяхното откриване и съхраняване с помощта на археологическите и други частни дружества и лица.128 Независимо от амбициите на министъра законопроектът не е изготвен по време на неговия мандат и не постъпва за обсъждане в Тринадесетото обикновено народно събрание.129
През 1905 г. на Софийското археологическо дружество са отпуснати 100 лв., а на Пловдивското - 300 лв.130 За да се повиши качеството на работата на българските археологически експедиции, директорът на Народния музей В. Добруски е изпратен на специализация в Южна Италия и Гърция, а през март 1905 г. за Атина заминава Г. Баласчев.131 С натрупания в чужбина опит те водят с успех поредица от археологически експедиции в различни райони на страната.
Дългогодишното дело на редица млади и ентусиазирани български и чуждестранни археолози се увенчава с успех. След преодоляването на безброй трудности се стига и до официалното откриване на експозицията на Народния музей на 12 май 1905 г. Тържеството е почетено от княза, министрите от правителството, дипломатите и професорите от университета. Княз Фердинанд и министърът на Народното просвещение проф. И. Шишманов отбелязват в тържествените си речи приноса на българските земи във всемирната културна история, а откриването на музея се определя като доказателство  за развитието  на българската култура.132
Директорът на Народния музей В. Добруски изнася отчетен доклад, в който изказва своята признателност на министъра проф. И. Шишманов за неговия принос за разрастването на този културен институт.133 Новооткритата експозиция е централно културно събитие за столицата през 1905 г. От май до октомври тя е посетена от 75737 души, една внушителна цифра предвид броя на тогавашното население на София.134
Теоретичната подготовка и специализациите в чужбина на ръководителите на археологическите разкопки дават положителен резултат през сезона на 1905 г. В. Добруски е научен ръководител на разкопките при с. Гиген. Край с. Никюп, Великотърновско разкопките се ръководят от Р. Попов, учител в Шуменското педагогическо училище. Известният чешки археолог Карел Шкорпил, по това време учител във Варненската мъжка гимназия, е командирован от министерството на разкопките в Преслав. В началото на октомври 1905 г. започва археологическото проучване и на Плиска. Те се ръководят от директора на Руския императорски археологически институт в Цариград - проф. Фьодор Ив. Успенски.135 През 1906 г. археологическите разкопки продължават, като отделните обекти вече разполагат с подобрена техническа база.136
През януари 1905 г. се възстановява дейността на Археографската комисия. Тя е създадена през 1893 г. и Министерството на Народното просвещение изработва специален правилник за нейната дейност, който е публикуван в Държавен вестник.137 В първоначалния състав на комисията влизат: Иван. Д. Шишманов, Александър Тодоров, Любомир Милетич, Беню Цонев, Михаил Драганов, Димитър Матов, Вацлав Добруски и Стилян Аргиров.138 Пред Архиографската комисия се поставят многобройни задачи, най-важната от които е да изучава страната в етнографско, археологическо и историческо отношение. В новите условия през 1905 г. в комисията влиза и В. Н. Златарски.
Обособява се и Художествена комисия в състав: Ив. Мърквичка, А. Митов, Б. Михайлов. Тази комисия е към Археографската и има за цел да издава българските художествени паметници. Предвижда се издаването на "серия от отделни книги под надслов "Български старини", в които ще се публикуват текстове на исторически книжовни паметници, отнасящи се до българската древност и отечество"139. За голямо съжаление тази поредица не успява да започне издаването си.
В началото на ХХ в. редица изследователи на българската книжовност успяват да издадат първите описи на книжовните богатства, съхранявани в Народната библиотека, Рилския манастир и другаде.140
 Министерството на Народното просвещение (МНП) отделя средства за реставриране на църквата в Асеновата крепост край Асеновград (тогава Станимака), на църквата "Св. София" в столицата, започва системна реставрационна работа и в църквите в Несебър.141 От застрашените от унищожение средновековни български храмове се снемат стенописи и след реставрация и консервация се съхраняват в Народния музей.
По идея на министър проф. И. Шишманов започва системно колекциониране на възрожденски книжовни и веществени паметници. Така от 1904 г. в Народния музей се поставя началото на документална сбирка за Българското възраждане. Първият завеждащ Възрожденския отдел е Юрдан Попгеоргиев.142 При него колекцията наброява над 4 хил. документа. От 1 март 1906 г. за завеждащ е командирован тогавашният учител, а в бъдеще най-големият документалист на Българското възраждане, Димитър Страшимиров.143 Месец по-късно е утвърден "Правилник за архива на Възраждането при Софийския народен музей"144. Според него Архивът на Възраждането се състои от четири главни отдела: обществен, църковен, училищен и книжовен.145 Това са и четирите обществени сфери, които ще бъдат документирани за в бъдеще. Ползването на събраните документи от изследователи е възможно след разрешение от министъра на просвещението. С този нов отдел Народният музей разширява своите задачи за опазване и съхраняване за поколенията на цялостното ни културно наследство. Проучването на Българското възраждане става един от централните въпроси и на сп. "Училищен преглед", в което се обособява специална рубрика за възрожденската ни просвета.
През 1903 г. за завеждащ на Етнографската сбирка на Народния музей е назначен Димитър Маринов. От 1906 г. тя се отделя в самостоятелен музей. За да се запознае с чуждестранния опит, бъдещият директор Д. Маринов е изпратен да се запознае с постиженията на етнографските музеи в Белград, Дубровник, Сараево, Загреб, Будапеща и Прага.146 От 1907 г. към Народния музей се създава и Картинна галерия като самостоятелен отдел.
Правителството подкрепя многобройните инициативи на министър проф. И. Шишманов за опазване на българското културно наследство. Финансирането на музейната дейност е увеличено многократно. През 1904 г. средствата за заплати се увеличават с 14 760 лв.,  предвид на нарасналия числен състав. За археологически разкопки са отпуснати 20 хил. лв., а за етнографската колекция - 10 хил. лв. Отделно се предвиждат средства за закупуване на специализирана литература. На следващата година за разкопките край с. Гиген, с. Никюп и средновековните столици Плиска и Велико Търново са заделени 28 хил. лв., а за етнографския  отдел са предвидени 13.5 хил. лв. Решен е и въпросът за финансирането на "Известия на музея" с огромната за времето си субсидия от 30 хил. лв. От 1904 г. редовно се подкрепя финансово и дейността на Българското археологическо дружество с годишна субсидия между 3 и 5 хил. лв. През 1907 г. се отпускат хиляда лева и за "Известия на Етнографския музей".147
По време на управлението на проф. И. Шишманов в Народния музей започват работа млади и енергични специалисти, получили своето образование в европейски университети.
Лично министър проф.И. Шишманов и неговото министерство полагат усилия за създаване на Училищен музей. Неговата цел е не само да се разкрие историческото развитие на просветното дело в България, но и да се покажат най-съвременните методи и средства за преподаване.148 В специално окръжно на МНП  през 1903 г. се приканват всички, които притежават учебници и учебни помагала от епохата на Възраждането, да ги подарят на министерството или да ги продадат. За излезлите след Освобождението учебници се предвижда издателствата да ги предоставят в министерството. Българските посолства в чужбина получават покана да се включат в изграждането на музея, като закупят най-модерните учебни средства, използвани в съответната страна. Първите средства за уреждането на Училищния музей са заделени от МНП през 1905 г., а на следващата вече е готов отделът за основно образование. Там българските учители могат да се запознаят с най-новите постижения на педагогическата мисъл в Европа. Откриването на първата експозиция на музея е посрещната с огромен интерес. В печата се появяват отлични отзиви. Вестниците отбелязват, че чрез Училищния музей българските педагози ще могат да се запознаят и изберат най-модерните учебни средства, прилагани в чужбина.149
Училищният музей е открит на 23 април 1905 г.. Според приетия през август с.г. правилник неговата основна задача е "...да улеснява учителите и училищните власти при снабдяване на училищата с по-модерни помагала, да подпомага самообразованието на учителите и да събира и съхранява важните за историята на българското учебно дело материали"150. За първи път в българската музейна практика акцентът се поставя върху отразяването на съвременните педагогически постижения, а не на историческото развитие на училищното дело в България. Вижда се осъщественото на практика модерно мислене на тогавашния министър на просветата проф. И. Шишманов. Той не подценява постиженията на българската възрожденска просвета, но основен приоритет за музея остава да бъде ориентир за българските учители за световните (европейски) постижения в областта на новите педагогически методи за преподаване. По този чужд опит трябва да  се равняват местните педагози. Като цяло концепцията за Училищен музей е модерна и с голяма перспектива. В него се развиват три основни отдела: исторически - представящ развитието на българското просветно дело преди и след Освобождението, съвременен - показващ предимно чуждестранните постижения в областта на учебното дело, и педагогическа библиотека.151 За по-добрата информация на учителите в библиотеката се получават всички български и много чуждестранни педагогически списания. През следващата година колекциите на музея нарастват много бързо, а библиотеката се комплектува с книги на български и чужди езици.
През мандата на министър проф.И. Шишманов се възобновяват прекъснатите от няколко години редовни художествени изложби. Най-голямата изложба е организирана през 1905 г. от Южнославянското дружество на художниците "Лада". Втората южнославянска изложба е съпътствана и от конгрес на южнославянските публицисти и художници. Тържественото й откриване е направено на 15 август 1906 г. от министър проф. И. Шишманов. В своето слово той изтъква нейната голяма обществена роля и демонстрация на културния напредък на южнославянските народи.152 В изложбата са включени сто експоната на български художници и скулптури, 50 - от Сърбия, 65 - от Хърватия и 50 - от Словения. Най-висока оценка от българските участници получават Ив. Мърквичка, Я. Вешин, А. Митов, Ив. Ангелов. Изложбата е посетена от княза и министрите от правителството. Тя е използвана, за да се засвидетелства заинтересованост от задълбочаване на културните връзки, а оттам и на политическото сближаване на южнославянските страни.
През пролетта на 1904 г. министър проф. И. Шишманов посещава Румъния и с това се слага началото на интензивни контакти в областта на културата и образованието между двете съседни страни.153 През периода 1904-1906 г. в България пристигат големи делегации на учители от Сърбия и Румъния. От българска страна са изпратени реципрочни групи от учители в съседните страни. Всичко това допринася за културното сближаване на народите от съседните балкански страни.
През 1906 г. се навършват десет години от създаването на Рисувалното училище. Този макар и малък юбилей се отпразнува с голяма художествена изложба. В нея вземат участие учители и ученици от училището.154 Изложбата е открита от проф. И. Шишманов, който дава много висока оценка на участниците и отбелязва ролята на изкуството за естетическото възпитание на учащите се.
През 1906 г. издаването на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина се връща към МНП, но само за две години. След това отново се издава от Българското книжовно дружество (БКД). Независимо от различията между проф. И. Шишманов и ръководството на БКД той отделя 6 хил. лв. за издаване на теоретичния му орган "Периодическо списание".155
Правителството на Народнолибералната партия насърчава разкриването на нови читалища в селищата, където те все още не съществуват. Ежегодно са отпускани общо по 5 хил. лв. за подпомагане на всичките български читалища. Тези скромни средства са за закупуване на книги и списания за читалищните библиотеки.
Друг голям принос на проф. И. Шишманов, докато е на министерския пост, е изпращането на много български преподаватели от Университета и Рисувалното училище, уредници от Народния музей и учители на специализации в чужбина. За тази цел от бюджета на МНП се заделят през 1904 и 1905 г. - по 20 хил. лв., през 1906 г. - 15 хил. лв., а през 1907 г., след оттеглянето на проф. И. Шишманов от министерския пост, средствата намаляват на 8 хил. лв.156 Вижда се с какъв замах той започва своето дело за отваряне на българската култура и просвета към постиженията на Европа. Сред специализиралите в чужбина са младите университетски преподаватели Михаил Арнаудов, Димитър Михалчев, Стоян Романски, Стефан Младенов, заместник директорът на Народната библиотека П. Р. Славейков, както и Стилиян Чилингиров, Иван Андрейчин, Стефан Минчев, д-р Кръстю Кръстев, Димитър Страшимиров, Гаврил Кацаров, Светозар Георгиев и др.157 През 1906 г. във Франция са командировани писателят Елин Пелин и поетът Пейо К. Яворов "...за изучаване на езика и запознаване с френската култура". За времето от 1903 до 1906 г. над 250 прогимназиални и гимназиални учители отиват във Франция и Германия, за да изучават или усъвършенстват френски или немски език.158
Виждаме как Министерството на народното просвещение под ръководството на проф. И. Шишманов предоставя възможност на българските учени, културни дейци и учители да имат постоянен пряк контакт с европейските постижения в областта на културата и просветата. Само хора, владеещи европейските езици и запознали се с културата на различните народи, могат да ценят собствената си история и културна идентичност. Затова и в началото на ХХ в. България постига едни от най-големите си културни успехи. Изграждат се и се развиват културните институти като: Народният археологически музей, Народният етнографски музей, Народната библиотека, Висшето ни училище прераства в Софийски университет и т.н.
Според Закона за народното просвещение от 1909 г. в страната функционират два държавни музея: Археологически народен музей и Етнографски народен музей.159

Народен археологически музей
Приемник на Народния музей става Археологическият музей, който продължава да се помещава в Буюк джамия. Сред основните задачи на Археологическия народен музей са: да събира и съхранява археологическите паметници из българските земи; да събира и съхранява всички монети, които са били употребявани на Балканския полуостров и в съседните нему земи; да копира забележителните старини и да събира по-значителните нови художествени произведения на страната; да събира и пази църковните старини на България; да събира или копира всички паметници от странство, които имат каквато и да е връзка с историята, археологията и художеството на българските земи и да се грижи за запазването и поддържането на всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение.160
Въз основа на Закона за народното просвещение от 1909 г. е приет Временен правилник за Народния музей. С него в музея се обособяват четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен. В старовековния отдел се събират и проучват праисторически, антични и тракийски паметници. Средновековният отдел комплектува паметници на културата на византийци, българи, турци и други народи, живели по българските земи през средните векове. С най-богата колекция е нумизматичният отдел. Сред хилядите монети има нумизматични уникати от античните държави, византийски, български и др. В художествения отдел се събират произведения от старото и новото изкуство на България.161
На 1 февруари 1910 г. В. Добруски се пенсионира и предава Народния археологически музей на д-р Богдан Филов. По това време в инвентарните книги на музея са заведени 1 074 предисторически музейни предмета, 3 537 старовековни, 722 средновековни, 171 художествени картини и 16 135 монети, или общо 21 639 музейни единици срещу 2 700 при отделянето на музея през 1892 г.162
Новият директор д-р Б. Филов има свое виждане за същността на ръководения от него музей. В Рапорт до министъра на Народното просвещение от 1910 г. той изтъква водещата роля на изкуството при създаването на отделните колекции в музея. Реално всички те представят развитието на изкуството в българските земи от най-дълбока древност до съвременността. Следователно Народният археологически музей е "един историко-художествен музей". 163 Според него, ако министерството не желае да възприеме названието "Историко-художествен музей"164, то поне да остави старото му име Народен музей, с което той вече се е утвърдил.
В Художествения отдел се съхраняват 171 картини, от които 117 са произведения на чуждестранни художници и само 54 на български. Ето защо през 1911 г. се откупуват 45 картини и скици на първия български светски художник Николай Павлович.165
В Народния музей са привлечени на работа млади уредници, които впоследствие стават най-видните наши учени в съответните направления. За предисторическата сбирка е назначен да отговаря Р.Попов, за старовековната - д-р Ив. Велков, за средновековната - П. Мутафчиев, за нумизматическата - Н. А. Мушмов, за художествената - А. Протич.166
Наред със събирателската работа уредниците на Народния музей извършват и системна научноизследователска работа, за която свидетелстват и съответните публикации. През 1907 г. излиза първият том "Известия на Народния  музей", а от 1910 г. излизат "Известия на Археологическото дружество" в София. Отпечатват се и два тома "Материали за археологическата карта на България" и пет тома "Материали за историята на София". През 1919 г. е издаден Отчет за Народния музей 1909 - 1919 г. от А. Протич.167