Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1495

Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.5. Създаване и дейност на Народния етнографски музей

Народният етнографски музей се създава през 1906 г. на базата на етнографския отдел на Народния музей. От 1903 г. негов завеждащ е големият български етнограф Димитър Маринов. Министър проф.И.  Шишманов старателно подготвя отделянето на отдела и превръщането му в пълнокръвен, втори по големина държавен музей. За да се запознае с чуждестранния опит, бъдещият директор Д. Маринов е командирован в етнографските музеи в Белград, Дубровник, Сараево, Загреб, Будапеща и Прага.168 Под неговото ръководство новият музей бързо разширява своята събирателска  и научноизследователска работа.
През 1906 г. всички етнографски материали и архивни документи преминават към новосъздадения Народен етнографски музей.169 Според приетия през 1909 г. Закон за народното просвещение основната цел на Народния етнографски музей е да събира и съхранява етнографски материали от българските земи, да представя чрез модели всички предмети и форми на материалната култура на българския народ, да събира и пази всички  документи, които имат връзка с историята на българското възраждане, и да събира и копира всички документи от чужбина, които имат отношение към възраждането на българския народ.170 Затова в Народния етнографски музей се обособяват два отдела: етнографски и исторически. Етнографският отдел комплектува колекция от музейни предмети, свързани с традиционния бит и култура на българите. Историческият отдел е архив на Българското възраждане. В него се събират документи и български печатни материали от Възраждането.171
През 1907 г. излиза първият том на "Известия на Етнографския музей" в София. В него Д. Маринов посочва, че музеят ще проучва и обнародва събраните материали от българските земи без оглед на политическите граници - от Тулча до Охрид, от Морава до Чаталджа и от Дунав до Черно море.172 Самият Д. Маринов е пребродил голяма част от страната и то неколкократно. Ето защо той тревожно съобщава, че от началото на ХХ век се наблюдава бърза промяна в традиционните носии, обреди и обичаи.173 Всичко това задължава българските етнографи да документират традиционния бит, празнично обредната система и народния календар, като записват фолклора и събират веществените материали за музейните колекции.174
Уредник на етнографския отдел е Ст. Л. Костов.175 При отделянето на музея в неговите фондове вече са събрани над 20 хил. музейни предмета от всички краища на България, включително и от земите, останали извън пределите й съгласно решенията на Берлинския конгрес.176 Сред най-интересните експонати са носии от Македония и Добруджа, както и характерни накити и други предмети, свързани с поминъка и занаятите в тези етнографски райони. В 17 отделни колекции се събират веществени материали, свързани с домашните занаяти - чекръци, станове, различни съдове за домашно производство на сапун, свещи, олио; механизми, задвижвани от вода - мелници, бичкиджийници, чаркове; инструменти от различни занаяти и много др. Богата е и колекцията, свързана с духовната култура, народната медицина, народната астрономия и т.н.
Уредник на историческия отдел е Антон П. Стоилов, който от 1914 г. е и изпълняващ длъжността директор. До 1907 г. в музея са събрани над 20 хил. документа, свързани с епохата на българското Възраждане. А. П. Стоилов се занимава и с фолклорни изследвания. Заедно със Ст. Л. Костов (като "военизирани етнографи"177) той събира етнографски материали от районите, в които действа българската армия по време на Първата световна война. Към Народния етнографски музей действа Музеен комитет, в който членуват известните български учени Ст. Романски, А. Иширков, Л. Милетич, П. Чилов, Кр. Миятев, Й. П. Георгиев, Б. Филов и др.178
Народният етнографски музей изпраща и първите свои изложби зад граница. Така например български етнографски предмети са включени в изложбените павилиони на нашата страна на Световните изложения през 1894 г. в Анверс, през 1900 г. - в Париж, през 1905 г. - в Лиеж и др. През 1912 г. в Прага е организирана етнографска изложба на българката съвместно със столичните женски дружества и Народния етнографски музей. Следват участия в международните етнографски изложби в Берлин, Женева, Лондон, Ню Йорк, Хага, Хелзинки и др.179