Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 2075

Глава втора. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

2.8. Създаване и дейност на Военноисторическите музеи

При тази трудна за музейното ни дело обстановка в началото на нашия век се появява един нов за страната ни клон на музейната практика - военноисторическите музеи. Тяхната поява е съвсем навременна, защото дават опора на младото ни и неукрепнало музейно дело. Първият военен музей е открит на 23 април 1904 г. в Казанлък при 23-ти Шипченски полк.290 Негов основател е о.з. поручик Петър Ив. Топузов, създателят и на Казанлъшкия музей през 1901 г.291 Постепенно полкови музеи се създават в много поделения на армията, особено след Балканската и Първата световна война.
Голяма е заслугата на военните при създаването на нов тип музеи, непознати у нас до началото на нашия век, а именно военноисторически къщи-музеи. Първите държавни къщи-музеи се откриват едва в началото на 20-те години и са свързани с живота и творчеството на видните наши писатели Алеко Константинов и Иван Вазов. Тук става дума за идеята, възникнала още при Временното Руско управление, къщите, в които е отсядал руският император Александър II и Генералният щаб, да бъдат откупени и превърнати в музеи. Тази идея е подкрепена от вътрешния министър Соболев през 1882 г., но поради сложната вътрешна и международна обстановка не се реализира.292

Комитетът "Цар Освободител"
В края на ХІХ век у нас се заражда едно обществено движение за опазване на българските светини от революционното ни минало и Руско-турската освободителна война. Вторият конгрес на Поборнико-опълченските дружества, проведен през 1892 г., решава: "...да се състави в столицата комитет, който да се погрижи за събиране на средства за постройката на един великолепен паметник на братята освободители и дом на българските ветерани - поборници и опълченци"293. Изпълнението на това решение се възлага на Върховния надзорен поборнико-опълченски комитет. Тази идея не се реализира веднага.
Едва през 1899 г. по инициатива на Стоян Заимов е създаден "Комитет Цар Освободител Александър II", който създава над 500 свои клона из цялата срана. В ръководството на Комитета са привлечени ген. Паприков, инж. С. Сарафов, проф. Д. Агура, И. Мърквичка, А. Митов, инж. В. К. Силяновски и др.294 В края на 1901 г. Комитетът разпространява специално възвание: "Освен паметника на Царя-Освободителя българският народ е длъжен да въздигне в чест на загиналите си борци музей на българското възраждане и освобождение. Народ, който не помни и не цени своите неустрашими борци, бива забравен и от Бога и от света"295. Идеята е с основаването на музея на българското възраждане и освобождение българският народ да изрази дълбоката си признателност към всички възрожденски дейци, участвали в борбата за църковна независимост, за духовна и политическа свобода. В обръщението се посочва, че народ без история е безименна и безформена маса, негодна за прогрес и велики дела. "Запазването на паметниците на народната история - т.е. документите, които се отнасят до нея, запазването ликовете на видните народни дейци, възпроизвеждане чрез картини и скулптурни творения важни събития из народната история, и въобще онуй, което поддържа народния дух - всичко това си налага всеки съзнателен народ, който иска да има собствена физиономия..."296.
В този важен документ на Комитет "Цар Освободител Александър II" се вижда развита идеята на С.Заимов за изграждане на музей, представящ не древната, а новата история на България, нейното Възраждане и борби за църковна и политическа независимост. Той смята, че народ без история е тълпа без скъпи спомени за миналото и без светли идеали за бъдещето.297 Затова музеят е онзи културен институт, който ще показва какви са били идеалите на българските възрожденци, техните стремления за просвета, култура и свобода. Музеят е призван да съхранява всички паметници и документи, като ги представя в своите експозиции с цел поддържане на народния дух.
Лично С. Заимов се заема с издирването на музейни материали в най-активните възрожденски центрове в цяла България. През 1900-1901 г. той посещава от двете страни на Балкана градове и села, "които в епохата на нашето възраждане, духовното ни и политическо освобождение, дадоха неуморими и неустрашими борци - дадоха големи материални, кръвни и морални жертви пред олтара на освободителното дело"298.

Идеята на Стоян Заимов за създаване на къщи-музеи
С.Заимов посещава лично родните къщи на българските възрожденски дейци, среща се с техни сподвижници и роднини, като записва спомените им. Като намира тези къщи в различно състояние - едни в руини, други запазени, трети преустроени, С. Заимов отбелязва в своите спомени: "Под тия впечатления, получени на самото място, неволно се роди в съзнанието ми следната щастлива идея: "...тия къщи да се обърнат в "местни къщи - музеи", носещи името на героя..."299. Тази идея се заражда под силното въздействие на църквата-музей в Батак. Особено болезнено в неговата памет се запечатват развалините на родната къща на Апостола на свободата Васил Левски. "Тука, в Карлово, на 15 август 1900 г. почнах с жар да проповядвам идеята за къщи-музеи, които на самото място живо да напомнят националната борба на градове, паланки и села от епохата на нашето възраждане и освобождение"300. Тази идея среща голямо неразбиране от местната интелигенция. Всички поставят въпроса за необходимите средства и очакват подкрепа и финансиране от Министерството на Народното просвещение или комитета "Цар Освободител Александър ІІ". На това С.Заимов решително отговаря, "...че къщите-музеи - "Спомени за българските герои" - трябва да бъдат създадени от самите граждани със средствата на общината и с патриотичните пожертвания на частни лица..."301.
Постепенно идеята на С. Заимов се разраства и обхваща създаването на мрежа от къщи-музеи в родните места на най-заслужилите възрожденски дейци. От там в централния музей в столицата ще постъпят документи и вещи, свързани с просветната, културна и революционна дейност на съответния поборник или деец. При посещението си в Бяла С.Заимов разглежда току-що реставрираната къща, в която е живял по време на Руско-турската война Царят-Освободител. Отново в него се заражда "идеята да се обърнат в къщи-музеи всички ония къщи, в които бе живял Освободителят на България през време на войната: от идеята "къщи-музеи" за спомен на българските народни борци, родена в Батак през 1900 г., се роди в Бяла през 1901 г. идеята за "къщи-музеи", които във всичко да напомнят освободителната война, особено живота на Цар-Освободителя, прекаран в тревога из кътовете на България"302. Така идеята на С.Заимов за създаване на къщи-музеи се разраства още.
Като обхожда местата, свързани с Априлското въстание, в Търновски революционен окръг: Горна Оряховица, Велико Търново, Лясковец, Дряново, Дряновски манастир, Габрово, Севлиево, Батошево, Кръвеник, Ново Село, Троян и Ловеч, С. Заимов събира необходимите му материали и сведения за битките и участниците в тях за "Музея на българското възраждане и освобождение". След това обикаля селата около Плевен и разглежда състоянието на къщите, в които е отсядал император Александър ІІ. В Гривица С. Заимов е силно впечатлен от издигнатия мавзолей на загиналите за свободата на България румънски войни. Обхождайки землищата на селата около Плевен, той се натъква на множество разпилени кости на загинали руски войни и предлага те да бъдат положени в един мавзолей в Плевен. Така възниква идеята за неговото съграждане, най-напред при Скобелевите паметници. Напускайки Плевен, С. Заимов си тръгва, "окрепен от тия две  светли идеи"303.
През октомври 1901 г. С. Заимов отива в Рим, за да приеме скулптурата на руския император Александър ІІ на кон, предназначена за паметника на Цар-Освободител в София. Там той се среща с руския посланик Александър Иванович Нелидов, който е участник в Руско-турската освободителна война, и заедно с граф Игнатиев в Пордим край Плевен изготвят проекта за Сан-Стефанския мирен договор. Пред големия приятел на България С. Заимов разкрива подробно своите идеи за увековечаване на бойната слава и саможертвата на руските войни. Той е изслушан внимателно и получава пълна подкрепа за реализация на идеята.304 В края на същата година С. Заимов пътува до Санкт Петербург. Проведена е среща с руския военен министър ген. Куропаткин, участник в боевете край Плевен. Обсъдена е подготовката за честванията на 25-годишнината от Шипченската епопея. Ген. Куропаткин е бил информиран от А. И. Нелидов за идеята на Ст. Заимов за създаване на къщи-музеи и мавзолей в Плевен и горещо я подкрепя, като заявява: "Аз съм готов да услужа на делото с нужните военно-исторически предмети. Намясто да седят в нашите складове и да гният трофеите на Освободителната война, по-добре е да ги подаря на "Комитета Цар Освободител", за да създаде от тях къщи-музеи"305.
Особената активност на Комитета е свързана на първо място с отбелязването на 25-годишнината от Шипченската епопея през 1902 г.306 При посоченото посещение през 1901 г. в Петербург С. Заимов получава пълна подкрепа от руска страна на своята идея: къщите, в които е отсядал Александър II и легендарните руски командири, да бъдат превърнати в "паметници на свободата", както и да се построи в Плевен мавзолей, в който да се съберат свещените останки на загиналите борци за свободата ни.307

Създаване на къщи-музеи, свързани с Руско-турската война
Организационната работа за създаване на къщи-музеи, в които е отсядал император Александър ІІ, започва през май 1902 г. На тържествено заседание на комитета "Цар Освободител Александър ІІ" се избират работни комисии. Първата е за "въздигане на къщите-музеи и Скобелевия парк" и в нея влизат наред с министри, народни представители, общественици и специалисти като: проф.Д. Д. Агура - историк, художниците И. Мърквичка и проф. А. Митов. Втората комисия е за изграждане на мавзолей в Плевен. В нея са включени първоначално само проф. А. Митов и архитект Н. Лазаров. По-късно към двете комисии са включени: Петко Клисуров - художник, Марин Василев и Борис Шатц - скулптори, Иван Шишманов, Константин Величков, Ж. Лошо и Данаил Гюлеметов - паркостроители, майор Н. Михлюзов - управляващ къщите-музеи, Петър Деянов - техник, инж. В. К. Силяновски и др.308
През 1902 г. е обявен конкурс за изработване на архитектурен проект за мавзолея в Плевен.309 Той е спечелен от арх. Пенчо Койчев. На 12 април 1903 г. се полага тържествено основният камък на мавзолея в центъра на Плевен.310 В същия ден е направена и първата копка на Скобелевия парк-музей, чрез който се увековечава паметта на загиналите руски войни в Мъртвата долина при обсадата на Плевен.311 Междувременно започва ремонтът на къщите в Бяла и с. Горна Студена. През 1904 г. е отчуждена къщата на В. Илиев в Пордим и е превърната в къща-музей "Румънски войн 1877-78 г.".312 Ценни експонати за нея са изпратени от Румънското министерство на войната.
Големите чествания на 25-годишнината от Шипченската епопея са съпроводени с откриването на първия по нашите земи храм-паметник в с. Шипка. Той е издигнат от 1896 до 1902 г. със средства, събирани от цяла Русия от специален комитет, създаден през 1879 г. от Олга Николаевна Скобелева и граф Игнатиев. Храмът е построен с активното участие на руски архитекти и художници.313 Тези празници активизират българската общественост за изграждане на паметници и мавзолеи в памет на загиналите руски, румънски и финландски войни, както и на българските опълченци и поборници.
Археологическото дружество в Плевен се включва в опазването на паметниците в града и околностите с оригиналната идея за ограждането им с дървета. Предлага се на местата, където се е предал Осман паша и където е извършен първият молебен по случай  падането на Плевен, да се поставят паметни знаци. Тези идеи са представени пред общинския съвет за разглеждане и финансиране. В края на 1904 г. на Юрдан Кантарджиев, деловодител на Археологическото дружество, е издаден "Открит лист", с който общините се задължават да му оказват съдействие при ограждането на руските паметници. За времето от 13 март до 12 април 1905 г. с акациеви дървета са оградени паметниците в районите на селата Опанец, Гривица, Пелиташ, Згалево, Радишево, Телиш, Горни Дъбник, Крушовица, Дисевица, Брестовец и Буковлък.314 През пролетта на 1907 г. са засети 100 акации на позициите около Плевен. Проф. И. Шишманов, министър на Народното просвещение по това време, приветства реализацията на тази идея като "култ към мъртвите". Той смята, че "...той е тъй малко развит у българина, щото добре е да се отхранва систематически у него със средства като Вашите. Има и други средства - заимовските, които не ми се виждат напълно искрени: издигат се мавзолеи, паметници, правят се музеи, за да покажем какви сме ревностни русофили и да изтъкнем своята личност, но не да задоволим една потребност на чувствата. И тук груб български разчет"315.
Археологическото дружество в Плевен извършва системна изследователска работа за уточняване на позициите на руските и другите войски, участвали в Плевенската епопея по време на Освободителната война. Ю. Кантарджиев уточнява мястото на героичната смърт на майор Горталов и предлага пренасянето на неговите тленни останки при "Скобелевите паметници".316 Членове на дружеството участват в изграждането на живите огради на паметниците край Бохот и Гривишкият редут. Оттам са пренесени костите на загиналите в църквата "Св. Никола" в Плевен.
През 1904 г. в Плевен се създава "Комитет за увековечение памятта на патриотите-борци за духовното и политическото ни освобождение", в който участва и Ю. Кантарджиев. По негова инициатива започва събирането на костите на загиналите румънски войни на редута край Гривица. През 1907 г. са проучени 400 дка от землището на Гривица и откритите тленни останки на румънските войни са погребани с почести.317
Превръщането на къщите, където отсядат руските командири и император Александър II, в къщи-музеи продължава до 1907 г. От Русия са изпратени 3 парахода, натоварени с оръжие и бойни реликви от Руско-турската война. Те са приети и съпроводени от командирования за тази цел ротмистър П. Ганчев. Тяхното превозване от пристанище Варна до Бяла, с. Горна Студена и Плевен е съпроводено с големи празници от местната общественост в селищата, през които преминават 80-те волски впряга, натоварени с реликвите. Подреждането на експонатите в къщите-музеи е първото по рода си у нас създаване на постоянни експозиции в такъв мащаб. Разработването на "Общ план за нареждането на къщите-музеи" е поверено на проф. Д. Д. Агура и художниците проф. А. Митов и И. Мърквичка.318
Откриването на къщите-музеи става по време на големите общонародни чествания в края на август и началото на септември 1907 г. В тях вземат участие големи делегации от Русия и Румъния. Най-напред е открит паметникът на Цар - Освободител в София, а след това празниците продължават и в провинцията. Централно място заемат тържествата в Плевен и селищата, в които са открити къщите-музеи. На 16 септември 1907 г. тържествено е открит мавзолеят в Плевен. 319  
За по-нататъшно поддържане и управление на къщите-музеи Министерството на войната създава специално Управление със седалище в Плевен, начело на което е назначен С. Заимов, видният възрожденец-революционер, който има и най-голяма заслуга за създаването на къщите-музеи и мемориалните комплекси в Плевен и Гривица. За неговото патриотично дело И. Вазов пише: "Заимов е главният виновник за осъществяването им, защото идеята за тях е негова, защото той е един вид майсторът на тия исторически и национални паметници, на които от няколко години е отдал всичкия си ентусиазъм и неуморима енергия"320.
Едно уникално дело на Г. И. Капчев все още не е изследвано. Той е автор на шест подробни пътеводителя за различните къщи-музеи и Мавзолея в Плевен. Най-обемистият е посветен на къща-музей "Цар-Освободител Александър ІІ" в Плевен. На 424 страници с много снимки и илюстрации се показва решителният принос на руския император за освобождението на България от петвековното иго.321 Вторият по обем пътеводител е посветен на мавзолея в Плевен.322 В него на 404 страници е представена детайлно епичната Плевенска епопея. С многобройни снимки и документи се разкрива най-голямата военна операция, имаща решаващо значение за хода на Руско-турската война. На Скобелевия парк е посветен по-малък по обем пътеводител (168 стр.), но в него са представени всички паметници, издигнати на хълма над града и Мъртвата долина.323 За паметниците на загиналите румънски войни край Плевен е издаден пътеводителят "Карол І - румънски крал" в с. Пордим"324. Подобен е и пътеводителят за къщата музей в с. Горна Студена.325 За многобройните паметници в цялата страна, издигнати по инициатива на комитета "Цар Освободител Александър ІІ", е издаден обемист пътеводител с много снимки и красиви илюстрации за паметните битки от Руско-турската освободителна война.326
При тържествените чествания в Плевен е разпространен и пътеводителят, издаден от С. Заимов, излязъл и на руски език.327 По такъв начин високите гости от Русия получават в дар един свиден спомен с вечните места на признателност към героично загиналите руски войни за свободата на България. Пет години по-късно С. Заимов отпечатва първите два тома на подробния си тритомен пътеводител "Светите места на признателна България"328. Тогава излиза и книгата на Н. Р. Михлюзов "Освобождение и признателност"329. Така приключва едно неповторено дело в българската музеоложка практика. На 3283 страници с много документи, исторически снимки, репродукции от батални картини на художници са представени най-мащабните битки и героите, взели участие в тях. По този начин, наред с многобройните паметници на признателност, осеяли българската земя, се ражда и едно ненадминато музейно дело, създало къщите-музеи и пътеводителите за тях. Във връзка с това А. Г. Капчев пише за С. Заимов: "Един ветеран от борбите за свободата и независимостта на България, велик труженик народен, революционер, книжовник, благородният и високо почитаният син на България - Стоян Заимов, пръв съзна нуждата от ожитворяването в един реален образ скъпата памет на народните герои за нашата свобода... На тая първоначална мисъл, родена в него... той се предаде всецяло на служба, обзет с ентусиазъм и неизчерпаема енергия, като стихия вървя безспир към целта на предначертаното дело"330.
Реализирането на идеята за създаване на къщите-музеи от С. Заимов се извършва с помощта на целия интелектуален потенциал на тогавашното българско общество. Вече бяха посочени учени, художници, военни и паркостроители, които се включват най-активно за осъществяването на идеята. Самият С. Заимов при своите пътувания в Русия, Италия и други европейски страни се запознава с музейния опит там. При своите обиколки в страната през 1900-1901 г. той издирва документи, оригинални предмети от революционните комитети и лични вещи на поборници. Тези свидетелства за национално-освободителни борби са част от фондовете на бъдещия централен музей на Възраждането. В къщите-музеи, свързани с Освободителната война, са експонирани оригинални оръжия и битови предмети от това време. Художественото оформление на експозициите е извършено от най-добрите български художници. Заобикалящите ги паркове са оригинално решение за придаване на още по-голямо признание на загиналите войни.
Откриването на военноисторическите къщи-музеи бележи нов етап в развитието на музейното дело у нас. За първи път в нашата музейна практика се превръщат в музеи къщи, в които са отсядали членовете на Руския Генерален щаб, главнокомандващият и руският император. В автентичните сгради се изграждат оригинални експозиции, включващи не само оръжия и униформи от това време, но и много лични вещи на забележителните руски генерали, имащи най-голям принос в Освободителната война. Така например в къщата-музей "Освобождението на Плевен 1877 г." са експонирани лични вещи на ген. Скобелев - мастилница и перодръжка, папка за писма и др..331 В стаята, където Осман паша е предал сабята си на Александър II, е експонирана бойната хусарска униформа на руския император, с която той е бил облечен тогава. 332Интериорът на помещението е възстановен в неговия автентичен вид, както е бил при историческата среща, като за целта са използвани предмети от оригиналното обзавеждане на стаята - огледалото, свещникът, триъгълната масичка и др..333
Втората главна особеност на тези военноисторически музеи е, че всички те са заобиколени с по-малки или по-големи паркове. Така например около къщата-музей в с. Горна Студена паркът заема 25 декара. В тези паркове са експонирани руски оръдия, мортири от крепостната артилерия и др.334 Къщите-музеи и парковете около тях са оградени със специални метални огради, изработени от трофейно турско оръжие - цеви от пушки и оръдия, снаряди, саби, пики, брадвички и др. Идеята за този вид огради е на военния инж. кап. Васил К. Силяновски, а осъществяването им е поверено на началника на Софийския военен арсенал Стефан Белов и техника С. Попов.335 Тези внушителни метални огради въздействат много силно върху посетителите, защото по такъв нагледен начин показват какво огромно количество оръжие е отнето от турците при техния разгром.
През този етап от развитието на българското музейно дело се създава и първият парк-музей, посветен на героичния ген. Скобелев. Около редута "Исса ага", геройски превзет на 30 август 1877 г. от руските войски, предвождани от храбрия ген. Скобелев се изгражда голям парк.336 В него са издигнати 9 братски могили и една могила-костница, в която е разположена малка експозиция, отразяваща бойните действия при третия щурм на Плевен и героизма на отряда на ген. Скобелев.337
Първоначално къщите-музеи са под върховния надзор на Министерството на войната, а след 1914 г. към Министерството на Народното просвещение. През 1908 г. с Указ № 46 е одобрено "Положение за управлението на Военно-историческите музеи на българската държава"338. За първи директор е назначен С. Заимов, а след неговата смърт през 1932 г. - Н. В. Ракитин.339
Първата задача пред С. Заимов след тържественото откриване на къщите-музеи е тяхното популяризиране. Издадените подробни пътеводители са чудесно оформени и са отпечатани на първокласна хартия, от което цената им е много висока. Същевременно Комитетът "Цар Освободител Александър ІІ" взема решение: "Да се напише подробен и илюстрован исторически каталог за всяка къща-музей. По тоя подробен исторически каталог посетителите ще могат да се запознаят поотделно с всички предмети, наредени в стаите на къщите-музеи в Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена"340. За съжаление каталозите не излизат в предвидения срок през 1908 г., нито по-късно.
Втората задача пред С. Заимов е как да организира посещенията, особено на учащите се, за да не станат те "...обикновени разходки, наречени по турски "теферич"341. За първи път в България се поставя за разглеждане и теоретично и практически въпросът за музейната педагогика. С. Заимов за първи път наблюдава професионално изготвени екскурзоводни беседи при посещението си в Рим. Там той се запознава с Емил Джонстон и Л. Паулсен, водачи на английски туристически групи сред античните и другите исторически паметници в Рим и Ватикана.342 Заинтригуван от техния практически опит, С.Заимов установява трайни контакти с тях и те му гостуват в Плевен. Запознавайки се с различните музейни обекти в Плевен и околностите  и изхождайки от своя дългогодишен екскурзоводен опит, Е. Джонстон и Л. Паулсен предлагат на С.Заимов практически решения за работата му с различните групи посетители. По такъв начин в България в началото на ХХ в. се полагат основите на музейната педагогика. По това време С.Заимов я нарича "туристическа педагогия"343.
С. Заимов има и принос за разработване и прилагане на теорията на музеезнанието в българското музейно дело, въпросите на художественото оформление на експозицията, издателската и популяризаторската дейност, въпросите на музейната педагогика и психология и опазването на културно-историческото наследство.344

Идеи на Стоян Заимов за развитие на военноисторическите музеи
С. Заимов предлага Скобелевият парк да бъде разширен от 60 на 4 хил. дка, като в него се включат Ковънлъшкият хълм, третият гребен от Зелените възвишения и Мъртвата долина. В низината той предвижда да се създаде каскада от езера, свързани с плавателен канал за лодки (каквито сега има в парк Кайлъка). В парка ще се изградят павилиони и ресторанти, хотел за гостите от страната. За увековечаване на подвига на ген. Скобелев се предлага да се издигне величествена конна статуя на героя от Плевен. Извън Плевен С. Заимов планира създаване на мемориални паркове на историческото бойно поле край с. Горни Дъбник и Телиш. Край Свищов предлага изграждане на парк-паметник на ген. Драгомиров.345
Нов момент в концепцията на С.Заимов за увековечаване на паметта на българските революционери и руските войни освободители е превръщането на историческия кораб "Радецки" в музей. Той предлага българското правителство да откупи от Австрия  парахода и той за вечни времена да остане на пристан в Свищовското пристанище.346
За увековечаване на Шипченската епопея С. Заимов предлага на връх "Св. Никола" и "Орлово гнездо" да се създаде парк-паметник. Подобни паркове да се развият и край Стара Загора, Шейново и Ловеч в памет на загиналите български опълченци и руски войни.347
Най-интересното е, че С. Заимов замисля тези огромни мемориални комплекси да станат обект на внимание не само на български посетители, прекланящи се пред подвига и светлата памет на падналите за свободата на България, но те да привлекат и потоци от чуждестранни туристи. "По широката си и дълбока творческа замисъл, по очарователността си и грандиозността си храмовете на българската признателност ще привлекат и много от туристическия свят на западна Европа. Край тия очарователни паркове-паметници, величествени мавзолеи и дивни паметници къщи-музеи българската земя ще стане предмет на туристика за немци, за англичане, за френци, за американци и пр. и пр."348.
В началото на ХХ в. С. Заимов е имал изключително далновидно мислене за ползата от туризма за икономическия просперитет на страната. "Добре развита туристика около "Паметниците на свободата" ще донася на българската земя материални блага от стотици милиони годишно"349. За съжаление той не среща разбиране нито от местните, нито от централните власти и едва през втората половина на ХХ в. някои от идеите му се реализират на дело.

Музей на Българското възраждане
След като отшумяват тържествата в Плевен, С. Заимов подновява усилията си за създаване на национален музей, посветен на Българското възраждане и борбите за освобождение. Като споделя опита си при създаването на къщите музеи, той заявява: "Комитетът "Цар Освободител Александър ІІ" в късо време и с малко средства въздигна великолепни паметници в разни кътове на България, които живо напомнят и реално представят епохата на Освободителната война през 1877-78 г. Сега на комитета предстои с още по-голяма енергия да се залови и още по-бляскаво да завърши най-главната си задача: въздигане музей на българското възраждане и освобождение. Тази народна светиня - музея на българското възраждане и освобождение - нека в близко бъдеще израсне в сърцето на българската земя; нека със своята гиздава архитектурна снага изпълни с умиление и възторг българската душа; нека с великолепните музейни зали на тази народна светиня живо се представи епохата на българското възраждане и освобождение с всички нейни малко и велики народни труженици, с всички нейни веществени документи, свидетели на борбата с гръка и турчина за просвета, за правда и за свобода... Нека музеят на българското възраждане и освобождение бъде моралното величие на велика, целокупна, силна, здрава и юначна България... Нека музеят на българското възраждане и освобождение бъде светилището на българския народ - огнището, което с векове да топли сърцето на българина, дето и да се намира той на земното кълбо..."350. Превеждаме този дълъг цитат с единствената цел да може всеки читател да се запознае точно с идеята на С( Заимов.
Според задълбоченото изследване на проф. Крумка Шарова музеят на Българското възраждане и освобождение се създава от С.  Заимов в началото на 1900 г.351 В края на 1899 г. той подготвя подробния си проект, който включва и Инвалиден дом за нуждаещите се поборници. Едно от най-важните условия за изграждане на музея на Българското възраждане и освобождение е решено - Софийска община осигурява терен между Руското консулство и църквата "Св. София". Със създаването на музея се заема създаденият тогава Юбилеен комитет "Цар Освободител Александър ІІ". Негов почетен председател е държавният глава княз Фердинанд, но действителният ръководил е С. Заимов. По негова инициатива се подготвят честванията, свързани с кръглите годишнини на Априлското въстание и освобождението на България.352
На 19 февруари 1900 г. на разширено заседание на Комитета се приема разработената от С. Заимов "Програма" за провеждане на конкурс за разработване на архитектурен проект на сградата на музея. В печата се съобщава за конкурса, а "Български търговски вестник" отпечатва изцяло условията, залегнали в нея.353 Така за кратко време са решени два от основните проблеми по пътя на създаването на музея на Българското възраждане и освобождение - осигурен е терен за строежа на сградата и е обявен конкурс за архитектурен проект. Остава другият важен въпрос - осигуряване на средства за построяване на музейната сграда. За съжаление нито тогава, нито по-късно българските правителства осигуряват необходимите средства за реализацията на това високо патриотично дело.
Въз основа на проучените документи от периода 1899-1900 г. проф. К. Шарова заключава, че през 1900 г. музеят на Българското възраждане и освобождение "...вече съществува и развива енергична дейност с трайни последици за българската историческа наука и за развитието на музейното дело в България на нова, по-висока степен, с проекти и подготвителна работа за създаване на един национален музей за възрожденската епоха, освобождението и възстановяването на българската държава"354.
Във връзка с честванията на 25-годишнината от Априлското въстание С. Заимов се заема с издаване на "Юбилейна книга". За тази цел той сключва през 1897-1898 г. с Пловдивската и Пазарджишката окръжна постоянна комисия договор за събиране на необходимите документи и други материали за книгата. Поради партизански интереси тези договори са прекратени и по-късно се сключва подобен договор с Д. Т. Страшимиров, в резултат на което излиза неговият тритомен труд "История на Априлското въстание"355 и двутомният "Архив на Възраждането"356. Независимо от сложните отношения, които възникват между С. Заимов и Д. Страшимиров след прекратяването на договора от Пловдивската комисия, те имат еднакви разбирания за бъдещето на музея на Българското възраждане и освобождение. В предговора на "Архив на Възраждането", писан през 1908 г., Д. Страшимиров се подписва като "заведующ" архива на Музея на Българското възраждане и освобождение.357 Това е най-сигурното доказателство, че от 1900 до 1908 г. музеят действа и изпълнява основните си функции да събира документи и музейни ценности от периода на Възраждането. Най-публичната му изява са петте тома
(2000 стр.) исторически и документален материал, публикувани през 1907-1908 г.
През 1908 г. се чества 30-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор. Независимо че С. Заимов е ангажиран със създаването на къщите-музеи и паметните места от Руско-турската война в Плевен и околностите, той подема инициативата да се създаде фонд за набиране на средства за построяването на Музея на Българското възраждане и освобождение.358
С. Заимов предвижда в бъдещата експозиция на музея на Българското възраждане и освобождение да бъдат представени всички обществени процеси, протичащи по време на Българското възраждане: просветното движение, църковната борба, революционните движения и Руско-турската война, с която се постига жадуваната свобода и се поставя началото на независимата българска държава. Този план за първи път е публикуван от С. Заимов на 1 юли 1884 г. в предговора на неговата първа книга от "Миналото"359.
В "Програмата" за архитектурния конкурс за сградата на Музея на Българското възраждане и освобождение С. Заимов разкрива детайлно идеята си за бъдещата експозиция. В нея той предвижда наред с оригиналните предмети от дадената епоха да има и художествени произведения - портрети и пейзажи, скулптури на поборници и групи възрожденски дейци, снимки - оригинали и съвременни, карти и др. За да може да се създаде необходимото въздействие върху посетителите, музеят трябва да разполага с няколко големи експозиционни зали. Според С. Заимов най-атрактивните исторически експонати са:
- "разни видове оръжия и огнестрелни оръдия", използвани в освободителните борби и от участниците във войните;
- униформи на българските въстаници, войводите им и опълченците, които ще бъдат поставени на манекени;
- знамена на българските борци "в разни времена", както и трофеи, взети в боевете от неприятеля;
- вериги, белезници, бесилки и други "оръдия", с които са измъчвани дейците на църковното и политическо освобождение;
- всички предмети и "тайни средства", използвани в борбата: лозонки, шифровки, химически мастила, части от печати и пр.;
- "Цялата книжнина по църковната борба и книжнината за пропагандирание между народа за извоюване политическата си независимост с оръжие в ръка. И въобще всичко, писано и печатано, било на български, било на други езици, което е имало значение при Възраждането на българския народ";
- "Портрети на дейци и лични тям принадлежащи някои неща (пера, мастилници, табакери, бройници и любими тям книги и пр.)";
- картини, сюжети на които ще бъдат заимствани преимуществено от епохата на църковната борба и борбите за политическа независимост, включително Освободителната война 1877-1878 г.;
- бюстове и статуи "на видните герои" от Възраждането, войните и особено на опълченците. "Скулптурни групи" със сюжети от въстаническите и военните действия, с акцент за "героическите подвизи на поборниците при Ст. Загора, Шипка и Шейново".360
С това подробно цитиране на веществените свидетелства от Българското възраждане се стремим да покажем нагледно как С. Заимов си представя акцентите в бъдещата експозиция на музея на Българското възраждане и освобождение. Освен това той се е стремял в музея да се представи и стопанското развитие на българските земи през Възраждането.
Идеята на С. Заимов за създаване и дейност на музея на Българското възраждане и освобождение е учредяване на една "национална музейна институция за великата петвековна епоха на съпротивителни и освободителни борби"361.
Без да има музеоложко образование или подготовка С. Заимов стига до своите идеи благодарение на историческата си прозорливост и видяния чуждестранен музеен опит в западноевропейските страни и Русия. Самият той е действен участник във възрожденските процеси и революционното движение през неговия най-активен период. Участник в организирането на Априлското въстание, С. Заимов лично познава голяма част от поборниците. С тяхна помощ след Освобождението той натрупва огромен веществен и документален материал за борбите за национално освобождение и независима българска църква. Самият той в своите мемоари, написани непосредствено след Освобождението, документира революционните събития от Възраждането. Често благодарение на неговото насърчаване редица участници в паметните събития сами се решават да напишат спомени за своето участие в борбите. По такъв начин се създава една богата мемориалистика, благодарение на която следващите поколения изследователи на Българското възраждане могат да разкрият до детайли обществените процеси, протичащи през годините след Кримската война.
Така се ражда идеята на С. Заимов за един исторически музей, в който чрез различни музейни средства да се покаже всестранно българското общество през Възраждането. Въздействието на оригиналните експонати той се стреми да засили с художествени средства, дело на художника И. Ангелов и фотографиите на И. Карастоянов. Те работят по детайлно разработен от него проект. Така се постига историческа достоверност на експозицията. Мащабното му мислене проличава при създаването на многобройните музейни обекти и къщи-музеи в Плевен и останалите места, където е отсядал император Александър ІІ.
Така в началото на ХХ в. в България се създава една музейна институция - Музеят на Българското възраждане и освобождение, която е "комплексна по историческото си съдържание и изразни средства" и напълно модерна за времето си.362 Приносът на С. Заимов обаче за развитието на българското музейно дело все още не е високо оценен от българската общественост.
Не се реализират и още няколко идеи все в този дух, възникнали преди войните. През юли 1914 г. кметът и Благотворителното дружество "Паметник Батак" отправят писма до министъра на народното просвещение с молба църквата "Св. Неделя" в Батак да бъде превърната в мавзолей.363 Предложението е подкрепено и от С. Заимов. Въз основа на това, през април 1915 г. в Министерството на Народното просвещение се решава към къщите-музеи да се причисли и родната къща на Каблешков в Копривщица, а църквата "Св. Неделя" в Батак и Дряновският манастир да се превърнат в музейни обекти и да се впишат в регистъра "Паметници за свободата".364
Във връзка с честването на 20-годишнината от априлското въстание на 19 февруари 1896 г. в Брацигово се събират поборници от Перущица, Клисура и Панагюрище. Тяхната основна задача е да създадат комитет, чиято цел е опазване на паметта на загиналите и "въздигане на паметник".365  По-късно през 1903 г. учителят в Перущица, Манов, призовава на мястото на останките на разрушената от турците по време на Априлското въстание църква "Св. Арахангел Михаил" да се издигне паметник, защото "...това място, в което лежат костите на 318 защитници, не трябва да стои голо, а трябва да се украси с паметник, с който да се покаже, че потомството знае да цени заслугите на народните борци".366 Идеята е горещо подкрепена, в резултат на което се създава Комитет "27 април".
На 6 февруари 1908 г. се приема "Уставъ на Комитета "27 Априлъ" за въздигание памятникъ въ с. Перущица."367 В чл. 1 се посочва целта на основаването на комитета - "за въздигане памятник на падналите борци за свободата ни, през 1876 година от с. Перущица"368. По-нататък се изброяват всички подробности по организацията на комитета за постигане на неговата основна цел. В чл. 14 се посочва: "В най-скоро време комитетът ще прибере костите на падналите възстанници и ги съхрани подобающе за тях на свято място"369. Приема се, че най-святото място в Перущица е разрушеният храм "Св. Арахангел Михаил". По примера на Батак, където героично отбранявана църква се превръща в мавзолей, и в Перущица всички усилия са насочени към възстановяване на църквата и полагане в нея на костите на загиналите априлци. За съжаление времето на войните забавя реализирането на тази идея и едва през 1928 г. църквата изцяло е изградена и е изготвен проект от арх. Спас Теленчев за оформяне на вътрешното пространство на храма-паметник.370 По решение на комитета "27 април" първоначално костите на загиналите априлци са подредени в олтара на фона на зелено въстаническо знаме. По-късно те са положени в костница, изградена в олтарното пространство.371