Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1439

Глава трета.  МУЗЕИНОТО ДЕЛО МЕЖДУ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ

3.3. Развитието на музеите в столицата

Столичен общински музей
Столичният общински музей се създава през 1928 г. във връзка с честването на 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина и 50-годишнината от Освобождението на гр. София. За да се запазят веществените следи на историческото величие и на националната култура, Общинският съвет решава да основе Столичен общински музей. Той трябва да има три отдела: за веществени паметници, исторически архив и картинна галерия.67 Всеки отдел има за задача да издирва и комплектува фондовете със специфичните паметници, документи и художествени произведения, за които отговаря.
Реализацията на идеята за създаване на Столичен общински музей започва със заповед № 2307 от 22 октомври 1928 г. на кмета на гр. София Владимир Вазов за учредяването на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на музея.68 Първоначалната идея е Столичната библиотека да бъде също в рамките на музея, но тъй като тя се развива доста по-бързо, с времето се обособява като самостоятелен културен институт с авторитет сред гражданството.
Първият уредник на Столичния общински музей е К. Вълев, чиновник от Кадастралното отделение на общината. Във водения от него Дневник на Столичния общински музей се отбелязва, че не трябва да се губи време и веднага да се започне събиране на материали за историята на гр. София, като се подирят всички по-стари софиянци, взели непосредствено участие в обществения живот. Те да бъдат поканени да депозират в музейния архив своите спомени, дневници, портрети и други предмети, свързани с по-важни събития при изграждането на тогавашна София.
Създаването на Столичния общински музей и на Градската библиотека е възложено само на един уредник. К. Вълев отделя по-голямо внимание на библиотеката и така постепенно музеят и архивът остават на заден план. Специалната комисия, която е изградена да подпомага тази дейност, не е много активна, а и липсва и компетентност за разрешаване на трудностите. Икономическата криза, която изживява по това време страната, допълнително ограничава дейността на уредника. Малкото средства, които са заделяни от Столичната община, често са отклонявани за други цели. Трудните условия на работа и критиката, на която е подложен К. Вълев, го принуждават да подаде оставка през март 1931 г. Огорчението му от несправедливите обвинения е толкова голямо, че той дори не присъства при описването на събраните от него веществени материали, архивни документи и книги. Така се съставя първият опис на музея, архива и библиотеката. За кратко време имуществото е прието от Х. Стоянов, а след него е назначен В. Класанов. Негова заслуга е доброто уреждане на Столичната библиотека, но за музея и архива той не намира време.
В началото на 1929 г. е изготвен и окончателният вариант на Правилника на Столичния общински музей, но до влизането му в сила не се стига. Променен като Правилник за Столичната библиотека и музей, той е одобрен от Постоянното присъствие на Столичния общински съвет едва на 3 юли 1931 г.69 В него се посочва основната цел на този културен институт: "...да буди у жителите на гр. София интерес към четене, да способства за тяхното научно, нравствено и естетично развитие и да представи културата на народите, населявали гр. София".70 За постигането на тази цел се предвижда широк кръг от дейности, които в областта на музейното дело са: да се събират, запазват и излагат предмети, които имат художествено, културно и историческо значение за гр. София, същевременно ще се събират архивни документи, както и ръкописи, автографи, портрети на български писатели, учени, общественици, културни дейци и др.71
Столичната общинска библиотека и музей е общинско учреждение под прякото управление на Столичната община. Ето защо след приемането на Правилника тя издава специална Наредба, в която подробно се разглеждат всички въпроси относно нейното управление.72 Посочва се, че "...библиотечният и музеен имот се дели на книжовен, музеен и покъщнина". Тук е определено, че "музейният имот се състои от паметници, монети, картини, скулптури и пр. от разни времена, чрез които се представя културата на народите,  населяващи гр. София".73
През 1934 г., предвид на изоставането на музейната дейност,  със заповед на кмета е назначен Специален музеен комитет, в който влизат: д-р Б. Бояджиев-председател и членове: Л. Сокеров, М. Кузов, Д. Христодоров, Л. Вълчанов и Н. Ганев-уредник на библиотеката и музея по това време.74 Комитетът не успява да извърши прелом в работата по комплектуването на музея и архива. Тази нерадостна констатация е отразена и в отчета на кмета на гр. София инж. И. Иванов през 1937 г.
Най-голяма е заслугата на П. Славински за решително обновяване на работата в Столичната библиотека, архив и музей. През 1940/41 г. той като помощник-началник на Административното отделение на общината успява да наложи създаването на отделение "Културни грижи". В неговите компетенции е работата на библиотеката и музея. Незабавно работещите там са увеличени от двама на девет души. Така , след като е осигурен и необходимият персонал,  работата във всички направления потръгва успешно.
През 1941 г. по предложение на П. Славински се извършва преструктуриране на Историческия архив в три отдела. В първия -"Архивен и документален" - се събират документи за събития, празненства, посещения на видни личности, писма, ръкописи и материали за живота на видни политически, културни и стопански дейци, живели и работили в гр. София и др. Във втория отдел се комплектуват документи за историята на Столичната община, на отделните нейни служби, по-големи строежи, както и за по-видните общински съветници. Третият отдел е фотоархив, събиращ изгледи, картички и документални снимки за развитието на столицата и нейните жители.75
Нов период в дейността на Столичния общински музей, архив и библиотека започва през 1941 г., когато на 1 декември официално е открита новата им сграда на площад "Бански" №3. За съжаление трите културни института работят при новите добри условия само две години. На 30 март 1944 г. при поредната голяма бомбардировка над столицата сградата е разрушена. Музейните и архивните  работници още с първите опасности от бомбардировки изнасят и укриват архивните и музейните сбирки в трезорите на БНБ, в електроцентралата в с. Мала църква, Самоковско, в каменоломната до Владая и в с. Драгалевци.76

Църковен историко-археологически музей
През двадесетте години се полагат основите и на Църковния историко-археологически музей. Той е създаден през 1921 г. като присинодална сбирка.77 Помещава се и досега в оригиналната със своята архитектура сграда на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", строена през 1906 г. През 90-те години на ХIХ век Светият синод на Българската православна църква се обръща към всички свещеници и монаси да издирват и събират ръкописи, старопечатни книги, ценни икони, църковна утвар и други исторически и археологически паметници и да ги изпращат в митрополиите и Св. Синод. С най-голям принос за събирането на това безценно богатство на християнското изкуство е академик Иван Гошев, който е обходил всички краища на страната. Той е директор на музея дълги години до 1959 г.78
Със заповед №198 от 17 януари 1923 г. Министерството на народното просвещение официално регламентира статута на Църковния историко-археологически музей. В него се обособяват следните отдели: ръкописи и старопечатни книги, иконографски, художествен и историко-архивен.79
Експозицията на музея включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство по нашите земи. Най-старата икона е "Св. Георги и Св.Димитър на коне".80 Тя е от Х-ХI век и е уникат, защото е изпълнена чрез специална техника - енкаустика върху барелеф. Иконата показва една приемственост с художествените традиции на Първата българска държава. От ХIII-ХIV век са иконите "Св. Богородица Одигитрия", "Христос Пантократор", Рождество Христово", "Преображение Господне", "Св. апостол Андрей", "Вход Господен", "Св. Кл. Охридски" и др.81 Всички те са от времето на Второто българско царство и са постъпили от Несебър, Созопол, Бачковския манастир и другаде. Една от най-интересните икони от ХIV век е "Влизането на Христос в Ерусалим" от Арбанаси. Най-богата е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконографски и зографски школи и техните най-големи майстори. Богата е и колекцията от църковна утвар.82
В архивната и старопечатна сбирка се пазят оригинални ръкописи и документи, свързани с църковно-националната борба и провъзгласяването на Българската екзархия. Там се съхраняват ръкописи и кореспонденция на видни църковни и възрожденски дейци като Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Екзарх Антим I, Екзарх Йосиф I, митрополит Климент Търновски и др. Сред най-ценните старопечатни книги е едно от първите печатни издания - Острожката библия от 1581 г., както и първото издание на Неделника на Софроний Врачански от 1806 г. Сред ръкописните книги едни от най-ценните са Слепченското евангелие от ХV век, Бобошевското евангелие, Тетевенският апостол и др. В музейния фонд има и голяма сбирка от възрожденски щампи.83

Естествено-исторически музей
През 80-те години на ХIХ век в България се заражда идеята за създаване на природонаучен музей. Сред най-пламенните радетели за тази нова културна институция са проф. Георги Златарски, проф. Марин Дринов, д-р Константин Иречек, френският граф Амеде Алеон и младият княз Фердинанд.84 На 2 август 1889 г. по повод честването на втората годишнина от възшествието си на българския престол той излага личната си колекция от препарирани насекоми и птици. Природните сбирки на княза се попълват постоянно и се налага преместването им от двореца в специална сграда.
Естествено-историческият музей се разполага в новопостроената двуетажна сграда на ъгъла на улица "Бенковски" и бул. "Цар Освободител". За първи директор на музея е назначен придворният лекар и частен секретар на княза д-р Паул Леверкюн.85 Следващият директор отново е придворният лекар д-р Х. Гретцер. През периода 1892 -1914 г. в музея постъпват експонати и цели колекции на български и чуждестранни любители на природата като граф А. Алеон (птици и бръмбари), Емил Холуб (птици и бозайници), Стюърт Бейкър (птици), сбирките на княз Фердинанд и др.
Първата музейна експозиция е открита през 1907 г. В нея са включени най-забележителните експонати от всички колекции, притежание на музея. Само от сбирката насекоми в две зали са експонирани 18000 екземпляра. През същата година е отпечатан и каталог "Колекциите на Естествено-историческия музей в София на Н. В. Цар Фердинанд I".86
Нов период в развитието на музея започва с назначаването през 1914 г. на 28-годишния ентусиазиран природоизследовател Иван Буреш. Цялостната му научна и изследователска дейност от 1905 г. до преклонна възраст е свързана с развитието на Природонаучния музей, чийто директор той е в продължение на 32 години. През този дълъг период музеят достига европейско равнище и известност на нашия континент и в света. След войните се провеждат много експедиции, в резултат на което се обогатяват музейните фондове. Постъпват ентомологичните сбирки на Юлиус Милде, Никола Недялков, Димитър Йоакимов, Петър Чорбаджиев и голямата сбирка от паяци на Пенчо Дренски.87
От началото на 20-те години се обособяват четири самостоятелни отдела: зоологически, ботанически, палеонтологичен и минераложко-геоложки. Чрез дарените сбирки на проф. Георги Златарски (първия геолог в България), на проф. Рафаил Попов (първия праисторик), на проф. Георги Бончев (геолог) се увеличават геологическите и минералогичните фондове.88 В зоологическия отдел се обособяват три секции: ихтиологична, херпетологична и орнитологична. В края на 20-те години в музейните фондове и експозицията се съхраняват: 4500 препарирани птици от 2300 вида и подвида, 15000 птичи кожи, 1000 влечуги от над 200 вида, 2000 морски и сладководни риби, 8000 миди и охлюви, над 10000 вида други низши безгръбначни животни, най-голяма е сбирката от насекоми - 136000 екземпляра от над 20000 вида.89
За непрекъснато увеличаващата се колекция на музея е необходима нова сграда. Тя е проектирана от една от най-известните архитекти по това време - Виктория Ангелова - Винарова. Строежът се извършва на мястото, където е старият музей, и продължава с известни прекъсвания поради финансови затруднения 11 години - от 1925 до 1936 г. На 3 октомври 1938 г. по случай 50-годишнината от създаването на музея той отваря врати за новата си просторна експозиция.90 Броят на посещенията се удвоява (30-40000) спрямо старата експозиция. За съжаление по време на Втората световна война музеят е сериозно засегнат от бомбардировките. Унищожен е богатият научен архив, част от сбирките от тропически пеперуди, от птичи гнезда и яйца, някои бозайници, канцеларията на музея и др.91

Къща-музей "Иван Вазов"
След смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов (22 септември 1921 г.) министърът на Народното просвещение Стоян Омарчевски внася в Народното събрание предложение за превръщане на дома на поета в музей. Въз основа на това предложение Министерският съвет издава постановление № 161 от 3 октомври 1921 г. В него се казва, че за да се съхрани за вечни времена, домът на поета трябва да се обърне в къща-музей "Иван Вазов". Да се обявят за собственост на тоя музей всички останали ръкописи, както и подаръците, поднесени при различни случаи. Ръководството и уредбата да се възложи на Народната библиотека в гр. София. Въз основа на това Постановление е приет Указ № 207 на ХIХ-то Народно събрание.92 С него на 7 декември 1921 г. се свиква Комисия за старините в състав: председател А. Протич - директор на Народния археологически музей, и членове: Ст. Станимиров - директор на Народния етнографски музей, Ст. Чилингиров - директор на Народната библиотека и др. Комисията обявява за собственост на музея всички движими и недвижими имущества на Иван Вазов. Така се слага началото на втората къща-музей на виден наш писател след създаването на къщата-музей "Алеко Константинов" в Свищов.
Решението на Министерския съвет пренебрегва завещанието на И. Вазов, според което за главен негов наследник се определял най-малкият му брат д-р Борис Вазов. На 23 юли 1924 г. с административен акт, съставен между д-р Б. Вазов и Д. Неделчев - софийски окръжен управител, Вазовият дом бива предаден на Народната библиотека. Божан Ангелов - директор на библиотеката, възлага на Елин Пелин да завежда музея и с акт от 25 юли с.г. му предава къщата и намиращите се в нея вещи.
От частни лица се откупуват някои ценни предмети, свързани с живота на големия български поет. Така например Министерството на народното просвещение откупува от Евгения Марс подарената на Вазов лира, изработена във Виена, при честването на 25-годишния му юбилей. Откупена е и посмъртната маска на поета, работена от Георгиев от Художествената академия. От Червения кръст са изискани сърцето и мозъкът на поета, съхранявани там след аутопсията. Министерството на народното просвещение откупува портретите на И. Вазов, рисувани от Г. Евстатиев и Н. Михайлов. Генeрал Георги Вазов подарява овален моливен портрет на И. Вазов в позлатена рамка, който е подарен от неустановен наш художник при честването на 25-годишния юбилей на поета.
Музейната експозиция е разположена на двата етажа на къщата. На първия етаж е запазена в автентичния й вид трапезарията. Там е експониран столът, на който е починал великият поет, като той е обгърнат с черен креп. Една стая е превърната в канцелария на музея, а в останалите две са подредени музейни предмети. На втория етаж всички помещения са запазени така, както са били обитавани от И. Вазов. Тук е неговият кабинет, приемната и спалнята, като всички мебели и подредбата са съхранени до най-малката подробност. Така посетителят може да добие пълна представа за творческия и ежедневния живот на поета.93
Официалното откриване на къщата-музей "Иван Вазов" се извършва на 28 ноември 1926 г.94 Двадесет години директор на музея е големият български писател Елин Пелин. На неговия самоотвержен труд ние дължим един от най-добре уредените музеи у нас. По време на Втората световна война експонатите от музея и ръкописите на И. Вазов са евакуирани в околностите на гр. София и по такъв начин са спасени. В унищожителната за българските културни институти съюзническа бомбардировка на 30 март 1944 г. обаче е опожарена и къщата-музей "Иван Вазов".