Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1622

Глава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

4.4. Музейното дело през периода 1966-1989 г.

През 60-те години на ХХ в. в целия свят се забелязва един бум на строителството на нови музеи. България също е част от този световен феномен. Ето защо тази част от изследването е посветена на бурното развитие на музейното дело в нашата страна. Периодът не е ограничен случайно в рамките на тези години. Приемаме за начало 1966 г. защото през тази година се публикува Постановление на ЦК на БКП за преустройство на Комитета по културата и изкуството.520 С него се слага началото на радикални реформи в областта на културата, които имат пряко отражение върху музейното дело. Краят на периода е обусловен от края на една епоха в най-новата история на България.
От средата на 60-те години започва голямо преустройство на културния живот в страната. Тогава целенасочено започва да се внедрява т.н. “държавно-обществено” начало в областта на културата, което води след себе си до изцяло нов начин на нейната организация и управление. Първата стъпка в тази насока е Постановлението на ЦК на БКП за преустройство на Комитета по културата и изкуството.521 В него се посочва, че е “необходимо Комитетът да се преустрои и изгради на нови начала като обществен и държавен орган, да се усъвършенстват организацията, структурата и формите на дейността му”.522 Комитетът трябва да работи “за практическото осъществяване на партийната политика в областта на изкуството и културата, за по-нататъшното развитие на социалистическата култура, за най-широко използване на културните ценности за комунистическото, патриотичното и естетическото възпитание на народа, за запазване чистотата и богатството на социалистическата култура срещу влиянието и проявите на буржоазната идеология, ревизионизма и догматизма.”523 Виждат се ясно определените идеологически цели, по които трябва да работи ръководният орган на българската култура.
Най-пряко засягащите музейната дейност са решенията за създаване на Съвети по културата и изкуството по места. В постановлението се регламентира при окръжните, градски и общинските народни съвети да се създадат съвети по културата и изкуството, съставени от представители на държавните органи, обществените организации, поделенията на творческите съюзи, читалищата и други културни институти. “Съветите са изборни органи. Те изпълняват указанията на Комитетът по културата и изкуството и на съответните народни съвети, осъществяват съгласуваност в работата на всички културни и обществени организации и се грижат за културното строителство, за разгръщане на богата и съдържателна културна дейност за комунистическото и патриотичното възпитание на трудещите се.”524 Така се поставя началото на дълбоко преструктуриране на цялостната културна дейност в страната включително и в областта на музейното дело.
С оглед на разширяването на демократизма и засилването на общественото начало е необходимо да се въведе изборност на Комитетът по културата и изкуството за това в Постановлението се насрочва през 1967 г. да се проведе Първият конгрес на културата.525 По такъв начин управлението на културата приема формата на структуриране и управление както всички останали младежки, профсъюзни и други масови организации. Всички те провеждат на всеки пет години свои конгреси, приемат петилетни планове и т.н.
С провеждането на Първият конгрес на българската култура през май 1967 г. се поставя началото на пълно унифициране на организацията и ръководството на културната дейност в страната с партийната. Конгресът се провежда както и партийния. Избира се делови президиум от 103 души, от тях само трима са представители на музейната колегия: акад. Димитър Димитров – директор на Археологическия институт с музей при БАН, Димитър Николов – директор на ОИМ – Стара Загора и Хр. Гандев – директор на Етнографския институт с музей при БАН.526
В основния доклад527 се изтъква, че “по нашите земи има над 11 000 некрополни могили от тракийско и римско време. В родната пръст са открити до днес 2 600 архитектурно-строителни паметника от античността и Средновековието и около 3 500 паметника на българската култура от епохата на Възраждането.528 Посочва се, че в страната действат 135 музея529, които през 1966 г. са посетени от над 8 млн. души.530
По време на конгреса, от неговата трибуна, не прозвучава нито едно изказване на делегат посветено на музеите и опазването на културното наследство. Едва в публикуваните материали намират място няколко мнения. Георги Лазаров, началник на отдел “Култура и изкуство” ОНС Шумен се спира на състоянието на Археологическите резервати Плиска, Преслав и Мадара. Той посочва, че музеите и музейните изложби в Шумен и окръга са посетени през 1966 г. от 200 000 посетители, една значителна част от които са чужденци. “Но трябва да споделя с известна мъка, че една значителна част от нашите гости туристи остават неудовлетворени от това, което им предлагаме да видят в музейните експозиции в Плиска, Преслав, Мадара и Шумен. Те са крайно бедни и далеч на отговарят  на съвременните изисквания не защото няма какво да покажем, а поради липса на подходящи сгради за тяхното по-пълно и цялостно устройване.”531
За посетителите с по-широки културни интереси е необходимо да се създаде музей на Първата българска държава в Шумен. Честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава трябва да започне от 1971 г.,532 така ще може да се разгърне една широка програма за реставрация и консервация на паметниците и тяхното експониране в навечерието на годишнината.
Следващото публикувано изказване е на Иван Василев от Кюстендил. Той изтъква острата нужда от картинна галерия в града. През 1972 г ще се чествува 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров – Майстора и тази годишнина трябва да се отбележи подобаващо в цялата страна и най-вече в родния му край.533
В изказването си Петко Теофилов – директор на музеите в Копривщица, представя развитието на музейното дело в Софийски окръг. Той посочва, че в миналото на територията на окръга е имало само 2 малки лишени от държавна издръжка музейни сбирки в Копривщица и Самоков. През 60-те години на ХХ в. музеите нарастват на 12, от които седем са в Копривщица. 534  През 1966 г. музеите в Копривщица са посетени от 400 000 туристи, а в останалите музеи на окръга още 100 000 души.535
Постиженията на българската археологическа школа през 60-те години са представени от проф. Станчо Станчев – ректор на Висшия педагогически институт във В.Търново.536 Като ръководител на археологическите разкопки в Преслав и Търново, той оповестява новите открития. Подчертава се важността от превръщането на тези обекти в  национални историко-археологически резервати.537
През 1968 г. са открити нови експозиции в музеите във Видин, Свищов, Мелник, Троян, Велинград, Плевен, Бяла и Пордим.538 Рецензирани са тематико-експозиционните планове на музеите в: Сандански – отдел “Археология”, Разград – отдел “Археология”, Хасково – отдел “Етнография”, Белоградчик – отдел “Възраждане”, Пловдив – отдел “Социалистическо строителство”, както и на къщите-музеи “Н. Хрелков” и “Христо Смирненски” в София.539
В края на 60-те години се утвърждава една положителна практика, ежегодно музейната колегия в страната да се събира на научна конференция, на която да се обсъждат различни проблеми от дейността на музеите.540 Повечето от изнесените доклади се публикуват и по такъв начин те достигат до всички музеи в страната.
За състоянието на музейното дело в началото на 70-те години на ХХ в. съдим по един оригинален документ - Доклад от председателя на Комитета за изкуство и култура Павел Матев пред Народното събрание.541 Комитетът за изкуство и култура е с ранг на министерство и като част от изпълнителната власт, той подлежи на контрол от Народното събрание.
В Доклада се отчита нарастването на броя на музеите и техните посетители. Общо в музеите и музейните сбирки в края на 1969 г. се съхраняват 3.1 млн. Музейни ценности. Най-богати са фондовете на Националния военно-исторически музей – 90 000, на Националния музей на революционното движение – 50 000. Окръжните исторически музеи във Варна, Стара Загора, Велико Търново и др. съхраняват във фондовете си между 40-50 000 експоната.542 Ежегодно във фондовете на музеите постъпват 80-100 000 паметници на културата.543 През 60-те години се извършва научна обработка и държавна регистрация на всички музейни фондове. За първи път в България е въведена единна система на държавната инвентаризация и паспортизация на музейните фондове.544
В годините след Втората световна война 115 от съществуващите сгради са преустроени и пригодени за нуждите на музеите, а 24 музеи и музейни експозиции са настанени в новопостроени сгради и пристройки. За поддържани на недвижимите паметници на културата, за тяхната консервация и реставрация ежегодно се изразходват над три млн. лв. За проучвателска, събирателска, експозиционна и популяризаторска дейност на музеите държавата отделя ежегодно други три млн. лв.
В годините след Втората световна война 115 от съществуващите сгради са преустроени и пригодени за нуждите на музеите, а 24 музеи и музейни експозиции са настанени в новопостроени сгради и пристройки. За поддържани на недвижимите паметници на културата, за тяхната консервация и реставрация ежегодно се изразходват над три млн. лв. За проучвателска, събирателска, експозиционна и популяризаторска дейност на музеите държавата отделя ежегодно други три млн. лв.
Независимо от увеличаването на държавната субсидия за музеите те имат най-големи проблеми с материалната си база. Само музеят във Велико Търново е настанен в сграда, специално строена за музей. В 22 селища са построени малки зали към къщите-музеи за уреждане на документални експозиции. Всички музеи и галерии в София и страната са настанени в крайно неподходящи сгради.545
Без сгради през 1971 г. са: Националният музей “Георги Димитров”, Националният политехнически музей, Музеят за история на София, окръжните исторически музеи в Перник и Разград. В 10 окръжни града са построени само частични експозиции.546 Съществуващата база ограничава експозиционните възможности на музеите, поставя под сериозна заплаха правилното съхраняване на хилядите музейни експонати.
Констатира се, че огромният брой от музеите в страната нямат фондохранилища или пазят своите богатства във временни сгради, които нямат елементарните профилактични и климатични условия. “Определено трябва да се каже, че ако събраните материали останат при сегашните условия още 15-20 години съществува реалната опасност по-голямата част от тях да бъдат загубени за нашата история. Това никой не ще ни прости.”547 Тази мрачна прогноза изразена пред Народното събрание цели да се обърне внимание на най-високо държавно равнище да се решат неотложните нужди от изграждането на съвременни музейни сгради с модерни фондохранилища.
Независимо от всички тези трудности в края на 60-те години се разкриват нови постоянни експозиции в: Рилски манастир, в окръжните исторически музеи – Видин, Велико Търново, Търговище и Силистра; Музея в Трявна; Крепостта “Баба Вида” и др.548
Друг съществен въпрос, който трябва да бъде решен през 70-те години, е научното разработване и обобщаване на българския опит, както и най-широкото използване на чуждестранния опит от българската музееведческа наука. “В тази област, за разлика от почти всички европейски страни, ние много сериозно изоставаме. Тук ще бъдат необходими редица нови мерки за изграждане на научно-методически кабинет към КИК.”549 Важна роля за научно-методическото ръководство на 160-те музеи в страната, за разработване и обобщаване на опита в отечественото муееведение и за създаване на една показна музейна база ще играе един бъдещ Национален исторически музей в София. Назряла е вече необходимостта от неговото изграждане.550 Тази констатация е първото официално деклариране на острата нужда, която българските музеи изпитват от научно-методически музеоложки изследвания и тяхното приложение в практиката. За съжаление тази идея много бавно си пробива път и не успява да се реализира до край. Всичко това слага своя негативен отпечатък върху цялостното развитие на музейното дело в България. То е кампанийно обслужващо политическата конюнктура.
Разраства се научноизследователската работа в резултат на което са сформирани 15 научни групи с 44 научни сътрудници.551 Научната продукция се публикува в зоналните известия на музеите. Под печат е том 1 на Годишник на музеите в България. Отбелязва се и 10-годишнината от началото на издаването на сп. “Музеи и паметници на културата”. Другите списания, в които се публикуват музеолжки изследвания са Археология, Исторически преглед.552
В отчета се отбелязва, че е нужно “в музеите да се организират широки, задълбочени, системни и на високо научно равнище социологически изследвания”553. Трябва внимателно да се изучи чуждестранния опит, който е значителен. Всичко това показва, че макар и бавно съвременните музеоложки идеи проникват в българското музейно дело.
Най-голямото постижение в областта на правната регламентация на музейната дейност е безспорно приетият на 4 април 1969 г. Закон за паметниците на културата и музеите.554 Освен това нормативната база е обновена и разширена с 34 решения, постановления, разпореждания и др. на ЦК на БКП и на Министерския съвет, с които са уредени редица принципни въпроси за развитието и работата на музеите и опазването на паметниците на културата.555
Организирани са редица музейни изложби в чужбина, а в страната ежегодно се провежда Седмица на музеите и паметниците на културата и Международен ден на музеите.556
Създадената с Решение на МС извънбюджетна сметка в музеите допринася за набиране на допълнителни средства от входни такси и продажба на пропагандни материали.557 Въпреки това музеите са извънредно затруднени, когато трябва да осигуряват издателска и печатна база за своите издания. Крайно незадоволително е положението с печатната пропаганда на музеите. Издадените материали са недостатъчни, а в редица случаи и с много слабости по отношение на съдържанието и оформлението.558
В резултат на подробно изложения по-горе доклад на председателя на Комитета за изкуство и култура пред Народното събрание Комисията по култура и изкуство на 27 февруари 1971 г. приема решение за развитието на музейното дело в България до 1980 г.559
Вижда се, че тази амбициозна програма, ако беше изпълнена, една голяма част от проблемите пред музеите щяха да бъдат решени. За съжаление само една минимална част от нея се реализира на практика и вечните проблеми с материалната база, ниското заплащане на музейните работници, липсата на университетска специалност по музеология и др. затрудняват модерното развитие на музейното дело в България.
През 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за създаване на Музеен център.560 В него се предвижда да влизат Национален исторически музей, Републикански научно-методически център по музеезнание, Централна лаборатория по консервация и реставрация на движими паметници на културата.561 За тази цел е издадено специално постановление на Министерския съвет.
От началото на 60-те години в България се учредява Национален комитет на ИКОМ. Пръв негов председател е проф. Христо Гандев. През 70-те години председател на Българският национален комитет на ИКОМ е проф. Велизар Велков, а секретар инж. Александър Вълчев. През 1972 г. двама представители на Българския национален комитет на ИКОМ вземат участие в Генералната асамблея на ИКОМ в Париж и Гренобъл.562
В резултат на активната работа на Националния комитет на ИКОМ, на него е възложено да организира провеждането на сесия на Международния комитет на археологическите  и историческите музеи през октомври 1979 г. в София.563 Тясното сътрудничество с международната централа в Париж продължава и по време на честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
През декември 1972 г. се провежда Вторият конгрес на българската култура. В основния доклад, изнесен от председателя на КИК П. Матев, се отбелязва, че  постиженията в областта на опазването на паметниците на културата и музейното дело имат национално значение.564 “Земята ни е била люлка на древни култури и е богата с наследени от миналото художествени ценности.”565 През последните  пет години са проучени, документирани и класифицирани повече от 10 000 недвижими паметника и са реставрирани 1 500 паметника. Специално се отбелязва, че е наложително през идните години съществуващата експозиционна площ на музеите да бъде увеличена и да се засили техническата им съоръженост.566
В своето изказване, директорът на ОИМ Ст. Загора Димитър Николов, посочва, че  на конгреса присъстват 38 делегата от музеите.567 Основно той се спира на общественото и държавното начало. “Сега общественото начало се осъществява чрез масовото участие на музейните работници в съветите за изкуство и култура и в секциите за музейно дело към тях, чрез музейните съвети към всеки музей, чрез хилядите доброволни сътрудници на музейното дело.”568 Отчита се, че е подобрено организационното и методическото ръководство на музейното дело в страната. Най-големият успех е приемането и приложението на новият Закон за паметниците на културата и музеите през 1969 г. На базата на него Музейният съвет към КИК разработва и утвърждава редица нормативни документи за организацията на събирателската, научноизследователската и културно-масовата дейност в музеите. Осъществява се по-близка връзка между музеите и институтите на БАН за издигане на по-високо равнище научната им дейност. В областта на материалната база се отчита значително увеличение на бюджетите на музеите. След Първия конгрес са построени четири музейни сгради и се строят още пет. 569
Интересно е да се посочи, че в изказването си Димитър Николов представя проектираният музеен комплекс в столицата, който ще обхваща Националния исторически музей, Националния музей на революционното движение, Националната художествена галерия, Националния музей “Г. Димитров” и Националния археологически музей. “Той се осъществява въз основа на специално решение на Политбюро на ЦК на БКП. Този факт красноречиво говори за високата оценка, която нашата партия дава на музейното дело у нас.”570
За издръжката на 180-те държавни музея в страната и за развитието на тяхната културно-масова дейност държавата отделя всяка година около 9 млн. лв., плюс други 6 млн., които се насочват за консервацията и поддържането на недвижимите паметници на културата. В началото на 70-те години в българските музеи работят над 800 квалифицирани специалисти. Със съдействието на БАН, в 15 музея са създадени научни групи, повечето от които в годините между Първия и Втория конгрес на културата.571
Във фондовете на музеите се пазят над 3 млн. експоната. През 1971 г. музейните посетители са 10,5 млн. д., а за предходните 10 години – 90 млн.572 В сравнение, само кината имат повече посетители в страната.
Посочени са и редица пропуски, като изоставането в  строителството на музейни сгради. То въври много по-бавно, и то не винаги поради финансови причини. Отдавна е назряла нуждата от създаване на централна лаборатория за консервация и реставрация на паметниците  на културата. Накрая Димитър Николов се спира на острия проблем за кадрите. Той изтъква, че още има незаети щатни места в музеите заради по-ниското заплащане в сравнение със заплащането на специалисти със същата квалификация, на работа в други сектори. Необходимо е щатните таблици да се преразгледат с оглед по-справедливото възнаграждение на музейните работници.573
Сред непроизнесените, но  публикувани изказвания е на Анчо Анчев, директор на Националния музей Рилски манастир. В него той разкрива постиженията по реставрацията и консервацията на стенописите в дванадесетте църкви и параклиси на комплекса, между които са новотокритите шедьоври от ХІV в. в Хрельовата кула.574 Въпреки разработването на генерален план за национален туристически комплекс ”Рилски манастир” все още няма правилно решение на въпросите за строителството и околната среда, съобразено с хармоничното съчетаване с най-големия паметник на българската архитектура – Рилския манастир.575 Независимо от тези пропуски за пет години музея е посетен от над 250 хил. туристи.
Във втората част от изказването си А.Анчев се спира на проведените юбилейни тържества във връзка с 90-годишнината от рождението на народния художник Владимир Димитров – Майстора в края на месец ноември 1972 г. в гр. Кюстендил се. Венец на тези тържества е откриването на новопостроената сграда на Художествената галерия, носеща името на забележителния творец. Прави се и предложение да се пристъпи към подготовка за чествуването на неговата 100-годишнина по линията на ЮНЕСКО.576
През 1973 г. се разработва и приема Програма за популяризиране на движимите и недвижими паметници на културата.577 Нейната основна задача е да се разширят познанията за богатото културно наследство на България сред всички възрастови групи. Според тогавашната практика в популяризирането на културното наследство се включват всички масови обществени организации.
Третият конгрес на българската култура се провежда през май 1977 г. На него се отчита, че в страната през 1976 г.  действат 204 музея и художествени галери, които са  привлекли 15 495 000 посетители.578  Подчертава се развитието на музейна система. Голяма част от музеите и музейните сбирки се приближават до равнището на високите научни и художествени изисквания на съвременното музейно дело. Безспорни са успехите по разкриване и съхраняване на вековното културно наследство по българските земи. То е ярко демонстрирано и получава всеобщо възхищение и оценка чрез организираните международни изложби – “Тракийско изкуство”, “1000 години българска икона” и др. – в СССР, Полша, ГДР, Куба, франция, Англия, Австрия, Мексико.579
 В Отчетния доклад на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация” за периода между ІІ и ІІІ конгрес на Българската култура се посочва, че “Културно-историческото наследство е било винаги и сега е важно оръжие на идеологическата и идейно-възпитателна работа на партията в борбата за политическото изграждане и цялостното формиране на човешката личност. То е неизчерпаем извор на поука, на творчески стимули, на знания; то укрепва националното съзнание и патриотизма, развива себеуважението и интернационализма между народите в света.”580 Вижда се каква идеологическа роля се възлага на културното наследство през разглеждания период.
След Втория конгрес на културата започват своята дейност Националния исторически музей, Националния музей на българската литература, Музеят на приложните изкуства, Музейните сбирки в Етрополе, Дългопол и сбирката на бригадата “Чавдар” прерастват в държавни музеи.581
В резултата на археологическите разкопки българските музеи се обогатяват с над 620 000 нови експонати. Откриват се над 20 нови експозиции.
За времето от Втория до Третия конгрес чрез изложбите “Тракийско изкуство”, “1000 години българска икона”, “Стара Българска писменост”, “Средновековно българско изкуство” и още редица други изложби българското културно-историческо наследство, в същност, за пръв път се представя така панорамно пред нашия народ и пред други народи в света.”582
В резултат на създаването на нови експозиции и временни изложби броят на посетителите в музеите достига през 1976 г. 15,4 млн. души, с над 5,1 млн. повече от 1972 г. През последните години нараства изключително много и броят на посетителите чужденци – само за 1976 г. той е 2,6 млн. туристи.
Музейното дело също има своите слабости и нерешени въпроси. Те трябва да стоят в центъра на вниманието през следващия период. Пред българската културна общественост стои националната задача в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава да се изгради и открие Националният исторически музей. Тя ще разкрие героичното минало, богатото културно наследство и историческото място на българската нация сред другите народи и страни в Европа и света.
През периода 1970-1976 г. държавата предоставя 54 млн. лв за работа върху повече от 2300 паметника на културата. Завършени са и предадени 768 обекта. Резерватите в Жеравна, В.Търново, Боженци, Копривщица, Вароша – Ловеч, Созопол, Мелник и др. изявяват все повече съвършенството на обемно-пространствените си композиции, богатството на колоритните решения и неповторимия усет на българина за връзка на архитектурата с природната среда.583
Провеждат се международни симпозиуми по следните теми: “Проблеми за запазване от разрушения на Мадарския конник”, “Запазване на стенописите на Боянската църква”; “Проблеми по опазване скалните църкви в Иваново – Русенско”; “Опазване на народната архитектура” – симпозиум на ИКОМОС с участието на 17 страни. България става седалище на Международния комитет за опазване на народната архитектура.584
В своето изказване на конгреса сър Стивън Рансиман, писател-историк, специален гост от Великобритания заявява: “... аз смятам, че няма друга стана в Европа, която да полага такива грижи за опазване на своите паметници и за разширяване на интереса към изкуството и културата сред своя народ.”585 Така един от многобройните чуждестранни специалисти определя успехите в музейното дело в края на 70-те години на ХХ в.
Едно от най-ярките непроизнесено, но публикувано изказване пред ІІІ конгрес е на доц. Васил Гюзелев – директор на НИМ. 586В него той изтъква, че с оглед на предстоящото чествуване на забележителната 1300-годишнина от основаването на българската държава и нейното достойно ознаменуване първостепенна задача на нашето музейно дело е изграждането на Националния исторически музей и уреждането на неговата експозиция, която трябва да представи най-значителни постижения в историческото и културното развитие на българския народ през вековете. “Това е “задача на задачите” на нашето музейно дело, за изпълнението на която са необходими усилията не само на колектива на тази млада, но перспективна музейна институция, но и на всички музейни работници, историци, архитекти, художници.”587
През периода 1976-1978 музейната колегия в България отдава много сили на създаването и обновяването на експозиции свързани с юбилейните чествания на 100-годишнината от Априлското въстание и Освобождението на България.  Окръжните исторически музеи съвместно с окръжните съвети за култура разработват подробни програми за тези чествания. Най-съдържателни са програмите за честване на 100-годишнината от Априлското въстание на окръжните исторически музеи в Ловеч, Русе, Шумен, Копривщица и др.588 Една от най-дългосрочните програми е за тържествено честване юбилейната стогодишнина от Плевенската епопея и Освобождението на България за периода 1972-1978 г.589 Националният парк-музей “Шипка-Бузлуджа” се подготвя за достойно отбелязване на 100-годишнината от Шипченската епопея.590 Естествено най-много сили и средства на музейното дело, по това време, са пренасочени към тържественото честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Тъй като дейностите свързани с отбелязването на този юбилей са многобройни на тях се спираме отделно в следващия параграф.
Един от последните документи в областта на музейното дело разработен в края на разглеждания исторически период е “Програма за развитие на музейното дело и неговата роля за комунистическото възпитание на трудещите се” приета на Пленум на Комитета за култура през юли 1987 г.591 Тя се обсъжда на заседание на бюрото на Комитета за култура на 19 юни 1987 г.592 В своето изказване председателят на КК заявява, че “като неразделна част от общия културен подем у нас музейното дело познава своя своеобразен бум, който не прави изключение от музейния бум в света.”593 Същевременно остават и някои остри проблеми. Мрежата и структурата на музеите трябва да се оптимизират. На практика това ще рече тези многобройни близо 200 музея да станат по-малко. В почти всички окръзи – по един окръжен музей и техни поделения в различните им форми. Необходимо е изграждането на уникални музеи, единствени музеи, като Музеят “Земята и хората”. Предвижда се създаване  на Музей на тракологията и Музей на българската и славянската писменост.”594 В заключение Георги Йорданов заявява: “Никой няма намерение да “замразява” музейното дело, само да замени екстензивните с интензивни подходи в разгръщането му.”595 В протоколът от заседанието на Бюрото на КК са отбелязани и основните постижения в областта на музейното дело до 1987 г.596
От приведените многобройни официални документи се вижда, че и на най-високо равнище в партийната и държавна йерархия проблемите с които се сблъсква музейното дело през изследвания период са известни, но до тяхното окончателно разрешаване не се стига по редица причини. Както се заявява в Отчетния доклад на Третия конгрес на българската култура: “Културно-историческото наследство е било винаги и сега е важно оръжие на идеологическата и идейно-възпитателна работа на партията в борбата за политическо изграждане и цялостно формиране на човешката личност”.
Крайната идеологизация нанася непоправими щети на българското културно-историческо наследство. Дейността по опазването и съхраняването за поколенията на паметниците е една твърде неангажирана с политически и идеологически дейности културна сфера.