Печат
Категория: История на музейното дело в България
Посещения: 1678

Глава четвърта. МУЗЕЙНОТО ДЕЛО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

4.6. Българските музеи в годините на преход

Периодът 1966 - 1989 г. се характеризира с бързо нарастване на броя на музеите и защитените движими и недвижими паметници в страната, както и с отпускането на значителни държавни средства за цялата система за опазване на културно-историческото ни наследство. Големите успехи на България в тази област са признати от ЮНЕСКО и другите международни организации в тази културна сфера. Най-ярко свидетелство за това е включването на най-значимите български паметници на културата и природни резервати в Листата на ЮНЕСКО за световното наследство: N 166: Тракийска гробница от IV в. пр. н.е. при с. Свещари; N 167: Скалните църкви в с. Иваново (ХIII-ХIV в.); N 168: Мадарски конник; N 169: град Несебър; N 170: Боянската църква (ХII-ХVII в.); N 171: Рилски манастир (Х-ХIХ в.); N 172: Казанлъшка тракийска гробница (III в. пр. н.е.); N 165: Природен резерват “Сребърна”; N 173: Национален резерват “Пирин”.733
Създаването на музейната мрежа в страната, чрез разкриването на окръжни исторически музеи в центровете на бившите окръзи, е сред най-успешните дейности в тази насока през разглеждания период. Построяват се нови, модерни сгради на музеите в Благоевград, Враца, Пазарджик, Хасково, Смолян, Шумен и др. Организират се големи, представителни изложби в чужбина, особено около отбелязването на 1 300 годишнината от създаването на Българската държава. Подготвят се висококвалифицирани кадри за работа в музеите, без да има разкрита специалност музеология в българските университети. Осъществява се специализирана научна и издателска дейност.
Същевременно в музейната практика се налага крайна идеологизация на музейната проблематика. В историческите експозиции доминират темите свързани с ролята на Българската комунистическа партия в най-новата ни история, преднамерено се разкриват и отношенията със Съветския съюз и т.н. Музеите са част от идеологизацията на културната политика, при която историческата достоверност и културното целеполагане са подложени на манипулация и произвол. Големите музейни изяви са част от парадни политически мероприятия, щедро финансирани от тоталитарната държава.734
Дълбоките социални промени, които настъпват в България от края на 1989 г., дават сериозни отражения във всички области на обществения живот. С особена сила те са в областта на културата. Музеите, като една от съставните й части, преживяват големи трансформации. Обществената и икономическа криза, която преживява страната се отразява негативно върху опазването на паметниците на културата и тяхното съхраняване за бъдещите поколения.
Приоритети на културната политика в областта на музейното дело през преходния период се свеждат до: изменения на нормативната база; създаване на национални механизми за информация; преструктуриране на наличните ресурси и осигуряване на нови източници на приходи; изучаване на опита на други държави; осигуряване на условия за консервация и реставрация на движими паметници на културата; организиране на научни изследвания; реклама и пропаганда; активизиране на участието на българските музеи в международните програми и изяви; помощ за поддържане и развитие на материалната база на българските музеи и галерии и въвеждането на съвременни технологии за работа.735
Независимо от трудните икономически условия в страната, броят на музеите и галериите в страната се запазва и дори бележи слаб ръст на нарастване. През 1995 г. музейната мрежа обхваща: 13 национални музея и галерии, които пряко се финансират и управляват от Министерството на културата, 193 музея и галерии, финансирани от общините, голям брой ведомствени музеи, както и над 400 музейни сбирки към училища, читалища, обществени организации и предприятия. Непрекъснато нараства и броят на частните галерии, появяват се и първите частни музеи.736

Брой на музеите и галериите в България


1985 
1991
1992
1993
1994
1995
Общо
206
212
223
221
222
226
исторически
41
47
49
49
50
53
възпоменателни
55
53
47
47
47
47
специализирани
72
74
83
80
75
83
галерии

38
44
45
50
43
Източник: Културната политика на Република България 1990-1995.
С., 1996, с. 87


1995
1996
1997
1998
1999
2000
2002
Музеи – общ брой
226
226
227
229
230
224
220
Общоисторически
53
53
53
56
80
80
84
Възпоменателни
47
47
48
49



Специализирани
126
126
126
124
150
144
136
Персонал – общо
2 901
2 849
2 534
2 490
2 373
2 226
2 220
Уредници и н.с.
1 002
1 015
947
919
884
864
857
Източници: Статистически годишник на България. С., 1997 - с. 301; 2003 - с. 424 

В първите години на прехода (1990-1993) в България се забелязва рязък спад на музейните посетители, но след 1995 г. се чувства постепенно нарастване на техния брой, включително и на чуждeстранните туристи.

Брой на посетителите и на експонатите в музеите и галериите в България
                                                                                                         / в хил./

1985
1991
1992
1993
1994
1995
Посетители:
общо
музеи
галерии
-
15 712
-
3 219
2 535
684
-
3 156
2 483
673
-
3 435
2 680
754
-
3 775
2 994
780
-
4 314
3 156
1 157
Експонати:
общо
музеи
галерии



-
4 974
4 838
135
-
4 924
4 801
123
-
5 342
5 217
125
-
5 389
Източник: Културната политика на Република България 1990 - 1995. С., 1996, с.88


1995
1996
1997
1998
1999
2000
2002
Посещения в млн.
-
-
4,268
5,646
5,053
3,938
3,555
Експонати в млн.
5,389
5,476
5,460
5,445
5,463
5,542
5,767
Източници: Статистически годишник на България. С., 1997 - с. 301; 2003 - с. 424 

За да могат нормално да работят музеите в България, те трябва най-напред да разрешат няколко основни проблема. На първо място е необходимо да се актуализира законодателството, засягащо опазването на паметниците на културата. На второ място е проблемът за финансирането на местните музеи от общините и взаимоотношенията им с общинските съвети и кметове на базата на Закона за местното самоуправление и частта му за финансиране на културната дейност. На трето място е сложният въпрос относно реституцията на сгради, обявени за архитектурни и исторически паметници, досегашна собственост на музеи и Архитектурно-исторически резервати. Не по-маловажен е и въпросът за отношенията между музеите и Българската православна църква /БПЦ/.
Разглеждайки всеки един проблем поотделно, неминуемо ще се стига до два ключови въпроса за разрешаване – финансиране и опазване. Липсата на средства и ред в страната води до катастрофални за размерите на държавата ни кражби и износ зад граница на безценни паметници от хилядолетната история на земите ни. Свидетелство за това е колекцията на заловени от Български митници паметници, съперничеща на фондовете на Националния исторически музей.
Един от най-сложните проблеми пред музейното дело в годините на преход е преместването на Националния исторически музей от Съдебната палата в резиденция “Бояна”. Вариантите за настаняването на музея в друга сграда в центъра на София се обсъждат през периода от 1991 до 1993 г.737 Целият процес на адаптирането на сградата на резиденцията и създаването на постоянната експозиция на НИМ отнемат дълго време. На 30 юни 2000 г. тя е открита тържествено.
За успешната работа на музеите в България в условията на преход към пазарно стопанство е необходимо създаването на нов Закон за старините и музеите. Сега действащият Закон за паметниците на културата и музеите е в сила от 11 април 1969 г. и неколкократно изменян и допълван, включително и в края на 1995 г. Повечето постановки в него са в противоречие със съвременната ситуация в страната и конкретно в областта на културата и в частност за музеите и музейното дело. В него е заложено, че единствено държавата се грижи за музейните ценности – “Паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата”.738 Днес, когато държавата ни е с крайно намален бюджет за областта на културата, средствата, заделяни за опазването на историческите паметници, са нищожни. За това свидетелствува окаяното състояние на редица музеи и недвижими паметници.
За да се създаде едно ново законодателство в областта на културно-историческото ни наследство и музеите, не е необходимо Министерството на културата да проучва едва ли не всички закони за паметниците на културата на всички страни-членки на ООН и ЮНЕСКО, а да се обърне към родното ни българско законодателство. Не е нужно на всяко ново наше дело да се слага етикетът “Път към Европа”, а да се върнем към онези наши традиции в областта на културата, които са дълбоко европейски, тъй като са създавани от плеяда млади българи, работещи с възрожденски ентусиазъм след Освобождението, но получили високо европейско образование. Точно те, чувствайки се европейци, създават българските културни институти – Народна библиотека, Народния музей, Народния театър, Софийския университет и др., по европейски образец. Затова говори законодателната база, върху която те са изградени по време на министрите на народното просвещение – Константин Иречек, Георги Живков, Иван Шишманов и др.
Както виждаме, нашите предци са акцентирали върху същите проблеми, които ни вълнуват и днес. По наше скромно мнение точно този Проектозакон, който не е бил приет през 1939 г. по подобни причини, които са пречка и днес – проблемите на културата и просветата да са извън вниманието на народните ни избраници - трябва да лежи в основата на новия проект на Закон за старините и музеите. Колкото и да са добри подобни закони, действащи в Мексико или Иран, те не могат да третират такива същностни проблеми, каквито у нас са отношенията музей – църква или музей – община.
Законодателно трябва да бъде решен проблемът за централизация – децентрализация на музейната мрежа. Трансформациите, които настъпват в местната власт, довеждат до еднолични решения на кметове за съществуването или не на даден местен музей. Масовото закриване на къщи-музеи поради финансови затруднения ограничава чувствително просветната дейност на музеите и особено работата с учащите се.
Проблемът с трудното и недостатъчно финансиране на музеите тласка техните ръководства към нетрадиционни решения. Често музейни обекти се дават под наем за кафенета, магазини и дори игрални зали, за да може с приходите от наемите да се посрещат нуждите за оцеляване на музея. За да се подобри посещаемостта на експозициите и от там да се увеличат приходите, е наложително ръководствата на музеите да влязат в делови отношения с новосъздаващите се туристически агенции. Взаимноизгодните договори за обслужване на българските и чуждестранни туристи ще доведат до значителни финансови постъпления. Същевременно ще се осигури и противодействие на новопоявилото се негативно явление – екскурзоводен рекет. С увеличаването на туристическия поток от местни и чужди туристи се създава възможност всички съществуващи музейни обекти отново да отворят врати за посетители, с което ще се постигне едно оживление в този сектор от културната дейност в страната ни.739
Опитите чрез новото законодателство отново да се централизира музейното дело и то единствено да бъде подчинено на Министерството на културата са осъдени на неуспех. Независимо от финансовото състояние на държавата ни в бъдеще, местните музеи ще бъдат в тясна зависимост от икономическото състояние на общините и особено от развитието на туризма в дадения регион. Само чрез развитието на местния и международен туризъм ще се гарантира успешното финансиране на музеите и музейното дело в страната.
Проблемът за реституцията на сгради, обявени за архитектурни и исторически паметници, има две страни. Едната, която е много болезнена за някои музеи, че те трябва да отстъпят сгради, в които са разположени постоянните им експозиции и по такъв начин се обезсмисля тяхното съществуване и втората – връщане на бивши собственици на архитектурни паметници, които са част от архитектурните ансамбли на Архитектурно-исторически резерват. Законът за реституцията пропуска да вземе предвид българското законодателство от преди 50 години, в което се дава възможност на държавата да отчуждава недвижими паметници, независимо чия собственост са, ако те не се поддържат и има опасност от унищожаването им. Предлаганият многократно мораториум за реституцията на архитектурни паметници не срещна разбиране в Народното събрание. Изправени сме пред реалната опасност шедьоври на българската архитектура да бъдат увредени или дори унищожени от невъзможността на техните собственици да ги опазят в техния автентичен вид. Наложително е държавата и в частност Министерството на културата чрез Националния институт за паметниците на културата да разработи спешно Програма за спасяване на архитектурни паметници, които са изпаднали в бедствено състояние или са обект на иманярски интерес. Не е необходимо да се търсят чужди законодателни форми за уреждане на отношенията собственик на архитектурен паметник – държава. Този проблем е разрешен много отдавна в българската законодателна практика и е наложително само неговото актуализиране.
Другият много важен момент при трансформациите на музеите у нас е възникналият остър проблем между Българската православна църква и музеите. Българското законодателство и особено Проектозаконът за старините от 1939 г., обръща особено внимание на старините, които са собственост на Българската православна църква. Този Законопроект може да ни послужи и днес, тъй като в два отделни негови члена се разглеждат взаимоотношенията между църквата и държавата относно паметниците, които са в употреба в храмовете.740 Когато става дума за особено ценни християнски паметници, то те могат да бъдат заменени с точни копия, а оригиналите преминават за съхранение в църковен или народен музей. С тези нормативни актове се решават едни от най-важните проблеми, възникващи в отношенията между държавата и БПЦ относно съхраняването и експонирането на християнските паметници на изкуството.
Като имаме предвид разцеплението, което настъпи за дълъг период от време в Българската православна църква – едновременното съществуването на два Синода и една Архиепископия, както и непрекъснатите съобщения за превземане със сила на храмове, манастири и митрополии, можем само да си представим колко вреди са нанесени на християнските паметници, създавани през вековната ни история. Ежедневните грабежи на църковно имущество, десетките откраднати икони допълват ужасяващата картина на нашето битие в края на ХХ и началото на ХХІ в.
Това е само едната страна от разсипията на християнската ни култура. Другата не е по-малко вредна, макар че се провежда по официален път – става дума за възстановяване на собствеността на Българската православна църква върху такива музейни обекти, какъвто е например националният музей Рилски манастир.741
Проблемът не е в собствеността, а в съхраняването и опазването на паметниците. Колкото и да желае да полага грижи за тях, Българската православна църква няма нито специалисти, нито възможности за висококвалифицирано поддържане на стотиците музейни ценности. Един пример само, Църковният музей към Св. Синод не разполага с нито един реставратор, а претендира за връщане на иконното богатство от Криптата при храм “Св. Александър Невски”. В Рилския манастир в момента работи само един уредник – историк, който е и директор и домакин. Тук, където се пази едно огромно съкровище от възрожденското ни изкуство и се съхраняват уникални български ръкописи, няма нито един специалист реставратор. Всички тези проблеми можеше да бъдат избегнати при една по-гъвкава политика на Българската православна църква и Министерството на културата в интерес на паметниците, а не на техните собственици.
Най-големи трансформации в областта на българското музейно дело настъпват в музейната мрежа. След създаването на окръзите у нас, в края на 50-те години, започва изграждането на Окръжните исторически музеи. Тяхната задача е да се превърнат в основни методически центрове за останалите музеи и музейни сбирки, разположени на територията на окръга. От историята на музейното дело в България знаем, че първите музейни сбирки у нас възникват при читалищата по време на Възраждането. След Освобождението много читалищни музейни сбирки прерастват в градски музеи. През последните 20 години възникват много музейни сбирки към различни промишлени предприятия и училища. Така на територията на нашата страна реално съществуват национални, окръжни, ведомствени и градски музеи и музейни сбирки при читалища, училища и предприятия. Тази огромна музейна мрежа изцяло се издържаше от държавата. При новите икономически условия държавната субсидия, с изключение на националните музеи, отпадна. Окръжните музеи се трансформираха в общински и се финансират от общините, а повечето музейни сбирки са затворени и тяхното съществуване е обречено. Бюджетът на общинските музеи и галерии се формира от държавна и общинска субсидия в рамките на бюджетите на общините, които са автономни да определят размера на отпуснатите средства.

Субсидии от Министерството на културата за музеи и галери
                                            /в хил. лв./

1991
1992
1993
1994
1995
За музеи
12 214
18 458
25 858
39 702
64 576
За галерии
5 348
 8 130
10 885
16 089
27 070
Общо
17 562
26 588
36 743
54 791
91 646
Източник: Културната политика на Република България 1990-1995. С., 1996, с. 91

Дълго отлаганото приемане на нов Закон за старините в България, най-после намери своето половинчато решени с приемането на 14 декември 1995 г. от 37-то Народно събрание на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 г., неколкократно изменян и преди това. Освен отразяването на някои изменения, настъпили в наименованията на институции, министерства и местни органи власт, в закона се набелязват и някои съществени изменения спрямо първоначално въведения закон през 1969 г.
На първо място се разширява съдържанието на определението за паметници на културата. Освен посочените паметници се добавят и предмети с научна и художествена стойност, архивни документи и паметници, носещи информация за важни исторически събития и процеси и за живота на изтъкнати личности; съвременни произведения на изкуството след включването им в музейни фондове.742
Изцяло се променя текстът засягащ задачите и функциите на музеите. Според измененията в ЗПКМ, музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата и природни образци.743 Предвижда се и нова структура на музейната мрежа в страната. Музеите са: национални, регионални и местни. Териториалният обхват на дейността и методическите функции на музеите се определят с решения на Министерския съвет. Що се отнася до възможността да се разкриват частни музеи, то в изменението на ЗПКМ се посочва, че музеите могат да бъдат държавни, общински, на физически и на юридически лица.744
Сложният въпрос относно финансирането на музеите е решен, като държавните и общински музеи се превръщат в юридически лица и съответно получават своята издръжка от бюджета. Дейността на тези музеи се определя с правилници и наредби, издавани от Министерството на културата. Създаването и закриването на музеи в страната се решава от: Министерския съвет за националните, министъра на културата и ръководните органи на общинските музеи и музеите на други юридически лица, а частните се създават, преобразуват и закриват по ред, определен от министъра на културата.
Изцяло е изменен и текстът относно създаването на музейни сбирки. Посочва се, че юридически и физически лица могат да създават музеи, музейни сбирки и колекции от произведения на изкуството, предмети с научна и художествена стойност и природни образци. Създаването, устройството и дейността на музейните сбирки се определя с наредба на министъра на културата.
За да се завиши контролът над паметниците, в измененията на закона се предвижда всички собственици на предмети, имащи качество на паметници на културата, да ги декларират по установен от министъра на културата ред. След това те попадат под защита на този закон и собствениците им могат да кандидатстват за помощ от страна на държавата.
Изменя се и текстът за правото на археологически разкопки в страната. Единствено Археологическият институт с музей при БАН дава разрешения за провеждане на археологически разкопки на български експедиции, съгласувано с министерството на културата. Що се отнася до чуждестранни институти и специалисти, участващи в разкопки, за тях се иска разрешение от Министерския съвет. За да се премахнат споровете относно съхраняването и експонирането на откритите при археологически разкопки паметници, в чл. 16 на ЗПКМ се въвежда нова алинея, в която се казва, че министърът на културата определя мястото на съхраняване на паметниците на културата.
В глава пета, къде се разглежда опазването на паметниците на културата, се посочва, че всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона. Регламентира се и правото на достъп до паметниците на служители от специализираните държавни органи. Ново в  закона е и изискването към наследници на починали видни дейци на културата, науката и изкуството да предоставят по искане на Министерството на културата пълен опис на техните архиви и имущество.
Съществени изменения се въвеждат и в чл. 26. Там се посочва,че музеите стопанисват паметниците на културата, съхранявани в техните фондове, съгласно нормативните актове, издадени от министъра на културата. Всички движими паметници на културата от национално значение се включват в Националния музеен фонд. Статутът на този фонд се определя с наредба на министъра на културата, а регистърът му се води от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
За да се стимулира спомоществувателсвото в областта на опазването на паметниците, в чл. 29 се добавя, че средствата, отпуснати или дарени от частни лица или организации за извършване на изследвания, консервационни дейности, опазване и охрана на паметници на културата, се приспадат от облагаемия доход. Същото се отнася и за средствата, употребени за закупуване на паметници на културата, за декларирани лични колекции или музейни фондове.
Правото на държавата да отчуждава недвижими паметници на културата, ако имат голяма стойност като исторически паметници или голямо значение за националното културно развитие, се запазва. Съществени изменения се правят в главата за наказателни разпоредби. Завишават се глобите от 10 000 до 100 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, за иманярски разкопки и други нарушения предвидени в стария закон.745
Приемането на Закона за изменения и допълнения на Закона за паметниците на културата и музеите ще реши една част от възникналите проблеми в тази област през последните години. За да бъде той ефективно приложен, е необходимо да бъдат публикувани пакет от под нормативни документи, като наредби, правилници и др., които трябва да се разработят и приложат от Министерството на културата. За това е необходима системна нормативна работа и контрол относно приложението на Закона и последвалите го документи. Свидетели сме на приемането на много добри закони, но тяхното приложение в практиката е далеч от очакванията или от европейското равнище, към което се стремим.
От началото на новото хилядолетие сме свидетели на разработването на два нови законопроекта за културното наследство. Първият, който беше само за движимите паметници на културата мина дори на първо четене в Народното събрание, но до окончателното му приемане не се стигна. Вторият законопроект беше скандално свален от дневния ред на парламента защото беше внесен без широко обсъждане с музейната колегия и националните комитети на ИКОМ и ИКОМОС. В момента Министерството на културата е възложило на работна група от експерти да подготви нов законопроект за културното наследство.
Приведените примери от българското законодателство от края на миналия и първата половина на нашия век показват една разгърната законотворческа програма на музейните работници у нас. България разполага по това време с модерно, европейско законодателство в областта на опазването на паметниците на културата и музейното дело. През 50-те, 60-те и следващите години се извършва една много активна реставраторска работа на многобройни архитектурни паметници от Възраждането, но за съжаление не се приема цялостна законодателна програма за това, а се действа с подзаконови нормативни документи, една голяма част от тях непознати за съвременниците ни. Ето защо днес е необходимо да се върнем към традициите в българското културно законодателство и съобразявайки се с изискванията на нашата действителност да ги осъвременим и приложим отново в практиката.
Плах опит за модернизиране на ръководството на музейната система в страната е и създаването на регионални исторически музеи. Идеята се реализира, както повечето добри намерения в областта на музейното дело през последните години, половинчато. Излезе постановление на Министерския съвет за определяне на регионалните музеи.746 Новият статут на тези музеи не променя съществено тяхната функция, защото те остават да се финансират само от общините, в които действат и над останалите музеи от региона могат да оказват само методическа, но не и контролна функция.
През последните няколко години се очертава известно стабилизиране в работата на различните видове музеи. Според резултатите от социологическо проучване, проведено през август-септември 2005 г. сред 68 директори на музеи от всички райони на страната, има оптимизъм и за бъдещето.747 Около 60% от тях предвиждат подобряване на условията за работа.
Като основна пречка за успешното изпълнение на разработените от музеите програми за развитие се отбелязва недостатъчното финансиране. Особено остро се поставя въпроса  за наложените ограничения на музеите да разполагат свободно със средствата, които сами са привлекли в резултата на широко разгърнатите музейни дейности в условията на пазарна обстановка. Изрично се посочва, че в България частният бизнес не финансира музеите, а и няма адекватни фискални стимули за това.748
Един от основните проблеми, който стои за разрешаване пред музейните ръководства е за осигуряването на приемственост в музейната колегия, т.е. привличането на млади кадри. Основната пречка и тук е финансова. Крайно ниските заплати на музейните работници отблъскват младите специалисти. В предходните глави нееднократно беше изтъквано, че в България винаги, едва ли не закономерно, музейните уредници са с най-ниските заплати в културната и образователна сфера. Сега отново заплатите в музеите са по-ниски от учителските и преподавателските от ВУЗ, от библиотекари, работещите в архивите и т.н.
В социологическото изследване се констатира, че в една четвърт от анкетираните музеи няма млади специалисти до 35 г.749 Затова и владеещите добре чужд език са единици. Кадровото обезпечаване с млади музейни специалисти владеещи новите информационни технологии и преди всичко английски език ще гарантира и по-бързото компютаризиране на музейните дейности. Ето защо се отчита, че само 26,5 % от изследваните музеи използват компютърна програма за регистрация на музейния фонд.750 Около 85 % от директорите на музеи смятат за задължително изготвянето на собствена интернет страница, която да представя и рекламира музейните дейности.751 За съжаление, музеите които разполагат с такива не ги обновяват и информацията която е публикувана там често е твърде остаряла. Националният център за музеи галери и изобразителни изкуства отдавна има идея за създаване на портал на българските музеи в интернет, но поради липса на средства тя не се реализира на практика.752 Студенти от Научно-изследователски клуб “Виртуален музей” при специалност “Библиотечно информационни науки” на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 2005 г. работят по проект “Дигитализация на културното наследство” и вече имат издаден DVD – диск, на който са представен няколко музея. Идеята е на страницата на университета и по-конкретно на Философски факултет да бъде представена цялата дигитална информация, която е обработена от клуба, за българското културно наследтво. Съществуват множество страници в интернет на различни обществени организации и любители, които в една или друга степен засягат отделни аспекти на музейното дело.
Постепенно се възстановява и активната международна дейност. Все по-често български изложби гостуват в чужбина. Едни от най-ярките примери са организираните изложби в Испания и Италия през 2005 и 2006 г.
През април 2005 г. в Испания се открива голямата изложба “Златото на Тракия”, в която са включени над 2000 експоната. Това е последната изложба от такъв мащаб. По предложения на директорите на музеи в страната повече такива мащабни изложби няма да се организират. Необходимо е съкровищата да се експонират в българските музеи, а в чужбина да се организират представителни изложби включващи не повече от сто уникални експоната, които да предизвикват интереса на чужденците за да посетят България и да разгледат на място уникалните съкровища. Първа по рода си такава изложба се открива в Рим през февруари 2006 г.
На 14 февруари 2006 г. в президентския дворец ”Куиринале” в Рим в присъствието на италианския президент Карло Чампи и българския президент Георги Първанов се открива изложбата “Съкровищата на България от неолита до Средновековието. В експозицията се включват 56 униката от 26 съкровища, най-значимите археологическите открития през последните години.753 Посетителите се посрещат надписа: “Изложбата е родена от сътрудничеството между Италия и България и от любовта, която двете страни проявяват към всяка инициатива, помагаща на гражданите на Европа да осъзнаят, че са деца на обща история".754 В потвърждение на това е експонирана мраморна глава на римския император Каракала, който е един от строителите на двореца “Куиринале”. В словото си при откриването президентът Първанов отбелязва, че “Изложбата е едно голямо послание. Нашата интеграция в Европейския съюз трябва да се разглежда като едно връщане към голямото европейско семейство”.755 Отзвукът в италианската преса е огромен. Вестник “Ил темпо” в обширна статия изразява възхищението си от изложбата и я сравнява с уникалните находки от гробницата на Тутанкамон.
Сложните проблеми, пред които са изправени всички музеи в България са разрешими. Успехите, които се отбелязват през последните години, особено откриването на многобройни изложби, дават надежда, че този процес е необратим. Трансформациите в музейното дело се осъществяват успешно при мобилизацията на усилията на всички специалисти и културни институти в страната. Стъпвайки върху здрава законова основа, ще се опазят застрашените паметници на културата, а музеите ще включат в експозициите си най-значимите от тях.